Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,15.09.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,трети първоинстанционен състав, в публично
заседание на девети септември две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Евгения Генева
при участието на секретаря Теодора Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.№ 849/2020г.
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Я.В.С. ,с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове против П.
на Р. Б. , С.р.с. и С.г.с. при солидарност, с правно основание чл.2б
от ЗОДОВ за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.,причинени от неспазване
на разумния срок за правораздаване по дознание № 81/2004г. на СДВР,нохд № 9174/2004г. на СРС,внохд
№2195/2006г.на СГС,н.д.№ 742/2008г. на ВКС,внохд
№1469/2009г. на СГС,нохд №2384/2010г.на СРС.Претендира
законната лихва върху обезщетението „от
датата на увреждането“ на осн.чл.86,ал.1 вр.чл.84,ал.3 ЗЗД.Претендира разноски 2330 лв. адвокатско възнаграждение
по чл.38,ал.1,т.3 и ал.2 от ЗАдв. вр.чл.
чл.7,ал.2,т.4от Наредба №1/2004г. на САК.
Производството продължило 9 г.,5 м. и
21 д. от образуването му на 23.04.2004г.до влизане в сила на присъдата на
14.10.2013г.Предложено му било обезщетение от МП по глава Трета“а“ ЗСВ в размер
на 3620 лв.,което той не приел.Преживял притеснения,стрес,напрежение и
промяна на характера.Прилага констативен
протокол от Инспектората към ВСС,писмо от МП от 15.03.2014г.Иска допускане на двама
свидетели за установяване на моралните му страдания.Иска прилагането на нохд № 2384/2010г. на СРС на ВСРС,НО,Първи състав.Иска
допускането на комплексна психолого-психиатрична
експертиза ,която да установи дали има отклонения в психичното и психологичното
състояние.Иска прилагането на цялата преписка
от проверката на Инспектората и преписката на МП.
П. на Р. Б. чрез СОП оспорва иска като недопустим,тъй
като периодът ,през които ищецът понасял вреди от висящо наказателно
производство предхождал влизането в сила на чл.2б от ЗОДОВ и последният нямал
обратно действие.Искът бил недопустим и поради липса на доказателства за
отказано обезщетение по ЗСВ.Исковете били погасени по давност и били недоказани
поради липса на данни за реално претърпени морални вреди,включително увреждания
на психичното здраве.Периодът на забавяне бил по-кратък,защото производството
междувременно веднъж било приключено за
10 месеца.
Представителят на СГСД оспорва иска като недопустим поради
липса на данни за отказ да се приеме
предложено от МП обезщетение по ЗСВ.Оспорва исковете изцяло .Ищецът имал
качество на пострадал, а не на подсъдим, и встъпил в наказателното производство
на 25.02.2005г.,поради което продължителността на производството следвало да се
редуцира за разликата ,считано от 23.04.2004г.м- следвало два се намали с 10
месеца и 3 дни -периодът между прекратяване и възобновяване на производството, както и през периода от април
до юни 2004г., когато обвиняемата била обявена за общодържавно издирване.Всяко
от отделните производства пред различни инстанции било в рамките на разумния срок, но казусът бил сложен, имало данни за съучастник,назначени
били съдебно-графична, медицински,оценителна експертизи,били изслушани свидетели.Следвало
да се отчете баланса между
продължителността на процеса и качественото правосъдие-обективно,пълно и
цялостно изясняване на делото и спазване на законите.Постарадалият
предявил граждански против подсъдимата и
правата му били запазени.Заключението на
Инспектората не било задължително за съда.Преодоляна била съдебната
практика,според която не можело да се присъди по-ниско обезщетение от
предложеното от МП.Реално не били настъпили презюмираните
оборимо морални вреди,защото ищецът бил адвокат
/професионално привикнал към съдебни процедури/,освен това през същия
период водил лично за себе си още гр.д.№ 2264/2007г. на СГС и,гр.д.№
1789/2019г. и гр.д.№ 3916/20г. пред СГС.Оспорва
се претенцията за законната лихва,тъй
като искът бил предявен само три дни преди изтичане на общия петгодишен
давностен срок-11.10.2018г.,а и сам
кредиторът се поставил в забава,отказвайки предложеното обезщетение.Оспорва
иска за законната лихва като погасен по давност по чл.111 б.“в“ ЗЗД.Оспорва доказателствените искания за гласни доказателства относно
втори свидетел за същите обстоятелства и за експертиза поради липса на
обективни данни за влошаване на психичното здраве.Оспорва искането за
разноски,защото ищецът могъл да си ги
спести,приемайки обезщетението от МП.Претендира съдебни разноски по чл.10,ал.4
от ЗОДОВ-юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на СРС оспорва иска с
аналогични аргументи.Не възразява относно доказателствените
искания,с изключение на искането за комплексна експертиза.
Софийски окръжен съд намира исковете
процесуално допустими,тъй като от удостоверение № ………/.. от ………..г. се установява,че на ищеца е
предложено споразумение ,което той е получил на 16.04.2016г.г.,но не е приел направеното предложение и не му е
изплатено обезщетение.
Съдът е уважил доказателствените
искания са допустими ,относими и необходими,с
изключение на искането за експертиза,тъй като липсва твърдение за патологични
психични увреждания, а
нормално-психичната реакция на травмиращият фактор/продължително съдебно
производство /може да бъде преценена в съвкупност с гласните доказателства,без
необходимост от специални знания.Указано е на ищеца,че е в негова тежест да докаже
морални страдания, по-големи от презюмираните
житейски ,настъпили вследствие продължителността на производството.Указал е на ответниците,че е
в тяхна тежест да оборят житейската презумпция за морални вреди, причинени от
съдебно производство,неприключило в разумен срок.Приложил е нохд
9174/2004г. на СРС-НО,ведно с присъединените внохд №
2195/2006г. на СГС и внохд№ 1469/2009г. на СГС.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност ,с оглед доводите на страните, съдът намира
главните искове частично основателни.
Разумната продължителност на
производството следва да се преценява с оглед на критериите,установени в
практиката на ЕСПЧ-сложност на делото, поведението на жалбоподателя и
поведените на компетентните власти.
От приложените дела се установява,че
общият срок на производството възлиза на осем години и седем месеца ,считано от 23.04.2004г.-датата
на образуване на наказателното производство- до 14.10.2013г.,когато влиза в
сила окончателния съдебен акт . Производството не е представлявало фактическа и
правна сложност.Ищецът не е допринесъл с поведението си за общата
продължителност на производството.Досъдебното производство е продължило 5 г.,10
м. и 2 дни,но фактически делото не е било на разположение за период от 5г. и 9
дни. Това обстоятелство обаче е ирелевантно,тъй като
отговорността по ЗОДОВ е обективна и безвиновна.Отговорността
на Държавата,включително чрез субституент- органите на съдебната власт -за разглеждане и
решаване на делата в разумен срок е
солидарна по силата на изричната
разпоредба на чл.4, ал.2 на ЗОДОВ.Съдебното производство е забавено неоснователно
пет години/изключва се времето от 03.04.2008г. до 07.04.2009г.,тъй като в
периода между приключването на производството
с влязъл в сила акт и отмяната на този акт чрез извънреден способ не е
налице висящ спор/.
Показанията на свидетелките Д. и М. установяват,че действително ищецът е
преживял душевни страдания-притеснение,стрес,разочарование от
отлагането,неспокойствие,нервност.Настоящият състав намира,че справедливото
обезщетение за понесените морални вреди възлиза на 10 000лв.,като за
разликата исковете следва да бъдат отхвърлени.Не се доказват морални вреди
,надхвърлящи обичайните страдания при подобни казуси.Акцесорните
искове за законната лихва следва да бъдат отхвърлени като погасени по
давност,тъй като е бил уведомен за предложението на 16.04.2014г-.., а е
инициирал исковото производство след изтичане на тригодишния давностен срок,считано от едномесечния срок за отговор на
предложението на МП- исковата молба е входирана в СГС
на 11.10.2018г. С оглед уважената част на главните искове ответниците
следва да заплатят на ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв.,като за разликата до 2330лв. хонорарът се явява прекомерен
предвид шесткратно по-малкия размер на уважената
част.Не следва да се определя по-нисък размер на възнаграждението,тъй като
страната има право да получи реална и адекватна защита.Ищецът не дължи разноски
на ответниците за отхвърлената част на исковете по аргумент от чл.10,ал.2 от ЗОДОВ.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р. Б.,С.р.с. и С.г.с. да заплатят СОЛИДАРНО на Я.В.С. с ЕГН ********** на осн.чл.2
б, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за нарушение на правото за разглеждане и решаване
в разумен срок по чл.6,параграф 1 от ЕКПЧ на нохд №
9174/2004г. на СРС,включително по присъединените внохд
№ 2195/2006г. на СГС и внохд № 1469/2009г. на СГС, в
размер на 10 000/десет хиляди /лева,ведно със съдебни разноски за
адвокатски хонорар при условията на чл.38 от ЗАдв в
размер на 800 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение по чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ за разликата до предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете за законната лихва
върху сумата на обезщетението на осн.чл.86 ЗЗД като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: