Р Е Ш Е Н И Е № 522
гр.Стара Загора, 30.12.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 664
по описа за 2022 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ във
вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
жалба, подадена от М.С.А. *** чрез пълномощника адвокат С.П., против Заповед за
налагане на ПАМ № РД-14-2771/14.07.2022г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ Русе. Изложени са оплаквания за нищожност и
незаконосъобразност на оспорената заповед. Според жалбоподателя заповедта е
издадена от некомпетентен орган и описаните в нея нарушения не са извършени.
Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноските по делото.
Ответникът
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Русе към Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“, с
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за
издаване на заповедта при съобразяване с материалните и процесуалните правила и
постановяването й в съответствие с целта на закона. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподател, над
размера по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 13.07.2022г при
извършване на проверка да спазване разпоредбите на ЗАвтП старши инспектор в
Отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе е
установил, че М.А. извършва международен обществен превоз на 6 пътници от
България за Нидерландия с лек автомобил „Фолксваген Каравел“ от категория М1 с
рег. № ***.
За
това деяние на А. е съставен АУАН № 325182 от 13.07.2022г с оглед нарушение на чл.6,
ал.1 от ЗАвтП. Актът е подписан без възражение от нарушителя.
Въз
основа на АУАН е издадена Заповед за налагане на ПАМ № РД-14-2771/14.07.2022г.
на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Русе, с която на
жалбоподателя са наложени следните мерки:
1. По чл.106а, ал.1, т.1, буква „а“ и ал.2, т.1, във вр. с чл.106а, ал.7
от Закона за автомобилните превози – временно спиране от движение на МПС лек
автомобил марка „Фолксваген Каравел“, категория М1, с рег.№***, регистриран в
РБългария на 02.03.2022г., собственост на М.С.А., до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне (отнемане) на един брой
табела с регистрационен №*** и отнемане на свидетелство за регистрация
№*********, издадено в РБългария;
2. По чл.106а,
ал.1, т.4, буква „б“ и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС №********* и контролния талон
към него с №7705441 на М.С.А., издадено на 10.12.2021г. от ОД на МВР Стара
Загора – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В заповедта е посочено
е, че от снети саморъчни обяснения от пътуващите в превозното средство лица се
установява, че са отпътували от България за Нидерландия. Б.И. се договорил с водача на МПС – М.А.,
когото не познава, да заплати сумата от 100-200 лева при пристигане. Останалите
пътуващи са заявили, че е трябвало да заплатят сума от около 200лв. След направена справка в
информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е
било установено, че се осъществява обществен превоз на пътници, като за
превозното средство няма издадено заверено копие към лиценз на Общността.
По
делото е разпитан като свидетел А.М., който
потвърждава, че уговорката му с лично познатия му М.А. била да го закара в
Нидерландия като му заплати 200лв за горивото при пристигане. Тъй като на
границата полицаите ги върнали, пари не му дал. Свидетелят Д. Д.в твърди, че също е пътувал с А.
до Нидерландия, за да гостува на родителите си, но нямали уговорка за плащане
на превоза.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях
фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е
допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на
заповедта на 23.06.2021г от лице с правен
интерес от оспорването й, тъй като за него тя е неблагоприятна.
Съгласно чл. 107, ал. 1 ЗАвтП, ПАМ по чл. 106 и 106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
В случая заповедта, с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б.”а” от
ЗАвтП, е издадена от Директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация", гр. Русе, упълномощен със Заповед № РД-01-553 от 23.11.2021
г. на Изпълнителния директор Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" да прилага с мотивирани заповеди ПАМ по чл.106 и чл.106а от
ЗАвтП. Следователно мярката е наложена от материално и териториално компетентен
орган, в условията на позволена от закона делегация и заповедта, в която е
обективирана, не е нищожна.
Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма, съдържа мотиви от фактическо и правно естество, които кореспондират помежду си. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на разпоредените мерки. Саморъчните сведения на трети лица са дадени пред полицейски орган и са приподписани от него, а съгласно трайната съдебна практика, липсват процесуални пречки в хода на административното производство да се ползват доказателства и доказателствени средства, събрани по реда на друг закон, в случая ЗАНН.
Наложените в настоящият
случай принудителни административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и т.
4, б. „б“ от ЗАвтП изискват от фактическа страна извършване на обществен превоз
на пътници или товари с пътно превозно средство без издадено заверено копие от
лиценз на Общността. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, обществен
превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари –
лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна
помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови
превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. В
разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП е дадено легално определение на
понятието „превоз на пътници“, съгласно което това е дейност на лице, извършващо
услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Следователно превозът на
пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се
различава от „превоз на пътници за собствена сметка“ по смисъла на § 1, т. 4 от
ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска
или нестопанска цел.
В тежест на
административният орган по аргумент от чл. 170, ал. 1 от АПК е да докаже, че е
извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на превозната
услуга. Съдържащите се в административната преписка писмени обяснения на
пътниците в автомобила са дадени по съответния процесуален ред, установен в чл.
44 АПК. В обясненията на З.И. се сочи извършено плащане, а в тези на Б.И. –
уговорка за плащане на транспортна услуга до Нидерландия. Тези обяснения съставляват писмени
доказателства по смисъла на чл. 40 от АПК, които в хода на административното
производство не са оборени по предвидения процесуален ред. Показанията на
свидетелите М. и Д.в не опровергават извода за възмездно извършване на услугата по отношение на две други
лица, което е достатъчно за квалифициране поведението на М.А. като
осъществяване на превоз на пътници срещу заплащане. Това обстоятелство се
установява и от съставения АУАН, който е официален документ с обвързваща
материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него факти.
Ето защо съдът приема за фактически
верен и правно обоснован изводът на административния орган за наличие на
основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и т. 4, б. „б“ от ЗАвтП за
прилагане на оспорените ограничителни мерки. Забраната за извършване на превоз
на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна
поради значимостта на обществените ценности, върху които тази професионална
дейност рефлектира.
По тези съображения оспорената Заповед за прилагане на ПАМ
№РД-14-1863/16.06.2021г, издадена от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ Стара Загора към Изпълнителна дирекция „Автомобилна
администрация“, е валиден, формално и материално законосъобразен
административен акт, съответстващ на целта на закона по преустановяване на
административните нарушения при превоза на пътници. Подадената срещу нея жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.А.
*** против Заповед за налагане на ПАМ № РД-14-2771/14.07.2022г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Русе, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: