№ 5557
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110137673 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът „Й.Б“ ЕАД е предявило положителен установителен иск по реда на
чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и вр. чл.345 ТЗ и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът С. К. Г. дължи сумата от общо
167,07 лв., от които: сумата от 30.51лв., представляваща неплатени абонаментни такси
за периода от 15.05.2018г. до 14.07.2018г. по сключен на 01.05.2018 г. договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, сумата от 42.48лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение по чл.11 от договора, сумата от 94.08лв.,
представляваща разликата между цената на устройство Huawei Telenor 4G MiFi без
абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална сума, които суми
като задължения са индивидуализирани във фактура № ********** от 15.06.2018г., №
********** от 15.07.2018г. и № ********** от 15.09.2018г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 24.04.2020 г., до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 16223/2020г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че на 01.05.2018 г. между „Й.Б“ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/ и ответника бил сключен договор за мобилни услуги за
мобилен номер ++359*********, с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги
с тарифен план по програма „Интернет+ 16,99“, с уговорен срок на действие от 24
месеца, при месечна абонаментна такса от 16.99лева. Сочи, че на 01.05.2018 г. между
страните е сключен и договор за лизинг на устройство на изплащане Huawei Telenor 4G
1
MiFi, по който, съгласно приложимия погасителен план, ответникът се задължил да
заплаща стойността на устройството отстъпка по чл.7 от договора. Въз основа на
договорите било извършено изпълнение от страна на ищеца, но ответникът не
заплатил задълженията, които се натрупали в общ размер на 167.07 лв., от които
непогасена сума за ползвани услуги за периода 15.05.2018г. до 14.07.2018г. в размер на
30.51 лв. и непогасена сума за закупено устройство в размер на 94.08 лв.,
представляваща разликата между цената на устройство Huawei Telenor 4G MiFi без
абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална сума по чл. 7 от
договора. На основание чл. 11 от договора, поради неплащане в срок на задълженията,
с фактура № **********/15.09.2018г. начислил и договорна неустойка за прекратяване
на договорни абонаменти в размер на 42.48лв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения особен представител- адв. И.. Оспорва се страните да са обвързани от
облигационно правоотношение, както и от страна на ответника да са приети общите
условия относно предоставяне на далекосъобщителни услуги, а при евентуалност- да е
налице неизпълнение на задължения по договора. Оспорва се и ответникът да е
получавал устройство със задължение за изплащане на стойността му, както и да е
налице основание за начисляване на претендираната от ищеца неустойка.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет Договор за мобилни услуги, сключен между „Теленор
България“ ЕАД / с наименование сега „Й.Б“ ЕАД и С. К. Г. от 01.05.2018 г. със срок на
действие 24 месеца. В т. 5 от същия е посочен избраният от ответника абонаментен
план и дължимата такса в размер на 16,99 лв. за предпочетен номер +359*********. В
т.7 е посочен мобилен апарат HUAWEI, модел Telenor 4G MiFi, като е посочена цена в
брой или обща лизингова цена с абонаментен план: 19,99лв., Стандартна цена на
устройството: 149.99лв., отстъпка от стандартната цена: 130.00лв. В т.8 от договора е
посочен идентификационният номер на активната СИМ карта, която ответникът е
получил при сключването, даваща достъп до мобилната мрежа. В т. 11 от договора за
мобилни услуги е уговорено, че неустойка се дължи в случай на прекратяване на
договора по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията
му по процесния договор или други документи, свързани с него. В т. 11, б. „а“ е
уговорен размерът на неустойката, а именно всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава размера на три абонаментни такси. Прието е
приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти
от дата 01.05.2018 г. към договора за мобилни услуги. В същата са посочени цените за
2
услугите, надхвърлящи пакета на абонаментния план
Приобщени към ч.гр.д. № 16223/2020г. по описа на СРС, 27 състав, са Общите
условия на Теленор България за електронни съобщителни услуги, в които в чл.19, б.
„в“ е предвидена възможност за оператора едностранно да прекрати индивидуалния
договор с потребителя при неплащане на дължими суми след изтичане на предвидения
срок.
По делото са приети писмени доказателства: фактури за периода от 15.06.2018г.
до 15.09.2018г., в които са начислени суми за плащане с получател – ответницата,
сумата от 30.51лв., представляваща неплатени абонаментни такси за периода от
15.05.2018г. до 14.07.2018г., като към фактура № **********/15.09.2018 г. са
начислени сумите: 42.48лв., представляваща неустойка за неизпълнение по чл.11 от
договора, както и сумата от 94.08лв., представляваща разликата между цената на
лизингувано устройство без абонамент и заплатената при предоставянето му
преференциална сума.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228
ЗЕС и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.345 ТЗ в тежест на ищеца да докаже
съществуването на твърдяното правоотношение по договор за доставка на електронни
съобщителни услуги и по договора за лизинг, предоставяне на услугите по договорите
на ответника в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги,
включително на предварително уговорените абонаментни такси и предаване на вещта
по договора за лизинг. В тежест на ответника е разпределено да докаже, че е заплатил
претендираните от ищеца вземания.
От представения по делото Договор за мобилни услуги и ценова листа –
приложение към него, подписани от ответника, съдът намира, че страните са валидно
облигационно обвързани, по което ищецът е осигурил достъп на ответницата до своята
мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. По отношение на отчетния
период съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга,
обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва
пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по
преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги,
3
свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните
съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не
се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни
мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е предоставил
възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил
сигнал, радиоразпръскване и т.н. С оглед предоставената и реално използвана услуга в
предходните два отчетни периода, както и от предоставената СИМ карта, съдът
достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на потребителя до
мобилната мрежа. Видно от приетите писмени доказателства по делото, мобилният
оператор фактурира задълженията по договора за мобилни услуги ежемесечно за всеки
отчетен период. В приетия по делото договор за мобилни услуги, с оглед т.7 от
договора се установява, че мобилният оператор е предоставил на ответницата
устройство на лизинг на преференциална цена, като в т.7 е посочена и стандартната
цена на устройството без абонамент и размерът на отстъпката. Съдът приема за
доказано предаване на вещта по договора за лизинг с оглед изричната уговорка по
договора (л.55) в частта, в която е описано, че с подписване на договора е предоставено
1бр. устройство. Доказателствата за плащане ответникът, който носи тежестта не е
ангажирал, поради което, в приложение на доказателствената тежест, съдът приема
този факт за недоказан. Във фактура № **********/15.09.2018 г. ищецът е начислил
сумата 94.08лв., представляваща съразмерна част от направената отстъпка от цената на
лизингуваното имущество. С оглед горното, съдът намира исковете по чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 228 ЗЕС и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.345 ТЗ за изцяло основателни.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е разпределено да установи наличието на облигационно правоотношение с
ответника по силата на твърдените договор за мобилни услуги и договор за лизинг с
посоченото съдържание, наличието на валидна клауза за неустойка в случай на
предсрочно прекратяване на договорите поради виновно неизпълнение на
задълженията на ответника, както и размера на уговорената неустойка.
В т.11 от договор за мобилни услуги са уговорени параметрите, както за
основанието за начисляване на неустойката, така и нейният размер. По делото се
установи виновно неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в неплащане на
възникнали задължения за абонаментни такси за три отчетни периода – per argumentum
чл. 154, ал. 1 ГПК. Съгласно т.19б, б. „в“ от Общите условия на оператора (л.17 и сл.
ч.гр.д. № 16223/20), последния има право едностранно да прекрати индивидуалния
договор с потребителя при неплащане на дължими суми след изтичане на предвидения
срок. Във фактура № **********/15.09.2018 г. ищецът е начислил неустойка в размер
на 42.48лв., което следва да се приеме за изявление за едностранно прекратяване на
договора съгласно ОУ. Настоящият съдебен състав намира така уговорената
неустоечна клауза за валидна и непротиворечива на критериите, съдържащи се в ТР №
4
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Макар че клаузата за неустойка,
предвижда задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите анюитетни такси, независимо от момента на разваляне/прекратяване на
същия, но същата е с уговорен и максимален размер, който може да се начисли,
равняващ се на три стандартни абонаментни такси, т.е. определен е краен предел на
задължението за неустойка, така и размер, който е определен при сключване на
договора, с което съдът приема, че редакцията на неустоечната клауза не излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Мобилният
оператор е начислил неустойка в размер на 42.48лв., като така определеният размер се
явява по-малък от три стандартни месечни абонаментни такси, който съдът намира за
справедлив. С оглед горното, съдът намира иска по чл. 92 ЗЗД за изцяло основателен
по основание и размер.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищецът. Последният е поискал присъждането им, представен е списък
по чл.80 ГПК. Представени са доказателства за направата на разноски в исковото
производство в размер на 25 лв. за д.т., възнаграждение за особен представител в
размер на 150 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и в заповедното
производство в размер на 25 лв. за д.т. и 360 лв. за адвокатско възнаграждение. Общият
размер на направените разноски от ищеца, които следва да му се присъдят е 960лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и
чл.345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че С. К. Г., ЕГН: **********, гр.София, ул. Бял Нарцис №
1А, дължи на Й.Б, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
МЛАДОСТ 4,, бул./ул. Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от общо 167,07 лв., от
които: сумата от 30.51лв., представляваща неплатени абонаментни такси за периода от
15.05.2018г. до 14.07.2018г. по сключен на 01.05.2018 г. договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, сумата от 42.48лв., представляваща неустойка за
неизпълнение по чл.11 от договора, сумата от 94.08лв., представляваща разликата
между цената на устройство Huawei Telenor 4G MiFi без абонамент и заплатената при
предоставянето му преференциална сума, които суми като задължения са
индивидуализирани във фактура № ********** от 15.06.2018г., № ********** от
15.07.2018г. и № ********** от 15.09.2018г., ведно със законната лихва от 24.04.2020
г., до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16223/2020г. по описа на СРС, 27 състав.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. К. Г., ЕГН: **********, гр.София,
ул. Бял Нарцис № 1А, да заплати на „Й.Б“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, разноски в общ
размер на 960 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6