Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 423/03.07.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на тридесети юни две хиляди
двадесет и трета година, в състав :
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени Цветанова
при секретар Лазарова
с участието на прокурора Александрова
като разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 399/2023 г. по
описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208
и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение № 39/13.04.2023 г., постановено по АНД №
20221610200303/2022 г. по описа на РС Берковица, с което е отменено
наказателно постановление № 12-2200192/28.09.2022 г. на директора на дирекция
“Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция на „Б.“
ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.И.Д., в размер на
2000 лева на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда/КТ/, за нарушение по чл.62, ал.1 във вр.с чл.1, ал.2 от
Кодекса на труда.
Касаторът,
така както е конституиран в производството пред РС - дирекция “Инспекция по
труда” Монтана, представлявана от директора, обжалва решението на съда. В касационната
жалба моли решението да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, иска да се потвърди наказателното постановление,
като навежда доводи за неправилност на решението на въззивната
инстанция. Претендират се разноски в
производството.
Ответникът по касационната жалба,
представляван от пълномощника адв.Цв.С.,
в с.з. и в отговор по касационната жалба, моли съда да остави в сила
обжалваното съдебно решение, като навежда доводи относно неговата правилност, респективно
доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Претендира
разноски в производството.
Представителят на ОП Монтана,
изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди
решението на РС Берковица.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК от конституираната страна във въззивното
производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което
същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна, но на
различни от сочените в жалбата основания.
Настоящият касационен съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на обжалване е решение № 39/13.04.2023 Г., постановено по АНД № 20221610200303/2022 г. по описа на РС Берковица, с което решаващият съд е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление№ 12-2200192/28.09.2022 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция на „Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.И.Д., в размер на 2000 лева на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда/КТ/, за нарушение по чл.62, ал.1 във вр.с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
При анализ на събраните доказателства, решаващият съд е приел за установено, че при извършена проверка на място на 13.07.2022 г. в 11:08 часа по спазване на трудовото законодателство от дирекция „ИТ“ Монтана, в малинов масив, находящ се в с. Комарево, обект на „Б.“ ООД, *** е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от И.И.Д. е допуснало в малиновия масив да работи на 13.07.2022 г. в 11:08 часа Виолета Василева Георгиева ЕГН **********, като работник, предоставяйки работна сила с работно време 07:00 часа - 16:00 часа, работно място — малиновия масив в с. Комарево и уговорено трудово възнаграждение, без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови правоотношения и без лицето да има предварително сключен трудов договор в писмена форма. Проверяващите не са предоставили на работниците, включително и на В.Георгиева за попълване декларации по чл.402. ал.1. т.З от КТ. При извършената проверка посоченото лице е дало информация за имената си и ЕГН и е подписало изготвеното от проверяващия сведение за работещите на обекта. В сведението е отразено, че лицето работи като работник, с еднодневен трудов договор и с работно време от 7 до 16 часа. Констатирано е, че „Б.“ ООД в качеството си на работодател не с сключил писмен трудов договор с лицето Виолета Василева Георгиева при предоставяне на работна сила.
Във връзка с приетото за установено от фактическа страна районният съд, постановил, че жалбата е основателна, поради което издаденото НП следва да бъде отменено със следните мотиви:“На първо място съдът намира,че производството по съставяне на АУАН и издаването на НП е протекло при напълно неизяснена фактическа обстановка. Нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП не е уточнено и не е посочено, че нарушителят „Б.“ ООД е регистриран земеделски производител. И в двата акта се говори за липсата на трудов договор, без да се прави уточнение, че става въпрос за еднодневен трудов договор. Едва в съдебно заседание свидетелите правят уточнение, че нарушителят е земеделски производител и при проверката е установена липсата на сключени еднодневни трудови договори по смисъла на чл.114а ал.1 от КТ, а не изобщо за трудов договор. Недопустимо е в това производство факти, които са от съществено значение за квалификацията на извършеното нарушение да се установяват едва в съдебно заседание със свидетелски показания. В тази насока следва да се има предвид, че административното обвинение се отнася до земеделски производител, който единствен може да сключва еднодневни договори по смисъла на чл.114а ал.1 от КТ съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № РД 07-8/13.07.2015 г., съгласно която трудовият договор се сключва между работник и работодател - регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител. В тази връзка според съда е следвало да се посочи при формиране на административното обвинение първо нормата на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ и след това нормите на Наредбата, а именно чл.3, ал.1 от Наредба № РД 07-8/13.07.2015 г., тъй като за съда първо като нарушена би се явявала нормата на основния закон, който предвид правилата препраща конкретно към нарушените правила в подзаконовия нормативен акт - цитираната наредба. Настоящият съдебен състав счита, че това е направено в нарушение на материалния закон и при съществсно нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност субект. Иначе казано от посочения общ административно наказателен състав на чл.416. ал.5 от КТ, попълнен с текста на нарушените разпоредби не става ясно каква е била волята на АНО при реализиране на административно наказателната отговорност, след като не е посочена на чл.3 ал. 1 от Наредбата.“ При тези аргументи районният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на конституиране на надлежните страните по делото. При конституиране на страните с разпореждане № 10/04.01.2023 г./л. 21 от делото на районния съд/, въззивният съд е посочил да се призоват страните, без да ги персонализира, както и без да посочва адресите, от които същите да бъдат призовани. В списъка на призованите лица за открито съдебно заседание като административнонаказващ орган е посочена дирекция “Инспекция по труда“ Монтана, така са и призовани страните в производството. Съдебното производство е протекло между страни – жалбоподател „Б.“ ООД и административнонаказващ орган дирекция “Инспекция по труда“ Монтана .
Предмет на обжалване пред районния съд е наказателно постановление № 12-2200192/28.09.2022 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция на „Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.И.Д., в размер на 2000 лева на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение по чл.62, ал.1 във вр.с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН/в сила от 23.12.2021 г./, при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т. е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.
Обжалваното пред РС Берковица в настоящия случай НП е издадено от директора на дирекция“инспекция по труда“ Монтана, поради което именно директорът е наказващият орган, който съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН е следвало да бъде конституиран, призован и да участва като ответник във въззивното производство.
В този смисъл е и задължителното за съда предписание на последвалото Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 5/2022 г. по описа на ВАС. С тълкувателното постановление е прието, че съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН, като страна при разглеждане на делото пред районния съд в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган, с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.
Като не е осигурил участието по АНД на наказващия орган - директор на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, РС Берковица е провел производство срещу ненадлежна страна и това е довело до постановяване на недопустим съдебен акт.
Както и във визираното по-горе тълкувателно постановление е посочено, при ненадлежно конституиране на страна, „надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение /в случай, че е благоприятно/, от една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се защити срещу административнонаказателния акт/в случай на неблагоприятно решение/, а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса. Тоест в тази хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да упражни правото да защити правата си“. С ограничаването на процесуалните права на въззиваемата страна е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК.
Установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя извод, че въззивното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК.
По аргумент от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима в производствата по чл. 63в ЗАНН.
В случая освен, че следва да се обезсили обжалваното решението на РС Берковица като недопустимо, следва и да се върне делото за ново разглеждане на въззивния съд с указание при новото разглеждане на делото да се конституира надлежния ответник – директор на дирекция“Инспекция по труда“ Монтана, съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗАНН.
По исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе РС Берковица при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК.
На основание чл. 221, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 39/13.04.2023 г., постановено по АНД № 20221610200303/2022 г. по описа на Районен съд Берковица.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Берковица, при спазване на указанията, дадени в решението по тълкуването и прилагането на закона.
При новото разглеждане на делото, районният съд да се произнесе и по въпроса за разноските, направени пред касационната инстанция, съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: