№ 26
гр. Перник, 14.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720102495 по описа за 2022 година
Предявени са от З. М. В. против „Файненшъл България“ ЕООД иск да бъде
признато за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство № 3802763 от
26.03.2020г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД поради
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, и кумулативно обективно
съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 50 лв., представляваща частичен иск от общо дължимата сума от 92,76 лв. –
недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на поръчителство №
3802763, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба – 04.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. В съдебно
заседание от 16.12.22 г. по реда на чл. 214 ГПК е увеличен размерът на иска до сумата
от 92, 76 лева.
Ищецът твърди, че между него и третото за процеса лице „***********“
АД е сключен договор за паричен заем № 3802763 за предоставяне на сумата от 300
лв., която да бъде върната от заемополучателя чрез 12 седмични погасителни вноски,
при определен ГПЛ в размер на 40 % и ГПР в размер на 49 %. Твърди също, че за
обезпечаване изпълнението на задълженията на ищеца по договора, между него и
ответното дружество е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 3802763,
по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължение да обезпечи
пред кредитора и заемодател „***********“ АД изпълнението на договора за паричен
заем от заемополучателя. Поддържа се, че по силата на този договор ищецът се е
1
задължил да заплати на гарантиращото дружество и ответник в настоящия процес
сумата от 92,76 лв., чието плащане е разсрочено чрез включването в месечната вноска
по договора за паричен заем, платима на дружеството – заемодател, което от своя
страна следвало да я предостави на „Файненшъл България“ ЕООД. Ищецът изяснява,
че е погасил изцяло дължимата сума по договора за заем в периода от 26.03.2020 г. до
28.04.2020 г. чрез заплащане на сума в общ размер от 408 лв., включваща и сумата от
92,76 лв., представляваща възнаграждението по договора за поръчителство. Намира, че
този договор е нищожен като изначално лишен от основание, тъй като срещу
предоставената парична сума на потребителя не се предоставя насрещна услуга,
доколкото обезпечението е в полза на заемодателя „***********“ АД. Посочва, че
основание за недействителността на договора е, че същият е сключен между
поръчителя и главния длъжник, вместо между кредитора и поръчителя, каквото е
изискването на чл. 138 ЗЗД. Оспорва действителността на договора с твърдение, че
същият противоречи на добрите нрави с оглед задължението, което се поражда за
потребителя да заплаща изначално допълнително възнаграждение при заобикаляне
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чийто размер надвишава половината от сумата по
отпуснатия заем. Навежда доводи за недействителност и на клаузата на чл. 4 от
договора за паричен заем, предвиждаща предоставянето на обезпечение, както и на
целия договор поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 111 ал. 1, т. 7 – т.
12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9 ЗПК. С тези доводи отправя искане за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът
„Файненшъл България“ ЕООД оспорва исковите претенции, намирайки същите за
процесуално допустими, но по същество неоснователни. Счита за неоснователно
твърдението на ищеца относно липсата на основание на процесния договор за
предоставяне на поръчителство, тъй като същият е сключен за изпълнение на
задължението на заемателя за обезпечаване на вземанията по договора за паричен заем.
Намира, че договорът не противоречи на добрите нрави, преценката за което се
извършва към момента на сключването му, като престациите на двете страни не са
явно нееквивалентни. Посочва, че поемайки задължението да отговаря солидарно с
цялото си имущество за задълженията на заемателя, същият не получава насрещна
престация вповече от това, което предоставя. Счита искането на ищеца за обявяване на
договора за предоставяне на поръчителство за нищожен на основание чл. 143, ал. 2, т.
19 ЗЗП поради неспазване на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за неотносимо, тъй като
разпоредбата на чл. 11 и последиците от неприлагането са относими единствено към
договорите за потребителски кредит, какъвто не е процесният договор. С тези
съображения ответникът отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
2
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приложения по делото договор за паричен заем № 3802763/26.03.2020 г.,
сключен между „***********“ АД като заемодател и З. М. В. - заемополучател, се
установява, че съгласно постигнатите между страните уговорки в договора, ответникът
е предоставил на ищеца сумата в размер на 300 лева, за срок от 12 седмици, при
фиксиран лихвен процент 40 % и ГПР 47,93 %, като общата сума, подлежаща на
връщане, е 315,24 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем заемателят се задължава в
срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на
заемателя едно от следните обезпечения: 1/ две физически лица – поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение, като осигурителният му доход да е
над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител
по друг договор за паричен заем, сключен с „***********“ АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за
поръчителство; 2/ банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7
със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договор; 3/ одобрено от заемателя дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
От приложения Договор за предоставяне на поръчителство №
3802763/26.03.2020 г. се установява, че „Файненшъл България“ ЕООД се е съгласил да
поръчителства по договора за паричен заем, сключен между ищеца и ответника, срещу
възнаграждение в размер на 92,76 лв., платимо на вноски от по 7,73 лв., дължими на
падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем чрез
„***********“ АД. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Договора е установено, че
потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за
паричен заем. С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че "Изи Асет Мениджмънт" АД е
овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за
заплащане на възнаграждение по договора.
От заключението на приетата и неоспорена съдебноикономическа
експертиза, се установява, че общата сума, която З. В. е изплатил на ответното
дружество по процесния договор за предоставяне на поръчителство е в размер на 92,76
лв. В случай че се вземе предвид общата изплатена сума от ищеца в разме на 408, лева
по договора за кредит, отнесена, както следва: 92,76 лева за погасяване на
възнаграждение за поръчителство, 15,24 лева за погасяване на договорна лихва за
периода от 23.03.20 г. до 28.04.20 г. и главница в размер на 300 лева, то ГПР би бил в
3
размер на 3903,75.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и
компетентно дадено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Съдът намира, че договорът за паричен заем и този за поръчителство са
функционално свързани, макар и формално да представляват самостоятелни договори.
Видно от съдържанието им договорът за поръчителство и дължимото се по него
възнаграждение на поръчителя е във връзка с договора за паричен заем и обезпечава
вземането на заемодателя и е сключен в негова полза, т.е. договорът за поръчителство
не може да бъде сключен самостоятелно, защото има обусловено от договора за
паричен заем значение и правата и задълженията по него са свързани с тези по
договора за заем. Няма пречка съдът да констатира пороци на договор (за паричен
заем), сключен с трето, неучастващо в производството лице, доколкото това
рефлектира върху спорното правоотношение по договора за поръчителство, без да се
произнася с диспозитив /и без формиране на сила на пресъдено нещо/, тъй като не е
сезиран изрично с такъв иск. Тук важи изцяло нормата на чл. 145 от ЗЗП, съгласно
която неравноправната клауза в договор се преценява, като се вземат предвид всички
обстоятелства, свързани със сключване на договора, към датата на сключването и
всички клаузи, не само на конкретния договор, а и на друг договор, от който той
зависи.
От предмета на договора за заем, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора (12 седмици, при първа седмична вноска на
03.04.2020 г. и последната на 19.06.2020 г.), размер на кредита от 300 лева; фиксиран
годишен лихвен процент (40 %), ГПР в размер на 47,93 % и общата сума, дължима от
потребителя в размер на 315,24 лева, без възнаграждението по договора за
поръчителство, поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6,
7, 8, 9 и 10 ЗПК.
В договора се съдържа погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което
води до извод за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.. Както
националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към
4
съдържанието на договора посочване на компонетните на годишния процент на
разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1
към ЗПК. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите
по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се
вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Няма
нарушение на императивната норма на закона, тъй като същата не изисква в договора
да бъде посочен математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така,
защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно
предвидени две математически формули за изчислението на ГПР (т.1 и т.2 от
Приложение № 1 към ЗПК), които единствено могат да се прилагат за изчислението на
ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението
на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.
От друга страна чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи,
включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при
изчисляване на ГПР. Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за
бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания
са изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския
Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в
издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към
чл.19, ал.2 от ЗПК. Допусканията се делят на две групи: първата група са базови
допускания (чл.19, т.3 и т.4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение №
1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви -
в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Първата група допускания биха имали значение за
всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят
определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит
с неопределен срок, чиято легална дефиниця е дадена в буква "ж" на приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се
изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да
се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка
с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2, б. "г" от Приложение № 1 към
ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19 г. В настоящия случай е
приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение №
1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен,
и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с
5
условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени
променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и
подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са
приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити,
какъвто настоящият не е.
В горния смисъл, и доколкото в случая приложимо е единствено първото
базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно
посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит,
неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност
на клаузата, уреждаща ГПР. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае
предварително с размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР, което
изискване в случая е изпълнено. С оглед на това съдът намира, че не е налице
твърдяната недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Относно довода, че ГПР е неправилно изчислен, тъй като не е включено
възнаграждението за поръчителство, в който случай би било нарушено импертивното
правило на закона, следва да се има предвид, че договорът за потребителски кредит не
предвижда заплащането на такова възнаграждение в полза на кредитора, поради което
същото не подлежи на включване в ГПР по договора. С оглед изложеното съдът
приема, че не е нарушена предвидената забрана.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че договорът за заем е
валиден.
Относно твръдените пороци на процесния договор за поръчителство.
Съдът споделя доводите на ищеца за недействителност на договора за
поръчителство. Съдът намира основание за противоречие на договора за
поръчителство с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. При действието на чл. 138 от ЗЗД
поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на
неговото задължение, като договорът за поръчителство съществува само при
действително задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят
не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде
включена клауза за заплащане на такова. След извършена служебна справка в
Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на
дружеството „Файненшъл България“ ЕООД е „***********“ АД - кредитор на ищеца.
Това обстоятелство води до извод, че се касае за „скрито“ възнаграждение за
кредитора. Този извод се подкрепя и от факта, че възнаграждението по договор за
предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на
главните задължения към кредитора „***********“ АД и е платимо също на
последния. В този смисъл се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК, като
се преследва забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора и
6
като последица се оскъпява на кредита.
„Файненшъл България“ ЕООД и заемодателят „***********“ АД се
намират в такава икономическа свързаност, която сочи на недобросъвестност с оглед
обективираните права и задължения по договор за предоставяне на поръчителство,
които представляват на практика разделяне на приходите от кредита между две
свързани, формално отделно обособени юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и
да се консумира недопустима печалба. Така създадените допълнителни
възнаграждения за поръчителя, които не са и надлежно описани в договора за паричен
заем и не са включени в месечните вноски, води до недобросъвестно оскъпяване на
кредита в ущърб на потребителя, който е поставен в неравноправна и неизгодна
позиция. Така икономически по - слабата страна /наредителят/ се е задължил да
заплати на поръчителя възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на
договора за поръчителство, съвпадащ с датата на сключване на договора за паричен
заем, без значение дали е изправна страна по същия. Гореизложеното обуславя също
извод, че договорът за предоставяне на поръчителство между страните е сключен в
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.
Няма пречка материалноправно атакуваната сделка да страда от различни
пороци, всеки от които да е отделно основание за обявяване на нищожността. В такъв
случай основанията ще съществуват едновременно, но правният резултат от
уважаването на иска на едно от въведените основания, по принцип ще изключва
интереса от обявяване на нищожност на другите основания.
Определянето основанието на предявения иск е процесуално задължение на
съда, като той извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си
съединените искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното
съединяване на исковете. Поради това и съдът намира, че процесният договор за
поръчителство следва да бъде обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД, като противоречащ на повелителни норми на закона - чл. ЗПК.
За основателността на иска по чл.34, вр.чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, съдът следва
да установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото
се лице - в случая ответникът, което му се дава от обеднялото лице - ищецът и 2) липса
на основание за получаването му. В настоящия случай е безспорно установено, че
ищецът е платил на ответника сумата от 92,76лв. По гореизложени съображения съдът
намира, че процесния договор за поръчителство е нищожен. При нищожност на
сделката, поради противоречие на закона, е налице начална липса на основание, а
даденото от страните подлежи на връщане по правилото на чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД.
Поради това и осъдителният иск също следва да бъде уважен.
По разноските:
7
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 252,40 лв. за
държавна такса и експертиза, които следва да му бъдат присъдени. В настоящето
производство ищецът е бил представляван безплатно от адв. М.. Дължимото
адвокатско възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, което определено съобразно предвидените минимални
размери в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е в размер на 480 лева, в приложимата към момента на
депозиране на договора по делото редакция, доколкото в самия договор липсва
посочване на дата и следва да се приеме, че е сключен най-късно на 16.12.2022 г. Съдът
не намира, че се дължат сумите на адв. М. за пътни в размер на 30 лева, доколкото
същите са разход, направен единствено и само по преценка на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, което би могло да предвиди транспорт не само с личен автомобил,
но също така и с автобус или влак, както и да преупълномощи адвокат с адрес в гр.
Перник.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, по иск на З. М. В., с ЕГН: ********** срещу
„Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, Договор за
предоставяне на поръчителство № 3802763 от 26.03.2020г., сключен между страните по
делото, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап.
40-46, да заплати З. М. В., с ЕГН: ********** по иск с правно основание чл.34, вр.чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 92,76 /деветдесет и два лева и седемдесет и шест
стотинки/ лева, представляваща недължимо получена сума по Договор за
предоставяне на поръчителство № 3802763 от 26.03.2020г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 04.05.5022г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап.
40-46, да заплати на З. М. В., с ЕГН: ********** сумата от 252,40 лв.,
представляваща направени разноски по делото за държавна такса и експертиза.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап.
8
40-46, да заплати на на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ *********, фирмено дело № 24/2021 г. на СГС, сумата
480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна правна помощ на ищеца.
Присъдените суми на ищеца подлежат на плащане по посочената в
исковата молба сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, IBAN BG62 FINV 9150
1017 4226 98
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9