РЕШЕНИЕ
Номер
Година 2020 Град
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд петнадесети състав
На втори юни Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ
ЦУЦАКОВА
Секретар : РАДОСТИНА И.
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 305 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "А.Х."
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от представлявано от управителя Д. Б. Б.
/към датата на депозиране на жалбата/, срещу Наказателно постановление №03-011760/04.09.2019
год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –гр.Варна, с което за
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ , на основание чл.416, ал.5 вр.чл.415,
ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/
лв.
С жалбата се
възразява срещу връчването на НП по реда
на чл. 58, от ЗАНН, твърди се, че същото е незаконосъобразно, поради допуснати
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон. Визира се, че управителят не е запознат със съдържанието на съставения
АУАН и не е имал възможност да направи възражения или да представя документи в срока
по чл. 44 от ЗАНН и че при явяването му в Областна дирекция Инспекция по труда
Варна на 02.12.2019 г. му е било отказано да се запознае с административно-наказателната
преписка и да получи издадените АУАН и Наказателно постановления, като в
заключение се иска отмяна на НП и алтернативно да се намали наложената на
санкцията до предвидения от закона минимум.
В съдебно заседание въз.дружество не се представлява, тъй като не е открит
представляващ на известните по делото адреси.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно, аргументирайки доказаност и
съставомерност на приетото за установено нарушение и липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на АНП.Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 13.03.2019г.служители на Дирекция
ИТ – Варна , сред които и св.К.Д., по повод постъпили сигнали за нарушения на
трудовото законодателство и конкретно за неизплатени трудови възнаграждения., извършили
проверка на „ А.Х. ” ЕООД. Дружеството към този момент било
представлявано от А. Г., Д. Б. и И. И. и стопанисвало проверения обект- хотел
„Орхидея“, намиращ се в кк „Чайка“. В хода на
проверката до работодателя била изготвена призовка, с която за 27.03.2019г.
била насрочена документална проверка. На 27.03.2019г. били представени изисканите
от Д „ИТ“ документи, като след проверка на същите било установено , че на П.Й.Р.,
назначен на длъжност „спасител” в хотела, не е било изплатено в
уговорения срок договореното трудово възнаграждение за м.12.2018г. То било
начислено и било в размер на 395,75лв., но не било изплатено.
Предвид горното били издадени
предписания, отразени в протокол №ПР1909985/09.04.2019г., като в точка 4 от
протокола било отразено, че работодателят
в срок до 07.05.2019г. следва да
заплати договореното трудово възнаграждение на работникът Р. за извършената
работа за месец декември 2018г.. Протоколът с дадените предписания, едно сред
които и горепосоченото, бил изпратен по седалището на дружеството, но бил
върнат с отбелязване „непотърсено”. Предвид горното процесният
протокол бил поставен на таблото за съобщения в сградата на Д”ИТ” на
03.05.2019г. и бил свален на 13.05.2019г. на основание чл.61 ал.3 от АПК и било
прието, че протоколът се счита за връчен след изтчане
на 7 дневен срок от поставяне на съобщението на таблото за обявите на Д”ИТ” и в
интернет страницата на ИА”ГИТ”.
През
месец юни 2019г. св. Д., извършила последваща проверка
по спазване на трудовото законодателство от страна на „"А.Х." ЕООД,
ЕИК ********* във връзка с дадените с горепосочения протокол предписания. На
06.06.2019г. тя и нейни колеги посетили седалището на
дружеството – к.к.“Чайка-3“, х-л „Орхидея“, оставили
призовка и изискали документи по спазване на трудовото законодателство във
връзка с дадените предписания. Призовката била връчена на лицето Ц.И.-
технически сътрудник в дружеството, с указание, че исканите документи следва да
бъдат депозирани в Д“ИТ“-Варна на 11.06.2019г. Доказателства за извършено
плащане на работната заплата на Р. за м.декември 2018г., респективно за
изпълнение на предписание №4 не постъпили.
Предвид горното св.Д. приела,
че възз. дружество е допуснало нарушение на трудовото
законодателство, поради което на 26.06.2019г. тя изготвила покана изх.№19060857/26.06.2019г.
до дружеството чрез неговите управители, за явяване на 15.07.2019г. в 09.00ч. в
Д“ИТ“-Варна за съставяне на АУАН. Поканата била изпратена по седалището на
дружеството,но същата се върнала с отбелязване –„непотърсена“. Поканата била публикувана на
19.07.2019г. на интернет страницата на ИТ и била поставена на таблото за
съобщения в Д“ИТ“-Варна, като била свалена на 26.07.2019г..
На 26.07.2019г. св.Д. констатирала, че
представляващите и управляващи „"А.Х." ЕООД не са се явили за съставяне
на АУАН, поради което на 29.07.2019г.
св.Д. съставила АУАН бл.№03-011760 срещу дружеството за това, че дружеството е не
е изпълнило задължително предписание на контролен орган дадено с протокол №ПР1909985/09.04.2019г.да
изплати трудовото възнаграждение за извършената работа за м.12.2018г. на лицето
Р., работещ на длъжност „спасител“ съгласно чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3
от КТ, със срок на изпълнение 07.05.2019г. АУАН бил съставен в отсъствието на представляващите дружеството и не им бил
предявен и връчен. По седалището на дружеството било изпратено едно писмо с
обратна разписка, чрез неговия управител Д. Б., с която го уведомявали, че са
съставени множество АУАН срещу дружеството, в това число и АУАН бл.№03-011760,
като ведно с писмото били изпратени и АУАН. Писмото с обратна разписка било
върнато в цялост в Д“ИТ“ с отбелязване , че пратката е непотърсена.
Предвид горното била
предприета процедура по чл. 416, ал.3 от КТ , като на
21.08.2019г. като АУАН
бл.№03-011760 бил публикуван на интернет страницата на ГД“ИТ“ и бил счетен за
връчен след изтичане на
7-дневен срок от поставянето на съобщението.
На 04.09.2019 г. административно наказващия
орган издал НП, предмет на настоящата
въззивна проверка, като възприел фактическите и правните констатации на актосътавителя Д. и наложил на въззивното дружество административно наказание имуществена санкция в размер на 1700лв.
В с.з. бе разпитан св.Р.,
от показанията на който се установи, че същият е престирал
работна сила за санкционираното дружество единствено до месец септември 2018г.
и след 30.09.2018г. не се е явявал на работа, въпреки, че работодателят го е
уведомил, че му плаща осигуровки, тъй като желае да го задържи като работник.
Установи се, че в
действителност има регистрирано уведомление за сключен трудов договор с
работника и след месец септември 2018г.
Описаната фактическа
обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена
проверка, предписания, протоколи за публикуване на съобщения призовки,
съобщения, заповеди, ведомости и
др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът кредитира показанията на св.К.Д.,
тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства събрани по делото.
Съдът кредитира и показанията
на св.Р., тъй като същите са искрени, непротиворечиви, логични и ако в действителност
същият е престирал работна сила за санкционираното
дружество и не му е било изплатено възнаграждение е нелогично да твърди
обратното, а и доказателства, че реално през месец декември 2018г. св.Р. е престирал работна сила по делото не са ангажирани.
Съдът изцяло кредитира писмените
материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и
тези събрани в хода на съдебното следствие, тъй като са непротиворечиви по
между си и взаимно се допълват.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй
като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП и че са били
налице предпоставките за приложение на процедурата по чл.58 ал.2 от ЗАНН..
Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от
него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това
върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинал
на НП /приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено
на посочения адрес. В конкретния случай съдът счита, че не са били налице предпоставките, визирани
в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи
посочената процедура. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата
жалбоподателят е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и
отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване
факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата,
отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на наказаното
лице и от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен
срок за обжалването му пред въззивната инстанция и едва след изтичане
на този срок и при липса на жалба НП влиза в сила. В настоящия
случай липсва отбелязване в НП кога според АНО същото е връчено и
влязло в сила , тъй като очевидно АНО го е приел за влязло в законна сила щом
го е изпратил за събиране по принудителен път. В случая НП не е било редовно
връчено. Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е направено.
Съгласно тази норма, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено
на посочения от него адрес, което както съдът посочи по-горе липсва, така и че новият му адрес е неизвестен.
Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на
нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва
и двете предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл.
58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки – органът не е
посочил в НП начинът на връчване, респективно причините довели
до невръчването му на жалбоподателя и не е извършил
необходимите действия за да установи, че адресът на лицето е
неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането писмо с обратна
разписка не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е намерено на
адреса. Видно от приложеното известие за доставяне,отбелязването е че „пратката
е непотърсена“.. От това отбелязване няма как да се да се приеме, не само,
че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов адрес, неизвестен
никому. Отбелязването, че "пратката не е потърсена " не следва
да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ. че се е
преместило на друг адрес или е заминало. Поради това настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно /по
разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя
и до датата на съдебното заседание, поради което въззивната му жалба
не би могла да се явява просрочена. В горния смисъл изобилства практика на касационната
инстанция по идентични казуси- например Определение по частно к.адм.дело № 3 по описа на Административен
съд гр.Варна за 2016 година; Определение по частно к.адм.д.№
4041 по описа на съда за 2012г.; Определение по частно к.адм.дело № 3548 по описа на Административен съд гр.Варна за
2014 година; Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по
описа на съда за 2014г.; Определение по частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на
съда ;Решение по к.н.а.х.д. № 459 по описа за 2016 г. на
Административен съд – Варна и много други.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по
делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Въпреки
горното, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални
нарушения.
В хода на АНП е нарушена процедурата по съставяне и връчване на АУАН, поради
което е ограничено правото на защита посредством нарушеното право на участие в
АНП на санкционираното лице.
На първо място АУАН е съставен на осн. чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя.
Настоящият състав намира, че предвид липсата на каквито и да е данни поканата
за съставяне на АУАН да е достигнала до дружеството чрез неговите управители,
АНО е нямал законово основание да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на
нарушителя. Не е налице нито една от двете хипотези на чл.40, ал.2 от ЗАНН,
както счита АНО. В действителност на 26.06.2019г. е била изпратена покана до
представляващите дружеството да се явят за съставяне на АУАН, но тази покана се
е върнала с отразяване в известието за доставяне, че е „непотърсена” и въпреки
това поканата е била публикувани в интернет страницата на ГД „ИТ“
и на таблото за съобщенията в местната дирекция . Следователно АУАН е съставен
в нарушение на закона и доколкото именно с АУАН се слага началото на
наказателното преследване, правото на защита на лицето е засегнато по много
съществен начин.
На
следващо място АУАН е връчен по реда на чл. 416, ал.3 от КТ. Посочена разпоредба за връчването на
АУАН е специална по отношение на аналогичната обща разпоредба на ЗАНН, поради
което приложима е първата. Разпоредбата предвижда, че актът за
установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу
подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление,
на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез
поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото
за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и
401. Специалният ред за връчване на АУАН по чл. 416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за
лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия
нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде намерено на адреса на
управление, на постоянния му адрес или по месторабота- връчването се извършва
чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на
таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399,
400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при кумулативно
наличие и на двете предпоставки- невъзможност за лично връчване на представител
на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая по АНП не са
приложени каквито и да било доказателства, че представляващите дружеството са
били търсени и не са били открити. Представени са доказателства , че поканата
за съставяне и процесния АУАН са изпращани по пощата по седалището на дружеството, но пратките са
върнати от Български пощи с единствено
отбелязване „непотърсена”. Специалната разпоредбата следва да се тълкува през призмата на
основния принцип, че актосъставителят следва да осигури предявяване на АУАН
лично на нарушителя, независимо дали актът е съставен в присъствието или в
отсъствието на нарушителя. В случая липсват данни за невъзможност за лично
връчване на АУАН на представител на нарушителя, поради което неправилно
актосъставителят е пристъпил към връчване на АУАН чрез изпращане на препоръчано
писмо с обратна разписка. Нещо повече, липсват доказателства, че лицето не е
намерено на посочения адрес, тъй като писмото, с което е изпратен АУАН е
върнато непотърсено, което както бе отбелязано по-горе в мотивите на решението
е съвсем различна хипотеза от ненамирането на лицето на адреса.
Предвид горното съдът намира, че не е
следвало да се предприема връчване на АУАН чрез поставяне на
съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления
или на интернет страницата преди да се изчерпи възможността за лично връчване
на представляващите дружеството. От анализа на чл. 416, ал. 3 от КТ се налага извод, че за
да премине към връчване на АУАН чрез публичното му оповестяване в интернет или на таблото за съобщения в Д“ИТ“, АНО
следва да е установил императивно изискуемата от разпоредбата предпоставка -
невъзможност за връчване на нарушителя срещу подпис. Което означава, че е
следвало да бъдат положени усилия за установяване на управителите и връчване на
АУАН срещу подпис. За подобни „процесуални усилия“ от страна на актосъставителя
доказателства в АНП липсват. Предвиденото задължение за контролните органи за
предявяване и връчване на АУАН представлява гаранция за лицата, срещу които е
повдигнато административно обвинение, че ще им бъде осигурена възможността да
упражнят в пълен обем правото си на защита. Преди издаване на наказателното
постановление, наказващият орган не е съобразил и приложил разпоредбата
на чл. 52, ал.2 от ЗАНН и вместо да върне
преписката на актосъставителя, е пристъпил към постановяване на своя краен
акт. При това положение е допуснато съществено нарушение на процесуалните
превила, довело до съществено накърняване на правото на защита на
санкционираното дружество, като същото е било лишено от възможността да разбере
фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира
адекватно защитата си. Всъщност първият момент, от който наказаният субект
участва в производството е в неговата съдебна фаза, а очевидно, след като са
били предоставяни документи в хода на административното производство е имало
възможност за контакт и с представляващите дружеството. АНО е нарушил правото
на участие на нарушителя, респективно правото му на защита в досъдебната фаза
на процеса, като никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че
горното съставлява съществено процесуално нарушение, влечащо след себе си
незаконосъобразност на НП. В този смисъл изобилства съдебна практика на
Административен съд-гр.Варна по подобни казуси- например КНАХД № 2586/2019 г,
КНАХД № 2073 / 2019 г. КНАХД № 1879/ 2019 г. , КНАХД № 1712 / 2019 г. , КНАХД № 3261/2019г. и много други.
Освен горното следва да се отбележи,
че и процесният Протокол, с който е било дадено
процесното предписание не е бил връчен лично на нарушителя, а е бил поставен на
таблото за обяви на Д”ИТ” и в интернет страницата на ИА”ГИТ” на основание чл.61
ал.3 от АПК.Съгласно последната правна норма/ отменена към момента/, когато
адресът на някои от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на
посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, на
Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен
начин.В този смисъл не са били налице и предпоставките на чл.61 ал.3 от АНП, а
след като нарушителят не е бил уведомен за дадените предписания, то няма как от
него да се изисква да ги изпълни и да се приеме при неизпълнение, че е нарушена
нормата на чл.415 ал.1 от КТ.Предвид предприетата процедура по съобщаване за
съставения протокол с предписания, няма как да се приеме, че би могло
нарушението да се извърши на 08.05.2019г., тъй като както е отразено и в
съобщение №9 от 03.05.2019г. за
обявяване по реда на чл.61 ал.3 от АПК , протоколът се счита за връчен след 7
дневен срок от поставяне на съобщението, който изтича на 10.05.2019г., т.е. би
следвало да се приеме, че ако са били налице предпоставките за прилагане на
тази процедура, нарушителят би следвало да се счита за уведомен за даденото
предписание едва най-рано на 10.05.2019г. и няма как да го изпълни на
08.05.2019г.Датата на извършване на нарушението също е съществен реквизит на НП
и грешното й посочване винаги съставлява съществено процесуално нарушение,
което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Както е посочено и по-горе, св.Р.
категорично заявява, че не е престирал работна сила
за „Адоро Хоридейс” след
30.09.2018г. и респективно след като не е извършвал работа през месец декември
2018г., то за работодателят не е съществувало и задължение да му изплати
работна заплата, въпреки, че е начислил такава и ако се приеме, че все пак има
извършено нарушение, касаещо неизпълнение на дадено
предписание, то в конкретния случай нарушението се отличава със степен на
обществена опасност, много по-ниска от обичайната за съответния вид нарушение и
е следвало да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид
горното съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде
отменено с оглед допуснатите съществени процесуални нарушения, неотстраними в
съдебната фаза на процеса.
От процесуален представител на Д“ИТ“ – Варна е
направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В настоящото производство юрисконсулт е
извършил процесуално представителство, но предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №03-011760/04.09.2019 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” –гр.Варна, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ , на
основание чл.416, ал.5 вр.чл.415, ал.1 от КТ на "А.Х."
ЕООД, ЕИК *********, с посочен представляващ Д. Б. Б., е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/
лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ
при РС- Варна: