№407
гр. Велико Търново, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 611 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 166, ал.
3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 27, ал. 3 и ал. 7
от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на „Зоомилк“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Къпиново, общ. Велико
Търново, Стопански двор, представлявано от управителя Г.Т., срещу Акт
за установяване на публично държавно вземане №01-2600-4626#6/26.08.2022 г. на заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ (АУПДВ), с който са установени задължения в размер
на 24 371,56 лева.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на АУПДВ поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които са се отразили
върху правилността на крайните фактически и правни изводи, както и в
противоречие с материалния закон. Конкретно се поддържа безмотивно отхвърляне
на възраженията на земеделския стопанин и липса на доказателства за влизане в
сила на акта за прекратяване на ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“.
Твърди се, че в акта е отразено, че за третата година от ангажимента е подадено
заявление за кампания 2017 г. с плащане 0,00 лева. Моли да се постанови съдебен
акт, с който да се отмени обжалваният АУПДВ.
Ответникът – заместник
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, чрез ***Ц., оспорва жалбата като недоказана и неоснователна.
Изтъква аргументи за законосъобразност на акта, включително че АУПДВ е издаден
въз основа на влязъл в сила акт за прекратяване, който е бил предмет на адм. д.
№565/2021 г. на АСВТ. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира за присъждане
на разноски, за което представя списък.
Съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
„Зоомилк“ ЕООД е регистрирано с Уникален регистрационен
номер /УРН/ 498633 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.
Не се спори, че за кампания
2015 г. дружеството е подало Заявление за подпомагане с Уникален
идентификационен номер /УИН/: 04/220615/64550, с което са заявени площи за
подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност“. Вън от спорните факти е и обстоятелството, че поетият петгодишен
ангажимент е подновен през 2016 г., респективно през 2016 г. стопанинът е поел
нов агроекологичен ангажимент за всички подпомагани площи до 2020 г. Видно от
Уведомително писмо №02-040-2600/3969 от 15.12.2016 г., връчено на 25.01.2017 г.
на упълномощен представител на „Зоомилк“ ЕООД, бенефициентът е поел задължение
всяка година до изтичане на пет последователни години да подава заявления за
плащане.
По делото не се спори, че
заявления за плащане са подадени за кампания 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018
г. Видно от приложени справки от СЕБРА за изплатени суми по Мярка 10 „Зоомилк“
ЕООД е получило общо 243 715,59 лева.
С Акт за прекратяване на
ангажимент по същата мярка с изх. №01-2600/4626 от 13.08.2021 г. на ДФ
„Земеделие“ е прекратен агроекологичния ангажимент на „Зоомилк“ ЕООД, тъй като
не е подадено заявление за плащане за кампания 2020 г. Актът е бил оспорен по
съдебен ред, като с влязло в сила Решение №359/02.12.2021 г. по адм. д. №565/2021
г. състав на АСВТ е отхвърлил жалбата на дружеството и прекратяването е
потвърдено.
С Писмо изх. №01-2600/4626
от 16.02.2022 г. дружеството е уведомено на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че
въз основа на влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент
ДФ „Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане. На субекта е предоставена възможност в 7-дневен срок
от получаване на писмото да представи възражения и допълнителни доказателства в
случай, че не е съгласен с направените от административния орган констатации
или в същия срок да върне доброволно недължимо платената сума. Писмото е
връчено на 09.03.2022 г. на упълномощен представител на дружеството, за което е
приложено пълномощно.
В писмото са изложени
мотиви, че за кампания 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са подадени
заявления и са извършени плащания в общ размер на 243 715,59 лева. Тези
обстоятелства се потвърждават от цитираните разпечатки от системата на ДФЗ
относно изплатени суми на „Зоомилк“ ЕООД. Сумата, подлежаща на възстановяване,
е определена по реда на чл. 18, ал. 4, б. „г“ от Наредба №7/24.02.2015 г. в
размер на 10% от общо изплатената сума, което се равнява на 24 371,56
лева. В указания срок в ДФ „Земеделие“ е постъпило Възражение вх. №01-2600/4626#2/17.03.2022 г.
На 26.08.2022 г. зам.
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал на основание чл. 18, ал. 3,
т. 1 и ал. 4, б. „г“ от Наредба №7 по отношение на „Зоомилк“ ЕООД Акт за
установяване на публично държавно вземане №01-2600-4626#6/26.08.2022 г. в
размер на 24 371,56 лева, представляващо изплатена субсидия по направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ за
кампании 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. във връзка с подадените от
дружеството заявления за подпомагане с УИН 04/220615/64550, УИН 04/130616/69655,
УИН 04/310517/74497 и УИН 04/140518/78021. В съответствие с чл. 18, ал. 4, б.
„г“ от Наредба №7 определеният с оспорвания акт размер на публичното вземане е
точно 10 % от общата изплатена сума.
На последната страница на АУПДВ
с ръкописен почерк е удостоверено лично получаване от управителя Г.Т. на 08.09.2022
г. Срещу АУПДВ е депозирана жалба директно в АСВТ на 16.09.2022 г.
С разпореждането за
насрочване съдът указа разпределението на доказателствената тежест. Като писмени
доказателства по делото са приети документите от състава на административната
преписка, изпратени с Писмо изх. №01-251-1100/210/30.09.2022 г. от ДФ „Земеделие“,
ОД – Търговище, подробно описана в съпроводителното писмо. Къмо делото е
приложено адм. д. №565/2021 г. по описа на АСВТ. Въпреки дадената възможност за
представяне на доказателства, жалбоподателят не е ангажирал такива в подкрепа
на твърденията си, заявени в жалбата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК намира от правна страна следното.
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане по същество, тъй като е подадена в
преклузивния срок за това от активно легитимирано лице, което има доказан
правен интерес от оспорването, до компетентния съд.
Оспореният
АУПДВ е валиден административен акт, издаден от компетентен административен
орган в кръга на законово вменените му правомощия. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4
от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд
„Земеделие” функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от ДФ „Земеделие“.
Според чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП
предоставя възможността последният да делегира на заместник изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ и по подадени заявки
и искания за плащане. Съобразно чл. 20а, ал. 6, вр. ал. 5 от ЗПЗП
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по
издаване на актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел
III от ЗУСЕФСУ на заместник изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. Нормата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, явяващ се
съответния закон по смисъла на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, определя органа,
компетентен да издава АУПДВ – изпълнителният директор на фонда.
По делото
е представена Заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“, с която на издателя на процесния АУПДВ – Владислава Илиева
Казакова – заместник изпълнителен директор, са делегирани подробно описани
правомощия, включително да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по
директни плащания. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган,
при упражняване на делегираните му правомощия /чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП/, при
наличието на материална компетентност на неговия автор.
При
издаване на процесния АУПДВ е спазено изискването за форма на административния
акт и в хода на проведеното административно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Вземанията на Разплащателната
агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Разпоредбите на чл. 166, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК предвиждат, че същите се установяват по основание и размер с
АУПДВ в производството за издаване на административен акт по реда на АПК. В
оспорения АУПДВ са изложени както фактическите, така и правните основания за
издаването му. Административният орган е описал фактите, въз основа на които е
приел, че процесната сума е недължимо платена. Посочено е, че поетият от оспорващото
дружество ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ е бил прекратен с
влязъл в сила Акт за прекратяване на ангажимент по същата мярка с изх. №01-2600/4626
от 13.08.2021 г. на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция.
Необосновано
от доказателствата по делото е възражението в жалбата, че този акт не е влязъл
в сила. По жалба на „Зоомилк“ ЕООД, подадена от управителя Г.Т., е образувано и
водено адм. д. 565/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново,
приключило с влязло в сила решение, с което оспорването е отхвърлено. Доказателство
за това е приложеното към настоящото дело адм. д. 565/2021 г. по описа на
Административен съд Велико Търново. В АУПДВ е посочено правното основание за
издаването му – нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните
предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието
на разпоредените правни последици. Посочени са и разпоредбите на чл. 18, ал. 3,
т. 1 и ал. 4, б. „г“ от Наредба №7 /в приложимата редакция/, относими съответно
към възстановяване на получената финансова помощ и към определяне на размера на
дължимата сума.
Актът е
издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая,
съобразно изискванията на чл. 35 от АПК. Спазена е разпоредбата на чл. 26 от АПК, като „Зоомилк“ ЕООД е уведомено за започналото производство и му е
предоставена възможност да изрази становище и да представи доказателства и това
е сторено. Неоснователно се поддържа с жалбата, че по възражението на „Зоомилк“
ЕООД не са изложени мотиви. Видо от акта възражението е обсъдено и отхвърлено
като неоснователно. Обстоятелството, че изложените съображения не удовлетворяват
жалбоподателя, не е основание за незаконосъобразност на крайния акт на
производството. Нещо повече, възражението на този етап от производството не
преклудира правата на субекта да изрази съображенията си против основанието и
размера на задължението и да ангажира доказателства пред съда, което обаче не е
сторено, доколкото и в съдебния процес жалбоподателят заема пасивно процесуално
поведение, не
представя доказателства, въпреки предоставената му възможност, нито ангажира
становище по спора. Настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание.
Оспореният
административен акт е постановен в съответствие с материалния закон. В АУПДВ са
посочени като фактически основания: 1. Извършването на плащане в полза на
земеделски стопанин на основание подпомагане по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. и 2. прекратяване на агроекологичния ангажимент
вследствие на влязъл в сила административен акт.
От
събраните по делото доказателства се установява наличието и на двете релевантни
материалноправни предпоставки. От представените от ответната страна писмени
доказателства – разпечатки от системата на ДФЗ относно изплатени суми на „Зоомилк“
ЕООД и АУПДВ №01-2600/4626#6/26.08.2022 г., се установява, че
посочената в обжалвания акт сума за извършени плащания за кампании 2015 г.,
2016 г., 2017 г. и 2018 г. е коректна. Същата е изплатена от РА и получена от
земеделския стопанин, поради което съдът приема за безспорно обстоятелството,
че жалбоподателят е получил финансово подпомагане в общ размер на 243 715,59
лв. по мярка 10 „Агроекология и климат” за посочените кампании. Следва изводът,
че изплатената финансова помощ е правилно определена както по основание, така и
по размер от административния орган.
Налице е и
втората материалноправна предпоставка, необходима при условията на
кумулативност за възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови
получена от него като финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно
агроекологичният ангажимент по мярка 10 да е прекратен. С влязъл в законна сила
Акт за прекратяване на ангажимент за кампания 2020 г. по същата мярка ДФ
„Земеделие“ – Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния ангажимент на „Зоомилк“
ЕООД. Видно от влязло на 19.01.2022г. в сила Решение № 359/02.12.2021г. по АХД
№ 565/2021г., приложено към настоящото, няма основание да бъде прието възражението
на жалбоподателя, че прекратителният акт не е влязъл в сила. В случая се касае
за стабилен административен акт. С факта на влизане в сила на административния
акт по прекратяването на агроекологичен ангажимент, по който е реализирано
плащане, административният орган в условията на обвързана компетентност е
длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, а за
земеделския стопанин възниква задължението за възстановяване на получената
финансова помощ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени
суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и
държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция,
които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК – аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо
платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове
и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз.
В чл. 18,
ал. 3 /в относимата редакция/ на издадената на основание специалния закон
Наредба №7 изрично е предвидено, че ДФЗ – РА прекратява поетия ангажимент, а
подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление
съгласно условията на алинея четири. Следващата ал. 4 на чл. 18 е императивна и
задължава /при прекратен агроекологичен ангажимент/ земеделският стопанин да
възстанови получената до момента финансова помощ по съответното направление
заедно със законните лихви от кампанията на първоначално одобрение до
кампанията, за която са установени неспазвания по направлението, като в
зависимост от прекратяването на поетия ангажимент след петата му година, се
възстановяват 10% от изплатената финансова помощ съгласно б. „г“, както е в
настоящия случай.
Безспорно
е установено по делото, че през 2015 г. „Зоомилк“ ЕООД е одобрен за участие по
Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“,
като през кампания 2016 г. е подновил ангажимента. В случая годината на
първоначалното одобрение по мярката е 2015 г., но ангажиментът е подновен през
2016 г. и земеделският стопанин е поел нов агроекологичен ангажимент за нов
петгодишен период за всички подпомагани площи. Именно поради това подновяване
през 2016 г. „Зоомилк“ ЕООД има задължението за подаване на заявление за
плащане и през 2020 г., която се явява петата година на ангажимента и това
задължение е недвусмислено указано в уведомителното писмо за одобрението за
кампания 2016 г., налично по приложеното адм. д. № 565/2021 г. по описа на
АСВТ.
Кампанията,
за която е установено неспазване на задълженията, е 2020 г. и това е
недвусмислено посочено в акта за прекратяване. Годината на прекратяване е 2021
г. Изложеното обуславя включването на финансовата помощ, получена през 2015 г.,
за математическото изчисляване на размера на държавното вземане, тъй като
законът изисква да бъде съобразена изцяло получената до момента финансова помощ
от годината на първоначалното одобрение, която в случая е 2015 г., до годината,
за която е установено неизпълнение на поетия ангажимент. Доколкото актът за
прекратяване датира от 13.08.2021 г., тоест една година след петгодишния
агроекологичен ангажимент на жалбоподателя, то безспорно е налице хипотезата,
посочена от компетентния орган, а именно чл. 18, ал. 4, б. „г“ от Наредба №7.
Размерът
на сумата за възстановяване е правилно определен съобразно реално получените от
бенефициента суми за подпомагане и съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. „г“
от Наредба №7.
АУПДВ е
съответен и на целта на закона. Общите правила относно подпомагането на
развитието на селските райони с финансови средства от Съюза по линия на ЕЗФРСР
са установени с Регламент (ЕС) №1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР
и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета. Една от мерките,
финансирани от ЕЗФРСР, е мярка „Агроекология и климат“, правилата за
прилагането на която са регламентирани в чл. 28 от Регламент (ЕС) №1305/2013.
Съгласно чл. 28, §2 от Регламента плащанията за агроекология и климат се
отпускат на земеделски стопани, групи земеделски стопани или групи земеделски
стопани и други лица, стопанисващи земи, които доброволно се задължават да
извършват операции, състоящи се от един или повече ангажименти за агроекология
и климат по отношение на земеделска земя, която се определя от държавите членки
и която включва, но не се ограничава до земеделската площ, определена в чл. 2
от настоящия регламент. Съгласно §5 и §6 на чл. 28 от регламента, ангажиментите
по мярката се поемат за период от пет до седем години, като плащанията се
отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на допълнителните
разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите
задължения.
Разпоредбите
на Регламент (ЕС) №1305/2013 са допълнени с Делегиран Регламент (ЕС) №807/2014
на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на някои разпоредби на Регламент
(ЕС) №1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на
развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за въвеждане на преходни разпоредби.
На национално ниво условията и редът за прилагане на мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. са регламентирани с Наредба №7 от
24.02.2015 г., издадена от МЗХ за прилагане на чл. 28 от Регламент (ЕС)
№1305/2013 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от тази наредба подпомагането се предоставя
под формата на годишно агроекологично плащане при спазване на изискванията на
Регламент (ЕС) №1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г.
относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, Регламент (ЕС)
№1307/2015 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за
установяване на правилата за директни плащания за земеделски стопани по схеми
за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и Регламент
№1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. В чл. 3 от
Наредба №7 са посочени 8 направления, по които се подпомага извършването на
агроекологични дейности, като едно от тях е избраното от жалбоподателя.
Следователно
за агроекологичните мерки е характерно, че земеделските производители поемат
петгодишни задължения да съобразяват селскостопанската си дейност с опазването
на околната среда, като в замяна на агроекологичните ангажименти държавите членки
отпускат ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи или
произтичащите от това допълнителни разходи. Когато помощта е многогодишна,
плащанията се извършват в отговор на ежегодна молба за подпомагане/плащане,
която е условие за допустимост на агроекологичните помощи. Подаването на
ежегодна молба позволява да се провери спазването на поетите агроекологични
ангажименти и да се регулира изплащането на помощите.
Преждевременното
прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент е в противоречие с
предназначението на субсидията по мярка 10, поради което задължаването на
получателя да я възстанови отговаря на целта на закона. Този извод се налага и
при прочита на чл. 1, ал. 2, т. 1 от Наредба №7, съгласно който подпомагането
се предоставя за постигане на следните цели: запазване и поддържане на
постоянно затревени площи с висока природна стойност и свързваните с тях
видове, чрез насърчаване или възстановяване на традиционните практики за
управление на полуестествените затревени площи. Съобразно чл. 3 от същата
наредба подпомагането се предоставя за извършването на агроекологични дейности,
като според чл. 8, ал. 1 от Наредба №7 последните се прилагат за период от пет
последователни години.
Целта на
подпомагането е да се извършват съответните агроекологични дейности на
съответните площи за целия петгодишен период, т.е. цели се устойчивост на тези
дейности. Това е и законодателната логика при определянето на различните
процентни стойности, посочени в чл. 18, ал. 4, б.“а“ – „г“ от Наредба №7. Размерът на сумата за
възстановяване от получената финансова помощ е обусловен от времето, през което
се е осъществявал агроекологичният ангажимент. Колкото по-дълъг период от
реалното осъществяване на ангажимента е минал, толкова по-малък е размерът на
средствата за подпомагане, които финансираното лице следва да възстанови на фонда.
Възстановяването на 10% от получените средства по смисъла начл. 18, ал. 4, б.
„г“ от Наредба №7 е последица от влезлия в сила акт за прекратяване на поетия
многогодишен ангажимент след петата година.
Според
практиката на Съда на Европейския съюз /Решение от 24.05.2012 г. по дело
С-188/11; решение от 07.02.2013 г. по дело С-454/11/ неспазването на всички
условия по поетия многогодишен ангажимент води до недължимост на плащанията,
извършени във връзка с него. Възстановяването на платените суми /изцяло или
частично/ не е санкция, а последица от неизпълнение на условията на поетия
ангажимент.
По тези
съображения настоящият състав намира, че АУПДВ е законосъобразен акт, а
подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и
с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника, на последния следва да се
присъдят разноски. От ответната страна се претендира възнаграждение за ***в
размер на 100 лв., за което е представен списък на разноските. Размерът на
възнаграждението е обоснован с чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащане на
правната помощ, според който по административни дела с материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. На ответника следва да се заплатят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Зоомилк“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Къпиново, общ. Велико Търново, Стопански
двор, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600-4626#6/26.08.2022
г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който на
дружеството са установени задължения в размер на 24 371,56 лева.
ОСЪЖДА
„Зоомилк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Къпиново, общ. Велико Търново, Стопански двор, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – София, сумата
от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: