№ 107
гр. Пазарджик , 30.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500429 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.419, ал.1 и чл.420, ал.3 от ГПК, във
връзка с чл.274 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по повод на подадена частна жалба с вх.
№260493/27.01.2021г. от „С.- В- В.В.- М.В., със законен представител М. Ф.
В., длъжника М. Ф. В., чрез пълномощника им адв.Х.С. срещу разпореждане
за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение
№641/04.12.2017г., постановено по ч.гр.д.№1396/2017г. по описа на РС-
Пещера.
В жалбата се твърди, че извършвайки формална проверка на
заявлението, районният съд е констатирал, че е направено искане за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съобразно
счетоводна справка в която не са отразени всички плащания по процесния
договор за кредит и анекси. Ето защо се приема, че взимането, нито е
ликвидно, нито и изискуемо.
Направено е възражение относно адвокатския хонорар, който
първоинстанционния съд е присъдил, като се моли същия да бъде намален.
Искането е да бъде отменено разпореждането на районния съд за
издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като се
постанови определение с което с отхвърли иска на заявителя и се обезсили
1
издадената заповед за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
Писмен отговор на тази жалба от страна на “Първа инвестиционна
банка“ АД не е постъпил в указания от съда срок.
Производството е образувано и по повод на постъпила въззивна частна
жалба от ЕТ „С.- В- В.В.- М.В.“, със законен представител М. Ф. В., М.Ф. В. и
ЕТ „В.- В.В.“, със законен представител В.В., в която е посочено, че е против
Определение №260179/13.04.2021г., постановено по ч.гр.д.№1396/2017г. по
описа на РС- Пещера за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Отразено е в същата, че в законоустановения срок и на
основание чл.420, ал.3 от ГПК се обжалва цитираното по- горе определение
за спиране на изпълнителното дело, поради непредставяне на убедителни
писмени доказателства за плащане от страна на длъжника.
В същата са изложени твърдения в насока е налице нередовност на акта
подлежащ на изпълнение от външна страна, и че същия удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане в полза на банката- кредитор.
Твърди се, че проверката за изискуемостта на вземането е задължителна
и тя не може да се установява чрез тълкуване на съдържанието на документа,
а да следва категорично от него, т.е. да съдържа достатъчно данни и
достатъчно информация, от която може да се направи единствен възможен
извод, както за условията за изискуемост на целия кредит, така и за тяхното
правно и фактическо настъпване.
Искането е Определение №260179/13.04.2021г. на РС- Пещера по ч.гр.д.
№1396/2017г. за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист да бъде отменено, кат вместо това бъде постановено друго
определение, с което изцяло се отхвърли иска на заявителя и да се обезсили
издадената Заповед за незабавно изпълнение и издадения въз основан на нея
изпълнителен лист.
В указания от съда срок е постъпил писмен отговор от „Първа
инвестиционна банка“ АД.
В него е изразено становище, че подадената частна жалба с правно
2
основание чл.420, ал.3 от ГПК е процесуално допустима, но по съществото си
е неоснователна.
В тази насока се визира, че основните аргументи които се цитират от
жалбоподателя, касаят хипотезата, когато се обжалва самото разпореждане за
незабавно изпълнение по чл.419, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.418, от ГПК, а не
когато се обжалва спирането на изпълнението по чл.420, ал.3, поради което
същите са не
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на
частния жалбоподател и взе предвид данните по делото, намира от
фактическа страна следното:
Видно от данните по т.9, т.12, т.14 от Заявление с вх.
№6331/01.12.2017г., „Първа инвестиционна банка“ е поискала да бъде
издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа
на документ по чл.417, т.2 от ГПК в размер на 81569,93 евро; договорна лихва
в размер на 14260,40евро за периода от 07.03.2016г. до 12.11.2017г.;
наказателна лихва 2088,61евро за периода от 06.01.2016г. до 30.11.2017г.,
законна лихва от 01.12.2017г. от 01.12.2017г. до изплащане на вземането;
непогасена разсрочена лихва, начислена за периода от 06.04.2016г. до
12.11.2017г. в размер на 34818,30лв.; непогасена комисионна за управление на
кредита за 2016г. и 2017г. в размер на 815,70евро; държавна такса в размер на
5244,14лв.; юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., основавайки
се на документи от който произтича вземането, като са претендирани и
разноски.
Към заявлението е приложено: Извлечение от счетоводните книги от
дата 01.12.2017г. на „Първа инвестиционна банка“ АД, Договор за
предоставяне на развитие №354-48 от 06.07.2009г., Погасителен план №1,
изменен и допълнен с Анекс от 17.12.2010г.; Анекс от 27.12.2011г.; Анекс от
29.09.2012г. и Анекс от 29.12.2015г. и приложен към него Погасителен план
Приложение №1.
За сумите посочени в заявлението, първоинстанционният съд е издал
Разпореждане инкорпорирано в Заповед №641/04.12.2017г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, съгласно
3
което е разпоредено длъжникът ЕТ „С.- В- В.В.- М.В.“ и длъжникът М. Ф. В.,
да заплатят солидарно на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД
посочените в заявление суми. Съответно въз основа на тази заповед е издаден
Изпълнителен лист от 05.12.2017г. за посочените в заповедта суми.
Видно от Покана с изх.№215-101/11.08.2017г. се установява, че е даден
7-дневен срок от съобщението доброволно да се погасят задълженията от
страна на ЕТ „С.- В- В.В.- М.В.“, като е указано, че при неизпълнение,
ползвания от последните креди става изцяло предсрочно изискуем. Визирано
е, че настоящата покана следва да се счита за писмено уведомление за
предсрочна изискуемост по смисъла на чл.8.2 от Договора за кредит
„Развитие“ №354-48/06.10.2009г., с всички произтичащи от това последици.
Видно от Покана с изх.№215-100 се установява, че същата е изпратена
до М. Ф. В. с идентичното съдържание като първата посочено по- горе. Двете
покани са връчени по надлежен ред на 14.08.2017г.
От приложената по заповедното производство Покана за доброволно
изпълнение се установява, че те с адресат: ЕТ „С.- В- В.В.- М.В.“ и М. Ф. В..
От приложената разписка се установява, че Поканата за доброволно
изпълнение е връчено по надлежния ред М. Ф. В. на 13.01.2021г.
Видно от приложените с частната жалба с вх.№260062/20.04.2021г. 30
броя вносни бележки се установява, че М. Ф. В. е извършвала плащания до
„ПИБ“ АД след издаване на заповедта за изпълнение в общ размер на
43644,80лв.
Видно от Определение №260179/13.04.2021г., постановено по ч.гр.д.
№1396/2021г., районният съд е оставил отхвърлил искането на длъжника ЕТ
„С.- В- В.В.- М.В.
При тези данни от фактическа страна, от правна такава, следва да
се приеме следното:
По допустимостта на подадените частни жалби.
Частната жалба с вх.№260493/27.01.2021г. е подадена в едномесечния
срок от връчване на процесната заповед №641/04.12.2021г. за изпълнение на
4
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като поканата
за доброволно изпълнение е връчена на Г.С.К. на 13.01.2021г.
Същевременно в този срок с постъпила частната жалба е подадено
възражение по реда на чл.414 от ГПК, с вх.№260494/27.01.2021г.
Частната жалба с вх.№260062/20.04.2021г. е подадена в едноседмичния
срок от получаване на съобщението- 15.04.2021г.,
По основателността на подадената частна жалба вх.
№260493/27.01.2021г.
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по смисъла на
чл.418, ал.1 и ал.2 от ГПК се издават, само при наличието на кумулативно
изискуемите законови предпоставки: изпълнителното основание да е едно от
изчерпателно изброените в чл.417 ГПК, като същото е редовно от външна
страна и удостоверява годно за принудително изпълнение притезание в полза
на заявителя срещу лицата, против които се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Счетоводна информация трябва
да е достатъчна като съдържание и обем, за да обоснове и удостовери
задължението на кредитополучателя към съответната кредитна институция.
При положение, че се касае за вземане, произтичащо от банков кредит,
безусловно извлечението следва да съдържа и данни за това към датата на
издаването си освен размера на кредита по договора, данни за това кога е
усвоен, данни за това каква част от него е погасена и до кога, коя е
последната внесена погасителна вноска, нейният размер и за кой месец се
отнася, коя или кои следващи погасителни вноски не са платени, размера им
и за кои месеци се отнасят, какъв е размерът на остатъка от задължението и
договорна лихва за забава /ако има уговорена такава/, кога е настъпил
падежът на всяка от вноските, кои месечни вноски и в какъв размер не е
платил в посочените от договора срокове, тоест, сбъднало ли се е условието
за предсрочна изискуемост на кредита. Тази информация безусловно е
необходима, тъй като проверката на съда се свързва и с установяване
верността на твърдението на заявителя за настъпила предсрочна изискуемост
и ликвидност на целия кредит, което по същество представлява проверка за
наличието на подлежащо на изпълнение вземане в полза на банката.
5
В конкретният казус, настоящият съдебен състав намира, че
представеното изпълнително основание по чл.417, т.2 от ГПК- Извлечение от
счетоводни книги на „Първа инвестиционна банка“ АД, удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане по отношение на претендираните със
заявлението суми.
Представеното извлечение съдържа минималното изискуемо от закона
съдържание и е в съответствие с установената съдебна практика.
От същото се установява, че е индивидуализиран длъжникът,
солидарния длъжник, кредитора и договора за банков кредит, пораждащ
вземането.
Посочена е датата на настъпване на предсрочната изискуемост-
13.11.2017г., общ размер на дължимите главница и лихви, броят на вноските
за главница и договорна лихва, които са просрочени, както и общият им
размер, размерът на предсрочно изискуемата се главница, общият размер на
непогасената част от общия размер на дължимата сума, включваща
непогасена главница, непогасена договорна лихва, общият размер на
обезщетението за забава на просрочените плащания, непогасена разсрочена
лихва, непогасена комисиона, както и е посочено основанието от договора за
кредит за настъпване на предсрочна изискуемост. Визирано е, че по кредита
са просрочени 24 вноски, като те са индивидуализирани по месеци, като е
посочен общия размер на различните по вид просрочени вноски.
При тези данни, настоящия въззивен състав няма основание да не
приеме извод, че представеното по делото извлечение от счетоводните книги
на банката представлява редовен от външна страна счетоводен документ. В
този аспект неоснователно се явява възражението на жалбоподателите, че
този документ не отговаря на установените изисквания.
От друга страна следва да се отбележи, че презумпцията на ал.2 от
чл.418 от ГПК изисква не само документа да е редовен от външна страна, но и
да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо и ликвидно взимане
срещу длъжника, при което изпълнителния лист се издава заедно със
заповедта за изпълнение.
В тази насока е второто възражение на жалбоподателите изложено в
6
жалбата, по отношение на което не са налице данни по делото да се приеме,
че то е основателно.
В конкретният казус, безспорно се установява от цитираните по- горе
Покани с изх.№215-101/11.08.2017г. и изх.№215-100/11.08.2017г., че
жалбоподателите са уведомени по надлежния ред с нарочно уведомление за
предсрочна изискуемост от банката за упражненото от нея право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
При така изложените съображения частната жалба, като неоснователна
следва да се остави без уважение, а атакуваното с нея разпореждане следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По основателността на подадената частна жалба вх.
№260493/27.01.2021г.
В конкретният казус следва да се посочи, че искането за спиране на
изпълнителното производство е обективирано в частната жалба с вх.
№260493/27.01.2021г. подадена от страна на ЕТ „С.- В- В.В.- М.В.“ и М. Ф.
В..
Съответно в постановения съдебен акт е отхвърлено искането за
спиране, като в диспозитива на същия е посочено освен горните длъжници,
така и длъжник в лицето на ЕТ „В.- В.В., който в случая не е страна в
производството по чл.419 от ГПК и няма основание да бъде в постановения
диспозитив на обжалвания акт.
Независимо от тези констатации следва да се посочи, че постановеното
определение е правилно и законосъобразно, в частта с която е отхвърлено
искането по отношение на първите двама длъжници. Относно третия посочен
длъжник, а именно: ЕТ „В.- В.В.“, тъй като същият не е страна в процеса
следва да се приеме, че заповедния съд не е има основание да го включва, тъй
като последния не е правил такова искане, което реално е обективирано в
жалбата против заповедта цитирана по- горе. В този аспект обжалваното
определение в тази му част касаещо този длъжник следва да бъде обезсилено,
като незаконосъобразно.
В случая, са налице основанията за отхвърляне на молбата за спиране
7
на изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 от ГПК, съдът постановил
незабавно изпълнение, може да го спре и без необходимо обезпечение по ал.1
от ГПК, когато искането е подкрепено с писмени доказателства, че вземането
не се дължи; вземането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител; неправилно е изчислен размерът на вземането по
договор, сключен с потребител.
По делото не се установява, която и да е от посочените хипотези.
Възраженията, които се правят в тази жалба касаят редовността на
документа от който произтича вземането и изискуемостта на последното. В
тази връзка следва да се посочи, че по неоснователността на същите,
настоящата инстанция е взела вече становище, касаещо неоснователността на
първата частна жалба.
С частната жалба против това определение са представени платежни
нареждания, но с оглед размера на платеното не може да се приеме, че е
представено и надлежно обезпечение по смисъла на чл.420, ал.1 от ГПК,
която изисква обезпечението да е в размер до една трета. Основанието за този
си извод, настоящата инстанция мотивира, че с платежни нареждания са
извършвани плащане по Договор №354-61/16.03.2011г., с другите по Договор
№354-48/06.10.2009г. Впоследствие са извършвани плащания, без да е налице
яснота по кой договор са те.
При тези данни, подадената жалба, като неоснователна следва да се
остави без уважение и се потвърди обжалваното определение, като правилно
и законосъобразно в частта му, с която е отхвърлено искането на ЕТ „С.- В-
В.В.- М.В.“ и М. Ф. В. за спиране на основание чл.420, ал.2 от ГПК на
изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1396/2017г. по описа на РС-
Пещера.
Съответно следва да се обезсили в частта му, с която е отхвърлено
искането спрямо третия длъжник ЕТ „В.- В.В.“.
Предвид на гореизложеното, на основание чл.419, във вр. с чл.278 от
8
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за незабавно изпълнение,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение №641/04.12.2017г., постановено по
ч.гр.д.№1396/2017г. по описа на РС- Пещера.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260179/13.04.2021г., постановено по
ч.гр.д.№1396/2017г. по описа на РС- Пещера, в частта в която е отхвърлено
искането на длъжника ЕТ „С.- В- В.В.- М.В., представлявано от М.В. и
длъжника М. Ф. В., за спиране на основание чл.420, ал.2 от ГПК на
изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1396/2017г. по описа на РС-
Пещера.
ОБЕЗСИЛВА Определение №260179/13.04.2021г., постановено по
ч.гр.д.№1396/2017г. по описа на РС- Пещера, в частта, в която е отхвърлено
искането на длъжника ЕТ „В.- В.В.“, за спиране на основание чл.420, ал.2 от
ГПК на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1396/2017г. по
описа на РС- Пещера.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9