ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 23.01.2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на
прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 441 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба вх. № 3216/26.09.2019 г. на л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № 231/14.01.2018 г. на Началника на Затвора – Ловеч, с искане за обявяване на нищожност на заповедта.
Делото първоначално е
разпределено на състав с председател Димитрина Павлова, която с определение №
766 от 27.09.2019 г. се е отвела от настоящото дело с мотив, че вече е разгледала идентично дело – адм. д. №
143/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, което е приключило с
влязло в сила определение, като изрично е посочено, че двете дела са напълно
идентични - срещу същия административен акт, със същото искане и между същите
страни.
С разпореждане от з.с.з. на 30.09.2019 г. на настоящия състав на съда е изискано за прилагане адм. д. № 143/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч.
Видно от същото адм. д. № 143/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, образувано на 25.03.2019 г., адм.д. № 143/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, е образувано по жалба на същия жалбоподател - л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********,***, срещу същия административен акт - Заповед № 231/14.01.2018 г. на Началника на Затвора – Ловеч и със същото искане - за обявяване на нищожност на заповедта.
С определение № 346 от 25.04.2019 г. на четвърти състав на Административен съд – Ловеч, постановено по адм.д. № 143/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, жалбата на л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № 231/14.01.2018 г. на Началника на Затвора – Ловеч е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, като производството по делото е прекратено. Определение № 346 от 25.04.2019 г. на четвърти състав на Административен съд – Ловеч, постановено по адм.д. № 143/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, е влязло в сила на 16.05.2019 г.
Настоящият състав на съда намира, че производството по делото е недопустимо, поради влязло в сила определение, с което производството по делото е прекратено по идентично дело – адм.д. № 143/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч - между същите страни, срещу същия административен акт и със същото искане до съда. Налице са предпоставките за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото на основание чл. 159, т. 6 и т. 7 от АПК.
Алтернативно на изложеното за
недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 6 и т. 7 от АПК, съдът намира
жалбата за недопустима и на основание чл. 159, т. 4 от АПК – липса на правен
интерес от оспорването.
С писмо вх. № 3216/26.09.2019 г. на ответника, с което жалбата е изпратена в съда заедно с административната преписка, изрично се сочи, че жалбата е недопустима. Сочи се, че обжалваната Заповед № 231/14.01.2018 г. на Началника на Затвора – Ловеч е вътрешноведомствен акт, изрично изключен от обхвата на АПК по силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. Ответникът сочи, че с обжалваната заповед са създадени вътрешноорганизационни правила, с които са породени права и задължения единствено за служителите на администрацията на затвора. Сочи, че с обжалваната заповед не засяга права, свободи и законни интереси на лишените от свобода. Ответникът цитира и Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС, като моли съда да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото.
Съдът споделя становището на ответника за лиса на правен интерес.
Жалбоподателят иска обявяване на нищожност на Заповед № 231/14.01.2018 г. на Началника на Затвора – Ловеч, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК искането за обявяване на нищожност не е ограничено със срок. По отношение на възражението на ответника за липса на активна процесуална легитимация и с оглед служебната проверка за допустимост на жалбата по чл. 159, т. 4 от АПК съдът съобрази следното:
В обжалваната заповед изрично е посочено, че се издава с цел изолация и диференцирано настаняване в разпределителя на затвора.
В диспозитива на Решение на КС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. се сочи: „Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване“.
Ето защо цитираното от жалбоподателя Решение на КС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. не дерогира дължимата от съда служебна проверка за допустимост на жалбата по чл. 159, т. 4 от АПК. Независимо от тълкуването на Конституционния съд в РКС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г., съдът винаги и по всяко време на делото дължи служебна проверка дали обжалваната заповед е акт, който нарушава или застрашава права или законни интереси – видно от РКС № 21/26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г.
В Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС е прието:
„Обявяването на нищожността от
съда може да стане по два начина – когато при оспорване на административен акт,
в законово определения срок, съдът констатира, че актът е нищожен, и при
изрично сезиране на съда с искане за прогласяване на нищожност - безсрочно по
реда на чл. 149, ал. 5 АПК. В двата случая за оспорването е необходимо да е
налице правен интерес на оспорващия.
Правен интерес за оспорващия, в по-широк смисъл, ще е налице, когато с оглед
правната сигурност и силата на пресъдено нещо, каквато съдебният акт несъмнено
има – се прогласи erga omnes какви са правните последици, респ. липсата на
такива, от евентуална нищожност. Интересът на оспорващия е мотивиран и
имплицитно свързан с правото му да може да изисква от всички участници в
правния оборот да се съобразят с правноустановеното в съответно съдебно решение.
Такъв интерес за оспорващия е налице, ако без това оспорване не би могъл да
защити своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на
нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му
защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици. С други думи,
правният интерес от обявяването на нищожността се състои в промяна в правното
положение на заинтересувания, което настъпва в резултат от обявяването на
нищожността.
Процесуалноправният интерес е инструментът за защита на засегнатите права и
интереси, представляващи същността на материалноправния интерес, и
съотношението е като средство към цел. Това е причината за изискването той да е
налице към момента на оспорването - подаване на жалбата или искането за
обявяване на нищожност. Процесуалноправният интерес е положителна процесуална
предпоставка, от категорията на абсолютните. Той трябва да е личен – никой не
може от свое име да търси съдебна защита на чужди права. Трябва да е и пряк, и
непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат
засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от
материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, или
административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия
или за които той поражда задължения…….Във всички случаи, при оспорване на
административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се
докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или
законни интереси. В тази връзка следва да се има предвид решение № 5/17.04.2007
г. по к.д. №11/2006 г., съгласно което „Прогресивният характер на легитимацията
е възможност да се обжалват административните актове не само когато са налице
пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права“. Правният интерес
следва да е правомерен, личен и обоснован, както и да е налице към момента на
предявяване на претенцията пред съда. Преценката в тази насока е в правомощията
на съда за всеки конкретен казус и по отношение на всеки един от оспорващите.“
Освен цитираното Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС, налице са и редица други тълкувателни решения, относно правния интерес по чл. 159, т. 4 от АПК, като: Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г., Тълкувателно решение № 2 от 22.04.2008 г. по т.д. № 21/2007 г., Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2011 г. по т.д. № 8/2010 г., Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2009 г. по т.д. № 6/2008 г., Тълкувателно решение № 1 от 18.04.2006 г. по т.д. № 1/2006 г., както и както и константна съдебна практика.
Предвид сочените тълкувателни решения и в унисон със съдебната практика, в настоящия случай съдът следва да извърши преценка дали с обжалваната заповед са засегнати/или предстои засягане на права и законни интереси на жалбоподателя.
Съдът намира, че видно съдържанието на обжалваната Заповед № 231/14.01.2018 г. на Началника на Затвора – Ловеч, със същата нито се засягат, нито предстои да се засегнат лично, пряко и непосредствено права и законни интереси на жалбоподателя С.Б.Б.. Заповедта има характер на вътрешнослужебен акт, изрично изключен от обхвата на АПК по силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. Видно е, че с обжалваната заповед е създадена организация по повод начина на диференцирано настаняване в „Разпределителя“ на Затвора Ловеч. Нещо повече, ако липсва подобно организация, т.е. ако липсва издаден такъв вътрешнослужебен акт, правата и законните интереси на лишените от свобода биха били засегнати/евентуално негативно.
По тези съображение съдът намира за основателно възражението на ответника за недопустимост на жалбата поради липса на активна процесуална легитимация – правен интерес – чл. 159, т. 4 от АПК.
Отделно съдът намира, че обжалваната заповед е вътрешнослужебен акт, който е изключен от съдебния контрол, поради което и е налице предпоставката за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото и на основание – чл. 159, т. 1 от АПК.
Водим от горното съдът намира, че липсва активна процесуална легитимация на жалбоподателя, както и обжалваната заповед не подлежи на оспорване, поради което и жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото прекрати.
Поради изложеното и на основание чл. 159, т. 1, т. 4, т. 6 и т. 7 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № 231/14.01.2018 г. на Началника на Затвора – Ловеч, с искане за обявяване на нищожност на заповедта.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 441/2019 г. на Административен съд - Ловеч.
Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя пред ВАС на Р България.
Да се изпрати препис от същото на жалбоподателя и ответника.
АДМ. СЪДИЯ: