Р Е Ш Е Н И Е № 80
Гр. Сливен, 22.05.2019
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Иглика Жекова
при участието на
прокурора ……………….
и при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 337 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2018 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215 и сл. от Закона за устройство
на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалби
от А.С.Д. *** и „А. ***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., жк „Д.“
бл. ** вх. „.“ ап.*, представлявано от А.С.Д. срещу Заповед № РД 15
-2673/24.10.2018 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а
ал. 1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Масивна ограда”, изграден
на север върху ПИ с идентификатор 67338.537.130 и на изток върху ПИ с
идентификатор 67338.537.201. В същата заповед е разпоредено, след влизането й в
сила, до собственика на незаконния строеж да се отправи покана за доброволно
изпълнение на разпореденото премахване по реда на чл. 277 от АПК, като при
неспазване на този срок, заповедта ще бъде изпълнена принудително от Община
Сливен по ред, определен с наредба на Общинския съвет за сметка на адресатите
на заповедта.
В жалбите се
релевират доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и
необоснованост на оспорената заповед. Оспорващите твърдят, че установените от
работната група при общината нерушения липсват. Нарушени били основните
принципи, залегнали в АПК, а в самата заповед не били посочени фактическите и
правни основания за нейното издаване. Административният орган не съобразил
разположението на имота във времето, кой е строил оградата, както и дали по
старите планове същата е на повече от метър в собствения имот от границата
между съседни имоти. Твърди се, че оградата е строена на етапи във времето и
завършена през 1995 г., а жалбоподателите нямат нищо общо с нейното изграждане.
Геодезическото заснемане било извършено от частно лице, а не от общината, което
водело до процесуална незаконосъобразност на акта. Не било обследвано още в кой
имот попада оградата, а същата съставлявала и търпим строеж, съгласно § 127 ал.
1 от ЗИДЗУТ. Позовава се на разпоредби на ЗПИНМ, с твърдението, че оградата е
била допустим строеж по смисъла на този закон и търпим строеж по см. на § 16
ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт с претенция за разноски.
В с.з. оспорващият А.Д.,
редовно и своевременно призован, се явява лично и с процесуален представител
адв. М. А., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи по изложените в
същата съображения. В писмени бележки твърди, че оградата не била променяла
местоположението си от 1963 г. досега. Строежът бил допустим и по тогава
действащите правила и сега по ЗУТ, в която връзка се позовава на § 16 ал. 1 от
ПЗР на ЗУТ, което обаче не било обследвано от органа и съставлявало съществено
процесуално нарушение. Моли съда да уважи жалбата и отмени заповедта.
В с.з. оспорващото
дружество „А. ***“ ЕООД, редовно и своевременно призовано, се представлява от своя
управител А.Д. и упълномощен адв. Д. О., който поддържа жалбата и моли съда да
я уважи. Заявява, че оградата е изградена при действието на Закона за плановото
изграждане на населените места и е била допустим строеж, но административният
орган не е изследвал това обстоятелство, водещо до процесуална
незаконосъобразност на заповедта. В писмени бележки излага доводи, идентични с
горните, с допълнение – че в акта липсва фактическо основание за неговото
издаване, поради което не били спазени изискванията за форма. Неправилно като
адресат на заповедта било посочено дружеството, което обаче нямало отношение
към строежа. Моли съда да отмени акта по изложените в жалбата доводи, с
претенция за разноските по делото.
В с.з.
административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от юрк.
М. С., която оспорва жалбата. Твърди, че оградата е изградена без разрешение за
строеж и в имот на заинтересованата страна и имот публична общинска
собственост, който е улица. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки излага доводи за материална и
процесуална законосъобразност на атакуваната заповед. Заявява, че при нейното
издаване са спазени материалноправните разпоредби. Счита, че строежът не е и
търпим, в която връзка от представената от експертите по делото разпечатка от
Гугъл земя от 2012 г. било видно, че оградата не е била изградена. Освен това
оградата била изградена и без отстъпено право на строеж в чужда земя.
В с.з.
заинтересованата страна „С. Г. И.“ ЕООД, редовно и своевременно призовано, се
представлява от надлежно упълномощен адв. Н. К., който оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли. Претендира разноски.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
По силата на две
дарения на недвижим имот, обективирани в Нотариален акт, вписан под № 175, том VIII, дело № 1977/2008 г. в СВп – Сливен и Нотариален акт,
вписан под № 186, том XXXII/2007 г.Iнастоящият оспорващ А. Д. придобил право на собственост
върху ПИ с идентификатор 67338.537.200 по КК на гр. Сливен, с площ на имота 722
кв.м. С покупко – продажба, удостоверена с Нотариален акт № 8, том XI, дело № 1897/2017 г. Д. придобил правото на
собственост и върху сградите в поземления имот, а с Нотариален акт за продажба
на недвижим имот, вписан под № 118, том IX,
дело № 1706/2009 г. същият продал на дружеството, чийто едноличен собственик е
- „А. ***“ ЕООД 200/722 кв.м. от поземления имот, ведно с правата, произтичащи
от издадени строителни книжа и документи за изграждане на автомивка,
разположена на северната и западната регулационни линии на имота. От графичния
материал, приобщен по делото, се установява, че процесният имот граничи от
север с улица и от изток – с поземлен имот с идентификатор 67338.537.201 по КК
на града.
С Договор за
продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 13.12.2017 г.
поземлен имот с идентификатор 67338.537.201 по КК на гр. Сливен с площ 1187 кв.м.
бил закупен от „С. Г. И.“ ЕООД, което дружество с жалба вх. №
4704-2994/24.08.2018 г. уведомило Община Сливен, че при направено замерване
площта на имота, се установява, че съсед с идентификатор на имот 67338.537.200
е застроил на границата масивна ограда с височина 3 м. и навлиза в имот
67338.537.201 от 1.15 до 1.80 м. С писмо изх. № 4704-2994(1)/03.09.2018 г. на
Община Сливен били изискани от А.Д. документ за собственост и строителни книжа
за ограда, изградена между ПИ 67338.537.200 и 67338.537.201. С уведомление вх.
№ 9400-18876/10.09.2018 г. А.Д. ***, че по повод горната жалба подготвя искова
молба за установяване на граници и моли спорът да не се решава до приключване
на спора за материално право. С последващо уведомление вх. №
9400-19309/13.09.2018 г. Д. представил писмени доказателства, удостоверяващи,
че е образувано гр. дело относно спор за граници.
На 12.09.2018 г.
работна група от специалисти в отдел „Строителен контрол“ при Общинска администрация
Сливен извършили проверка на строеж: „Масивна ограда“, при който установили, че
същият е изграден на север върху ПИ 67338.537.130 – публична общинска
собственост и на изток – върху ПИ 67338.537.201, собственост на „С. Г. И.“
ЕООД, която ограда е собственост на А.Д. и „А. ***“ ЕООД, изпълнен по стопански
начин, като по време на проверката не са представени разрешение за строеж и
протокол за определяне на строителна линия и ниво. Резултатите от проверката
били обективирани в Констативен акт № 12/12.09.2018 г., съгласно който строежът
представлява масивна Г-образна ограда – бетоново тухлен зид с ивични основи с
дължина на север 19,00 м., на изток 32,00 м. и средна височина 2,80 м.,
строежът е шеста категория, съгласно чл. 137 ал. 1 т. 6 от ЗУТ, извършен без
издадено разрешение за строеж и протокол за строителна линия. Проверяващите
приели в акта, че са нарушени разпоредбите на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ и приложили
към същия геодезическо заснемане, окомерна скица на разположение на строежа в
имота и снимков материал. Актът бил връчен на Д. на 15.10.2018 г. На 17.10.2018
г. с вх. № 9400-21975 в Община Сливен постъпило Възражение от А.Д. срещу
констатациите в акта, в което било заявено, че геодезическото заснемане е
извършено от частно лице, а не от общината, което опорочавало процедурата по
съставяне на акта. Заявил, че оградата е изграждана на няколко етапа, като е
завършена през 1995 г. и като такава е била допустима по тогава действащите
строителни правила и норми и търпим строеж по смисъла на ЗУТ. Към преписката е
приложено геодезическо заснемане, извършено от „Геостройпроект“ ЕООД и
изготвена от проверяващите специалисти от отдел „СК“ при общинската
администрация окомерна скица, от които се установява възприетото в констативния
акт от фактическа страна.
Въз основа на
събраните в административната преписка писмени доказателства, Кметът на Община
Сливен издал Заповед № РД 15-2673/24.10.2018 г., с която на основание чл. 225а
ал. 1 от ЗУТ разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж “Масивна ограда”,
изграден на север върху ПИ с идентификатор 67338.537.130 и на изток върху ПИ с
идентификатор 67338.537.201. В същата заповед е разпоредено, след влизането й в
сила, до собственика на незаконния строеж да се отправи покана за доброволно
изпълнение на разпореденото премахване по реда на чл. 277 от АПК, като при
неспазване на този срок, заповедта ще бъде изпълнена принудително от Община
Сливен по ред, определен с наредба на Общинския съвет за сметка на адресатите
на заповедта. Заповедта била връчена на А.Д. на 19.11.2018 г., лично и в
качеството му на з. пр. на „А. ***“ ЕООД. Жалбите срещу заповедта постъпили в
настоящия съд на 30.11.2018 г. и 03.12.2018 г.
Към доказателствата
по делото е приобщен Договор за замяна на недвижим имот – частна общинска
собственост от 23.04.2007 г., по силата на който Община Сливен е прехвърлила на
А.Д. терен с площ от 28 кв.м., част от поземлен имот с идентификатор
67338.537.130 и терен с площ 12 кв.м., част от ПИ с идент. 67338.537.201, като
в замяна Д. е прехвърлил на общината терен с площ 18 кв.м., част от ПИ
67338.537.200.
По делото са
разпитани като свидетели Ж. К., Кр. М. и П. К.. Първият от тях заявява, че
живее на 200 м. от имота на Д., като познава същия от 1970 г.; първоначално
имотът бил заграден с плет, след това – с мрежа, основите на оградата били
отляти от З., който направил съседния от изток имот паркинг; преди 3-4 години
видял, че са издигнали голяма стена. Свид. М. заявява, че живее на 150-200 м.
от Д., не помнел да са местени огради; не знае на кого е било мястото от изток
преди, било празно място; тухлената ограда била строена около 1992 – 1993 г., а
преди това била плет и мрежа; основите на оградата отлял З., който имал
камиони, а оградата била на мястото, където е била мрежата; Д. надградил
оградата над основите през 1992 – 1993 г.
Свид. К. заявява, че е съсед на Д.; оградата била изградена през 2012 г.
– 2014 г. с тухли, като била измазана през 2015 г.; преди тази ограда имало
ламарини, закрепени на циментови стълбове, която помни от 1990 г.
По делото е
изготвена и приета като неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза
от вещо лице със специалност „г. и картография“, която съдът кредитира като
изготвена компетентно, безпристрастно и съответна на останалия събран по делото
доказателствен материал. Вещото лице дава заключение, че в първия регулационен
план от 1957 г. ПИ с идент. 67338.537.200 не фигурира като графика; вторият
регулационен план е от 1982 г., като в него имотът е с пл. № 1219, а в
разписния лист към плана собственик е С. А. С., по нотариален акт собствеността
е върху площ от 600 кв.м., а в плана – 427 кв.м.; по регулационния план от 1995
г. имотът е с площ 698,72 кв.м., със същия разписен лист; на 13.03.2001 г. е
приет Регулационен план като част от ПУП на града, изменен по молба на С. С.
със заповед на кмета на общината през 2007 г., с урегулиране на имот пл. №
1219, с придаване към него на 28 кв.м. и отнемане на 18 кв.м., обективирано със
замяна, с което процедурата по урегулиране на имота приключила, а
новообразуваният УПИ III-1219 бил с площ от
719 кв.м. Според заключението на вещото лице, изготвило и комбинирана скица,
върху която са нанесени границите на процесните имоти по цитираните планове,
построената ограда от север и изток е извън границите на ПИ 67338.537.200 по
всички планове; границата на този имот на изток не се е променяла; на изток
никога не е имало законен частен имот, като на регулационните планове до 1995
г. липсва каквото и да е очертание на имот или отреждане за предназначение; в
плана от 1995 г. за пръв път се появява отреждане „За обществено обслужване“; в
Община Сливен няма издавано разрешение за строеж на процесната „Масивна ограда“
на А.С.Д. и „А. ***“ ЕООД; видно от комбинираната скица, процесната масивна
ограда изцяло излиза от границите на ПИ с идент. 67338.537.200, като на север е
изградена върху имот с идент. 67338.537.130, навлизаща на разстояние 1,66 –
1,81 кв.м. (в западната и източната части), а на изток оградата навлиза на
разстояние 0,86 кв.м. – 1,55 кв.м. в ПИ с идент. 67338.537.201(сега – 207). При
разпит в съдебно заседание вещото лице уточнява, че в източно направление
оградата е строена без никакви строителни книжа, което се установявало и от
обстоятелството, че е с множество чупки, които са съобразявани с наличните в
двора сгради, а не по границата в различните планове; първият план, на който се
появяват очертания на имота е този от 1982 г., по който план оградата е
нетрайно материализирана, т.е. телена или мрежа; във всички планове от 1982 г.
и 1995 г. така изградената ограда не съответства на границата; на мястото няма
гранични знаци; имотът бил закупен 500 кв.м. като мараш, а след това се
увеличава, по разписен лист е 600 кв.м., а реално към момента е не по- малко от
900 кв.м. по начина, по който е ограден; във всички случаи се изискват
строителни книжа, защото строежът представлява масивна ограда с височина от
1,90 кв.м. до 3 м.
По искане на
заинтересованата страна по делото е изготвена комплексна съдебно – техническа
експертиза, извършена от вещо лице със специалност „г. и картография“ и вещо
лице със специалност „ПГС“, приета по делото като неоспорена от страните. Съдът
кредитира същата като изготвена компетентно и безпристрастно и съответна на
останалия събран по делото доказателствен материал, в т.ч. и на предходната
единична съдебно – геодезическа експертиза. Съгласно заключението на вещите
лица от комплексната СТЕ, видно от приложен снимков материал, представляващ
сателитно изображение и изглед от Гугъл Стрийт Вю, към месец март 2012 г.
процесната масивна ограда не е била построена, а на място е имало нетрайна
ограда с ламаринени пана; видно от снимков материал от Гугъл мапс и Гугъл
Стрийт Вю, през същия този период – м. март 2012 г. източната ограда в южната
си част е в процес на изграждане, т.е. съвпада като местоположение с
процесната; в подкрепа на това е и обстоятелството, че на плана от 2001 г.
процесната ограда не е заснета на мястото, където е към датата на издаване на
оспорената заповед. Според експертите, оградата е строеж шеста категория и по силата на чл. 147 ал. 1 т. 7 от ЗУТ, за
тях не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение
за строеж, а само конструктивно становище, такова липсвало по делото. Според
експертното заключение, процесната източна ограда е с височина от 1,30 м. до
1,70 м. спрямо котата на терена на дворното място на Д. и с височина до 3,0 м.
до 2.35 м. спрямо котата терена на ПИ 67338.537.201; дължината на източната
ограда е 32 м., а северната е с дължина 19 м., също изградена с бетонови тухли
с ширина 15 см. върху ивична бетонова основа с дълбочина около 20 см.; оградата
е измазана и завършва с бетонова шапка и декоративни бетонови колонки през
определено разстояние; северната ограда е с височина 1.80 м. спрямо котата на
терена на ПИ 67338.537.200 и височина спрямо котата на улицата, т.е. на ПИ
67338.537.130 – от 1,80 м. до 2,80 м.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна на база всички писмени доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред, както и въз
основа на представените такива писмени и гласни доказателства, събрани в хода
на производството.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбите са подадени
от А.С.Д. и „А. ***“ЕООД на основание чл. 215 и сл. от ЗУТ срещу Заповед на Кмета
на Община Сливен, с която е наредено премахване на незаконен строеж “Масивна ограда”,
изградена на север върху ПИ с идентификатор 67338.537.130 и на изток върху ПИ с
идентификатор 67338.537.201 по КК на гр. Сливен. Оспорването е направено от
легитимирани лица, при наличие на правен интерес, в рамките на законовия 14 –
дневен срок и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което е допустимо.
Разгледани по
същество, жалбите се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното
начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Оспорената
заповед е издадена от Кмета на Община Сливен, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му по
силата на закона (чл. 225а ал. 1 от ЗУТ) материална компетентност. Съгласно чл.
225а ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225 ал. 2, или на части от тях. Съобразно
изготвеното по делото експертно заключение на комплексната съдебно – техническа
експертиза, процесният строеж „Масивна ограда“ е шеста категория. Същият
съставлява „строеж“ по смисъла на § 1 т. 38 от ДР на ЗУТ и попада, с оглед
установените от вещите лица технически характеристики в обхвата на нормата на
чл. 137 ал. 1 т. 6 от ЗУТ, като строеж по чл. 147 т. 6 от с.з. (плътна ограда с
височина на плътната част от 0,60 до 2,20 м.). Ето защо съдът приема за
безспорно по делото, че строежът е шеста категория и оспорената заповед е
издадено от компетентен орган, в предписаната от закона предметна форма и
съдържание, което я прави валиден административен акт. Освен валидна, при
преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност, настоящата съдебна инстанция намира, че
заповедта е постановена и при спазване на всички съществени
административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите
материалноправни разпоредби, при следните съображения:
Административнопроизводствените
действия и процедури, извършването на които е предпоставка за образуване на
административно производство по чл. 225а от ЗУТ са уредени от законодателя в
ал. 2, съгласно която, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен
акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 (служителите за контрол по
строителството в администрацията на всяка община), а актът се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. В
процесния случай административното производство е започнало с извършена от
работна група – специалисти от отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен
проверка, приключила със съставен Констативен акт № 12/12.09.2018 г.,
установила изграждане на строеж без наличие на разрешение за строеж и протокол
за определяне на строителна линия и ниво. Актът е връчен на неговия адресат,
като същият се е възползвал и от нормативно предоставената му възможност да
депозира възражение срещу констатациите в същия. Следователно, процесната
заповед е издадена като резултат от извършени нормативно установени и
законосъобразно проведени административнопроизводствени действия. В тази връзка
съдът намира за неоснователно възражението на оспорващата страна, че ползвайки
геодезическо заснемане от трето лице, проверяващите длъжностни лица, респ.
административния орган са допуснали съществено процесуално нарушение. На първо
място, законът не забранява ползването на външни източници на информация в хода
на едно административно производство и второ, съгласно съдебната теория и
трайно установената съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което, ако не бе допуснато, органът би
стигнал до изводи, различни от формираните в административния акт. Установените
в случая от органа обстоятелства от фактическа страна не водят до такива изводи.
Противно на
твърдяното в жалбите, оспорената заповед съдържа както фактически, така и
правни основания, поради което отговаря на изискванията за мотивираност. Посоченото
в заповедта правно основание за нейното издаване е разпоредбата на чл. 225 ал.
2 т. 2 от ЗУТ, съгласно която строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Като
фактическо основание в акта е посочено изграждане на строеж „Масивна ограда“,
изпълнен без издадено разрешение за строеж и протокол за строителна линия, в
нарушение на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, строежи могат да
се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. В случая разрешение за
строеж за процесната ограда не е представено, а нейното наличие и технически
характеристики са установени по безспорен и категоричен начин от експертите по
делото след оглед и замерване на място. Съобразно експертното заключение на
комплексната съдебно – техническа експертиза, процесната ограда в източна
посока е с височина от 1,30 м. до 1,70 м. спрямо котата на терена на дворното
място на Д. и с височина от 3,0 м. до 2.35 м. спрямо котата на терена на източно
разположения ПИ 67338.537.201; дължината на източната ограда е 32 м., а
северната е с дължина 19 м., също изградена с бетонови тухли с ширина 15 см.
върху ивична бетонова основа с дълбочина около 20 см.; оградата в северна
посока е с височина 1.80 м. спрямо котата на терена на ПИ 67338.537.200 и
височина спрямо котата на улицата (ПИ 67338.537.130) – от 1,80 м. до 2,80 м.
Юридическа предпоставка за законността на един строеж е извършването на
нормативноустановени административноправни процедури, приключващи с издаване на
нарочен административен акт – разрешение за строеж, обективиращо правото на
възложителя да извърши строежа в рамките на позволените му от компетентния
орган (главен архитект на общината) обеми. Тази предпоставка е обективирана от
законодателя в нормата на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ, цитирана по – горе и процесният
строеж категорично попада в нейния обхват. Изключения от правилото на чл. 148
ал. 1 от ЗУТ досежно оградите са въведени с нормата на чл. 151 ал. 1 т. 11 от ЗУТ, съобразно която не се изисква разрешение за строеж за леки прозирни огради
и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м. в рамките на поземления
имот. Очевидно е от доказателствата, че процесната ограда не попада в обхвата
на тези изключения, доколкото същата е изцяло плътна и с височина съответно в
източна посока от 1,30 м. до 1,70 м. и в северна посока – от 1,80 м. до 2,80 м.
При тези данни и безспорно установеното, че строежът е изграден с конкретни
технически характеристики, за реализацията на каквито законът поставя изискване
за издаване на разрешение за строеж като условие за законност, ирелевантно се
явява обстоятелството дали процесната ограда е изградена в собствения на
оспорващия Д. поземлен имот или навлиза в съседни имоти. Обемите, в които е
построена са извън изключенията по чл. 151 ал. 1 т. 11 от ЗУТ и нейното
изграждане без разрешение за строеж е извършено при неспазване на законовите
изисквания, както правилно е приел административният орган.
На следващо място
настоящата съдебна инстанция не споделя и довода на оспорващите страни, че
строежът е „търпим“ по смисъла на ЗУТ, респ.- не подлежи на премахване,
обстоятелство, несъобразено от органа – издател на атакуваната заповед. На
първо място следва да се отбележи в тази връзка, че съобразно заключението на
комплексната съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като
неоспорена от страните и изготвена компетентно и безпристрастно, от сателитно
изображение от Гугъл Стрийт Вю от м. март 2012 г. се установява, че към този
момент процесната ограда не е била изградена, а и в плана от 2001 г. не е
заснета на мястото, където е към датата на издаване на заповедта и второ, дори
да се приеме твърдението на оспорващия, че е строена през 1995 г., оградата на
отговаря на нормативните изисквания за търпимост на строеж. Съгласно § 16 ал. 2
от ПР на ЗУТ, незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни
1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако
са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи
до 31 декември 1998 г. Първо, по делото не се твърди, а и не се доказва, че
процесният строеж е деклариран пред компетентните общински органи в посочения
срок – до 31 декември 1998 г. и второ, необоснован е доводът на
жалбоподателите, че същият строеж е бил допустим по правилата и нормативите,
действали по време на неговото извършване. Към този период са действали и са
били приложими разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство
(ЗТСУ -отм. ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г.). Нормата на чл. 55 от ЗТСУ (отм.)
указва, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този
закон и разпоредбите по неговото приложение, като с оглед чл. 225 ал. 1 т. 7 от
ППЗТСУ, при издаване на разрешение за строеж не се изисква одобрен
инвестиционен проект за огради с височина до 2,2 м., а становище на инженер –
конструктор с указания за изпълнение (чл. 225 ал. 2). В настоящия случай
височината на оградата е от 2,35 м. до 3,0 м. спрямо котата на терена на
съседния от изток поземлен имот и с височина от 1,80 до 2,80 м. спрямо котата
на северния поземлен имот (улица), а конструкцията е масивна и е следвало за
нейното изграждане, възложителят и изпълнител на строежа да се снабди с
изискуемото разрешение за строеж, след представяне на становище от инженер –
конструктор. По делото дори не се твърди, че такова становище за оградата е
изготвяно, а е и безспорно установено, че не е издавано изискуемото разрешение
за строеж.
На следващо място,
необоснован е и доводът в жалбата относно приложимостта на § 127 ал. 1 от ПЗР
на ЗИДЗУТ. Съобразно тази разпоредба, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. Първото изискване на нормата е строежът да е бил допустим по
разпоредбите, действали по време на неговото изграждане. Както се отбеляза
по-горе, ако се приеме твърдението на жалбоподателите (и заявено от водените от
същия свидетели К. и М.), че процесната ограда е строена през 1995 г., то към
този момент са били приложими разпоредбите на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), но
съотнесен към същите, строежът не покрива установените от тях правила. Същият
не покрива и изискванията на сега действащите норми на ЗУТ, съображения за
което са изложени по - горе. Следователно, противно на изложените в жалбите
твърдения за търпимост на строежа, процесната масивна ограда не попада в
приложното поле на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като с оглед
разпоредбите на чл. 55 от ЗТСУ (отм.) и чл. 148 от ЗУТ, е налице незаконен
строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда
на 225а ал. 1, на каквото правно основание е издадена обжалваната заповед.
Изложеното мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че процесната Заповед № РД 15
-2673/24.10.2018 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а
ал. 1 от ЗУТ, е наредено по отношение на А.С.Д. и „А. ***“ ЕООД да бъде
премахнат незаконен строеж “Масивна ограда”, изграден на север върху ПИ с
идентификатор 67338.537.130 и на изток върху ПИ с идентификатор 67338.537.201 представлява
по своята същност един валиден административен акт, издаден в съответствие с
материалния закон и при спазване на всички съществени
административнопроцесуални правила, а депозираната срещу него жалба е
неоснователна.
Предвид
отхвърлянето на оспорването, основателна се явява и следва да се уважи
претенцията на административния орган и заинтересованата страна за присъждане
на разноските в производството, съобразно разпоредбата на чл. 143 ал. 3 и ал. 4
от АПК. Реално заплатените по делото разноски от административния орган
възлизат на 127,00 (сто двадесет и седем) лева депозити за съдебни експертизи,
а претендираното юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи в размер на 200,00 (двеста) лева,
съобразно нормата на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК. Реално
сторените от заинтересованата страна разноски възлизат общо на 540,00
(петстотин и четиридесет) лева, от които 300,00 (триста) лева заплатено в брой
адвокатско възнаграждение и 240,00 (двеста и четиридесет) лева внесен депозит
за съдебна експертиза. Така определените сума следва да се възложи в тежест на
оспорващата страна.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на
А.С.Д. *** и „А. ***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., жк „Д.“ бл.
** вх. „.“ ап.*, представлявано от А.С.Д. срещу Заповед № РД 15
-2673/24.10.2018 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а
ал. 1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Масивна ограда”,
изграден на север върху ПИ с идентификатор 67338.537.130 и на изток върху ПИ с
идентификатор 67338.537.201, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.С.Д. *** и
„А. ***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., жк „Д.“ бл. ** вх.
„.“ ап.*, представлявано от А.С.Д. *** разноски в размер на 327,00 (триста
двадесет и седем) лева.
ОСЪЖДА А.С.Д. *** и „А. ***“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. С., жк „Д.“ бл. ** вх. „.“ ап.*,
представлявано от А.С.Д. да заплатят на „С. Г. И.“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „Х.“ № *** разноски в размер на 540,00 (петстотин и
четиридесет) лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: