Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 2397 14.07.2017г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХ-ти
граждански състав
На
тринадесети юни
2017 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЗОЯ
БОГДАНОВА
при секретаря Каменка Кяйчева,като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №1615 по описа за 2017 год. и за да се
произнесе взе предвид след ното:
Производството е образувано по
обективно съединени искове с правно основа ние чл.124 от ГПК,предявени от С.И. Ч.
ЕГН ********** с адрес *** против „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ул.”Христо Г.Данов“№37
Ищецът твърди, че ответникът се снабдил с изпълнителен
лист по ч. гр. д. №4683/2006г. по описа на ПРС за сумата от 1535лв. - главница
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се на
адрес: гр. ***********, за периода: 01,05,2002г. – 30,04,2006г, сумата от
607,88лв. - лихва за забава и сумата от
148,86лв. - разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
изп. дело №****/****г. по описа на ДСИ,продължено на основание Параграф 3 от
ПЗР на ЗЧСИ от ЧСИ **** под №****/****г. Ищецът твърди, че в периода: 19,12,2006г.–21,02,2012г.
са извършвани само справки, но нямало депозирани молби за извършване на
изпълнителни действия по делото. Едва на 21,02,2012г. ответникът подал до ЧСИ
молба за възлагане на действия по чл. 18 от ЗЧСИ за извършване на изпълнителни
действия. Ищецът счита, че не дължи исковите суми поради погасяването им една
част чрез доброволно плащане на сумата
от 720лв,а друга по давност,предвид обстоятелството, че в периода: 19,12,
2006г. – 21,02,2012г. не били извършвани действия по принудително изпълнение.
Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата
от 1535лв.,представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01,05, 2002г. –
30,04,2006г,сумата от 109,29лв. - лихва за забава и разноски в размер на
148,86лв,,/уточн молба на л.12 от делото/ за събирането на които е образувано
изп. дело №****/****г. по описа на ЧСИ *******.
Ответникът оспорва така предявените искове. Твърди, че
относно вземанията по изпълнителен лист издаден по ч. гр. д. №4683/2006г. по
описа на ПРС има водено гр. д. №558/2006г. по описа на ПРС, който включвал част
от същия предмет между същите страни и по това дело имало влезли в сила съдебни
решения. Затова счита исковата претенция на ищеца за пе риода: 01.05.2002г. –
30,11,2003г. за недопустима и моли производството по делото в тази му част да
се прекрати. Твърди, че вследствие на частично отписаните задължения -
653,12лв., за периода 01,05,2002г. – 28,02,2003г., както и извършени частични
плащания от страна на ищеца, задълженията по изп. дело №****/****г. прехвърлено
при ЧСИ *****под №****/****г. били, както следва: главница в размер на
584,84лв., за периода: 01,12,2003г. –
30,04,2006г. , лихва в размер на 836,81лв. и разноски в размер на 80лв. С оглед
на горното счита така предявения иск за недопустим поради липса на правен
интерес за суми, които са доброволно платени от длъжника и от страна на
ответника не са налице претенции относно повторните му зап лащания.Счита, че
правният интерес на ищеца от предявяване на отри цателен установителен иск се
свежда единствено до претендираните непла тени от него суми по изпълнителен
лист. По същество счита иска за неос нователен като счита, че погасителната
давност е относима само и един ствено за неплатени суми и би могло да се
приеме, че платените суми са погасени по давност. Позовава се на разпоредбата
на чл. 118 от ЗЗД, съгласно който ако длъжникът изпълни задълженията си след
изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар в
момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Излага подробни
съоб ражения относно възраженията си,че погасителната давност не е изтекла.
Счита, че с извършените доброволни плащания ищецът се е отказал да чер пи
погасителна давност и от последното плащане на 25,01,2017г. до нас тоящия
момент не е изтекъл предвидения тригодишен давностен срок. Наред с горното
твърди, че погасителната давност е била прекъсната с упъл номощаването на ЧСИ
по чл.18 от ЗЧСИ. По изложените съображения настоява за частично прекратяване
на иска в една част и за отхвърляне на иска в останалата му част.Претендира
разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
Няма спор по делото, а видно от материалите по
приложеното изп дело №****/****г. по
описа на ДСИ при ПРС, впоследствие продължено под №****/****г. по описана ЧСИ
******* същото е образувано по изпълни
телен лист, издаден на несъдебно изпълнително основание по ч. гр. д.№ 4683/
2006г. по описа на ПРС, за сумите както следва: 1535лв., представ ляваща
неплатена топлинна енергия за периода: 01,05,2002г. – 30,04,2006г.; сумата от
607,88лв. представляваща обезщетение за забава за периода: 01, 07,2002г. –
09,06,2006г., ведно със законната лихва върху главницата, счита но от
15,06,2006г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 44,86 лв. - ДТ и
сумата от 104лв. представляваща юрк. възнаграждение.
Видно от
представените писмени доказателства с решение постано вено по гр. д.
№558/2006г. по описа на ПРС, частично отменено с решение, постановено по в. гр.
д. №1079/2007г. по описа на ПОС предявеният от
С. Й. Ч. иск,че не дължи на Топлофикация Пловдив ЕАД сумата от 1383,11лв. представляваща стойност
на топлинна енергия и лихви начислена за периода: 01,03,2003г. –
06,02,2006г. е отхвърлен. В остана лата
част, с която искът е уважен и е признато за установено, че Ч. не дължи на
„Топлофикация Пловдив“ сумата от 3438,05лв. представляваща стойност на топлинна
енергия за периода: 01.11.1995г.-01,03,2003г., сумата от 691лв. - съдебни такси
и разноски и стари суми, както и сумата от 1805,73лв. пред ставляваща лихви и
сумата от 34,46лв. представляваща неоснователни начисления за периода: 01,11,1995г.
– 01,03,2003г. реше нието е оставено в сила.Въззивното решение е оставено в
сила с ре шение постановено по гр д №4942/2007 по описа на ВСК,ІІГО.
Следователно налице е влязло в сила съдебно решение,с което със сила на присъдено
нещо е признато за установено между страните, че ище цът не дължи на ответника
сумите, представляващи начислена топлинна енергия и лихвав за забава за периода 01.05.2002г. –
01,03,2003г.Според заключението на приетата ССЕ ЧСИ е отписал ва основание
влязбото в сила съдебно решение следните задължения на ищеца по изпълнителното
дело главница в размер на 653,12 лв. и лихва за забава в размер на 545,77лв
за периода: 01.05.2002г.– 01,03,2003г.При това положение исковата претенция се явява недопустима за
посочените суми,поради което на осн. чл.130 от ГПК исковата молба следва да
бъде върната на ищеца а производството по делото в тази му част- да се прекрати.
От изготвената по
делото ССЕ се установява, че за периода: 01,05, 2002г. – 30,04,2006г.
задължението на Ч. е било в размер на 3006,93 лв..като по силата на съдебното решение са отписани
суми общо в размер на 1198,89лв. включващи главница и лихви. Доброволно
изплатените от ищеца суми по
изпълнителното дело посочени в справка№2 от заключе нието на вещото лице са общо в размер на
820лв.,от които 316,30лв лих ви,76,86 съдебни такси, 250,84лв главница и 176 лв
юрисконсултско възнагражде ние.
Извършените от длъжника добоволни плащания трябва да се вземат предвид при постановяване на крайния
съдебен акт по делото, като те следва да бъдат преценени от гледна точка на това, че също представляват способ за
погасяване на задължението, което повече не съще ствува.
Изпълнението на едно задължение чрез плащане изключва възможността спрямо
същото да се осъществи друг погасителен способ, какъвто е давността например.В
този смисъл, след като част от задълженията на
ищеца вече са били платени, т.е. погасени чрез плащане, същите тези за дължения не може повторно да се по гасят на друго основание-давност, защото давността
изисква да съществува дълг,а не той да е вече погасен. Ето защо така преядвеният иск следва да се уважи като се признае за
уста новено че ищецът не дължи на ответника сумите както следва 316,30лв лихва за забава и сумата от 250,84лв главница и сумата от
76,86лв съдебни такси.Видно от материалите по приложеното изпълни телно дело****/ ****по описа на ДСИ,
с постановление от 14.09.2006г /л.195 от делото/ изпълнителното дело е спряно
възоснова на обезпечителна заповед, издадена по гр д.№ 558/2006 по описа на
ПРС.С молба на взискателя от 28.11.2006г
изп дело№****/ ****е продължено на осн. пар 3 от ПЗР на ЗЧСИ от ЧСИ *
*******под №****/****,като в протокола на ДСИ от 0612.2006г /л.198/ изрично е
посочено, че изп производство е спряно с поста новление от 14.09.2006г.и делото
се изпраща за продължаване на изп действия след отпадане на основанието за
спиране.Няма данни след тази дата изп
дело да е било възобновено,което става възоснова на влязло в сила определение
за отмяна на обезпечението по реда на чл.402 ал.1 и сл. от ГПК.Именно по тази
причина по него са извършвани единствено справки за наличие или липса на
задължения до НАП,НОИ и др., проучвано е
имущественото
състояние на длъжника, набавяни са документи, книжа по изп дело,които
действия не са такива по принудително
изцпълнение Следователно в периода,когато изпълнител ното производство е било
спряно на основание обезпечител на заповед с постановление на ДСИ от 14.09.2006
г. давност не е текла, защото със
спирането настъпва временна забрана да се упражняват процесуални права и да се
изпълняват процесуални задължения по делото, в т. ч. съдебният изпълнител няма
право да извършва изпълнителни действия.Следователно бездействието на кредитора
в периода на спиране не е пасивност,за която той трябва да търпи санкция. Ето
защо считано от 14.09. 2006г.давност по изп дело не е
текла. При това положение поддържаното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност на вземането му е неоснователно.При това положение предявения отрицателен установителен иск за
останалата част за главница лихви и разноски над уважените размери до пълните
предявени такива следва да се отхвърли
като неоснователен.
На осн чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Пловдив сумата от
100 лв представляваща дъл жима държавна такса за настоящото производство
На осн чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150,84лв разноски за настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение и депозит за ССЕ съразмерно
отхвър лената и прекратената част на иска съгласно представен списък. Възра
жението на ищеца за прекомерност на юрисносултското възнаграждение е
неосонавтелно тъй като същото се претендира в минималния размер от 300лв
съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба№1 за мин размери на адв въз награждения.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА в частта относно предявения от С.И. Ч. ЕГН **********
с адрес *** иск за признаване за установено, че същият
не дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив ул.”Христо Г.Данов”№37 сумата от 653,12 лв.
представляваща начислена топлинна енергия и сумата от 545,77лв лихва за забава за периода: 01.05.2002г. – 01,03,2003г., за събирането на които е об разувано изп.
дело №****/****г.
по описа на ДСИ при ПРС, продължено под №****/****г.
по описа на ЧСИ ******* и
ПРЕКРАТЯВА производ ството по гр д.№1615/2017в тази му част
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Топло фикация” ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ул.”Христо
Г.Данов”№37,че С.И. Ч. ЕГН **********
с адрес *** не му дължи сумата от 250,84лв г.,представляваща стойност на топлинна енергия,
за пе риода 01.03.2003г.-30.11.2003г, сумата от 316,30лв лихва за забава , сумата от 76,86лв съдебни такси за събирането на
която е образувано изп. дело №****/****г.
по описа на ДСИ при ПРС, продължено под №****/****г.
по описа на ЧСИ ******* ,КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част над уважените размери до пълните
предявени такива
ОСЪЖДА„ЕВН България
Топлофикация” ЕАД ЕИК ********* със се далище и адрес на управление гр. Пловдив
ул.”Христо Г.Данов”№37 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от
100лв представялваща държавна такса
ОСЪЖДА
С.И. Ч. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на„ЕВН България Топлофи кация” ЕАД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ул.”Христо
Г.Данов”№37 сумата от 150,84 лв представляваща раз носки за настоящото
производство
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок,а в
частта, имаща характер на определение в едносед мичен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/п./З.Б.
Вярно с оригинала.
КК