Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1727 /08.11.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Д. Гальов
секретар К. Л.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело №
1958/2021 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от процесуален представител на началника на Регионална дирекция
за национален строителен контрол - Бургас (РДНСК) против решение №
260837/15.06.2021 година по н.а.х.д. № 730/2021 година на Районен съд – Бургас
(РС), с което е отменено наказателно постановление № Б-38/06.07.2020 година на
началника на РДНСК (НП).
С НП, за нарушение по чл. 23
ал. 2 т. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 година (Наредбата), във връзка с чл. 169
ал. 1 т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 662 от Наредба Iз-1971/29.10.2009 година, на основание чл. 233 от ЗУТ, на Д.Г.П. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева.
Касаторът оспорва решението
като неправилно. Твърди, че то не е подкрепено от доказателствата, събрани в
съдебното производство, като напълно неоснователно са игнорирани показания на
разпитани свидетели – служители на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Бургас, от които се установява, че нарушението е било
извършено към момента на съставянето на окончателния доклад. Изтъква се, че
няма логика към момента на изготвянето на окончателния доклад да не е допуснато
нарушение на правилата за пожарна безопасност, а в един по – късен момент при
работата на държавната приемателна комисия (ДПК), да се установи, че такова
нарушение е извършено. Поддържа се, че в съдебното производство е установено
несъответствие на изпълнения строеж с окончателния доклад и съответно – с
действащите правила за изпълнение на СМР и основаните изисквания към строежите,
което обуславя съставомерност на деянието от обективна страна.
Иска отмяна на решението и
потвърждаване на НП.
Ответникът по касацията – чрез
процесуален представител – оспорва касационната жалба.
Прокурорът пледира
основателност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
С НП П. е санкциониран като
специалист по част „Пожарна безопасност“ от екипа на правоспособни физически
лица на „Айгер Таласакра“ ООД, упражняващо строителен надзор върху строеж трета
категория – „Конферентен и бизнес център с хотел, ресторант и подземен гараж“,
намиращ се в УПИ I-2006, 2007 (бивш масив 80,
местност „Под шосето“ в землището на град Бургас), представляващ ПИ с
идентификатор 07079.2.2826 по КККР на град Бургас, при подписването на
окончателен доклад на 22.10.2019 година за установяване годността на строежа.
При проверката, извършена от ДПК на строежа е установено, че той е изпълнен в
несъответствие с основните изисквания към строежите за безопасност в случай на
пожар, защото съгласно чл. 662 от Наредбата, когато гаражите се разполагат в
сгради с друго предназначение (с изключение на тези от подклас на функционална
пожарна опасност Ф 1.4), те се отделят от съседните помещения посредством стени
с огнеустойчивост най – малко EI 120 и самозатварящи се врати
с огнеустойчивост EI 90. В конкретния случай, ДПК е
констатирала, че зоната на подземния гараж не е отделена от останалата част на
сградата със стени с огнеустойчивост минимум 120 минути в участъка към
пожароустойчивата врата към стълбището, в нарушение на чл. 662 от Наредбата.
РС, разгледал спора повторно
(в друг състав), след първоначалното му решаване по същество и отмяната на
решението с решение на АдмС – Бургас, е приел, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, но и че не са налице обективните признаци от състава на
нарушението, описано в НП, защото деянието не е установено към момента на
съставянето на окончателния доклад (22.10.2019 година), когато П. би могъл да
носи отговорност, а в значително по – късен момент (към датата на заседанието
на ДПК).
Настоящият състав приема
следното.
Мотивите на РС за липса на
допуснато съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство се споделят напълно от касационния състав.
Споделят се и аргументите по
същество в решението на РС - че нарушението не е констатирано към датата на
съставяне на доклада, нито към датата на подаването на доклада в РДНСК, а в
значително по – късен момент и наказващият орган няма как да удостовери, че на
22.10.2019 година допуснатото при строителството отклонение от правилата за
пожарна безопасност е съществувало.
По фактите, свързани с
констатациите на ДПК, по делото няма спор – съпоставяйки изпълнението на място
и отразеното по строителните книжа, комисията е установила съществено
отклонение от строителните правила и норми в частта, подписана от П. – стената на
подземния гараж на сградата не е отделена от останалата част на сградата със
стени с огнеустойчивост минимум 120 минути в участъка около пожароустойчивата
врата към стълбището.
Този факт, обаче, е
констатиран след изтичането на значителен период от време между датата на
съставяне на окончателния доклад от дружеството – надзорник (22.10.2019
година), датата на депозиране на доклада в РДНСК (13.12.2019 година) и датата
на непосредствено установяване на нарушението от ДПК (17.03.2020 година).
Тезата на касатора, че няма
логика стената да е било изпълнена в съответствие с изискванията за пожарна
безопасност към датата на съставяне на доклада, а след това – към датата на
заседанието на ДПК вече да не е отговаряла на изискванията, е разумна, но в
административнонаказателното производство не е установено по несъмнен начин, че
към 22.10.2019 година (или дори към времето непосредствено след 13.12.2019
година) тази стена е била изградена в нарушение на строителните норми, за да се
приеме, че П. е осъществил деянието, за което е наказан. Изтеклият значителен
период от време е обусловил недоказаност на нарушението към датата на
извършеното удостоверяване.
Доводите на процесуалния
представител на касатора, че нарушението е било известно на част от членовете
на ДПК – на представителя на РД „ПБЗН“ – Бургас, още преди заседанието на ДПК,
защото несъответствието е било констатирано самостоятелно от служители на
дирекцията при предходно извършени проверки, не може да бъде споделен като
основание за отмяна на решението и потвърждаване на НП. Действително, при
разпит в съдебното заседание свидетелят Н. изрично заявява, че месец и година
преди заседанието на ДПК това нарушение е било констатирано от служители на РД
„ПБЗН“ (лист 167 стр. 2 – 168 от приложеното н.а.х.д. № 938/2020 година). Само
по себе си, обаче, това изявление е недостатъчно конкретно и от него не може да
бъде направен еднопосочен извод за виновно поведение на П. при подписването на
окончателния доклад, а оттам и за наличието на фактическо основание за
ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
Решението е законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, на основание чл. 221
ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260837/15.06.2021 година по
н.а.х.д. № 730/2021 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: