РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Русе, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500703 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Б. Б. М., чрез упълномощен адвокат Г.Ч., е обжалвал Решение №
260571/30.07.2021 г. по гр. дело № 3253/2020 г. по описа на Русенски районен
съд в частта, с която са отхвърлени предявени от него обективно съединени
искове, с които е искал да се признае за установено по отношение на
ответницата С. ОГН. ОГН., че е собственик на ПИ с идентификатор
63427.157.1000 с адрес: ******* с площ от 896.00 кв.м с трайно
предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и
отдих, със стар идентификатор: парцел 1000, заедно със сграда с
идентификатор 63427.157.1000.1; да му бъде предадено владението на този
имот и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен издадения в полза
на ответницата констативен нотариален акт.
В жалбата се развиват оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението поради неправилен извод на
първоинстанционния съд за придобиване на имота по давностно владение за
периода от 16.04.2010 г. до 16.04.2020г. и за липса на отправено възражение
от ответната страна за придобивна давност за периода след издаване на
констативния акт, противно на възприетото от районния съд. Иска се отмяна
на решението от въззивния съд в обжалваната част и вместо него
постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове, и се
присъдят разноските по делото за двете инстанции в пълен размер.
1
Ответникът по жалбата С. ОГН. ОГН., чрез назначения от РРС особен
представител адв. Л.С., в отговора на жалбата изразява становище за
неоснователност на същата.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
С нотариален акт № 148, том VI, рег.№ 16095, нот.дело №
970/05.08.2008г. на нотариус № 221 с район на действие РРС, Б.М. закупил от
Д. М. К. и Е. А. Ф. и придобил собствеността на имот, представляващ:
поземлен имот с идентификатор 63427.157.1000, с адрес: ******* с площ от
896.00 кв.м с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване:
за земеделски труд и отдих, със стар идентификатор: парцел 1000, при
съседи: 63427.157.999, 63427.157.1002, 63427.156.2344, 63427.157.1001 и
63427.157.907.
Ответницата С. ОГН. ОГН. се самонастанила в имота през 2010г. и
заживяла в него със семейството си. На 24.10.2019г. се снабдила с
констативен нотариален акт № 1, том III, рег.№ 12831, нот.дело № 282 на
нотариус № 632 с район на действие РРС, по силата на който била призната за
собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор
63427.157.1000, с адрес: ******* с площ от 896.00 кв.м с трайно
предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и
отдих, със стар идентификатор: парцел 1000, при съседи: 63427.157.999,
63427.157.1002, 63427.156.2344, 63427.157.1001 и 63427.157.907, заедно със
сграда с идентификатор 63427.157.1000.1. В нотариалното производство
ответницата ангажирала свидетелски показания, че е владяла имота
непрекъснато, явно и неоспорвано повече от 10 години.
По делото са събрани противоречиви свидетелски показания относно
началния момент, в който ответницата се е настанила в недвижимия имот.
Според показанията на праводателя на ищеца - свидетеля Д. К., имотът
с идентификатор 63427.157.1000 бил продаден през 2008 г. заедно с
находящата се в него сграда, която била построена около 2004 – 2005 г.
Сградата била изградена на границата на парцела, на калкан с друга сграда,
построена на границата на съседния поземлен имот. Дворното място се
обработвало от свидетеля Й. Й. към датата на сключване на договора за
покупко – продажба, който продължил да го обработва и след продажбата.
Според показанията на свидетеля Й. Й. той отглеждал земеделска
продукция в процесния имот от 1994г. до 2011г.-2012г., а съседният парцел се
ползвал от друго лице – Т.. След закупуването на имота ищецът се съгласил
да го обработва и това продължило до смъртта на Т.. Свидетелят отрича да е
виждал С.О. в имота.
Според показанията на свидетелката И. П., нейният съпруг Т.
обработвал до смъртта си през *****. място в *******, граничещо с друг
поземлен имот, обработван от свидетеля Й. Й.. За последен път посетила
имота на гроздобера през 2009 г. и не е видяла никого там, твърди, че не
2
познавала С.О.. В имота имало две къщи близнаци с пътека по средата.
Въззивният съд счита, че горните показания следва да се кредитират
като безпротиворечиви, логически свързани, относно сочените от свидетели
пряко възприети от тях факти, и подкрепящи се от останалите доказателства
по делото.
Доколкото свидетелят Х. Г. / отговарял за засичане на показанията за
потребената електроенергия в имота и за предаването им на инкасатора/ е дал
противоречиви показания по отношение на периода, през който свидетелят Й.
Й. обработвал процесния имот, преди в него да се нанесе С.О. – до 2011 –
2012 г. и до края на 2010 г., настоящият съдебен състав кредитира тези
свидетелски показания в останалата част, в която не съдържат противоречия.
Свидетелят К. твърди, че Й. Й. продължил да поддържа имота известно
време след закупуването му от Б.М. и че след смъртта на Т., който обработвал
съседния парцел, на 07.01.2010 г., Й. продължил да поддържа имота и събрал
реколтата в края на 2010 г. След като преустановил посещението на имота, в
него се настанила С.О., която ползвала двете вили, долепени една до друга,
без да плаща наем, „уж за да пази имота“, като купувачът на имота бил
позволил да живее там. В имота първо се нанесъл синът на С.О.– О., който
бил взел от свидетеля К. телефонния номер на Г. – бащата на въззивника Б.М..
Г. бил позволил на О. да се нанесе и да живее в имота.
Свидетелката А. М.-К. твърди, че С.О. живеела в процесния имот от
2009г. и че преди семейството да се настани там, Й. отглеждал земеделска
продукция в парцела. Свидетелката Ц. С., живееща на семейни начала със
сина на ответницата заявява, че С.О. обитавала от 2009 г. процесния имот. На
основание чл.172 ГПК съдът преценява показанията на свидетелката С. с
оглед всички обстоятелства по делото, доколкото същата е заинтересована от
изхода на спора.
Свидетелката Е. А. твърди, че ответницата през 2010 г. живеела в имота.
В свои обяснения пред първоинстанционния съд в с.з. на 12.05.2021г.
ответницата О. заявява, че нейният син забелязал през 2009 г., че къщата е
необитаема и се настанили в нея, защото наемите били високи. Собственикът
на имота посетил къщата, в която се били настанили и провели разговор.
Ответницата му поискала разрешение да се регистрира на адреса, предложила
той да предостави нотариалния акт или да се яви лично, за да си направи тя
адресна регистрация, но той заявил, че не съхранявал нотариалния акт.
Проверявала в общината дали има регистрация на адреса и разбрала, че няма.
Партидата за електроенергия била на името на Б. М. до 2019 г., когато О. се
снабдила с констативния нотариален акт, съответно прехвърлила партидата на
свое име.
На основание чл.175 ГПК обясненията на страната се преценяват от
съда с оглед на всички обстоятелства по делото и доколкото ответницата е
заявила неизгодни за нея факти и същите се подкрепят отчасти от
показанията на свидетеля К., настоящият съдебен състав намира, че
обясненията следва да се кредитират в частта относно проведените разговори
със собственика на имота.
3
По делото са представени от страна на ответницата копия на квитанции
за заплатена електроенергия в имот с идентификатор 63427.157.1000, заедно
със сграда с идентификатор 63427.157.1000.1, до 2019г. издадени на името на
Б. Г. - баща на ищеца, а след това – на нейно име, както и препис от тетрадка
със записани данни за показанията на електромер в периода от 2009 г. до
2020 г. Първият запис с дата е от м.април 2010г., от когато именно може да се
приеме за доказано, че С.О. е обитавала процесния имот.
Въз основа на установените фактически положения, Окръжният съд
достига до различни правни изводи от приетите от районния съд в
обжалваната част на съдебното решение.
Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, ищецът по ревандикационния
иск е следвало да установи, че е собственик на вещта, предмет на иска, че
вещта се е намирала във владение или държане на ответника и че ответникът
я е владял или държал без основание. Ответникът, от своя страна, е трябвало
да докаже, че е придобил по давност собствеността върху тази вещ, като я е
владял повече от 10 години явно, необезпокоявано и спокойно, че през този
период никой не е предявявал претенции за собствеността върху вещта и че е
демонстрирал и противопоставял владението си на ищеца.
От доказателствата по делото е видно, че въззивникът Б.М. – ищец в
първоинстанционното производство, е придобил правото на собственост
върху процесния поземлен имот чрез правна сделка – договор за покупко –
продажба през 2008г. На основание чл.92 от ЗС той е придобил по
приращение и собствеността върху построената в имота сграда, за която няма
спор по делото, че е съществувала в имота към 2009 г., и липсват данни да е
принадлежала на друг собственик при продажбата на парцела. Притежанието
на правото на собственост върху вещта позволява на собственика да я владее,
ползва и да се разпорежда с нея, и да изисква от всички други лица да се
въздържат от въздействие върху вещта. Неупражняването на правото на
собственост само по себе си не води до неговото изгубване. Според чл.79 от
ЗС придобиването на правото на собственост върху недвижим имот по
давност е възможно при непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Владението съгласно чл.68 от ЗС е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. При
владението, за разлика от държането, следва да са налице кумулативно два
елемента – обективният – упражняване на фактическа власт върху вещта
(както при държането), и субективният – намерението да се свои вещта.
Според практиката на ВКС, владелецът трябва да манифестира
собственическо отношение към вещта не само пред трети лица, но и пред
нейния собственик, респективно да демонстрира пред него промяна в
намерението от държане на вещта за другиго в държане за себе си. Не е
достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, да
поддържа и ремонтира същия и да заплаща разноски във връзка с ползването
му, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене (в
този смисъл Решение № 108 от 30.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4611/2019 г.,
4
II г. о., ГК).
От гласните доказателства по делото в тяхната съвкупност е видно, че
С.О. е обитавала процесния недвижим имот не по-рано от м.април 2010 г. и
както на нея, така и на нейния син е било известно, че друго лице е
собственик на имота. Тя и синът са осъществили контакт с бащата на
собственика, взели са телефонния му номер от свидетеля Х. Г., той е посетил
имота и е позволил на семейството на О. да живее в него, без да е разрешено
на О. да се регистрира адресно в имота. Тези обстоятелства сочат за оборване
презумпцията по чл.69 от ЗС и удостоверяват, че за ответницата С.О. не е бил
налице субективният елемент на владението – да свои вещта. Същата е
упражнявала фактическа власт върху имота, като го е държала за другиго – за
неговия собственик. Основанието, на което О. е продължила да упражнява
фактическа власт върху имота, след като се е самонастанила в него, е
съгласието на собственика ( чрез неговия баща) тя да продължи да го обитава,
което признава правата на собственика и изключва нейното намерение да
държи вещта като своя (в този смисъл Решение № 115 от 28.10.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 977/2016 г., II г. о., ГК).
Представените по делото копия на квитанции на името на Б. Г. – от
м.април 2010 г. до 2019г., доколкото доказват заплащането на
електроенергията на процесния имот, сами по себе си не са доказателство – от
една страна, че е ползвала имота от 2009 г., на второ място – че така е
демонстрирала намерението си да го владее за себе си.
Ответницата в първоинстанционното производство не е ангажирала
други доказателства за установяване датата на разписките за извършено
плащане. Същевременно, обитаването и поддържането на имота, както и
редовното заплащане на битовите сметки не удостоверява наличието на
владение, а придава на въззиваемата качеството на държател на имота,
упражняващ фактическа власт върху него без наличието на субективния
елемент да свои вещта. Независимо от продължителността на упражняването
на фактическата власт върху вещта държателят не може да придобие по
давност собствеността върху тази вещ.
Достигайки до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил
неправилен и незаконосъобразен съдебен акт.
Само за прецизност следва да се посочи, че и не е налице давностно
владение за период от 10 години към датата на съставяне на нотариалния акт
за собственост на недвижим имот по давност – 24.10.2019 г., тъй като не са
изминали 10 години от момента, за който е доказано по делото, че О. е
започнала да упражнява фактическа власт върху вещта .
Основателни се явяват доводите на въззивника, че ответната страна не е
направила възражение за придобивна давност за периода след съставяне на
констативния нотариален акт – 24.10.2019г., до завеждане на исковата
молба / 04.08.2020г./, с оглед на което районният съд неправилно е
приел, че ответницата е придобила имота чрез давностно владение за периода
от 16.04.2010г. до 16.04.2020г. Първоинстанционният съд неоснователно и в
нарушение на чл. 120 ЗЗД е приложил служебно давността за период, за който
5
ответницата не се е позовавала.
С оглед гореизложеното, въззивната жалба се явява основателна,
атакуваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, а
предявените от Б.М. искове досежно имот с идентификатор 63427.157.1000 и
находящата се в него сграда с идентификатор 63427.157.1000.1 да бъдат
уважени като основателни и доказани, а издаденият констативен нотариален
акт по отношение на същия имот да бъде отменен.
На основание чл.78 от ГПК в тежест на ответницата по въззивната
жалба следва да се възложат и претендираните с жалбата деловодни разноски
за двете съдебни инстанции в общ размер на 1107,29 лева, доказани с
договор за правна защита и съдействие и с платежни нареждания.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260571 от 30.07.2021 г. по гр. д. № 3253 / 2020 г.
по описа на Русенски районен съд в частта, в която са отхвърлени като
неоснователни предявените от Б. Б. М. обективно съединени искове против С.
ОГН. ОГН., за признаване за установено по отношение на ответницата, че Б.
Б. М. е собственик на недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
63427.157.1000, с адрес: ******* с площ от 896.00 кв.м с трайно
предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и
отдих, със стар идентификатор: парцел 1000, при съседи: 63427.157.999,
63427.157.1002, 63427.156.2344, 63427.157.1001 и 63427.157.907, заедно със
сграда с идентификатор 63427.157.1000.1; да бъде осъдена ответницата да му
предаде владението на този недвижим имот, и на основание чл.537, ал.2 от
ГПК да бъде отменен издаденият в полза на ответницата констативен
нотариален акт № 1, том III, рег.№ 12831, нот.дело № 282/24.10.2019г. на
нотариус № 632 с район на действие РРС, както и са присъдени разноски в
полза на ответницата, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. ОГН. ОГН. с ЕГН
********** от *******, че Б. Б. М. с ЕГН ********** от ******* е
собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
63427.157.1000, с адрес: ******* с площ от 896.00 кв.м. с трайно
предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и
отдих, със стар идентификатор: парцел 1000, при съседи: 63427.157.999,
63427.157.1002, 63427.156.2344, 63427.157.1001 и 63427.157.907, заедно със
сграда с идентификатор 63427.157.1000.1.
ОСЪЖДА С. ОГН. ОГН. с ЕГН ********** от *******, да предаде на Б.
Б. М. с ЕГН ********** от *******, владението върху следния недвижим
имот: Поземлен имот с идентификатор 63427.157.1000, с адрес: ******* с
площ от 896.00 кв.м, с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих, със стар идентификатор: парцел 1000,
при съседи: 63427.157.999, 63427.157.1002, 63427.156.2344, 63427.157.1001 и
63427.157.907, заедно със сграда с идентификатор 63427.157.1000.1.
6
ОТМЕНЯ на основание чл.537 от ГПК нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност № 1, том III, рег.№ 12831,
нот.дело № 282/24.10.2019г. на нотариус № 632 с район на действие РРС.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. ОГН. ОГН. с ЕГН ********** от *******, да заплати на
Б. Б. М. с ЕГН ********** от ******* деловодни разноски за двете съдебни
инстанции, в размер на 1107,29 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
280, ал.1 и 2 от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7