РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Благоевград, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210101587 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *** със
съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: гр. ***, против „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Х-Ю., седалище
и адрес: гр. София, ж.к. Люлин - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4.
Ищцата заявява, че с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1572/2014г. по описа на PC
Благоевград, е осъдена да заплати в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 4929,79 лв. главница; 98,60 лв. заплатена държавна
такса и 300 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че на 28.10.2014г. на
основание посочения по-горе изпълнителен лист, кредиторът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, е образувал изпълнително дело № 229/2014г. по
описа на ЧСИ Милица Велева, рeг. № 796, като на 11.12.2014г. по изпълнителното дело, ЧСИ
В.е връчила покана за доброволно изпълнение, чрез разлепване на адрес; на 12.12.2015г. по
делото са наложени запори на банкови сметки, а на 19.07.2017г. е наложена възбрана върху
жилище с идентификатор № 02479.605.88.1.14. Поддържа, че от само образуване на делото,
до датата на депозиране на настоящата искова молба е налице пълно бездействие, както от
страна на взискателя, така и от страна на съдебния изпълнител, който не е направил
достатъчно усилия да връчи необходимите книжа и съобщения на длъжника по делото,
спазвайки процедурата на чл. 38 ГПК при редовно връчване, чрез спазване на разпоредбата
на чл. 47 ГПК. Смята, че през времето от образуване на изпълнителното дело, последното
реално извършено изпълнително действие с конкретно посочен способ, е налагането на
възбрана на 09.07.2017г. Счита, че друго изпълнително действие срещу длъжника М. Г. в
хода на това принудително изпълнение, освен наложената възбрана на 09.07.2017г. няма
валидно извършвано, като липсва и нарочно постановление на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното производство срещу посочения длъжник. Поддържа, че
предприетите от съдебен изпълнител действия по изпълнението слез 19.07.2017 г. не
прекъсват погасителната давност за вземането, тъй като липсва искане по изп. дело на
взискателя за прилагане на нов изпълнителен способ, респ. за образуване на нов
изпълнителен процес. Заявява, че 5 годишният давностен срок за вземанията, предмет на
процесните изпълнителни листа е изтекъл, тъй като по образуваното изпълнително дело
1
няма извършвани валидни изпълнителни действия, като началният момент, от който е
започнала да тече погасителната давност е 09.07.2017г. - датата на налагане на възбраната по
изпълнителното дело.
Ответникът изцяло оспорва исковата претенция, като неоснователна. Не се оспорва, че по
ч.гр.д № 1572/2014 г. по описа на Районен съд - Благоевград срещу М. Г. Л.е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 229/2014 г. по описа на ЧСИ Милица Велева с рег. № 797
при КЧСИ. Сочи, че по делото са входирали молби с искания за извършване на справки и
налагане на запори, като са изискани и извършени следните действия срещу длъжника:
26.02.2016г. - Запори на банкови сметки; 07.07.2017- налагане на възбрана; 07.07.2017 -
Запори на банкови сметки и 31.05.2021- Молба за справка БНБ и налагане на запор. Излага,
че изпълнително дело № 229/2014 г. по описа на ЧСИ Ми. В. с рег. № 797 при КЧСИ, е
образувано по време на действие на ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Сочи, че погасителната давност не е текла до 26.06.2015г. и
давностният срок е започнал да тече оттогава, то същата е следвало да изтече 26.06.2020 г.
Заявява, че с предприетото на 07.07.2017 г. изпълнително действие чрез налагане на запор на
банкови сметки давността е прекъсната, като в процесния случай по изпълнителното дело са
подадени множество молби от ищцовото дружество, с които е поискано извършване на
изпълнителни действия - запори, поради което дори не е налице период по-дълъг от две
години, в който взискателят да е бездействал и да не е искал извършване на действия,
поради което давността е била прекъсната многократно.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по
делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за
установено, че ищцaтa не дължи на ответника сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, частично
вземане от неплатено задължение в общ размер от 5328,39 лв. /пет хиляди триста двадесет и
осем лева и тридесет и девет стотинки/, представляващо вземане по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 1572/2014г. по описа на Районен съд Благоевград в полза на ответника.
От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй
като ищцата има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва да се
изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради
настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното изпълняемо право, а
именно настъпила петгодишна погасителна давност).
Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ ищцата е била осъдена да заплати сумите, предмет на
издадения Изпълнителен лист от 07.08.2014г. по ч.гр.д.№ 1572/2014г. по описа на РС-
Благоевград; 2/ наличието на образувано въз основа на процесния ИЛ изпълнително
производство; 3/ вземанията по ИЛ са погасени по давност, и 4/ да не са извършвани
изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ.
наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за
принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите
четири от посочените изисквания. В тежест на ответника е да установи извършването на
изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ.
наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за
принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.
2
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Безспорни са по делото следните обстоятелства:
1/ Че на 07.08.2014г. по ч.гр.д.№ 1572/2014г., по описа на РС-Благоевград на основание чл.
417 ГПК е бил издаден ИЛ в полза на ответника, с който ищцата е била осъдена да заплати
на ответника общата сума от 5328,39 лв., представляваща сбор от следните суми, както
следва: сумата в размер на 4 929,79 /четири хиляди деветстотин двадесет и девет лева и
седемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща неизпълнено задължение по Запис на
заповед, издаден на 02.04.2013 г. в гр. Благоевград, с падеж 28.01.2014г., прехвърлен с джиро
на 24.07.2014г.; 98,60 /деветдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ лева - внесена държавна
такса и сумата от 300,00 /триста/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
2/ Гореописаните вземания произтичат от Запис на заповед, издаден на 02.04.2013 г. в гр.
Благоевград, с падеж 28.01.2014г., прехвърлен с джиро на 24.07.2014г.
3/ Въз основа на издадения в полза на ответника ИЛ е образувано на 28.10.2014г. изп.д. №
229/2014г. по описа на ЧСИ Милица Велева, с район на действие ОС-Благоевград.
Спорно по делото е обстоятелството кое е последното извършено изпълнително действие,
което е прекъснало или спряло петгодишния давностен период по чл. 110 ЗЗД.
Фактологията, значима за произнасянето по изясняване на това спорно обстоятелство се
изяснява от материалите по горецитираното изпълнително дело, копие от което е прието
като писмено доказателство. То не е оспорено от никоя от страните и от неговото
съдържание се констатира, че:
- Изпълнителният лист, посочен от ищцата, действително е бил издаден срещу нея и в полза
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД /предишно наименование
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, за процесното вземане.
Изпълнителното основание, послужило за неговото издаване, е заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК.
- Изпълнително дело за събирането на вземанията по изпълнителния лист (изп.д. №
229/2014г. по описа на ЧСИ Милица Велева) е започнало на 28.10.2014г., въз основа на
молба, подадена от кредитора по него „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД
/сега „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД/.
- С тази молба е било поискано осъществяване на изпълнителни действия (опис на движимо
имущество), като на органа по принудителното изпълнение е било възложено и да извърши
справки за имуществото на длъжника.
- На 31.10.2014г. ЧСИ Милица Велева е разпоредил да се извърши цялостно проучване на
длъжника, както да се връчи покана за доброволно изпълнение.
- От страна на съдебния изпълнител са били предприети действия по проучване на
имущественото състояние на длъжника (чрез справки от Агенцията по вписванията, от
НАП, от КАТ-гр. Благоевград, от ИКАР и от общ. Благоевград), и по връчване на покана за
доброволно изпълнение.
- На 14.11.2014 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която му
е била връчена на 16.03.2015г.
- С поканата е било съобщено на длъжника, че е насрочен опис на движими вещи на
длъжника, находящи се в жилището му, за 27.01.2015г.
- Насроченият за 27.01.2015г. опис на движими вещи на длъжника не се е състоял.
- На 28.11.2014г. взискателят поискал да се възложи възбрана върху имот, собственост на
длъжника. Съдебният изпълнител разпоредил в тази връзка да се платят дължимите такси.
- На 19.03.2015г. взискателят поискал да се направи опис на движимите вещи на длъжника в
неговия дом. Съдебният изпълнител разпоредил в тази връзка да се платят дължимите такси.
- Съдебният изпълнител насрочил опис на движимите вещи на длъжника, находящи се в
жилището му, за 09.04.2015г.
- Насроченият за 09.04.2015г. опис на движими вещи на длъжника не се е състоял.
- На 14.12.2015г. взискателят поискал да са направи справка за наличие на банкови сметки
на длъжника и за налагане на запор върху тях.
- На 26.02.2016г. ЧСИ Велева на основание чл. 507 ГПК е наложил запор на банковите
3
сметки на длъжника, като в тази връзка е било изпратено и запорно съобщение до третото
задължено лице „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, получено от него на 25.03.2016г.
- На 26.02.2016г. ЧСИ Велева на основание чл. 507 ГПК е наложил запор на банковите
сметки на длъжника, като в тази връзка е било изпратено и запорно съобщение до третото
задължено лице „Юробанк България” АД, получено от него на 22.03.2016г.
- На 22.02.2017г. взискателят поискал да се направи справка за наличие на банкови сметки и
сейфове на длъжника.
- На 27.03.2017г. съдебният изпълнител е изпратил писмо до БНБ за предоставяне на
информация за банковите сметки и сейфове на длъжника. Такава е била депозирана на
10.05.2017г., от която е видно, че длъжникът има банкови сметки в „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, „Юробанк България” АД, „Първа инвестиционна банка” АД и „Централна
кооперативна банка“ АД.
- На 07.07.2017г. ЧСИ Велева на основание чл. 507 ГПК е наложил запор на банковите
сметки на длъжника, като в тази връзка е било изпратено и запорно съобщение до третите
задължени лица „Първа инвестиционна банка” АД и „Централна кооперативна банка“ АД,
получени от тях съответно на 26.07.2017г. и на 27.07.2017г.
- На 07.07.2017г. ЧСИ Велева издал постановление за възлагане на възбрана върху имот,
собственост на длъжника. Възбраната била вписана в СВ-гр. Благоевград на 19.07.2017г.
- На 03.07.2020г. взискателят поискал да се пристъпи към запор на банкова сметка на
длъжника в „Банка ДСК“АД. Липсват данни по изп.д. съдебният изпълнител да е извършвал
действия на тази молба.
- На 31.05.2021г. взискателят поискал да се направи справка за наличие на банкови сметки и
сейфове на длъжника. Поискал също така, че ако се констатира наличието на банкови
сметки, да се наложи запор върху тях.
- На 16.10.2021г. съдебният изпълнител направил електронна справка за наличието на
банкови сметки на името на длъжника за период от 31.10.2016г. до 16.10.2021г., от която се
установило, че длъжникът няма други сметки, освен тези запорирани по-рано по изп.д. в
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД, „Юробанк България” АД, „Първа инвестиционна банка”
АД и „Централна кооперативна банка“ АД.
- На 05.12.2023г. взискателят поискал да се пристъпи към запор на трудовото
възнаграждение на длъжника.
- Изпълнителни действия с практически ефект по изп.д. № 229/2014г. по описа на ЧСИ Ми.
Ве. са били наложените запори на банковите смети на длъжника в „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, „Юробанк България” АД, „Първа инвестиционна банка” АД и „Централна
кооперативна банка“ АД, извършени съответно на 26.02.2016г. и 07.07.2017г., както и
наложената на 19.07.2017г. възбрана на имот, собственост на длъжника.
- След датата 19.07.2017г. взискателят е искал да се предприемат изпълнителни действия (на
03.07.2020г. с молба е поискал запор на банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“АД, на
31.05.2021г. е поскал запор на банкови сметки на длъжника, на 05.12.2023г. е поискал запор
на трудово възнаграждение на длъжника), които също са годни да прекъснат течението на
петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД..
Така установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби,
приложими към конкретния казус, създават опора за следните правни изводи:
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС
е утвърдено разбирането, че в хода на изпълнителното производство погасителната давност
не спира да тече, а се прекъсва многократно с предприемането на всяко валидно
изпълнително действие, като при прекратяването на изпълнителния процес поради
перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК-отм.) за началото на
новата давност релевантна е датата, на която е било поискано или е било предприето
последното валидно изпълнително действие. По този начин се изоставя концепцията на
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, което е обявено за
загубило сила, че инициирането на изпълнителната процедура прекъсва давността, на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през нейното времетраене течението на давностния срок се
4
спира. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес
давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/или да не действа/да не иска нови
изпълнителни способи/.
По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на постановлението и съответно
продължава ли то да важи за вземания по изпълнително дело, образувано преди приемането
на тълкувателното решение, има постановен задължителен тълкувателен акт на ОСГТК на
ВКС. В тази връзка съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г.,
ОСГТК, ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
В съдебната практика (вж. Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на
ВКС, както и в мотивите на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК на ВКС), са изведени някои важни принципни положения, според които:
- двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение;
- след тълкувателното решение от 26.06.2015 г. перемпцията не е от значение за давността,
нито самото образуване на изпълнителното дело;
- по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД прекъсването на давността става с предприемането на
конкретно изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, но се счита да е
настъпило с обратна сила – от момента на поискването му от кредитора, ако самата давност
е изтекла след искането и преди извършването на действието;
- когато изпълнителното действие е поискано, след като изпълнителното дело е било
прекратено поради перемпцията (за което не е нужен акт на съдебния изпълнител),
давността пак се прекъсва, защото органът по принудителното изпълнение е длъжен да го
осъществи, като образува ново дело;
- няма прекъсване на давността, ако поискано от кредитора изпълнително действие не е
било предприето по причина, за която той отговаря.
- перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с
цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си
права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с
изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и
да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Като процес,
принудителното изпълнение е подчинено на основните начала на гражданския процес и на
особени правила, съдържащи се в Част Пета на Гражданския процесуален кодекс, които
норми свързано регламентират искането като волеизявление на кредитора – взискател и
изпълнителните действия, предприемани единствено от съдебен изпълнител;
- прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността
да се иска принудително изпълнение;
- кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради
перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите
изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За
него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере
от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи
наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Перемпцията е процесуален
институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и
публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
5
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително
изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено
искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото
на ново процесуално правоотношение;
- съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително
изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист,
който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането
на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително
действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако
непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора;
- погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при
упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече
перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства;
- активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може
да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа
и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора;
- правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът
предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля
в писмен вид поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително
изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен
изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК.
- съдебният изпълнител дължи и указания по изправността на постъпилата по вече
перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави началото на
ново изпълнително дело. Съответните процесуални действия, израз на служебното начало в
гражданския процес, са дължими, тъй като съдебният изпълнител е подчинен на
изпълнителния лист, а взискателят продължава да има правото, което може да реализира
само по този начин;
- за прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната
уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на
сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се
съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има
служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до
прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и
когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129
ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва
давността. В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в”
ЗЗД;
- молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността.
Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права,
които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4
във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
- погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция.
В конкретния казус изпълнителното дело е започнало при действието на упоменатото
постановление на бившия Върховен съд, в резултат на което още с образуването му
погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е била прекъсната, след което
тя е спряла да тече до приемането на тълкувателното решение от 26.06.2015 г., откогато пък
е започнала новата 5-годишна давност.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да се приеме, че прекратяването на
6
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ е настъпило по силата на закона
след изтичане на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Както стана ясно определяща за погасителната давност е не датата на прекратяване на
изпълнителното производство, а на предприетото последно валидно изпълнително действие,
от който момент започва да тече нова погасителна давност за вземането. Следователно
моментът, в който е настъпила перемпцията, не е меродавен за давността, но самата давност
е била прекъсната освен на 19.07.2017г. с наложената възбрана върху имот на длъжника, а и
с постъпилите на 03.07.2020г., на 31.05.2021г. и на 05.12.2023г. молби от взискателя, с които
е поискал от съдебния изпълнител предприемане на изпълнителни действия за принудително
удовлетворяване на вземането. В този смисъл взискателят не е бездействал по процесното
изп.д., след настъпилата по силата на закона перемпция по него. Както стана ясно по-горе от
задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023
г., ОСГТК на ВКС, активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността,
защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. В конкретния казус
взискателя е депозирал на горепосочените дати множество молби за предприемане на
изпълнителни действия срещу длъжника, като тези негови молби представляват
необходимите правни и фактически действия, които законът предписва и му позволява при
осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид поради
препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран
оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл.
426, ал. 2 ГПК. Принципът е, че погасителната давност е материалноправна санкция за
бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от
съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ,
кредиторът не бездейства, какъвто е и настоящият случай.
Ето защо петгодишния давностен срок е прекъснат на 03.07.2020г., на 31.05.2021г. и на
05.12.2023г., като към дата на предявяване на иска /12.06.2024г./ същият не е изтекъл.
В обобщение се налага крайният извод, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са
доказани всичките законови предпоставки за уважаването му, поради което следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските.
Предвид крайния изход на правния спор, на ищцата не се следват, претендираните от нея
разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи и следва да бъде осъдена
да заплати на ответника, претендираните от последния разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр.
чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възлиза на сумата от 100 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата М. Г.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ... със съдебен адрес за
връчване на книжа и съобщения: гр. . против ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Ю. Х. Ю., седалище и адрес: гр.
София, ж.к. Люлин - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, с който се претендира на основание чл. 439 ГПК да бъде признато, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, частично вземане от неплатено
задължение в общ размер от 5328,39 лв. /пет хиляди триста двадесет и осем лева и тридесет
и девет стотинки/, представляващо вземане по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
1572/2014г. по описа на Районен съд Благоевград в полза на ответника.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ..,
със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: гр. ..да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
7
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Х. Юр.,
седалище и адрес: гр. София, ж.к. Люлин - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис -
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв.
/сто лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8