О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260134 26.01.2021 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II-ри състав
на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа
година,
в закрито съдебно заседание,в следния съдебен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
при секретаря : Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдия- докладчик Златев
частно гражданско дело № 1035 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е на осн. чл 413, ал.2 от ГПК във вр. с чл.417 от ГПК.
Делото е образувано
по повод настъпила в законния 1-седмичен срок частна жалба от “Б.Д.”- АД, гр.С. срещу
Разпореждане № 263830/23.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 5333/2020г. по описа на
РС- С.З., с което е било частично отхвърлено писменото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за сумата 77, 67 лв.,
представляващи такси и несъдебни разноски. Частният жалбоподател счита, че
първоинстанционният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован,
като счита, че изрично в самото заявление е уточнена претенцията за съответната
сума, както и че не представлява такса по усвояване и управление на кредита,
тъй като съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ банката не била длъжна да посочва в
заявлението за коя точно услуга по кредитната карта е начислена таксата.
Предвид изложените оплаквания моли настоящия въззивен ОС- С.З. да отмени
обжалваното Разпореждане, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист за претендираната сума, и да постанови друг
акт ,с който да уважи искането му по чл.417 от ГПК, като се издаде исканата
Заповед и изпълнителен лист.
Въззивният съд, като взе предвид
събраните по делото документи, като обсъди мотивите на атакуваното
разпореждане, доводите в частната жалба и се съобрази с приложимите
материалноправни и процесуални норми, намира за установено и доказано следното :
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по писмено заявление от 22.12.2020г. за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК от заявителя “Б.Д.”- АД, С. срещу
длъжника Т.Д.С. от гр.С.З. за няколко отделни вземания- 953, 76 лв.- главница по
Договор за кредитна карта;
144, 64 лв.- договорна
лихва за периода от 10.04.2020г. до 19.11.2020г.; 8, 74 лв.-обезщетение за
забава от 19.11.2020г. до 21.12.2020г.; 77, 67 лв.- дължими такси
и разноски, и законна лихва от 22.12.2020г. до изплащане на вземането.
Претендират се й разноски по делото в размер на 25 лв.- държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение определено въз основа на Закона за правна помощ. Вземането
произтича от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 17.09.2019г., обезпечен чрез Допълнително
споразумение от 19.09.2019г. С обжалваното Разпореждане РС е постановил отказ
само за сумата 77, 67 лв. за такси и несъдебни разноски, което е включено в
извлечението от счетоводната книга срещу длъжника. Заповедният съд е отхвърлил
частично така подаденото заявление, като е приел,че в тази му част относно
искането на заявителя то противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК, и липсва яснота в
счетоводните книги за това как са начислени и за какво са тези такси, като посочването
на общия размер не е достатъчно.
При така
установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното :
Частната жалба е
подадена в законния 1- седмичен срок от легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което тя е процесуално допустима и по нея
въззивният съд следва да се произнесе по съществото на направеното оплакване.
Разгледана по
същество частната жалба се явява изцяло неоснователна, тъй като разпоредбата на
чл.417, т.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на
заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер се
основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват
вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението
от счетоводните книги следва да съдържа най- малко информация за броя на
вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично
погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия размер на
непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща
главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените
плащания. Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение извлечение от счетоводните книги, в същото е посочена процесната
сума от 77,67 лв. дължими такси и разноски по Договор за кредитна карта на физическо
лице от 17.09.2019 г. Съгласно императивната разпоредба на чл.411, ал.2, т.2 и
т.3 от ГПК заповедният РС е длъжен да извърши служебно проверка за наличие на
евентуално противоречие със закона и добрите нрави, включително и за евентуално
наличие на нищожна клауза в потребителски договор. От изложеното в заявлението
и приложените към него документи се установява, че претендираното вземане произтича от сключен между
страните договор за кредитна карта, който по своя вид и характер се явява
потребителски, ето защо за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Предвид
което въззивният съд счита, че процесната претендирана сума от 77, 67 лв. за
такси и несъдебни разноски на длъжника, включени в извлечението е в
противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като практически
заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК. При забава на потребителя
кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и
на някакви други компенсации и осребрявания.
С оглед
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното негативно за частния
жалбоподател/заявител/ разпореждане, основаващо се на непосочване за какво и на
какво основание са начислени такси, а само на посочен общия им размер, както и
предвид това, че това представлява такса за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, изцяло противоречи на законовата забрана по чл.10а, ал.2
от ЗПК. Поради което това Разпореждане се явява изцяло мотивирано, законосъобразно
и правилно, и следва да бъде потвърдено напълно, ведно със законните последици
от това.
Настоящото въззивно
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Ето защо воден от
горните мотиви и на осн. чл.413 във вр.с чл.417 от ГПК и във вр.с чл.10а, ал.2
и ал.4 и чл.33, ал.1 от ЗПК, въззивният ОС-С.З.
О П Р Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане №
263830/23.12.2020г. по ч.гр.д.№ 5333/ 2020 г. по описа на РС- гр.Стара
Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :