06.07.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на осемнадесети юни
две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№244 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване.
Образувано е по жалба от К.И.И.-П. *** против Решение №1012-26-33-1 от 10.02.2021г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля жалба против Разпореждане №261-00-5335-3/31.12.2020г. на Ръководител по осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1 във вр. с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004 е отпуснатото парично обезщетение за безработица, считано от 13.07.2020г. до 12.03.2021г. в размер на 17,93 лева. Твърди се, че за периода от 10.12.2013г. до 10.02.2020г. жалбоподателката работила във Великобритания – общо 6 години и два месеца. Завърнала се в България на 26.11.2019г., тъй като била в отпуск по майчинство до 10.02.2020г. На 13.02.2020г. започнала работа в ЕТ Кечкеля – Хасково, като продавач – консултант, където работила до 12.07.2020г., а след това била съкратена. Оспорва се размера на определеното възнаграждение, като се твърди, че административния орган неправилно съобразил само периода, през който работила в България и без да включи годините, през които полагала труд във Великобритания. Така дневното парично обезщетение следвало да бъде определено за периода по чл.54б, ал.1 от КСО след съобразяване и на стажа във Великобритания. С посочената разпоредба се въвеждал изискуем осигурителен стаж – последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, от който период се съобразява среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за определяне на дневното парично обезщетение за безработица. В случая този осигурителен период – от 12.07.2018г. до 12.07.2020г., включвал и периода на осигурена заетост – 12.07.2018г. – 10.02.2020г., когато жалбоподателката работила във Великобритания и през който период спрямо нея се прилагало законодателството на друга държава – членка на ЕС. Освен това съгласно чл.54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имали лицата, за които са внесени или дължими осигурителните вноски във фонд безработица най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяването на осигуряването и които имат регистрация като безработни в АЗ, не са придобили право на пенсия и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване. От обжалваното решение не ставало ясно какъв е осигурителния доход на жалбоподателката за осигурителен период във Великобритания, както и дали е включен по смисъла на чл.54б, ал.1 от КСО при определяне на ПОБ. В рамките на периода лицето било осигурявано в друга държава-членка на ЕС и затова при определяне на размера на обезщетението пряко приложение намирала разпоредбата на чл.62, ал.1 – 2 от Регламент /ЕО/ №883/2004. Административният орган не бил изяснил тези факти и така допуснал нарушение по смисъла на чл.35 от АПК. Издалият акта орган не бил упражнил правомощието си по чл.117, ал.3 от КСО да върне преписката за изясняване на всички тези обстоятелства, поради което и оспореният акт бил незаконосъобразен.
Иска се да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде отменено оспореното решение, както и преписката да
бъде върната за ново произнасяне, като бъдат заплатени на жалбоподателката
направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ Хасково, счита решението за правилно и законосъобразно, поради което
следвало да бъде отхвърлена жалбата срещу него.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.08.2020г. от жалбоподателката К.И.-П. било подадено
Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание
чл.54а от КСО - вх.№261-00-5335/03.08.2020г. по регистър на ТП на НОИ Хасково,
като посочва че е упражнявала трудова дейност в друга държава Великобритания.
Декларира, че последното трудово правоотношение било с ООД Кечкеля – Х., като
то било прекратено на 13.07.2020г. на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ.
С Разпореждане №261-00-5335-3 от 31.12.2020г.,
издадено от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Хасково,
на основание чл.54ж, ал.1 и чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и
чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004 е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 13.07.20г. до 12.03.21г. с определен размер 17,93 лева
дневно. Административният орган е прие, че последното прекратяване на
осигуряването е от 13.07.2020г., като трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ и регистрацията в АЗ е от 17.07.2020г.;
осигурителният стаж след 31.12.2001г. е 8г. и 7 месеца, а осигурителният доход
за периода от 13.02.2020г. до 12.07.2020г., от който е определен размерът на
паричното обезщетение за безработица, е 3018,17 лева, при среднодневен
осигурителен доход – 29,88 лева. В административното производство са изискани
от компетентната институция във Великобритания формуляри относно периоди и
доходи от осигурена заетост, поради което с Разпореждане №261-00-5335-1 от 13.08.2020г. и №261-00-5335-2
от 31.12.2020г. производството е спряно, а след получаване на формуляра –
възобновено.
След постановяването му Разпореждане №261-00-5335-3 от
31.12.2020г., издадено от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ Хасково, е било предмет на административно оспорване пред Директор ТП НОИ
Хасково след постъпилата жалба вх.№1012-26-33/26.01.2021г.
С оспореното Решение №1012-26-33-1/10.02.2021г.,
издадено от Директор на ТП на НОИ Хасково, била отхвърлена жалбата на к.И.И. - П.
против Разпореждане №261-00-5335-3 от 31.12.2020г. Посочено е, че съгласно
чл.62, пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004 компетентната институция, чието
законодателство обвързва изчисляването на получаваното обезщетение за
безработица с размера на заплатите /осигурителния доход/, получавани от лицето,
взема предвид само получаваната от това лице заплата за последната му заетост
на нейната територия. Именно поради това правилно бил взет осигурителния
доход от последното трудово
правоотношение на жалбоподателката с ООД Кечкеля. Осигурителният стаж на
жалбоподателката от трудовото правоотношение във Великобритания се зачитал
единствено за определяне на правото на парично обезщетение за безработица и
определяне на периода за изплащане на същото. Направен е извод, че поради това за
жалбоподателката паричното обезщетение следвало да е за периода от 13.07.20г.
до 12.03.21г. с определен размер 17,93 лева дневно, като Директор на ТП на НОИ
Хасково е отхвърлил жалбата.
Жалбата до съда е подадена на 23.02.2021г., като е
депозирана в деловодството на съда, а не пред административния орган.
По делото е приложена справка от Персоналния регистър
на НОИ, както и Формуляр СЕД U 017 за периоди
от осигурена заетост по законодателството на Великобритания.
По искане на жалбоподателката е назначена
съдебносчетоводна експертиза, като заключението на експертиза съдът приема за
компетентно и безпристрастно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и
реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези
съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното решение на Директор ТП НОИ
Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител по осигуряването
за безработица при ТП НОИ Хасково са валидни актове, издадени от административни органи в
кръга на тяхната компетентност и в предписаната от закона форма, като относно
тези въпроси не е формиран спор.
Основният и единствен спорен въпрос е
правилно ли е определен размерът на обезщетението за безработица в Разпореждане
№262-00-5335-3 от 31.12.2020г., като не е взет предвид при определяне на
осигурителния доход получаваните възнаграждения от трудовото правоотношение на
жалбоподателката във Великобритания, а е съобразено единствено този от последния
работодател в България.
В случая и като се има предвид, че като
част от ЕС Република България е длъжна да прилага европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, то
като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални
рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се изчислява
размера на обезщетенията и други. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и
принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони, но следва да се отбележи, че разпоредбите на ЕС не заместват
националните системи. Към настоящият момент тези общи правила и принципи се
съдържат в Регламент /ЕО/ №883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална
сигурност, в сила от 01.05.2010г., както и в Регламент /ЕО/ №987/2009 на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за
прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. С тези разпоредби е
въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и
обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на следните принципи:
1. Определяне на приложимото законодателство; 2. Равенство в третирането; 3.
Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване; 4. Износ на
обезщетения. При определяне на обезщетенията за безработица общият принцип на
определяне на приложимото законодателство е, че лице упражняващо доходоносна
дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на
чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения от този
принцип се съдържат в разпоредбите на чл.65 от Регламент /ЕО/ №883/2004.
Не е спорно по делото, че жалбоподателката е български гражданин, а
като такъв е гражданин на държава – членка на ЕС, и така е лице, спрямо което
намира приложение Регламент /ЕО/ №883/2004г. При изчисляване
размера на обезщетението за безработица правилно Директорът на ТП на НОИ Хасково
е съобразил именно нормата на чл.62, пар.1 от регламента, съгласно която се предвижда,
че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство
предвижда изчисляване на обезщетенията да се основава на размера на предишното
трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото
възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице
при последната му месторабота по трудово правоотношение или като самостоятелно
заето лице съгласно посоченото законодателство. Според пар.2 от същия
член Параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от
компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за
определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на
обезщетенията и когато за целия или част от този период спрямо заинтересованото
лице се прилагало законодателството на друга държава членка. Българското
законодателство като законодателство, прилагано от компетентната институция, с
разпоредбата на чл.54б, ал.1 от КСО е въвело изискуем
осигурителен период - последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване
на осигуряването, от който период се съобразява среднодневното възнаграждение
или среднодневния осигурителен доход за определяне на дневното парично
обезщетение за безработица. В случая този осигурителен период включва и период
на осигурена заетост през който спрямо жалбоподателката се е прилагало
законодателството на друга държава-членка. Следователно правилно и
законосъобразно изчисляването на паричното обезщетение за безработица, което се
отпуска на лицето, е извършено при прилагане на нормата по чл.62, пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за
социална сигурност, т.е. при отчитане изключително на трудовото възнаграждение
или професионален доход, получавани от осигуреното лице при последната му
работа по трудово правоотношение съгласно българското законодателство.
Поради изложеното и доколкото в настоящия случай
се касае до последна работа на жалбоподателката на
територията на Република България - (ЕООД Кечкеля – Х., неправилно
посочено в жалбата като ЕТ), се налага извода, че получаваното от нея трудово
възнаграждение за тази заетост е именно осигурителния доход, на база на който
следва да се изчисли паричното обезщетение за безработица. Именно този
осигурителен доход е взет предвид от компетентния административен орган и
размерът на обезщетението е правилно определен. Възражението, че следва да се
вземе предвид осигурителния доход съобразно трудовото правоотношение в друга
държава - членка при определяне размера на обезщетението е неоснователно,
доколкото такъв подход при определяне размера на обезщетението би бил
противоречив с нормите на европейското право. В случая и единственото
доказателствено искане в съдебното производство е относно съдебна експертиза, а
заключението по нея не променя този извод.
С оглед изложеното съдът намира, че Решение
№1012-26-33-1/10.02.2021г., издадено от Директор на ТП на НОИ Хасково, е
законосъобразно – издадено е от компетентен орган; в предвидената от закона
форма; постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се
основава и пълно съответствие с целта на закона, както и при спазване на
административнопроизводствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Поради крайния извод за неоснователност
на жалбата, то искането за разноски на ответната страна се явява основателно и
жалбоподателката следва да заплати на ответната страна направените в настоящото
производство разноски за юрк.възнаграждение съобразно минималния размер,
определен в ЗПП и Наредбата на заплащането на правна помощ – 100,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.И.-П. ***
против Решение №1012-26-33-1 от 10.02.2021г., издадено на основание чл.117,
ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, като неоснователна.
ОСЪЖДА К.И.И.-П., ЕГН **********,***, да
заплати на ТП на НОИ Хасково разноски в размер на 100,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: