Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260002
гр. Кюстендил, 30.01.2023 год.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска
колегия, в открито
съдебно заседание на пети януари, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебния секретар Цветанка В. Александрова, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр. д. №
421/2018 год. по описа на КРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ц.А.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** и Ж.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
са предявили против „ПАТРАЙ“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление на дейността – гр. Кюстендил, ул. „Александър Стамболийски“ № 60,
иск да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците, на
основание наследствено правоприемство и земеделска реституция, са собственици
на поземлен имот (спр. протоколно определение от 28.10.2020г. – л. 482 от
делото) с проектен идентификатор 41112.502.653 по КККР на гр. Кюстендил, под
който да бъде нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на Изп. директор на
АГКК – гр. София, с административен адрес на поземления имот: гр. Кюстендил,
ул. „Цар Освободител“ № 265, местност „Стубело“, с площ от 3817 кв.м., като
бъде осъден ответника да предаде на ищците владението на описания имот и
заплати сторените по делото разноски.
В срока за отговор на ИМ ответникът е депозирал такъв
като сочи да е титуляр на правото на собственост на осн. транслативна сделка –
договор за покупко-продажба, евентуално – изтекла в негова полза 5-годишна
придобивна давност.
По делото е конституирано трето лице – помагач на
страната на ответното дружество – Министерство на отбраната на Република
България, което изразява становище досежно липсата на интерес за дружеството да
бъде подпомагано от конституираното трето лице в процеса.
КРС, след като обсъди доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства при усл. на чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 124, том IV, общ рег. №
7775, дело № 645/2007г. на нотариус Б. А. „ВОИНТЕХ“ ЕООД – в ликвидация
прехвърлило на ответното дружество – „ПАТРАЙ“ ЕООД недвижими имоти,
съставляващи земя и сгради, както следва: обект – Школа за начално военно
обучение, находящ се в гр. Кюстендил, бул. „Цар Освободител“ № 265,
представляващ административна сграда със застроена площ от 486 кв.м., сглобяема
стомано-бетонна конструкция на три етажа, със сутерен, построена през 1985 г. и
ТЕРЕН с площ 13 260 кв. м., съставляващ УПИ II
- регионален център за предказармена подготовка на младежта от квартал
381 „А“ по плана на гр. Кюстендил, при граници на терена съгласно документ за
собственост: от север – „ул. „Цар Освободител“, от изток – парцел III-СМК, от юг – градина, от запад –
парцел I /Пътно
управление/ и при граници съгласно скица: ул. „Цар Освободител“, УПИ III-СМК и УПИ I ОПУ.
Горната транслативна следка има за продавач
дружеството „ВОИНТЕХ“ ЕООД – в ликвидация, образувано със заповед на министъра
на отбраната на РБългария като такова, представляващо частна държавна
собственост (спр. л. 28 и сл. от делото) и купувач – ответното дружество,
придобило собствеността върху посочените имоти като резултат от проведен търг с
тайно наддаване, за спечелването на който свидетелства приложения по делото на
л. 57 и 58 Протокол от 07.05.2007г.
Представена към кориците на делото е и цялата
документация, надлежно заверена и свалена от информационната система на
Търговския регистър по партидата на „ВОИНТЕХ“ ЕООД, в т.ч. подадени за
заличаване по партидата на търговеца в ТР (спр. л. 139 до 293 от делото).
Видно от представеното заверено копие на Акт № 3048 за частна държавна собственост е,
че като такъв е актуван Терен от 13260 кв.м., застроен с Административна сграда
с площ от 486 кв.м. – сглобяема бетонова конструкция на три етажа със сутерен,
няходащи се в гр. Кюстендил, кв. 381 А, парцел II, ул. „Цар Освободител“ № 265 (л.
50), впоследствие заявен за апортиране в капитала на „ВОИНТЕХ“ ЕООД (л. 81 от
делото). Посочените имоти впоследствие са актувани и с Акт за държавна
собственост /частна/ № 79/04.10.1999г. (л. 101). Че апорт на сочените обекти е
бил извършен в капитала на „ВОИНТЕХ“ ЕООД свидетелства и представената служебна
бележка на л. 103 от делото, изходяща от дружеството.
С Решение № 3-80581/18.07.2017г. за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на гр. Кюстендил на Общинска служба „Земеделие“, гр.
Кюстендил е възстановено правото на собственост на А. Г. Я. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху имот, представляващ Ливада от 3.817
дка (три декара и осемстотин и седемнадесет квадртатни метра), шеста категория,
находящ се в строителните граници на гр. Кюстендил, в местността СТУБЕЛА имот №
44, парцел № 41112.502.653 от кадастралния план, изработен 1965г., при граници:
41112.502.581; 41112.502,597.
Наследници на А. Я., като негови низходящи (спр.
заверено копие на Удостоверение за наследници изх. № 6746/25.08.2016г.,
издадено от Община Кюстендил) са ищците в настоящото.
По жалба на „ПАТРАЙ“ ЕООД досежно извършено изменение
на КККР на гр. Кюстендил, извършено по молба на ищците в настоящото, изразяващо
се в нанасянето на нов имот с идентификатор 41112.502,653 с площ от 3.817 дка и
вписване в КРНИ като собственик на имота А. Г. Я. на основание горепосоченото
решение № 3-80581/18.07.2017г. на ОСЗ – Кюстендил, е постановено Решение от
02.05.2018г. по адм. д. 367/2017г. на Административен съд – Кюстендил, с което
е отменено така извършеното от началника на СГКК изменение.
За изясняване на делото от фактическа страна е
допусната съдебно-техническа експертиза, заключението по която с вх. №
1815/22.01.2019г., е изготвено от в.л. Л.В. (стр. 301 и 302 от делото). Същото
установява, че процесният имот с идентификатор 41112.502.653 е нанесен в
поземлен имот с идентификатор 41112.502.581 от началника на СГКК – Кюстендил с
изменение на КККР на гр. Кюстендил, същото впоследствие отменено с решение от
02.05.2018г. по адм. д. № 367/2017г. на КАС. Експертът установява още, че ПИ с
идентификатор 41112.502.581 по КККР на гр. Кюстендил е идентичен на УПИ II от кв. 381 „А“ по плана на гр.
Кюстендил (същият предмет на сочения нотариален акт, легитимиращ ответното
дружество като собственик). Инж. В. сочи още, че процесният имот не е
представлявал земеделска земя към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и към
настоящия момент като е загубил това си качество със застрояването му с
процесната административна сграда през 1985г. Сочи се на идентичност между УПИ
парцел II в квартал
381 А и УПИ парцел XI в същия квартал по плана на гр. Кюстендил. Вещото
лице дава положителен отговор и на въпроса реализирано ли е мероприятието, за
което процесният имот е бил отреден.
След поставени допълнителни задачи към експерта и
прието заключение вх. № 24407/16.11.2019г., се установява, че не е налице
застъпване на двете части на ПИ 41112.502.581, имота от 3000 кв.м. по АДС №
2064/27.04.1981 г. с приложена към досието му скица от една страна и процесния
ПИ 41112.502.653 – от друга.
С последващо допълнително заключение вх. №
6188/10.09.2020г., експертът сочи, че част от УПИ II кв. 381 А с площ от 3000 кв. м. е
предоставен за „Автобаза на ОК на ФКМС и комбиниран комплекс по моделизъм“.
Преотреждането на последния в Парцел II „База на ОС на ОСО“ в кв. 381а по
плана на гр. Кюстендил е одобрено със Заповед № 351/09.04.1985 г. на
Председателя на ОбНС – Кюстендил (спр. л. 370 от делото).
Видно от Скица на поземлен имот №
15-659053-23.07.2020г. за поземлен имот с идентификатор 41112.502.581, че в границите
на същия липса такъв с номер – процесния имот.
От представената към Помощен план по чл. 13а, ал.1 и
ал.2 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на част от поземлен имот № 44
по КВС от 1973 в местността „Стубело“, гр. Кюстендил документация, в т.ч.
проекто-скици и Заповед № РД-00-713/19.06.2012г. на Кмета на Община Кюстендил
(л. 459) се установява, че процесният имот фигурира като проектен идентификатор
с номер 41112.502.653. В тази връзка изготвеното заключение вх. №
65825/13.11.2020г. на същия експерт (инж. Л. В.) сочи, че съгласно скица-проект
№ 2152/11.05.2012г. (л. 435) е нанесен поземлен имот с идентификатор
41112.502.581 и в неговите граници – поземлен имот с проектен идентификатор
41112.502.653. А от приложената на л. 437 от делото скица №
15-659053/23.07.2020г. на поземлен имот с идентификатор 41112.502.581 с площ
11748 и собственик ответното дружество, се вижда, че в позмелен имот с
идентификатор 41112.502.581 вече няма друг поземлен имот. В устно изложената
пред съда част експертът допълва, че след като един проектен идентификатор е
оползотворен с отмяна на неговото нанасяне в кадастралната карта, същият не би
трябвало да се ползва след това при евентуално изменение.
След допусната съдебно-техническа експертиза вх. №
267325/31.03.2021г., изготвена от в.л. инж. В.С., се установява, че процесният
имот по решение № 3-80581/16.07.2017г. на ОСЗ гр. Кюстендил е представлявал
част от блок на ДЗС, предоставен за лично ползване, като с плана от 1965,
попада в парцел II кв. 381а. Към датата на съставяне на първия АДС №
2064/27.04.1981 г. от парцел II, записан като собственост на ДЗС, е
предоставена част от 3000 кв.м. за построяване на „Автобаза за ДКМС“ и
комбиниран комплекс по моделизъм на ОСВПН“. Във втория АДС № 3004/04.05.1987 г.
вече парцел II кв. 381 а е
записан държавен и преотреден в „База на ОС на ОСО“ гр. Кюстендил. Сочи се още,
че от приложения помощен план на л. 455 от делото, процесният имот е посочен
като част от възстановения под номер 44, идентифициращ се като такъв в североизточната
част на парцел II кв. 381а. Така експертът заключава, че процесният
имот по посоченото Решение на ОСЗ се намира изцяло в североизточната част на
поземлен имот с идентификатор 41112.502.581. Вещото лице е установило, че по
отношение на заявения за реституция от ищците земеделски имот не са налични
данни и доказателства за провеждано отчуждително производство, както и за
заплатено обезщетение. Според това вещо лице върху процесния имот няма
реализирано реално мероприятие от вида на посочените по см. на пар. 1 от ДР на
ППЗСПЗЗ и същият може да функционира самостоятелно, т.е. без да е в зависимост
от другата част на ПИ 41112.502.581, тъй като площта му на практика е свободна
и незастроена. От тази свободна и незастроена част с площ 3814 кв.м. и представляваща
процесния имот може да се образува самостоятелен УПИ, както към датата на
решението на АО по земеделска реституция, така също и към настоящия момент.
Изготвената съдебно техническа експертиза вх. №
262233/03.05.2022г. от вещите лица инж. Р.С. и архитект Д.С. установява, че
процесният имот, описан с граници и съседи в Решение № 3-80581/16.07.2017г. на
ОСЗ – гр. Кюстендил няма идентичност – пълна или частична, с някой от имотите,
описани в АДС № 2064/27.04.1981 г. и/или АДС 3004/04.05.1987г. и последващите
АДС, издадени въз основа на посочените, както и с ПИ с идентификатор
41112.502.581. Към датите на съставяне на посочените първи два АДС, имотът по
Решение № 3-80581/16.07.2017г. на ОСЗ – Кюстендил, не е представлявал земеделска
земя по см. на чл. 2, т.1 от ЗСПЗЗ. Този имот попада в регулационните граници
на парцел № II в квартал
381 – А по регулационен план на гр. Кюстендил, одобрен със заповед №
1345/26.05.1965 г. на Министъра на Министерство на комуналното спотанство и
Благоустройството.Няма данни да е провеждано отчуждително производство по
отношение на заявения за реституция от ищците земеделски имот. Първото
официално документирано отреждане за парцел II записано в АДС № 2064/27.04.1981
г., а именно – „Автобаза на ОК на ДКМС и комбиниран комплекс по моделизъм на
ОВПН гр. Кюстендил“. Със Заповед № 351/09.04.1985 отреждането на парцел № II е променено за „База на ОС на ОСО“.
А със Заповед № 371/27.03.1996г. е одобрено преотреждане на парцел отреден за
база на ОС на ОСО в парцел „за регионален център за предказармена подготовка на
младежта“ в кв. 381 а от ЗРП на гр. Кюстендил. Според тази експертизата реално
реализирано мероприятие по смисъла на пар. 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ е реализирано в
границите на ПИ с идентификатор 41112.503.581 – налице е съществуваща
административна сграда, но не и в
обхвата на ПИ 41112.502.653, въпреки изградените в него гаражни клетки и
асфалтова настилка. Не се установява функционално единство между частите на ПИ
41112.503.581 и ПИ 41112.503.653. Процесният имот е свободен от сгради и
съоръжения по смисъла на пар 1в, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и реда за
урегулирането и застрояването му е регламентиран в ЗУТ. Установи се още, че към
м. март 1991 г. в обхвата на УПИ кв. 381а е била реализирана административна
сграда: „База за военно-техническа подготовка на населението“ за която е
издадено Разрешение за строеж № 436/12.10.1981 г. Изразява се предположение, че
към този период (1991г.) е започнало изграждането на строеж „Стрелбище“, за
който също има издадено разрешение за строеж, който към настоящия момент е
незавършен.; относно бетоновата настилка и бетонната рампа не може да се посочи
категоричен период на изграждане. Сочи се, че за УПИ II, кв. 381А е изработен генерален
план М 1:1200 за „База на ОСО“ гр. Кюстендил. От последния се установява, че в
имота е предвидено изграждането на 16 обекта – сгради, благоустройствени
мероприятия, озеленяване. Към настоящия момент са изградени сграда (3) –
учебно-технически блок и сграда (4) – стрелбище (недовършен строеж). Относно
извършеното застрояване и кому принадлежи собствеността му към датата на
реализирането му и към м. март 1991г. експертите установяват с категоричност
единствено това, че административната сграда в имота е изградена въз основа на
разрешение за строeж 436/12.10.1981 г. като в разрешението за строеж се
сочи, че същата представлява „държавен обект“. Установява се, че с оглед
размерите на съществуващата административна сграда минималните отстояния откъм
късата й страна следва да са мин. 4 метра, а откъм дългата – мин. 6м. Към
делото не е приложен ПУП с цел обособяване на процесния имот в самостоятелен
УПИ.
Събрани са и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелитe С. С. и Я. Г.
Св. С. твърди, че от 1985 г. се нанесли
цялата система (ОСО – Организация за военен отдел към Министерство на
отбраната) като била построена една сграда. Било започнато строителство и на
стрелбище, но останало незавършено. Имало още плац, гаражни клетки, естакада.
Г-н Б. закупил имота през 2007г. Няма представа дали само той е ползвал имота
като негова собственост.
Св. Г. сочи от 2007г. имотът да е собствен
на ответното дружество с управител А. Б., закупен от „ВОИНТЕКС“ ЕООД – в
ликвидация. Твърди от 2007г. да е пълномощник на дружеството. Не знае друг да е
ползвал имота освен ответника още от закупуването му през 2007г. Имало и
наемател в сградата до 2014г. Имотът бил 13 декара и нещо, като имало двор и
земя – едната част от двора била с асфалтова или бетонна настилка, а в другата
земя – имало дървета и гаражни клетки. Знаела за претенции от трети лица, които
обаче уредили отношенията си с г-н Б.. От 2018г. знае да е налице спор.
Приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
147 от ГПК са още Определение от 05.12.2014 г., постановено по АХ дело № 189 от
описа на КАС за 2012 г., образувано по повод депозирана от ответника жалба
против Заповед № РД-00-713/19.06.2012г. на Кмета на Община Кюстендил за
одобрено решение на техническата служба на Община Кюстендил за бивш ПИ № 44,
собственост на наследниците на А. Я. с посочена свободна от застрояване част от
имота с площ от 3814 кв.м. представляваща имот с проектен идентификатор4
1112.502.653, ведно с оспорената заповед и останалата съпътствата случая
документация (л. 738-740 от делото)
Останалите доказателства не променят крайните изводи
на съда, поради което и не се обсъждат.
Горната обстановка съдът намери за безспорно
установена на база събраните и преценени, както поотделно, така и в своята
съвкупност доказателства по делото.
При
така установеното от фактическа страна, от правна - съдът намира следното:
Изложените от страните фактически твърдения определят
правната квалификация на заявеното спорно право като такава по чл. 108 от ЗС –
ревандикационен иск, предявен от претендиращия да е собственик, но невладеещ
процесния имот, срещу владеещия го несобственик.
За да се уважи предявения иск в тежест на ищците е да
докажат при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на
процесния имот, представляващ
Ливада от 3.817 дка (три декара и осемстотин и седемнадесет квадртатни метра),
шеста категория, находящ се в строителните граници на гр. Кюстендил, в
местността СТУБЕЛА имот № 44, парцел № 41112.502.653 от кадастралния план,
изработен 1965г., при граници: 41112.502.581; 41112.502,597, на поддържаните в исковата молба придобивни основания, а
именно – земеделска реституция и наследствено правоприемство, както и че
ответникът владее същия. Ответната страна следва да установи, че притежава
противопоставимо на ищците правно основание за владение на имота или да проведе
обратно доказване, като установи, че ищците не са собственици на процесния
имот, вкл. и поради пороци в земеделската реституция,респ. че същият не се
владее от ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС правото на собственост
се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. За да се приеме, че едно лице притежава правото на собственост върху
недвижим имот, следва да бъде установено по категоричен начин, че е придобило
това право чрез един от изброените в закона придобивни способи, а ако
съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен фактически
състав, следва да се установи наличието на всички елементи от този фактически
състав.
В случая ищците
претендират да са собственици на процесния имот на основание успешно проведено
реституционно производство, завършило с постановяване на Решение № 3-80581/18.07.2017г.
за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на гр. Кюстендил на Общинска
служба „Земеделие“, гр. Кюстендил на наследниците на А. Я.
Липсва спор, а същото се установява и от представеното
по делото Удостоверение за наследници изх. № 6746/25.08.2016г., издадено от
Община Кюстендил, че ищците са законни наследници, в качеството им на
низходящи, на А. Я.
Решението на ОЗС за възстановяване правото на
собственост в стари реални граници има конститутивно действие, тъй като с него
възниква правното качество на обособеност на обекта на собствеността чрез
индивидуализацията му. Действието на решението на АО е за в бъдеще и се
разпростира, както по отношение на обекта (земеделската
земя), така и по отношение на субекта (титулярите на правото на собственост).
Предпоставките, пораждащи правото на възстановяване на
собствеността върху земеделски имоти в
старите им граници, съгласно чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ, чл. 18а и чл. 18б от ППЗСПЗЗ са към момента на
образуването на ТКЗС и ДЗС имотите да са
принадлежали на лицата, които претендират възстановяване на собствеността върху
тях, или на техен наследодател, към този момент да са имали характер на земеделски земи, техните граници да могат да
бъдат установени въз основа на заснемане в изготвени преди образуване на ТКЗС и
ДЗС планове и снимки от категорията на
посочените в чл. 18б, ал.1 ППЗСПЗЗ, въз основа на
топографски белези от категорията на посочените в чл. 18а ППЗСПЗЗ или чрез анкетиране по
реда на чл. 18б, ал.2 и сл. ППЗСПЗЗ.
В случая, безспорно по делото се установи, че
процесният имот с проектен идентификатор 41112.502.653 попада изцяло в
границите на ПИ с идентификатор 41112.502.581 по кадастралната карта
(последният понастоящем имот с идентификатор 41112.502.870 – спр. л. 651 от
делото като част от изготвената съдебно-техническа експертиза от инж. С. и арх.
С.).
Допуснатата съдебно-техническа експертиза вх. №
267325/31.03.2021г., изготвена от в. л. инж. В.С., установява, че процесният
имот по решение № 3-80581/16.07.2017г. на ОСЗ гр. Кюстендил е представлявал
част от блок на ДЗС, предоставен за лично ползване, като с плана от 1965,
попада в парцел II кв. 381а.
И двете горепосочени експертизи сочат на това да
липсват данни за проведено отчуждително производство, съотв. заплатено
обезщетение поради отчуждаване.
Ищците твърдят,че са наследници на бивш собственик на
земеделска земя,която по административен ред по ЗСПЗЗ им е възстановена с
влязъл в сила акт на надлежен орган по реституция- Решение № 3-80581/16.07.2017г. на
ОСЗ – гр. Кюстендил,за който е отреден проектен идентификатор по КККР на
гр.Кюстендил.В тази насока е налице
възражение на ответното ТД за недопустимост на иска,поради липсата на
идентификатор,т.е на надлежна индивидуализация на имота.Това
възражение съдът намира за неоснователно,като мотивите му са следните.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ППЗСПЗЗ собствеността върху земеделски
земи, които попадат в границите на урбанизираните територии, се възстановява с решение на Общинската служба по земеделие въз основа на удостоверение и
скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Целта на тези документи е да се
установи дали имотът е застроен изцяло или частично със сгради и/или
съоръжения, съставляващи пречки по смисъла на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ
за възстановяването
им, респ. има ли незастроена част, която да се възстанови.
Законът е възложил издаването на тези документи на техническата служба на
общината. Решението на техническата служба, с което се определя
застроената/незастроената част от имота, предмет на искане за реституция, се одобрява със заповед на кмета
на общината, която подлежи на обжалване по
реда на АПК от претендиращите възстановяване
на правото на собственост върху земеделски земи и подали заявление за това, съгласно чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ
– т. е. производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се явява предшестващо по
отношение на произнасянето от Общинската служба по
земеделие по искането за възстановяване
на собствеността – така Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2011 г. на ВАС по тълк. дело № 8/2010 г., Решение № 254 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1134/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 245 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. дело № 806/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 26 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. дело № 12/2011 г., I г. о., ГК. За това,че посочената
процедура е проведена, свидетелстват представените на л. 736 до 740 от делото
писмени доказателства.
Влизането в сила на
заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ (в случая е била
депозирана жалба на ответното дружество срещу заповедта на кмета ,която не е
разгледана по същество,а е оставена без
разглеждане ,поради липса на правен интерес,с влязло в сила на 20.10.2015 г.
определение № 753/04.06.2015г., постановено по
адм. д. 2058/2014 г. от описа на КРС - л. 477 и 478 от делото) ,не е
пречка за обсъждане на възражението на
ответника за
наличието на строителство, съставляващо пречка
за реституция по смисъла на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ,
респ. на незастроената част, подлежаща на възстановяване,
съгласно чл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ, да бъде пререшаван, в настоящото производство
по спор за
собственост.
На следващо място
с Решение № 102/02.05.2018 г., поставено по адм. д. № 367 от описа на
КАС за 2017 г. в действителност е отменено извършено от началника на СГКК –
Кюстендил изменение на КККР на гр. Кюстендил, изразяващо се в нанасяне на нов
ПИ с процесния идентификатор, като от мотивите на съдебния акт е видно, че
довод за отменителното волеизявление на съда е наличието на спор за
материалното право, в случая и предмет на настоящото производство.Ето защо и
последното се явява преюдициално досежно възможността за нанасяне на процесния
имот с посочения идентификатор в КККР. В тази връзка настоящият състав е
допуснал и изменение на предявения иск (при запазване на основание и петитум),
като същият се счита предявен като такъв за имот с проектен идентификатор
41112.503.653. Така, с решението на съда по настоящото дело окончателно ще се
реши и въпроса за принципната възможност, респ. невъзможност за извършване на
соченото изменение в СГКК. Поради тази причина именно настоящият състав намира,
че решението на административния съд в случая не обуславя изхода на спора по
настоящото дело, каквито са и заявените от ответната страна
възражения.Напротив, същото е отменило извършеното от началника на СГГК –
Кюстендил изменение на КККР чрез нанасяне на ПИ с идентификатор 41112.502.653
като незаконосъобразно поради липса на установена безспорна собственост върху
процесния имот, който въпрос, поради това се явява преюдициален за възможността
да се извърши веднъж вече отмененото изменение в КККР на началника на СГКК –
гр. Кюстендил. Да се приеме противното, а именно невъзможност за вписване на
процесния имот с проектен идентификатор като такъв с окончателен
идентификационен номер при евентуално установена собственост на ищците върху
имота, би означавало да се обезсмисли цялото ревандикационно произвоство,
поради невъзможност практически да се обособи процесния имот чрез нанасянето му
в КККР (при установена собственост обаче). Ето защо, решението на
административния съд не вкаменява процесното отношение, доколкото съдебно
потвърденото право може да се погаси, респ. съдебно отреченото такова - да
възникне (какъвто би бил именно настоящият случай, при условие, че се установи
титулярство на ищците досежно правото на собственост върху процесния имот).
В този именно смисъл именно настоящият състав не
кредитира изявлението на в.л. В., касателно това, че след като един проектен
идентификатор е оползотворен с отмяна на неговото нанасяне в кадастралната
карта, същият не би трябвало да се ползва след това при евентуално изменение.
Приетите по делото доказателства-посоченото
решение,договора за покупко-продажба на недвижим имот,оформен в нот.акт №
124,том IV,общ рег.№ 7775,нот..дело № 64582007 год. на нотариус
Б. А. с рег.№ 325 при Нот.камара-София и експертни заключения на вещите лица
безпротиворечиво установяват това щото този имот,възстановен на площ от 3,817
дка,находящ се в строителните граници на гр.Кюстендил,понастоящем попада в обхвата
на ПИ с идентификатор 41112.502.581,собственост по титул за собственост на
ответното ТД „Патрай“,като придобито от него на основание транслативна
сделка-покупко-продажба от „Войнтех“ЕООД-в ликвидация.
Ответното
дружество е оспорило иска по съображения, че земеделския имот не е подлежал на
реална реституция поради наличието на пречките по чл.чл.10,ал.7 и чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и такива
по смисъла на §6,ал.6 от ЗППДОП/отм/,или § 11 от ДП на ЗПСК,при което
незаконосъобразно е реституиран,което е непротивопоставимо на правото му на
собственост.
По отношение на решението на АО по земеделска
реституция ответникът поиска провеждане на косвен съдебен контрол за
законосъобразност по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК, поради твърдения, че
посочения административен акт е издаден в нарушение на чл. 10б, ал. 1 и 7
от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК е установена забрана
гражданският съд да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по
делото, която не е била участник в административното производство по издаването
и обжалването му. В случая оспореното решение на ОСЗ е административен акт,
който е постановен без участието на ответното дружество,както и на праводателят
му,поради което липсват пречки за съда да провери инцидентно по повод настоящия
спор законосъобразността му .
Практиката на ВКС разграничава приложението на
горепосочените два законови текста на 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ по следния начин:
Разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ има предвид строителство
на отделна сграда от физическо лице и в този случай се следи дали сградата е
била започната или е била законно построена до 31.03.1991 г. от физическо лице.
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ има предвид не строеж на
единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена,
които представляват комплекс от строителни дейности и е насочена към земеделски
земи, намиращи се както в строителните граници на населените места, така и
извън тях. За разлика от чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, за нормата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ не съществува нормативно
изискване за законност на извършеното строителство, а е нужно да се докаже
единствено провеждане на комплексно застроително мероприятие чрез застрояване
на терена като комплекс от строителни дейности.
В случая обаче от доказателствата по делото,приетите
съдебно-технически експертизи,става ясно, че не се касае за построена в
процесния имот единична сграда от физическо лице, а в имота е била налице
изградена база за нуждите,първоначално на ДКМС,а в последствие на
Министерство на отбраната,чрез негово управление,респ.Организацията за
съдействие на отбраната. Този факт води до липса на необходимост от изследване
на предпоставките за наличието на реституционни пречки по смисъла на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, тъй като посочената
норма се явява неприложима в случая.
Всички приети по делото съдебно-технически експертизи
безпротиворечиво установяват,че имота отдавна е загубил земеделското си
предназначение и в същият са проведени застроителни мероприятия.Действително
предвижданията за застрояването не са проведени до край и касателно имота,тази
част възстановена на ищците,същата е засегната частично от изграждането на
бетонова настилка и са разположени две бетонови гаражни клетки.
С оглед вида и
обхвата на изграденото строителство съдът намира, че се касае за осъществено
мероприятие на държавата по смисъла на пар. 1в, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, което представлява
застрояване на терена като комплекс от строителни дейности с определено
предназначение - в случая за нуждите на Министерство на отбраната,в
частност бившата Организация за
съдействие на отбраната.Затова установеното по делото, осъществено преди
влизане в сила на ЗСПЗЗ мероприятие - изграждане на посочената база, обхващаща
като прилежаща част и такава, върху която на ищците е възстановено правото на
собственост по реда на ЗСПЗЗ, съставлява пречка по смисъла на чл. 10 б, ал. 1 от ЗСПЗЗ за реално
възстановяване на собствеността, в т. ч. и върху тази част, попадаща върху
бившия земеделски имот на наследодателя на ищците, тъй като именно вследствие
мероприятието земята отдавна е изгубила земеделския си характер. Доколко
осъщественото строителство е било законно и е реализирано при наличието ,или не
на строителни книжа за изграждането му в цялост,или отделни негови компоненти,е
ирелевантно за спора, тъй като законът не поставя изискване строителството на
осъществено мероприятие на държавата по смисъла на пар. 1в, ал. 1 от ПЗР на
ППЗСПЗ да е законно.Освен това обстоятелството, че цялото предвидено
мероприятие не е било осъществено,или че в последствие част от вече
реализираното не се използва по предназначение, е изоставено или разрушено не
води до извода за отпадане на пречката по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като законът не
въвежда подобни изключения.
Ответното дружество обосновава собственически
претенции върху имота на осн. договора за покупко-продажба,обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 124, том IV, общ рег. № 7775, дело № 645/2007г.
на нотариус Б. А., по силата на който „ВОИНТЕХ“ ЕООД – в ликвидация му
прехвърлило недвижими имоти, съставляващи земя и сгради, както следва: обект –
Школа за начално военно обучение, находящ се в гр. Кюстендил, бул. „Цар
Освободител“ № 265, представляващ административна сграда със застроена площ от
486 кв.м., сглобяема стомано-бетонна конструкция на три етажа, със сутерен,
построена през 1985 г. и ТЕРЕН с площ 13 260 кв. м., съставляващ УПИ II - регионален център за
предказармена подготовка на младежта от квартал 381 „А“ по плана на гр. Кюстендил,
при граници на терена съгласно документ за собственост: от север – „ул. „Цар
Освободител“, от изток – парцел III-СМК, от юг – градина, от запад –
парцел I /Пътно
управление/ и при граници съгласно скица: ул. „Цар Освободител“, УПИ III-СМК и УПИ I ОПУ.
В посочения нотариален акт е отбелязано, че сред
представените документи, легитимиращи праводателя по сделката като титуляр на
правото на собственост е Акт № 79 за държавна собственост (частна) от
04.10.1999 г. Видно от последния (спр. л. 49 от делото) актувани като частна
държавна собственост, на осн. чл. 148, ал.1 ППЗДС, са административна сграда,
застр. площ – 486 кв.м., сглобяема бетонова конструкция, на 3 етажа със
сутерен, год на постр. 1985 и терен от 13260 кв.м.
Актът за държавна
собственост, на основание чл. 179, ал. 1 ЗДС, се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за
собствеността на държавата и нейният характер - следва да му се признае
легитимиращо действие (аналогично на възприетото в ТР № 11/2012 г. от
21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС), по силата на което
актуваният имот се счита за държавна собственост до доказване на противното,
като държавата/лицето, което черпи права от нея, не носи тежестта да доказва
основанието, на което е съставен актът за държавна собственост.
Съгласно
чл. 148, ал. 1 ППЗДС (отм.) АДС
се съставя и за имоти, които са включени в капитала на еднолични търговски
дружества с държавно имущество, какъвто е и настоящият случай – процесния имот е включен в капитала на
„ВОИНТЕХ“ ЕООД, последното като такова представляващо частна държавна
собственост.
Правилника за реда за упражняване на правата на
собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС
№ 7/ 25.01.1994 г., обн. в ДВ. бр. 10/01.02.1994 г., ПМС
№ 201/25.10.1993 г. ,за прехвърляне на вещни права върху недвижими
имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни
предприятия и ЗППДОбП са нормативни актове, които следва да се обсъдят по
отношение собствеността на "ВОИНТЕХ" ЕООД.
Съгласно чл. 8 това става със Заповед на съответния
министър. Основанието за образуване на "ВОИНТЕХ" ЕООД е Заповед №
ОХ-47/22.01.1999 г. на Министъра на отбраната. С посоченото
Постановление се уреждат въпросите относно активите на образуваните
предприятия. Правилото е, че при образуване и преобразуване на държавни
предприятие в еднолични търговски дружества с държавно имущество в капитала им
се внася правото на собственост и/или други вещни права върху земя и недвижими
имоти, предоставени на дружеството с акта на образуване. В случая е приложимо ПМС
№ 201/1993 г., действало към момента на образуването на дружеството
- 22.01.1999 г., тъй като се касае за новообразувано дружество.
С акта за образуване на дружество "ВОИНТЕХ"
ЕООД през 1999 г. процесният имот, като част от имота, предмет на горепосочения
нотариален акт, е станал негова собственост, което означава, че ответникът,
като приобретател на този имот от дружеството, притежава правото на собственост
върху същия имот,което е представлявало пречка за реална реституция на
имота,вкл.и провеждането на процедурата по чл.11,ал.4 от ППЗСПЗЗ. От тук следва
и изводът, че в полза на ищците е изключено да съществуват каквито и да било
вещни права върху имота. След включването на имота в капитала на "Воинтех ЕООД с държавно имущество, той е станал
собственост на това дружество и последвалото разпореждане с имуществото на
"ВОИНТЕХ" ЕООД (в ликвидация) е законосъобразно и валидно, т. е.
поражда правни последици като е направило ответното търговско дружество
собственик на посочения в процесния нотариален акт имот, в който се включва и
процесния такъв.
За
яснота съдът отбелязва още следното:
Видно от приетите като доказателства по делото АДС / в
последователност АДС № 3004/04.05.1987 г.,№ 3048/20.11.1998 год. И № 79/04.1999
г./,както и преписките по изготвянето им,целия имот ,представляващ ПАРЦЕЛ II от кв.381 А по план на гр.Кюстендил, са актувани като държавна собственост с последователно
отбелязване кому са били предоставени за оперативно управление-Министерство на
отбраната,чрез негово управление,последно е бил включен в капитала на
„Войнтех“ЕООД със цитираната по-горе Заповед на Министъра на отбраната. По
повод оспорването от ищеца на наличието на правото на Държавата да придобие
собствеността терена, актуван с посочения АДС следва да се отбележи, че
действително актовете за държавна /респ. общинска/ собственост нямат
правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от
предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост – в т.
см., решение № 541 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 661 от 2009 г., II г.
о., Решение № 310 от 03.01.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г. на ІІ г. о. Решение
№ 269 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 643/2011 г. на І г. о. Затова именно
осъществяването на конкретен придобивен способ в полза на Държавата /независимо
дали е съставен АДС/ подлежи на доказване.Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗС / сега изм., в ред. от 1951 г. /
държавни стават и имотите, които Държавата придобива съгласно законите, а така
също и имотите, които нямат друг собственик. Това означава, че дори да не е
установено друго правно основание, ако не се твърди и не се установява имотът
да е принадлежал на трето лице към актуването му, разпоредбата на чл. 6 от ЗС /сега изм., в ред. от 1951 г. /
съставлява правно основание за придобиване на собствеността от държавата.
Видно от процесния АЧДС № 79/04.10.1999 същият е с отбелязване,че целият имот-терен от
13 260 кв.м. и административна сграда са били включени в капитала на
„Войнтех“ЕООД,като по делото са приети като доказателства писмени такива,че
този имот е бил включен в капитала на това дружество при образуването му,чрез
предоставянето,включването в капитала му от министъра на отбраната. Съдебната
практика приема еднозначно, че отбелязването в акта за държавна собственост, че
имотът е предоставен за оперативно управление на определена държавна фирма или
търговско дружество, е достатъчно за доказване на това обстоятелство. / в т.
см. решение № 457 от 9.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1591/2010 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Теодора Гроздева/. Затова в процесния случай, следва да се
приеме, че въз основа на АДС № 3048/20.11.1998 г.терена на площ от 13 260
кв.м. и изградените в него административна сграда са били предоставени за управление
на Министерство на отбраната,което е взело решение за образуване на търговско
дружество „Войнтех“ в капитала на което е включен и имота,вече отбелязан в АЧДС № 79/04.10.1999
год.При включването в капитала на това дружество собствеността на имота е
преминала в патримониума му,а в последствие и като резултат на транслативната
сделка в този на ответното ТД „Патрай“.Към момента на приватизацията през 1999
г. праводателят на ищците вече е бил започнал през 1991 г.процедура за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на собствеността върху притежавания от него
земеделски имот,но същата ,поради това че имота е попадал в строителните
граници на гр.Кюстендил и изискване на ЗСПЗЗ е проведена и приключена реално в
доста по-късен момент, следващ по време приключилото към 1999 г. - 2000 г.
образуване на дружество с държавно имущество ,в което е включен и недвижим
имот,част от който е такъв бил собственост на
праводателят на ищците,и продажбата му на ответника. Решението по чл.
18ж,ал.1 ЗСПЗЗ е от 18.07.2017 год.Обобщено включването на бивша земеделска земя по надлежния ред
в капитала на едно търговско дружество преди приключване на процедурата по
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, изключва възможността за реална
реституция на земята, извън останалите ограничения (т. нар. реституционни
пречки) по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ,т.е приложими са правилата на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.) и § 11 от ДР на ЗПСК. Цитираните разпоредби дават предимство
на последиците от включването на даден недвижим имот в капитала на
търговско дружество с държавно имущество,което не може да бъде преодоляно по причина, че процедурата по реституция не е била завършена и не е проявено конститутивното действие на
индивидуалния административен акт за реституция. В казуса е налице ограничение за реално възстановяване на собствеността, при която
бившите собственици получават обезщетение, но не и бившата собственост.
Изложеното води до
неоснователност на заявената претенция, поради което същата подлежи на
отхвърляне в цялост, като не е необходимо съдът да обсъжда наведеното от
ответника възражение за придобиване на имота на основание давностно владение.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се
дължат единствено на ответната страна. Ангажирани са доказателства за
сторени такива в общ размер на 2664,25 лв., които следва да се възложат в тежест
на ищците, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Водим от
горното и на осн.чл.108 ЗС,съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Ц.А.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***
и Ж.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, против „ПАТРАЙ“ ЕООД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление на дейността – гр. Кюстендил, ул.
„Александър Стамболийски“ № 60, иск да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че ищците, на основание наследствено правоприемство и земеделска
реституция, са собственици на поземлен имот (спр. протоколно определение от
28.10.2020г. – л. 482 от делото) с проектен идентификатор 41112.502.653 по КККР
на гр. Кюстендил, под който да бъде нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед №
РД-18-96/28.10.2008г. на Изп. директор на АГКК – гр. София, с административен
адрес на поземления имот: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 265, местност
„Стубело“, с площ от 3817 кв.м., като бъде осъден ответника да предаде на
ищците владението на описания имот.
ОСЪЖДА Ц.А.Т., ЕГН: **********, с
адрес: *** и Ж.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,ДА ЗАПЛАТЯТ на „ПАТРАЙ“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление на дейността – гр. Кюстендил, ул. „Александър Стамболийски“ № 60
сумата в размер на 2664,25 лв. (две
хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника –
Министерство на отбраната.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - гр. Кюстендил в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: