Р Е Ш Е Н И Е

			15.09.2020
					Дупница

 

Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	02.09.		2020

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Светлана Стефанова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		794		2020

 

                              дело №                          по описа за                          г.

 

Ж.П.Н., ЕГН *********, е предявила срещу “Балканфарма - Дупница” АД, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 КТ. Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания вследствие настъпила трудова злополука, 1690, 16 лв. – претърпени имуществени вреди, съставляващи разходи за проведеното лечение, както и сумата 3684, 73 лв. – обезщетение за забава върху претендираната сума за неимуществени вреди за периода 27.05.2019 г. – 08.06.2020 г. и сумата 168, 20 лв. – обезщетение за забава върху претендираната сума за имуществени вреди за периода от датата на сторените разходи, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се и направените разноски.

Ищцата твърди, че по трудов договор №107/23.08.2018 г. изпълнявала длъжност „оператор таблетиране и капсулиране" в предприятието на ответника. На 27.05.2019 г. около 05, 10 часа в гр. Бобов дол, ул. “Димитър Благоев” №41, придвижвайки се към автобусната спирка, за да отиде на работа, тя се подхлъзнала и паднала по стълбите на сградата, в която живее. При падането получила счупвания на част от лявата подбедрица – на лява тибия и фибула.  

Ищцата била приета по спешност в УМБАЛСМ „П.”- София, където била извършена открита репетиция и метална фиксация на тибия и фибула; поставена била гипсова шина.

Вследствие на злополуката ищцата изпитвала интензивни болки, първоначално не можела да се обслужва сама. С времето състоянието й се е подобрило и започнала да възстановява мобилността си, но болките продължили. До 6-тия месец използвала помощни средства, за да се придвижва. Към настоящия момент има изменение на походката заради травмата, няма стабилност, а при продължително ходене се изморява много лесно и усеща болки и подуване в крака. При промяна на времето усеща болка, а с годините дискомфортът от случилата се злополука само ще се задълбочава. Пироните, с които е извършено стабилизиране на ставата, все още са в крака на ищцата и това допълнително я притеснява. Тя не може да извършва физическа работа с нужния интензитет, което е причина да прекрати трудовия си договор с работодателя, тъй като не би могла да се справя с работата си, както до този момент. Обичайно физически активна, ищцата се чувства потисната от случилото се и се притеснява, че няма да може да изпълнява физическа работа както досега.

На ищцата са издадени болнични листове за временна нетрудоспособност за периода от 27.05.2019 г. до 21.03.2020 г. Тя е заплатила разходите за проведеното лечение, за рехабилитация, за вложени медицински материали при операцията, за помощни средства, преглед и лекарства, в размер общо на 1702, 16 лв.

Злополуката била призната за трудова с Разпореждане № 14/21.06.2019 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че на основание чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя следва да се намали, поради допусната груба небрежност от ищцата, тъй като до злополуката се стигнало изцяло по нейна вина. Възразява срещу завишения размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

С отговора е направено искане за привличане на трето лице-помагач в процеса - на ЗАД „Алианц България" АД, ЕИК *********, което е уважено. В постъпилото становище се оспорва основателността на предявените искове и се поддържа наличието на съпричиняване по чл.201, ал.2 КТ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото са приети за безспорни обстоятелствата, че ищцата е работила по трудов договор при ответника на длъжност „оператор таблетиране и капсулиране"; че на 27.05.2019 г. тя е пострадала вследствие на злополука, призната за трудова с Разпореждане № 14/21.06.2019 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил.

Относно начина на увреждане в представената декларация за трудова злополука се сочи, че злополуката е станала при тръгване за работа, като при слизане по стълбите на жилищната сграда ищцата се подхлъзнала и паднала. Ответникът е представил протокол от 06.06.2019 г. за резултатите от извършеното в предприятието разследване на злополуката, в който се сочи гореописания механизъм – подхлъзване и падане по стълбите пред жилищния блок; не се сочат допуснати нарушения на нормативни актове и лица, допуснали нарушения.

Видно от приложената епикриза, след злополуката ищцата е била на лечение в УМБАЛСМ „Н.И. П.” ЕАД - София за периода от 27.05.2019 г. до 02.06.2019 г., при което била извършена гореописаната операция. От допълнително изисканата медицинска документация се установява проведено впоследствие лечение и рехабилитационни процедури в „СБР Сапарева баня“ АД, гр. Сапарева баня и в Медицински център „Асклепий“ гр. Дупница.

В заключението на вещото лице д-р Л. Т. – ортопед-травматолог, неоспорено от страните и прието от съда, се сочи, че при злополуката ищцата е получила счупване на тибиалния и фибуларния глезен /вътрешния и външния глезен/, като при проведената операция те са репонирани и фиксирани с метална остеосинтеза. Травмата е получена при падане и усукване на глезенната става. Пострадалата е претърпяла значителни болки и страдания, като се очаква пълно възстановяване на функцията на глезенната става, но при натоварване или промяна във времето са възможни оплаквания от болка и оток.

В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че при такова счупване оздравителният процес протича в период от 6 до 8 месеца, в който болките постепенно отшумяват; особено интензивни са те в първите 3-4 месеца, като до шестия месец ищцата е ползвала помощни средства при придвижване и е била с намалена двигателна активност.

В показанията си свидетелката Дафина Л.сочи, че за около два месеца след злополуката ищцата не можела да стъпва на крака си и имала нужда от ежедневно обгрижване – при отиване до тоалетна, къпане, пазаруване. Във връзка с лечението били направени разходи както за операцията, така и за патерици, проходилка, обезболяващи, инжекции, лекарства, подлога. Около шест месеца носела бастун. Постоянно се оплаквала от болки. Понастоящем не може да стои права дълго време, ограничила значително физическата си активност; не била в състояние да изпълнява трудовите си задължения и затова решила да прекрати трудовото си правоотношение, като понастоящем търси друга работа. При инцидента стълбището нямало парапет, такъв бил монтиран от близките й впоследствие.

С исковата молба са представени документи за заплатени от ищцата разходи във връзка с проведеното лечение на обща стойност 1690, 16 лв.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ и в тежест на ищеца е да докаже, че са налице всички елементи от фактическия състав на посочената разпоредба: наличие на трудово правоотношение между него и ответното дружество към момента на настъпване на злополуката; настъпилата злополука и нейният трудов характер; полученото в резултат на трудовата злополука травматично увреждане; размерът на претърпените от него вреди. Ответното дружество носи доказателствена тежест относно направените с отговора възражения.

По делото е безспорно установено, че ищцата е работила в ответното дружество и при отиване на работа на 27.05.2019 г. е претърпяла трудова злополука, приета за такава с Разпореждане № 14/21.06.2019 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил. Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по правната си характеристика, т.е. работодателят отговаря за увреждания, причинени на работника или служителя, при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, независимо дали причиняването на тези увреждания се дължи на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като основно задължение на работодателя е да осигури безопасни и опазващи здравето на работниците и служителите условия на труда с цел предотвратяване на вредните и опасни въздействия на производствения процес.

Безспорно се установи от представените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, че при описаната трудова злополука ищцата е получила счупване на външния и вътрешния глезен на левия крак, наложило провеждане на оперативно лечение и довело до временната й неработоспособност за срок от около 10 месеца. Понастоящем е налице възстановяване на функцията на глезенната става, но при натоварване или промяна във времето са възможни оплаквания от болка и оток.

 Изводите на вещото лице се подкрепят от показанията на Д.Л., от които се установява придвижването на пострадалата с помощта на бастун за около шест месеца.

Следователно са налице всички предпоставки, посочени в разпоредбата на чл.200 от КТ: между страните е съществувало трудово правоотношение, по повод изпълнение на възложената съгласно трудовия договор работа е станала трудова злополука, при която е пострадала ищцата и в резултат е понесла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и имуществени вреди във връзка с проведеното лечение.

Отговорността, визирана в чл.200 КТ е безвиновна и работодателят следва да възмезди ищцата за понесените имуществени вреди и за претърпените от нея болки и страдания, предвид получените увреждания, които се намират в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник и са обусловили временна загуба на работоспособност за около 10 месеца.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по аргумент от чл.52 ЗЗД, при отчитане на конкретните обстоятелства по делото, имащи отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди. Съдът взе предвид характера на травмата, получена при злополуката /довела до трайно затруднение на движението на левия крак/,  срокът на временна неработоспособност – около 10 месеца, като през по-голямата част от този период ищцата е трябвало да се придвижва първоначално с патерица, впоследствие – с бастун; интензивността на неблагоприятните усещания, протекли в продължителен период от време; установената от свидетелските показания промяна в начина на живот на ищцата – намалена физическа активност. Не са представени доказателства за наличие на трайно намалена работоспособност.

Преценката на посочените обстоятелства дава основание на съда да определи обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД за претърпените от ищцата болки и страдания в размер на 12 000 лв.

Съдът намира за неоснователно направеното възражение от процесуалния представител на ответника за съпричиняване на злополуката от страна на ищцата поради проявена груба небрежност. По реда на чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя по чл.200 КТ може да бъде намалена само в изключителни случаи и само тогава, когато пострадалият е допуснал груба небрежност, т.е. не е положил грижата, която и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Вината на пострадалия не се предполага, а трябва да се докаже от ответника, което не е сторено по делото.

Липсват свидетели на падането на ищцата, като в протокола за извършеното разследване на злополуката не се съдържат изводи за допуснати от пострадалата нарушения на правила за безопасност. Проявеното от ищцата невнимание, довело до подхлъзване по стълбището /за което се установи, че не е имало парапет към датата на инцидента/, не може да бъде определено като груба небрежност в уточнения по-горе смисъл. Други доказателства за вината й не са ангажирани, поради което не се доказа наличието на груба небрежност от страна на пострадалата и съответно - допринасяне за трудовата злополука. Поради това направеното възражение с правно основание чл.201, ал.2 от КТ следва да бъде отхвърлено като неоснователно и отговорността на работодателя не следва да бъде намалявана.

Следователно искът е основателен за сумата 12 000 лв., а за разликата над уважения размер до претендирания от 35 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Претендираните имуществени вреди в размер на 1690, 16 лв., представляващи заплатени разходи за лечение и закупени лекарства и помощни средства,  

 

 

 

имат характер на претърпяна загуба - намаляване на имуществото, което не би настъпило, ако не бе получено счупването и не се бе наложило предприетото оперативно лечение. Този разход е в пряка причинна връзка с трудовата злополука, като размерът му е безспорно установен с представените по делото документи. Следователно работодателят дължи възстановяването на тези разходи, възлизащи на 1690, 16 лева.

Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането и лихвата като обезщетение за забава е дължима от датата на увреждането. Разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД намира субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за вреди, причинени на работника вследствие на трудова злополука по силата на препращащата разпоредба на чл.212 КТ. Поради това е основателено искането по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава за периода от датата на увреждането до предявяването на иска /27.05.2019 г. – 08.06.2020 г./ върху уважения размер на иска за неимуществени вреди; изчислено с калкулатор за законна лихва, то възлиза на 1263, 30 лв. За разликата над уважения размер до претендирания от 3684, 73 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Основателен е и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху дължимата сума за причинени имуществени вреди – в претендирания размер от 168, 20 лв.

С оглед изхода на делото ответното дружество следва да заплати по сметка на РС - Дупница държавна такса съразмерно с уважения размер на иска за неимуществени вреди в размер на 480 лв., по иска за имуществени вреди в размер на 67, 60 лв., по 50 лв. по двата иска за обезщетение за забава и разноски на съда за възнаграждение за вещо лице в размер на 240 лв.

Ищцата не е представила доказателства за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и такива не следва да се присъждат.

Ответното дружество не е претендирало разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА “Балканфарма - Дупница” АД, ЕИК *********, да заплати на Ж.П.Н., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания в резултат на приета с Разпореждане № 14/21.06.2019 г. на ТП на НОИ – Кюстендил трудова злополука, станала на 27.05.2019 г., в размер на 12 000 лв., както и сумата 1690, 16 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди от трудовата злополука, съставляващи разходи за проведеното лечение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 12 000 лв. до предявения от 35 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА “Балканфарма - Дупница” АД, ЕИК *********, да заплати на Ж.П.Н., ЕГН **********, обезщетение за забава върху уважения размер на иска за неимуществени вреди за периода 27.05.2019 г. – 08.06.2020 г. в размер на 1263, 30 лв., както и обезщетение за забава върху дължимата сума за причинени имуществени вреди за периода 27.05.2019 г. – 08.06.2020 г. в размер от 168, 20 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху вземането за неимуществени вреди за разликата над уважения размер до претендирания от 3684, 73 лв.

ОСЪЖДА “Балканфарма - Дупница” АД, ЕИК *********, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Дупница държавна такса в размер на 647, 60 лв. както и разходи за вещо лице в размер на 240 лв.

Решението е постановено при участието на привлеченото трето лице – помагач ЗАД „Алианц България" АД, ЕИК ********* на страната на ответника.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: