МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА, ПОСТАНОВЕНА НА 08.08.2016 ГОДИНА ПО
НОХД №743/2015 ГОДИНА ОТ ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
Варненската окръжна
прокуратура е възвела обвинение срещу В.Г.В., ЕГН ********** за това,че:
1. За периода
14.07.2010 г. - 14.09.2010 год. в
гр.Варна при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на представител
на "В. А. - *" ЕООД избегнал
плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 537 993, 81 лв.(петстотин трийсет и седем хиляди деветстотин
деветдесет и три лева и осемдесет и една стотинки), като потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по
силата на чл. 125, ал.
1 ЗДДС, и приспаднал неследващ
се данъчен кредит, както следва:
- на 14.07.2010 г. подал в ТД на НАП-Варна, справка-декларация
/без входящ номер/ за данъчен
период м. юни 2010 г., в която декларирал неизвършени реално доставки по фактури
№№ 171/21.06.2010 г. и 172/24.06.2010 г. от „ф."
ЕООД, упражнявайки право на данъчен кредит
в размер на 22 453.33 лв.;
- на 16.08.2010 г. подал в ТД на НАП- Варна, справка-декларация /входящият номер не се
чете/ за данъчен период м. юли 2010 г., в която декларирал неизвършени реално доставки по фактури №№ 44/01.07.2010 г.,
46/08.07.2010 г., 47/12.07.2010 г., 48/14.07.2010 г., 50/16.07.2010 г.,
51/19.07.2010 г., 52/20.07.2010 г., 53/22.07.2010 г., 54/23.07.2010 г.,
55/26.07.2010 г., 49/15.07.2010 г., 45/05.07.2010 г. и 56/26.07.2010 г. от „К.Тр. 2009" ЕООД, упражнявайки право на данъчен кредит
в размер на 210 972.78 лв.;
-
на 14.09.2010 г. подал в ТД на НАП- Варна, справка-декларация вх. № 03001454717/14.09.2010 г. за
данъчен период м. август 2010 г., в която декларирал неизвършени реално доставки по фактури №№ 340/02.08.2010 г.,
334/03.08.2010 г., 336/18.08.2010 г., 337/20.08.2010 г., 338/23.08.2010 г.,
339/24.08.2010 г., 352/27.08.2010 г. и 333/02.08.2010 г. от
"В.Стр." ЕООД, и по
фактури №№ 44/23.08.2010 г., 40/05.08.2010 г.,
39/04.08.2010 г., 38/03.08.2010 г., 45/24.08.2010 г., 46/25.08.2010 г., 37/02.08.2010
г., 42/09.08.2010 г., 43/16.08.2010 г. и 41/06.08.2010 г. от
"Кр.Дж гр." ЕООД,
упражнявайки право на данъчен кредит
в размер на 304 567,70 лв.,престъпление
по чл.255, ал.3 вр.
ал.1, т.2 и 7 вр. чл.26, ал.1 НК
2. За периода
19.02.2010 г. - 13.10.2010 г. в гр. Варна съставил неистински частни документи -
- заявление - декларация с вх. № 17/316/08.03.2010 г.;
- заявление - декларация с вх. № 17/243/22.02.2010 г.;
- договор за отдаване под наем
на склад от дата 07.10.2010 г. между "В.Стр." ЕООД, представлявано от В.В.И., и
"В. А. - *" ЕООД, представлявано от Т.П.В.;
- пълномощно от дата
12.10.2010 г. с упълномощител "В. А. -7"
ЕООД, представлявано от Т.П.В.
и пълномощник В.Г.В.;
-пълномощно от
дата 10.07.2010 г. с упълномощител "В.Стр."
ЕООД, представлявано от В.В.И. и пълномощник В.Г.В.,
и ги употребил пред Национална служба по зърното и фуражите - ТЗ Варна, за да
докаже, че съществуват правоотношения на упълномощаване и наем и право за
търговия със зърно-престъпление по чл.309, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание прокурорът прави анализ на всички събрани по делото
доказателства като счита,че в своята съвкупност те водят да единствено възможен
извод,а именно че подсъдимият е извършил престъпленията,по които му е възведено
обвинение.Предлага след като бъде признат за виновен да бъдат наложени
наказания за всяко едно от престъпленията-над средния размер предвиден в
закона,като след групиране В. да изтърпи най-тежкото от тях.Да бъде приведено в
изпълнение наказанието наложено по НОХД № 98/2007 година от Варненски военен
съд, доколкото настоящите деяния са извършени в определения изпитателен срок.
Юрисконсултите
от ТД-НАП-Варна-редовно упълномощени от Министъра на финансите молят
гражданският иск,предявен в размер на 537 993,18 лева да бъде уважен
изцяло,ведно със законната лихва,считано от 14.09.2014 година.
Защитниците
на подсъдимия считат,че обвинението не е доказано по безспорен
начин.Акцентират,че няма доказателства В. да е имал контакт със св.В. и
останалите управители на фирми,че по делото не са приложени оригиналите на
редица документи,които са от значение за решаване на делото,че всъщност подсъдимият
е бил само приносител и не носи вина за съдържанието на
справките-декларации.Сочи се,че заключението на повторната СГЕ не се оспорва,но
въпреки това В. следва да бъде оправдан и по обвинението за престъпление по
чл.309 НК.
Алтернативно
и ако съдът признае подсъдимия за виновен се предлага налагане на наказания с приложение
разпоредбата на чл.55 НК.
Подсъдимият
не се признава за виновен.
След като признава,че е подал трите СД,заявява,че е бил само приносител на
тези документи и не е знаел дали отразеното в тях отговаря на истината..Той не
познава и не е контактувал с „титулярите „ на фирмите и не може обективно да
бъде организатор на твърдяната от прокуратурата престъпна схема.
В
последната си дума подс.В. моли да бъде оправдан по
всички обвинения.
Съдът,след
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства,намери за установено следното:
Подс.В. завършил висше образование
специалност „право” и на 20.02.2004
година започнал работа като дознател/съгласно
действащия към този момент НПК/ във Второ РУ-МВР-Варна.
По
сигнал, подаден на 30.09.2005 година от адвокат Р.М., срещу В. започнала
проверка,при която било установено,че той като дознател
имитирал подписа на защитника в изготвени 10 протоколи за разпознаване.
За
това и констатирани множество други нарушения,допуснати при разследването,
подсъдимият бил уволнен дисциплинарно.
С присъда,постановена по НОХД № 98/2007 година
на Варненски военен съд,влязла в законна сила на 23.01.2009 година за извършеното
престъпление по чл.311 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК на подс.В. било наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 6 месеца,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК било отложено с 3
години изпитателен срок,,както и лишаване от право да заема държавна длъжност,
свързана със съставяне на официални документи за срок от 1 година.
Преди това, а и към настоящия момент
местоживеенето на подс. В. *** /виж присъда на ВВС-л.285 НОХД,документи
за издаване на лична карта и др./ ,като
не било променено и до м.08.2016 година включително/ виж обв.акт,списък на лицата за призоваване,получени призовки
по НОХД и др./
От 04.02.2002 година на подс.В. *** била издадена лична карта № *********,като той
получил нов документ за самоличност вече с друг № ********* едва през 2012
година по подадено от него заявление / т.10 л.158-163 д.п./
Св. Т.В.
бил със завършен 6-ти клас,живеел в с.Долна студена,общ.Бяла,обл.Русенска.Той нямал постоянна работа и бил материално
затруднен.
През 2010
година пристигнал в гр.Варна, за да работи на обект около 10 дни като общ
работник и при ниско възнаграждение.
Един ден и
докато пиел кафе в едно заведение, при свидетеля приближил непознат мъж,който
казал,че името му е В.,но му казват „Вучо”.При
проведения разговор разбрал,че св.В. е недоволен от заплатата си,след което
мъжът предложил да регистрира фирма на негово име срещу месечно възнаграждение
от 300 лв. След като „Вучо” обяснил,”...че с всичко
ще се занимава той,а аз само трябва да подписвам” свидетелят се съгласил.На
следващия ден двамата отишли при нотариус в гр.Русе,където свидетелят подписал някакви документи,било му
казано,че е регистрирано на негово име дружество „В. А. *” без никакви други
конкретни обяснения.
По този
начин на 18.05.2010 г. в Търговския регистър било вписано еднолично дружество с
ограничена отговорност „В. А. - *" със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Парижка комуна" № 11,като на 28.05.2010 г. дружеството било
регистрирано по ЗДДС в ТД на НАП- Варна.Свидетелят В. не знаел кой работи в
това дружество, функционира ли то,развива ли и каква дейност и др.
На 15.06.2010 година нотариус от гр.Бяла заверил
пълномощно,по силата на което Т.П.В. като управител и представляващ „В. А. *” ЕООД упълномощавал В.Г.В. с пълна
представителна власт във връзка с дейността на дружеството и контактите му с
органи и институции.Били посочени пълните данни на В.-ЕГН **********,притежаващ
лична карта № *********,издадена на 04.02.2002 година и с постоянен адрес ***/ т.6 л.13 д.п./.
Последвали
още две срещи по инициатива на „Вучо” в гр.Бяла при
които свидетелят получил различни по размер,но по-малко от обещаните парични
суми, а еднократно-и подписал някакви документи. След това „...Говорих с мои
познати и те ми казаха,че това е измама.”.Свидетелят се притеснил и поискал да
не участва повече във фирмата и „Вучо „ обяснил,че
това може да стане само ако св.В. намери кой да го „замести”. Лице,също живеещо
в село Долна студена-св.П.И. дължало пари на св.В.,който обещал да му опрости
дълга, ако се приеме да бъде вписан като управител на дружеството „В. А. *”..Св.
И. се съгласил и на 08.11.2010
година заедно със св.В. и „Вучо” в гр.Варна с договор
за покупко-продажба и вписана сума в
размер на 2 лева-стойност на всичките 2 дяла нов също фиктивен „собственик”
на дружеството станал св.И./ т.1 л.5 д.п./.
Същевременно подс.В. съставил
редица частни документи-пълномощни ,които подписал от името на „упълномощителя” Т.В.,като във всички тях фигурирали данните на
подсъдимия относно ЕГН, документа му за самоличност и постоянното му
местоживеене / виж повторна СГЕ изготвена по НОХД/а именно:
-пълномощно
от 14.07.2010 година от името на В. и печата на дружеството за представителство
пред ТД НАП-Варна / т.6 л.18 д.п./
-пълномощно
от 14.08.2010 година от името на В. и печата на дружеството със съдържание
дублиращо предходното пълномощно/ т.5 л.145 д.п./
-пълномощно
от 12.10.2010 година от името на В. и с печата на дружеството и широк кръг от
правомощия посочени в 8 пункта/ т.8 л.35-36 д.п./.
По делото е приложено и пълномощно от
14.06.2010 година / т.5 л.135 д.п./от името на В.,подпечатано с печата на
дружеството и делегиращо права също на подс.В.,за
което експертите /повторна СГЕ по НОХД /допускат подписът за „упълномощител също да е положен от В. /
В съдебно заседание свидетелят В. твърди,че
не познава подсъдимия.
Св.П. ***.
Имал завършен 5-ти клас,бил безработен. Освен,че „закупил „ от св.В. „В. А. * „
,той фиктивно се водел управител и собственик на множество дружества,за да си
набавя неголеми по размер доходи.
„ф." ЕООД било вписано
първоначално в Търговския регистър през 2008 г. и едноличен собственик на
капитала св. Г.Т. - социално слаб, без постоянна работа, многократно
осъждан,/”собственик” още на „К.Тр. 2009" ЕООД,
„В.Стр." ЕООД,”С. П. „ ЕООД и др./. Фирмите били регистрирани на името на
свидетеля срещу скромно възнаграждение по инициатива на неустановено лице- Р. Шаламанов
от гр. Трявна. Свидетелят никога не е развивал търговска дейност и не е издавал
документи от името на тези дружества.
През 2010 година първата „закупена” от
свидетеля П.И. фирма била „ф. „ ЕООД,за което получил сума в размер на 80 лева.
Контактувал с непознати за него лица,впоследствие и еднократно подписвал
документи,за което получил други 150 лева.Свидетелят нямал никаква информация
както за това,така и-за всички останали “негови” дружества-„В.Стр.” ЕООД,”К.Тр.” ЕООД,”Кр.Дж
гр.” ЕООД и др.
Същевременно
подс.В. съставил редица неистински частни
документи-пълномощни ,които подписал от името на „упълномощителя”
П.Б.И. като управител на „ф.” ЕООД,като във всички тях фигурирали данните
на подсъдимия относно ЕГН,документа му за самоличност и постоянното му
местоживеене / виж повторна СГЕ изготвена по НОХД/, а именно:
-пълномощно
от 14.07.2010 година от името на И.,подпечатано с печата на дружеството за
представителство пред ТД НАП - Варна/ т.6 л.56 д.п./
-пълномощно
от 14.08.2010 година от името на И. и печата на дружеството,както и с идентично
съдържание / т.6 л.66 д.п./
-пълномощно
от 16.08.2010 година от името на И. и с печата на дружеството и съдържание
дублиращо предходните пълномощни/ т.6 л.61 д.п./.
По делото е приложено и още едно пълномощно с дата
16.08.2010 година уж подписано от свидетеля и делегиращо права на подсъдимия/
т.6 л.134 д.п./,за което е невъзможно да се установи авторството на
подписа,положен за „упълномощител”.В него обаче е
отразено,че „упълномощителят „ П.И. действа като
управител на друго дружество-„В.Стр.” ЕООД.
В съдебно
заседание свидетелят И. твърди,че не познава подсъдимия.
Св.Ц.П.
***. Имал завършено основно образование,бил без постоянна работа и доходи.През
2010 година със съдействието на лице на име Росица регистрирал свое име
дружеството „Кр.Дж гр. „
ЕООД и с цел да си набави парични средства. Упълномощил лице на име В.В. да се занимава с дейността на фирмата,но не го познавал.
Сочи,че му било казано от Росица :”Ще те оправя с едни мои хора да си вземаш по
100-200 лева на месец,само да ти използват името”, а впоследствие контактувал с
друго неустановено лице-Йонко.
На
21.07.2010 година нотариус в гр.Бяла заверил пълномощно от Ц.П.П. като
представляващ „Кр.Дж гр. „
ЕООД за подс.В. с посочени всички данни за
него-ЕГН,документ за самоличност, местоживеене,с което делегирал широк кръг от
права и неограничено представителство пред органи и институции /т.6 л.103 д.п./.
След това подсъдимият съставил неистински частни
документи-пълномощни като се подписал вместо „упълномощителя”
Ц.П. / виж повторна СГЕ
по НОХД/:
-пълномощно
от 14.08.2010 година от името на П. и с печата на дружеството за преставителство пред ТД-НАП-Варна / т.6 л.87 д.п./
-пълномощно
от 16.08.2010 година от името на П. и с печата на дружеството и с идентично
съдържание / т.6 л.82 д.п./
-пълномощно
от 13.10.2010 година от името на П. и с печата на дружеството,което на практика
делегира на подсъдимия неограничени права изложено подробно в 8 пункта / т.8
л.25-26 д.п./
В съдебно
заседание свидетелят твърди,че не познава подсъдимия.В покозанията
си сочи, че действително е търгувал със зърно, но никога не е имал делови
взаимоотношения с „В. А. - *"ЕООД.
Дружеството „Кр.Дж гр.” е дерегистрирано по ЗДДС
по инициатива на данъчната администрация.
С банковата сметка
на „Кр.Дж гр." ЕООД оперирал подсъдимия, като сумите били теглени
в брой.
Св.В.Х.
/ роден 1990 година / живеел в гр.Варна,бил със завършено основно
образование.През 2009 година свидетелят бил безработен и за да се сдобие с
доходи се съгласил да регистрира фирма на свое име.С помощта на неустановени по
делото лица-Свилен,друго с прякор „Пожарната”,както и мъж от ромски произход
била регистрирано дружество „К.Тр. 2009” ЕООД,за чиято дейност свидетелят не
знаел нищо.Той подписал пълномощно на името на друго непознато за него лице-св.Н.В.И.,за
когото му било обяснено,че „ще работи с фирмата”.През 2010 година свидетелят се
усъмнил,че може да има проблеми и се свързал със свой познат,за когото знаел,че
е бивш полицай и с чийто телефонен номер разполагал-0887 87 48 17./Налице е пълно съвпадение с телефонния
номер посочен от свидетеля и този- посочен от подсъдимия при подаването на
заявление за издаване на нова лична карта/.Подс.В.
обяснил на свидетеля,че трябва да продаде фирмата и докато стане това на 29.03.2010 година свидетелят му подписал
нотариално заверено пълномощно / т.2 л.289 д.п./ в които му делегирал на
практика неорганичени правомощия. Последвалата
продажба осъществена със съдействието на подсъдимия едва през м.10.2010 година
като купувач бил отново св.П.И.,когото подсъдимият твърди,че не познава.
Междувременно подс.В. съставил
неистински частни документи-пълномощни,в които се подписал като „упълномощител „ вместо св. Х. като
управител на „К.Тр. 2009” ЕООД,съдържащи
всички данни за подсъдимия-ЕГН,документ за самоличност,местоживеене /относно
неистинността на документите- виж заключение на повторната СГЕ изготвена по
НОХД/, а именно:
-пълномощно
от 14.07.2010 година от името на Х. и подпечатано с печата на дружеството за
представителство пред ТД-НАП-Варна / т.6 л.108 д.п./
-пълномощно
от 16.07.2010 година от името на Х. и подпечатано с печата на дружеството с
идентично съдържание/ т.6 л.113 д.п./
-пълномощно
от 14.08.2010 година от името на Х. и подпечатано с печата на дружеството с
допълнение с един пункт в съдържанието,което също касае представителство пред
ТД-НАП-Варна / т.6 л.118 д.п./
Св.В.И.
регистрирал и бил собственик и управител на „В.Стр.” ЕООД за периода 2008-2009
година,след което продал дружеството /дяловете са прехвърлени последователно на
св.П.И.,а след това-на св.Г.Т../ /След 2009 година и включително през 2010 година св.В.И. не е подписвал
никакви документи-договори, фактури,заявление за регистрация като търговец,
дневници за покупки,справки-декларации,фактура за Националната служба по
зърното и храните и др.,включително и пълномощно за подс.В..Докато
свидетелят бил собственик дружеството не
било регистрирано по ДДС.Това била направено впоследствие,но след това
последвала дерегистрация по инициатива на данъчната
администрация.
Подс.В.
изготвил неистински частни документи и от името на св. В.И. в качеството му на управител на „В.Стр. „
ЕООД,при което се подписал като „упълномощител” и при
посочени точни данни и за И. и за самия него/относно неистинността на
документите-виж повторна СГЕ изготвена по НОХД/:
-пълномощно
от 10.07.2010 година от името на И. и подпечатано с печат на фирмата за
представителство пред Националната служба по зърното и фуражите към
Министерството на земеделието и храните/т.5 л.224 д.п./
-пълномощно
от 16.08.2010 година от името на И. и подпечатано с печата на дружеството
относно представителство пред ТД-НАП-Варна / т.6 л.133 д.п./
Или общо във връзка с
посочените дружества по делото са приложени изготвени 19 броя пълномощни
за подс.В.,които преимуществено са неистински
документи,делегиращи права на В. и подписани от самия подсъдим.
Всички тези документи са използвани и само по тази
причина са приложени и фигурират в материалите по делото.
По делото не е установено в кой точно момент
подсъдимият е започнал дейността си във „В. А. * „ ЕООД,извод за това може да
се направи единствено и само предвид участието му при изготвяне и подписване на множеството документи,
касаещи това дружество.
Действайки като упълномощено лице ,за периода
м. юли до м. септември 2010 г. включително в качеството си на представител на „В.
А. - *" ЕООД подс. В.В.
заявил в подадените месечни справки-декларации по чл. 125, ал. 1 ЗДДС
неизвършени реално /фиктивни/ доставки от „ф." ЕООД, „К.Тр. 2009" ЕООД, „В.Стр." ЕООД и „Кр.Дж гр." ЕООД,
упражнявайки неправомерно право на данъчен кредит в общ размер на 537 993, 81
лв., както следва:
- на 14.07.2010 г. подал в ТД на НАП-Варна,
справка-декларация за данъчен период м. юни 2010 г., в която декларирал
неизвършени реално доставки по 2 броя
фактури- №№ 171/21.06.2010 и
172/24.06.2010 г. от „ф." ЕООД,
упражнявайки право на данъчен кредит в размер на 22 453.33 лв.;
- на 16.08.2010 г. подал в ТД на НАП- Варна,
справка-декларация за данъчен период м. юли 2010 г., в която декларирал
неизвършени реално доставки по 13 броя
фактури- №№ 44/01.07.2010 г., 46/08.07.2010 г., 47/12.07.2010 г.,
48/14.07.2010 г., 50/16.07.2010 г., 51/19.07.2010 г., 52/20.07.2010 г.,
53/22.07.2010 г., 54/23.07.2010 г., 55/26.07.2010 г., 49/15.07.2010 г. ,
45/05.07.2010 г. и 56/26.07.2010 г. от „К.Тр. 2009" ЕООД, упражнявайки право на данъчен
кредит в размер на 210 972.78 лв.;
- на 14.09.2010 г. подал в ТД на НАП- Варна,
справка-декларация вх. № 03001454717/14.09.2010 г. за данъчен период м. август 2010 г., в която
декларирал неизвършени реално доставки по общо
18 броя фактури,както следва-8 броя
с №№ 340/02.08.2010 г., 334/03.08.2010 г. , 336/18.08.2010 г., 337/20.08.2010
г. , 338/23.08.2010 г., 339/24.08.2010 г. , 352/27.08.2010 г. и 333/02.08.2010 г. от "В.Стр."
ЕООД, и по 10 броя фактури №№
44/23.08.2010 г., 40/05.08.2010 г., 39/04.08.2010 г. 38/03.08.2010 г.,
45/24.08.2010 г., 46/25.08.2010 г., 37/02.08.2010 г., 42/09.08.2010 г.,
43/16.08.2010 г. и 41/06.08.2010 г. от "Кр.Дж гр." ЕООД, упражнявайки право на данъчен кредит
в размер на 304 567,70 лв.;
Още от
м.02.2010 година подсъдимият развил активна престъпна дейност,за да създаде
представа, че представляваните от него дружества развиват реално търговска
дейност.
Освен вече
посочените неистински документи/пълномощни/ подс.В.
депозирал в Националната служба по зърното и фуражите към МЗХ- Териториално
звено Варна, редица неистински документи с цел да се сдобие с удостоверение за
регистрация като търговец на зърно, а именно:
- заявление - декларация с вх. № 17/316/08.03.2010 г. , подписано от името на св.
П.И. като представител на „ф."
ЕООД;
- заявление - декларация с вх. № 17/243/22.02.2010 г. подписано от името на св.
Х. като представител на „К.Тр. 2009"
ЕООД;
- договор от 07.10.2010 г.за отдаване под наем на склад /л. V-212/ , сключен от
името на св. И. като представител на
"В.Стр." ЕООД и наемодател, и св.В. като представител на "В. А. - *" ЕООД и наемател. Договорът бил представен със
заявление- декларация от 14.10.2010 г., депозирано в НСЗФ от обв. В. в качеството му на представител на "В. А. - *"
ЕООД за да удостовери обстоятелството, че по това време дружеството притежавало
складова база за съхранение на зърно.
- пълномощно с дата 12.10.2010
г., издадено от името на Т.П.В. в качеството му на едноличен собственик и
представител на "В.
А. - *"
ЕООД,приложено към заявлението- декларация от 14.10.2010 г.,с което удостоверил
наличието на представителна власт.
-
пълномощно
с дата 10.07.2010 г., издадено от
името на св. В.И. в качеството на едноличен собственик и представител на "В.Стр." ЕООД,приложено към
заявлението- декларация от 26.07.2010 г., подадено в НСЗФ от обв. В. като представител на „В.Стр." ЕООД,за да
удостовери наличието на представителна власт.
Само за три месеца- юни, юли и август
2010 г., „В. А. - *" ЕООД е имитирало оборот по документи за около 2 млн.
лв. основно от покупко- продажба на зърно /пшеница и
ечемик реколта 2010 г./, и е упражнило право на данъчен кредит в размер на 537
993, 81 лв. по доставки от „ф." ЕООД, „К.Тр.
2009" ЕООД, „Кр.Дж гр."
ЕООД и „В.Стр." ЕООД,като подс. В. е действал
като пълномощник на всички тези дружества. Нито едно от тях не е било
регистрирано като земеделски производител, а само „К.Тр. 2009"
ЕООД, е имало регистрация като търговец на зърно / т.8 д.п./.
Дружествата не са разполагали с ресурс за
извършване на декларираната дейност - работници, складове, транспортни средства
и др..Т.нар. доставки са били документирани единствено с договор и фактура без
да са налице доказателства за реално съществуване и движение на стоки по
фактурираните доставки, като складови разписки, кантарни
бележки, приемо-предавателни протоколи, пътно-прехвърлителни разписки, пътни листи, товарителници и
др.
Всички
документи ,и особено 4-те
начина,по които са оформени истинските и неистинските пълномощни са съставени
очебийно еднотипно.
Доказано е по безспорен начин,че
т.нар.собственици и управители на дружествата нямат никаква представа действат
ли фирмите,по какъв начин, развиват ли дейност, кой ръководи „бизнеса” и
др.Касае се за хора,които нямат образование,по правило са материално
затруднени,те „дават името си” за да получат незначителна облага и по този
начин обезпечават възможност на други лица да развиват незаконна дейност.
Особено впечатляващи са данните за свидетелите П.И. и Г.Т.,които са
„управители” на множество дружества,като са превърнали този начин на
процедиране в траен източник на доходи,макар и те да са в минимален размер.
Още в рамките на извършваната от
данъчната администрация проверка е било установено,че не само с „В. А. *„
ЕООД,но и с останалите дружества контакт не може да бъде осъществен,поради
факта,че посочените от тях седалища на фирмите и адреси на управление са
напълно фиктивни и там офиси на тези фирми е нямало никога.Нито от „В. А. *”
нито от останалите дружества,с които уж са налице търговски отношения не може да бъде представена, каквато и да
било документация,на база на която да се направи извод за реално развивана
дейност. Напротив-даже и само фактът,че са налице множество изготвени
неистински документи е достатъчен да се приеме,че се касае за връзки между
фирми-фантоми неслучайно представлявани от едно и също лице-подсъдимия В.. При
това са налице прехвърляния на фирмите чрез „продажби„ преимуществено на едни и
същи лица,чиито имена се повтарят непрекъснато като хора „придобиващи”
последователно и един от друг едни и същи фирми/ виж документи на данъчната
администрация/.
В настоящия случай се касае за вече
типичен и трайно утвърден в практиката престъпен начин на процедиране при
извършване на деянията, съставомерни по чл.255-257 НК.
За да се реши настоящето дело по
същество е необходимо да се посочат и други конкретни данни на база на които да
се направи категоричен извод-развивало ли е дружеството „В. А. * „ ЕООД дейност
и по-конкретно-сключени ли са реално сделките,удостоверени с посочените общо 33
броя фактури между тази фирма и останалите 4
дружества.
Прави впечатление,че още при
регистрацията е посочено седалище на фирмата-гр.Варна,ул.”***,като е
доказано,че там офис на фирмата не се е помещавал никога.
Въпреки,че са били положени усилия за
създаване на представа,че се развива законна дейност,както и че се касае за
изключително проспериращо дружество,още през м.09.2010 година данъчната
администрация е насочила вниманието си към „В. А. * „.
Със ЗВР № 1004182/23.09.2010 година
било възложено извършване на ревизия.
От първия момент и при многократните
посещения на адрес гр.Варна, ул.”*** и разговори със собственичката на имота
Нина Ненчева М. било установено,че там е нигока е нямало
нито офис,нито хора, работещи за дружество,като лицето Т.В. е напълно
непознато.
Опитите за връзка с представляващия или упълномощено
лице по декларирания в НАП телефон,както и чрез посочен електронен адрес
останали безуспешни. Все пак в един момент данъчните органи получили
т.нар.”Решение” на едноличния собственик на капитала-Т.В. от 08.11.2010 година за продажба на
дружеството на П.И. при заплащане
стойността на целия капитал- 2 дяла,а именно- 2 лева.
От данъчните органи били извършени
множество насрещни проверки за установяване движението на стоките с последен
получател „В. А. *”,а именно:
-на „Уърдл
Марк” като доставчик по документи на „С. П.”
-на „С. П.” като доставчик по
документи на „К.Тр. 2009”и на „В.Стр.”
- на „В.Стр.” като предшестващ
доставчик по документи на „Кр.Дж
гр.”,
- на „ф.”.
Нещо повече-изискани били и всички
документи и на дружествата-клиенти на „В. А. * „ , именно- „В.А. „ ЕООД,”В.К. „
ЕООД, ”Е. Ф.” ЕООД,”З. ***”ЕООД и отново-„Кр.Дж гр. „ ЕООД.
Най-общо констатациите били следните:
-от страна на „В. А.” не са
представени всички изискани от данъчните органи документи,а предадените са само
копия.Липсват оригинали или поне копия,които да са заверени по съответния ред /
виж опис на представените документи заведени с вх.№ 6163/09.11.2010 година/.
-счетоводната отчетност не е водена и
оформяна в съответствие със законовите разпоредби
-няма граждански или други договори,от
които може да се направи извод,че в дружеството са били назначени други лица
-няма данни за наети недвижими имоти
свързани или необходими за упражняване дейността на фирмата
-няма документи дружеството да е
разполагало със складова и изобщо-с материална база,което е наложително, ако дейността
е била извършвана реално
-няма никаква документация как са били
превозвани стоките,нито къде са били съхранявани.А това е абсолютно необходимо
не само във връзка с търговията със зърно,но и предвид отразеното в документи
за извършване на мащабни СМР
-липсват прехвърлителни
документи,товарителници,пътни листи, регистрационите
номера на МПС,извършили превоз на стоките,лицата извършили товарене и
разтоварване на стоките и получили заплащане за това,изходен и краен пункт за
разтоварване и други документи,доказващи,че сделките са били извършени реално.
-констатирани са случаи от които може
да се направи извод,че се представят неистински документи по „веригата”
свързани помежду си фирми, като например:
------ като доставчик „В.Стр.” е
декларирал с фактура № 348/17.08.2010 г закупуване на 100 тона
рапица.Получателят „Кр.Дж
гр.” обаче е завел тази стока с фактура
№ 44/23.08.2010 година като закупени 100 това пшеница на стойност 59 950
лева.Следващ „купувач” вече е „В. А. *” при документация вече също като 100
тона пшеница.
-------„от „В. А.” е представена
фактура № 29/27.08.2010 година за продадени на „В.А.” 100 тона пшеница на
стойност 60 000 лева.От своя страна купувачът „В.А.” е отразил,че със
същата фактура № 29.27.07.2010 година е
закупил от „В. А.” 100 тона рапица също на стойност 60 000 лева.
------по веригата „У. М.”-„С. П.”-„В.Стр.”-“Кр.Дж гр.”-„В. А.” е налична
фактура № 201/06.08.2010 година за закупуване от „С. П.” на 1 053, 648
т.ечемик,която обаче е заведена във „В.Стр.” като закупени 100 т пшеница,които
по-късно са „препродадени” и на „В. А.”.
------във връзка с настоящето дело и
при проверка на сделките с последен получател „В. „А. „ е установено,че както
„доставчикът” „У. М.,така и „купувачът” по множество фактури не вписват
задължителните реквизити относно вида и количеството на стоката ,като така
оформените сделки са отразени и като краен резултат в подаваните СД.
-------„У. М.” /с управляващ отново П.И./ е доставчик по документи на „С. П.” / с
управляващ Г.И.Т./,който е доставчик на „В.Стр.”,който е доставчик на „В. А.”.Без
да се преповтарят вече посочените основания касаещи липсата на съответната
документация следва да се има предвид и още един категоричен факт-фирмата „У.
М.” не е отразила в дневника за покупки и дневника за продажби, както и в
подадените СД да е извършвала такива сделки през м.08.2010 година.Нещо повече
за част от „сделките” фактури в счетоводството на тази фирма не са налични.
------Предходен доставчик на „Кр.Дж гр. „ е „В.Стр.”,която би
следвало да е продала стоката,впоследствие „продадена от „Кр.Дж гр.” на „В. А. * „.За нито една от сделките
„удостоверени” с фактури и посочени в СД няма доказателства да са осъществени и
по така създадената верига от свързани помежду си фирми.Предходен доставчик на
„В.Стр.” е отново „С. П.”. Освен вече посоченото,в този случай „С. П.” не е
приложил доказателства за твърдението,че транспортните разходи са за сметка на
фирма-подизпълнител-нещо повече даже в определения срок не е посочил някакви
данни за тази фирма,с оглед проверка и удостоверяване реалността на сделката а
оттам-че е налице възможност така закупената стока да е препродадена
последователно и на останалите фирми.Отделно от това фактурите издадени от „С.
П.” са без задължителните реквизити относно количеството и вида на
стоката,което само по себе си също е основание да се приеме,че е налице само
документално и непрецизно оформяне на нереални сделки.
-------за „ф.”ЕООД са налице идентични
съображения относно нереалността на сделките.Въпреки положените усилия и
дадените многобройни възможности „управляващият” не е представил съответните
документи,а в разпита си като свидетел депозира показания, които са в синхрон с
така направените от съда изводи.
От данъчните органи е направена една
впечатляващо компетентна проверка,която касае не само „В. А. * „ ЕООД, но и-
връзките на дружеството с т.нар.”предходни доставчици”,на база на която следва
да се приеме,че реално дружеството „В. А. *” е само едно от звената, създадени,
за да бъде дадена възможност на други лица да ощетят държавния бюджет и се
облагодетелстват с крупни по размер парични суми.
Съображенията си в такава насока обаче
съдът не излага с цел да влоши положението на подсъдимия,доколкото няма никакви
доказателства той да е организатор на схемата,която реално съществува нито-да
се е облагодетелствал най-значимо.
Небходимо е обаче да се направи този анализ, а оттам-и
констатацията,че отразените в СД сделки не са извършени реално.
Друг съществен факт,който следва да
бъде отчетен е,че по документи фирмата е била изключително просперираща и е
постигнала впечатляващи резултати точно за посочените месеци,а именно:
-м.05.2010 г-не са декларирани
извършени облагаеми доставки
-м.06.2010 г-декларирани извършени
облагаеми доставки на стойност 112 677 лева и начислен ДДС 22 535 лева-подадена СД
от подс.В. м.07.2010 г.
-м.07.2010 г.-декларирани извършени
облагаеми доставки на стойност 1 055 514 лева и начислен ДДС 211 102 лева-подадена СД от подс.В. през м.08.2010 г
-м.08.2010 г-декларирани извършени
облагаеми доставки на стойност 1 523 478
лева и начислен ДДС 304 695
лева-подадена СД от подс.В. през м.09.2010 г.
-два
месеца по-късно-на 08.11.2010 година фирмата с наличност 2 дяла всеки на
стойност 1 лев и представляващи 100 % от капитала е продадена от собственика
при заплатена „изцяло и в брой” сума в размер на 2 лева.
В заключение съдът намира,че предвид
приложените по делото многобройни писмени доказателства,заключенията по
експертизите,както и гласните доказателства е доказано,че в подадените от подс.В. СД са отразени нереални,неосъществени сделки с цел
избягване на плащането на данъчни
задължения в особено големи размери.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства:
-документи относно извършени ревизии
на дружества,ДРА,справки, заявления,справки-декларации,фактури,дневници,договори,пълномощни
, регистрации, разписки, заявления-декларации,банкови документи,експертизи , копия
от мотиви, дисциплинарна преписка,свидетелства за съдимост и др.
-показания на свидетелите Х.,П.И.,П.,В.,
Н.И.,Т.,В.И.,В.,Д., А., Т. и К..
Съдът възприема заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, която е компетентно изготвена и установява, че
размерът на щетата, нанесена от подсъдимия на държавния бюджет, възлиза на 537
993, 81 лв.- особено големи размери според установената съдебна практика.
При разследването са изготвени
последователни единична и тройна графически експертизи от вещи лица при
БНТЛ-Варна,заключенията по които имат твърде декларативен характер при липса на
дължимата задълбочена и убедителна мотивировка по какви съображения са
направени съответните изводи.
По тази причина съдът назначи повторна
тройна експертиза,като разшири значително кръгът от въпроси,по които следва да
бъде даден отговор,доколкото касаят решаването на делото по същество.В съдебно
заседание беше установена безспорната компетентност на вещите лица, която не се
подлага на съмнение на нито един етап и от защитниците на подсъдимия.Съдът
възприема изцяло изводите на експертизата,изготвена от вещи лица от
Независимата криминалистическа лаборатория гр.Варна
като мотивирана,компетентно изготвена и подкрепена и от други събрани по делото
доказателства.
Съдът вече изложи накратко основното
съдържание на показанията на свидетелите В.,Т.,П.И.,Х.,П. и В.И., чиито
твърдения кредитира изцяло като истинни,добросъвестно изложени и подкрепени и
от други събрани по делото гласни и писмени доказателства,както и от
заключението на повторната назначена от съда СГЕ.На тяхната достоверност не
влияят незначителните несъответствия и липсата на спомен относно изолирани
факти,дължащи се на изминалия период от време,а за някои от тях-и
обстоятелството, че са фиктивни „собственици” на твърде много фирми.
На
база на тези показания съдът приема,че е налице незначителна промяна, касаеща един отделен факт по възведените обвинения,защото
твърденията на свидетелите П.И., Ц.П. и Т.В.,че не познават подс.В.
и за първи път го виждат в съдебната зала не са опровергани от други събрани по
делото доказателства,поради което и в тази им част също следва да бъдат
кредитирани.
Съдът възприема изцяло и показанията
на свидетелите Г.Т., К. и В.,чиито показания на практика не са от съществено значение
за решаване на делото по същество.Те не познават подсъдимия няма основание и да
се предположи ,че желаят да му навредят по какъвто и да било начин.
Достоверни и подкрепени и от други
доказателства са показанията и на свидетелите В.Д. и Н.А./по неизвестни причини известен и като К./-разпитани във връзка
със застъпената от подсъдимия защитна теза при разглеждането на НОХД № 98/2013
година.Единствено значимия факт-че те съвсем не са изпълнявали някакви основни
функции например във връзка със счетоводна отчетност се подкрепят и от
показанията на св.Т., които съдът също кредитира изцяло.
В нито един момент и по нито един факт
и тримата свидетели не се опитват по някакъв начин да навредят на
подсъдимия.Обстоятелството,че не подкрепят твърденията му не е основание да се
приеме,че може да имат мотив да влошат положението му,поради което и съдът
намира,че показанията им са добросъвестни и достоверни.
Свидетелят Н.И. определено проявява
желание и се опитва да помогне на подс.В.,с когото
поддържа дългогодишни близки отношения.Твърдението му,че св.Н.А.,който няма
съответното образование може да е вършил счетоводни услуги, подпомаган от
съпругата си е твърде неубедително,а в частта-и да е давал разпореждания на
подсъдимия е практически невъзможно.
За разлика от св.Т.,който е работодател
на свидетелите и по тази причина има преки и непосредствени впечатления и
контакти с тях и особено със св.А., не
става ясно, поради каква причина следва да се приеме,че св.Н.И. може да бъде
лично запознат с конкретната дейност на двамата съпрузи,след като никога не е
работил заедно с тях и с подс.В..Даже и на база на
неговите твърдения може и следва да се направи извод,че източник на тази
информация е само и единствено неговият приятел- подсъдимият В..С оглед
противоречията в показанията са прочетени твърденията в досъдебната фаза,но и
след това св.Н.И. продължава неубедително да се опитва да обясни и отрече
посочения от самия него опит за намеса на подсъдимия,касаеща
разпита на св.Н.И. пред съдебния състав.
Факт,посочен от свидетеля при разпита
му в съдебно заседание,който не се нуждае от отделен коментар е,че вече е бил
осъден за престъпление по чл.255 НК,че освен това е подсъдим по друго
неприключено пред ВОС НОХД с обвинение по същия законов текст,като подс.В. е свидетел по делото.Подобна размяна в
процесуалните качества на две лица по две отделни производства може сама по
себе си да е основание за туширане на истината от тях в определени рамки.
А.
За да направи преценка виновен ли е
подсъдимият или следва да бъде признат за невинен по възведените обвинения съдът
намира,че следва задължително да анализира-достоверна ли е застъпената защитна
теза, опровергана ли е тя по категоричен начин,налице ли са и други съображения
на база на които да се направи еднозначен извод по този основен за делото
въпрос.
В защитната теза на подсъдимия са
налични следните основни моменти:
-през 2010 година се съгласил да
започне работа при Н.И. срещу „дребно възнаграждение” И. водел счетоводството
на фирми,а подс.В. подавал СД в НАП веднъж месечно.
-началото на 2010 г.Н.И. се преместил да работи в офис намиращ
се на ул.***-срещу офиса на св.Т.-това помещение било на № 19.Тогава
счетоводната дейност се извършвала от Н.И. и В.Д.,а подсъдимият подавал
месечните СД.Бил назначен на трудов договор при Т.,напуснал с предизвестие и по
собствено желание през м.10.2010 година.
-той подал 3-те СД,посочени в
обвинителния акт,но не ги е изготвял
-не познава титулярите на фирмите с
изключение на В.Х.
-боравил с 6 броя предоставени му от А.
нотариално заверени пълномощни-за „К.Тр.,”С. П.,”В.Стр.”,”Кр.Дж гр.” и „В. А.”
-не е боравил с пълномощни,които не са
нотариално заверени
-той е предоставил личните си данни на
Н.А.,който контактувал с титулярите на фирми и така били изготвени нотариално
заверени пълномощни „ из Трявна”.По този начин си обяснява,че личните му данни
фигурират и в други документи.
-боравил е само с оборотни пари на „В.
А. *”
-с пълномощно е теглил пари от банката
и ги е слагал в каса,намираща се в офиса,включително и големи суми-по
400 000 ,500 000 лева.
-имал достъп до сметките в банката на
„В. А. *”,”К.Тр.” и „Кр.Дж гр.”,но само изтеглял постъпващите от сделките пари и ги
слагал в касата,за която ключове имали и други лица-Н.,Искра,а може би и Т..Знаел,че
парите са от търговия със зърно.
- Н.А. работел всичко-от
регистрацията, плащания, упълномощаване на В.-:”Той се занимаваше с цялостната
организация на фирмите в този офис” заедно със съпругата си В.Д. и Н.И..
-Йонко му носел декларациите и се
срещали пред НАП,”...Н. и Искра са ги изготвяли явно”.
-заявява ,че няма коментар във връзка
с даденото от експертизата заключение.
СЛЕДОВАТЕЛНО:
подсъдимият заявява,че е бил само приносител на трите СД до НАП,както и на
постъпващите от сделките пари по сметките на посочените три фирми,които
изтеглял от банките и оставял сумите в
каса, намираща се в помещението,за което получавал възнаграждение в размер на
около 300 лева месечно.
На първо
място безспорно следва да се разгледа основното твърдение на подс.В.,а именно че лицето Н.А. е значима фигура,която
ръководи основната дейност,при съмнения че е изготвял и СД с налични в тях
неверни данни,подпомаган от съпругата си В.Д..
Досъдебното
производство е образувано на 02.02.2012 година,през
м.12.2012 година били снети обяснения от В. в рамките на извършваната
проверка,а на 09.01.2013 година той без участие на адвокат е бил привлечен като
обвиняем за престъпления по чл.255 ал.3 и по чл.309 ал.1 НК / диспозитивите са идентични с тези-посочени в обвинителния
акт/, след което на 17.01.2013
година си упълномощил и защитник.
При
разследването е отказал за дава обяснения,а при предявяването на 17.01.2013
година е заявил,че не се признава за виновен,защото е бил само приносител на СД
до НАП.
По
образуваното НОХД № 98/2013 година е заявил,че ще даде обяснения едва след
разпита на всички свидетели и вещи лица и е сторил това на 08.11.2013
година-преди приключване на съдебното следствие.
Тогава е
заявил,че К. и В. работили в счетоводна кантора на *** / фирма „П. И.”/ и те му
давали готовите данъчни декларации,за подаването на които в НАП той получавал 20 лева.Дал си личната карта на
К. и той му предоставил по-късно пълномощното от В.. К. и В. водели
счетоводството.
Предвид
значението на тези твърдения съдът положи максимално възможните усилия да
издири и разпита тези лица,както и другата посочена от подс.В.
счетоводителка-С..С докладни записки на служители на МВР записки съдът беше
информиран,че на дадения от подсъдимия адрес не живеят лица с имена К. и В.,че
неточно са посочени адресът и името на счетоводната къща
При извод,че
не разполага с оперативно-издирвателни възможности и не
е в състояние да установи самоличността,а оттам- и да разпита посочените от
подсъдимия лица,съдът върна делото на прокурора с указания в тази насока и по
съображения,че събирането на тези гласни доказателства са от съществено,а
вероятно-и изключително благоприятно на подс.В.
значение.
Съдът няма
да съпоставя двата варианта на обясненията на подсъдимия В. по НОХД №
98/2013година и по НОХД № 743/2015 година,въпреки значимите разминавания в
тях,като намира,че и двете защитни тези
са не само твърде неубедителни,но и категорично опровергани от събраните по
делото доказателства.
При
обсъждане обясненията на подс.В. на първо място
следва да се направи преценка дали е възможно след като подсъдимият е невинен,а
виновен безспорно е друг човек /вероятно в съучастие със съпругата си /
подсъдимият да пази пълно мълчание по този абсолютно оневиняващ го факт в
продължение на 10 месеца. При това той е напълно наясно,че евентуално осъждане
по настоящето дело има за законова последица ефективно изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, доколкото деянията са извършени в изпитателния срок по
предходното осъждане. При това както К./за когото впоследствие се установи,че се
казва Н./,така и В. изобщо не са в близки отношения с подс.
В.,което напълно изключва предположението,че известен период от времето той е
искал да прикрие извършени от тях действия.
Друг
интересен факт е,че подсъдимият е бил упълномощен от лице, което е собственик
на дружество със седалище и адрес на управление гр.Варна,ул.”*** и това е
посочено в нотариално завереното пълномощно за което няма спор,че подс.В. е използвал.В обясненията си обаче той избягва да
коментира защо е намерил за нормално да има толкова широки правомощия,а да не
работи в офиса на дружеството. За юрист,който освен това е бивш служител на МВР
при това и дознател е било въпрос на около 1 час да
провери и констатира,че на посочения адрес няма такава фирма и неговият упълномощител е напълно непознат.При склонност към
законосъобразно поведение това е било напълно достатъчно В. незабавно да
преустанови всякаква дейност, свързана с това дружество.
Ако
обясненията на подс.В. отговаряха на истината,то те
щяха да бъдат подкрепени и от останалите събрани по делото гласни
доказателства, а всъщност нито един свидетел,чиито показания касаят дейността
му в счетоводния офис и тези-свързани с фирмите,по които е бил упълномощен не
подкрепят твърденията на подсъдимия.
Нещо
повече-част от тях опровергават позицията му по категоричен и убедителен
начин,като например:
.
-подс.В. твърди,че в началото на 2010 година започнал работа
при приятеля си Н.И. при което подавал декларациите по ЗДДС,както и пред НАП
ежемесечно .
Св.И.-счетоводител
на „свободна практика”,не е наемал на работа подсъдимия.” ..той ми е помагал на
мен в моята работа.Помощта се изразяваше когато има назначена насрещна проверка
от НАП...документи да се занесат до НАП,за да ги погледне инспектора и да каже
дали трябва нещо допълнително...Той по принцип помагаше на брат си в
дърводелския цех...Аз работа на В. не съм му търсил...Твърдо определено той
заплата не е получавал от мен,защото не е мой работник...Тогава сме били приятели..давал
съм му някакви пари.”
Следователно
свидетелят,който е и приятел на подсъдимия,отрича категорично той да е работил
на заплата при него,както и да му е помагал като подава СД до НАП,както и
декларациите за регистрация по ЗДДС.
-подс.В. твърди,че след назначаването му на работа в кантората на св.Т.
,счетоводната дейност се извършвала от Н.И. и от В.Д..
И двамата
свидетели-Н.И. и Т. са категорични,че първият от тях никога не е работил за и заедно с Т..Нещо
повече-Т. обяснява,че И. го е измамил с крупна по размер парична сума,поради
което отношенията между тях били крайно влошени и това лице никога не е
работило за него и в неговата кантора.
-основен
момент в обясненията на подсъдимия безспорно са: че Н.И. и К. /Н. / са
ръководили дейността свързана с фирмите, както и че те са ги обслужвали
счетоводно,както и че неговите задължения са били свързани с техническо
подаване на СД и пренасяне на суми от банките до касата в офиса. Твърди,че е
изпълнявал нареждания на Н.,който даже е „уреждал” изготвянето на нотариално
заверените пълномощни от титулярите на фирмите,като за тази цел вземал и
личната карта на подсъдимия.
Вече беше
посочено,че Н.И. не е работил за Т. и особено в офиса на това лице след като В.
е бил назначен на работа при него. Не са опровергани показанията на Н.И. в
частта им,в която обяснява,че е имал инцидентно връзка само с „К.Тр.” и че той единствено е подал заявление за регистрация
по ЗДДС,взел е документ, удостоверяващ това обстоятелство и го е предал на
лице,което не е установено и разпитано като свидетел по делото.
Св.Т.-работодател
не само на В.,но и на Н. /К./ А. и В.Д.,заявява,че: „Н. го познавам,караше
работници от Трявна за моите строителни фирми,когато се занимавах със
строителство.Н. и В. не се занимаваха със счетоводство.Нямаха в даден момент
работа и ги взех,защото той имаше доста контакти по Трявна с работници и винаги,когато ми беше
необходимо ми караше.Категоричен съм,че никой от двамата не е извършвал
счетоводни услуги.Мисля,че бяха офис-сътрудници,грижеха се за офиса.”
Съдът вече
посочи,че Н.А. и В.Д. категорично и убедително отричат да са се занимавали със
счетоводна дейност,още по-малко някой от тях да си е позволявал да възлага
задачи или да дава указания на подс.В..Свидетелите са
добросъвестни и съдът кредитира показанията им изцяло.При това разбира се е
ясно,че те нямат мотив да крият факта,че са достатъчно компетентни да се
занимават със счетоводна дейност.Това не е компрометиращо ги обстоятелство,а
напротив е индикация за по-добра квалификация и възможност за упражняване на
по-престижна професия.
Твърденията
на подсъдимия в другата им-собено съществена част
изцяло противоречат на показанията на св.Т.В. и Ц.П.,които обясняват подробно,с
какви лица и по какъв начин е бил осъществяван съответния контакт,довел и до
заверяване от нотариус на двата документа-пълномощни.А само тези двама
свидетели пред нотариус са упълномощили подсъдимия,когото не познавали. Няма
основание да се предположи всички тези въпроси да са били уреждани от лицето Н.,който
по думите на подсъдимия е една твърде значима фигура с ясно изразена склонност
да ръководи подс.В.,който от своя страна да се е
подчинявал безропотно.
Изключително
интересен е и фактът,че според подс.В. едно от
основните му две задължения е било да тегли суми от банки на поне три дружества
и да ги пренася до каса,намираща се в офиса,при което и даже офис-сътрудниците Н.
и Искра са имали ключ от нея.Видно от депозираните показания не само двамата
офис сътрудници К. и В.,но и собственикът –св.Т. явно не само не са били уведомени и не са знаели за наличието на
такава каса,но и че в нея се прибират суми в размер на
400 000-500 000 лева,които да са изтегляни и оставяни в касата от В.
/ виж показания по д.п. и при съдебното следствие/.
-безспорна
неистина е твърдението на подсъдимия,че не
е боравил с пълномощни,които не са нотариално заверени. Доказано е по безспорен начин,не само че е
боравил с такива документи,но и че голяма част от тях е съставил лично. Касае се за 16 пълномощни,които са
неистински документи,доколкото подсъдимият се е подписал вместо лицата, посочени
като упълномощители.При това всички те са били
използвани по предназначение-за доказване на невярното обстоятелство,че са налице делегирани на подсъдимия права и това
е причината документите да са налични и да са приложени като доказателства по
делото.
-подсъдимият
заявява,че е разполагал с дадени му от К. 6 броя нотариално заверени
пълномощни,но при това:
---изброява 5 , не-6 дружества
---сочи,че това са „В. А.”,”Кр.Дж гр.”, ”К.Тр.”,”В.Стр.” и С. П.”.Само че по делото са приложени
такива нотариално заверени пълномощни само за
фирмите „В. А. *” с упълномощител Т.В., „Кр.Дж гр. „ с упълномощител
Ц.П. и „К.Тр.” с упълномощител
В.Х.. За „В.Стр.” и четирите пълномощни
са подписани от подс. В. вместо от П.И..
---подсъдимият
В. обаче сочи и един изключително важен факт,който не е установен при
разследването-че е бил нотариално упълномощен като представител и на
дружеството „С. П.”-една от множеството фирми с фиктивен титуляр Г.И.Т..Точно
това е фирма,която е издала множество документи за нереални сделки, в
качеството си на „доставчик” на дружества,фигуриращи като „доставчици” на „В. А.
*”-т.е.касае се предходно звено от създадената верига на свързани фирми,
удостоверяващи последователно с документи нереални сделки.
Даже само на
база на тези гласни,както и множество писмени доказателства може да се приеме
за доказано по безспорен начин,че обясненията на подсъдимия са недостоверни и
опровергани по категоричен начин.
Б.
Не следва обаче на се пренебрегват
писмените доказателства-пълномощни,приложени към делото,които са от съществено
значение за решаването му по същество.
Тези изключително важни доказателства – истинските и
неистинските документи-пълномощни,с които се делегират права на В.В. изобщо не се коментират нито от подсъдимия,нито-от
неговите защитници.
Но при обсъждане хронологията на „издаването” им ,факта
че са изготвени по 4 на практика идентични начина,както и предвид тяхното
съдържание може и следва да се направят изводи,които безспорно са крайно
неблагоприятни за подсъдимия.
Както вече
беше посочено тези документи фигурират по делото в 4 варианта, а именно:
1.Истински документи-нотариално заверени пълномощни
-от
29.03.2010 година с упълномощител В.Х. като
собственик и управител на „К.Тр.” ЕООД- заверка от
нотариус Ваня Георгиева район РС-Варна / т.2 л.289 д.п./.
-от
15.06.2010 година с упълномощител Т.В. като
собственик и управител на „В. А. * „ ЕООД-заверка от пом.нотариус
Лора Ганчева район РС-Бяла,обл.Русенска / т.6 л.13
д.п./
-от
21.07.2010 година с упълномощител Ц.П. като
собственик и управител на Кр.Дж
гр.” ЕООД-заверка от нотариус Димитър Джонов район
РС-Бяла,обл.Русенска / т.6 л.103 д.п./
Касае се за
безсрочни пълномощни делегиращи изключително широк кръг от права на подс.В.-пълно представителство пред данъчните и множество
други органи и институции,неограничени права да разполага с всички приходи на
дружествата и много други. Касае се за изключителни и всеобхватни правомощия на
В., включващи по първото пълномощно- и да продава от името на упълномощителя част или всички дялове на представляваното
дружество.
От
показанията на св.Х.,които не са опровергани и от обясненията на подсъдимия е
видно,че изготвянето на този документ е станало по идея на В. и няма спор,че
личните данни за упълномощеното лице са предоставени от подсъдимия като
абсолютно и категорично е изключена намесата на лицето К. /Н./.
За
останалите две нотариално заверени пълномощни е установено следното:
Свидетелите Т.В.
и Ц.П. не се познават.
С първия от
тях се свързало неустановено по делото лице и това е станало в гр.Варна,човекът
се представил с името В.,но уточнил,че го наричат Вучо.В.
заявява,че това не е подсъдимият.
П. е
контактувал с Йонко,Росица,момче от ромски произход и друг човек от
гр.Бяла.Знае,че подписал пълномощно на непознато за него лице на име В.В.,който ще ръководи
фирмата.Когато започнали разпити в полицията дали на свидетеля листче,
на което било написано името В.В. и названието на
някаква счетоводна къща свързана с това лице. Обяснили,че при разпитите само
трябва да сочи,че този В. е пълномощник,който управлява дружеството..
От
изложеното могат да се направят следните изводи:
Още при
изготвянето на първото пълномощно на В. са предоставени пълномощия,които не са
му необходими предвид конкретната му уговорка със свидетеля.В последващото поведение на подсъдимия обаче се съдържа обяснение защо съдържанието
на документа е толкова всеобхватно- тези права са му били необходими при
осъществяване на престъпната му дейност. Вече беше посочено,че при изготвяне на
пълномощното намеса от страна на лицето К. няма.
Свидетелите В.
и П. живеят в различни населени места, като и първоначалните контакти с тях
също са съответно в гр.Варна и с.Пейчиново,обл.Русенска
с безусловно съвсем различни хора,нито едно от които не е лицето на име К..И в
двата случая е ставало въпрос за лице В.,а при П. е посочено и фамилното име-В..Това
е логично,с оглед вписваните в двата документа имена на упълномощеното лице и
възможността все пак някой от свидетелите да погледне кого точно
упълномощава.На П. ,когато са започнали „проблемите” с полицията му била
предоставена и допълнителна макар и оскъдна информация-връзката на В. с
конкретна счетоводна къща-конкретен и реален факт касаещ
подсъдимия.
За съда не
съществува възможност да приеме,че лицето К. /Н./ е имал реална възможност да създаде
или да вземе дейно участие в такава мрежа за „наемане” на фиктивни собственици
на фирми. Даже и само предвид показанията на двамата свидетели е ясно,че той би
следвало да ръководи действията на поне пет човека в рамките на две
области-Варненска и Русенска.Освен липсата и на данни в такава насока освен
напълно недостоверните обяснения на подсъдимия, няма логика К. /Н.А./ да
пристъпва към реализирането на такъв сложен план, доколкото лесно е могъл да
остане напълно непознат за свидетелите,както всъщност е и положението с
лицата,контактували с В. и П..
Абсолютно
доказано е обаче,че съществува връзка при изготвянето на двете пълномощни за
свидетелите В. и П..И това следва от безспорния факт,че двата документа са с
напълно идентично съдържание,както и че съдържат пълни данни за лицето В.В..
Освен това в
т.4 л.3-12 от д.п. са приложени документи за регистрация на дружества,между
които е и „Кр.Дж гр.”.Собственици
и управляващи са П.Б.И.,Ц.П.П. и Р. И. Б. ЕГН ********** при капитал на дружеството 2 лева.
Съдът счита,че споменатата от П. жена,с която е контактувал безспорно е тази
Росица Божинова,която обаче не е издирена и разпитана в рамките на досъдебното
производство.Разбира се е логично лице,свързано с една от фирмите-звено от
създадената верига за ощетяване на държавния бюджет да взема активно участие по
„набирането „ на фиктивни управители и представители на дружества.
Свързващо
звено от своя страна между трите нотариално заверени пълномощни е
упълномощеното лице, а именно- подс.В. с отразени за
него ЕГН,номер и дата на издаване на личната карта,както и местоживеенето му в
гр.Варна.
Обяснението
на подсъдимия по какъв начин неговите данни са попаднали в ръцете на така
активния К. е смехотворно-дал си документа на това лице,за да го разнася из
цяла България и без да знае,за какво ще бъде използван.
Не е
необходимо да си бивш служител на полицията,за да си наясно,че личната карта не
може и не бива да бъда предоставяна на друго лице,включително и по
съображения,че това може да доведе до крупни неприятности за собственика на
документа за самоличност.
При това
подсъдимият явно не знае друг основен факт-при съставяне и нотариална заверка
на пълномощно се предоставя и проверява от нотариуса само документа за
самоличност на упълномощителя,но не се предоставя
личната карта на упълномощения.И това е така,защото упълномощеното лице не се
явява пред нотариуса,а както вече беше отразено съществува абсолютна забрана да
предава документа си за самоличност на друг човек,който да го ползва по някакъв
начин-включително и пред нотариус.Точно затова пълномощното се подписва
единствено и само от упълномощителя и изключения от
това правило не се допускат никога.
2.Неистински документи подписани от В. вместо „упълномощителя” и делегиращи му права пред ТД-НАП-Варна
,посочени в 1 пункт.
-пълномощни,
подписани от името на св.Т.В.-от 14.07.2010 година и от 14.08.2010 година /т.6
л.18 д.п. и т.5 л.145 д.п./
-пълномощни,
подписани от името на св.Ц.П.-от 14.08.2010 година и от 16.08.2010 година/ т.8
л.87 д.п. и т.8 л.82 д.п./
-пълномощни,подписани
от името на св.П.И.-от 14.07.2010 година,от 14.08.2010 година и от 16.08.2010
година / т.6 л.56 д.п., т.6 л.66 д.п. и т.6 л.61 д.п./
-пълномощни,подписани
от името на св.В.Х.-от 14.07.2010 година и от 16.07.2010 година / т.6 л.108 д.п.
и т.6 л.113 д.п./
-пълномощно,подписано
от името на св.В.И.-от 16.08.2010 година / т.6 л.133 д.п./
Документите
са изготвени от едно и също лице и са с абсолютно идентично съдържание,нещо
повече- с прехвърляне от „документ” на „документ” на едни и същи грешки.Така
например и в двете „пълномощни „ подписани от подсъдимия вместо Т.В. е
записано,че това лице живее в с село ДОЛНО студена,вместо село ДОЛНА студена.
Текстът във
всички посочени „пълномощни”е абсолютно еднакъв, а именно: „ т.1. Да
представлява горепосоченото дружество пред ТД на НАП –Варна,като подава и
получава всякакви документи,свързани с дейността на дружеството ми.”
От
заключението на назначената от съда повторна СГЕ се установява, че във всички
тези документи подписът е имитиран и изписан от подсъдимия В..Становището на
вещите лица не се оспорва нито от подсъдимия,нито-от неговите защитници.
3.Неистински документи подписани от В. вместо „упълномощителя” и делегиращи му права пред ТД-НАП-Варна , посочени
в 2 пункта.
-пълномощно,подписано
вместо св.П.И./ като управител на „В.Стр.” ЕООД/ -от 16.08.2010 година./ т.6
л.134 д.п./
-пълномощно,подписано
вместо св.В.Х.-от 14.08.2010 година / т.6 л.118 д.п./
Текстът и в
двете пълномощни е еднакъв,той съдържа делегиране на права пред ТД-НАП-Варна в
2 точки.
Първата от
тях е идентична с тази,отразена за предходните пълномощни. Добавена е точка 2 с текст:”Да получава и
подписва актове от мое име и от името на дружеството ми.”
От
заключението на назначената по делото повторна СГЕ се установява,че подписите
на свидетелите са имитирани и изписани от подс. В..И
в тази му част становището на експертите не се оспорва нито от
подсъдимия,нито-от неговите защитници.
4.Трети вид „пълномощни”, с които се делегират пълни
права на В. и подписани от него вместо „упълномощителите”
-пълномощно,
подписано вместо св.Т.В. - от 12.10.2010 година / т.8 л.35 д.п./
-пълномощно,
подписано вместо св.Ц.П.– от 13.10.2010 година / т.8 л.25 д.п./
Тези две
пълномощни са абсолютно идентични като текст с нотариално завереното на
29.03.2010 година пълномощно с упълномощител В.Х..В
посочените по-горе два документа,подписани от подсъдимия също фигурира правото на В. и да продава част
или всички дялове на дружествата.
Авторството
на В. е доказано със заключението на неоспорената от никого повторна СГЕ.
/ Друг неистински документ-пълномощно от
10.07.2010 година подписано от подсъдимия вместо св.В.И. и използван пред
Националната агенция по зърното и фуражите,ще бъде коментиран отделно в
настоящите мотиви/
СЛЕДОВАТЕЛНО ПОДСЪДИМИЯТ В. ЗА ПЕРИОДА 10.07.2010
ГОДИНА-13.10.2010 ГОДИНА Е ИЗГОТВИЛ 16 НЕИСТИНСКИ ПЪЛНОМОЩНИ, С КОИТО СИ Е
ДЕЛЕГИРАЛ ПРАВА,СВЪРЗАНИ С ДЕЙНОСТТА НА 5 ДРУЖЕСТВА.
Даже и само този безспорно доказан факт е достатъчен да
се приеме, че застъпената защитна теза следва да бъде отхвърлена като изцяло
недостоверна.
В
продължение на четири месеца той е съставил серия от неистински
документи-пълномощни като е проявил изключителна упоритост и с безспорна цел-да
имитира ,че са му делегирани права,които далеч надхвърлят твърденията му
относно реалната му и сочена като твърде ограничена дейност свързана с пет
дружества.
Даже само на
база събраните гласни доказателства и приложените истински и неистински
документи-пълномощни,могат да се направят следните категорични изводи:
-Първо-остава
неясно кога,чрез кого и по какъв начин е станала връзката на подсъдимия с дейността на дружествата-това категорично
не е лице което да е установено и разпитано като свидетел по делото.
-Второ-офис-сътрудникът
К. /Н./ няма никакво касателство нито към фирмите-нито към изготвянето на
нотариално заверените пълномощни
-Трето- от
първия момент и с нотариално заверените пълномощни се делегират всеобхватни
права,които далеч надхвърлят необходимото за изпълняване на твърдяните
от подсъдимия две елементарни задължения.А те са-уж само да подава съставени от
други лица СД,както и да пренася до каса в офиса теглени оборотни пари от
сметки на дружествата.Такива неограничени пълномощия не се предоставят на
лице,в определено подчинено положение и
на което е възложено изпълнението само на елементарни и ограничени по обем
функции.
-Четвърто-даже
и подсъдимият не си позволява да твърди,че К. /Н./ го е принудил да изготви
посочените 16 неистински документа, защото определено съществува проблем да
обясни как реално може да стане това.
-Пето-подсъдимият
изобщо не желае да коментира заключението на повторната СГЕ,защото не е в
състояние да даде достоверно и оневиняващо го обяснение.А експертизата сочи
извършването на престъпни деяния,които макар и да не са включени в обвинението
са изключително неблагоприятни и сочат на извод,че касателството
на подс.В. не е периферно,че той има стремеж да
участва активно и да има значима роля в дейността и то не само на „В. А. *”
В. Задължителен
е и коментарът на съставените от подс.В. неистински
документи,за които му е възведено обвинение за престъпление по чл.309 НК.
Най- съществената
част от обясненията на подсъдимия вече беше посочена-че е изпълнявал само две
елементарни функции,че е нямал никаква представа развивало ли е и каква дейност дружеството „В. А. *”, а
оттам-знаел ли е, че описаните в СД сделки са нереални.
Освен вече
изложеното съдът намира,че чрез повторната експертиза е доказано по безспорен
начин и второто обвинение-съставянето на друга поредица от неистински
документи.
И по този
въпрос,както подсъдимият,така и защитата не вземат отношение,а това обвинение е
от изключително значение,защото в конкретния случай е налице връзка между
деянията по чл.255 и чл.309 НК,на база на която може да се направи единствено
възможен извод-защитната теза на подсъдимия е изцяло недостоверна,а
извършването на престъпленията е доказано по безспорен начин.
Доказано е
съставянето и използването пред Националната служба по зърното и фуражите към
МЗХ—звено Варна на следните неистински документи, изготвени от подс.В., а именно:
-заявление-декларация
№ 17/243/22.02.2010 година,което подписал от името на В.Х.-представител на „К.Тр.” ЕООД
-заявление-декларация
№ 17/316/08.03.2010 година ,което подписал от името на П.И. като представител
на”ф.” ЕООД
-Договор за
отдаване под наем на склад от 07.10.2010 година от името на В.И./”В.Стр.”/-наемател
и от името на Т.В./”В. А.”/-в наемодател
-заявление-декларация
от 04.10.2010 г ,което подписал вместо Т.В. и подал в НСЗФ ведно с посочения
по-горе договор за наем
-пълномощно
от 12.10.2010 година подписано вместо Т.В.,което придружавало посочените
по-горе два документа
-пълномощно
от 10.07.2010 година подписано вместо В.И. което било приложено към
документите,касаещи договора за наем.
С посочения
договор следвало да се удостовери,че „В. А. *” притежава недвижим имот-склад и
затова се разпорежда с него, като целта била и да се създаде някаква
представа,че представляваните от подсъдимия дружества функционират нормално.
При изброяването на така съставените от подсъдимия
документи,обаче става ясен факт,който напълно елиминира всякакви твърдения на подс.В. относно начина на създаване на връзки с посочените
дружества,времето когато е станало това,както и твърдяната съществена роля на
лицето К./Н./.
Съставянето
на нотариално завереното пълномощно с упълномощител В.Х.-собственик
на „К.Тр. 2009” ЕООД е от 29.03.2010 година.
Същевременно
още на 22.02.2010 година подс.В. „се е заел с фирмата”,като без знанието и
съгласието на св.Х. и от негово име е подал заявление-декларация до
НСЗФ-звено-Варна,за са сдобие с удостоверение за регистрация като търговец на
зърно. Това категорично не отговаря на желанието на свидетеля,който е помолил
за помощта на подсъдимия да му съдейства да продаде фирмата.Друг въпрос,който
също остава без отговор от страна на подсъдимия е,как е осъществил връзка с напълно непознатия му П.И.,за
да закупи той дружеството месеци по-късно.
Самият
факт,че още през м.02.2010 година подс.В. съставя
неистински документ с единствена цел да придаде благонадеждност на дейността на
фирмата категорично сочи на намерение за предстоящи далеч по-интензивни и
различни от уговорените със собственика действия.
При това и в
конкретния случай е абсолютно невъзможно да твърди,че е налице намеса на друго
лице-К. /Н./.
И другият
неистински документ-завление-декларация от името на П.И.
е толкова изобличаващ за подсъдимия,че също неслучайно е оставен без коментар.
От този
свидетел изобщо няма нотариално заверено пълномощно. Вместо това подсъдимият е
съставил 4 неистински документа-пълномощни, като се е подписвал вместо И.-на
14.07.2010 година,на 14.08.2010 година,на 16.08.2010 година-всички за лицето
като представител на „ф.”ЕООД и отново на 16.08.2010 година-като представител
на „В.Стр.” ЕООД.
Само че,още
на 08.03.2010 година подс.В. е подал от името на И. и след като го е
подписал,заявление-декларация до НСЗФ-звено Варна,за да се сдобие с
удостоверение за регистрация като
търговец на зърно,което доказва,че касателството на
подсъдимия към това дружество датира от един значително по-ранен момент.
Следователно
неистина са твърденията на подс.В.:
-че е
„работил” само по дружества,по които е бил упълномощен с нотариално заверено
пълномощно
-че е
„работил” само след като К./Н./ му е вземал личната карта,осъществявал е
контакт с титуляра на фирмата и е давал пълномощното
-че само е
пренасял СД и парични суми и други
Не може да
се установи кога и от кого подсъдимият е получил информация за това дружество и
за св.И.,но е ясно,че дейността му всъщност макар и свързана с друга фирма е
започнала още през м.02.2010 година като даже само това предприето действие е
достатъчно да се направи категоричен ,че подсъдимият е имал дългосрочни планове
и във връзка дружеството „В.Стр.”.
На база
изложените дотук съображения съдът намира,че е доказана по безспорен начин
недостоверността на застъпената от подс.В. защитна
теза,както и наличието на множество и категорични доказателства за това,че е
извършил престъпленията,за които е обвинен.
Подсъдимият
не е наивният и притеснен служител,който неизвестно защо е назначен за служител
в считоводна кантора,но по неизвестни причини е
започнал “да обслужва” множество дружества-а за “В. А. * “ и във връзка със
“стопанската” му дейност.
Обрисуваната
картина на инцидентни и формални ангажименти, както и подчиненото му положение
спрямо офис- сътрудник,чиито разпореждания изпълнява безпрекословно са не само
напълно нереални и отречени от собственика на кантората,но и изцяло опровергани
от събраните по делото не само гласни-но и писмени доказателства,както и
повторната СГЕ.
От
съществено значение освен това е
въпросът,на който отговор не беше даден- поради каква причина все пак и с каква
цел подс.В. е съставил общо 21 неистински
документа-всички те касаещи дружества,за които той не знае нищо, с които няма
контакти или свързани с дейността им лични интереси.
Г. Съдът обаче намира,че във връзка с твърдяната
позиция на подсъдимия- че е страничен наблюдател и човек, който е напълно
неинформиран за ставащото във „В. А. *” а частично-и в другите представлявани
от него фирми следва да обобщи наличието
на някои от основните и съдържащи се в
делото документи:
-подсъдимият
признава,че е подал 3 броя СД касаещи „В. А. *”
-подсъдимият
е разполагал с 3 броя нотариално заверени генерални пълномощни за „В. А. *”,”Кр.Дж гр.” и „К.Тр.”
-подсъдимият
лично и през м.10.2010 година си е изготвил 2 броя генерални пълномощни за „В. А.
*” и „Кр.Дж гр.”
-подсъдимият
е имал делегирани права и е боравил свободно и без ограничения със
сумите,постъпващи в сметките на три дружества-„В. А. *”,”Кр.Дж гр.”, и „К.Тр.” / виж
приложени банкови документи и обяснения на подсъдимия в съдебно заседание/
-полагал е
подписи в 2 броя дневници за покупките на „В. А.”
-в договор
за отдаване под наем на склад от дата 07.10.2010 година между „С. П.” и „Кр.Дж гр.” подписите и за
наемодател и за наемател са положени от подс.В.
-в 6 броя
договори от м.08.2010 година между „В.Стр.”-продавач и „В. А.”-купувач-подписите
за купувач са положени от подс. В..Експертите
допускат възможността във всички тези договори подписът и за продавач да е
положен от В..
-в 10 броя
договори между „К.Тр.”-продавач и „В. А.”-купувач,подписите
за купувач са положени от подс.В.. Експертите допускат
възможността и подписите за продавач да са положени от подс.В..
-в 6 броя
договори от м.08.2010 година между „В. А.”-продавач и „”Кр.Дж гр.”-купувач,подписите за продавач са положени от подс.В..Подписите за купувач са изпълнени от едно и също
лице без сходство с подписа на подсъдимия.
-в 10 броя
договори от м.08.2010 година между „Кр.Дж гр.”-продавач и „В. А.” – купувач подписите за купувач
са изпълнени от подс.В..Подписите за продавач са изпълнени
от едно и също лице без сходство с подписа на подсъдимия
-в 10 броя
фактури от м.08.2010 година с доставчик „Кр.Дж гр.” и получател „В. А.” подписите за получател са
изпълнени от подс.В..Подписите за доставчик не
съдържат сходни белези с подписа на подсъдимия.
-през м.07 и
м.10.2010 година подсъдимият е подавал в НСЗХ-звено Варна заявления-декларации
за регистрация като търговци на зърно и фактури към тях за „В. А.”,”В.Стр.” и ”Кр.Дж гр.” / т.5, л.208,215,218,223,227 и 237 д.п./
На база
всички изложени съображения съдът намира,че действията и ролята на подс.В. са изяснени в достатъчна степен,за да се приеме за
доказано по безспорен начин,че е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на престъпления по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2
и 7 НК и на чл.309 ал.1 НК,поради което го призна за виновен по възведените
обвинения.
Фиктивният
„собственик” Т.В. и подс.В.-упълномощен да ръководи
фирмата с делегирани неограничени права са единствените, които фигурират като
състав на„В. А. *”. Включително и чрез обясненията на подсъдимия не се
установява в дружеството да са работили по договор или без договор други лица.
Подсъдимият не е бил страничен наблюдател,а напротив официално е бил включен в
„дейността” на дружеството,при което е проявил изключителна
активност,включително в насока-създаване на невярната представа,че фирмата е
реално функциониращ и проспериращ стопански субект.Напълно изключена е
възможността той да не е информиран,че отразеното в СД не отговаря на
истината.При това от значение е и фактът,че след като безусловно „сделките” са
нереални,то и описаните фактури не са истински или с вярно съдържание
документи.
От съществено значение разбира се е и обстоятелството,че
доколкото подс.В. е бил реално упълномощен или сам се
е упълномощил да представлява всички останали дружества-сочени като страни по
„сделки”,то на практика е „търгувал” сам със себе си с ясното съзнание,какво е
реалното състояние на всички тези фирми.
По делото са
останали неясни множество моменти,включително и предвид застъпената от подс.В. защитна теза ,но те не са от характер да
рефлектират върху изводите на съда,че вината на подсъдимия е доказана по
безспорен начин.
Не е
установено кои са хората,обезпечавали осигуряването на фиктивни титуляри на
дружествата,имали ли са те връзки и от кой момент с подсъдимия, или това е
станало с посредничеството и на други лица,организатор ли е подсъдимият на
създадената верига от свързани фирми или това е неустановено лице/лица,ако подс.В. е в ролята на „подизпълнител” само по своя
инициатива ли е действал,кои са лицата,съставили фактурите по нереалните
сделки, облагата получена от всеки един участник и в какъв размер е била тя и
др.
Неясни са и
причините,поради какви причини подсъдимият е съставил множеството пълномощни и
то при посочените периоди от време,но отговор на този въпрос може да даде само
подсъдимият,а той не желае да коментира и тези си противоправни
действия.
Безспорно
е,че разследването е било насочено преимуществено към дружеството „В. А. *”,но
правилно са събрани многобройни гласни и особено-писмени доказателства за веригата от свързани помежду си чрез подс.В. 5 фирми/ а всъщност те са 6- би следвало да се
включи и представляваната от него „С. П.” ЕООД/,като по този начин се
създава ясна представа за общо извършените от подсъдимия действия,което
всъщност е от съществено значение за доказване на виновното му поведение и по
двете възведени обвинения.
Възраженията
на защитата са неоснователни.
Липсата на
оригинални документи е логична последица от факта,че двамата
„собственици”-първо Т.В.,а след това- и П.И. изобщо нямат представа,какво
представлява дружеството и разбира се не разполагат с никаква документация.И
при данъчните проверки,и при разследването длъжностните лица са нямали
информация и не биха могли да имат информация има ли оригинални документи и
къде се съхраняват те.И това разбира се е част от взетите мерки,включително и
от подсъдимия да не бъдат налични доказателствата за неговата вина.При това
липсата например на оригинални фактури е изключително благоприятно за подс.В.,доколкото е осуетило назначаването на СГЕ,чрез
която би могло да се установи,кои са помагачите при извършването на
престъплението по чл.255 НК-лицата,изготвили фактурите , удостоверяващи
извършването на нереални сделки.
Съдът вече
отрази становището си защо възприема твърдението на защитата,че подс.В. не е установил личен контакт със св. Т.В..
Участието и
на друго-неустановено лице не е от значение за решаване въпроса за виновността
на подсъдимия нито е от характер да облекчи неговото процесуално
положение.Напълно логично е подсъдимият,който все пак има и практически
познания в областта на наказателното право да вземе предварително ефикасни по
негова преценка мерки в своя защита.И това е било още по-необходимо предвид
безспорния факт,че данните му фигурират още при изготвяне на нотариално
завереното пълномощно.
Липсата на
личен контакт дава възможност при евентуално разобличаване извършителят да
отрече участието си по повече или по-малко убедителен начин,което е и направено
по настоящето дело.
Основен довод на съда по това възражение
разбира се е,че обвинението не е за това,че е обезпечен „фиктивен” собственик
на фирма,а че впоследствие подсъдимият В. е извършил действия, съставомерни по чл.255 НК.
Относно
съображенията на защитата за това,че следва да се даде вяра на обясненията
на подсъдимият В. и твърдението му,че е
бил само приносител на 3-те СД и не може да носи отговорност аз съдържанието им
съдът вече изложи подробни съображения,поради което не счита за необходимо да
ги преповтаря.
Искането да
бъде постановена оправдателна присъда и по обвинението за извършено
престъпление по чл.309 ал.1 НК съдът не може да коментира ,доколкото не се
излага нито един довод защо защитниците считат,че това обвинение е останало
недоказано,още повече като се има предвид изявлението,че повторната СГЕ не се
оспорва.
При
определяне на наказанията за всяко едно от извършените престъпления, съдът взе
предвид следното:
Деянията-включително
и за престъплението по чл.309 НК са с висока степен на обществена опасност с
висока степен на обществена опасност е и личността на дееца.
Само година
след като е влязла в сила осъдителна присъда за престъпления по чл.311 НК,извършени от подсъдимия като служител на МВР,той е продължил престъпната си
дейност.
За периода
м.02.2010 година-м.10.2010 година проявявайки дързост, упоритост и при пълно
пренебрежение към съществуващия правов ред той извършил множество престъпни
действия-включени,а голяма част от тях-и невключени в обвинението,доколкото са
установени и доказани едва на фаза проведено съдебно следствие.
За период
само от 3 месеца е било избягнато плащането на данъчни задължения за значима
сума-537 993,81 лева.При това с осъществяването на предхождащи и последващи противоправни
епизоди подсъдимият не само обезпечил осъществявянето
на тези престъпни деяния,но и чрез действията,извършени през м.10.2010 година
демонстрирал намерението си да продължи да извършва престъпления с цел
ощетяване на държавния бюджет,както и за лично облагодетелстване.
Тези планове
обаче не били реализирани,доколкото още през м.09.2010 година данъчната
администрация насочила вниманието си и започнала проверка на „В. А. *” .
Следва да се
има предвид,че В. бил официално централната фигура-пълномощник в още 5-6
дружества като така обезпечил създаването на достатъчно документация с цел
доказване реалността на нереални сделки за „В. А. *”.
Въпреки че
самоличността им не е установена следва да се приеме,че при извършването на
деянието по чл.255 НК са взели участие и други лица-помагачи,които са съставили
фактурите,отразени след това и в подадените от подсъдимия 3 броя СД.
В съдебно заседание
с мотивирано заключение на повторната СГЕ,която не е оспорена от страна по
делото е доказано по безспорен начин,че освен посочените в обвинението,
подсъдимият е съставил още 16 броя неистински документа-пълномощни,което във
всички случаи следва да бъде отчетено като отекчаващо
отговорността обстоятелство.
Така за
посочения период от време подс.В. е съставил общо 21
броя неистински документи-всички те подготвящи или обезпечаващи извършването на
престъпление по чл.255 НК,а тези депозирани пред НСЗХ-в изпълнение на
намерението му да създаде впечатление за дружества развиващи реална дейност,с
оглед продължаване и след м.10.2010 година извършването на деяния, съставомерни по горепосочения законов текст.
При
констатация,че са налице само отекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства и такива-завишаващи степента на
обществена опасност на деянията и на дееца и липса на смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът наложи на подс.В.
наказания,както следва:
-за
престъплението по чл.255 НК-лишаване от свобода за срок от 5 години- малко под
средния размер, предвиден в закона
-за
престъплението по чл.309 ал.1 НК-лишаване от свобода за срок от 1
година-средния размер, предвиден в закона
На основание
чл.23 ал.1 НК съдът наложи на подсъдимия най-тежкото от тези наказания,а именно
лишаване от свобода за срок от 5 години,което първоначално да бъде търпяно в
затвор при строг режим.
Санкция в
такъв размер е достатъчно снизходителна,но същевременно подс.В.
ще бъде изолиран от обществото за период от време,който е достатъчен да бъдат
постигнати целите,визирани в разпоредбата на чл.36 НК,като по тези основни съображения
съдът не приложи разпоредбата на чл.24 НК.
При
констатация,че настоящите деяния са извършени в изпитателния срок по предходно
осъждане ,на основание чл.68 ал.1 НК съдът приведе в изпълнение наказанието в
размер на 6 месеца лишаване от свобода, наложено с присъда,постановена по НОХД
№ 98/2007 година на Военен съд гр.Варна,което да бъде търпяно първоначално в
затвор при строг режим.
При извод,че
извършването на престъплението по чл.255 НК е доказано по безспорен начин,
съдът уважи изцяло гражданският иск, предявен от Министъра на финансите и осъди
подс.В. да заплати сума в размер на 537,993,81
лева,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
деянието,ведно със законната лихва, считано от 14.09.2010 година.
Подсъдимият
е осъден да заплати направените по делото разноски,както и държавна такса върху
уважения граждански иск.
Предвид
гореизложеното,съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: