Решение по дело №40648/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 406
Дата: 8 януари 2024 г.
Съдия: Яна Емилова Владимирова Панова
Дело: 20221110140648
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:....
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20221110140648 по
описа за 2022 година
Производството е по чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба на З....., ЕИК: ...., срещу ...., ЕИК: ...., за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 704.00 лева,
представляваща остатък от изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди по лек автомобил “...”,
с per. № ..., вследствие на виновно и противоправно деяние на застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответникаи ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната
лихва върху претендиралите суми от датата на завеждане на исковата молба
до пълното изплащане на сумите, както и разноските по делото в това число и
заплатеното адвокатско възнаграждение
Ищецът твърди, че на 11.11.2020г. в гр. Велико Търново, на бул.
„Габровски” е реализирано ПТП с участието на МПС марка „....” с per. № ....,
собственост на ... и управлявано от същата и МПС марка “...”, с per. № ...,
собственост на ... и управлявано от същия. Твърди, че според представения
към ИМ Двустранен Констативен Протокол за ПТП от 11.11.2020 г.,
причините за произшествието се дължат на противоправно поведение от
страна на водача на МПС марка „....” с per. № ...., който при разминаване на
кръстовище на зелен светофар, поради невнимание, навлиза в лентата на
движение на МПС марка “...”, с per. № ... и предизвиква ПТП с материални
щети. МПС марка “...”, с рег. № ... се твърди да е бил застрахован по
застраховка “Автокаско” в З..... със застрахователна полица №: ..., валидна
към момента на събитието. Била заведена щета под № ... при ищеца.
Нанесените щети по автомобила били описани в приложените опис
заключения. След направена оценка на щетата било изплатено
застрахователно обезщетение в размер 1 862.21 лева. Сочи се, че след
изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу прекият причинител на вредите, както и че
собственикът на МПС марка „....” с per. № .... бил сключил задължителната
застраховка за “Гражданска отговорност” с .... Ищецът признава до подаване
1
на ИМ ответникът да е заплатил чрез прихващане част от сумата в размер на
1 173.21 лв., откъдето за ... се пораждал правния интерес от предявяване на
претенциите по съдебен ред за остатъка от сумата в размер на 704.00лв.
В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба е подаден от
ответника. Същият оспорва исковете като неоснователни по размер. Не се
оспорва твърдените дата и място на пътния инцидент, че моторното превозно
средство лек автомобил „....“ с ДК№ ... е бил застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество;
наличието на валидно правоотношение по Каско и изплащането на
обезщетение по Каско, получаване на покана за доброволно изпълнение.
Сочи се, че спорен бил единствено размерът на вредите по л.а. “...”, с рег. №
.... Счита, че изплатеното от него обезщетение покрива действителните
имуществени вреди от процесното ПТП. Прави искане за допускане на САТЕ
по задача, посочена в отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 411 КЗ.
По този иск в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: 1) наличие на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице;
2) плащането на застрахователно обезщетение по нея; 3) осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: деяние –
настъпилото ПТП, противоправно поведение на водача на МПС,
застраховано при ответника, вреда – щетите по МПС “...”, с рег. № ...;
причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по
имуществената застраховка вреди; наличие на валидна към датата на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по
спора.
Предвид направените с писмения отговор оспорвания, в тежест на
ответника е да докаже плащане на задължението, предмет на делото.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклада по делото са обявени за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: настъпването на 11.11.2020г. в гр. Велико Търново, на бул.
„Габровски” на пътно-транспортно произшествие с участието на МПС марка
„....” с рег. № ...., собственост на ... и управлявано от същата и МПС марка
“...”, с per. № ..., собственост на ... и управлявано от същия; обстоятелството,
че причините за произшествието се дължат на противоправно поведение от
страна на водача на МПС марка „....” с peг. № ...., който при разминаване на
кръстовище на зелен светофар, поради невнимание, навлиза в лентата на
движение на МПС марка “...”, с рег. № ... и предизвиква ПТП с материални
щети.
Отделено е като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че МПС марка “...”, с рег. № ... е било застраховано по
застраховка “Автокаско” в З..... със застрахователна полица №: ..., валидна
към момента на събитието. Не се оспорва от ответника, че пътно-
транспортното произшествие е покрит от ищеца застрахователен риск въз
основа на посочената полица, като в отговора на исковата молба се твърди, че
не ставало ясно какви са договореностите по отношение начина на
2
обезщетяване на вредите. В случая обаче това обстоятелство се установява от
представените по делото доказателства - в раздел VIII „Застрахователно
обезщетение“ от Общите условия за застраховка „Автокаско“ е ясно описан
начина на обезщетяване на увреденото лице, приложим към всички покрити
рискове по застраховката.
Отделени са като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване още обстоятелството, че собственикът на МПС марка „....” с peг. №
.... е сключил задължителната застраховка за “Гражданска отговорност” с ... ,
валидна към датата на събитието; изплащането на обезщетение от ищеца в
полза на увреденото лице по щета в размер на 1862,21 лв.; получаване от
ответника на регресна покана за плащане, по която ответникът изплатил на
ищеца сумата в размер на 1173,21 лв. чрез прихващане.
За пълнота следва да се отбележи, че всички посочени по-горе
обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени
доказателства – застрахователна полица по застраховка „Автокаско“ от
4.08.2020 г., общите условия към нея, свидетелство за регистрация на МПС,
двустранен констативен протокол за ПТП от 11.11.2020 г., протокол за оглед
на МПС, възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол, фактура от
7.12.2020 г., покана за плащане, уведомление от 15.06.2021 г. за извършено
прихващане на насрещни задължения, платежно нареждане от 11.06.2021 г.,
както и от заключението на допуснатата по делото съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано.
При съвкупната преценка на посочените доказателства се налага извод, че
виновен за настъпване на процесното ПТП е именно водачът на лек
автомобил „....“ с рег. № ...., който при разминаване на кръстовище на зелен
светофар навлиза в лентата на движение на лек автомобил марка „...“, с рег.
№ ... и предизвиква процесното пътно-транспортно произшествие.
Ответникът не оспорва този факт, като по образуваната пред него
преписка по щета № 0410-110-0762-2021 е заплатил на ищеца сумата от
1173,21 лв., което обстоятелство се признава от ищеца.
За установяване на нанесените на лекия автомобил щети при настъпване
на процесното ПТП по делото е изслушано заключение по съдебна
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и обосновано. Съгласно заключението от механизма на ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за
ПТП видими увреждания, се налага извода, че щетите по л.а. „...“, с рег. № ...,
се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на
11.11.2020 г. произшествие.
Вещото лице е посочило, че при оценка на нанесените щети по „...“, с рег.
№ ..., е взел предвид извършените от ищеца огледи и съставени описи на
увредените детайли, като в описите били отразени видът и степените на
щетите, съгласувани от собственика на автомобила. Стойността на вредите,
определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1684,13 лв.
Обичайните ликвидационни разноски според вещото лице са в размер между
15 и 25 лв.
С оглед заключението на вещото лице, съдът намира, че сумата,
необходима за отстраняване на щетите по собствения на ищеца лек
автомобил, възлиза на 1684,13 лв. Съдът кредитира заключението на вещото
лице относно този размер на вредите, като следва да се отбележи, че в
3
заключението на стр. 5, поради техническа грешка е изписана сумата от
1636,13 лв., която не съответства на сбора от отделните колони в таблицата
„Рекапитулация“ на стр. 4 от заключението. Застрахователят ищец е изплатил
обезщетение на увреденото лице в размер от 1862,21 лв. Доколкото
отговорността на ответника е ограничена от стойността на вредите,
определена на база средни пазарни цени, същата не следва да бъде
ангажирана за разликата над посочения от вещото лице размер на вредите –
1684,13 лв. Към тази сума следва да се добавят и обичайните ликвидационни
разноски в претендирания от ищеца размер – 15 лв.
Ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер от 1173,21 лв.
Незаплатена е сумата от 525,92 лв., поради което и искът се явява
основателен до този размер и следва да се отхвърли като неоснователен за
разликата от 178,08 лв. до пълния предявен размер от 704,00 лв.
По разноските:
При този изход на спора по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право
на разноски имат и двете страни.
Направените от ищеца разноски по водене на делото възлизат на 450,00
лева – 50,00 лева държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съобразно уважената част от иска, на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер от 336,17 лв.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Същото съдът определя в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съобразно отхвърлената част от иска, на ответника следва да се
присъди сумата в размер от 25,29 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати
на ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., по иск с правна
квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 525,92 лева, представляваща
регресно вземане и ликвидационни разноски във връзка с платено от ищеца
обезщетение по щета № ... по застраховка „Автокаско“ за вреди по лек
автомобил “...”, с peг. № ..., настъпили вследствие на пътно-транспортно
произшествие от 11.11.2020 г., реализирано поради виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил „....“, рег. № ....,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ....,
ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на подаване
на исковата молба – 28.07.2022 г. до окончателното погасяване на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
525,92 лв. до пълния предявен размер от 704,00 лв.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., да
заплати на ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 336,17 лева, представляваща разноски за
исковото производство, съобразно уважената част от иска.
4
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати
на ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., сумата от 25,29 лева,
представляваща разноски за исковото производство, съобразно отхвърлената
част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд по реда на
глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5