О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №
град Велико Търново, 03.09.2019 година
Великотърновски районен съд, гражданско отделение, седемнадесети състав, в закрито
заседание на трети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Анна Димова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 2507 по описа за 2019
година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на М.И.Д. ***.
С разпореждане № 3549 от 16.08.2019
година съдът е оставил без движение като нередовна подадената по делото искова
молба и е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани
допуснатите нередовности, като представи по делото писмена молба, с препис за
ответника, в която да посочи ясно, точно и конкретно срещу кого е насочена исковата му
претенция, както и да внесе по сметка на Районен съд - Велико Търново
дължимата за производството държавна такса в размер на 185.63 лева, като в
същия срок представи платежен документ за внасянето й във ВТРС по делото. С разпореждането
на ищеца са указани и последиците от неизпълнение на дадените указания. Препис
от разпореждането е изпратен на ищеца по реда на чл. 42, ал. 4 ГПК.
С молба, вх. № 16581 от
19.08.2019 година на ВТРС, ищецът посочва, че основава исковата си претенция на
разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД за ангажиране на деликтната
отговорност на ответното дружество, чиито представляващи го управител и главен
счетоводител са подписали заповедта му за уволнение, въпреки че са знаели за
липсата на основание за уволнението му и са действали умишлено в защита на свой
личен интерес. На следващо място посочва, че не дължи държавна такса с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ГПК.
Следва да се има предвид, че в
случая по делото разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ГПК не намира приложение. Самият
ищец изрично посочва, че с подадената по делото искова молба цели ангажиране на
деликтната отговорност на ответното дружество, доколкото за шестмесечния период
по чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение му е присъдено по гр.д. № 527/2018 година на
ВТРС, респективно - искът му не произтича от трудово правоотношение, а от
твърдения за осъществено спряно него непозволено увреждане.
С разпореждането на ищеца са
дадени указания именно в тази насока, като са му указани и последиците от
неизпълнение на дадените указания. В дадения
едноседмичен седмичен срок указанията не са изпълнени, като ищецът не е внесъл
дължимата за производството държавна такса в размер на 185.63 лева.
На следващо място, за пълнота на
изложението, следва да се посочи, че така предявеният иск е и процесуално
недопустим. Действително отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което
е възложило работа другиму, когато вредите са причинени виновно от лицето, на
което е възложена работата - Постановление № 9 от 28.12.1966 година на Пленума
на ВС НР. С влизането в сила обаче на Кодекса на труда (ДВ, бр. 26 от 01.04.1986 година) обективната
отговорност на работодателя за вреди от незаконно уволнение е ограничена до
размера, предвиден в чл. 225, ал. 1 КТ. За вреди от уволнението в по-голям
размер работникът
може да претендира само в случаите, когато същите са настъпили в резултат на
непозволено увреждане, когато ръководителят на работодателя, въпреки че му е било
известно, че липсват основания за уволнение на работника, е издал уволнителна
заповед, ползвайки недобросъвестно служебното си положение, за да постигне
лични или други неслужебни цели. В този случай той дължи на работника
обезщетение по чл. 45 ЗЗД за действително причинените вреди – в този смисъл е Постановление
№ 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС НР. Спорът не е трудов, а ответник по
иска с правно основание чл. 45 ЗЗД е съответният ръководител на предприятието
работодател, извършил незаконното уволнение. В този смисъл е и Решение № 343 от
11.01.2018 година по гр.д. № 428/2017 година на IV г.о. на ВКС.
Водим от горното и на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА подадената по делото от М.И.Д. ***
искова молба, заедно с приложенията към нея.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2507/2019 година на
Районен съд - Велико Търново.
Препис от определението да се
връчи на ищеца по делото по реда на чл. 42, ал. 4 ГПК.
Определението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца
по делото.
Районен
съдия: