Решение по дело №25/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 84
Дата: 26 юни 2019 г. (в сила от 21 октомври 2019 г.)
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20193120200025
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№84/26.6.2019г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА

 

при протоколист Светла Върбева, като разгледа докладваното АНД № 25/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.П.Ю., ЕГН: ********** ***  срещу Наказателно постановление № 18-0253-001043, издадено на 07.01.2019 г. от Началник група към ОДМВР – Варна, РУ – Девня, с което на въззивника за нарушение по чл. 140 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца.

Въззивникът обжалва наказателното постановление, като моли за неговата отмяна. Твърди, че не е извършвал нарушението, за което е санкциониран, тъй като не е управлявал автомобила. Намира наложените му санкции за крайно завишени и алтернативно моли за тяхното намаляване. В с.з. участва чрез процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – РУ - Девня, редовно призована, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Контролиращата страна – ДРП, редовно призована, не изпраща представител и становище по жалбата. 

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.12.2018 г. в около 15, 00 часа свидетелите Е.Н.Х. и М.Д.Д. – полицейски служители при РУ – Девня извършвали обход на гр. Девня. Минавайки по ул. „***“ те забелязали движещ се лек автомобил „Фолксфаген поло“, управляван от въззивника. След като го спрели за проверка свидетелите установили, че автомобила не е регистриран по надлежния ред в РБългария и няма табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. За констатираното свид. Х. съставил АУАН на въззивника за допуснато нарушение по чл. 140 ал. 1 от Закона за движение по пътищата, който той подписал без вързажения.

В законоустановения срок възражения срещу акта пред административно–наказващия орган не постъпили. Впоследствие по случая било образувано БП №292/2018 г. по описа на РУ – Девня, което било прекратено с постановление на ДРП от 02.01.2019 г. и преписката била изплатена на Началника на РУ – Девня за вземане на отношение по компетентност. Възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в акта и правната квалификация на нарушенията, наказващият орган издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление на 07.01.2019 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена най – вече въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел - очевидец на допуснатото нарушение – свид. М.Д., които напълно подкрепят отразени в АУАН фактически обстоятелства. Докато актосъставителят свид. Х. не можа да си спомни за конкретния случай /което съдът намира са напълно нормално предвид изминалия период от време и множеството подобни нарушения на територията на РУ – Девня/, то свид. Д. с нужната категоричност заяви пред съда, че автомобила е бил в движение, управляван от лице на име Р.. Свид. Х. също заявява, че щом е съставил АУАН на нарушителя значи го е спрял в момент на движение, както и категорично твърди, че ако автомобила е бил в покой не би пристъпил към съставяне на АУАН. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 189 ал.2 от ЗдвП редовно съставените АУАН по реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при постановяване на НП. Въззивникът прави опит да обори отразеното в АУАН, ангажирайки един свидетел, който твърди, че автомобила не е бил в движение при идването на полицаите, тъй като е бил със свален акумулатор. Съдът не дава вяра на свид. С. С. С., тъй като същата е майка на наказаното лице и очевидно същата свидетелства единствено и само, за да обслужи защитната му версия. Нейните показания от една страна противоречат на показанията на другите двама свидетели по делото, които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечивитака, но и не съответстват на поведението на въззивника при съставянето на АУАН. Същият е подписал акта без каквито и да било възражения, като такива не е депозирал и пред АНО. Едва с въззивната жалба той твърди, че не е управлявал автомобила, което съдът не би могъл да приеме за достоверно казано единствено и само въз основа на показанията на неговата майка и то при крайното им противоречие с показанията на свид. Д.. С оглед на това и следва да се приеме, че административно – наказващия орган е постановил процесното наказателно постановление на база редовно съставен АУАН и при липсата на каквито и да било доказателства, които го оборват.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните  правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентността на административно наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по силата на Заповед рег. №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на ВР /т. 2.9/.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин даващ възможност на нарушителя да разбере за какво именно нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност, за да може да организира защитата си по правилен начин. Акта му е бил връчен своевременно, като той го е подписал без възражения. Наказателното постановление е издадено в регламентираните срокове, след прекратяване на наказателното производство водено по случая.

Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:

В настоящия случай извършеното от жалбоподателя административно нарушение е категорично доказано. Предвид това и в съответствие с фактическите констатации в АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл. 189 ал.2 от ЗДвП не е оборена от въззивника в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от контролните органите в хода на административнонаказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 140 ал. 1 изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Не е спорно между страните, че управляваното от въззивника МПС не е било регистрирано по установения ред и е било без табели с регистрационни номера.

Съгласно чл.140 ал. 2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Чл. 3 ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях предвижда в 14 - дневен срок от придобиване на собствеността или оформяне на вноса, моторните превозните средства да се регистрират. Моторно превозно средство е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства, според §6 т. 11 от ЗДвП. В конкретния случай въззивникът е управлявал такова пътно превозно средство – лек автомобил, в рамките на гр. Девня, поради което следва да се приеме, че е допуснал нарушение на нормата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

В санкционната разпоредба на чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е предвидена санкцията за водач на МПС, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Предвидените санкции са лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева. В настоящия случай нарушителят е бил лишен от право да управлява МПС за минималния предвиден в закона срок, при което няма възможност за изменение на тази санкция в посока намаляване. Наложената глоба обаче съдът счита, че е прекомерно завишена и несъобразена с обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН. От приложената по преписката справка за нарушител от района се установява, че въззивникът не е наказван за нарушения на ЗДвП през последните 5 години. От нарушението му не са произлезли каквито и да било вреди. Поради това съдът намира, че следва да намали размера на наложената " глоба" от 400 лв. на 200 лв., като счита, че същото е съответно на извършеното нарушение, съобразено с финансовото състояние на нарушителя и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0253-001043, издадено на 07.01.2019 г. от Началник група към ОДМВР – Варна, РУ – Девня, с което на Р.П.Ю., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 140 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 400 лева на 200 лева /двеста лв./.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0253-001043, издадено на 07.01.2019 г. от Началник група към ОДМВР – Варна, РУ – Девня в останалата му част.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :