Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Габриела Тричкова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е регресен иск с правно основание чл. 227, т.2 от КЗ във връзка с чл.223, ал.2 от КЗ. По изложените в искова молба съображения ЗД [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. "Х, представлявано от изпълнителния директор А., чрез юрисконсулт Я. Н., е предявило срещу Г. П. К., с ЕГН: [ЕГН], с адрес [населено място], комплекс О [жилищен адрес] регресен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 21 556. 60 лева, представляваща дължима и заплатена от ищеца лихва, изчислена върху главницата от 150 000 лева за периода от 07.12.2005 г. (датата на процесното ПТП, извършено от ответника) до 18.01.2007 г. (датата, на която в СГС е депозирана искова молба по чл. 226 от КЗ/. Ищцовото дружество претендира и присъждане на направените в настоящото производство съдебни разноски. В исковата молба се твърди, че на 20.10.2004 г. ищцовото дружество, в качеството на застраховател е сключило договор за застраховка "Гр" по отношение на автомобил за т.а. „У.", с peг. [рег.номер на МПС] (застрахователна полица № 0) за период от дванадесет месеца, считано от 00.00 ч. на 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. Сочи се, че по силата на последния ЗД [фирма] се е задължило да покрие нанесени при управление на автомобила щети до размера на съответната застрахователна сума. Посочва се, че на 07.12.2005 г., в периода на действие на гореописания застрахователен договор, ответникът Г. П. К., като водач на посочения автомобил "У.", с peг. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Т. Д.. За обстоятелствата, свързани с въпросното ПТП е издадено Удостоверение от Окръжна прокуратура – [населено място], като е подписано Споразумение, по което обвиняемия е признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Твърди се, че на 18.01.2007 г. в Софийски градски съд е била депозирана искова молба от името на наследниците на пострадалото лице, в която е направено искане ЗД [фирма], в качеството си на застраховател на гражданската отговорност на виновния водач, да бъде осъдено да заплати на А. В., Т. Д. и Р. Л в качеството им на наследници на починалия в следствие на процесното ПТП, А. Т. Д. обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Сочи се, че в резултат на последвалото двуинстанционно производство срещу ищцовото дружество са били издадени шест изпълнителни листа, по силата на които последното е било осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва от 07.12.2005 г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че сумата от 30 000 лева е била изплатена на Т. А. Д. с три платежни документи съответно на дати 11.05.2009г., 22.05.2009г., 29.05.2009 г. Образувани били две изпълнителни дела, като по първото изпълнително дело на 29.05.2009 г. ЗД [фирма] превело по сметка на ЧСИ сумата от 60 000 лева, включваща дължимото застрахователно обезщетение, по второто изпълнително дело на 15.02.2010 г. [фирма] превело по сметка на ЧСИ още 60 000 лева. Сочи се, че освен горе – посоченото изплащане, с Покана за доброволно изпълнение от 26.05.2009г. ищеца е заплатил и законната лихва в размер на 43 818 лева, върху главница от 90 000 лева, считано от 07.12.2005г. до окончателно изплащане. Посочва се, че в тази сума от 43 818 лева е включена претендираната от ищеца лихва с настоящата искова молба върху първата изплатена главница от 90 000 лева от 07.12.2005г. до 18.01.2007г. (датата на входиране на исковата молба срещу [фирма]). Излага се, че с покана за доброволно изпълнение от 12.02.2010г. ищеца е заплатил и законна лихва в размер на 34 145,41 лева, върху главницата от 60 000 лева, считано от 07.12.2005г. до окончателното изплащане на сумата. В тази сума от 34 145,41 лева е включена претендираната от ищеца лихва с настоящата искова молба върху втората изплатена главница от 60 000 лева от 07.12.2005г. до 18.01.2007г. Посочва се, че съгласно чл. 227, т. 2 от КЗ застрахователят по гражданска отговорност има право на регресен иск срещу застрахования за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 КЗ от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ. Твърди се, че доколкото уведомление за настъпилото ПТП от страна на застрахования не е постъпвало в дружеството, за ЗД [фирма] възниква правният интерес да иска от ответника възстановяване на изплатените за съответния период (от датата на ПТП до завеждането на цитираната искова молба срещу [фирма]) лихви върху посоченото по-горе застрахователно обезщетение. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания. С разпореждане № 1389/20.02.2015 г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 21.03.2015 г. на В. К., пълнолетен син на ответника, живущ в едно домакинство, със задължение да му го предаде. Видно от материалите по делото в законоустановения едномесечен срок от връчване на съобщението на 20.04.2015г. е постъпил писмен отговор на подадената искова молба от ответника. В отговора се оспорва предявеният иск изцяло, както по основание, така и по размер, като е изразено становище, че предявеният иск е неоснователен и се иска да бъде отхвърлен. Заявено е също така възражение за недопустимост на иска. Излагат се възражения, че в исковата молба като правно основание на иска е посочена разпоредбата на чл. 227, т.2 от Кодекса за застраховането, съгласно която застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1, освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят във вина. Посочва се, че съгласно легалната дефиниция на чл.183, ал.1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума. Твърди се, че специалната норма на чл.223, ал.1 КЗ регламентира договора за застраховка "Гражданска отговорност", с който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Сочи се, че това означава, че e, страни по договора за застраховка, включително и "Г", са застрахователят и застрахованият. В депозирания писмен отговор се излага становище, че съгласно §1, т.4 и т.35 от Допълнителните разпоредби на КЗ е дадено легално определение кой по смисъла на този кодекс е "застрахован" - лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователен договор /т.4/ и кой е "автомобилист"- собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица /т.35/. Твърди се, че разпоредбата на чл. 8 от КЗ легално определя и кой може да има качеството на "застраховател". Сочи се, че безспорно е, че на 17.12.2005 год. ответника е управлявал МПС, собственост на "Ю. Н. Р.“, който е юридическо лице и собственик на управлявания автомобил. С оглед на легалните определения посочени по – горе, се излага, че при настъпването на застрахователното събитие ответника е имал качеството на "автомобилист", ищецът е имал качеството на "застраховател", а Ю. „Н. Р." на "застрахован." При това положение, независимо, че това не е отразено в поправената искова молба, от приложената към нея застрахователната полица № по застраховка "Гражданска отговорност"сключена между ищеца и Ю."Н. Р." е очевидно, че ответника не е страна по този застрахователен договор. Сочи се, че по своята правна същност иска по чл. 227, т.2 от КЗ е регресен и дава право на застрахователя да търси от застрахования платените лихви за забава. В тази разпоредба е предвидена регресна отговорност на застрахования, но не и на "автомобилиста" дори и да е причинителя на вредата. Дори и в допустимите случаи на регрес, се излага, че застрахования отговаря единствено за платено обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. С оглед на това обстоятелство, се сочи, че ищецът ЗД [фирма], съгласно разпоредбата на чл.213, ал. 1 КЗ, не би могъл да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Посочва се, че разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ /Доп. - ДВ, бр.97 от 2007г./ предвижда възможност с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гт"- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по гражданска отговорност", когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Г" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл.268. Възразява се, че относно ищеца по настоящото дело не е налице хипотеза от предвидените в чл.213, ал.1 КЗ, която да определи активната му процесуална легитимация, същият като застраховател не може да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата по отношение на платени лихви за забава, тъй като законодателят предвижда тази правна възможност единствено за платено обезщетение и обичайни разноски за неговото определяне. Излага се, че пасивно процесуално легитимиран по иска по чл.227, т.2 КЗ е застрахованият. Твърди се, че в приложения към исковата молба застрахователен договор № от 20.10.2004г. като застрахован е посочен Ю. "Н.Р." с Булстат[ЕИК]. Ответника заявява, че не притежава качеството застрахован по смисъла на чл.183, ал.1, чл.223, ал.1 и §1, т.4 от ДР на КЗ, поради което е недопустимо да бъде субект на пасивна процесуална легитимация и да отговаря по предявения иск. С оглед на изложените аргументи се прави възражение, че искът по чл.227, т.2 КЗ е недопустим като насочен срещу към ненадлежна страна. На следващо място е изложено, че предявения иск по делото е неоснователен и поради липса в казуса на обстоятелствата посочени в чл. 227, т.2 от КЗ. Посочва се, че нормата на чл.224, ал.1 КЗ задължава застрахования в 7-дневен срок от узнаването да съобщи на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност, в същия срок застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за предявените срещу него искове или за плащанията, които е извършил. Сочи се, че съгласно закона, задълженията за уведомяване са отнесени към застрахования т.е. към Ю. „Н. Р.". Твърди се, че самият застрахован веднага е узнал за настъпилото ПТП и дори след време е получил от органите на МВР автомобила. Уведомяването на собственика на автомобила не е могло да бъде направено лично от ответника по обективни причини. Навежда се, че дори условно да се приеме, че не е налице съобщаване от застрахования на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, последиците от това бездействие не следва да се носят от ответника, а от бездействалия застрахован. Излага се, че от представените към писмения отговор Епикриза ИЗ 634/145 от 03.01.2006г., издадена от МБАЛ [фирма] С., болничен лист №/03.01.2006г., издаден от МБАЛ [фирма] С. и болничен лист №2/06.02.2006г., издаден от М."Св.Ив.Р." Б., е видно тежкото здравословно състояние на ответника в месеците след претърпяното ПТП. Посочва се, че разпоредбата на чл.227, т.2 КЗ изключва отговорност на застрахования при неизпълнение: на задължението по чл.224, ал.1 по причини, които не могат да му се вменят във вина. Посочва се, че застрахован по процесния застрахователен договор е Ю."Н.Р.", но дори ответника да притежава това качество, не следва да носи отговорност по чл.227, т.2 КЗ поради посочените обективни причини. Посочва се, че съгласно чл.227, т.2 КЗ застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за платените лихви за забава. Навежда се възражение, че от представените към исковата молба по настоящото дело писмени доказателства не се установява ищецът да е изплащал лихви за забава на наследниците на загиналия при процесното ПТП. На следващо място е изложено, че с решение №1105/13.03.2009г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, състав, по гр.д.№/2007г., ЗД [фирма] е осъдено да заплати на всеки от тримата ищци по делото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател А. Т. Д. в размер на 50 000лв. /или общо в размер на 150000лв./, заедно със законната лихва върху всяка от трите суми от по 50000лв. от 07.12.2005г. до окончателното им изплащане. С решение №/20.01.2010г. Софийския апелативен съд, Гражданска колегия,състав, по гр.д.№/2009г., е оставил в сила посоченото решение на СГС. Твърди се, че от приложените към исковата молба платежни документи се установява следното: съгласно преводно нареждане от 15.02.2010 г.. по сметка на ЧСИ рег.№ ищецът е превел сума в размер на 34 145 лв., с посочено основание "ПЪЛНО ПЛ. ДР. ЛИХВА" каквото и да означава това. Съгласно преводно нареждане от 29.05.2009 год. е преведена сумата от 43818,11 лева ищецът е превел по сметка на ЧСИ рег.№ сумата от 43818,11 лева отново с посочено основание ПЪЛНО ПЛ. ДР. ЛИХВА". В обстоятелствената част на исковата молба по настоящото дело ЗД [фирма] твърди същите обстоятелства, а в петитума посочва, че процесната сума 21556.60лв. е заплатена от него лихва . В подкрепа на това си твърдение не представя никакви доказателства. Излага се, че общият размер на изплатените суми по посочените преводни нареждания е 150 000лв. т.е. изплатени са единствено главниците, но не и лихвите, присъдени от СГС и САС. Разпоредбата на чл.227, т.2 КЗ регламентира правото на застрахователя за платени лихви за забава. Сочи се, че единствено поради това обстоятелство предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Заявено и възражение, че съгласно чл. 197 КЗ правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Гражданска отговорност е пет годишен давностния срок, който тече от датата на настъпване на застрахователното събитие. С оглед на това е заявено възражение, че искът по настоящото дело е погасен по давност към датата на предявяването му и поради това обстоятелство следва да бъде отхвърлен. Към писмения отговор са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания. С определение № /27.04.2015 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като са приети писмените доказателства, приложени към исковата молба и писмения отговор и е изготвен писмен доклад по делото. След насрочване на делото на 20.05.2015 г. е постъпила молба от ищцовото дружество, с която на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК е направило искане по делото да бъде привлечено трето неучастващо в делото лице, в качеството му на трето лице – помагач, а именно Ю. „Н. Р.“. На 09.06.2015 г. е депозирано писмено становище от ищцовото дружество чрез процесиалния му представител – юрк. Я. Н., с което се оспорва направеното в писмения отговор искане на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 да бъде задължен законния представител на ЗД [фирма] да се яви лично пред съда и да отговори на въпросите, поставени от ответника в писмения отговор. С депозираното становище ищецът се противопоставя на искането на ответника, да бъде задължен да представи заверени копия от всички документи в щетата във връзка с изплатените обезщетения на наследниците на загиналия в процесното ПТП. Ищецът възразява и срещу приемането на представените към писмения отговор писмени документи като доказателства по делото. Оспорва се и твърдението на ответника за изтекла погасителна давност на предявената искова претенция от ищеца. В състоялото се на 11.06.2015 г. първо по делото открито съдебно заседание съдът е конституирал в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника Ю. „Н. Р.“ с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „, представлявано от проф. И. М.. На 17.07.2015 г. е депозирано писмено становище от конституираното в качеството на трето лице – помагач Ю. „Н. Р.“ с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „6, представлявано от проф. И. М., в което се излагат твърденията, че не са налице основанията за конституирането на Ю. „Н. Р.“, като помагач по делото на страната на ответника, тъй като последният не е отправил такова искане в депозирания писмен отговор по предявената искова молба, а съгласно чл. 133 от ГПК при неупражняването на правото по чл. 219 от ГПК ответникът губи възможността да направи това по – късно. Твърди се, че искането за привличане на трето лице е направено само от ищцовото дружество, като се посочва, че в чл. 219 от ГПК е изрично указан срокът, в който искане в тази посока следва да бъде релевирано, а именно: за ищеца е в първото заседание по делото, а за ответника – с отговора на исковата молба. Излага се становище, че привличането е конституиране на трето лице като подпомагаща страна не по негов почин, а по воля на една от главните страни и то независимо от волята на третото лице, като то е средство за защита и право на привличащата страна, чрез която тя цели да улесни защитата си срещу противната страна и преди всичко цели при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в следващ процес воден между нея и привлеченото лице. Сочи се, че безспорно за допустимостта на привличането трябва да е налице правен интерес, който е налице само когато решението по висящ процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице, т.е. когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице. Твърди се, че при привличането привличащата страна трябва да има интерес от привличането, като е недопустимо последния да прави искане за конституиране на третото лице – помагач на другата главна страна, т.е. привличащата страна привлича третото лице като помагач за себе си, а не за другата страна, която не е отправила такова искане. Сочи се, че за да бъде законосъобразно конституиран Ю. „Н. Р.“ като помагач на страната на ответник, последният е следвало с отговора на исковата молба да заяви такова искане. Твърди се, че искане за привличане на трето лице – помагач по делото не е отправяно от ответника, а единствено последният е навел възражения в писмения отговор, че не е страна по застрахователния договор, като се посочва, че така наведените възражения по правното си естество не представляват искане за привличане на трето лице – помагач по делото, още по – малко не представляват обратен иск. Твърди се, че преклудирана се явява всяка последваща възможност за конституиране на Ю. „Н. Р.“ като помагач на която и да било от двете главни страни в процеса. Въз основа на гореизложеното се излага становището за незаконосъобразност на поставеното определение, с което е допуснато конституирането на Ю. „Н. Р.“ като помагач на страната на ответника. Отделно от гореизложеното, се посочва, че спрямо Ю. „Н. Р.“ не е предявен обратен иск, а доколкото нормата на чл. 219, ал. 3 от ГПК предписва предявяване на същия за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане възможността такъв да бъде предявен в същото производство и да бъде съединен с главния иск вече е отпаднала. Твърди се, че конституирането на трето лице – помагач не е равнозначно на предявяване на обратен иск срещу последния. Сочи се, че заявеното от ищеца в молбата с правно основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, твърдение, че при неуважаване на предявения срещу ответника иск ще са налице предпоставките за получаване на платените от ищеца лихви за забава от Ю. „Н. Р.“ обосновават единствено правния интерес на ищцовата страна за привличане на трето лице – помагач. Исковата претенция е предявена единствено срещу Г. К., като се посочва, че дори на същото основание да бъде предявен иск срещу Ю. „Н. Р.“ в отделно производство то същият ще бъде неоснователен, тъй като и към настоящия момент регресната претенция е погасена по давност. Твърди се, че съгласно трайната съдебна практика за регресните искове се прилага обща пет годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която започва да тече от датата на изплащане на застрахователното обезщетение, поради фактът, че основанието за този вид искове не е застрахователното обезщетение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с фактът на плащане на сумата от застрахователя. Сочи се, че в настоящия случай, ищецът твърди, че е изплатил дължимите суми на 29.05.2009 г., като пет годишния давностен срок е изтекъл на 29.05.2014 г., и на 15.02.2010 г. – пет годишния давностен срок е изтекъл на 15.02.2015 г. С оглед гореизложеното се излага становището, че давността спрямо Ю. „Н. Р.“ не е прекъсната по смисъла на чл. 116 от ЗЗД – с предявяване на иск, тъй като такъв е предявен само спрямо ответника Г. К.. На основание гореизложените доводи е отправено искане за отмяна на поставеното определение от съда, с което е конституирано Ю. „Н. Р.“ като трето лице – помагач на страната на ответника. В състоялото се на 10.09.2015 г. второ по делото открито съдебно заседание съдът е констатирал, че не са налице предпоставките за отмяна на поставеното определение за конституиране на трето лице помагач, а единствено е налице основание за изменение на горепосоченото определение, тъй като в същото е посочено, че се конституира в качеството на трето лице помагач на страна на ответника Ю. „Н. Р.“. Предвид гореизложеното и досежно фактът, че искането е направено от ищцовото дружество съдът е изменил поставеното определение за конституиране на трето лице помагач, като Ю. „Н. Р.“ е конституиран в качеството на трето лице помагач на страната на ищцовото дружество. В проведените съдебни заседания, процесуалният представител на ищеца - юрк. Я. Н., поддържа предявената искова молба по съображенията, изложени в нея. Процесуалният представител на ищеца поддържа искането за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза. В проведените съдебни заседания процесуалният представител на ответника – адв. А., поддържа писмения отговор, по съображенията изложени в него, депозира и писмено становище в подкрепа на твърденията, изложени в писмения отговор. По делото са събрани писмените доказателства, представени от ищцовата и ответната страна, както и представените писмените доказателства от конституираното в качеството на трето лице – помагач Ю. „Н. Р.“, прието е заключението на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, извършена от вещото лице В. К. Х. /Й./. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: По делото не се спори, че ищцовото дружество и Ю. „Н. Р.“ са съконтрагенти по валиден застрахователен договор „Г“, сключен под формата на застрахователна полица № 071050163809/20.10.2004 г. за застраховане на товарен автомобил У. с рег.№ Бл собственост на Ю. „Н. Р.“, с определен срок на действие на застрахователния договор – 12 /дванадесет/ месеца, считано от 00.00 часа на 01.01.2005 г. до 24 ч. на 31.12.2005 г. Съгласно сключения застрахователен договор Ю. „Н. Р.“ се задължило да заплати застрахователната премия в размер на 186 лв. на ищцовото дружество по банков път на разсрочено плащане, както следва: на 21.12.2014 г. да заплати сумата в размер на 120 лв. и на 31.12.2005 г. да заплати останалата сума в размер на 66 лв. /л. 5 от делото/ Не е спорно и обстоятелството по делото, което се установява и от представените и приети в хода на производството писмени доказателства – Удостоверение с вх. № 3732/2005г. 17.10.2006 г., издадено от Окръжна прокуратура – [населено място], писмено споразумение между ответника по настоящото дело Г. К. и В. С., прокурор при Окръжна прокуратура – [населено място], по следствено дело № /2005 г. на О. –гр. Б. (ТСлО – [населено място]) и декларация, подписана от ответника по настоящото дело, че последният, в качеството си на водач на застрахования с горепосочения застрахователен договор „Г“ товарен автомобил У. с рег.№ , собственост на Ю. „Н. Р.“, на 07.12.2005 г. в около 15 ч. в участъка от пътя [населено място] – [населено място], обл. Б., е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2, пр. 3 от ЗДвП, като е излязъл вдясно от пътното платно и се е преобърнал в крайпътен скат вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на возещият се на предната дясна седалка А. Т. Д. от [населено място], обл. Б., с което е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „в“ от НК във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 2, пр. 3 от ЗДвП. /л. 6 – л. 9 от делото/ По делото не се спори, а същото се установява и от представените и приети в хода на производството писмени доказателства – Удостоверение за наследници № 400/15.11.2006 г., издадено от О Г. Д., Препис извлечение от акт за смърт № 6/08.12.2005 г., издадено от длъжностното лице по гражданско състояние в [населено място], общ. Г. Д., обл. Б., Решение № 1.03.2009 г., постановено по гр.д. № /2007 г. по описа на СГС, Решение № /20.01.2010 г., постановено по гр.д. № 1507/2009 г. по описа на Софийски апелативен съд, че ищцовото дружество, в качеството му на застраховател по застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на управляваното от ответника по делото МПС, е осъдено да заплати на наследниците на пострадалия в причиненото от Г. К. ПТП – А. Т. Д., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им в общ размер на 150 000 лв., /по 50 000 лв. за всеки един от тримата наследници/, ведно със законната лихва върху трите главници в размер на 50 000 лв. всяка, считано от 07.12.2005 г. до окончателното й изплащане. /л. 10 – л. 20 от делото/ Видно от представените и приети като доказателства по делото три броя изпълнителни листове от 11.05.2009 г., издадени въз основа на влязло в сила решение от 13.03.2009 г. по гр.д. № /2007 г. на СГС, всеки един от общо тримата наследници на пострадалия в причиненото от Г. К. ПТП – А. Т. Д., се е сдобил с изпълнителен лист срещу ищцовото дружество за сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 07.12.2005 г. до окончателното й изплащане. /л. 25 – л. 27 от делото/ От представената и приета като доказателство по делото Покана за доброволно изпълнение с изх. № /25.05.2009 г. по изп.д. /2009 г. по описа на ЧСИ Ат. П. с рег. № , с район на действие Окръжен съд – [населено място], се установява, че въз основа на горецитираните изпълнителни листове тримата наследници на пострадалия в причиненото от Г. К. ПТП – А. Т. Д., са образували изпълнително дело срещу ищцовото дружество, като посочените в поканата дължими се суми от ищеца са както следва: 90 000 лв. главница, ведно със законната лихва считано от 07.12.2005 г. до окончателното й изплащане, която към датата на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение възлиза на сумата в размер на 43 818.11 лв. и разноски по изпълнителното дело в общ размер на 11 174.43 лв. /л. 24 от делото/ Видно от представените и приети като доказателства по делото платежни нареждания от 11.05.2009 г., от 22.05.2009 г. и от 29.05.2009 г., на посочените дати с три последователни банкови превода, всеки от които в размер на 10 000 лв., ищцовото дружество е заплатило сумата в общ размер на 30 000 лв. на Т. А. Д., наследник на пострадалия в причиненото от Г. К. ПТП – А. Т. Д.. /л. 21 – 23 от делото/ С платежно нареждане от дата 29.05.2009 г. ищцовото дружество е заплатило сумата в размер на 60 000 лв. по сметка на ЧСИ Ат. П. с рег. № с район на действие Окръжен съд – [населено място] по изп.д. /2009 г. /л. 28 от делото/ С платежно нареждане от същата дата 29.05.2009 г. ищцовото дружество е заплатило сумата в размер на 43 818.11 лв., представляваща начислена законната лихва върху главницата в размер на 90 000 лв., по сметка на ЧСИ Ат. П. с рег. № , с район на действие Окръжен съд – [населено място] по изп.д. /2010 г. /л. 7 от делото/ От представените и приети като доказателства по делото три броя изпълнителни листове от 02.02.2010 г., издадени въз основа на влязло в сила решение от 13.03.2009 г. по гр.д. № /2007 г. на СГС, всеки един от общо тримата наследници на пострадалия в причиненото от Г. К. ПТП – А. Т. Д., се е сдобил с изпълнителен лист срещу ищцовото дружество за сумата в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 07.12.2005 г. до окончателното й изплащане. /л. 30 – л. 32 от делото/ Видно от представената и приета като доказателство по делото Покана за доброволно изпълнение с изх. №/10.02.2010 г. по изп.д. 41/2010 г. по описа на ЧСИ Ат. П. с рег. № 764, с район на действие О – [населено място], въз основа на горецитираните изпълнителни листове тримата наследници на пострадалия в причиненото от Г. К. ПТП – А. Т. Д., са образували изпълнително дело срещу ищцовото дружество, като посочените в поканата дължими се суми от ищеца са както следва: 60 000 лв. главница, ведно със законната лихва считано от 07.12.2005 г. до окончателното й изплащане, която към датата на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение възлиза на сумата в размер на 34 145.41 лв. и разноски по изпълнителното дело в общ размер на 9806.98 лв. /л. 29 от делото/ С платежно нареждане от дата 15.02.2010 г. ищцовото дружество е заплатило сумата в размер на 60 000 лв., представляваща главница по сметка на ЧСИ Ат. П. с рег. № , с район на действие Окръжен съд – [населено място] по изп.д. 2010 г. /л. 33 от делото/ С платежно нареждане от същата дата 15.02.2010 г. ищцовото дружество е заплатило сумата в размер на 34 15.41 лв., представляваща начислена законната лихва върху главницата в размер на 60 000 лв., по сметка на ЧСИ с рег. № , с район на действие Окръжен съд – [населено място] по изп.д. 2010 г. /л. 8 от делото/ От представената и приета като доказателства по делото Епикриза от 03.01.2006 г., издадена от Университетска болница А. клиника по остра дихателна недостатъчност и интензивно лечение се установява, че в деня на извършеното ПТП - 07.12.2005 г., ответникът е постъпил по спешност в Х“ – [населено място], като на 09.12.2005 г. е транспортиран в М „“А.“, К за продължаване на лечението, като в периода от постъпването му до изписването му – на 03.01.2006 г. е претърпял множество медицински манипулации, предвид здравословно му състояние. Видно от представените и приети като доказателства по делото – Болничен лист № /03.01.2006 г. и Болничен лист № /06.02.2006 г. в периода от 09.12.2005 г. до 05.03.2006 г. е бил с указан режим на лечение – домашен престой. От представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение от 05.10.2015 г. по гр.д. №/2007 г. I Г.О. – 9 състав , издадено от СГС се установява, че исковата молба по горецитираното гражданско дело е входирана на 18.01.2007 г. /л. 76 от делото/ Видно от представените и приети като доказателства по делото – Докладна записка от И. Г. Е – архивар на Ю. „Н. Р.“ и Докладна записка от Х. О. С. – началник автотранспорт отдел „А“ на Ю. „Н. Р.“, липсват документи за осъществена кореспонденция между ищцовото дружество и Ю. „Н. Р.“ относно извършеното ПТП от ответника и сключената застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на управляваното от ответника МПС. /л. 77 – л. 78 от делото/. От приетото и неоспорено заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, извършена от вещото лице В. К. Х. /Й./ се установява, че размерът на претендираната от ищцовото дружество лихва върху изплатената от ищеца главница в размер на 150 000 лв., считано от 07.12.2005 г. (датата на ПТП) до 18.01.2007 г. (датата на входиране на исковата молба в съда по гр.д. № 156/2007 г. I Г.О. – 9 състав по описа на СГС) е 21 238,50 лв. Вещото лице е посочило, че претендирата от ищеца законна лихва е платена, както следва: на 29.05.2009 г. застрахователното дружество е превело по сметка на ЧСИ Ат. П. с рег. № с район на действие Окръжен съд – [населено място] по изп.д. 244/2009 г. сумата в размер на 43 818,11 лв., като в тази сума е включена и претендираната лихва от ищеца в настоящото производство в размер на 12 743,10 лв., а на 15.02.2010 г. застрахователното дружество е превело по сметка на ЧСИ Ат. П. с рег. № с район на действие Окръжен съд – [населено място] по изп.д. /2010 г. сумата в размер на 34 145.41 лв., като в тази сума е включена и претендираната лихва от ищеца в настоящото производство в размер на 8 495,40 лв. /л. 32 – 37 от делото/ В съдебно заседание, проведено на 10.12.2015 г. вещото лице В. Х. заявява, че поддържа изцяло депозираното по делото писмено заключение, като няма какво да добави или измени по същото./ л. 87 от делото/ Приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза и свидетелските показания на вещото лице, изготвило експертизата, съдът възприема като обективни и компетентни, поради което ги кредитира изцяло. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявените искове са процесуално допустими - налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на исковете. Обект на застраховката „Г е отговорността към трети лица за вреди свързани с притежаването и използването на застрахованото моторно превозно средство. Застраховка гражданска отговорност покрива отговорността на водача към всяко увредено трето лице. Съгласно чл. 78 от Закона за застраховането /отм./ застраховка „Гражданска отговорност” по чл. 77, ал. 1, т. 1 са длъжни да имат собствениците, ползвателите, държателите и упълномощените от тях водачи на моторни превозни средства, регистрирани в страната, както и водачите на моторни превозни средства, регистрирани в чужбина, влизащи в страната, когато застраховката им е издадена в чужбина, тя трябва да е валидна за територията на Република България. Цитираната законова разпоредба включва в обхвата на застрахованите лица освен собствениците, ползвателите и държателите на моторни превозни средства, също и упълномощените от тях водачи. Водач е лицето, което непосредствено управлява МПС, без да бъде негов собственик, ползвател или държател, и за да бъде обхванат от застрахователната закрила, е необходимо да бъде упълномощен от последните три групи лица. С упълномощаването по смисъла на Закона за застраховането /отм./ се предоставя власт за извършване на фактически действия по управлението на МПС и за него не е предвидена форма за действителност. Липсата на законодателно уредена форма за действителност на пълномощното обуславя извод, че упълномощаването би могло да бъде извършено, както в писмена, така и в устна форма, изрично или с конклудентни действия, въз основа на които да се приеме, че собственикът, респективно застрахованият, са предоставили на водача правото да управлява МПС. В този смисъл е постоянната съдебна практика на ВКС. Водачите, които управляват МПС със съгласието на застрахованите лица, са упълномощени за водачи лица и се считат за застраховани. В тази връзка неоснователни се явяват наведените от ответника в писмения отговор възражения, че последният не притежава качеството застрахован по смисъла на чл.183, ал.1, чл.223, ал.1 и §1, т.4 от ДР на КЗ, поради което е недопустимо да бъде субект на пасивна процесуална легитимация и да отговаря по предявения иск. Материалноправните предпоставки, пораждащи регресното право на застрахователя по застраховка „Г срещу застрахования по чл. 227 т. 2 КЗ се свеждат до наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по делото, изплащане на застрахователно обезщетение ведно с лихви за забава върху него от застрахователя на увреденото лице и бездействие на застрахования, изразяващо се във виновно неизпълнение на задължението му да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Последното произтича от нормата на чл. 224 ал. 1 КЗ, съгласно която застрахованият е длъжен в 7 – дневен срок от узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност. Регресното право на застрахователя обхваща единствено платените лихви за забава от деня на деликта до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224 ал. 1 КЗ или до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226 ал. 1 КЗ. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. гражданската отговорност на ответника като водач на товарен автомобил У. с рег.№ собственост на Ю. „Н. Р.“ е била покрита от ищеца по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Категорично се установи, че по време на действието на застрахователния договор, на 07.12.2005 г., ответникът е причинил ПТП като е нарушил правилата за движение по пътищата вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на возещият се на предната дясна седалка А. Т. Д. от [населено място], обл. Б.. На г.наследниците на пострадалият в ПТП - то са предявили срещу застрахователя – ищцовото дружество, пряк иск по чл. 226 ал. 1 КЗ. С влязло с сила решение по гр.д. № 156/2007 г. I Г.О. – 9 състав , по описа на СГС, настоящият ищец е осъден да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди на наследниците на пострадалия в причиненото от ответника Г. К. ПТП – А. Т. Д., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им в общ размер на 150 000 лв., /по 50 000 лв. за всеки един от тримата наследници/, ведно със законната лихва върху трите главници в размер на 50 000 лв. всяка, считано от 07.12.2005 г. до окончателното й изплащане. Ищецът е погасил това си задължение на г., като е превел по сметка на ЧСИ . с рег. № с район на действие Окръжен съд – [населено място] сумата от 43 818.11 лв., представляваща начислена законната лихва върху главницата в размер на 90 000 лв. по изп.д. № г. и на 15.02.2010 г. ищцовото дружество е заплатило сумата в размер на 34 15.41 лв., представляваща начислена законната лихва върху главницата в размер на 60 000 лв., по сметка на А. с рег. № , с район на действие Окръжен съд – [населено място] по изп.д. Застрахованият, за да се освободи от отговорност по чл. 227 т. 2 КЗ, следва да докаже, че неизпълнението на задължението му за уведомяване се дължи на причини, които не могат да му се вменят във вина респ. когато надлежно е уведомил застрахователя. Понастоящем ответникът навежда твърдения за наличието на обстоятелства, които са му попречили да изпълни задължението си по чл. , превид тежкото му здравословно състояние вследствие на настъпилото ПТП и настаняването му в болнично заведение за лечение. От приетата като доказателство по делото епикриза безспорно се установи, че ответникът е изписан от Университетска болница А. клиника по остра дихателна недостатъчност и интензивно лечение на 03.01.2006 г. От представените и приети като доказателства по делото – Болничен лист № /03.01.2006 г. и Болничен лист №/06.02.2006 г. се установи, че в периода от 09.12.2005 г. до 05.03.2006 г. на ответника е указан режим на лечение – домашен престой. Дори да приемем, че в посочения период от датата на настъпване на застрахователното събитие – 07.12.2005 г. до 05.03.2006 г. за ответника са налице обстоятелства за неизпълнение на задължението по чл.224, ал.1 по причини, които не могат да му се вменят във вина – предвид влошеното му здравословно състояние, ответникът не ангажира доказателства, с които да докаже изпълнение на вмененото му задължение за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и след посочения период. Съгласно общото процесуално правило за разпределение на доказателствената тежест, въдено с чл. 154 ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да докаже пълно и главно осъществяването на този факт. Според настоящият състав застрахованият може да доказва изпълнение на задължението си по чл. 224 ал. 1 ГПК с всички допустими от процесуалния закон доказателства и доказателствени средства, включително със свидетелски показания, каквито ответникът неангажира. Нещо повече никъде не са наведени твърдения от ответника за извършено от него надлежно уведомяване на застрахователя. Възраженията заявени в отговора касаят обективна невъзможност поради тежкото здравословно състояние на ответника да уведоми застрахователя. В тази насока съдът счита, че от представените доказателства се установи, че от датата на настъпване на застрахователното събитие до 03.01.2006г. ответника е бил в болнично заведение, което според съда не представлява обективна причина за неуведомяване на застрахователя, доколкото видно от епикризата същия е бил в съзнание, адекватен. Освен това, с оглед липсата на предвидена форма за извършване на уведомлението, той е могъл да извърши уведомяването по телефона или чрез упълномощен представител. Предвид на изложеното съдът намира, че ответникът не е изпълнил вмененото му задължение за уведомяване на застрахователя по смисъла на чл. 224 ал. 1 КЗ. При това положение съдът, прилагайки правилото на чл. 154 ал. 1 ГПК, следва да приеме, че в полза на ищеца е възникнало регресно правно спрямо застрахования по смисъла на чл. 227 т. 2 КЗ. Възражението на ответника за погасяване по давност на процесното вземане е неоснователно. Съгласно трайната съдебна практика за регресните искове се прилага обща пет годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която започва да тече от датата на изплащане на застрахователното обезщетение, поради фактът, че основанието за този вид искове не е застрахователното обезщетение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с фактът на плащане на сумата от застрахователя. Правото на застрахователят, изплатил обезщетение на увреденото лице по силата на застрахователното правоотношение с деликвента, да иска от последния това, което е платил, в. това число и лихвите за периода от датата на ПТП до уведомяването, е регресно право, видно от разпоредбата на чл. 227 от КЗ. Регресното право не е част от застрахователния договор и законът не е предвидил специална давност за регресните искове в застраховането, т.е. приложима е общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, която тече от момента на изплащане на застрахователното обезщетение на правоимащото лице /т.14 от ППВС № 7/1977г. / Няма спор по делото, че застрахователят е изплатил на наследниците на пострадалият в причиненото от ответника ПТП присъденото им обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва с два банкови превода на 29.05.2009 г. и на 15.02.2010 г. поради което към датата на предявяване на иска /20.05.2014г./– не е изтекъл петгодишния давностен срок. Мотивиран от изложеното настоящият състав намира, че предявения иск е основателен и доказан за периода от г. (датата на ПТП) до . (датата на входиране на исковата молба в съда по гр.д. № /2007 г. I Г.О. – 9 състав по описа на СГС) до размера на 21 238,50 лв. посочен от експерта. За разлика над него до пълния предявен размер от 21 556. 60 лв. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан. При този изход на делото претенцията за разноски на ищцовото дружество се явява частично основателна, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е доказал извършването на разноски в общ размер на лв., от която сума, сумата от лв. внесена държавна такса, 200 лв. възнаграждение на вещо лице, 5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, както и 1000 лв. юрисконсултско възнаграждение. При това положение и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответника следва да понесе сторените от ищеца разноски до размера на лв.съобразно уважения размер от иска. Претенция за разноски е направил и ответника, като видно от представения списък същия е претендирал сумата от лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е представено пълномощно на упълномощения адвокат от което видно, че е договорено възнаграждение в размер на лв., от което сумата от 200 лв. е платена, като липсва отбелязване на начина на плащане на същата. Съдът намира, че тъй като по делото липсват доказателства относно заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение в пълния му размер, като по отношение на сумата от лв. липсва отбелязване на начина на плащане, не са налице предпоставките за присъждане на разноски в полза на ответника съобразно отхвърления размер от иска. Водим от горното, Благоевградският районен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА Г. П. К., с ЕГН: [ЕГН], с адрес [населено място], комплекс , [жилищен адрес] да заплати на ЗД [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. "........, представлявано от изпълнителния директор А. П. сумата от 21238,50 /двадесет и една хиляди двеста тридесет и осем лева и петдесет стотинки/ лв. представляваща дължима и заплатена от ищеца лихва, изчислена върху главницата от 150 000 лева за периода от 07.12.2005 г. (датата на процесното ПТП, причинено от ответника) до 18.01.2007 г. (датата, на която в СГС е депозирана искова молба по чл. 226 от КЗ/, като над уважения размер до предявения ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА Г. П. К., с ЕГН: [ЕГН], с адрес [населено място], комплекс О., [жилищен адрес] да заплати на ЗД [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. ". представлявано от изпълнителния директор А. П., сумата от 2036,75 /две хиляди тридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ лв. представляваща направени по делото разноски съобразно уважения размер от иска. Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |