Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 03.08. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на първи юни две хиляди и
седЕ.надесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 1021 по описа на СГС за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
e иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът
„Б.П.Б.“ АД твърди в исковата си молба, че на 01.03.2007 г. сключил договор за кредит
096/2007 г. с ответника „А.П.Е.“ ЕООД (Договора).
Допълва, че е изпълнил задълженията си като е отпуснал на ответника сума в
размер на 1 500 000 евро за оборотни средства и издаване на гаранции.
На 30.01.2009 г. бил сключен анекс А2-096/2009, съгласно който страните
договорили просрочените вноски в размер на 54 427.08 евро да бъдат капитализирани
към главницата по кредита. Сочи, че с анекс А3-096/2010 от 29.04.2010 г.,
страните постигнали съгласие, че към 20.04.2010 г. просрочените задължения са в
размер на 94 712.77 евро и същите ще се начислят към главницата, която
става 1 724 699.34 евро. В чл. 3 от същия анекс банката се съгласила
да отпусне допълнителна сума в размер на 46 866.31 евро, поради което размерът
на отпуснатия кредит се увеличава на 1 771 565.65 евро. Твърди още,
че с анекс А4-096 от 30.06.2010 г. банката е отпуснала допълнителна сума в
размер на 47 381.32 евро, с анекс А5-096 от 11.12.2010 г. страните са се
съгласили, че просрочените задължения са в размер на 78 631.82 евро също
прибавени към редовната главница, която се равнява 1 860 832.39 евро.
Към така формираната обща сума е отпуснат допълнителен кредит в размер на 49 195.92
евро, в резултата на което непогасената главница се увеличава на
1 910 028.31 евро. Съгласно чл. 6 от анекс А5-096 първата вноска била
дължима на 30.03.2011 г., а последната на 30.12.2018 г., платими на равни
месечни вноски в размер на 20 319.45 евро.
Ищецът
сочи, че към 29.05.2012 г. не били платени 7 падежирали вноски за периода от
30.10.2010 г. до 30.4.2012 г. Обобщава, че общата дължима към 29.05.2012 г.
сума по Договора е в размер на 2 206 945.02 евро, от които 223 513.95
евро се формира от просрочените вноски за периода от 30.03.2011 г. до
30.01.2012 г.
Твърди,
че по отношение на сумата в размер на 223 513.95 евро на 30.05.2012 г. било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
въз основа на което било образуваното ч.гр.д. № 26372/2012 г. по описа на СРС и
молбата била уважена. С оглед на постъпили възражения по чл. 414 ГПК от
длъжниците „А.П.Е.“ ЕООД и И.П.М., моли
съдът да постанови решение, с което да приЕ.е за установено, че „А.П.Е.“ ЕООД и
И.П.М. му дължат солидарно сума в размер на 223 513.95 евро, представляваща
просрочени месечни вноски за периода от 30.03.2011 г. до 30.01.2012 г., част от
задълженията по Договора, законна лихва върху главницата от 30.05.2012 г. до
окончателното плащане, 8 734.11 лева - заплатената държавна такса в
заповедното производство и 4 821.55 лева юрисконсултско възнаграждение.
Претендира разноски в настоящото производство.
Ответникът
„А.П.Е.“ ЕООД (в несъстоятелност) е депозирал отговор на исковата молба, в
която изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че е в дългогодишни отношения с
банката, като сочи отделни договори за банков кредит (девет на брой) между същите
страни в периода 2004 г. – 2007 г., които били взаимно свързани. Излага доводи,
че отпуснатите му от банката под формата на кредит средства са негови
собствени, които ищецът му предоставял въз основа на неправомерен механизъм.
Конкретизира, че с договор № 149/2004 г. ищецът му отпуснал кредит в размер на
150 000 евро за оборотни средства, като срокът на издължаване бил една година. Средствата
били предоставени под формата на лимит след предоставяне на обезпечения - прехвърляне
на настоящи взЕ.ания по договор за цесия №30/2004 г., съгласно който „А.П.Е.”
ЕООД прехвърля на банката всички свои настоящи взЕ.ания е цел погасяване на
задълженията му по договор за кредит № 149/2004. Бил учреден и особен залог
върху бъдещи вземания, съгласно който кредитополучателят - залогодател заложил
всички свои бъдещи взЕ.ания за обезпечаване на кредита в размер на 150 000 евро,
заедно с годишната лихва (Юрибор + надбавка 6,5%), неустойка в размер на
договорения лихвен процент + 10%, за срок до 30.05.2005 г., както и поръчителство,
особен залог върху движими вещи и застраховки на заложените вещи.
Твърди
още, че във връзка с прехвърлените взЕ.ания по цесионния договор била открита
специална *** сметка с титуляр „А.П.Е.“ ЕООД, по която са постъпвали всички
плащания към дружеството, която обаче била управлявана само и единствено от
банката, като тя определяла динамиката на усвояване и погасяване по кредита. Намира,
че тази сметка е открита в нарушение на Наредба № 3/2002 на БНБ, чл.14, ал.2 и
е обслужвана в нарушение на Наредба № 3/2005 за паричните преводи и платежните
систЕ.и, съгласно която (чл.2, ал.4) банките могат да откриват и „други видове
сметки”, които се обслужват при определени с договор условия, тъй като такива
условия между страните не били договорени.
Поддържа,
че банката се е разпореждала с получените суми от заложените взЕ.ания, служещи
за обезпечение по договор за особен залог и които по право би следвало да са на
негово разположение до съответният падеж или до датата на тяхната изискуЕ.ост. Също
така, ищецът извършвал прихващания и погасяване на свои взЕ.ания със сумите от
цесионната сметка без да спази процедурата по ЗОЗ, без да е извършено вписване
в ЦРОЗ за настъпила промяна относно прехвърляне на заложените с особен залог взЕ.ания
- собственост на залогодателя и без да е съобщена тяхната предсрочна изискуЕ.ост,
поради което не са налице две насрещни взЕ.ания и съответно основание за погасяването
им чрез прихващане.
Ответното
дружество твърди, че банката е формирала кредитен портфейл с присвоените от
цесионната сметка средства от неизискуЕ.и взЕ.ания, нареждала ги е чрез ръчни
операции към заЕ.ната си сметка, като погасявания, но не за да отписва
окончателно погасените задължения и съответно да коригира (намали) кредитните
лимити, а за да бъдат отново усвоени от кредитополучателя под формата на дълг
срещу нови прехвърлени взЕ.ания.
Сочи,
че след 02.06.2006 г. също не е могъл да ползва собствените си средства, тъй
като ищецът не му е разрешавал да ползва постъпилите в цесионната, наричана
вече специална разплащателна сметка суми, а е изисквал задължително усвояване
от заЕ.ните сметки срещу прехвърлени взЕ.ания, за да бъде заверена оригиналната
му разплащателна сметка. По този начин е ползвал собствените си суми, заложени
с особен залог, в условия на дълг и срещу нови прехвърлени взЕ.ания, което
довело до възникване на задължения към заЕ.ната сметка от ползване на собствени
средства. Така се стигнало до отпускането на следващ кредит от 100 000 евро
съгласно анекс А1-149/2004 от 30.06.2004, който механизъм се прилагал по
отношение на всички последващи договори за кредит.
Според
него ищецът е използвал неправомерно
негови средства, които са му отпуснати като последващи кредити с анекс № А1-
149/2004 от 30.06.2004 г., като размера на кредита е увеличен до 250 000 евро,
а с анекс А2 - 149/2004 г. от 29.07.2004 до 500 000 евро. Твърди, че и двете
суми на увеличението са от реализираният от него оборот, като ищецът
неправомерно го е лишил от възможността да го ползва, а му ги е отпускал като
кредит. В допълнение като пример посочва договор за инвестиционен кредит №
404/17.12.2004 г., договор № 405/17.12.2004 г. за оборотен
кредит и др., включително процесният договор № 096/2007, при който оборотните
средства също постъпвали в специалната разплащателна сметка, управлявана от
кредитора. Твърди още, че ищецът е блокирал наличните му суми и той е бил
принуден да отправи писмена молба за деблокиране на сумите и насочването им към
заЕ.ните сметки, за да бъде позволено отново усвояването на собствените му взЕ.ания
в условия на дълг за нуждите на стопанския оборот срещу представяне на нови
обезпечения. Пояснява, че тези суми представлявали авансови плащания по
договорите за износ и в рамките на взаимоотношенията между страните е бил лишен
от възможността да се разпорежда със собствените си средства в размер на 12 881
784.62 евро.
Като
обобщение на всичките си твърдения ответникът „А.П.Е.“ ЕООД – в несъстоятелност
излага че сумарно размерът на отпуснатите кредити е равен на
7 781 403 евро, създадени от натрупването на неправомерно събрани,
неизискуЕ.и, заложени с особен залог взЕ.ания, собственост на залогодателя, и
третирани като прехвърлени взЕ.ания. При револвирането на кредита ответникът
бил принуден да предоставя нови обезпечения – заложени взЕ.ания, и отново ги
третирал като прехвърлени. От тези суми, натрупани във врЕ.ето до размер на
12 881 784.62 евро, били създадени отпуснатите кредити. Банката
кредитирала със собствени средства само инвестиционния кредит № 404/17.12.2004
г. в размер на 693 441 евро, а остатъкът от 7 056 185.32 евро –
със средства на кредитополучателя. От присвоените заложени взЕ.ания били
погасени 2 000 000 евро по няколко договора за кредит чрез
рефинансиране от Договор № 09682007 г. и Договор № 097/2007 г. Остатъкът от
непогасени главници след рефинансирането останал 5 056 185.32 евро по
други действащи договори. Цесията била неправилно използвана като обезпечение
взЕ.анията на банката. Заложният кредитор използвал утвърдена схема на
прехвърляне на вземания:сумите по прехвърлените вземания (предоставени износни
фактури) се получавали по една и съща специална разплащателна/цесионна сметка,
били са прихващани неизискуеми, заложени с особен залог вземания с цел
погасяване. Кредиторът легализирал присвоеното като го насочвал към собствените
си заемни сметки за усвояване от кредитополучателя срещу получаване на нови
обезпечения.
Според
ответника банката е прихващала несъществуващи насрещни вземания, защото
заложените с особен залог вземания не са съобщавани като предсрочно изискуеми;
не може да има задължения при усвояване на суми по отпуснати, но създадени от
присвоени заложени вземания, кредити; не може да възникват задължения при
ползване на собствени средства на кредитополучателя. Нямало револвиране на
заложени вземания, а револвиране на цесия, което било недопустимо. Банката по
недобросъвестен начин убедила кредитополучателя да участва в схема за
кредитиране изцяло в негова вреда. В резултат останали непогасени
5 056 185.32 евро – непогасени главници по описаните договори за
кредит, формирани от присвоени и държани във властта на кредитора средства на
кредитополучателя до 23.07.2008 г. в общ размер на 12 881 784.62 евро.
С
оглед на изложеното, „А.П.Ем“ ЕООД – в несъстоятелност счита че предявеният иск
е изцяло неоснователен и моли съдът да го отхвърли. Претендира разноски.
Вторият
ответник И.П.М. не е депозирал отговор на исковата молба.
В
срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, с която той изразява
становище за неотносимост на направените от ответника възражения, както и че
същите са неоснователни и недоказани. Конкретно сочи, че „А.П.Ем" ЕООД е
цедирало свое вземане от банката на „А.П.Е.Т.1“ ЕООД в размер на 28 604 541.15
евро, а в допълнение прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на сумите, посочени като надвзети по посочените в отговора на
исковата молба договори. Сочи, че към датата на депозиране на допълнителната
исковата молба между страните са налице договорни взаимоотношения единствено по
договори за кредит № 404/2004, сключен на 17.12.2004 г.; № 096/2007 г., сключен
на 01.03.2007 г.; № 097/2007 г., сключен на 01.03.2007 г. и № 1181/2007 г.,
подписаните към тях анекси и акцесорните договори за учредяване на особен залог
върху вземания.
Поддържа,
че всички предприети действия са напълно законосъобразни и съобразени с
уговореното в Договора, съгласно който кредитополучателят се е съгласил банката
да събира служебно на падежите дължимите суми, както и да събира дължимите суми
от предоставените обезпечения, поради което твърденията за „присвояване“ на
суми са недоказани. Твърди, че ответникът му е прехвърлил част от своите
вземания, произтичащи от договори с М.Т.GMBH & COKG с договор за цесия
120/2005, прекратен с анекс А1 на 02.06.2006 г. и договор за цесия 030/2004,
прекратен с анекс А1 на 02.06.2006 г., в които било договорено, че същите се
сключват с цел погасяване задължения по договори за банков кредит №149/2004 и №
376/2005. Сочи, че поради наличието на изрична клауза за незабавно инкасо в
договорите, в случА.на изискуемост на задължения по кредитите банката е
разполагала с правно основание да погасява изискуемите задължения по договорите
за кредит с наличните средства по банковите сметки, върху които е учреден
особен залог като същевременно ответникът е могъл свободно да извършва парични преводи към трети
лица, както и тегления на пари в брой и плащания чрез интернет банкиране. В
тази връзка оспорва твърдението на ответника, че неоснователно са задържани
парични средства по сметките на „А.П.Ем“ ЕООД, както и това за погасяване на неизискуеми
суми. Допълва, че ответникът е подписвал нареждания за отпускане на суми по
всеки един договор за кредит, нареждания за погасяване на вземания по
договорите, както и съгласия за директен дебит, които му дават право да събира
дължимите суми от сметките на кредитополучателя.
Ищецът
сочи, че съгласно чл. 10, б. „А“, от анекс А2-096/2009 целият паричен поток на кредитополучателя
следва да бъде насочван по специалните/цесионните сметки при банката като
средства в размер на 30 000 евро или тяхната равностойност в лева следва
да бъдат блокирани на месец, като банката освобождава по своя преценка
средствата след представяне на разходооправдателни документи. Твърди, че входящият
паричен поток в специалните сметки на „А.П.Ем“ ЕООД в нито един момент не е
надвишил сумата от 30 000 евро, поради което банката не е била в позиция да освобождава
средства от цесионнaтa сметкa на дружеството с цел използването
им от страна на клиента. Допълва, че след подписването на Анекс А2-096/2009 г. от
цесионната сметка на дружеството са извършвани единствено погасявания по
договора за кредит, тъй като ответникът е подписал съгласие за директен дебит
по договор за банков кредит № 096/01.03.2007 г. Пояснява, че съгласно механизма
на погасяване на вземания по кредитите, когато заложените вземания постъпват по
сметките на "А.П.Ем" ЕООД и в случА.на просрочие по задълженията на
кредита, банката автоматично удържа дължимите суми, с цел погасяване на тези
просрочени задължения без да е необходимо извършването на вписване в ЦРОЗ
и
съобщаване на залогодателя, което право произтича от уговореното в договорите
за кредит и анексите към тях, договорите за особен залог, както и въз основа на
изрично направените волеизявления от страна на ответника.
Оспорва
твърдението на ответното дружество, че са му предоставяни за усвояване
средства, които принадлежали на самият него, като уточнява, че за периода от
19.05.2004 г. до 23.07.2008 г. общият размер на предоставените от банката по
разплащателна сметка на „А.П.ЕМ“ ЕООД средства по сключени договори за инвестиционни
и револвиращи кредити възлиза на 24 091 039.50 евро. Сочи, че през 2007 г. банката
е рефинансирала усвоените напълно оборотни кредити съгласно договори за кредит
149/2004, 405/2004, 937/2006 и 376/2005 чрез сключването на два нови кредита за
оборотни средства с размер 1 500 000 евро (Договор за кредит 096/2007) и 2 500
000 евро (Договор за кредит 097/2007). В резултат на извършеното рефинансиране,
размерът на кредитите за оборотни средства, отпуснати на клиента, не само не е
бил намален, но бил и увеличен с още 2 400 000 евро. Към 24.08.2007 г. са били
усвоени кредитите за оборотни средства в размер на 1 421 251 евро и съответно 2
500 000 евро. През същата година банката е отпуснала и инвестиционен кредит на „А.П.Ем“
ЕООД в размер на 289 520 евро съгласно сключен Договор за кредит № 1181/2007 г.
– също усвоен. Поддържа, че ответникът е финансиран коректно и съобразно нуждите
на дружеството, като банката е проявявала гъвкавост, но от началото на 2009 г. дружеството
преустановило извършването на плащания по предоставените му кредити.
„А.П.Ем“
ЕООД – в несъстоятелност е депозирало допълнителен отговор, с който поддържа
вече изложеното с отговора на исковата молба. Потвърждава изложеното от ищеца,
че с процесният договор се рефинансират предходни договори за банков кредит,
като подчертава, че именно това е причината за неговото сключване, както и че неправомерно
държаната от ищеца сума е в размер на 12 881 784.62 евро, с която той не е
извършил ефективно погасяване на задълженията.
Производството
е било разделено поради спирането му на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ по
отношение на ответното дружество, като по отношение И.П.М. е било образувано
т.д. № 2612/2016 г. на VІ-9 състав без по него д асе извършват процесуални
действия, след което производствата по двете дела съединени.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Не
е спорно, а същото се установява и от представените по делото доказателства, че
между страните е сключен договор за кредит № 096/2007 г., съгласно който „Б.П.Б.“ АД е кредитор,
„А.П.Ем“ ЕООД е кредитополучател. От съдържанието на Договора е видно, че солидарна
отговорност за изпълнение на задължението по него е поета от физическото лице И.П.М.
в качеството му на поръчител.
Съгласно
чл. 1 от Договора, банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на
1 500 000 евро за оборотни средства и издаване на гаранции. В чл. 3 е
уговорено, че средствата по кредита се получават, ползват и издължават чрез
заемна сметка, открита на името на кредитополучателя при банката, като
предоставянето им става след надлежно оформяне на обезпеченията. Страните са
уговорили, че средства в размер на 392 000 евро ще се използват за
рефинансиране на съществуващи кредити - по договор 376/2005 - 92 000 евро
и по договор за краткосрочно финансиране от 21.12.2006 г. за 300 000 евро.
Уговорени са още приложимите административна такса, дължима еднократно и
лихви (възнаградителна и наказателна), дължими ежемесечно или в случА.на забава,
срок за ползване и издължаване (до 12 месеца от датата на първото отпускане на
кредита, но не по-късно от 28.02.2008 г. (чл. 4 и чл. 6.1), както и че
кредитополучателят се задължава да осигури необходимите парични средства за
заплащане на начислените лихви и вноски по главницата два дни преди падежа, като същевременно се съгласява банката
служебно да събира дължимите суми на техните падежи от всички сметки на
кредитополучателя в банката и/или други банки (чл. 8, ал. 2). Съгласно чл. 4,
ал. 2 от Договора банката събира комисионна за ангажимент в размер на 0 % върху
неизползваните суми по кредита, а главницата по кредита се олихвява с годишна
лихва като сбор от едномесечен ЮРИБОР и надбавка от 5 %, дължима ежемесечно на
съответния падеж. Съгласно чл. 9, ал. 8,
б. „Б“ кредитополучателят се задължава в периода на обслужване и погасяване на
кредита да осъществи един пълен оборот на предоставения лимит в рамките на 12
месеца. В чл. 12 е предвидено, че ответникът следва да обезпечи отпуснатите
му суми с: първи по ред особен залог върху своите вземания от М.Т.GMBH по договор № 20070108/08.01.2007, 20070108/02/08.01.2007;
вземания по договор 08-01-Ит/2007 г. с S.A.V.S.p.A SOCIETA ALLUMINIO VENETO от
01.08.2007 г., втори по ред ипотеки върху индивидуализирани в Договора недвижими
имоти, втори по ред особен залог върху машини и съоръжения на обща стойност 980 136
лева, застраховка на имуществото в полза на банката, запис на заповед и
поръчителство.
Договорът
е изменян с осем допълнителни споразумения, с които се установяват размерите на
просрочените задължения към датата на сключването им и се поемат нови
задължения, като се погасяват лихвите по кредита в рамките на гратисните
периоди, променян е погасителният план и др. като конкретно с анекс А1-
096/2008 от 27.02.2008 г. страните са се споразумели срокът на Договора да бъде
удължен до 25.02.2009 г.
С
анекс А2 страните са договорили, че просрочените вноски към 27.02.2009 г.,
други дължими такси в общ размер на 54 427.08 евро, както и лихвата,
натрупана през гратисния период (до 30.12.2009 г.) ще бъдат капитализирани към
главницата на кредита. В чл. 3 е предвидено, че погасените суми по кредита не
могат да бъдат повторно усвоявани. Съгласно чл. 10, б. „А“, като обезпечение по
отпуснатия кредит, целият входящ паричен поток на кредитополучателя следва да
бъде насочван по специалните/цесионните сметки при банката като средства в
размер на 30 000 евро или тяхната равностойност в лева следва да бъдат
блокирани на месец, като банката освобождава по своя преценка средствата над
упоменатата сума след представяне на разходооправдателни документи, свързани с
основната дейност на ответника.
С
анекс А3-096/2010 страните приемат, че към 20.04.2010 г. ответникът има
просрочени задължения към ищеца в размер на 94 712.77 евро, които се
начисляват към остатъка от редовната главница като общият ѝ размер се
равнява на 1 724 699.34 евро, а банката се съгласява да отпусне на
кредитополучателя допълнителна сума в размер на 46 866.31 евро, която сума
ще бъде използвана за заплащане на дължимата през гратисния период лихва от
30.04.2010 г. до 03.06.2010 г. С
отпускането на допълнителната сума, задължението на кредитополучателя нараства
до 1 771 565.65 евро и трябва да бъде изплатено на 102 месечни вноски
в периода 30.07.2010 – 30.12.2018 г.
С
анекс А4-096/2010 банката се съгласява да отпусне допълнителен кредит в размер
на 47 281.32 евро, като общата
дължима сума нараства на 1 818 946.97 евро, платима на 99 месечни
вноски в периода 30.10.2010 – 30.12.2018 г.
С
анекс А5-096/2010 от 11.12.2010 г. страните договарят, че след капитализиране
на просрочена главница и отпускане на допълнителен сума в размер на
49 195.92 евро, която ще се използва за заплащане на лихви през гратисен период
от 01.12.2010 г. до 28.02.2011 г., размерът
на отпуснатия кредит нараства на 1 910 028.31 евро, който следва да
бъде изплатен на 94 месечни вноски, всяка от които в размер на 20 319.45
евро, като първата е дължима на 30.03.2011 г., а последната на 30.12.2018 г. С останалите три споразумения, страните установяват
нарастване на просрочията по Договора без да се изменя срок и размера на
погасителните вноски.
Всички
изменения на Договора, наред с кредитополучателя са подписани и от поръчителя.
Ответникът
е представил по делото договори за кредит, сключени между него и ищеца преди
процесния, в това число договори за кредит 149/2004 г. и 376/2005. В тях са
уговаряни сходни условия относно начина на погасяване на задълженията, съгласно
който ответникът се задължава да осигури по разплащателните си сметки необходимите
парични средства за плащане два работни дни преди датата на падежа, съгласие
сумите да бъдат събирани служебно от банката
в
случайна забава, ползване на сумите по кредита чрез заемна сметка, размер на комисионната
за ангажимент, на възнаградителната лихва, представянето на надлежни
обезпечени, като се наблюдава тенденция в увеличаване на размера на отпуснатия
кредитен лимит.
По
делото е приложен още и договор за особен залог върху вземания № 096–I/2007 г., съгласно който
ответникът, в качеството си на залогодател, учредява особен залог в полза на
ищеца върху своите вземания от „М.Т.“ ООД по договор № 20070108/08.01.2007, № 20070108/02/08.01.2007 и 08-01-Ит/2007,
сключен с S.A.V.S.p.A Societa A. V.. Съгласно
уговореното между страните, всички суми, превеждани по заложените вземания, могат
да бъдат използвани от заложния кредитор – ищецът за погасяване на обезпечените
вземания без да е необходимо допълнително съгласие на залогодателя – ответника.
Приети
са по делото писмени доказателства – банкови документи (нареждания, извлечения
от сметки, писма), нотарилани покани, кореспонденция между страните и др.
Установява
се от събраните писмени доказателства, че ответникът е титуляр на четири
банкови сметки в банката: BG********** - разплащателна сметка в лева; BG0**********
- цесионна сметка в евро; BG********** - разплащателна сметка в евро; BG**********
- разплащателна сметка в щ.долари, по които след 14.06.2013 г. няма движение.
По
делото са изслушани заключение на единична (първоначална и допълнителна) и
разширена ССЕ. В първоначалната единична ССЕ, вещото лице Б.Д. въз основа на приложените по делото документи и
извършената справка в счетоводствата на страните установява, че по договор за
банков кредит 096/2007 г. ответникът е усвоявал многократно главницата до
размер на 3 680 475.07 евро и е погасявана такава в размер на
2 180 475.07 евро, като съгласно сключените анекси, към усвоените
суми по Договора се прибавят и просрочени задължения в размер на
394 206.02 евро. Вещото лице допълва, че усвояването е станало по заемна
сметка IBAN ***
„А.П.Ем“ ЕООД. Заключава, че към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, дължимата главница по Договора е в размер на
1 894 206.02 евро. Изчислява, че неплатените вноски за периода от
30.03.2011 г. до 30.01.2012 г. са в размер на 223 513.95 евро при месечна
вноска по главницата в размер на 20 319.45 евро.
Посочва
още, че в полза на ответника е открита банкова сметка „Цесионна“, което е във
връзка с обезпечаване на вземанията на банката и е в нейно разпореждане. Вещото
лице е изчислило, че по посочената банкова сметка ***.05.2004 г. до 23.07.2008
г. са постъпили суми в общ размер на 16 362 646.24 лева и са
извършените погасявания от цесионната/специалната банкова сметка *** кредит с
ответното дружество в размер на 12 881 784.62 евро в това число
„предсрочни погасявания“ в размер на 9 088 145.97 евро, осъществени в
периода от 20.02.2006 г. до 23.07.2008 г. Вещото лице е установило, че с
отпуснатите суми по договор 096/2007 г. и по договор 097/2007 г. са
рефинансирани и закрити договори 149/2004 г., 405/2004 г., 164/2005 г.,
376/2005 г., 937/2006 г., че същите са усвоени на 08.03.2007 г., поради което сумата
от договорите за кредит 096/2007 г. и 097/2007 г. не се съдържат в сумите,
постъпили по цесионната банкова сметка ***.05.2004 г. до 23.07.2008 г.
По
делото е допусната и изслушана допълнителна ССЕ. Вещото лице сочи, че
получените по цесионната сметка суми са били насочвани към заемните сметки,
като по отношение на договор 149/2004 г. са в размер на 5 688 071
евро към които се прибавят 2.65 евро, представляващи изравняване от курсови
разлики. В тук посочената сума са включени 3 393 636 евро, представляващи
погасявания чрез прехвърлени вземания, 400 000 евро погасявания и
1 894 435 евро предсрочни погасявания. По договор 405/2004 г. били
насочени 1 227 200 евро, по договор 164/2005 г. - 700 000 евро по
договор 376/2005 г. - 299 910 евро, по договор 096/2007 г. -
1 673 429.77 евро и по договор 097/2007 г. – 3 293 171.20
евро, всички като предсрочни погасявания. Установява още, че в периода от
19.05.2004 г. до 23.07.2008 г. сумите са отнасяни за покриване на част или
изцяло усвоените лимити по заемите сметки към определена дата, след което
ответникът е усвоявал отново сумите в рамките на кредитните лимити.
В
експертизата е посочено, че съгласно счетоводните записвания на банката,
задълженията на ответника към 16.04.2014 г. са в общ размер на 1 163 944.46
евро по договор 404/2004 г.; 2 889 826.21 евро и 66 419.77 лева
по договор 096/2007 г.; 4 868 648.68 евро по договор 097/2007 г.;
518 126. 32 евро по договор 1181/2007 г. Установява още, че по договор
404/2004 г. първоначалната сума в размер на 1 491 883 евро е усвоена
еднократно на 21.12.2004 г., като след извършените погасявания са останали
задължения по главницата в размер на 559 458.49 евро, като след
капитализирането на просрочените лихви и административни такси, към 16.04.2014
г. задължението е в размер на 733 040.69 евро. По договор 096/2007 г. първоначално усвоената сума на 08.03.2007 г.
е в размер на 800 000 евро, а до 16.10.2007 г. е достигнат размер от 3 680 475.07
евро като са извършвани погасявания в размер на 2 180 475.07 евро и
са останали задължения в размер на 1 500 000 евро, които след капитализиране към главницата на
просрочени задължения към 16.04.2014 г. са в размер на
1 894 206.02 евро.
В
ССЕ е посочено, че усвоената по договор 097/2007 г. сума към 07.03.2007 г. е в
размер на 120 000 евро, а до 23.07.2008 г. ответникът е усвоявал суми в
общ размер на 6 293 244.99 евро, като същевременно е погасена част
равна на 3 793 244.99 евро и са останали дължими 2 500 000 евро,
които след капитализиране към главницата на просрочени задължения към
16.04.2014 г. са в размер на 3 152 885.39 евро. Относно договор
1181/2007 г. вещото лице изчислява, че са усвоени общо 289 520 евро, а са
погасени 15 237.90 евро, като остатъчното задължение от 274 282.10
евро след капитализиране към главницата на просрочени задължения към 16.04.2014
г. е в размер на 342 764.61 евро. Вещото лице е посочило, че „служебните
усвоявания“ и „служебните погасявания“ са операции, извършвани от банката във
връзка с подписаните анекси и не представляват реални плащания от ответника.
В
ССЕ е изчислено, че в счетоводството на ищеца за периода от 19.05.2004 г. до
22.02.2011 г. се водят усвоените от ответника средства с натрупване по договор 149/2004 г. в размер на
6 522 914.44 евро; по договор 405/2004
г. – 2 263 200 евро; по договор 164/2005 г. – 1 000 000 евро; 376/2005 г. – 2 445 180 евро; по договор 973/2005 г. - 300 000 евро; по
договор 404/2004 г. – 1 491 883
евро, към които след 27.02.2009 г. се прибавя сума в
размер на 173 582.20 евро, представляващи просрочия и наказателни лихви; по договор 096/2007 г. –
3 680 475.07 евро, към които след 27.02.2009 г. се прибавя сума в
размер на 394 206.02 евро, представляващи просрочия и наказателни лихви; по
договор 097/2007 г. – 6 293 244.99 евро, към
които след 27.02.2009 г. се прибавя сума в размер на 652 885.39 евро,
представляващи просрочия и наказателни лихви; по договор 1181/2007 г. – 289 520 евро, към
които след 27.02.2009 г. се прибавя сума в размер на 68 482.51 евро,
представляващи просрочия и наказателни лихви. Сборът на тук посочените суми,
включително начислените просрочия и наказателни лихви, които не са реално
усвоени, но са капитализирани към главниците по договорите за оборотни средства
(149/2004 г., 405/2004 г., 164/2005 г., 376/2005 г., 973/2005 г., 096/2007 г. и
097/2007 г.) е в размер на 23 552 105.91 евро, а тези по договорите
за инвестиционни кредити (404/2004 г. и 1181/2007 г.) са в размер на 2 023 468.01
евро.
След
направения анализ, вещото лице установява, че за периода от 19.05.2004 г. до
22.02.2011 г. ответникът е погасявал задълженията си към ищеца както следва: по
договор 149/2004 г. в размер на 6
522 914.44 евро; 405/2004 г. – 2 263
200 евро; 164/2005 г. – 1 000 000
евро; 376/2005 г. – 2 445 180 евро; 973/2005 г. - 300 000 евро; 404/2004 г. – 932 424.51 евро; 096/2007 г. –2 180 475.07 евро; 097/2007
г. – 3 793 244.99 евро; по договор 1181/2007 г. 15 237.90
евро.
Вещото
лице Д. е изчислила, че към 22.02.2011 г. са налице непогасени задължения в
размер на 733 040.69 евро по договор 404/2004 г.; 1 894 206.02 евро по договор 096/2007 г.;
3 152 885.39 евро по договор 097/2007 г. и 342 764.91 евро по
договор 1181/2007 г.
Вещото
лице сочи, че с отпуснатата сума по договор 096/2007 г. в размер на
1 500 000 евро са погасени задълженията по договори 376/2005 г. и
937/2006 г. в общ размер на 392 000 евро, а относно отпуснатата сума по
договор 097/2007 г. в размер на 2 500 000 евро са погасени задълженията по
договори 149/2004 г.; 405/2004 г.; 164/2005 г. и 376/2005 г. в общ размер на
1 608 000 евро.
Относно
извършените погасявания по договорите за кредит, вещото лице установява, че от цесионната
сметка са погасени задължения в размер на 12 881 781.97 евро, от
разплащателната сметка по оборотни кредити в размер на 3 623 229.78
евро и от разплащателната сметка по инвестиционни кредити в размер на 947 662.41
евро. От разплащателната сметка чрез рефинансиране от 08.03.2007 г. са погасени
2 000 000 евро. Също така, след 23.07.2008 г. ответното дружество е
погасило сума в размер на 62 162.06 евро по договор 404/2004 г. и
10 158.60 евро по договор 1181/2007 г., а по договори 096/2007 г. и
097/2007 г. не са извършвани погасявания.
В
изрично писмено становище с вх. № 56736/12.05.2014 г. (л. 455 и 456), във
връзка с депозираната ССЕ ответникът заявява, че за периода от 19.05.2004 г. до
22.12.2011 г. усвоената от него сума с натрупване по договор 376/2005 г. е в
размер на 1 948 609.95 евро (погасени изцяло), а по договор 096/2007 г. – 3 680
475.07 евро, от които са погасени 2 180 475.07 евро. Сочи, че общата усвоена
сума по всички договори за оборотни кредити според него е в размер на
22 008 444.45 евро и общ размер на усвоените средства по всички
договори е 23 789 847.45 евро.
По
делото е представено допълнение към допълнителната експертиза. Въз основа на
документи, предоставени от ответника и при съпоставяне на данните, предоставени
от ищеца, вещото лице е установило, че в счетоводството на „А.П.Ем“ ЕООД за
периода от 19.05.2004 г. до 31.12.2008 г. е налице разлика единствено относно
усвояването на средствата по договор 376/2005 г. като ответникът отчита
усвояване в размер на 1 948 609.95 евро, а ищецът 2 445 180 евро. Пояснява,
че разликата от 500 000 евро се дължи на факта, че ответникът не е отразил
тази сума в своето счетоводство тъй като тя е посочена в банково извлечение №
75/29.03.2006 г. като „резервирано салдо“ – т.е. реално не може да бъде
изтеглена и използвана.
Вещото
лице Д. е отчела разлика относно служебните счетоводни усвоявания и погасявания
по кредитите чрез разплащателната сметка, извършвани от ищецът и ответникът по
договори 096/2007 г., 097/2007 г., 404/2004 г., 1181/2007 г., като е установило
разлика от 31 923.93 евро „служебни операции“ или задължението към
31.12.2008 г. по главница и „служебни операции“ съгласно счетоводството на
банката по посочените договори е в размер на 6 122 896.71 евро, (в
това число 1 894 206.02 евро по договор 096/2007 г.), а съгласно това
на ответника – 6 090 972.78 евро (в това число 1 886 437.48
евро по договор 096/2007 г.).
По
делото е допусната и изслушана тройна ССЕ, изготвена от вещите лица Д., К. и Л.
След проверка в счетоводствата на двете дружества, вещите лица Д. и К.
посочват, че по договор за кредит 096/2007 г. ответникът многократно е усвоявал
главница в общ размер на 3 680 475.07 евро и многократно е погасявана
такава в общ размер на 2 180 475.07 евро, като към усвоените суми са
прибавени просрочени задължения в размер на 394 206.02 евро и задължението
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение е в
размер на 1 894 206.02 евро. Вещото лице Л., анализирайки движението
на сметките счита, че въз основа на извършените служебни предсрочни погасявания
от страна на банката са възникнали нови задължения, като е създаден дълг от
собствените средства на кредитополучателя. Това
се дължи на извършените от банката действия въз основа на сключените между
страните анекси, съгласно които дългът се увеличава чрез капитализация на
просрочия и отпускане на средства за изплащане на лихвите през гратисния
период, което води до авансово събиране на възнаградителната лихва, а чрез
преструктурирането на кредита се избягва провизирането.
В отговор на следващият въпрос, в
ССЕ е посочено, че размерът на погасителните вноски е определен на
20 319.45 евро, като за периода от 30.03.2011 г. до 30.01.2012 г.
непогасеният размер се равнява на 223 514.95 евро, като вещото лице Л.
счита, че към 16.10.2010 г. и за разглеждания период по Договора не би следвало
да има дълг.
На
въпроса относно усвоените от ответника средства за периода от 19.05.2004 г. до
22.02.2011 г. в тройната експертиза се достига до същите изводи както в допълнителната
ССЕ и допълнението към нея –по договор 149/2004
г. - 6 522 914.44 евро; по договор 405/2004
г. – 2 263 200 евро; по договор 164/2005
г. – 1 000 000 евро; по договор 376/2005
г. – 2 445 180 евро, като вещото лице Л. счита, че сумата е в размер на
1 945 180 евро – с 500 000 евро по-малко по съображения,
изложени в допълнението към допълнителната ССЕ; по договор 973/2005 г. - 300 000 евро; по договор 404/2004 г. – 1 665 465.20 евро, като вещото лице Л.
счита, че сумата е в размер на 1 491 883.20 евро; по договор 096/2007 г. – 4 074 681.09
евро, като вещото лице Л. счита, че сумата е в размер на 3 680 475 евро;
по договор 097/2007 г. – 6 946 130.38
евро, като вещото лице Л. счита, че сумата е в размер на 6 293 254 евро;
по договор 1181/2007 г. – 358 002.81
евро като
вещото лице Л. счита, че сумата е в размер на 289 520.81 евро. Тук
посочените разлики се дължат на изразеното от вещото лице Л. становище, че неправомерно
банката е капитализирала лихви.
Аналогично
с първоначалната ССЕ, вещите лица са посочили, че за периода от 19.05.2004 г.
до 22.02.2011 г. ответникът е погасявал задълженията си към ищеца както следва:
по договор 149/2004 г. в размер на 6
522 914.44 евро; 405/2004 г. – 2 263
200 евро; 164/2005 г. – 1 000 000
евро; 376/2005 г. – 2 445 180 евро; 973/2005 г. - 300 000 евро; 404/2004 г. – 932 424.51 евро; 096/2007 г. –2 180 475.07 евро; 097/2007 г. – 3 793 244.99 евро; по
договор 1181/2007 г. 15 237.90 евро.
Съвпадат
и изводите на двете експертизи по отношение на размера на непогасените задължения,
които са в размер на 733 040.69 евро по договор 404/2004 г.; 1 894 206.02 евро
по договор 096/2007 г.; 3 152 885.39 евро по договор 097/2007 г. и 342 764.91
евро по договор 1181/2007 г., като се прави уточнение, че в тези суми са
включени и 500 000 евро (служебно усвоени и погасени по договор 376/2005
г.) , и капитализираните лихви в размер на 242 064 евро (173 582 евро
по договор 404/2004 г. и 68 482 евро по договор 1181/2007 г.), както и
такива в общ размер на 1 047 091.41 евро (394 206.02 евро по
договор 096/2007 г. и 652 885.39 евро по договор 097/2007 г.).
Вещите
лица са установили, че постъпленията по цесионната сметка са в размер на
16 362 646.24 евро (4 689 951.24 евро по фактури за износ и
11 672 695 авансови плащания). Изчислено е още, че от цесионната
сметка са извършени прехвърляния на суми към заемната за погасяване на
задълженията в периода от 19.05.2004 г. до 23.07.2008 г. по всички договори за
кредит в размер на 12 881 784.62 евро (3 393 638.65 евро
погасявания съгласно прехвърлени вземания, 400 000 евро погасявания и
9 088 145.97 евро предсрочни погасявания), от които 1 673 429.77 евро
предсрочно погасяване по договор 096/2007 г. В отговор на задача № 7, вещите
лица посочват, че за периода от
19.05.2004 г. до 23.07.2008 г. общият размер на прехвърлените суми от
цесионната към разплащателната сметка на „А.П.ЕМ"ЕООД е 3 717 347.36
евро, разпределени по години за 2004 г. - 414 972,00 евро, за 2005 г. - 993
399,59 евро, за 2006 г.-2 308 975.77 евро.
За
същия период са погасени задължения в размер на 12 881 784.62 евро в т.ч.,
съгласно прехвърлено вземане в размер на 3 393 638.65 евро, погасяване в размер
на 400 000 евро и предсрочно погасяване в размер на 9 088 145.97 евро по
договори: №149 - общ размер на погасеното - 5 688 073.65 евро, в т.ч.,съгласно
прехвърлено вземане - 3 393 638.65 евро, погасяване - 400 000 евро и предсрочно
погасяване - 1 894 435 евро; № 164 - 700 000 евро - предсрочно погасяване; №
405 - 1 227 200 евро - предсрочно погасяване; № 376 - 299 910 евро - предсрочно
погасяване; № 096 - 1 673 429.77 евро - предсрочно погасяване и № 097 - 3 293
171.20 евро - предсрочно погасяване. Също
така се посочва, че за периода от 19.05.2004 г. до 02.06.2006 г. погасяванията
по договори №№ 149/2004 г., 405/2004 г., 164/
2005 г. и 376/2005 г. са извършвани от Банката без санкцията на
кредитополучателя като револвирането винаги е възниквало при постъпването на
средства по цесионната сметка. Вещите лица Д. и К. поддържат, че тук
изложеното не следва да се коментира, тъй като в приетите от съда основна и
допълнителни експертизи, вещото лице Д. не е отговаряла и анализирала
разгледаните въпроси.
Вещите
лица Д. и К. считат, че за периода 19.05.2004 г. - 23.07.2008 г. не е
извършвано окончателно отписване на задълженията след „погасяване съгласно
прехвърлени вземания" и „погасяване" и „предсрочни погасявания",
тъй като отписване на кредит за банката означава, че кредитът е необслужван за
дълъг период от време, тя е приложила всички действия за събиране на кредита,
но същия е станал несъбираем. В посочения период сумите са отнасяни за
покриване на част от усвоените лимити или изцяло усвоени лимити по заемните сметки
към определена дата, след което отново ответникът е усвоявал суми в рамките на
кредитните лимити. Вещото лице Л. счита, че при постъпването на суми в
патримониума на ответника банката е следвало да коригира кредитните лимити. Счита,
че многократното револвиране на кредитите и неотписването на погасените
задължения и некоригирането на кредитните лимити са създадени условия за
създаване на ненужен изкуствен дълг. Също така намира, че за упоменатият период
при всяко получено плащане на кредитополучателя от външните му контрагенти банката
служебно и при невъзникнал падеж е извършвала погасяване по заемните сметки,
след което същите са използвани многократно под формата на заем. Вещите лица Д.
и Кудинова, считат че ответното дружество е усвоявало суми от заемните сметки
срещу представяне на документи и след получаване на сумите по цесионната
сметка, същите са насочвани за погасяването им, след което ответникът представя
други нови документи, по които може да усвои суми в рамките на кредитния лимит,
което означава, че възниква ново задължение, което ще се погаси с постъпване на
сумата по предоставените нови документи.
Вещото
лице Л., установява че във времето погашенията винаги са предхождали новите
усвоявания по заемните сметки, а неотписаните задължения до размера на
погасяванията са били във властта на банката и от тях са създавани и отпускани
на кредитополучателя заемни средства. Сочи, че с изключение на отпуснатите суми
по Договор № 149 - 150 000 евро и по Договор № 404 - 693 441 евро (общо 843 441
евро), които на практика формират размера на „собствените средства" на
кредитора, разликата между тази сума и общият размер на отпуснатите кредити (12
881 784,62 евро) представляват кредитиране на кредитополучателя с негови
собствени средства и са в резултат на прихващани неизискуеми, заложени с
договори за особен залог вземания. Конкретно вещото лице установява, че общият
размер на отпуснатите оборотни и инвестиционни кредити е 7 781 403 евро, а предоставените
„собствени средства" от ищеца са 843 441 евро. Разликата между двете суми
равняваща се на 6 937 962 евро са кредити, предоставени на дружеството от
негови собствени средства. Пояснява, че ако банката не беше извършвала ненужно
револвиране на кредитите, кредитополучателят би могъл да посрещне тези плащания
със собствени, а не с кредитни средства.
Вещите
лица Д. и К. сочат, че от представените от банката извлечения/движения по договори
за кредити се установява, че към 01.03.2007 г. ответникът е усвоил 12 531
294,44 евро по договори за кредит 149/2004 г., 405/2004 г., 164/2005 г.,
376/2005 г. и 937/2006 г., а погасяванията са в размер на 10 531 291,69 евро и се води дължима сума в
размер на 2 000 002,45 евро.
На
01.03.2007 г. е сключени договор 096/2007 г. за сумата до 1 500 000,00 евро, от
които 392 000,00 евро ще се използват за рефинансиране по договор 376/2005 г. в
размер на 92 000.00 евро и по договор за краткосрочно финансиране от
21.12.2006 г. в размер на 300 000,00 евро. На същата дата е сключен и Договор
097/2007 г. за сумата до 2 500 000,00 евро, от които сума в размер на 1 608
000,00 евро ще се използва за рефинансиране по Договор 149/2004 в размер на 500
000,00 евро, 405/2004 г. в размер на 400 000,00 евро, 164/2005 г. в размер на
300 000,00 евро и 376/2005 г. в размер на 408 000,00 евро.
Вещото
лице Л. счита обаче, че предвид изложеното по - горе не би следвало да
съществуват стари задължени по цитираните по-горе договори и следователно не е
следвало да има нужда от такова финансиране. Допълва, че задълженията по
договорите за кредит са подновявани при всяко получено плащане по сметките на „А.П.Ем"
ЕООД, като след получаването на средствата Банката е погасявала служебно
задълженията на дружеството преди падежа, след което е предоставяла на
кредитополучателя средства в размера на погасеното, под формата на кредит. По
този начин усвоените средства са нараснали до 12 881 784,62 евро – по договор №
149 - 5 688 073.65 евро; договор № 405 - 1 277 200 евро; договор № 164-700
000 евро; договор № 376 - 299 910 евро; договор № 096 - 1 673 429.77 евро;
Договор № 097 - 3 293 171,20 евро.
В
тройната ССЕ е извършено сравнение между общата сума на усвоявания към
23.07.2008 г. и общата сума на погасявания към същата дата, в резултат на което
се установяват задължения в размер на 621 620,55 евро по договор 404/2004 г.; 1
500 000,00 евро по договор 096/2007 г.; 2 500 000 евро по договор
097/2007 г.; 281 901,05 евро по договор 1181/2007 г. или общо 4 903 521,60
евро. Вещото лице Л. счита, че сумата трябва да се намали с 496 570.05 евро, с
оглед на извършените от ищеца служебни усвоявания по договор № 376 или общото
задължение се равнява на 4 406 951.55 евро.
По
делото е прието допълнение към тройната ССЕ. В нея вещите лица сочат, че до
08.08.2006 г. (с оглед на извършените от ищеца погасявания в периода от
19.05.2004 г. до 23.07.2008 г.) банката е извършвала погасявания по договор
149/2004 г. без изрични искания от страна на ответника, по договор 405/2004 г. също
без изрични нареждания, но по отношение на останалите договори, включително
процесният – 096/2007 г. банката е извършвала погасявания въз основа на изрични
нареждания, което се потвърждава и от приложените по делото такива, направени в
периода от 22.05.2007 г. до 16.10.2007 г.
Към
доказателствата по делото е приобщено ч.гр.д. № 26372/2012 г. по описа на СРС,
33 състав, видно от което същото е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, депозирано от „Б.П.Б.“ АД против солидарните длъжници „А.П.Ем“ ЕООД и И.П.М.
за заплащане на сумата 223 513.95 евро – главница и законна лихва за
периода от 30.05.2012 г. до изплащане на вземането. Пояснено е, че вземането
представлява просрочени вноски за периода 30.03.2011 г. до 30.01.2012 г., които
са част от дължима главница по Договор за кредит № 096/2009 г. и осем анекса
към него. На 07.06.2012 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК за цялото претендирано вземане. На 18.12.2012 г. по
делото са постъпили възражения по чл. 414 ГПК, които са депозирани в законоустановения
двуседмичен срок от връчване на ПДИ, връчена им на 17.12.2012 г. С разпореждане от 13.01.2013 г. районният съд
е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си,
което е връчено на24.01.2013 г. Иск е предявен на 22.02.2013 г., за което по
делото пред СРС са представени своевременно доказателства.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Искът
за вземането е предявен при условията чл. 422, ал. 1 ГПК. Предмет на доказване
по делото е парично вземане на ищеца „Б.П.Б.“ АД срещу „А.П.Ем“ ЕООД и И.П.М.,
за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
26372/2012 г. по описа на СРС.
Настоящото производство е предназначено да
стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането, същата да
влезе в сила и издадения в производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист да
запази действието си на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК. Съгласно чл. 422,
ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението по
чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното
вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически
факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случА.искът
ще бъде недопустим. В настоящия случА.се установи, че вземанията, предмет на
иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по приобщено ч.гр.д.
№ 26372/2012 г. по описа на СРС, изцяло
съвпадат. В същото време, исковата молба е депозирана в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК (указанията на съда до молителя в заповедното производство – ищец в
настоящото производство, за предявяване на иска за установяване на вземането са
му връчени на 24.01.2013 г., а искът е предявен на 22.02.2013 г.), поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
По
основателността на исковете, настоящият състав намира следното:
Съгласно
чл. 430 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. По аргумент от текста на
чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 и чл. 430 ТЗ , договорът за банков кредит
е търговска сделка от категорията на абсолютните.
Съгласно
разпоредбите на чл. 138 и
следващи от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение, като договорът трябва да бъде в писмена форма. Поръчителството се
простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително и разноските по събиране на вземането, а поръчителят е задължен
солидарно с главния длъжник.
Ищецът
в настоящото производство иска да бъде установено от съда съществуването на
негово вземане за част от главницата - сума в размер на 223 513.95 евро,
представляваща просрочени месечни вноски за периода от 30.03.2011 г. до
30.01.2012 г. по договор за банков кредит 096/2007 г., изменян с осем
допълнителни споразумения (Анекси). За да бъде основателен иска, банката следва
да докаже сключването на валиден договор за банков кредит с ответника „А.П.Ем“
ЕООД, както и валидно уговорено поръчителство с ответника И.М., инкорпорирано в
същия договор; предоставянето на уговорения кредит, изтичането на срока, за
който е отпуснат и размера на претенцията си.
В
случА.че ищецът докаже, че е изпълнил точно, ответникът следва да докаже правоизключващите
си възражения.
Не
е спорно между страните, а и се установи от събраните писмени доказателства, че
на 01.03.2007 г. между ищеца и „А.П.Ем“ ЕООД е сключен валиден писмен договор
за банков кредит № 096/2007 г., който е изменян с осем допълнителни
споразумения (Анекси) в периода от 27.02.2008 г. до 26.09.2011 г., като в него
е предвидена валидна уговорка за поръчителство за задълженията по кредита с
ответника И.М.. Не се спори още, че ответникът „А.П.Ем“ ЕООД, е усвоил 1 500
000 евро, както и че сумата е използвана
съобразно целевото ѝ отпускане. В решение № 125 от 12.07.2013 г. на ВКС
по т. д. № 910/2012 г., II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК се приема,
че задължението по договор за банков кредит за отпускане/предоставяне на
заемателя на парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита
изпълнено от момента на заверяване на разплащателната сметка на заемателя. От
изслушаните и приети по делото ССЕ се установи, че ответникът е усвоил
отпуснатия му кредитен лимит. Конкретно в Таблица 1 от първоначалната ССЕ (л.
401) и тройната ССЕ (л.600) в табличен вид вещото лице Д. е посочила, че сума в
общ размер на 1 500 000 евро е усвоена от ответника в периода от
08.03.2007 г. до 30.03.2007 г. по заемна сметка на ответника. В ССЕ се
установява още, че с постъпилите по сметка на ответника суми, банката е
извършвала частични погасявания по кредита и впоследствие ответникът отново е
усвоявал суми многократно, като в рамките на около 7 месеца – до 16.10.2007 г.,
са изтеглени общо 3 680 475.07 евро и погасени 2 180 475.07
евро.
Не
се спори още, а и се установява от представените осем анекса към договора за кредит, че страните периодично са
предоговаряли сумата по кредита и срока за нейното издължаване, като при
предоговарянето с Анекс А5-096/2010 от 11.12.2010 г. размерът на отпуснатия кредит е нараснал на 1 910 028.31
евро, който е следвало да бъде изплатен на 94 месечни вноски, всяка от които в
размер на 20 319.45 евро, като първата е дължима на 30.03.2011 г., а
последната на 30.12.2018 г.
От
събраните писмени доказателства и изслушаните заключения по ССЕ не се
установява някой от ответниците да е заплатил дължимите вноски за периода
30.03.2011 г. до 30.01.2012 г.
Ответниците
са излагали твърдения, че банката е извършвала счетоводни операции, като с
постъпилите в цесионната сметка на ответника оборотни суми е извършвала
прихващания между оборотните средства на „А.П.Ем“ ЕООД и непадежиралите
задължения по процесния договор и така е лишавала дружеството от собствените му
средства, не е отписвала погасените задължения и съответно не е коригирала
(намали) кредитните лимити, а е предоставяла собствените на ответника средства
под формата на дълг, както и че незаконосъобразно е събирала заложените
вземания от кредитополучателя, без преди това да впише пристъпване към
изпълнение по ЗОЗ. Т.е., може да се извлече твърдение на ответното дружество,
че банката, като е погасявала предсрочно неговите задължения по кредита, го е
лишавала от средствата му и така го е принуждавала да усвоява отново и отново
суми по кредитния лимит и да заплаща лихви и комисионни, както и че му е
нанасяла вреди, като не е следвала процедурата по ЗОЗ. В същото време обаче
ответниците не са въвели в предмета на делото някакво свое вземане срещу
банката, произтичащо от тези им твърдения за неизпълнение на договора от банката,
които са могли да сторят или чрез насрещен иск, чрез възражение за прихващане
или някакво възражение за неизпълнен договор. Ето защо, изложените факти, ако
са доказани, може само да бъдат приети за сведение, но не и да повлияят крайния
съдебен акт, доколкото не представляват фактически състав на някакво право или
правоотношение, от което ответниците да претендират вземане и с което вземане
да се бранят срещу иска по някой от допустимите от процесуалния закон начини.
За
пълнота следва да бъде посочено, че от изслушаните ССЕ не се установява
твърдението на ответниците, че през цялото време банката изкуствено е създавала
дълг без да е имало необходимост от кредитни средства. В ССЕ се установява, че
с постъпилите по сметка на ответника суми, банката е извършвала частични
погасявания по кредита и впоследствие ответникът отново е усвоявал суми
многократно като в рамките на около 7 месеца – до 16.10.2007 г. са изтеглени
общо 3 680 475.07 евро и погасени 2 180 475.07 евро. Следва да бъде разгледано особеното
мнение на вещото лице Л. по разширената ССЕ - че дълг по Договора не би
следвало да има тъй като сумите са предсрочно погасявани и отново отпускани на
ответника, а капитализирането на бъдещи възнаградителни лихви през гратисните
периоди води до увеличаване на дълга. Като пример се спира на договор 149/2004
г. като разглежда движението на сумите, постъпили по цесионната сметка. Настоящият
състав намира, че макар и тук посоченият договор да стои извън предмета на
настоящият процес, същият следва да бъде разгледан с оглед изясняване на
фактите по делото.
Според
вещото лице Л. в периода от 19.05.2004г. до 03.06.2004г. кредитния лимит по
договор 149/2004 г. (в общ размер на 150 000 евро) е усвоен до размер
145 590.17 евро или ответникът е разполагал с около 4 410 евро до пълният
лимит. За пълнота следва да се отбележи, че разгледания от вещото лице Л.
механизъм се съдържа в Приложение 1 (л. 412) към първоначалната ССЕ. Сочи, че на
04.06.2004 г. е постъпило първото плащане от М.Т.в размер на 162 720,17 евро
като сумата е насочена по 2 сметки - специална разплащателна сметка /цесионна
сметка/ с титуляр „А.П.Ем" ЕООД - 100 000 евро и нормална разплащателна
сметка отново с титуляр „А.П.Ем" ЕООД - 62 720 евро. Не е спорно, а и
вещото лице Л. установява, че с насочените по цесионната сметка 100 000 евро е
извършено погасяване по заемната сметка, в следствие, на което дълга е намален
на 45 590 евро. Допълва, че в периода от 07.06.2004 г. до 23.06.2004 г. следва
второ усвояване на кредитът в одобрения лимит от 150 000 евро. Усвоеният размер
към 23.07.2004г. е 145 267,02 евро, поради което според вещото лице не е било
необходимо револвиране на кредита, тъй като кредитополучателят е разполагал с
необходимите средства да извърши плащанията със собствени средства. Допълва, че
на 30.06.2004г. към „А.П.ЕМ"ЕООД е направено второ плащане от „М.Т."
в размер на 170 000 евро. От тази сума 70 000 евро са прехвърлени по нормалната
разплащателна сметка, а 95 476.85 евро по цесионната сметка и с тях е извършено
частично погасяване на кредита като задължението по договор 149/2004 г. е
редуцирано до 49 790.16 евро или ответникът е разполагал с малко над
100 000 евро от първоначално отпуснатият му лимит.
Видно
от Приложение 1 (л. 412) към първоначалната ССЕ и таблица от тройната ССЕ (л.
645), в която са отразени само погасявания, в периода след 30.06.2004 г.
(датата на анекс A1,
с който кредитния лимит е увеличен със 100 000 евро до размер от 250 000)
са извършвани нови усвоявания и погасявания като задължението по договор
149/2004 г. към 29.07.2004 г. (датата на Анекс A2, с който кредитния лимит е
увеличен на 500 000 евро) е в размер на 149 790.17 евро, поради което
настоящият състав намира, че до тази дата не е имало нужда от увеличаване на
кредитния лимит.
Вещото
лице Л. обаче е спрялo
разглеждането в детайли на паричния поток до 29.07.2004 г., поради което не
отчита, че след тази дата ответникът не би могъл да разполага със средствата,
отпуснати по първоначално уговорените в договор 149/2004 г. параметри, тъй като
кредитния лимит е изчерпан. Отново от Приложение 1 (л. 412) към първоначалната
ССЕ е видно, че до 18.10.2004 г., когато е постъпило ново плащане, от което
погасена част от дълга в размер на 257 789 евро, ответникът е усвоявал
суми в размер на допълнителни 349 994.30 евро или той не би могъл да
обслужва своите задължения ако не бяха сключените Анекс A1 и A2, с които кредитният лимит е бил увеличен на 500 000 евро,
достигнат на 18.10.2004 г.
Към
17.12.2004 г. задължението по договор 149/2004 г. е в размер на 349 789.47
евро като към 21.01.2005 г., когато е постъпило плащане по кредита в размер на
434 598 евро отново е бил достигнат кредитния лимит от 500 000 евро.
Макар
и с различно виждане от това на другите вещи лица относно формирането на дълга,
вещото лице Л. в крайна сметка достига до същите изводи, че за целия срок на
договор 149/2004 г. са усвоени по заемната сметка средства в размер на
6 522 914.44 евро, а са погасени 5 688 073.65 евро чрез цесионната
сметка и 334 840.79 евро от нормалната разплащателна сметка, като са останали
дължими 500 000 евро, погасени едва със средствата, отпуснати по договор за
кредит № 097/01.03.2007 г.
По
отношение на процесният договор за кредит 096/2007 г. в приетата по делото
единична и тройна ССЕ, вещите лица Д. и К. представят в табличен вид (л. 600)
движението на сумите чрез посочване на кредитния и дебитния оборот. Настоящият
състав приема заключението в тази му част като обосновано и подкрепено в
достатъчна степен от събраните по делото доказателства. Както бе изложено, в
отговор на въпроса относно размера на задължението по Договора се установи, че ответникът
е усвоявал многократно главницата до общ размер на 3 680 475.07 евро по заемна
сметка IBAN *** „А.П.Ем“ ЕООД и е погасявал такава в размер на 2 180 475.07
евро, като е останало непогасено задължение в размер на 1 500 000
евро (главница), а съгласно сключените анекси, към усвоените суми по Договора
се прибавят и просрочени задължения в размер на 394 206.02 евро.
В
тази връзка, не може да бъде споделено становището на вещото лице Л., която
счита, че анализът на движението на сметките сочи, че чрез извършените служебни
погасявания от страна на банката е създаден дълг от собствени средства на
кредитополучателя. Самата тя също посочва (л. 611), че размерът на усвоените
средства по процесният договор е в размер на 3 680 475.07 евро като не приема
за усвоени, капитализираната към главницата просрочена лихва и тази,
начислявана през гратисните периоди.
Видно от заключението, поддържано от вещите
лица Д. и К., (което съдът възприема като пълно, логично, обосновано и
компетентно дадено и на което обосновава изводите си, предвид пълнотата му),
при усвояванията и погасяванията по договори 149/2004 г. и 096/2007 г., ищецът
е отчитал съответната операция като дългът е нараствал до кредитния лимит,
съответно е редуциран след постъпване на плащане. Важно е да се отбележи, че по
договор 096/2007 г. кредитния лимит е усвоен в периода от 08.03.2007 г. до
30.03.2007 г., като в следващите 5 месеца ответникът е използвал средства, с
които са извършвани погасявания в изпълнение и на задължението му, произтичащо
от чл. 9, ал. 8, б. „Б“ от Договора - кредитополучателят да осъществи един
пълен оборот на предоставения лимит в рамките на 12 месеца. От ССЕ е видно, че
след 16.10.2007 г. ответникът отново е достигнал отпуснатия му кредитен лимит,
след което не са извършвани погасявания по кредита, а от 27.02.2009 г. ищецът
започва да начислява просрочените вноски и други дължими такси, които страните
се договарят със сключените между тях анекси да бъдат капитализирани към главницата
на кредита, включително и лихвата, натрупана през гратисния период.
Макар,
предвид липсата на ангажирано съответно процсуално защитно средство от
ответника, неговите твърдения за незаконосъобразно поведение на ищеца да са
ирелевантни, за пълнота следва да бъде отбелязано, че при формулиране на
доводите си за правно несъобразено поведение на ищеца, ответниците не
съобразяват от една страна даденото от тях изрично съгласие банката да събира
служебно вземанията си от всички сметки на ответниците при нея, в това число и
от всички цесионни и разплащателни сметки, както и очевидно не прави разлика
между заложеното в полза на банката вземане по банкови сметки в същата Б.и
наличните суми по тези сметки, с които предвид предишно посоченото й
правомощие, тя е погасявала задължения на кредитополучателя по договора за
кредит, като не е било нужно да реализирала обезпечението „залог върху вземане“,
поради което и не е било необходимо да вписва пристъпване към изпълнение. Не се
отчита още, че ответниците изрично са се съгласявали, като са подписвали всяко
преуреждане в отношенията им с банката, включително с подписите си са
признавали за наличието на просрочия и са се съгласявали да бъде увеличена
кредитната им експозиция.
Не
може да се приеме за основателно твърдението, че банката недобросъвестно ги е
убедила да подписват документите в създадената според тях схема за кредитиране
– дружеството-кредитополучател е търговец и като такъв притежава специализация
и квалификация, които му дават възможност достатъчно добре да може да преценява
договорите, които сключва. Ако те са били неизгодни за него, това обстоятелство
е следвало да бъде отчетено при сключването им, а не впоследствие.
Не
може да бъде прието за основателно и твърдението, че банката не е предоставяла
на ответното дружество средства на банката, а го е кредитирала с негови
собствени средства. Изразът „собствени средства“ следва да се приема условно,
защото за разлика от обикновения влог (чл. 420 ТЗ), при който банката съхранява
срещу възнаграждение индивидуално определена вещ и при поискване е длъжна да я
върне, при паричните влогове (чл. 421 ТЗ), банката дължи парична сума в същата
валута и размер. Т.е с предаването на съответната сума в банката, тя придобива
собствеността върху нея, а за влогодателя се поражда облигационно вземане, като
без значение е източника на средствата, с които ответникът е кредитиран. По
силата на правомощието за служебно погасяване чрез парични средства, с които са
заверени банковите му сметки, банката е ползвала тези средства, за да погасява
негови задължения по договорите за кредит и по този начин тези парични средства
са ставали „нейни“ (отново условно употребен израз). При необходимост у
кредитополучателя от допълнителни средства, банката му е отпускала нов кредит в
рамките на първоначалния кредитен лимит, който със съгласие на
кредитополучателя се е запазвал и на практика кредитът е станал револвиращ се
кредит. Друг е въпросът относно твърдяното предсрочно погасяване от банката на
негови задължения. Ако има такива и ответното дружество, в причинна връзка с
тези предсрочни погасявания, е трябвало да заеме средства за дейността си, от
което е претърпяло вреди и ги докаже, то
може да противопостави това свое вземане на банката. Както бе посочено, в
настоящия процес ответниците не са се възползвали от нито едно от процесуално
допустимите средства за това, поради което наличието на подобни вреди за
ответниците е ирелевантно и не може да бъде обсъждано, нито пък съдът може
служебно да извърши прихващане между тях и вземането на ищеца.
Предвид
изложеното – установеното наличие на валиден правопораждащ юридически факт –
договор за банков кредит 096/2007 г. и договор за поръчителство, усвояването на
отпуснатата сума и липсата на доброволно изпълнение в срок, обосновава извода,
че ответниците имат непогасено задължение към ищеца, поради което следва да се
приеме, че ищецът изцяло е доказал своето вземане срещу „А.П.Ем“ ЕООД (н) и И.М.
по основание. Конкретно по размера, от събраните по делото доказателства се
установи, че пълният дължим размер по процесния кредит е 1 894 206.02 евро
(1 500 000 евро усвоена и невъзстановена главница и 394 206.02 евро просрочени
задължения, които се прибавят към главницата след 27.02.2009 г.). От ССЕ се
установи, че неплатените вноски за процесният период от 30.03.2011 г. до
30.01.2012 г. са в размер на 223 513.95 евро при месечна вноска по главницата в
размер на 20 319.45 евро, какъвто е уговорен с анекс А5-096/2010 от 11.12.2010
г.
След
като ищецът е доказал по несъмнен начин, че е предоставил на ответника банков
кредит в размер на 1 500 000 евро – главница и че до 30.01.2012 г. е настъпил падежа за връщането на
претендираната част от него, а в същото време ответниците не са доказали, че
вземането е погасено в пълен размер дори към настоящия момент, то налице е изискуемо
вземане за главница към кредитополучателя в размер на 223 513.95 евро по
договор за банков кредит договор за кредит 096/2007 г., сключен на 01.03.2007
г. и допълнителните споразумения към него, формиран през периода от 30.03.2011
г. до 30.01.2012 г.
Следва
обаче да бъде обсъден въпроса дали към датата на заявлението по чл. 417 ГПК,
съотв. – към настоящия момент вземането е съществувало и срещу двамата
ответници в посочения размер. И.М. е имал качеството поръчител. Съгласно чл.
147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява самото
поръчителство, а от друга страна съдът е длъжен да следи служебно за този срок. Изтичането на
посочения срок към датата на подаване на заявлението е абсолютно
основание за отхвърляне на същото, доколкото по силата на чл.7,
ал.1 ГПК съдът има служебното задължение да следи за допустимостта на
извършваните от страните процесуални действия. (така и т. 4б
от тълк. решение от 18.06.2014 г. по
тълк.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС) При съобразяване нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се смята предявен от подаването на заявление по чл. 417 ГПК, ако е
спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. В
настоящия случай заявлението е депозирано на 30.05.2012 г. В хипотезата на
уговорени отделни вноски за връщане на главница по договор за кредит срокът по
цитираната норма от значение за отговорността на длъжника за заплащане на отделната вноска започва да тече от момента на
настъпване на изискуемостта й и за началото на този срок не следва да е
настъпил падежът на последната погасителна вноска, съответно целият главен дълг
да е станал изискуем (така и Решение № 208 на САС, 9 състав по в. т. д. №
4624/2016 г.). Ищецът иска да бъде установено съществуването на негово вземане
за вноски, дължими в периода 30.03.2011 г. – 30.01.2012 г. (всяка с падеж на
съответното 30-то число от месеца). Шестмесечния преклузивен срок е изтекъл за
вноските, дължими в периода 30.03.2011 г. – 30.10.2011 г. и е прекъснат от
подаването на заявлението по чл. 417 ГПК на 30.05.2012 г. за вноските, дължими
в периода 30.11.2011 г. – 30.01.2012 г. Всяка от вноските е в размер на
20 319.45 евро или недължими от поръчителя са осем от претендираните
вноски на стойност 162 555.60 евро. Вземането срещу него съществува в
размер на 60 958.35 евро – вноски за периода 30.11.2011 г. – 30.01.2012
г., до който само размер искът срещу него е основателен.
Основателни
са исканията за установяване дължимост на законната лихва от датата на
заявлението до пълното плащане на установеното главно задължение.
По разноските:
В настоящото производство и при този изход от спора, ищецът има право на
разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Той претендира такива в размер на 9 843.11 лева (възнаграждение
на юрисконсулт – 300 лева, държавна такса – 8 743.11 лева и възнаграждение
на вещо лице 200 лева). Такива са доказани и се дължат и с оглед
основателността на иска следва да му се присъдят изцяло, като ответникът И.М.
ще дължи солидарно с другия ответника само част, припадаща се на уважения срещу
него иск – 2684.22 лева.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски на
ищеца, дължат му се 13 564.66 лева (възнаграждение
на юрисконсулт и държавна такса), от които И.М. ще дължи солидарно с другия
ответник само част, припадаща се на уважения срещу него иск – 3 699.08
лева.
Ответникът
И.М. има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска срещу него, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но по делото не се установява той да е направил
такива, поради което разноски не му се следват.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, че съществува изискуемо вземане на „Б.П.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** против длъжниците „АЙ П.ЕМ“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** и И.П. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к *******, СОЛИДАРНО, в размер на 60 958.35
евро (шестдесет хиляди деветстотин петдесет и осем евро и тридесет и пет
евроцента) - представляваща сбора от просрочени вноски за периода от 30.11.2011
г. до 30.01.2012 г. по договор за кредит 096/2007 г., сключен на 01.03.2007 г.
и Анексите към него, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.05.2012
г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда) до окончателното
плащане на задължението, което вземане е включено в издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 26372/2012 г. по описа на СРС, 33 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, че съществува изискуемо вземане на „Б.П.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** против „АЙ П.ЕМ“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, в размер на
162 555.60 евро (сто шестдесет и две хиляди петстотин петдесет и пет
евро и шестдесет евроцента), представляваща разликата между солидарно дължимите
от това дружество и ответника И.П.М. 60 958.35 евро до пълния претендиран
размер от 223 513.95 евро, като посочената сума представлява просрочени вноски
за периода от 30.03.2011 г. до 30.10.2012 г. включително по договор за кредит 096/2007
г., сключен на 01.03.2007 г. и Анексите към него, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 30.05.2012 г. (датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК в съда) до окончателното плащане на задължението, което вземане е включено
в издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26372/2012 г. по описа на СРС –
33ти състав.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на „Б.П.Б.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** против И.П. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к *******, за
установяване, че И.П.М. дължи
солидарно с„АЙ П.ЕМ“ ЕООД (в
несъстоятелност) сумата 162 555.60
евро (сто шестдесет и две хиляди петстотин петдесет и пет евро и шестдесет
евроцента), представляваща сбор от просрочени вноски за периода от 30.03.2011
г. до 30.10.2012 г. по договор за кредит 096/2007 г., сключен на 01.03.2007 г.
и Анексите към него, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.05.2012
г. (датата на подаване на заявлението в съда) до окончателното плащане на
задължението, което вземане е включено в издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 26372/2012 г. по описа на СРС, 33 състав, поради погасяване на това
задължение при условията на чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА АЙ П.ЕМ“ ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
„Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, следните суми: 1. Сумата 9 843.11 лева (девет хиляди осемстотин
четиридесет и три лева и единадесет стотинки) - разноски за настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и 2. Сумата 13 564.66 лева
(тринадесет хиляди петстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и шест
стотинки) - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 26372/2012 г. по описа на СРС, 33 състав, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.П.М., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на„Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, солидарно с АЙ
П.ЕМ“ ЕООД (в несъстоятелност), част
от разноските в настоящото и заповедното производство, която част е
включена в дължимите от „А. П.Е.“ ЕООД разноски, а именно: 2 684.22 лева (две хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и двадесет
и две стотинки) - разноски за
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и 3 699.08 лева (три хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и
осем стотинки) - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 26372/2012 г. по описа на СРС, 33 състав,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: