Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 27.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети и пети май през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при
секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7460/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от С.М.Я., с която е предявен срещу С.Г.Г. иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили вследствие на телесни увреждания и обида, причинени от
ответника при деликт, извършен на 25.06.2013 г.
Ищецът твърди, че на 23.10.2014 г. по време на пътуване с трамвай, ответникът му е нанесъл обида, както
и тежък побой, вследствие на който са му е причинени телесни увреждания. За
деянието е повдигнато обвинение, по като
ответникът е осъден с влязла в сила присъда за хулиганство чрез отправяне на обидни реплики и
причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение,
придружено със загуба на съзнанието, представляваща разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Ищецът претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие на нанесения побой и накърнена чест и достойнство
вследствие на нанесената обида. Претендира законна лихва от 25.06.2013 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Ответникът оспорва иска по основание
и размер. Прави възражение за съпричиняване, като се позовава на състоянието на алкохолно опиване, в
което се е намирал ищеца и поведението му в трамвая – пеел на висок глас и не
се съобразил със забележка от ищеца, с което го е провокирал и допринесъл за
настъпване на увреждането.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
С влязла в сила присъда от
13.11.2019 г. по НОХД № 9014/2017 г. по описа на СРС, НО, 6 състав, изменена с Решение №260199 от
25.11.2022 г. по ВНОХД 3251/2020 г. на СГС, II въз. с-в, С.Г.Г. е признат за виновен в това, че на 25.06.2013 г. около
20:30 часа, в град София, в трамвайна мотриса по линия №22, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – отправил обидни реплики към С.М.Я., а именно: „*******“ -
престъпление по чл.325, ал.1 НК. Със същия съдебен акт ответникът е признат за
виновен в това, че на 25.06.2013
г. около 20:30 часа, в град София, в трамвайна мотриса по линия №22, блъснал от вратата на трамвайната мотриса С.М.Я. и Я. паднал на тротоара, в резултат на което му е причинил средна телесна повреда средната телесна повреда, изразяваща се в мозъчно
сътресение, придружено със загуба на
съзнание, което травматично увреждане реализирало медикобиологичния
критерий “Разстройство на здравето, временно опасно за живота”-
престъпление по чл. 129, ал.2, предл.5, ал.2 вр. ал. 1 от НК.
По силата на чл. 300 ГПК
присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което за
настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд, авторството
и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от влязлото
в сила решение. Следва да се отбележи, че съгласно чл.305 НПК присъдата се
състои от уводна част, мотиви и диспозитив и съставлява единство между трите
(за разлика от решенията на гражданския съд, при които се формира сила на
пресъдено нещо по въпросите в диспозитива на акта). Поради това обстоятелствата
относно механизма на настъпване на увреждането, вида и естеството на
нараняванията, които по чл.300 ГПК са задължителни за граждански съд, следва да
се извличат както от диспозитива, така и от мотивите, които представляват част
от присъдата.
Установява се мотивите на въззивното решение, че вследствие на деянието, извършено
от ответника, на ищеца са причинени телесни увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана в тилната област,
представляваща разстройство на здравето, неопасно за живота, и мозъчно сътресение, придружено със загуба
на съзнание, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за
живота. При правилно
лечение възстановителният период е 20-25 дни.
От показанията на свидетеля Т.Я.Я., съпруга на ищеца, се установява, че след нанесените телесни увреждания, ищецът е бил на болнично лечение,
както и че след обидните и заплашителни реплики на ответника се притеснява за
живота си, изпитва страх да не стане обект на агресия, има смущения в съня и
явяващи се спомени от инцидента. В тази част съдът кредитира показанията на
свидетелката като логични и последователни и съответстващи на останалия
доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията в частта им относно
изпитвани от ищеца от инцидента до настоящия момент силни болки в главата и по цялото тяло, че последиците от увреждания в областта на главата продължават
и до настоящия момент под формата на
често главоболие, главозамайване,
припадъци. По делото не са представени никакви медицински
документи, които да потвърждават сочените от свидетелката оплаквания, но дори и
да се приеме, че такива оплаквания са налице, със свидетелски показания не може
да се установи наличието на причинно-следствена връзка между травматичното
увреждане от 2013 г. и наличните към момента симптоми, доколкото свидетелят не
разполага със специални познания в областта на медицината. Отделно от това
следва да се отбележи, че в исковата молба, а и в последствие – с изявленията в
първото заседание, ищецът не е заявил твърдения за продължаващи към момента главоболие, главозамайване,
припадъци (в исковата
молба се сочи за главоболие, което е продължило дни седмици и месеци след
инцидента, без твърдения за налично такова към предявяване на иска, а за
замайване и припадъци липсва твърдение). Ето защо и съдът приема, че ищецът не
е изпълнил процесуалното си задължение, в съответствие с указаната му с доклада
доказателствена тежест, да установи причинната връзка между деянието на
ответника и вредите, изразяващи се в продължаващи към момента на разглеждане на
делото често главоболие, главозамайване,
припадъци.
От постановената присъда се
установява, че наред с причинените телесни увреждания, ответникът е нанесъл на
ищеца и обида, изразяваща се в отправяне на обидни думи и изрази към него,
основани на етническата му принадлежност, като вербалната агресия чрез заплахи за живота му, което
действие е осъществено
на публично място. Вследствие на нанесената му обида на публично място честта и достойнството на ищеца са били накърнени, а отправените заплахи са предизвикали у
него страх, което е довело до трайни негативни
емоционални състояния у ищеца – социална изолация, нарушения на съня,
напрегнатост (съгласно
показанията на разпитания свидетел).
По изложените съображения съдът
приема, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между
деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се установява
противоправното деяние на ответника, неговата вина и причинната връзка между
действията на ответника и причиненото телесно увреждане и нанесената обида на
ищеца. Естеството на понесените болки и страдания се установява от
представените по делото писмени доказателства, както и свидетелските показания.
Поради това съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетения за неимуществени вреди, вследствие на претърпяното травматично
увреждане и нанесената му обида.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди на основание чл.
52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани
по делото факти – броя и характера на уврежданията, а именно травматични
увреждания в областта на главата – разкъсно-контузна рана в тилната област и
мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание, налагащи престой на
ищеца в болнично заведение за лечение и вследствие на които ищецът е изпитвал
болки по време на болничното лечение и непосредствено след изписването му. В
същото време съдът взема предвид липсата на оперативно лечение, както и факта,
че не са ангажирани годни доказателства, установяващи продължаващи и до настоящия момент физически болки
вследствие на травматичните увреждания. Съдът взема предвид, че на ищеца е
нанесена обида, като обидните реплики са отправени към него на публично място –
в градски обществен транспорт, в присъствието на други хора.
Следва да се вземе предвид и факта, че вербалната агресия срещу ищеца е била
основана на етническата му принадлежност. При съобразяване на тези критерии
съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 20000 лв. Посоченият размер по най-пълна степен отразява естеството и тежестта на
понесените увреждания, отнесени към конкретните социално-икономическите условия
в момента на увреждането (2013 г.), съобразно съдебната практика като ориентир
за обществената мяра за справедливост. Настоящия състав приема, че сумата от 20000
лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претърпените неимуществени вреди.
Неоснователно е
направеното от ответника
възражение за съпричиняване. Намаляването на обезщетението за вреди от деликт
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД се обуславя от наличие на причинна връзка между
поведението на увреденото лице и причинените вреди. За да е налице
съпричиняване, увреденото лице следва обективно да е допринесло за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
настъпването му, независимо дали е действало или бездействало виновно, стига поведението му е да е било
неправомерно или морално укоримо (ППВС № 17 от 18.11.1963 г.). Правно
релевантен е този установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. В конкретния случай с въззивното решение, с което е потвърдена
присъдата на първоинстанционния съд, въз основа на свидетелските показания е
прието за установено, че на ищецът и друго неустановено лице са се возили в
превозно средство на градския обществен транспорт в гр. София в състояние на обикновено алкохолно
опиване и са пеели на висок глас. Прието е,
че именно поведението на ищеца и другото неустановено лице е станало повод за
конфликта, тъй като ищецът не се съобразил със забележката на ответника и поради това последният упражнил вербалната и физическа агресия. Съдът обаче приема, че поводът за конфликта – употребен
алкохол и пеене от страна на ищеца в обществения транспорт, не представлява
неправомерно или морално укоримо поведение. Дори и да се приеме, че пеене на
висок глас смущава обществения ред и поради това е противоправно, то същото не
би могло да е в причинна връзка с нанесен побой, доколкото степента на
укоримост на поведението не предполага и не съответства на интензивността на
реакцията на ответника. Ето защо съдът приема възражението за съпричиняване за
неоснователно.
С оглед основателността на иска за
вземането за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен и искът
за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня
на увреждането. С оглед на това ответникът дължи лихва за забава от деня на
увреждането до пълното изплащане на обезщетението.
По разноските:
Неоснователно е
искането на процесуалния представител на ищеца по чл.38 ЗА – поделото не е
представен договор или друг документ, указващ условията, при които е
осъществявана защитата на ищеца.
Ответникът следва да
бъде осъден да плати по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 800 лв. – държавна такса за уважената част от иска.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
С.Г.Г., ЕГН: **********, да заплати на С.М.Я., ЕГН: **********,
на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
нанесени обида и телесни увреждания, причинени от ответника при деликт,
осъществен на 25.06.2013 г., заедно със законната
лихва от 25.06.2013 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА
С.Г.Г., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на Софийския градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 800
лв., представляваща дължима държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: