№ 231
гр. Кюстендил, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20231500500214 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 2683/20.03.2023 г. и частна жалба вх.
№ 2680/20.03.2023 г. на И. Б. В. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Алабин“ № 50, вх. А, ет. 4, чрез пълномощника адв.В. В., срещу Решение № 117 от
01.03.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2082/2022 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Дупнишкият районен съд е осъдил И.
Б. В. да заплаща на В. И. В. месечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от
08.11.2022г., до настъпване на причини за изменението или прекратяването ù, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ù изплащане, като за
разликата над 250.00 лева, до пълния предявен размер от 300.00 лева месечно, е отхвърлил
иска, като неоснователен; осъдил е И. Б. В. да заплати на В. И. В. сумата от 250.00 лева,
представляваща издръжка за минало време (за един месец назад, считано от 08.11.2022г.),
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ù
изплащане; осъдил е И. Б. В. да заплати по сметка на РС-Дупница, в полза на бюджета на
съдебната власт, сума в размер на 360.00 лева, представляваща държавна такса върху
присъдения размер на издръжката, както и да заплати на В. И. В. сторените разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 250.00 лева, съразмерно с уважената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; осъдил е В. И. В. да заплати на И. Б. В.,
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 84.00, съразмерно с
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от
Наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение. ДнРС е допуснал
предварително изпълнение на решението.
Въззивникът навежда съображения за неправилност на решението поради неговата
незаконосъобразност и немотивираност, като несъобразено със събраните по делото
доказателства. Счита, че районният съд неправилно приел, че са налице всички
предпоставки на чл. 144 СК за уважаване на предявения иск и ответникът има възможност
да заплаща издръжка на дъщеря си, без това да доведе до съществени затруднения за него.
1
Акцентира върху обстоятелството, че разполага с месечни доходи в размер на МРЗ за
страната и с родителите си поделя разходите в общото им домакинство, като счита, че
доходите на родителите му не следва да бъдат взимани предвид от съда при извършване на
преценката относно неговите възможности. Твърди, че за да постанови съдебния си акт
районният съд неправилно се позовал на обстоятелството, че ответникът разполага с
имущество, което би могъл да продаде, като подчертава, че това имущество не е част от
месечните доходи на родителя и не следва да бъде вземано предвид при преценка за
наличие на предпоставките на чл. 144 СК. Допълва, че притежавания от него недвижим имот
е единствено недвижимо имущество, с което разполага, като същият е в изключително лошо
състояние. Прави анализ на средномесечните си разходи, въз основа на който заключава, че
след приспадане на присъдената месечна издръжка за дъщеря му, за него ще остава сума от
150 лв. за разходи за храна, която счита за недостатъчна за физическото си оцеляване.
Счита, че при постановяване на решението си решаващият състав се е позовал на
свидетелски показания на свид. В., неотговарящи на действителната фактическа обстановка,
и е допуснал превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал.
Аргументира се, че ежемесечно е заплащал издръжка на дъщеря си за период над половин
година след навършването й на пълнолетие. Възразява и срещу твърденията на
свидетелката, че е престанал да полага грижи за детето още през 2010 г. Определя като
неверен извода на районния съд, че ответникът получава заплата, близка до минималната, и
сочи, че възнаграждението му точно съответства на МРЗ. Възразява като неподкрепени от
събраните по делото доказателства срещу мотивите на съда, който приел, че майката също
получава възнаграждение, близко до МРЗ, както и че до 2020 г. ответникът работил в
чужбина и получавал по-високи доходи в сравнение с моментните такива. Подчертава, че
получаваните от него доходи в предходен период не следва да влияят при преценката дали
и в какъв размер следва да заплаща издръжка в момента. Счита за неотносими към случая
изводите на съда за липса на задължение за издръжка към трети лица, послужили като
мотиви при постановяване на обжалвания акт. Излага становище, че дъщеря му сама се
поставила в състояние да не подобри финансовото си положение, доколкото е имала
възможност да работи за период от м.06.2022 г. до м. 10.2022 г., с оглед на което заключава,
че тя няма законово и морално право да иска заплащане на издръжка.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция за
заплащане на месечна издръжка в размер 300 лева. Претендират се съдебно деловодните
разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна В. И. В. чрез пълномощника й адв. М. О., в който се изразява становище
за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея
оплаквания по подробно изложени съображения, а първоинстанционното решение се
приема за правилно, законосъобразно и обосновано, съобразено със събраните по делото
доказателства. Акцентира върху представения от ответника трудов договор, за който твърди
да е сключен във връзка с делото и с цел единствено за демонстрация на затруднено
финансово състояние. Подчертава, че за ищеца не е налице задължение да работи, за да се
издържа.
Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се деловодните разноски за въззивната
инстанция.
С частната жалба първоинстанционното решение се атакува в частта му относно
допуснатото от ДнРС предварително изпълнение на обжалвания съдебен акт.
Жалбоподателят счита, че не са не са налице предпоставки за осъждането му да заплаща
издръжка на пълнолетната му дъщеря, а размерът на присъдената издръжка определя като
прекомерно висок, с оглед евентуалните нужди на дъщеря му и възможностите му да
заплаща такава. Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил факта, че заплащането
на издръжка в какъвто и да било размер би представлявало съществено затруднение за него
по смисъла на чл. 144 СК и навежда подробни съображения в тази насока, подкрепени от
2
съответен анализ на приходите и разходите си, като допуснатото предварително изпълнение
на решението ще доведе до сериозни и непоправими вреди за него.
Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която
районният съд е допуснал предварителното му изпълнение.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна В. И. В.
чрез пълномощника й адв. М. О. с изразено становище за неоснователност на депозираната
частна жалба и се иска оставянето й без уважение. Отбелязва се, че до момента ищцата не е
поискала предварително изпълнение. Подчертава се, че предварителното изпълнение е
постановено служебно от съда на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, а аргументите, с които
жалбоподателят се противопоставя на тази част от решението, са в противоречие с
разпоредбата на чл. 243, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивните жалби са допустими, доколкото
същите са подадени в законоустановения срок и от надлежна страна и са насочени срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е
и допустимо.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№ 0787/03.11.2003г., се установява, че въззиваемата (ищцата в първоинстанционното дело) е
дъщеря на въззивника – ответник по иска И. Б. В.. Не е спорно, че същата продължава
обучението си във висше учебно заведение - срвн. Уверение № 1228/27.10.2022г., издадено
от Лесотехнически университет, гр. София, Факултет „Горска промишленост“ и Студентска
книжка на ищцата, че за учебната 2022/2023г. е студент І-ви курс, в редовна форма на
обучение – съответно в първоинстанционното производство данните са за записан зимен
семестър, а във въззивното – за летен семестър на учебната 2022/23г.
Събрани са и писмени доказателства за извършени разходи във връзка с обучението,
направени от ищцата - във връзка с настаняването й в общежитие на университета в ж.к.
„Студентски град“, срещу което заплаща месечен наем в размер на 95.14 лв., ведно с внесен
депозит от 10лв. и такса за издаване на магнитна карта, в размер на 10.00 лв. ; налице са
данни за размер на заплатена семестриална такса от 375.00 лв.; респ.пътни разходи гр.
София до гр. Благоевград на стойност 12.00 лв. Във въззивното производство допълнително
се представят доказателства за закупен от въззиваемата лаптоп на стойност 949лв., както и
за разходи за парно отопление в общежитието на ЛТУ – заплатената сума е 75лв,60лв. през
м.март 2023г.и 141, 20лв.през м.май 2023г.
Относно имуществото и доходите на ответника по иска ( който е с настоящ адрес в
гр.Кочериново, обл.Кюстендил) се установява наличие на недвижим имот УПИ І-75, 76,
попадащ в кв. 16 по ЗРП на с. Доброво, общ. Бобошево, обл. Кюстендил, с площ от 450
кв.м.,ведно с паянтова жилищна сграда, собственост на И. В.( срвн.Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 97, том ІІ, рег. № 3457, дело № 283/2022г. – л.26 от
първоинстанционното дело), като В. притежава и лек автомобил м.Мерцедес CLK 320
(данни, съдържащи се в писмо на РУ-Дупница – л.80 от първоинстанционното дело).Същият
има сключен трудов договор с работодател“Пилигрим 18“ООД- гр.София, с дата
21.11.2022г., видно от който възнаграждението му е в размер на МРЗ за страната, като данни
за получено такова се съдържат в удостоверение изх.№39/03.02.2023г.-л.72 от делото на
3
ДнРС.
От събраните в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд гласни
доказателства се установява, че свид.Н.И. В.-майка на ищцата , получава също невисоки
доходи – в размер на малко над минималната работна заплата за страната и притежава етаж
от къща, съответно в показанията си свид. Р.Х.К.- майка на ответника, сочи, че синът й
живее заедно с нея и съпруга й (т.е.- с родителите си) , като взаимно се подпомагат , тъй
като синът й е затруднен в покриване на собствените си разходи, включително и с оглед на
необходимостта да заплаща и разходите за гориво за превоза си до работното си място,
което е в с.Скрино; свидетелката сочи и, че за кратко е работел като шофьор в чужбина през
периода м.02.-м.09.2022г.
Предвид изложеното, въззивният съд намира следното от правна страна:
Искът, предмет на производтвото, е с правно основание чл. 144 СК, за издръжка на
пълнолетен учащ от родител.
Спорният момент е свързан с дължимостта на присъдената издръжка, доколко тя
представлява или не затруднение за бащата - извън това не се оспорва, че ищцата, която е
дъщеря на ответника по иска, е навършила пълнолетие - към момента е на 19г. - и
продължава образованието си в редовна форма на обучение във висше учебно заведение,
като не се визира и възможност ищцата да се издържа от доходите си или от използването
на имуществото си.
Макар издръжката по чл. 144 СК да не е безусловна и даването й не трябва да създава
особено затруднение за родителя, присъждането на издръжка на пълнолетно учащо се дете
следва да бъде съпроводено при всички случаи с преценка на обстоятелството в каква
степен плащането може и създава затруднения за родителя и тези затруднения дали са
„особени“.т.е. наличие на средства над собствената си необходима издръжка, така че да
може без особено затруднение да отделя средства за навършилото пълнолетие дете ( в
случая липсват данни за приспадане на средствата, които същият да дължи безусловно за
други ненавършили пълнолетие деца или други лица). Преценката за това е винаги
конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, от семейното положение,
здравословното състояние, начина на живот на задълженото лице, към което е отправена
претенцията.
В случая от значение са обективните данни за доходите и имуществото на родителя, а
не възможността му да реализира такива (срвн.Решение № 305 от 7.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1269/2010 г., IV г. о., ГК).
При взети решения на изпълнителната власт за линията на бедност в България за
2023г. същата да бъде 504 лева, ( като база за преценка при определяне екзистенц
минимума); данните за трудовата заетост на въззивника, местожителството му, което е
свързано със стандарта на живот, липсата на задължения за плащане на наем, както и на
издръжка на други лица, закупуване на имот през м.08.2022г., с посочена стойност от
1900лв. от страна на въззивника, съдът счита, че адекватен размер, който може да бъде
отделен без особени затруднения в този случай е 150 лв., като не следва да намира
приложение изискването за минимална издръжка, касаеща такава за ненавършилите
пълнолетие лица .
При определяне размера на дължимата издръжка от бащата настоящата инстанция
счита, че сумата от 150 лева би била най-подходяща с оглед елементите от фактическия
състав на чл. 144 СК и конкретните факти по спора. Съдът намира, че пълнолетното дете
има нужда от средства за издръжка като студентка - обучение, учебни пособия, транспорт,
храна, облекло и други ежедневно необходими разходи, но възможностите на родителя да
заплаща издръжка на детето си, без това да създаде особено затруднение за него по смисъла
на посочената норма е именно визираната по-горе сума, която касае и иска по чл.149 СК – за
издръжка за минало време ( един месец преди депозиране на исковата молба).
Тъй като съдът прие иска за основателен , то следва да се произнесе относно
оспорване на допуснатото предварително изпълнение, като приема, че ДнРС правилно е
4
постановил такова с оглед разпоредбата на чл.242 ГПК, с оглед приложимост на
специалните правила на чл. 242, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата деловодни
разноски в размер на 250 лева. (адвокатско възнаграждение съобразно представените
доказателства), съответно в полза на ответника по компенсация са присъдени разноски в
размер на 84лв. Предвид изложеното по-горе, решението на ДнРС в частта за разноските
следва да бъде ревизирано, като на въззивника се присъдят разноски в размер на 540 лв. за
адвокатско възнаграждение за двете инстанции - предвид представените доказателства за
извършване на такива.
На въззиваемата се дължат разноски по компенсация в размер на 150лв., сторени в
първоинстанционното производство.
Тъй като е представено пълномощно по реда на чл.38,ал.1 ЗАдв. и предвид на това,
че се касае за производство за определяне на издръжка, то разноски за въззивното
производство следва да се присъдят на адв. М. О. , възлизащи на 500лв . съгласно
чл.7,ал.1,т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 117 от 01.03.2023 г., постановено от РС – Дупница по
гр.д. № 2082/2022 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е УВАЖЕН предявеният от
В. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кочериново, ул. „*** , срещу И. Б. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Кочериново, ул. ***, иск по чл.144 СК , за заплащане на месечна
издръжка , която ответникът е осъден да заплаща на ищцата сумата над 150 лв.(сто и
петдесет лева) месечно до присъдения размер от 250лв., считано от 08.11.2022г., до
настъпване на причини за изменението или прекратяването ù, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното ù изплащане, както и В ЧАСТТА, в която
е уважен искът, предявен от В. И. В., (с посочени данни) срещу И. Б. В. (с посочени данни)
по чл.149 СК за сумата над 150лв.( сто и петдесет лева) до присъдения размер от 250лв.
(двеста и петдесет лева), като представляваща издръжка за минало време (за един месец
назад, считано от 08.11.2022г.), ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното ù изплащане, а също и в ЧАСТТА за присъдените разноски, в
която И. Б. В., (с посочени данни) , е осъден ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДнРС държавна
такса над 216лв.(двеста и шестнадесет лева) до 360лв., а на В. И. В. , ( с посочени данни) -
сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 250.00 (двеста и
петдесет) лева, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; респ.
В. И. В., с посочени данни , е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на И. Б. В., с посочени данни разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 84.00 (осемдесет и четири лева), и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ посочените искове по чл.144 от СК и по чл.149 от СК, предявени от В.
И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кочериново, ул. „*** , срещу И. Б. В., ЕГН: **********,
с адрес: гр. Кочериново, ул. *** , в указаните по-горе части.
ОСЪЖДА И. Б. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кочериново, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на В. И. В. , ЕГН: **********, с адрес: гр. Кочериново, ул. „***, сумата от 150лв. (сто и
петдесет лева ) разноски по компенсация по делото ( адвокатско възнаграждение за първата
инстанция) .
ОСЪЖДА И. Б. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кочериново, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ
5
на адвокат М. О. от АК – Кюстендил на основание чл.38,ал.1 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв. (петстотин лева) за процесуално представителство на В.
И. В. (с посочени данни) във въззивното производство .
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кочериново, ул. „***, ДА
ЗАПЛАТИ на И. Б. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кочериново, ул. ***, сумата 540 лв.
(петстотин и четиридесет лева) разноски по компенсация - за адвокатско възнаграждение за
двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117 от 01.03.2023 г., постановено по гр.д. № 2082/2022
г.на РС – Дупница , в останалата част.
Настоящото решение не подлежи на обжалване по арг.на чл.280,ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6