Р Е Ш Е Н И Е №262353
14.10.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12313/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Делото е образувано по искова молба на
„Теленор България„ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.
София ЖК Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.
6, против С.Н.Й., ЕГН ********** *** , и иск да се установи вземане на ищеца за неустойка по договор за
мобилни услуги, за което завителят, сега ищец, разполага със заповед за плащане
№ 2777/ 09.06.2020г., издадена по частното дело № 6396 по описа на ПРС за
2020г.
Според изложените в молбата факти, между
страните имало подписан договор за доставка на телекомуникационна услуга с
предпочетен номер +*********** от дата 30.12.2016г. и по него на ответника били
предоставени телекомуникационни услуги, а от своя страна Й. се задължила да
плаща месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лева. С допълнително
споразумение от дата 16.01.2018г. абонатът преминал на друг тарифен план , като
се съгласил да заплаща месечно 44.99 лева , и получил на изплащане крайно устройство (Samsung Galaxy J5 2017 Gold), уговорена била цена и начин на плащане на така полученото
устройство – лизинговата цена на крайното устройство била
договорена в размер на 23 месечни вноски
по 11.59 лева всяка, и цена на придобиване , платима на
края на срока , от 11.59 лева. За
всичките си вземания по договорите, оператора- ищец издавал обща фактура под
номера на абоната (*********), като във всяка от тях се посочвали дължимите по
всеки договор поотделно суми.
Тъй като ответникът изпаднал в забава да
плати , ищецът развалил договора и начислил в тежест на насрещната страна по
договора неустойки, предвидени при предсрочно прекратяване на договора за
телекомуникационни услуги / в размер на три от оставащите вноски , без ДДС / , и
в договора за лизинг / в размер на разликата между пълната пазарна стойност на
крайното устройство по тарифа на оператора и тази, действително платена от
ответника / .
Неустойката не била платена и за това си
вземане ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. дело № 6393/2020 год.; която обаче била връчена на ответника по
реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Затова
оператора иска установяване на вземането си неустойка зо предсрочно
прекратяване на доворите, в размер на общо
396.59 лева, формирана както следва: 112.47 лева за предсрочно прекратяване на
договора за телекомуникационни услуги , като еквивалент на три месечни
абонаментни такси , изчислени без добавен ДДС / 3х37.49 лева /, и 248.12 лева
неустойка за прекратяване на договора за лизинг, изчислена като разлика между
пазарната цена на предоставената лизингова вещ и платеното от ответника като
вноски. Ищецът иска и законната лихва
върху общата неустоечна стойност от датата на подаването на заявлението в съда –
08.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането , и разноските по спора.
Ответникът оспорва иска в свовременно подаден
отговор и моли той да се отхвърли. Възразява,
че са
нищожни поради противоречие с правилата за потребителската защита клаузите , с които в двата договора са
договорени неустойки .
Установителен иск с правно основание в чл.
422 ГПК във връзка с чл. 92 от ЗЗД.
Искът
е допустим – има идентичност между описаното в заявлението и издадената по
частното дело 6369/20 заповед вземане, и
това , предмет на исковата молба. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По
същество:
Копия от договорите за телекомуникационни
услуги и получаване на крайно устройство са представени по делото и съдът не отрича сключването им и частичното
изпълнение по тях от страна на ответника.
За да възникне обаче правото на оператора да
получи неустойка за прекратяване на договорите, каквато иначе е уговорена, то
следва договорите да са прекратени. Отсъства по делото такова изявление на
някоя от страните. С оглед изложеното , че действието на договора е прекратено
поради неплащане , няма и покана до длъжника да плати с предупреждение за
развалянето на договора по реда на чл. 87 от ЗЗД, което следва да е писмено – договорите са
в писмена форма. Прекратяването на договорите остана недоказано като факт по
смисъла на чл. 153 от ГПК.
На следващо място , в договора между страните
от дата 30.12.2016г е договорено , че „ в случай на прекратяване на настоящия
договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта, посочена в него , по
вина или инициатива на потребителя, , последният дължи неустойка в размер от
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти такси
за всяка една СИМ карта /номер до края
на този срок. Така формулирана обаче , клаузата е неравноправна по смисъла
на чл. 143 ал. 2 т . 5 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл.
146 от с. з, тъй като позволява на
търговеца – ищец да получи неоправдано завишен размер на обезщетението за
вреди, тъй като този размер е
еквивавалент на точното изпълнение от страна на потребителя, без обаче
търговеца да трябва да изпълни своето. Така установени клаузите за неустойка,
като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат
задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е практиката на
Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение
№ 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС.Тъй като е
изначално нищожна, тази клауза не може да бъде санирана и да произведе действие
, включително заради факта , че
търговеца претендира само размер на неустойката , еквивалентен на три от
вноските.
С още по – голяма тежест важат тези аргументи
по отношение на неустойката по допълнителното споразумение от дата 16.01.2018г.
, с което абонатът получил на
изплащане крайно устройство (Samsung Galaxy J5 2017 Gold), и била уговорена била цена и начин на плащане на така полученото
устройство – лизинговата цена на
крайното устройство била договорена в размер на 23 месечни вноски по 11.99 лева.
Освен това, следва да се каже също така , че
тази си част договорното провоотношение между страните всъщност съставлява договор
за лизинг, по който претендираната „ за прекратяване „ неустойка е изчислена
като разликата между стойността на
лизинговата вещ и стойността , на която същата се предлага на еднократно
плащане в магазина на оператора, по тарифа . Последната е доста по – висока от
лизинговата такава, тоест, неустойката надхвърля стойността и печалбата , която
иначе оператора би получил при точно изпълнение от страна на абоната; Оттук следва , че и тази клауза задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка по смисъла на 143 ал. 2 т . 5 от ЗЗП ,тоест, тя е нищожно по
смисъла на чл. 146 от същия закон .
Искът
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Разноските остават в тежест на ищеца.Ответната страна е била представлявана от особен представител
, назначен от съда, и собствени разноски не е направила.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на „Теленор България„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК
Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, да се признае за установено по отношение
на С.Н.Й., ЕГН ********** *** , че същата дължи на ищеца плащане
на следните суми ,за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 2777 по частното дело № 6369/20г.,
ПРС: 396.59 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
телекомуникационна услуга с предпочетен номер +**************** от дата
30.12.2016г. и допълнително споразумение от дата 16.01.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда –
08.06.2020г. като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ