Решение по дело №567/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 515
Дата: 15 юни 2022 г.
Съдия: Дияна Божидарова Златева-Найденова
Дело: 20217150700567
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 515/15.6.2022г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА

 

 при участието на секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 567 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) във вр. с чл. 225а от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Д.Я.К.с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Р. С. И. срещу Заповед № 776 от 26.04.2021 год. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Жилищна сграда“, изпълнен от Д.К., находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор: 77061.501.69 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР), съставляващ в УПИ II-69, в квартал 6, по плана на с.*** и с административен адрес: с.***, пета категория, собственост на Д.Я.К..

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. По същество се твърди, че в имота не са извършвани строително монтажни дейности и контролните органи са заварили второстепенна сграда имаща обслужващ характер към основната сграда, нямаща нищо общо с твърдяната „жилищна сграда”. Описаната фактическа обстановка била неясна, неточна и невярна. Излагат се оплаквания, че в случая административният орган е следвало да обсъди въпроса за търпимостта на процесния строеж. Жалбоподателят счита, че в случая са налице предпоставките, установени в нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и макар да липсвало удостоверение за търпимост, това не представлява пречка строежът да бъде квалифициран като търпим. В заключение се иска отмяна на административния акт.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р.И., който поддържа жалбата и моли за отмяната на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Разноски не се претендират. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – кметът на Община Пазарджик, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С.Г., която моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено следното:

С Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 62 от 10.12.2002 год., утвърден от кмета на Община Пазарджик, вписан в дв. вх. рег. № 148 от 23.01.2003 год., том. I, Акт № 59 при Агенция по вписванията-Служба по вписванията – гр. Пазарджик, недвижим имот УПИ II-69, в кв. 6, по плана на с. Хаджиево, състоящ се от 785, 00 кв. м., на стойност 1157,50 лева, е актуван като частна общинска собственост. В него е посочено, че в имота има построени: едноетажна паянтова жилищна сграда, върху 40 кв.м. и стопанска сграда – паянтова върху 18 кв.м. от Д.Р.Н. без необходимите строителни книжа и без отстъпено право на строеж.

Със Заповед № 326 от 25.07.2002 год. областният управител на област Пазарджик е наредил да се отпише от актовите книги на недвижими имоти държавна собственост: недвижим имот: УПИ II-69, в квартал 6, по действащия план на с.*** с посочени граници на имота.

Съгласно Договор за покупко-продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на недвижим имот по чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) с рег. № 671 от 22.06.2016 год., вписан в с вх. Рег. № 5823/22.06.2016 г. и с дв. вх. рег. № 5821 от 22.06.2016 год., Акт № 174, том 19 при Агенция по вписвания-Служба по вписванията – гр. Пазарджик, Община Пазарджик е продала на Д.Я.К. недвижим имот – частна общинска собственост, актуван с АЧОС № 62 от 10.12.2002 год., УПИ II-69, в квартал 6, по действащия план на с.*** с посочени граници на имота.

Със Заповед № 1579 от 30.06.2016 г., Кметът на Община Пазарджик е наредил да се отпише от актовите и счетоводните книги за недвижими имоти общинска собственост недвижим имот – частна общинска собственост, актуван с АЧОС № 62 от 10.12.2002 год., УПИ II-69, в квартал 6, по действащия план на с.*** с посочени граници на имота.

С оглед жалба с вх. № ПЗ-1952-10-762 от 16.09.2020 год., подадена до кмета на Община Пазарджик от Д.Р. В., чрез адв. Н.В. *** с писмо изх. № ПЗ-1952-03-821/12.10.2020 г.), с изложени твърдения за извършване на строителство без необходимите строителни книжа в УПИ II-69, в квартал 6, по действащия план на с.***, е приложено писмо от кмета на Община Пазарджик, от съдържанието, на което се установява, че уведомява същото лице за извършване на проверка на място от служители на Община Пазарджик на 28.10.2020 год. в 10.00 часа.

С Констативен акт № 24 от 26.03.2021 г., работна група от длъжности лица от отдел „Строителен контрол“, дирекция „Архитектура и териториално устройство“ към Община Пазарджик, при извършена проверка на място, са установили, че: „строежът е изпълнен в груб вид и покрит. Размери в плана са: 16,30 м./7, 90м., с височина до кота стряха 3,80 м., от прилежащия терен. Носещата конструкция е монолитна. Ограждащите зидове са тухлени (тухла „четворка“) – 25 см., обрамчени вертикално със стоманобетонови колони и хоризонтално с бетонови щурцове над отворите за врати и прозорци. Над жилищния етаж от север на юг е изпълнена стоманобетоновата плоча, а над вписаната в средата на новия строеж съществуваща жилищна сграда е запазен таванския дървен гредоред. Без дограма и мазилки. До кота стреха по контура на цялата сграда е изпълнен тухлен надзид – 60 см. Покривната конструкция е дървена, четирискатна, покрита с керемиди“.

В констативния акт е записано също, че от проверката е установено, че собственик и извършител на незаконния строеж е Д.Я.К.,***, като обаче административен адрес на проверката е посочео с.***. От съдържанието на констативния акт  следва, че строителството е изпълнено без одобрен проект и без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148 от ЗУТ и при неспазване на задължителния сервитут към съседен имот, съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Строежът е от пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1,. т 5 от ЗУТ и е изпълнен през 2020 год. Видно от изричното отбелязване, Констативен акт № 24 от 26.03.2021 год. е съобщен на заинтересованите страни по реда на параграф 4 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на обекта и на определеното за съобщения табло в сградата на кметство с.*** на 26.03.2021 год.

В законоустановения 14-дневен срок не е постъпило възражение срещу констативния акт, видно от констативен протокол от 16.04.2021 год.

Издадена е и оспорената Заповед № 776 от 26.04.2021 год. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Жилищна сграда“, изпълнен от Д.К., находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор: 77061.501.69 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР), съставляващ в УПИ II-69, в квартал 6, по плана на с.*** и с административен адрес: с.***, пета категория, собственост на Д.Я.К.. От съдържанието на същата е видно, че тя касае цялата постройка – жилищна сграда, а не само пристойките към същата, каквито са констатирани в Констативен акт № 24 от 26.03.2021 год.

В хода на административното производство е подадена молба за конституиране като заинтересована страна лицето Д.Р.Н.. Същият е представил Заповед № 89 от 09.12.1977 г., с която на основание чл. 103, ал. 1 от Наредбата за държавните имоти му е отстъпено право на строеж  върху незастроени държавни имоти  в Парцел II, кв. 56 от 450 кв.м. по рег. план на с. Хаджиево по 1 лв. кв. м. Представено е и Удостоверение от изх. № 15 от 28.08.2014 г. от Кметство, с.***, съобразно което в УПИ II-69 има построена едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м., като същата е построена без необходимите строителни книжа. Представена е и квитанция за заплатени такси битови отпадъци за имот находящ се в с.***.

Искането за конституиране на лицето по делото е отхвърлено с Определение № 1697/13.10.2021 г. с оглед липсата на качеството заинтересовано лице на Д.Н., с оглед разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Д.Н. е подал частна жалба срещу определението, която обаче е върната по реда на чл. 213а от АПК. Връщането не е обжалвано.

В хода на съдебното производство са представени и цветни снимки на незаконния строеж; Скица с № 15-1051774 от 27.09.2021 год. на ПИ с идентификатор: 77061.501.69, с.***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-281 от 27.10.2020 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот от 04.12.2020 г., с адрес: ***, с площ 818, 00 кв.м. и с отбелязана сграда, която попада върху имота със застроена площ 52,00 кв.м., брой етажи 1, предназначение – жилищна сграда-еднофамилна.

По делото е разпитан свидетелят Г. Г. Д., в качеството ѝ на главен експерт в отдел „Строителен контрол“, дирекция „Архитектура и териториално устройство“ към Община Пазарджик. При извършена проверка на място през месец март 2021 г. св. Д. е установила, че към съществуваща къща, построена във времето има изградени две нови пристройки отляво и отдясно на същата, които нямат необходимите отстояния. В Констативен акт № 24/26.03.2021 г. е посочила, че строежът е изпълнен през 2020 г., като е стигнала до този извод от това, че оттогава е жалбата на Д., от който имотът е откупен. Той пуснал жалбата през 2020 г. и в жалбата е посочено, че има пристрояване. Първоначално за обявената проверка не ѝ е даден достъп до имота. През 2021 г., месец март, отива на място по данни от кадастър и по административен адрес като установява на място, че наистина има изпълнени пристройки към съществуваща сграда в имота. Това я навежда на мисълта, че през 2020 г., когато е пусната жалбата е започнато това пристрояване и тогава е изпълнено, защото покривът на съществуващата сграда е отмахнат и е направен общ покрив за двете пристройки, отстрани на съществуващата сграда. Посочва, че си личало новото строителство през тази година, защото имотът е закупен през 2016 г., а жалбата на Д. е от 2020 г.

Свидетелят посочва, че строежът, който е заварен на административния адрес не е допустим по ЗУТ. Освен това, свидетелят твърди, че съществуващата сграда си личи. Тя е измазана в бяло по входната фасада. На предявени цветни снимки идентифицира старата сграда и пристройките. Посочва, че на втората снимка си личи гърба на съществуващата сграда и си личат все още пристройките. Изтъква, че има остатъци от кофража за колони, има протичания от пояса и плочата, където е над пристройките. На първата снимка си личали съществуващият тавански гредоред, който е останал над съществуващата сграда. Виждали се самите дървени греди от таванския гредоред. Над него било надзидано и е отзидана и пристройката, и старата сграда. Тя е вписана в двете постройки отляво и отдясно на съществуващата. С пристройката отдясно е изчерпан сервитута до съседния имот от ляво. Съществуващата сграда е вписана между двете пристройки.

Посочва, че всички части на сградата, която са заварили по време на проверката и са снимали на място, имат общ покрив. Свидетелят предполага, че съществуващият покрив е махнат, надзидано е и е направен общ покрив за двете пристройки, плюс съществуващата, която е в средата между тях. Посочва, че може да се твърди, че това е една сграда, която е сграда на основно застрояване. Свидетелят изрично посочва, че по документите на общината в този имот съществува сграда, която е в бяло на снимките. В акта за общинска собственост № 62 е описана като съществуваща сграда 40 кв.м. Свидетелят Д. изрично посочва, че размерите по констативния акт са общо за цялата сграда с пристройките. Съществуващата е 40 кв.м., но с пристройките вече е много по-голяма.

Разпитан е и свидетелят Ж. А., който е живущ *** и който твърди, че в недвижимия имот на жалбоподателя има постройка от много години, като не е забелязал нова постройка. Посочва, че минава често край този недвижим имот, като през последните 5-10 години не бил забелязал Д.К. и семейството му да извършват някакви строителни работи.

Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като пълни, обективни и ясни.

За изясняване на относимите към спора факти и обстоятелства е назначена и съдебно – техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира в пълна степен като обективно, ясно, мотивирано и изготвено от компетентно лице.

Със заключението си вещото лице е посочило, че е констатирано строителство на едноетажна жилищна сграда, в груб строеж, с размери 16.30 м/7.90 м, с височина кота стреха 3.80 м, като в размерите на сградата е включена и съществувалата преди строителството стара жилищна сграда. Конструкцията на новата част на сградата е монолитна, със стоманобетонови колони и плоча, и запазен гредоред над старата част; стените са тухлени. Покривната конструкция е дървена, четирискатна и покрита с керемиди.

Процесният строеж е изпълнен в имот с идентификатор 77061.501.69 по КККР на с. Хаджиево, съставляващ УПИ ІІ-69 в кв. 6 по регулационния план на селото, одобрен през 1998 г., който парцел съответства на парцел II в кв. 56 по предходния кадастрален план на селото. Парцелът е предвиден с регулационния план за малко жилищно строителство (с височина до стреха 10 м;. Към делото е представена Заповед № 89/09.12.1977  г. (л. 66 в делото) за отстъпено право на строеж на Д. Г.Р. в парцел II в кв.56 (по плана преди 1998 г.) в парцела е изпълнена жилищна сграда, с площ 46 m2, която е нанесена в обезсиления кадастрален план на селото от 1998 г. и в действащата кадастрална карта. Жилищната сграда видимо е старо строителство и е обитаема. Построена е в югозападния край на настоящия парцел; парцелът е ъглов - няма дъно, само две странични регулационни линии и лица на двете улици. Жилищната сграда отстои на 4 м от южната регулационна линия с парцел III-68 и на 1 м от западната - с парцел I-58.

В констатирания строеж на жилищна сграда в размерите, в които е посочена в акта и в оспорваната заповед, не е разграничена съществувалата преди това стара жилищна сграда.

Вещото лице посочва, че процесният строеж не е на компактна жилищна сграда, а представлява две пристройки от север и от юг на старата жилищна сграда; последната заснета и нанесена, както в обезсиления вече кадастрален план на с. Хаджиево, одобрен през 1998 г., така и в действащата кадастрална карта на селото, одобрена на 27.10.2020 г., т.е. съществуващата сграда е построена преди 1998 г. Северната пристройка е с правоъгълна форма, размери 5.5 м/ 7.80 м и площ 43 m2, а южната - с Г-образна форма, с размери 6.20 м-ширина в лицевата фасада и 4 м-ширина в дъното/7.80 м, и площ 41 m2. Покривът на съществуващата сграда е премахнат, но гредоредът е запазен. Изпълнен е един общ покрив, покрит с керемиди: височината на двете пристройки е 3.55 м до стреха. Вижда се, че двете пристройки са в груб вид - стоманобетонова конструкция, тухлени стени, без мазилки, дограми, инсталации и др.

Вещото лице отбелязва, че както по предходния регулационен план от 1935 г., така и по действащия от 1998 г., статутът на парцела е един и същ - предвиден е за жилищно строителство с малка височина (стреха до 10 м). Застроителен план не е одобрен.

Също така изтъква, че от извършен оглед на място не е възможно да се посочи точно момента, в който са изпълнени пристройките на съществуващата жилищна сграда.

Вещото лице посочва и че за отстоянието на жилищната сграда от страничните регулационни линии на урегулирания имот са приложими изискванията за свободно ниско жилищно строителство, което отстояние следва да бъде в минимален размер на 3 м съобразно чл. 31, ал.1, т.1 от ЗУТ, като жилищната сграда в имота, с изпълнените пристройки към нея е свободно строителство, т.е. не е разположена на калкан със сгради в съседните парцели - 1-58 и Ш-68. Констатира обаче, че южната пристройка стига до южната граница с парцел III-68, т.е. застроено е съществувалото сервитутно отстояние на сградата от границата преди пристрояването. От запад пристройките са разположени на 1 м от границата с парцел I-58, като на такова отстояние е била жилищната сграда и преди пристрояването.

С оглед горните констатации, вещото лице заключава, че: След оглед не е възможно да се определи периода на изграждане на строежа. Същият е допустим по действащите планове, защото е изпълнен в имот, урегулиран за жилищно строителство с малка височина (10 м - до стреха), но не отговаря на разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за отстояние 3 м от границите на парцела. Строежът би отговарял на законовите разпоредби само в случай, че в съседните парцели се изградят на калкан подобни сгради. Строежът - две пристройки на жилищна сграда е изпълнен в урегулиран имот за жилищно строителство с малка височина (10 м - до стреха). Самият строеж е пета категория съгласно разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а” от ЗУТ.

Вещото лице заключава, че процесният строеж не е на компактна жилищна сграда, а представлява две пристройки от север и от юг на старата жилищна сграда; последната заснета и нанесена, както в обезсиления вече кадастрален план на с. Хаджиево, одобрен през 1998 г., така и в действащата кадастрална карта на селото, одобрена на 27.10.2020 г., т. е. съществуващата сграда е построена преди 1998 г. Северната пристройка е с правоъгълна форма, размери 5.5 м/ 7.80 м и площ 43 м2, а южната - с Г-образна форма, с размери 6.20 м-ширина в лицевата фасада и 4 м-ширина в дъното/7.80 м, и площ 41 м2.

Покривът на съществуващата сграда е премахнат, но гредоредът е запазен. Изпълнен е един общ покрив, покрит с керемиди; височината на двете пристройки е 3.55 м до стреха.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:  

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Административното производство започва със съставяне на Констативен акт № 24 от  16.03.2021 г., съставен по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ от длъжностните лица от Дирекция „Архитектура и териториално устройство“, отдел „Строителен контрол“ при Община Пазарджик. Извършена е проверка на строеж: „Жилищна сграда“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор: 77061.501.69 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР), съставляващ в УПИ II-69, в квартал 6, по плана на с.***.

 Строежът представлява жилищна сграда с пристройки от север и юг. Поземленият имот, върху който се извършва строителството е собственост на Д.К., съгласно Договор за покупко-продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на недвижим имот по чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) с рег. № 671 от 22.06.2016 год., вписан в дв. вх. рег. № 5821 от 22.06.2016 год., Акт № 174, том 19 при Агенция по вписвания-Служба по вписванията – гр. Пазарджик, Община Пазарджик.

Констативен акт /КА/ № 24 от 26.03.2021 год. е съобщен на заинтересованите страни по реда на параграф 4 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на обекта и на определеното за съобщения табло в сградата на кметство с.*** на 26.03.2021 г. В законоустановения 14-дневен срок не е постъпило възражение срещу констативния акт, видно от констативен протокол от 16.04.2021 г.

Констативният акт е съставен без да присъства възложителят, респ. извършителят на строежа, но това обстоятелство не е абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразност на съставеният акт. Законът не съдържа изискване проверката, респ. съставянето на констативен акт да бъде извършена в присъствието на възложителя или заинтересованите лица. С констативният акт по чл. 225а от ЗУТ се установяват определени факти и обстоятелства, като актът няма самостоятелно значение извън законово определеното му такова - поставяне на начало на производството по премахване на незаконен строеж. Правото на защита срещу установеното с КА № 24/26.03.2021 г. е гарантирано от възможността за съдебно обжалване на издадената заповед по чл. 225а от ЗУТ, където в най-пълна степен може да се реализира защитата срещу нарушени права и законни интереси.

С оглед горните е издадена процесната Заповед № 776 от 26.04.2021 год. на Кмета на Община Пазарджик, с която при преповтаряне на фактическите констатации от КА № 24/26.03.2021 г. се разпорежда премахването на незаконен строеж: „Жилищна сграда“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор: 77061.501.69 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР), съставляващ в УПИ II-69, в квартал 6, по плана на с.***.

Заповедта е мотивирана с това, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ - извършен без проект и без разрешение за строеж, както и е изпълнен в нарушение на сервитута към съседните УПИ, с което са нарушени разпоредбите на чл. 148 от ЗУТ и чл. 31, ал. 1 от ЗУТ.

С оглед горните, настоящият съдебен състав преценява, че оспорената Заповед № 776 от 26.04.2021 г. на Кмета на Община Пазарджик е издадена от компетентен орган, на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Съгласно тази разпоредба кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Установява се както от Констативен акт /КА/ № 24 от 26.03.2021 год., така и от приетото по делото заключение по СТЕ, че строежът е от пета категория.

Заповедта отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, същата е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Изложени са фактическите основания за издаването на заповедта и относимите правни норми. Спазена е предвидената в чл. 225а процедура по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж.

По спазването на материалния закон и административнопроизводствените правила съдът съобрази следното:

За изясняване на релевантните за делото обстоятелства е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, заключението по която съдът кредитира напълно, като обосновано, мотивирано, ясно и изготвено от компетентно лице.

Според СТЕ имот с идентификатор 77061.501.69 по КККР на с. Хаджиево, съставляващ УПИ ІІ-69 в кв. 6 по регулационния план на селото, одобрен през 1998 г. е парцел, който съответства на парцел II в кв. 56 по предходния кадастрален план на селото. Парцелът е предвиден с регулационния план за малко жилищно строителство (с височина до стреха 10 м).

Вещото лице установява наличието на сгради в имота, както следва: Строежът, за който е разпредено премахване, включва не само допълнително изградените пристройки, но и старата масивна жилищна сграда, която към 1998 г. е била налична.

В констатирания строеж на жилищна сграда в размерите, в които е посочена в акта и в оспорваната заповед, не е разграничена съществувалата преди това стара жилищна сграда. Процесният строеж не е на компактна жилищна сграда, а представлява две пристройки от север и от юг на старата жилищна сграда; последната заснета и нанесена, както в обезсиления вече кадастрален план на с. Хаджиево, одобрен през 1998 г., така и в действащата кадастрална карта на селото, одобрена на 27.10.2020 г., т.е. съществуващата сграда е построена преди 1998 г. Северната пристройка е с правоъгълна форма, размери 5.5 м/ 7.80 м и площ 43 m2, а южната - с Г-образна форма, с размери 6.20 м-ширина в лицевата фасада и 4 м-ширина в дъното/7.80 м, и площ 41 m2. Покривът на съществуващата сграда е премахнат, но гредоредът е запазен. Изпълнен е един общ покрив, покрит с керемиди: височината на двете пристройки е 3.55 м до стреха. От представената към заключението скица е видно, че пристройките са от двете страни на съществуващата сграда. До такова заключение (че са налице пристройки) е стигнала и св. Д., която е и един от съставителите на акта, съобразно дадените показания в съдебно заседание, провело се на 14.10.2021 г. Същата изрично също посочва, че както е установено на място, така се вижда и от представения и приет по делото снимков материал е видно, че към вече съществуващата сграда са изградени две отделни нови пристройки от север и юг, които си личат ясно.

Експертизата изрично дава заключение, че не може да се установи годината на изграждане на пристройките. Установява се единствено, че наличната постройка, която е останала между пристройките е била налична към 1998 г.

От показанията на св. Д. също не би могло да се установи датата, респ. годината на построяване на пристройките. Несъстоятелно е твърдение, че същите са изградени през 2000 г., само с оглед факта, че сигнал е подаден от страна на Д.Н. през тази година. Тази жалба би могла да служи за индиция единствено, че към този момент – септември 2000 г., когато е подаден сигнала вече е имало извършени строителни дейности.

При тези установени факти, следва да се изтъкне, че основанията за издаването на заповед за по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ са алтернативно изброени в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, като осъществяването на което и да е от тях поражда правомощието на компетентния орган, при условията на обвързана компетентност, да разпореди премахването на незаконен строеж.

Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съдът, позовавайки се на заключението на СТЕ приема, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. По делото не са представени никакви разрешения за строеж, респ. каквито и да е строителни книжа – нито за основаната сграда, нито за пристройките, които да установяват изпълнение на изискванията на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Не се и твърди да са налични такива документи. За изчерпателност следва да се посочи, че представената от Д.Н. Заповед № 89 от 09.12.1977 г. е акт поставящ началото на процедура по даване на разрешение за строеж, която няма данни да е реализирана в нейната пълнота. Точно обратното в АЧОС № 62 от 10.12.2002 г. се установява, че постройката на Д. Н. в процесния имот е без строителни книжа.

Липсата на издадено разрешение за строеж, както и по - общото понятие - строителни книжа, което включва и актове за узаконяване, налага извода, че съответният строеж е незаконен и подлежи на премахване. Последното е необходимо и достатъчно условие, за да бъде изпълнена процедурата по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225 от ЗУТ и да бъде издадена заповед за премахване.

Следва обаче да бъде взето под внимание, че в настоящия случай процесната заповед е издадена за „жилищна сграда“, т.е. за цялата постройка.

От изслушаното и прието по делото заключение се установи, че процесният строеж не е на компактна жилищна сграда, а представлява две пристройки от север и от юг на старата жилищна сграда; последната заснета и нанесена, както в обезсиления вече кадастрален план на с. Хаджиево, одобрен през 1998 г., така и в действащата кадастрална карта на селото, одобрена на 27.10.2020 г., т.е. съществуващата сграда е построена преди 1998 г.

При приложението на § 127, ал. 1 ПРЗ ЗИД ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.

Според заключението на вещото лице строежът е изпълнен в имот, урегулиран за жилищно строителство с малка височина (10 м-до стреха), но не отговаря на разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за отстояние 3 м от границите на парцела.

Доколкото основаната сграда е изградена към 1998 г. и е допустим строеж по действащите планове, защото е изпълнен в имот, урегулиран за жилищно строителство с малка височина (10 м-до стреха), същата (основаната сграда) ще попада в хипотезата на § 127, ал. 1 ПРЗ ЗИД ЗУТ и не ще следва да бъде премахната.

За пристройките, от друга страна, липсват данни за годината им на построяване. Действително по делото са налични индиции, че същите съставляват нов строеж, но дали той е започнал към 2020 г., както са приели длъжностните лица от Отдел „Строителен контрол“ не би могло да се установи. Отговор на този въпрос не е получен и от приетата по делото СТЕ. Същата, точно обратното изрично посочва, че по самия строеж не е възможно да се отговори кога са извършени строителните работи. Датата на изграждане на пристройките не се установява и от свидетелските показания на св. А..

От приетата по делото СТЕ обаче, както и от съдържанието на КА № 24/26.03.2021 г., вкл. от показанията на св. Д. се установява, че след изграждането на пристройките, строежът не отговаря на разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за отстояние 3 м от границите на парцела – на юг към парцел УПИ III-68. Строежът би отговарял на законовите разпоредби само в случай, че в съседните парцели се изградят на калкан подобни сгради. Няма данни такива да се предвиждат. Точно обратното в съседния имот – III-68 е налична сграда, която е свободностоящо изградена в парцела. Жилищната сграда в процесния имот, с изпълнените пристройки към нея също е свободно строителство, т.е. не е разположена на калкан със сгради в съседните парцели - 1-58 и III-68. Южната пристройка стига до южната граница с парцел III-68, т.е. застроено е съществувалото сервитутно отстояние на сградата от границата преди пристрояването. От запад пристройките са разположени на 1 м от границата с парцел I-58. T.e. налице е нарушение и на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ по отношение на пристройките.

Съгласно § 53, ал. 1 ЗИД ЗУТ, Търпимите строежи по § 16, ал. 1 от преходните разпоредби на закона и по § 127, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.; изм., бр. 66 от 2013 г. и бр. 98 от 2014 г.), които са с постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат да се пристрояват и надстрояват и в тях могат да се извършват основни ремонти, реконструкции и преустройства, включително с промяна на предназначението, както и всички допустими строителни и монтажни работи в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Търпимите строежи по ал. 1 на цитираната разпоредба, които нямат постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции. Съответно, законодателят е предвидил, че дейностите по ал. 1 и 2 могат да се разрешават след представяне на проект-заснемане на съществуващия строеж, одобряване на инвестиционния проект за новия строеж и издаване на разрешение за строеж по общия ред на този закон.

Предвид разпоредбата на § 53, ал. 1 ЗИД ЗУТ при установяване търпимост на основната сграда евентуално изграждане на пристройки би било допустимо при спазване изискванията на § 53, ал. 3 ЗИД ЗУТ. Липсват данни обаче за наличие на проект-заснемане на съществуващия строеж, одобряване на инвестиционния проект за новия строеж и издаване на разрешение за строеж по общия ред на този закон. Липсват данни и за проверка в тази насока.

С оглед горните, настоящия състав, намира, че действително при изграждане на пристройките от север и юг на основната сграда са нарушени изискванията на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ с оглед липсата на строителни книжа за изграждането им и нарушенията в отстоянието на сградите. Процесната заповед обаче не касае само пристройките или пристройките и надстройка, с оглед изградения надзид и нов покрив. Заповедта е издадена за цялата жилищна сграда.

При постановяване на процесната заповед не е съобразено, че строежът „жилищата сграда“, предмет на заповедта реално съставлява две пристройки към вече съществуваща сграда. Събраха се убедителни данни, че основната съществуваща преди 1998 г. сграда попада в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и същата ще следва да е търпима. За съществуването на основната сграда са налични данни в Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 62 от 10.12.2002 г., утвърден от кмета на Община Пазарджик. Наличието на значително по–стара постройка е било видно и от направената на място проверка през март 2021 г., което се установи от показанията на св. Д..

При издаване на заповедта обаче не е извършена надлежна проверка относно датата на построяване на основаната сграда и пристройките, не е направена преценка дали същите подлежат на премахване в тяхната цялост – основна сграда и пристройки или е възможно да бъде допуснато премахване само на допълнителните пристройки с оглед евентуалната търпимост на старата постройка.

С оглед горните при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на принципа на истинност прокламиран в чл. 7 от АПК и доразвит в чл. 35 и чл. 36 от АПК. Преди да издаде оспорената заповед, административният орган е следвало да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, да събере служебно всички относими доказателства и след извършване на тяхната преценка да постави съответния индивидуален административен акт. Административният орган е следвало да обследва дали на премахване ще подлежи цялата жилищна сграда или само пристройките, съответно дали е възможно премахване само на пристройките.

Не на последно място, административният орган ще следва да уточни и точния административен адрес на процесния строеж, доколкото в част от административната преписка за същия е посочен адрес с.***, а в друга част от приобщените документи по делото – ул. „Осемнадесета“.

По изложените съображения обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, а подадената срещу същата жалба - основателна. От жалбоподателя не се претендират разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Административен съд - Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 776 от 26.04.2021 год. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Жилищна сграда“, изпълнен от Д.К., находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор: 77061.501.69 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР), съставляващ в УПИ II-69, в квартал 6, по плана на с.*** по жалба на Д.Я.К.с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Р. С. И..

ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Пазарджик за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане на това решение в сила, с указания по тълкуването и прилагането на закона, съобразно изложеното в мотивите по-горе.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: /п/