№ 2735
гр. Варна, 21.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100501564 по описа за 2022 година
С решение на ВРС-48с-в № 1207/28.04.2022 е постановил мерки за закрила, на осн.чл.5
ЗЗДН, като
ЗАДЪЛЖАВА П. Б. Н. ЕГН ********** с адрес в гр.Варна ж.к.“В.“ бл.76 вх.Г ет.6
ап.77, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо М. В. Л. ЕГН
********** и детето АЛ. П. Н. ЕГН **********;
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. В. Л. лично и като майка и законен представител на
детето А. против П. Б. Н. за постановяване на мерки за защита да не приближава М. Вал.Л.
и детето А. П.Н.;
ОСЪЖДА П. Б. Н. ЕГН ********** с.а. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС ГЛОБА в
размер на 200лв /двеста лева/, на осн.чл.5 ал.3 от ЗЗДН, както и дължимата за разглеждане
на делото държавна такса в размер на 25лв, на осн.чл.11 ал.2 от ЗЗДН;
ОСЪЖДА П. Б. Н. да заплати на М. Вал.Л. сумата от 400лв разноски в
производството за заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК;
ПРЕДУПРЕЖДАВА П. Б. Н., че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата, на осн.чл.21 ал.2 ЗЗДН;
Въззивното производство е образувано по подадената от ответника П. Б. Н. въззивна
жалба вх.№ 17371/ 15.03.2022 срещу решението в частта му, с която са му наложени мерки
за закрила по чл.5 ЗЗДН.
Счита постановеното решение за неправилно поради неправилен анализ на събрания
доказателствен материал и поради погрешното възприятие за смисъла и социалното
предназначение на ЗЗДН.
1
Поради изложеното моли за постановяване отмяната на първоинстанционното
съдебно решение в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго за
отхвърляне на молбата за защита по ЗЗДН.
Счита за неправилен анализът на събраните гласни доказателства, тъй като РС
неправилно е кредитирал изцяло и единствено показанията на майката на молителката М.Л.,
а същевременно не дал вяра на показанията на свидетеля на ответника. Така при
обсъждането на събраните гласни доказателства постановеното решение било в
противоречие със сочената във в.ж. практика на ВКС. Позовава се на това, че фактът на
роднинска връзка между свидетел и страната по делото не обуславяла основание за
заинтересоваността на този свидетел, а показанията му следвало да се анализират в
съвкупност с останалите доказателства, което не било сторено и съдът не бил изложил
никакви конкретни мотиви.
Счита за неправилно приетото от съда, че актовете на домашно насилие били
доказани въз основа на подадената декларация. На същата е придадено доказателствено
значение само при липсата на други доказателства, и при условие, че в нея се съдържали
конкретно и ясно описание на извършените актове на домашно насилие, каквото не било
налице в процесната декларация.
Освен това, актовете, както били описани в декларацията, се считало, че не били
доказани, ако бъдели успешно опровергани от насрещните доказателства на ответника,
както било в настоящия случай, а такава преценка в случая не била направена.
Съдът не бил съобразил, че декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН била своевременно
оспорена от ответника със становище, че е неистински документ по съдържание, т.е. като
неверен документ относно изложените в нея факти за извършено домашно насилие, в който
случай в тежест на ответника било да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе
до оборване на изложеното в декларацията и до разколебаване на доказателствената й сила.
В първоинст.производство не се доказа по безспорен и категоричен начин, че
описаните в декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН деяния били извършени от ответника, което
неправилно било е възприето от РС.
На сл.място, декларацията сама по себе си не представлявала доказателство за
извършено насилие. Следвало да се има предвид, че доказателствената сила на декларацията
по чл.9 ЗЗДН не била абсолютна, а е оборима и в конкретния случай била оспорена като
невярна. Ответникът, въпреки неправилното недопускане от съда на относими
доказателствени искания, доказва, че сочените актове в декларацията не били извършени.
По своя характер декларацията представлява частен писмен документ, истинността и
достоверността на който подлежала на доказване в съд.производство.
Обжалваното решение е постановено и в противоречие с материалния закон. В чл.2
ал.1 ЗЗДН дефинира домашно насилие като всеки акт на физическо, психическо, сексуално
насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо
2
определена категория лица.
В закона липсва легална дефиниция на понятието „физическо насилие", "психическо
насилие", както и дефиниция за понятието "емоционално насилие", но съгласно трайната
съдебна практика /напр. Определение № 27 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г., Г.К., IV
ГО/ на ВКС като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни
за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на
емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане,
псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация.
Не било отчетено то ВРС, че сочените в ИМ действия не се характеризирали с такъв
интензитет на негативно въздействие, че да можели да се квалифицират като физическо,
психическо или емоционално насилие.
Позовавайки се на съдържанието на нормата на чл.2 ал.2 ЗЗДН какво се определя
като психическо и емоционално насилие върху дете, възразява, че по настоящото дело не
били изправени пред такава хипотеза, защото естеството на твърдените за извършени от
доверителя ни актове на домашно насилие, а именно: „застанал пред майката и попречил
пътя й, дръпнал й ръката" , което изключвало възможността тези актове да са предизвикали
горепосоченото отрицателно въздействие върху психиката на детето.
Доколкото задължение на съда било служебно да съблюдава висшите интереси на
детето, в случая РС напълно игнорирал интересите на детето, като неправилно е приел, че
било извършено насилие спрямо детето, разширявайки недопустимо действието на
ограничителна правна норма и придавайки й тежест и смисъл, каквито законът не
предвиждал, с което съдът е създал предпоставки за родителско отчуждение на детето от
ответника.
Съдът неправилно, в нарушение на процесуалния закон, не е допуснал своевременно
направените от него доказателствени искания, които са допустими и относими, които се
поддържат и с настоящата жалба, посочени по-долу. Така счита, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна, с което е допуснал процесуално нарушение, попадащо в
хипотезата на ТР № 1/9.12.2013г по тьлк.д.№ 4/2012г, ОСГТК на ВКС и даващо основание
за допускането на доказателствени искания във въззивната инстанция.
На сл.място. Счита, че РС е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е
бил изготвен и приет доклад в пълнота, съдържащ всички изискуеми от процесуалния закон
елементи относно неговото съдържание, с което не е изпълнил задълженията си по чл.146
вр.чл.145 ал.3 изр.2 ГПК. В първото по делото с.з. РС следва да напъти страните към
постигане на спогодба и ако такава не се постигне, да направи доклад, който се отразява по
делото. Видно от протокола на проведеното първо заседание по делото не е направен такъв
пълен доклад с цялото необходимо съдържание.
Изготвянето на доклад от РС е съществен и важен момент от действащия
понастоящем ГПК, с оглед на наведените в същия преклу- зивни срокове за страните. С
3
постановяването на доклада страните узнавали кои факти следва да се докажат, за да не
бъдат поставени в положение на изненада, както било в процесния случай - едва със
съдебното решение да разбирали кои били тези факти и какво следвало да се доказва.
Логическо продължение в тази насока била нормата на ал.2 на чл.146 ГПК, където
съдът следва да изпълни едно особено важно задължение, а именно -да укаже на страните за
кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Това не било сторено изцяло и
надлежно от РС и затова страните били в неяснота какви доказателствени средства да
ангажират, което от своя страна съставлявало извинителна причина по см.чл.266 ал.3 ГПК за
допускане на доказателства за първи път във въззивното производство /така в т.2 от ТР №
1/9.12.2013г по тьлк.д.№ 4/ 2012г на ОСГТК на ВКС/.
Счита, че РС е допуснал и процесуално нарушение, като решението му е постановено
в противоречие практиката на ВКС, С, тъй като преценката на доказателствения материал,
видно от мотивната част на решението, била направена неясно, хаотично и в противоречие с
правилата на логиката и затова изводите на съда били погрешни. Съдът практически не бил
изложил мотиви за съществените въпроси, а само свои констатации, без да става ясно как и
защо е стигнал до тези изводи.
В тази връзка първоинстанционното решение е и необосновано, тъй като преценката
на доказателствения материал, събран в хода на съдебното дирене по делото, видно от
мотивната му част, било направена неясно, хаотично и в противоречие с правилата на
логиката, поради което и решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. В
този смисъл, решението не е конструирано, основавайки се на логическото мислене, което
представлявало основание за отмяната му.
Липсата на мотиви, както и на обхватни, конкретни и ясни мотиви по всички
съществени въпроси, от които зависи решението на спора, липсата на един цялостен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, на свой ред представлява
процесуално нарушение, поради което първоинстанционното решение е неправилно,
постановено в противоречие с посочената практика, също обосноваващо отмяна на
първоинстанционното решение.
Освен взаимно противоречащи си формулировки в мотивите, решението не
съдържало необходимия анализ на относимите доводи на страните за основателността,
респективно неоснователността на иска, на възраженията на страните, и на всички събрани
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност.
Не ставало ясно защо първоинстанционният съд е упоменал единствено и само част
от доводите на страните и част от събраните доказателства, без каквато и да било обосновка.
В този смисъл решението на РС не почивало на събраните по делото доказателства, а било
немотивирано и голословно, с превратно и неправилно тълкуване на събраните
доказателства. Не било достатъчно буквално да се цитира произволно избрана част от някои
от приетите по делото доказателства, надлежно оспорени от ответника и опровергани чрез
други доказателства, игнорирайки изцяло останалите събрани в тази насока доказателства.
4
РС нарушил принципа на чл.12 ГПК, тъй като съдържанието на решението не сочело
на спазване на процесуалния ред на изграждане на вътрешното убеждение на съда въз
основа на "всички доказателства по делото и доводите на страните". Вярно е, че оценъчната
дейност на съда е въпрос на вътрешно убеждение, но тя не можела да бъде резултат на
изопачено формиране на това убеждение в противоречие с основен принцип на
гражданското съдопроизводство - този по чл.10 ГПК, който също бил нарушен. Съгласно
посочената норма съдът давал възможност за установяване на относимите по делото факти,
но след това в решението си той следва да ги обсъди в цялост и детайлно. Този ред е
предвиден от законодателя, за да е гаранция срещу произволно и необосновано формиране
на субективната увереност на съда относно фактите по делото, както и гаранция за това, че
това вътрешно убеждение може да бъде проследено от страните, за да се разбере как е била
формирана волята на съда, а от друга страна, за да може да бъде поставено на контрол от
следващата инстанция. В случая доводите на въззивника намирали опора в материалите по
делото, но неправилно били игнорирани от съда.
РС е длъжен да даде отговор на доводите, твърденията, възраженията и исканията на
страните, независимо дали ги счита за основателни или не, и дали ги уважава или не.
Отхвърляйки като неоснователни аргументите на дадена страна срещу твърденията на
другата, съдът е задължен да даде в мотивите на решението такъв отговор, че да станат ясни
основанията, поради които те не се приемат. В настоящия случай, обаче, неизследването в
пълнота на доводите, възраженията и твърденията на въззивника, сочи на нарушение на
принципа за състезателност, прогласен в чл.8 ГПК и този на равенство на страните съгласно
чл.9 ГПК, тъй като това води до неприлагане на закона еднакво спрямо всички, което също
обуславя извод, че постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено
като неправилно и то е постановено в противоречие с посочената по-горе практика.
Освен всичко изложено, от изложението в мотивната част на решението явно личала
пристрастност на съдията, което очертавало легитимното и обективно оправдано съмнение,
че решението било постановено от съд, който не е бил безпристрастен и което било в
противоречие с изискването по чл.6 ал.1 от ЕКЗПЧОС, което нарушение на процесуалните
правила също било основание за отмяна на решението на РС, тъй като е в противоречие и с
практиката на ВКС по приложение на чл.236 ал.2 ГПК, съгласно която към решението си
съдът следвало да изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на
страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на
съда, което в настоящия случай липсвало.
Поради изложеното моли за отмяната на постановеното от ВРС решение в
обжалваните му части. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
С жалбата са направени доказателствени искания:
1/ за съдебно техническа аудио- и видео- и лицево - идентификационна експертиза, по
която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и прегледа
видеозаписите, находящи се в паметта на телефонния апарат на майката на ответника и на
USB външна памет с марка AD АТА C906, след запознаване с данните за първата молителка
5
и за ответника в системата за „Български лични документи" при МВР и след като направи
съответните изследвания, да даде отговори на следните въпроси:
- годен ли е извлеченият от видео записите материал за извършване на разпознаване на
заснетите и записаните на него лица и извършените от тях действия и казани думи и кои са
тези лица?
- налице ли са общи/частни признаци, позволяващи да се индивидуа лизират заснетите и
записаните лица от видео записите и това М.Л. и П.Н. ли са?
- има ли следи от манипулация и намеса върху записаната видео информация? Може ли
същата да се приеме за достоверна?
- вещото лице да приложи към заключението си като цветни снимки стоп-кадри, снети от
видео записите през интервал от 30 секунди.
- вещото лице да приложи към заключението си текстово възпроиз веждане на видео
записите.
2/ за издаване на съд.удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от
Община Варна дали в района на църквата се извършва видеонаблюдение, чрез какви
средства се осъществява ви деонаблюдението, къде са разположени и за какъв период от
време се пазят записите от 20.02.2022г, и в случай, че се съхраняват да предоставят
направените от 9ч до 11ч на 20.02.2022г.
3/ за издаване на съд.удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от
Очна клиника „Св.Петка-Варна, намираща се на ул.„Проф. д-р Г. Г.ев" № 4 дали в района
на църквата се извършва видеонаблюдение, чрез какви средства се осъществява ви-
деонаблюдението, къде са разположени и за какъв период от време се пазят записите от
20.02.2022г и ако се съхраняват, да предоставят тези, направени от 9ч до 11ч на 20.02.2022г.
Счита направените доказателствени искания за непреклудирани, защото всички тези
искания били своевременно заявени пред първата инстанция, но неправилно недопуснати от
съда.
Отделно от това, счита същите за допустими и относими, тъй като съдът има
задължението да следи за интереса на детето и сам да събере доказателства дали е
извършено насилие спрямо него, което в случая не било сторено, а това, съгл.т.З от ТР №
1/9.12.2013г по тълк. д. № 4/2012г на ОСГТК на ВКС, съставлявало основание въззивният
съд събере това доказателство.
Освен това счита исканията за допустими и относими, тъй като докладът по делото
не бил направен в пълнота с цялото необходимо съдържание - нямало в пълнота посочване
на обстоятелствата по делото, разпределение на доказателствената тежест и указания за
страните, което съставлява извинителна причина по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК за
допускането им във въззивното производство.
В срока по чл.263 ГПК ответната страна М. В. Л. и А.П. Н., малолетна, действаща
6
чрез нейната майка и законна представителка, чрез процесуалния им представител адв.А.Х.,
е депозиран писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване решението на ВРС.
Излага подробни доводи :
Основните възражения във в.ж. се отнасят до начина, по който са анализирани от РС
събраните по делото доказателства, като счита , че при събирането на същите не са били
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Оплакванията в тази връзка
намира за бланкетни и неоснователни, и формално се изброявали различни видове
нарушения, без същите да били налице по конкретното дело.
Правилно са допуснати гласни доказателства при отчитане евентуалната
заинтересованост от изхода на спора. Счита изложеното от майката на молителката за
последователни и логични и съвпадащи с останалите събрани доказателства. Показанията на
свидетеля ответната страна не кореспондират с останалите доказателства по делото, нито с
установената фактическа обстановка.
Що се отнася до оплакванията относно съдържанието на декларацията по чл.9 ЗЗДН,
счита същите за несъстоятелни, тъй като в нея ясно били описани актовете на домашно
насилие срещу молителката и срещу детето - спрямо М.Л., П.Н. извършил акт на
емоционално насилие, обиждайки я с думите „мърша“ и крещейки на висок глас, с което
предизвикал у нея страх и нервност, препречвайки й пътя с което не й дал възможност да си
тръгне и да успокои детето. Упражнил е и физическо насилие, като се е опитал да издърпа
детето от ръцете . Със същите действия е извършил емоционално и физическо насилие и
над детето А., като му викал на висок глас и се опитвал да я изтръгне от ръцете на майката,
без да се съобрази с тревожността му.
В конкретния случай не били ангажирани доказателства, които да оборят
обвързващата доказателствена сила на декларацията.
Излага още, че бащата не за пръв път предизвиквал негативна реакция у детето и не
се съобразявал с неговото емоционално състояние, което действително водело до появата на
още повече страх и тревога както у детето, така и у майката.
Твърди се, че за предходни прояви на агресия се водело досъдебно производство във
ВРП.
По никакъв начин с решението си съдът не създавал предпоставки за родителско
отчуждение. Напротив, решението единствено гласяло, че бащата трябва да се въздържа от
домашно насилие както към майката, така и към детето.
Мярката за закрила бащата да не доближава майката и детето не е била постановена
именно защото съдът е преценил, че не е необходима, а е прекомерна.
По направените от въззивника доказателствени искания изразява становище за
оставянето им без уважение по сл.съображения:
1/ за съдебно техническа аудио- и видео- и лицево-идентификационна експертиза на
записи в паметта на телефонния апарат на майката на ответника и на USB /външна памет/ -
7
счита тези „записи“, че са направени извън установения ред, със средства на заинтересована
страна и против волята и желанието на М.Л. в нарушение на правилото на чл.32 ал.2 от
Конституцията на Р България, и затова не следва да бъдат допускани като доказателство
2/ за съд.удостоверения - дори да е налице видеонаблюдение от църквата „Св.Петка“
или от Очна клиника „Св.Петка-Варна“, то не е сигурно по какъв начин и с какви средства е
извършвано това видеонаблюдение, респ. дали записите от същото са извършвани по
предвидения от закона ред и доколко е възможно да бъдат манипулирани; освен това,
същите не биха могли да дадат отговор на въпросите за твърдяното домашно насилие, след
като няма как на тях да се чуят обидите от въззивника към молителката, поведението му към
детето, нито неговия плач.
Поради изложеното моли за потвърждаване решението на ВРС
От своя страна въззиваемата прави доказателствени искания:
1/ да бъде изискана служебно справка от ОД на МВР–Варна за полицейски
регистрации на П. Б. Н. ЕГН **********
2/ да бъде изискана служебно справка от ВРП за образувани досъдебни
производства против Павел Б.Н.
3/ да бъде изискано служебно актуално свидетелство за съдимост на Павел Б.Н.
4/ да бъде изискана справка от III РУ при ОД на МВР–Варна за подавани сигнали
против Павел Б.Н.,
Моли да й бъде дадена възможност да представя и други нови гласни и писмени
доказателства.
Претендира присъждането на сторените за настоящата инстанция разноски, както и
да бъде потвърдено решението на ВРС досежно присъдените такива за въззивната
инстанция.
По заявените от двете страни доказателствени искания, съдът ще вземе отношение
след изслушването на страните, на които да постави въпроси по фактите.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от П. Б. Н. чрез адв.Св.А. въззивна жалба
вх.№ 17371/ 15.03.2022 срещу решението на ВРС-48с-в № 1207/28.04.2022 в частта му, с
която са му наложени мерки за закрила по чл.5 ЗЗДН.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания след изслушването на
страните, които да се явяват лично в о.с.з. за поставяне на уточняващи въпроси по фактите.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 9.08.2022г от 10.00ч, за която дата и
8
час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9