№ 355
гр. Пловдив, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20235001000375 по описа за 2023 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 вр. с чл. 294 ГПК.
Обжалвано е решение № 260006от 27.01.2023г., постановено по т.д. №
328 по описа за 2018г. на ОС С.З., с което ЗАД „Д.Б.Ж. З.“ АД е осъдено да
заплати на В. Т. К. ЕГН .... сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
стрес, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на
16.12.2017г., ведно със законната лихва от 27.06.2018г. до окончателното й
заплащане, а иска до пълния предявен размер от 40 000 лв. е отхвърлен.
Решението в отхвърлителната част е обжалвано от ищеца В. Т. К. ЕГН
...., представляван от адв. М. М. с твърдения за неправилност и
необоснованост при определяне справедливия размер на обезщетението и
формално приложение на чл. 52 ЗЗД. Искането отправено до въззивният съд е
решението в частта, с която предявения иск е отхвърлен за разликата над
присъдените 20 000 лв. до претендираните 40 000 лв. да бъде отменено и да
бъде поставено друго, с което иска бъде уважен в пълен размер като в полза
на ищеца се присъдят още 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
27.06.2018г.. Претендира разноски.
Решението в частта, с която ЗАД „Д.Б.Ж. З.“ АД е осъдено да заплати на
1
В. Т. К. ЕГН .... сумата над 15 000 лв. до присъдените 20 000 лв. е обжалвано
от ЗАД „Д.Б.Ж. З.“ АД с твърдения за неправилност на изводите на съда
досежно определения справедлив размер на обезщетението и съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в неразгледано възражение за
съизвършителство на вредоносния резултат.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който В. Т.
К. ЕГН ...., представляван от адв. М. оспорва жалбата на дружеството
застраховател и настоява съдебното решение да бъде потвърдено.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно
съединени искове на В. Т. К., ЕГН ********** с адрес: с. Д., ул. “С.” №8
против ЗАД „Д.Б.Ж. З.“ АД ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.
С., ЖК Д., бул. „Г.М. Д." № 1 с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и за
имуществени вреди в размер на 17.56 лв.. Твърденията, на които се основават
предявените искове се свеждат до следното: на 16.12.2017 г. около 9.05 ч. на
път ІІ-57, км. 2, при предприета неправилна маневра „изпреварване“ от
страна на водача на л.а. „Ф.П.“, рег. № ...., същият е навлязъл в платното за
насрещно движение, където е реализирал ПТП с насрещно движещия се в
собствената си лента товарен автомобил „Ф.Т.“ рег. № ...., в резултат на което
е пострадал ищеца – пътник в лек автомобил „Ф.П.“. В. К. твърди, че за
станалото е съставен констативен протокол за ПТП № 1228р-14946 от
18.12.2017г. и е образувано ДП № ЗМ-329/2017 г. по описа на ОД на МВР
С.З., както и че причина за настъпване на процесното ПТП и вредните
общественоопасни последици от него е виновното нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Ф.П.“, рег. № .....
Ищецът твърди, че в резултат на процесното ПТП е получил следните
травматични увреждания: мозъчно състресение, травма в областта на главата,
в областта на гърдите, в областта на корема, на кръста и крайниците и
счупване на долния край на лъчевата кост. Заявява, че при постъпване в
УМБАЛ „Проф. Ст. К.“ АД е имал изключително силни болки в главата,
гърдите, корема, крайниците и таза, а за кратко е загубил и съзнание, както и
че след проведена медикаментозна терапия и поставяне на гипсова шина за
обездвижване на фрактурата е изписан след три дневен престой от
16.12.2017г. до 19.12.2017г.. Сочи, че лечението му е продължило в домашни
условия, при спазване на определен режим и терапия и провеждане на
контролни прегледи от ортопед. Твърди, че при сваляне на гипсовата
имобилизация на 25.01.2018г. е установен оток и ограничен обем на
движенията в областта на гривнената стара и затруднен захват на ръката, а
при проведени последващи прегледи не е установено подобрение, поради
2
което му са назначени физиотерапевтични процедури. Въпреки проведеното
лечение, при извършен преглед на 26.04.2018г. ищеца сочи, че отокът отново
е бил наличен, а движенията му са ограничени и болезнени, като е установена
невъзможна екстензия на втори, трети и четвърти пръст, а пети е останал в
контрактура. Ищецът твърди, че получените увреждания са затруднили
трайно движенията на горен десен крайник за период по – дълъг от тридесет
дни и са предизвикали неудобства и трудности в ежедневието, като
фрактурата е наложила чужда помощ при задоволяване на елементарни
битови потребности, а определения период на временна нетрудоспособност
от 16.12.2017г. до 05.03.2018г. е препятствал възможността му да работи.
Сочи, че станалото се е отразило и на психиката му, като преживяния стрес е
отключил негативни емоции, главоболие, проблеми със съня и постоянни
кошмари, предизвикал е чувство на непълноценност и зависимост от
околните, довел е до тревожно – депресивно разстройство, социална изолация
и страх от шофиране.
Въз основа на изложеното и като твърди, че вредите са му причинени в
резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил „Ф.П.“
рег. № ...., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, който
е би уведомен с покана на 27.06.2018г. за изплащане на застрахователно
обезщетение, но въпреки това не е определил, нито заплатил такова, настоява
съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД "Д.Б.Ж. З.“ АД да му
заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на получените телесни
увреждания при процесното ПТП, в размер на сумата от 40 000 лв., както и
обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер на
17.40 лв., представляващи платена потребителска такса, съгласно фактура №
********** от 19.12.2017г., ведно със законна лихва върху всяка една от
сумите, считано от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът – ЗАД "Д.Б.Ж. З.“ АД ЕИК .... със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1172, бул. „Г.М. Д." № 1 в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер. Конкретно оспорва твърдението, че станалото ПТП е причинено
единствено по вина на застрахования при него водач, както и описания
механизъм на ПТП-то. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан и оспорва
твърдяните да са настъпили увреди за ищеца, както и размера на
претендираното обезщетение, който счита за значително завишен и
несъответен на принципа на справедливост.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която ищеца подържа твърденията в исковата молба относно обстоятелствата
и причините, при които е настъпило процесното ПТП, както и твърденията за
претърпени травматични увреждания и във връзка с тях настъпилите
3
имуществени и неимуществени вреди. Оспорва възраженията на ответника
както неоснователни.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба, с който ответника подържа направените с отговора на исковата
молба оспорвания и възражения.
Третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „А.“ АД не е взело
становище по жалбата.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ със застрахователна претенция, депозирана на 27.06.2018г. /л.24-26/,
по която с писмо изх. № 2789 от 17.07.2018г. е уведомил заявителя, че е
необходимо представянето на конкретни документи, като липсват данни да е
определил и изплатил застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да
определи и изплати обезщетение, което обосновава извод за допустимост на
прекия иск по чл. 432 КЗ.
Не е спорно, а това се установява и от данните съдържащи се в
задължителната за настоящия съд, съгласно чл. 300 ГПК Присъда № 260004
от 24.09.2020г., постановена НОХД № 268 от 2020г. по описа на ОС С.З., че
Н.Г.В. ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 16.12.2017г. около
9.00ч. в района на км.2+000 на второкласен републикански път ІІ-57 С.З.-Р.-
Н. в област С.З. при управление в посока изток – запад на МПС – л.а. «Ф.П.» с
рег. № .... с прикачено към него товарно ремарке с рег. № ... е нарушил
правилата за движение – чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, чл. 42, ал.1 ЗДвП, чл. 42,
ал.2 ЗДвП, чл. 43 от ЗДвП, като с деянието си по непредпазливост е причинил
смъртта на едно лице и средни телесни повреди на три лица, едно от които В.
Т. К., изразяваща се в счупване на долния край на лъчевата кост на дясната
предмишница, причинила трайно затрудняване на движението на десния
горен крайник за срок по – дълъг от 30 дни.
4
Не се спори, че гражданската отговорност на водача на МПС с рег. рег.
№ .... е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното
дружество, което след като е било сезирано със застрахователна претенция от
пострадалия не е определило, нито заплатило застрахователно обезщетение.
Спорните между страните във въззивното производство факти и
обстоятелства са очертани от посоченото във въззивните жалби, които се
свеждат до неправилна преценка на първостепенния съд, обосновала
справедливия размер на дължимото се на ищеца обезщетение и своевременно
наведено, но неразгледано възражение за съизвършителство на вредоносния
резултат.
За отговор на тези спорни въпроси от значение са събраните гласни
доказателства и приетите първоначална и повторна автотехническа
експертиза и съдебномедицинската експертиза.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е
разпитан Т. К., чиито показания съдът преценява с приложението на чл. 172
ГПК и кредитира, като подкрепени от останалите събрани по делото
доказателства. Свидетелят твърди, че след станалото ПТП ищеца бил приет в
болница, където е пролежал 3 дни и след това е изписан за домашно лечение,
при провеждане на което се нуждаел от чужда помощ, тъй като гипсираната
му ръка пречела да се облича сам. Твърди, че и понастоящем ищеца изпитва
болка в ръката, както и че проблем му създава това, че единия му пръст е
постоянно свит. Твърди, че около месец синът му бил с гипс, както и че през
този период се оплаквал от болки в главата и гърдите, като сочи, че
възстановителния период приключил за около половин година, но ищеца
продължава да изпитва страх при шофиране.
От данните съдържащи се в съдебно медицинската експертиза, която
като приета от съда и неоспорена от страните, настоящия състав кредитира се
установява, че получените от ищеца увреждания: контузия на главата,
гръдния кош, корема, поясната област, крайници, мозъчно сътресение и
счупване на долния край на дясната лъчева кост са настъпили в резултат на
процесното ПТП. По отношение на счупването на дисталния край на лъчевата
кост експертите сочат, че е поставена гипсова шина и е препоръчано ръката
да се държи в елевация, като определят травмата като силно болезнена в
острия момент с бързо нарастващ оток и блокирани движения.
Средностатистическият период на възстановяване при тези счупвания вещите
лица определят на 3-5 месеца, като в конкретния случай при ищеца сочи, че
този период е бил усложнен с остатъчна екстензия – разтваряне на 2, 3, 4-ти
пръсти и с контрактура на 5 пръст. Според експертите коментираното
усложнение е вследствие обездвижването и непроведени, но предписани
рехабилитационни, кинезитерапевтични и физиотерапевтични процедури,
като контрактурата на 5-ти пръст би могла да бъде възстановена чрез
извършване на манипулация под локална анестезия и последваща
рехабилитация. Изводът на д-р С. е, че травмите по тялото на ищеца са
5
характерни за правилно поставен предпазен колан.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като
се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е
абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в
конкретният случай са причинените телесни увреждания, изразяващи се в
контузия на главата, гръдния кош, корема, поясната област, крайници,
мозъчно сътресение и една фрактура, а именно - на лявата лъчева кост, която
е наложила период на възстановяване извън средностатистическия, тъй като е
предизвикала усложнение и е обусловила необходимост от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности у мъж в зряла,
трудоспособна възраст, нарушила обичайната му ангажираност и довела до
страхови усещания при шофиране, а останалите увреди са оздравели за
период от 3-4 седмици без остатък. Преценявайки от една страна възрастта на
увредения – зряла, трудоспособна и факта, че уврежданията са оздравели,
макар и с наличните остатъчни ограничения в движенията при разгъване на
единия от пръстите, които експертите сочат, че са по причина на непроведени
възстановителни процедури, установено от разпита им в проведеното съдебно
заседание при приемане на заключението на СМЕ, съдът счита, че
справедливия размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 20 000 лв..
При определяне на този размер съдът отчете факта, че неустановени останаха
твърденията на ищеца за налично депресивно разстройство и социална
изолация, главоболие и проблеми със съня, които да са пряка последица от
станалото ПТП и настъпилите за него увреди. С определеният размер, според
настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на
търпените от ищеца неимуществени вреди, като се съобразят икономическите
условия в страната към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се
спази общественото разбиране за справедливост, ориентир, за което са
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя – ищец, че при
определяне справедливия размер на обезщетението съдът не е отчел фактите,
установени посредством събраните по делото гласни доказателства. Невярно
е твърдението, че от прочита на показанията на разпитания свидетел се
установява, че ищеца е имал проблеми със съня, както и че е ограничил
социалните си контакти. Неустановени са твърденията на ищеца не само за
посочените обстоятелства, но и за твърденията, че същия е развил депресивно
разстройство и главоболие, които да са пряка последица от станалото ПТП и
настъпилите за него увреди. Всъщност по делото е разпитан един свидетел –
бащата на ищеца, чиито показания не установяват посочените да са
претърпени увреди.
Невярно е твърдението на жалбоподателя - ищец, че при определяне на
6
справедливия размер на обезщетението съдът не е съобразил и факта, че една
от увредите на ищеца е довела до остатъчни последици, изразяващи се в
невъзможност за екстензия на 2, 3, 4 –ти пръст и контрактура на 5-ти. Тази
остатъчна последица е пряка функция на предписани, но непроведени от
ищеца възстановителни процедури, за което данни се съдържат при разпита
на вещите лица от състава на СМЕ в съдебното заседание, в което е приета
експертизата, поради което и не може да обоснове размер по – висок от
определения.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя – ответник за това,
че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не се е
произнесъл по наведеното от него възражение за съизвършителство на
вредоносния резултат, установимо от данните съдържащи се в приетата
тройна автотехническа експертиза. От една страна в срока за отговор на
исковата молба ответника е навел само едно възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в непоставен от ищеца предпазен колан,
което възражение е неоснователно, предвид данните съдържащи се в приетата
СМЕ, останала неоспорена от страните. Друго своевременно наведено
възражение за съпричиняване ответника не е направил, поради което и за съда
не е съществувало задължението да го разгледа. Въпреки това, ще се посочи,
че дори и да се приеме, че процесното ПТП е настъпило при независимо
съизвършителство на двамата водачи, то при съпричиняване на увреждането
от няколко деликвенти, застрахователя по застраховка «Гражданска
отговорност», сключена с единия от тях отговаря спрямо увредения за пълния
размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съразмерно на
приноса за увреждането на застрахования при него деликвент.
Застрахователят на гражданската отговорност на един от деликвентите не
отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите деликвенти или
техни застрахователи, предвид функционалната обусловеност на прякото
право от деликтното. Застрахователят по застраховка «Гражданска
отговорност» отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря
застрахования при него деликвент – за всички вреди за целия им размер, като
отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от
застрахователната сума по договора. В този смисъл е и съдебната практика и
конкретно Решение по т.д. № 2859/2013г., І т.о. на ТК на ВКС, Решение по
т.д. № 1070/2014г. на ІІ т.о. на ТК на ВКС, Решение по т.д. № 416/2017г. на І
т.о. на ТК на ВКС и др..
Изводът е, че оспорения съдебен акт като съобразен с материалния и
процесуален закон следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноски не се
дължат на никоя от страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260006 от 27.01.2023г., постановено по
т.д. № 328 по описа за 2018г. на ОС С.З., в частта, с която ЗАД „Д.Б.Ж. З.“ АД
ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С., 1172, бул. Г.М. Д. № 1 е
осъдено да заплати на В. Т. К. ЕГН .... сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и стрес, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП,
настъпило на 16.12.2017г., ведно със законната лихва от 27.06.2018г. до
окончателното й заплащане, а иска до пълния предявен размер от 40 000 лв. е
отхвърлен.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника ЗАД „А.“ АД ЕИК .... със седалище и адрес на
управление гр.- С., ул. С.С. № 2.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8