№ 3299
гр. Варна, 07.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501876 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на ю.к.Тодорова, като
процесуален представител на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ против Разпореждане
№ 290099 от 12.08.2022 година, постановено по гр.дело № 10316/2022 година
по описа на ВРС,в частта, с което е било отхвърлено искането за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, досежно сумата от 778.95 лева
главница, представляваща сума за възстановяване на основна заплата за
периода от 21.12.2020 година до 31.12.2020 година, както и за сумата от
158.69 лева лихва от 18.01.2021 година до изплащане на задължението.
В жалбата се сочи, че извода на решаващия съд е неправилен, т.к.
претендираните суми са обосновани и по отношение на тях в Заявлението се
съдържа, както описателна, така и доказателствена част.Твърди се още, че
представените доказателства притежават подпис и печат на Митническата
Агенция, което удостоверява тяхната вярно.Аналогични са съображенията по
отношение на лихвата.В заключение се настоява съдът да отмени
разпореждането в обжалваните му части и да издаде Заповед.
За да се произнесе по спора ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС е постъпило заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК по отношение на В. КР. К. за сумата от 778.95 лева
главница, представляваща сума за възстановяване на основна заплата за
периода от 21.12.2020 година до 31.12.2020 година, сумата от 241.10 лева –
недоизносена част от работно облекло, както и за сумата от 158.69 лева лихва
от 18.01.2021 година до изплащане на задължението.Представени са били
необходимите пълномощни, Протокол за начисляване на недоизносена част
от работно облекло за сумата от 241.10 лева – съдържащ подписите на
Служителя, на Началници сектори ФУС и ФУСРС,Фиш за заплата и друго
извлечение, съдържащи печат на Агенция Митници и подпис, Нотариална
покана, Извлечение Начисляване на лихви за периода 18.01.20221 година до
31.07.2022 година в размер на 158.69 лева изготвен от лицето Досева
1
Началник отдел ФУСРС, Уволнителна заповед.
ВРС е уважил Заявление само в частта досежно сумата от сумата от
241.10 лева – недоизносена част от работно облекло, като е приел, че са
ангажирани счетоводни данни и е отхвърлил искането за издаване на Заповед
и ИЛ за сумите 778.95 лева главница, представляваща сума за възстановяване
на основна заплата за периода от 21.12.2020 година до 31.12.2020 година и за
сумата от 158.69 лева лихва от 18.01.2021 година до изплащане на
задължението.Съдът е приел, че представените доказателства в тази насока не
съставляват извлечения от счетоводни документи , не са подписани от
длъжностни лица, или поне не става ясно от кои длъжностни лица е сторено
това; т.е. че не съдържат базисно необходимите реквизити, за да бъдат ценени
като извлечение от счетоводни книги.По отношение на мораторната лихва
съдът е приел, че искането страда от пороци, т.к. липсва крайния момент на
претенцията, което я прави незаконосъобразна.
Виждането на съда е следното:
Константно на установената съдебна практика, настоящия състав
на ВОС приема, че удостоверителният обхват на извлеченията от
счетоводните книги трябва да се изведе от двете дадени в кумулативна
връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна
документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК и дали той удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане (чл. 418, ал. 2 ГПК). Според тази
правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги,
които, според изискванията на ЗСч за редовното им водене следва да
регистрират счетоводните операции в хронологичен ред. Следователно,
както правилно е приел ВРС, представените от Молителя извлечения от
счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението и то на
базата на ясни счетоводни документи. Извън тези данни, счетоводните
извлечения трябва да удостоверяват и данни откога длъжникът е
изпаднал в забава.ВОС споделя застъпеното в Определение № 426 от
16.07.2009 г. по ч. т. д. № 332/2009 г. на ВКС, I т. о. и Определение №
118 от 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 252/2009 г. на ВКС, II т. о. и
Определение № 162 от 9.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 66/2010 г., I т.
о. становище, че представеното извлечение от счетоводните книги на
банките трябва освен да представлява редовен документ по смисъла на
чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, така и да удостоверява ликвидността и
изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на
закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по
2
чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал.
2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
В конкретния случай, подаденото заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не съдържа
необходимите реквизити, установяващи вземането.Съгласно
константната практика на ВКС, задължение на заявителя е да посочи
съществуването и изискуемостта на вземането си, в степен, която да
даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу
заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Представените
извлечения от счетоводните книги на Агенция „Митници“ трябва да
представляват редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК,
който да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от
заявителя вземане.
Представените извлечения – фишове за получаването на работна
заплата не са достатъчни; още повече, че не е ясно кога и от кого са
били подписани.При това положение е неоснователно искането и за
присъждането на посочената лихва – а за последната впрочем е налице
несъответствие между заявената и наличните по делото доказателства
за периода й.Така например в самото Заявление е отразено, че се търси
лихва за периода от 18.01.2021 година до изплащане на задължението,
докато в доказателствената част е налице посочен начален и краен
период.Подобно несъответствие се явява
недопустимо.Индивидуализацията на вземането, неговата изискуемост
и ликвидност се преценява от съда във всеки конкретен случай, с оглед
правомощията си по чл. 418, ал. 2 ГПК. При постановяване на
определението си ВРС се е съобразил с практиката на ВКС.
С оглед изложеното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 29 099 от 12.08.2022 година,
постановено по гр.дело № 10 316/2022 година, по описа на ВРС, двадесет и
първи състав, в частите, с които е било отхвърлено искането за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, досежно сумата от 778.95 лева
главница, представляваща сума за възстановяване на основна заплата за
3
периода от 21.12.2020 година до 31.12.2020 година, както и за сумата от
158.69 лева лихва от 18.01.2021 година до изплащане на задължението, по
жалба Вх.№ 57555 от 22.08.2022 година на Директора на ТД „Митница
Варна“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4