Решение по дело №2227/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1109
Дата: 6 юни 2019 г. (в сила от 26 юни 2019 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20193110202227
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                                   РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №1109/6.6.2019г.   2019г.

 

                                   Година 2019                           Град Варна

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На четвърти юни                                               Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

       Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2227 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на П.Й.Д., ЕГН **********, адрес: ***, депозирана чрез процесуален представител -адв.Й.А. против Наказателно постановление № 18-0819-005871/01.12.2018г., изд. от ВПД Началник Група към ОД МВР – Варна, Сектор ПП, с което му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.190, ал.3 от ЗДвП.

     В жалбата  се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Навеждат доводи за допуснати нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което препятствало адекватната защита на наказаното лице. Твърди се че не била определена правилно санкционната разпоредба. С тези и други аргументи се иска отмяна на НП.

       В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява се от надлежно преупълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       На 09.09.2018 г., около 00.00 часа св.Г.Г. и негов колега били изпратени по сигнал за пътнотранспортно произшествие с участието на мотоциклетист, настъпило  в гр.Варна на „Аспарухов мост“, посока центъра. На място като водач на мотоциклета- марка „Хонда ВТ 1300 ЦХА“ с рег.№ В1608 бил установен въззивникът Д.. На мястото на проверката посредством справка в системите на МВР, св.Г. установил, че водачът управлява МПС без да е заплатил наложеното му наказание глоба с ЕФ Серия К №1907946/25.01.2018г., връчен на 20.04.2018г., в срока за доброволно заплащане.    

При така установеното св.Г. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на 08.05.2019г.

 В хода на съдебното следствие съдът изиска и приобщи по делото Справка от сектор ПП-Варна, от която е видно, че ЕФ Серия К №1907946/25.01.2018г. е връчен на въззивника на 20.04.2018г., като глобата по него е заплатена на 10.09.2019г..

 От приобщената по делото справка за нарушител/водач е видно, че горепосочения ЕФ не е обжалван и е влязъл в сила

    Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, заповед, от приобщените в хода на съдебното следствие справки , НП и АУАН и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

   Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетеля Г..

    Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 13.05.2019г. видно от входящия номер на Сектор ПП/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД Началник група в сектор „ПП“ - ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор , оправомощен съгласно същата заповед.

    АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

   При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

        Жалбоподателят е наказан за нарушение на  чл. 190, ал.3 от ЗДвП, според който наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Видно от адм. обвинение , същото е повдигнато спрямо жалбоподателя, затова че е управлявал МПС без да е заплатил наложеното му наказание глоба с електронен фиш, връчен на 20.04.2018г., в срока за доброволно заплащане. Нито в АУАН, нито в НП се сочат факти кога е влязъл в сила цитирания в него ЕФ. Горното е съществен реквизит при така въведеното обвинение, непосочването на който безспорно нарушава правото на защита на наказания субект. Отделно от това лишава и съда от възможност да установи има ли нарушение и кога точно е извършено то. Към настоящия момент по делото не са налични доказателства, че цитирания ЕФ е влязъл в законна сила, като от страна на въззивника не се оспорва неговото връчване на 20.04.2018г. и незаплащане на глобата в срока за доброволно изпълнение. Видно от доказателствата по делото цитираният ЕФ е бил заплатен едва на 10.09.2018г., като от приложената по делото справка за нарушител/водач представена от АНО е отразено, че същият е влязъл в сила, без да се сочи на коя дата. Тъй като от страна на въззивника не се оспорва неговото връчване, съответно не се навеждат данни за неговото обжалване, то следователно ЕФ е влязъл в сила на 05.05.2018г. след като е изтекъл 14-дневния  срок за неговото обжалване, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.10, т.1 от ЗДвП . Следователно срокът за неговото доброволно заплащане е бил до 05.06.2018г. Същият видно от доказателствата по делото е заплатен на 10.09.2018г. .т.е след като незаплащането на глобата е било констатирано от административните полицейски органи.

       С наказателното постановление, предмет на обжалване Д. е наказан на основание чл. 185 ЗДвП - обща и бланкетна санкционна разпоредба, в която не се съдържа конкретен  състав на административно нарушение. В нея е предвидено, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. В посочената за нарушена разпоредба, а именно чл.190, ал.3 от ЗДвП не е установено конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да представлява административно нарушение. Нормата въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да плати доброволно наложената му глоба с влязъл в сила ЕФ, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй като преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по  чл. 190, ал. 3 ЗДвП е възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП и чл. 171, т. 2, б. "к" ЗДвП. Следователно, неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на водачите. Горното е видно и от систематическото място на разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП. Тя е поместена в края на Глава седма
Административнонаказателна отговорност“ на ЗДвП, дори след цитираната като санкционна норма на чл.185 от ЗДвП.

        С оглед гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

 

  Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

     ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0819-005871/01.12.2018г., изд. от ВПД Началник Група към ОД МВР – Варна, Сектор ПП, с което на П.Й.Д., ЕГН ********** е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение  на чл.190, ал.3 от ЗДвП.

      Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                СЪДИЯ при РС- Варна: