РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 12.03.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ районен
съд, в публичното заседание на 23 февруари Две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Районен съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря Н.П. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 4149 по описа за 2017г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от Р.К.Б. *** против В.П.В. *** с
правно основание чл.49 СК за прекратяване на сключения между тях
граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по
изключителна вина на ответника и обективно съединените с него искове за
родителските права върху роденото от брака малолетно дете П. В., които желае да
й бъдат възложени, издръжката на детето, ползуването на семейното жилище и
фамилното име на съпругата. Ищцата твърди, че ответникът след употреба на
алкохол ставал агресивен и заядлив, непрекъснато я обиждал. Поддържа също, че я
ревнувал безпричинно, правел често скандали, включително и на публични места, а
агресията му преминавала във физическо насилие и заплахи за живота й. Счита, че
ответникът е лош съпруг и другар в живота. Ищцата твърди, че от м.04.2017г.
живее и работи в гр.София, подсигурила е добро жилище и детска градина за П., а
връзката между нея й детето определя като силна.
Исковете са процесуално допустими.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът също
желае прекратяване на брака с развод и оспорва фактическите твърдения в
исковата молба за негово противобрачно поведение. Поддържа, че бракът е дълбоко
и непоправимо разстроен по вина на ищцата, която поради ритъма й на живот /две
работи, постоянни работни срещи и вечери, семинари и партита/ не може да
отглежда малкото им дете. Твърди, че детето е записано и учи в детска градина в
гр.Враца, чувства се добре с баща си и неговите родители и в гр.Враца са
неговите приятели. Навеждат се и твърдения за брачни изневери на ищцата и
злоупотреба с алкохол. Моли родителските права върху детето да му бъдат предоставени
за упражняване с определяне режим на лични отношения с майката-ищца и дължима
от последната месечна издръжка на детето.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност
дават основание на съда да приеме за установено от фактическа страна следното:
Страните за сключили граждански
брак на 07.07.2012г., с акт № 0098 от същата дата на Община Враца, който е първи
по ред и за двамата. От тази брачна връзка имат родено едно малолетно дете – П.
В.В., ЕГН **********.
Не се спори по делото,
а това се установява и от гласните доказателства, че страните от няколко месеца
живеят разделени и в различни населени места. Разпитаните по делото свидетели
твърдят, че детето от раждането му и към настоящия момент живее в семейното на
страните жилище в гр.Враца, собственост на родителите на бащата и посещава
детска градина в гр.Враца. Майката от фактическата раздяла с ответника живее в гр.София
и работи като застрахователен агент /финансово-застрахователен консултант/.
Последното обстоятелство се установява от представения договор за възлагане на
услуги от 03.04.2017г., сключен с „Ен Ен Застрахователно акционерно дружество
Унгария” и приложенията към него. Никой от свидетелите не оспорва родителските
качества както на майката, така и на бащата, като поддържат, че и двамата са
грижовни и добри родители. Св. Н.Й. уточнява, че когато е с майка си детето се
чувства изключително щастливо. Установи се от гласните доказателства, че помощ
на бащата при отглеждане на детето оказва неговата майка, която се оплаквала от
болки в гръбнака. Според свидетелите на ищцата, причината страните да се
разделят се корени в отношението на ответника към ищцата, който се държал
унизително и оскърбително към нея, обиждал я, наричайки я „парцал, бастун, че
за нищо не става и нищо не може да прави, след като тя била цял ден на работа,
а той с нищо не й помагал” /св.Б./, както и случаите на физическо насилие, за
които показания дава и св.Невена Й.. Двамата свидетели говорят за няколко
случаи, при които В. е нанасял побой на Р., причинявайки й отоци и
кръвонасядания по очите, устните, бедрата, гърба, кръста. Наличието на
физическо посегателство се установява и от представените две СМУ - №
10/26.01.2016г. и № 89/27.06.2016г. /л.42 и 43 от делото/, удостоверяващи, вида
и характера на получените от ищцата множество телесни увреждания. Според св.М.С.
докато работела в гр.М. ищцата излизала сутрин рано и се връщала вечер късно,
през което време ответникът се грижел за детето, с помощта на родителите си.
Същата споделя, че е чувала за семейни скандали
между страните, но не знае причината за тях, а впоследствие разбрала, че
Р. си е намерила по-хубава работа в София и мечтаела за кариерно развитие. В
показанията си св. С.В. говори за случай в столичен МОЛ на 28.10.2107г., където
видял ищцата да влиза с момче в мъжката тоалетна и чул носово шмъркане, но не
могъл да го заснеме, тъй като паднала батерията на телефона му. За
опровергаване на твърдяното от този свидетел е представен Протокол от
17.11.2017г. на ВМА от токсикологично изследване на проба кръв на ищцата,
заключението на който е, че същата не е употребила наркотични/упойващи вещества
в период 24-36 часа преди изследването, както и Справка от МЛ „Ц.” ЕООД,
гр.София от 13.11.2017г., според която в урината й показателите за наличие на
наркотични вещества са отрицателни.
Приет е социален
доклад, изготвен от ДСП Враца, според който детето П. се развива нормално за
възрастта си, клинично здрав е и посещава детска градина. Според социалния
работник двамата родители макар и разделени, поддържат контакт в името на
детето. Основни грижи за него полага бащата,който изразява своята привързаност
и желае да упражнява родителските права. Същият разполага с отлични
жилищно-битови условия, а за детето е осигурен комфорт и домашен уют.
Според социалния
доклад на ДСП–Младост, Столична община, жилищно-битовите условия в наетия от
майката апартамент в ***********са отлични. Жилището е напълно обзаведено и е
осигурена самостоятелна стая за детето. Майката е изразила основното си желание
да полага грижи за детето си. Пред социалния работник детето П. е споделил –
„тати иска да живея при него, но аз искам при мама”. Мнението на социалния
работник е, че ищцата е в състояние да задоволява потребностите на детето от
подслон, храна, топлина, облекло, здравни и образователни грижи и разполага с
необходимите условия и възможности.
По делото са назначени
и изслушани психологически експертизи на всяка от страните и на малолетното
дете, неоспорени от страните и приети от съда, като обективни и компетентни. От
заключението на експерта В.Д. се установява, че личността на ищцата Р. Василева
се характеризира с висока екстровертност /общителност, активност/. Равнищата на
невротизация са ниски. Емоционалната й лабилност – слаба, т.е.притежава висока
стабилност на емоционалното състояние и добър самоконтрол. Нивата на психотизъм
са ниски. Уравновесеността е на средно ниво, което изразява устойчивост на
стрес-фактори в ежедневните житейски ситуации. Реактивната й агресивност е на
слабо ниво. Като цяло личностният й ресурс за отглеждане и правилно възпитание
на детето П. е на добро ниво. Тя осъзнава задълженията и ангажиментите, които
има като майка. В емоционален план изпитва искрена загриженост и привързаност
към детето, които намират израз в топли и ласкави отношения, без лицемерна
поза. В грижите си по отглеждането на детето майката има адекватно отношение, а
по отношение на педагогическия ресурс – използва позитивни подходи, адекватни
за възрастта на детето, стимулиращи неговото развитие.
Според експертното
заключение, личността на ответника В.В. се характеризира с висока
екстровертност /общителност, активност/. Равнищата на невротизация са средни,
към ниски, в норма. Емоционалната му лабилност – средна. Нивата на психотизъм
са завишени, което означава повишен егоцентризъм, предизвикателно поведение,
възможни прояви на агресия и студенина в междуличностните отношения. Уравновесеността
е на средно ниво, което изразява устойчивост на стрес-фактори в ежедневните
житейски ситуации. Раздразнителността му е средна, което позволява да се съди
за средно ниво на емоционална устойчивост и склонност към афектни прояви.
Реактивната му агресивност е на средно ниво /нивото на агресивно отношение към
социалното обкръжение и стремежът към доминиране/. Като цяло личностният му
ресурс за отглеждане и правилно възпитание на детето П. е на средно ниво, а
родителският му ресурс е на добро ниво, като е важно да се отбележи високата
ангажираност на неговата майка в този процес. Той осъзнава задълженията и
ангажиментите, които има като майка. В емоционален план изпитва искрена
загриженост и привързаност към детето, които намират израз под форма,
кореспондираща с характеристиките на неговата личност и темперамент, без
лицемерна поза. В грижите си по отглеждането на детето бащата има адекватно
отношение, а по отношение на педагогическия ресурс – полага усилия да бъде
максимално адекватен, като за целта често прибягва до покрепата на своята майка.
При изследване
психичното състояние и психологическо развитие на детето П. вещото лице е
констатирало, че същото е адекватно за възрастта му. Двигателното му развитие е
с добре координирани движения. Детето може да се грижи за себе си
самостоятелно, да се облича /с минимална помощ/. Мисловните и логическите
процеси са адекватни за възрастта, речта и общуването също. В емоционален план
начинът му на общуване с двамата родители е много различен. С бащата процесът
на комуникация е по-скоро рационален, с кратки фрази и доминираща невербална
страна. С майката общуването е съпроводено с множество ласки, топли емоции и
интензивен обмен, което би могло да се тълкува с като предпочитание на детето,
което от своя страна вероятно е провокирано от това, че се виждат по-рядко. На
този етап не може да се говори за наличие на родителско отчуждение като
нарушение в детското развитие.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира, че в брака на двамата съпрузи е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство по смисъла на чл. 49, ал. 1 от СК, поради
което същият следва да бъде прекратен. Липсата на нормални съпружески отношения
между тях налага извода, че този брак се е превърнал в една формална връзка,
лишена от дължимото по закон и съответстващо на морала съдържание. Между
съпрузите липсва доверие, взаимност, уважение, общи грижи за семейството.
По изложените
съображения и събраните по делото доказателства съдът намира, че настъпилото в
брака между страните разстройство е дълбоко и непоправимо и същият следва да
бъде прекратен.
Спорен по делото е
въпроса за вината за това състояние на брачната връзка. Събраната по делото
доказателствена съвкупност обосновава извод, че вината следва да се вмени на
съпруга-ответник. Установи се, че именно неговото поведение на вербална агресия
- обиди, унизително и оскърбително отношение и физическа агресия –
посегателства върху телесната неприкосновеност на ищцата, с причиняване на
множество комплексни физически увреждания, без наличие на провокиращо нейно
поведение е довело до това състояние на брака. По делото не се установиха
твърденията на ответника за противобрачно поведение на ищцата, състоящо се в злоупотреба
с алкохол и брачни изневери. Що се отнася до желанието й за кариерно
израстване, за което говори св. С. и реализация в професионален план, това в
никакъв случай не може да се възприема като негативно поведение, а единствено
като нормално поведение на желаещ да се развива млад човек. С оглед изложеното
за виновен за разстройството на брака следва да се обяви ответникът.
Страните не спорят по въпроса за семейното жилище в
гр.Враца, което е собственост на родителите на ответника и следва да му се
предостави за ползване. И двамата съпрузи са в трудоспособна възраст и не си
дължат взаимно издръжка.
Със сключването на брака съпругата е добавила към своето фамилно име това на съпруга си Василева и с
оглед желанието й, следва да бъде постановено да възстанови предбрачното си
фамилно име Б..
Спорния между страните
въпрос е за упражняването на родителските права върху детето П. след
прекратяването на брака. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Постановление №1/1974г. на
Пленума на ВС, намерили легално проявление и в материалния закон – разпоредбите
на чл.59, ал.4 вр. ал.2 СК, необходимите обстоятелства, които следва да се
подложат на преценка от съда при решаване на този въпрос са: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности.
Изясни се и по делото няма спор, че страните са трудово
ангажирани личности и от раждането на детето и към настоящия момент се отглежда
в семейното жилище, което е собственост на родителите на бащата.
Съдът намира, че по отношение на възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето,
желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите
съществува паритет/равенство/ и не би могло на тази основа да се изведе заключение,
кой от двамата е по-пригоден да упражнява родителските права. Такъв е извода и
във връзка с пола на детето, по отношение на който съгласно цитираното П.
№1/1974г. майката е по-пригодна от бащата да отглежда
и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата.
Що се отнася до възрастта,
детето е на навършени 4 години и е нормално в такава крехка детска възраст да се
нуждае от майчина ласка и закрила, каквито един баща при цялото му старание и
добронамереност не би могъл да му даде. Още повече, както се установи от
заключението на психологическата експертиза в емоционален план начинът на
комуникация на детето с бащата е по-скоро рационален, с кратки фрази и
доминираща невербална страна, докато с майката общуването е съпроводено с
множество ласки, топли емоции и интензивен обмен. В тази връзка е допустимо да
се съобрази и желанието на самото дете, изразено пред социалния работник от
ДСП-Младост, където е заявило „тати иска да живея при него, но аз искам при
мама”.
В конкретния случай единственото
обстоятелство, което при очертаното равенство на някои от изброените по-горе
такива, съответно предимство в полза на майката, дава такова предимство на бащата
е възможността, която има за помощ от своята майка при отглеждане на детето и
до чиято подкрепа, както посочва експерта-психолог често прибягва. Не така
стоят нещата при майката-ищца, за която не се установи в гр.София може ли да разчита
на помощ от трети лица. Задължението обаче за полагане на грижи по смисъла на
чл.122 и сл. от СК по отношение ненавършило пълнолетие дете е лично на родителите
и може да се упражнява заедно или поотделно. Това означава, че разчитането на
помощ от трети лица при преценката за възлагането на родителските права, е
въведено от законодателя като допълнителен, незадължителен фактор. Значението
му в настоящия случай не може да се възприема като определящо, тъй като се твърди
и не се оспорва, че майката е с ненормирано работно време, което по дефиниция
означава, че извън задължителното
присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си
време. Това на свой
ред позволява на същата да планира и организира деня си по начин,
който да й даде възможност да изпълни както служебните, така и личните си
родителски задължения към детето П., за което се установи, че има осигурено и
учебно заведение за постъпване в детска градина /служебна бележка от ДГ №11,
Столична община-район Младост на л.129/. С оглед на това съдът намира, че
родителските права следва да се възложат за упражняване на майката.
При това положение на
другия родител следва да се определи режим на лични отношения с детето, който съгласно разпоредбата на чл.59,
ал.3 СК включва определяне на период или на дни, в които родителят може
да вижда и взема детето, включително през
училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и
по друго време.
Константната съдебна
практика възприема, а и настоящият съдебен състав споделя разбирането, че
подходящ обичаен режим на лични отношения между родител, комуто не е
предоставено упражняването на родителски права и детето е всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 08.00ч. в съботния ден до 18.00ч. в неделя с право
на преспиване в дома на родителя и един месец през лятото, който несъвпада с
платения годишен отпуск на майката. Съдът намира, че следва към този режим да
добави и право на лични отношения между тях през Великденските, Коледни и
Новогодишни празници. Такъв по обем режим е в съзвучие с „висшите интереси” на
самото дете, отразени в основополагащ принцип по смисъла на чл.9, т.3 от
Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.
Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г.,
обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./, според който
Държавите - страни по Конвенцията, зачитат правото на детето, което е отделено
от единия или от двамата си родители, да поддържа лични отношения и пряк
контакт с двамата си родители редовно, освен ако това противоречи на висшите
интереси на детето. По делото няма данни спрямо ответника да са констатирани
рискови фактори за детето или негов занижен родителски капацитет, за да бъдат
ограничавани тези, признати му с международни актове и с такива на националното
законодателство права. С оглед изложеното съдът намира, че именно такъв режим
на лични отношения следва да се определи в конкретния случай.
Последица от разделното живеене на детето е необходимостта от заплащане на
издръжка от родителя, комуто не са възложени родителските права. Размера на дължимата от бащата издръжка на малолетното дете следва да бъде
съобразен с нуждите за получаване, съответно възможностите за даване на такава.
Установи се, че детето е на навършени 4 години и по делото няма данни за негови
специфични нужди, които да налагат определяне на издръжка съобразена с подобни
нужди. При това положение съдът намира, че ответникът следва да заплаща месечна
издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител в размер на 200.00
лева, която стойност е съобразена и с минималния размер на издръжката по см. на
чл.142, ал.2 СК, както и с получаваните от ответника доходи, съгласно
представеното удостоверение /л.59 от делото/. Същата следва да бъде присъдена от влизане в сила на
решението до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Останалата част от общия
размер на издръжката следва да се поеме от майката.
С оглед произнасянето по въпроса за вината, разноските по
делото следва да се възложат върху виновния за развода ответник или сумата от
825.00 лева /500.00 лева платено адвокатско възнаграждение, 300.00 лв. разноски
за СПЕ и 25.00 лв. внесена д.т./, като бъде определена окончателна държавна
такса, от която при завеждане на делото е внесена от ищцата половината, при
което положение остатъкът е дължим от ответника. Държавната такса върху размера
на определената издръжка следва да се възложи в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 07.07.2012г., с акт № 0098 от същата дата на
Община Враца граждански брак между Р.К.Б., ЕГН ********** и В.П.В., ЕГН **********, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство.
ОБЯВЯВА за виновен за това
състояние на брачната връзка съпругът В.П.В..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете П. В.В.,
ЕГН ********** на майката Р.К.Б., ЕГН **********, като на бащата В.П.В., ЕГН **********
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения с
детето, включващ правото да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 08,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, един
месец през лятото-юли или август, който да не съвпада с платения годишен отпуск
на майката, както и през Великденските празници и Новогодишните празници на
четните години и Коледни празници на нечетните години.
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на Р.К.Б., ЕГН **********, като родител и законен представител на детето П. В.В., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 200.00 лева, считано от влизане на решението в законна
сила до настъпване
на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака
съпругата да носи предбрачното си фамилно име Б..
ПРЕДОСТАВЯ ползуването на семейното жилище,
находящо се в ********** на В.П.В..
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Врачански районен съд държавна такса в размер на 25.00 лева
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Врачански районен съд държавна такса върху определената издръжка в
размер на 288.00 лева.
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.Б., ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на 825.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяването на страните за
неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………