№ 156
гр. Разград, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330101924 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу Т. В. Й., с
която при условията на субективно и обективно съединяване на исковете са
предявени такива за установяване дължимостта на сумите 283,95 лв. лв. за
потребена топлинна енергия за периода 30.11.2019 г. - 23.07.2021 г., в имот,
находящ се в грР.******, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението и 84,44 лв. обезщетение за забава за периода от 31.12.2019 г. до
08.08.2023 г. и разноските по ч.гр.д. № 1368/2023 г. Сочи, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в горепосочения недвижим имот, че е
ползвал такава на обща стойност 283,95 лв. и не е заплатил тази сума, поради
което ищецът е поискал а съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№ 1368/2023 г. Претендира и за заплащане на направените в това
производство разноски.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при
условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда
особен представител е депозирал становище, в което оспорва исковете. Сочи,
че партидата е на името на Радка Великова В., починала на 05.09.2010 г., че
няма данни за това как и от кого е придобит процесния имот.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за
производство и пренос на топлинна енергия.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1368/2023 г. е издадена заповед за
изпълнение №723/09.08.2023 г. срещу Т. В. Й. в полза на «Топлофикация
Разград»ЕАД за сумата 283,95 лв. /двеста осемдесет и три лева и деветдесет и
пет стотинки/, топлинна енергия за адрес: грР.******, ведно със законната
лихва от 09.08.2023г. до изплащане на вземането, сумата 84,44 лв. /осемдесет
и четири лева и четиридесет и четири стотинки/ лихва за периода 31.12.2019
г. до 08.08.2023г. и сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева /разноски по делото.
1
В заповедта е записано, че вземането произтича от следните обстоятелства:
чл.154 ал.1 от Закона за енергетиката и е за неплатена топлинна енергия за
адрес: грР.****** и е за периода 30.11.2019г. – 23.07.2021г. Същата заповед е
връчена на ответницата при условията на чл.47 от ГПК.
По делото са представени общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители
за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите
са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен
да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-
дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при
неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6.
Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна
собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават
потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /за
отоплителните тела в общите части на сградата процесуалния представител
на ищеца призна, че няма такива в тази етажна собственост./ Специални
разпоредби са предвидени в общите условия и за отчитане на потребената
топлинна енергия. В тази връзка чл.50 предвижда задължение на купувача да
осигури достъп до имота си при отправено писмено искане със срок не по-
малък от три работни дни преди датата за осигуряване на този достъп. В
чл.38, ал.2 и чл.39, ал.1 от същите общи условия е посочен начина, по който
се изчислява топлинната енергия при неосигурен от купувача достъп до
имота – като инсталираната мощност се умножи с максималния специфичен
разход на сградата.
За имота, находящ се на адрес гр.Р.****** е представена молба от В. Й. В. от
25.12.1980 г. /л.65/ за включване в градската мрежа за отопление, както и акт
за разпространение на нето кубатура на апартамента на молителя /л.66/, в
който акт не е посочена дата на съставяне и е подписан от председателя на
домсъвета. В процесния период партидата за същия имот е записана на Радка
Великова В., както сочи и процесуалния представител на ответника. По
същата са начислени съответно 283,95 лв. главница за периода 30.11.2019 г. –
23.07.2021 г. и 84,44 лв. обезщетение за забава за периода 31.12.2019 г. –
08.08.2023 г. Според представеното удостоверение за наследници
ответницата Т. В. Й. и Й. В. Й. са наследници на В. Й. В.. Й. В. Й. е починал
на 06.08.2021 г. и не е оставил низходящи. Ответницата Т. В. Й. е с
регистриран постоянен и настоящ адрес в процесния апартамент на
ул.“******.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи: Предявените установителни искове са допустими,
тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК
предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не
осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.
Разгледани по същество същите се явяват основателни. Съгласно §1, т. 42 от
ДР на Закона за енергетиката потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
2
енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Според чл.
153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Те са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а
съгласно ал. 6 клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Следователно потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия като ползва топлоснабден
имот по силата на вещно право или на облигационно право на ползване.
Между потребителя и дружеството възниква облигационно правоотношение
на продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без
да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Откриването на
партида установява наличието на облигационни отношения между страните,
въпреки че тези отношения се презюмират от закона. С Решение № 221 от
11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на II т.о. на ВКС е прието, че съгласно
въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от
сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата
топлинна енергия.
В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални
договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като
ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител" е
равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от Закона за енергетиката,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи
условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от
влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка
на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и битовия
потребител.
Видно от неоспорената справка по делото, за имота има открита партида,
налице е облигационно правоотношение с ищеца при действието на
актуалните общи условия, като по делото не са налице доказателства, че от
етажната собственост е взето решение за прекратяване на търговските
отношения с ищеца.
Видно е от приложените писмени доказателства, че в блока, където се намира
имота на ответницата, са извършвани ежемесечни отчитания на показанията
на общия топломер, намиращ се в абонатната станция. Не се твърди и не е
установено обстоятелството ответницата да е заявила надлежно възражения
срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия в
45-дневен срок след периода, за който се отнасят. Съдът взе предвид и
посоченото в ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г.
Няма данни ответницата да е заплатила исковите суми.
Тъй като ответницата не е изпълнила точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация, е изпаднала в забава, поради което дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава върху главницата съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл. 32, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
3
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася.
Предвид основателността на исковете, ищецът има право на разноски в пълен
размер. Ищецът претендира разноски от заповедното и исковото
производства (за заплатена държавна такса, възнаграждение на процесуалните
представители на двете страни), като представя списък. Претендираното
възнаграждение за юрисконсулт е в минимален размер, съобразен с
материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото и следва да
бъде уважен.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Т. В. Й. с ЕГН-
********** от гр. Р.*******, дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
РАЗГРАД” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Разград, п. к. 7200, Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от М. Н.
К., сумата 283,95 лв. /двеста осемдесет и три лева и деветдесет и пет
стотинки/, топлинна енергия за адрес: грР.****** за периода 30.11.2019г. –
23.07.2021г., ведно със законната лихва от 09.08.2023г. до изплащане на
вземането,и сумата 84,44 лв. /осемдесет и четири лева и четиридесет и четири
стотинки/ лихва за периода 31.12.2019 г. до 08.08.2023г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение №723/09.08.2023 г. по г.гр.д. №1368/2023 г.
по описа на Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т. В. Й. с ЕГН-********** от гр.
Р.*******, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, п. к. 7200,
Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от М. Н. К.: - сумата от 25,00
(двадесет и пет) лева лв. направени разноски по заповедното производство по
Частно гражданско дело № 1368 по описа за 2023 г. на Районен съд – Разград
и - сумата от 425,00 (четиристотин двадесет и пет) лева за направени
разноски по настоящото исково производство.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение препис от него да се приложи по
Частно гражданско дело № 1368 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4