РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Русе, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20224500100312 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр чл.52 ЗЗД вр чл.45
ЗЗД.
Ищецът Д. И. К. твърди, че на 16.05.2021г рано сутринта в гр.Русе Н.С.
потеглила с управлявания от нея лек автомобил „БМВ 330 XI“ с рег № Р 9138
КН от нощен клуб „Шоурум“ за с.Т.,обл.Р.. Заедно с нея в автомобила
пътувал Д. К., който бил седнал на предната седалка. В района на т.нар „дъгов
мост“ С. управлявала автомобила си със скорост от 132.2км/ч. и изпреварила
движещият се пред нея л.а“Ауди А3“ с рег № Р 0593КР. След като преминала
моста С. продължила движението си със същата скорост по път І-5. Малко
след това достигнала км 3+700, непосредствено до отбивката на
бензиностанция „Лукойл“.Поради високата скорост на автомобила и мократа
пътна настилка, поради чести краткотрайни превалявания, управлявания от С.
автомобил загубил устойчивост, в резултат на което се завъртял в посока
обратна на часовниковата стрелка, врязал се с по-голямата си част влязъл под
полуремаркето на товарен автомобил с рег № GE ТА 727, който бил спрян в
крайна дясна лента на пътното платно, успоредно на бензиностанция
„Лукойл“ до информационната табела с цените на горивата. От удара на
автомобила, управляван от С., настъпили деформации, довели до пълната му
непригодност, а С. и Д. К. останали затиснати в купето без признаци на
живот. Било образувано ДП-пр.пр. № 2046/21 по описа на РОС, но същото
било прекратено с Постановление от 25.02.2022г водено за престъпление по
чл.343, ал.3, пр.5,б.“Б“,пр.1 вр ал.1,б“В“ вр чл.342, ал.1,пр.3 НК, поради
смъртта на Н.С. на 16.05.2021г. Ищецът твърди, че е брат на починалия от
ПТП-то Д. К., както и че между двамата имало създадена трайна и дълбока
емоционална връзка. Твърди, че в резултат на смъртта на брат му претърпял
продължителни емоционални болки и страдания. От раждането до смъртта на
брат му двамата живеели в едно къща в с.Тръстеник като обитавали една стая.
1
Твърди, че бил силно привързан към брат си Д., взаимно си помагали и
учението и в ежедневието, били ежедневно заедно, двамата братя били
неразделни. Смъртта на брат му му се отразила изключително негативно.
Страдал от неговата липса, променил се като се затворил в себе си и
постоянно тъгувал за брат си, постоянно бил тъжен и не се усмихвал. Често
посещавал гроба на брат си и плачел за неговата липса. Счита, че за
причинените му неимуществени вреди вследствие на смъртта на брат му,
ответникът като застраховател на лекия автомобил, управляван от С., следва
да му заплати обезщетение. На 25.03.22 подал заявление до застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, но същият отказал с мотива, че
няма доказателства за трайна и дълбока емоционална връзка с починалия.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили то
смъртта на брат му Д. К., в размер на 50 000лв, частичен иск от иск в размер
на 100 000лв, ведно със законната лихва от 25.03.2022 до окончателно
плащане. Претендира и разноските по делото.
Ответникът Застрахователна компания „Лев инс“АД със седалище и
адрес на управление-гр.София, в писмен отговор по реда и в срока по чл.131
ГПК, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП, настъпило на 16.05.2021г.Оспорва твърдението за
наличието на изключително близки отношения между ищеца и брат му, като в
тази връзка оспорва твърденията за търпени от ищеца неимуществени вреди,
които да се настъпили в причинна връзка с осъществяване на процесното
произшествие. Оспорват твърденията за настъпване на неимуществени вреди,
обосноваващи размер на предявената искова претенция. Ищецът е млад човек,
несъмнено загубата на близък човек се отразява неблагоприятно на най-
близките ми, но ищецът не е останал сам, а напротив-трагедията е сплотила
семейството още повече, което е допълнителна предпоставка за по-леко
приемане на загубата. Липсват твърдения и доказателства за това към
момента на ПТП, ищецът да е имал отношения на особена близост с
пострадалия, които да обосновават да се приеме наличие на житейска връзка,
различна от обичайната между лица в посочената родствена връзка. Няма
твърдения и доказателства ищецът да е бил зависим изключително от
грижите на брат си поради особени, различни от обичайните житейски
обстоятелства. Няма твърдения за настъпване на друго особено житейско
обстоятелство, по причина на което ищецът и брат му да са имали
изключителни и особени отношения, различни от обичайните. Описаните в
допълнителната молба отношения между ищеца и брат му са напълно
нормални и естествени за връзка между братя. Ищецът не е наследник на
пострадалия по права линия и не е от кръга на лицата по ППВС № 4/61 и
ППВС № 5/69, нито се сочат особено житейски обстоятелства, които да
обосновават да се направи изключение от кръга лица с право на обезвреда.
Оспорват отношенията между ищеца и брат му да са били с особена близост,
по-силна или различна от обичайната за родствената връзка или да са били
заместващи спрямо връзка от най-близкия родствен кръг, както и да са
налице особени обстоятелства, обосноваващи разширяване на кръга лица с
право на обезщетение за неимуществени вреди. Освен това претендираната
сума е прекомерна по аргумент от разпоредбата на § 96, ал.3 ЗИДКЗ/ Дв
бр.101/07.12.2018г/ във връзка с § 77 от същия закон. Оспорват предявените
искови претенции и по размер. Обезщетението е недължимо,а освен това е и
прекомерно и заявено н противоречия с принципа на справедливост по чл.52
2
ЗЗД. Прави се възражение за съпричиняване на вредоностия резултат от Д. К.,
който е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат поради нарушение
на разпоредбите на ЗДвП и Правилника за прилагането му, като в качеството
на пътник в л.а „БМВ 316“ с рег № Р 7625ВТ е бил без поставен
обезопасителен колан. Твърди се, че С. е управлявала лекия автомобил с
висока концентрация на алкохол в кръвта. Непосредствено преди инцидента
С. и Д. К. са били заедно на дискотека и К. е знаел и не е имало как да не знае,
че С. е употребила алкохол и въпреки това се качва в автомобила. Оспорва се
и претенцията за законни лихви.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 16.05.2021 около 04.45часа на главен път 1-5/Русе-Велико търново/ в
района на 3+700 посока гр.Бяла се движил л.а „BMW 330 XI” с рег № Р 9138
КН, управляван от Н.Н. С.. В лекият автомобил като пътник се е возил Д. И.
К..
В района на отбивката за бензиностанция “Лукойл” автомобилът
поднася наляво, след което насочен косо вдясно, с блокирана спирачна
система/оставени са протривни следи по асвалта/, се блъска в задната част на
полуремарке с рег № GE ТА 727. Влекачът и полуремаркето са били
паркирани извън дясната лента за движение по пътя,т.е не са били в
движение. Вследствие на удара на място са починали водачът на лекия
автомобил Н.С. и пътуващият в автомобила Д. К..
Образувано е ДП-пр.пр.№ 2046/21 по описа на ОП-Русе /ДП № 176/21
по описа на ОД на МВР-Русе/, което с Постановление от 25.02.2022г е
прекратено поради смъртта на водача на л.а С.. В постановлението е
посочено, че С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
посоченото в чл.343,ал.1,б.“В“ вр чл.342, ал.1 НК, тъй като е нарушила
правилата за движение-чл.20, ал.1 ЗДвП-като водач не изпълнила
задължението си да контролира непрекъснато прътното превозно средство,
което управлява, чл.20, ал.2 ЗДвП-като водач на пътно превозно средство не
изпълнила задължението си при избиране на скоростта за движение да се
съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието нъ
пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движинеите,
с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяка
предвидимо препятствие. Като водач не изпълнила задължението при
възникнала опасност за движението да намали скоростта или да спре; чл.21,
ал.1 ЗДвП- като водач на пътно превозно средство категория „В“ при
избиране на скоростта за движение привешила скоростта като се движила със
скорост от 132.2км№ч в резултат на което причинала собствената си смърт и
тази на Д. К.. Според същото постановление водачът на товарен автомобил
„МАН“ не е извършил нарушение на правилата за движение, тъй като бил
спрял на разрешено за това място.
Приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по
която се е запознало с огледа на местопроизшествие, съдържашо се в
досъдебното производство, управляваният от Н. С. лек автомобил се е
движил със скорост по-висока от допустимата в района на произшествието
като същата е била 132.2км/ч. с тази скорост излиза от левия завой, който
прави главен път 1-5, преди мястото на ПТП-то.Пътната настилка е била
мокра и С. не е успаля да овладее автомобила и е допуснала сблъсък с
полуремаркето на паркираната товарна композиция. Най-вероятната причина
3
за катастрофата, според вещото лице,е че лекият автомобил се е движил с
посочената по-горе скорост. Товарният автомобил е бил паркиран извън
лентите за движение и не е пречел на движението и видимостта по пъта.
Същият не е извършил неправилно действия от техническа характер.
Предприетите от водача на товарния автомобил мерки са били достатъчни за
осигуряване от технически характер на безопасността в учаскъта на
възникналото ПТП.
Според приетата съдебно-медицинска експертиза от снимковия
материал, съдържащ се в досъдебното производство, е видно, че предпазният
колан за предната дясна седалка, където се е намирал Д. К., е в прибрано в
колонката положение. При извършената съдебномедицинска експертиза на
трупа на К., не са установени травматични увреждания характерни или
специфични за получаване при поставен предпазен колан. На база на тези
данни вещото лице прави категорични извод, че Д. К. е бил без поставен
предпазен колан. Вещото лице сочи, че при процесното ПТП, локализацията
и тежестта на деформациите на лекият автомобил и установените
травматични увреждания по Д. К., може да се направи категоричен извод, че
при процесното ПТП наличието на поставен предпазен колан от К., не би
могло да предотврати настъпването на тежки несъвместими с живота
увреждания, водещи до сигурен летален изход.Според заключението на
вещото лице, от съдържащите се в досъдебното производство химически
експертизи на кръв и урина, иззети от трупа на Н.С. е видно, че към момента
на процесното ПТП в кръвтта и урината й не са се съдържали етилов алкохол,
както и наркотични и лекарствени средства от посочените в заключението
групи.
Ищецът Д. И. К., видно от представеното удостоверение за родствени
връзки, издадено от с.Тръстеник, община-Иваново, е брат на починалия Д. И.
К..
От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че Д. и
брат му Д. още от деца били неразделни, както в училище, така и в игрите.
Когато пораснали двамата продължили да бъдат много близки един с друг.
Заедно излизали по заведения с приятели. Д. като по-малък брат бил много
привързан към Д.. Двамата ползвали една стая в дома им, в която имало две
ъглови легла. Според св.А. М. в къщата имало възможност да са в отделни
стаи, но тъй като били много привързани един към друг и искали да
контактуват помежду си имали обща стая. Д. катастрофирал на рождения си
ден, след което брат му Д. се травмирал.Преди катастрофата с брат му Д. бил
много жизнерадостен, а сега бил постоянно тъжен, умислен. Постоянно бил
затворен у дома си не контактувал много с други хора, включително с
приятели. През цялата учебна година след смъртта на брат му му било трудно
да се адаптира там. Няколко месеца постоянно сънувал кошмари и
преживявал смъртта на брат си и катастрофата. Първият месец след смъртта
на Д. брат му почти всеки ден ходел на гробищата, а сего продължавал събота
и неделя да ходи.Според свиделетя Е. Я. и понастоящем Д. всеки ден ходел на
гроба на брат си. Д. бил като идол за него. Д. му подражавал. Д. помагал на
брат си във всичко, както в учението, така и в ежедневието. Ако Д. имал
нужда от помощ в каквото и да било брат му Д. веднага откликвал. След
смъртта му станал травмиран и особен, не контактувал с околните. Св. М.
често го виждала със зачервени от плач очи, защото той се криел когато
плаче. Св.М. и родителите му искали да му помогнат, за да почне да излиза с
приятели, но той отказвал съдействие. Той им казвал, че като го няма батко
4
му, не иска да ходи по заведения и други места. Преди катастрофата двамата
братя ходели по заведения, обичали да се разхождат с колата, правели
планове да ходят заедно на почивка. Преди катастрофата двамата били
постоянно заедно, ходели, заедно с други младежи от селото на пикници в
гората и развлечения. След смъртта на Д. брат му Д. вече не искал да ходи с
приятелите си, да излизи. Изпитвал страх постоянно. Искал постоянно да е с
родителите си, защото имал страх, че ще изгуби и тях. Мислил си, че след
като е загубил брат си, ще изгуби и родителите си. Майка му споделяла със
св.М., че и понастоящем Д. понякога се буди през нощта с викове от страх.
През тази учебна година Д. завършил училище, но отказал да отиде на
абитуриентския си бал. Св.Е. Я. като братовчед често посещавал и посещава
дома на Д. К. и семейството му. Споделя, че непрекъснато пита Д. как е, как
се чувства, как му е минал деня, но той не отговарял, започвал да плаче или
ставал нервен. Свидетелите установяват, че в къщата в с.Тръстеник живее
цялото им семейство, заедно с баба и дядо.Всички били сплотени и между тях
имало взаимност и любов. Никога в дома им не е имало дразги. Всички
възрастни се грижели за Д. и Д..
Управляваният от Н.С. лек автомобил „BMW“, модел 330 ХI с рег № Р
9138 КН е собственост на починалият Д. К.. Лекият автомобил е бил
застрахован със задължителна застраховка “Гражданска отговорност” в
Застрахователна компания “Лев Инс” със застрахователна полица №
17038054/BG/22/120003377816 с валидност от 09.12.2020 до 09.12.2021г. Тъй
като заплащането на застраховката е на вноски, по делото е представен и
анекс № 2 от 17.03.2021г., според който валидността на застраховката е от
18.03.2021 до 09.12.2021, както и е представената сметка, от която е видно, че
полицата е платена до 08.06.2021г.
На 23.03.2022г близки на починалия Д. К., сред който и ищецът Д. К., с
писмо с обратна разписка, са отправили искане за заплащане на
застрахователно обезщетение. Същото е получено от застрахователя на
24.03.2022, видно от съдържанието на обратната разписка. С писмо изх.№
2406 от 31.03.2022г ищецът е уведомен от застрахователя, че от
представените доказателства не се установява основание за заплащане на
застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи :
Ищецът Д. И. К. е брат на починалият при пътното-транспортно
произшествие на 16.05.2021г Д. К..
Съгласно т.1 от ТР 1/16 от 21.08.2018г по т.д.№ 1/16 ОСНГТК на ВКС
„материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление No
4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди“.
В този смисъл ищецът като брат на починалия, твърдящ силна
емоционална връзка между него и починалия, е материално легитимиран да
предяви иск за заплащане на обезщетение за причинени му болки и страдания
от смъртта на брат му като в негова доказателствена тежест е да установи,
5
освен елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя по сключена застраховка „гражданска отговорност“ и
наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с брат му.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя чрез пряк иск от
увреденото лице, в процеса следва да се установят от страна на пострадолото
лице на следните елементи от фактическия състав, както следва:
Провеждането на рекламационно производство по чл. 498, ал. 1–3 КЗ, а
именно, че като увредено лице е отправила към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят е отказал
да изпрати застрахователно обезщетение.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, който обхваща следните две групи предпоставки: 1) застрахованият
виновно да е увредил ищцата, като й е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя -
ответник.
При наличието на тези предпоставки увреденото трето лице има право
да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение. За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата
страна е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на
водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност”.
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в цитираните норми е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага. Установяването наличието на елементите от фактическият състав
6
на непозволеното увреждане е в тежест на ищеца. За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност за неимуществени вреди, в процеса следва да
се установят горепосочените елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното доказване-
т.е. оборването на законоустановената презумпция за виновност.
По делото са представени писмени доказателства, установяващи, че
ищецът като брат на починалия Д. К. е отправил към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят не е
присъдил такова.
На следващо място от събраните по делото гласни доказателства се
установи по категоричен начин, че ищецът Д. К. като брат на починалия при
пътното-транспортно произшествие на 16.05.2021г Д. К. е бил в много трайни
близки и дълбоки емоционални отношения с брат си и ищецът търпи от
смъртта му продължителни болки и страдания, поради което следва да се
приеме, че ищецът е сред кръгът от лица, които според ТР 1/16 от 21.08.2018г
по т.д.№ 1/16 ОСНГТК на ВКС, Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление No 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, се
легитимирани да претендират заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на брат му Д. К..
По делото е установен и фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на ищеца.
От писмените доказателства, както и от заключението по приетите
съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, по делото се установява
по категоричен начин, че Д. К. е бил пътник в катастрофиралия лек
автомобил марка „BMW” с рег № Р 9138 КН, управляван от Н.С. на
16.05.2021г. От установеният механизъм на пътното транспорто
произшествие е уставено, че катастрофата е възникнала поради нарушения на
правилата за движение по пътищата от управлявалата лекия автомобил Н.С. и
най-вече обтоятелството, че същата е карала с превишена скороск 132 км/ч.
Заради тази скорост губи управлението на автомобила и се блъска в
намиращият се извън платното за движение спрял товарен автомобил МАН.
Вследствие на удара с такава висока скорост е настъпила смъртта както на
Н.С., така и на пътуващия в автомобила Д. К.. Тази смърт е в пряка причинна
връзка с противоправното и виновно поведение на водача на лекия автомобил
Н. К..
От друга страна е установено наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между собственика на лекия автомобил Д. К., ,управляван от
Н.С. и застрахователя – ответник, действащо към момента на ПТП-то.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост.
Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на
отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията
момент. Съдът като съобрази, че от събраните по делото доказателства по
7
категоричен начин се установява, че между ищеца Д. К. и починалият при
катастрофата Д. К. е съществувала сила емоционална връзка. Двамата са били
силно привързани един към друг и са били непрекъснато заедно като са имали
общи приятели и среда. Освен това от свидетелските показания се установи,
че ищецът като по-малък е бил силно привързан към брат си Д. К.. Същият
бил като кумир за него. Д. К. винаги и във всичко помагал на по-малкия си
брат. Двамата градели общи планове за бъдещето. След смъртта на Д. К.,
която настъпила на рождения му ден, брат му Д. К. изпаднал в шок. Същият
напълно се затворил в себе си, спрял да излиза с приятели и познати,
непрекъснато преживявял смъртта на брат си и сънувал кошмари, който
продължавали и понастоящем, като много често се събуждал с викове от тези
преживени кошмари. Започнал да изпитва страх, че след като така внезапно е
загубил брат си, може да загуби и родителите си. Непрекъснато ходел на
гроба на брат си, дори и към настоящият момент повече от година след
неговата смърт. Свидетелите по делото сочат, че Д. К., станал коренно
разричен човек след смъртта на брат си и все още не може да я преодолее.
Съдът намира, че при така доказаните близки отношения между двамата и
доказаните болки и страдания, които ищецът Д. К. е изпитал и продължава да
изпитва от смъртта на брат си, справедливият размер на обезщетението, което
би репарирало тези болки и страдания е в размер на 70 000лв.
Застрахователят е направил възражение за съпричиняване, изразяващо
се в нарушение на разпоредбата на чл.137а ЗДвП,а именно, че Д. К. е бил без
поставен обезопасителен колан, а освен това е пътувал в лекия автомобил
след като е знаел, че Н.С. е употребила алкохол. Това възражение е
неоснователно. На първо място от приетата съдебно-медицинска експертиза
е установено, че в кръвтта и урината на Н.С. не се съдържа алкохол, както и
наркотични и лекарствени средства от посочените в експертизата. На
следващо място, от съдебно-медицинската експертиза, се установява, че
починалият Д. К. към момента на катастрофата е бил без поставен предпазен
колан. В същото време обаче, вещото лице, сочи, че с оглед вида на
процесното ПТП, локализацията и тежестта на деформациите на лекия
автомобил и установените травматични увреждания по Д. К., довели до
неговата смърт, дори и същият да е бил с поставен предпазен колан, това не
би предотвратило настъпването на тежки несъвместими с живота увреждания,
водещи со сигурен летален край. В този случай съдът намира, че извършеното
от Д. К. нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в
непоставяне на предпазен колан, по никакъв начин не е в причинна връзка с
настъпилата му смърт вследствие на пътното транспортно произшествие,
поради което и не е налице съпричинаваня по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
което да доведе до намаляване на отговорността на застрахователя.
Ищецът е предявил частичен иск за сумата от 50 000лв, който се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава. В новият КЗ
е изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и
лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е застрахователят отговоря за лихвата за
забава когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84,ал.2 ЗЗД. Въпреки
това в чл.429, ал.3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахованият по ал.2, т.2, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума. В този случай застрахователят плаща само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването на
8
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или предявяването на застрахователната претенция от
увреденото лице, в зависимост от това, коя от датите е по-ранна. В случая
ищецът е претендирал лихва за забава, считано от предявяване на
застрахователна претенция- 25.03.2022г, поради което от тази дата и
застрахователят дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение.
В тежест на ответника са направените от ищеца разноски. В случая това
е единствени адвокатско възнаграждение за упълномощеният от него адвокат,
тъй като правната защита е осъществявана при условията на чл.38 ЗА. Съдът
определя това възнаграждение при спазване на правилата на чл.7,ал.2,т.4 от
Наредба №1 /2004 за минималните адвокатски възнаграждения в размер на
2030лв. Съдът намира, че в случая приложение намира нормата на цитираната
разпоредба, действала преди последното изменение на наредбата с ДВ
бр.88/22, тъй като договорът за правна защита и съдействие е сключен преди
влизане в сила на последните изменения на наредбата от 04.11.2022г. Когато
съдът определя възнаграждение за окозана безплатна правна помощ по чл.38
ЗА съдът не е обвързан с посоченият размер на възнаграждение по представен
списък на разноски от страната, тъй като в този случай изцяло в
правомощията на съда е да определи това възнаграждение и страната няма
задължение да представя списък на разноски, тъй като такива разноски за
адвокатско възнаграждение не е направено.
В тежест на ответника е и държавна такса в размер на 2 000лв, както и
разноските, направени от бюджета на съда в размер на 150лв
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания“ Лев инс“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе” № 67А
да плати на Д. И. К., ЕГН ********** със съдебен адрес-гр.Р., ул.”Х. А.” №
**, ет.* чрез адв.К. Д. сумата от 50 000лв/петдесет хиляди лв/, частичен иск
от иск предявен в общ размер на 100 000лв, представляваща обезщетение по
чл.432 КЗ вр чл.45 ЗЗД вр чл.52 ЗЗД за причинените му неимуществени вреди
от настъпилата на 16.05.2021 смърт на брат му Д. К. при пътно-транспортно
произшествие от 16.05.2021г в гр.Русе, при което управляваният от
Н.С.,починала на същата дата, с несъобразена скорост лек автомобил „BMW”
с рег № Р 9138 КН, собственост на Д. К., катастрофира и в който лек
автомобил като пътник е бил и Д. К., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 25.03.2022г до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания“ Лев инс“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе” № 67А
да плати на адв.К. Д.- гр.Р., ул.”Х. А.” № **, ет.*, на основание чл.38 ЗА,
адвокатско възнаграждение в размер на 2030лв / две хиляди и тридесет лв/
ОСЪЖДА Застрахователна компания“ Лев инс“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе” № 67А
да плати по сметка на РОС държавна такса в размер на 2000лв, както и 150лв
разноски от бюджета на съда.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-
гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
10