№ 1235
гр. Варна, 29.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500421 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена от КР. Т. В., ЕГН
**********, въззивна жалба срещу Решение №262600/12.10.2021г. по гр.д.
№16898/20г. по описа на ВРС, 41-ви с-в, с което са определени мерки за
лични отношения на Д. Ж. Й., с ЕГН ********** с детето Е И Й., с ЕГН
**********, както следва: За първите три месеца от влизане в сила на
решението по делото – всяка първа и трета седмица от месеца по четири часа
в събота и в неделя, от 12:00 часа до 16:00 часа през всеки от дните без
преспиване, в които часове дядото ще взема детето и ще го връща в дома на
майката, след изтичане на три месеца от влизане в сила на решението по
делото – всяка първа и трета седмица от месеца от 12:00 часа в събота до
17:00 часа в неделя с преспиване в дома на дядото, като в посочените часове
дядото ще взема детето и ще го връща в дома на майката. Определено е и
дядото да може да взема детето десет дни през лятната ваканция, когато
майката не ползва платен годишен отпуск, както и по три дни от пролетната и
зимната ваканция. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно.
Сочи се, че ВРС въобще не е преценил доказателствата в тяхната съвкупност,
като не е отчел значението на постановената заповед за защита срещу ищеца,
а е базирал решението си единствено на събраните гласни доказателства от
предварително подготвените от ищеца свидетели. Не е отчетено и
обстоятелството, че ищецът не разполага с нужния капацитет да се грижи за
собствения си син и често осъществява тормоз по отношение на последния.
Горното е следвало да бъде съобразено от ВРС при определяне на режим на
лични отношения. Сочи се, че не е отчетена и травмата, която е причинена на
по-голямото дете Даниел, което също е показател за липсата на възпитателски
капацитет у ищеца. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на иска. Направени са доказателствени искания да бъде допуснат
до разпит един свидетел за установяване на възпитателските методи на
1
ищеца.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
ответника Д. Ж. Й.. Същият оспорва жалбата. Излага, че решението е
законосъобразно. Твърди, че водените от ищеца свидетели са близки и са
запознати с отношенията между страните. Сочи, че не е упражнявал насилие
по отношение на ответницата и децата. Твърди, че е гледал детето
самостоятелно до навършване на шестата му година и тогава ответницата не е
имала притеснения относно капацитета и методите му. Оспорва, че не полага
грижи са сина си. Сочи, че между него и детето Емил има изградена връзка, а
несъгласието на майката за упражняване на лични контакти между дядо и
внуче се дължи на неуредени материални отношения между нея и ищеца.
Моли да бъде потвърдено решението. Сочи, че не са налице основания за
допускане на искания във въззивната жалба свидетел.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор и от въззиваемата страна
ИВ. Д. Й.. Същият оспорва жалбата. Излага, че решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Сочи, че водените от ищеца
свидетели са безпристрастни и обективни, тъй като свидетелите са преки
участници в живота на страните и имат преки и непосредствени впечатления.
Сочи, че ищецът като негов баща полага грижи за Й.. Оспорва проявите на
насилие както по отношение на ответницата и децата, така и по отношение на
него.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира че
същата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите
реквизити и е надлежно администрирана, поради което и е процесуално
допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване акт.
Затова и жалбата следва да бъде приета за разглеждане и
производството насрочено в открито съдебно заседание.
По направените в жалбата доказателствени искания, съдът намира
следното:
В исковата молба и в отговора по нея са поискани от страните по двама
души свидетели за установяване на твърдените от страните обстоятелства.
Ищецът е искал да докаже, че между него и внуците му съществува силна
връзка, че той притежава възпитателски качества да се грижи да тях, както и
децата имат желание да се срещат с него. От своя страна ответницата е искала
да установи, че децата се страхуват от своя дядо, че средата при ищеца не е
здравословно и подходяща за децата- хигиена, навици, условия и т.н., както и
да се опишат от свидетелите конкретни ситуации. Съдът с доклада си се е
произнесъл по искането, като е допуснал по двама души свидетели на всяка
от страните. В първото по делото съдебно заседание ищецът е довел
допуснатите му свидетели, а ответницата е осигурила присъствието само на
един свидетел, като е помолила разпитът на втория свидетел да се отложи за
2
следващото съдебно заседание. Направено е искане да се изслуша в следващо
съдебно заседание, в което и да се изслуша детето Даниел, по отношението на
което също е имало искане за определяне на режим на лични отношения.
Съдът уважил и двете искания. Междувременно ищецът е оттеглил иска си за
определяне на режим на лични отношения с детето Даниел. Съдът в з.з. е
отменил протоколното си определение, с което е постановено изслушване на
детето. В следващото открито заседание- второ по делото, ответницата е
посочила, че допуснатият й свидетел е служебно ангажиран и не може да се
яви, но моли да бъде дадена възможност за разпита му в следващо заседание,
както и да се изслуша детето Даниел, независимо от оттегляне на иска по
отношение на него. ВРС прекратил производството по иска за определяне на
лични отношения между ищеца и детето Даниел. Отхвърлил искането за
изслушване на детето, като мотивирал, че не се засягат интереси на същото,
за да бъде изслушвано. Оставил без уважение искането разпитът на свидетел
да бъде отложен за следващо съдебно заседание, като посочил, че вече такава
възможност е дадена. Съдът намира, че процесуално незаконосъобразно ВРС
е отказал свидетелят да бъде изслушан в следващото съдебно заседание. При
твърдения за наличие на обективни пречки за изслушване на свидетеля и
искане за събиране на посоченото доказателства, с оглед съблюдаване
принципа на изчерпателност и равнопоставеност на страните, съдът е
следвало да даде възможност на страната да събере допуснатото й вече
доказателство, като определи следващото съдебно заседание за последно по
събирането на това доказателство, както и да задължи страната да представи
доказателства за служебната ангажираност на свидетеля /след като изясни
самоличността му/. Неизвършвайки посочените действия, съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение. Предвид характера на производството, в
което съдът има задължението за съблюдаване интереса на детето,
императивно е и задължението му да следи за наличие на допуснатите
процесуални нарушения. Затова и съставът приема, че следва да бъде
допуснат до разпит искания във въззивната жалба свидетел. Наред с това
съдът намира, че контролиращата страна ДСП Варна с изготвения по делото
социален доклад не е изпълнила в цялост поставената й задача. Неизяснено е
останало по делото какво е отношението на детето Емил към неговия дядо,
какво детето мисли за техните срещи, как протичат те, желаят ли се от детето,
как иска детето да протичат тези срещи, колко често и къде, желае ли да
нощува при своя прародител. Посоченото в доклада, че детето е малко и е
притеснено, поради което и не е изслушано, съдът приема за неоснователно
съображение за изслушване на детето. Ролята на социалния работник е с
помощта на специализирани умения и похвати /ако е налице необходимост и
чрез психолог/, да успее да предразположи детето при срещата с него. Това не
е сторено, а събирането на посочената информация е необходимо за
изясняване на релевантни за спора факти. Затова и следва да бъде възложен
допълнителен доклад на ДСП Варна, която след като проведе среща с детето
Емил /ако е нужно и в присъствието на психолог/, да даде отговор на
3
поставените въпроси.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от КР. Т. В.,
ЕГН **********, срещу Решение №262600/12.10.2021г. по гр.д. №16898/20г.
по описа на ВРС, 41-ви с-в.
ДОПУСКА при условията на водене един свидетел на въззивницата В.
за установяване твърдението, че ищецът не разполага с възпитателски
качества и осъществяване на режим с детето Емил не е в интерес на
последното.
ВЪЗЛАГА на контролиращата страна ДСП Варна да изготви
допълнителен социален доклад, като след провеждане на среща с детето Емил
/при необходимост и при участието на психолог/ да посочи какво е
отношението на детето Емил към неговия дядо, какво мисли за техните
срещи, как протичат те, желаят ли се от детето, как иска то да протичат тези
срещи, колко често и къде, желае ли да нощува при своя прародител.
ЗАДЪЛЖАВА ДСП Варна да представи доклада за два дни преди
открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 421/2022 г. по описа на ОС
– Варна за 13.04.2022г. от 10,30 ч., за която дата и час да се призоват
страните.
Да се уведоми незабавно ДСП Варна за поставената задача.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4