РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Видин, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:В. Д. С.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н. ЦВ. К.
като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно наказателно дело от частен
характер № 20221300600304 по описа за 2022 година
С присъда № 377/07.11.2022г. по НЧХД № 1288/2020г. по описа на Районен съд Видин,
подсъдимия С. А. А. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 14.10.2020 г. в
с. Макреш, общ. Макреш, обл. Видин на стадион „17 партизани“ около 16.00 часа на
футболна среща между отборите на ФК „Дреновец“ и ОФК „Бдин 1923“ казал на И. Й. М. от
гр. Видин, е ЕГН * публично и в качеството му на длъжностно лице - наблюдател на БФС,
унизителни за честа и достойнството му думи: „И. М. майка ти ще еба“ и „М., нещастник“,
което представлява престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, за
което и на основание чл. 78а от НК, подсъдимия А. е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Подсъдимият С. А. А. е осъден да заплати на И. Й. М. с ЕГН * сумата в размер на 600.00
/шестстотин/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от деня на увреждане 14.10.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноските
по делото в размер на 10,97 лева /ДТ/ и 450 лева адвокатски хонорар.
Гражданският иск, в останалата му част до пълния размер от 3000 лева е отхвърлен.
Подсъдимият С. А. А. е осъден да заплати на Държавата по сметка на Районен съд Видин
сумата от 50 лева- ДТ върху уважената част от гражданския иск.
Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат С. С., адвокат защитник на
подсъдимия С. А. А.. В жалбата се развиват съображения, че присъдата е незаконосъобразна
и необоснована, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както и при нарушения на материалния закон. Иска се да бъде отменена
атакуваната присъда, като подсъдимият бъде оправдан ИЛИ делото да бъде върнато за ново
разследване на РП Видин.
1
В с.з. тъжителят И. Й. М. заяви, че оспорва жалбата и моли присъдата на ВРС да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК,
намира, че присъдата на ВРС следва да бъде отменена, тъй като е постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила.
При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК, и е
абсолютно основание за отмяна – липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата
на чл. 305 от НПК, в която норма е посочено какво трябва да съдържа присъдата: уводна
част, мотиви и диспозитив. Действително към присъдата има писмено изложение на
съдията, подписано от него. Но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, ал.
3 от НПК. По смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите се посочва какви обстоятелства се
считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните
съображения за взетото решение. При протИ.речия на доказателствените материали се
излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
Така наречените мотиви, изразяват формален подход на първоинстанционният съд.
Фактическата обстановка е преразказ на обстоятелствената част от тъжбата. След
фактическата обстановка е посочено, че фактите в нея се констатират от показанията на
свидетелите М., К., И., А. С. П. и Н.. Обобщено, без да прецени конкретиката на
показанията на всеки от тези свидетели поотделно, ВРС само ги е назовал обективни,
логични и отразяващи преки впечатления , поради което им е дал вяра. Обективността на
свидетелските показания се преценява само след техния анализ поотделно и в съвкупност с
другите доказателства по делото, като в конкретния случай се прецени и възможността на
свидетелите за точни възприятия, предвид мястото на събитието, обстановката и
местоположението им спрямо тъжителя и подсъдимия. В случая такъв анализ и преценка не
са направени. Вместо това, ВРС се е позовал на служебни доклади, за които е посочил
декларативно, че отразяват това което се е случило и са издаден от същите тези свидетели.
ВРС е посочил също, че независимо дали докладите са изготвени под давлението на М. или
не, те отразяват „…истински съществуващи и случили се обстоятелства“. ВРС е посочил
също, че независимо от служебните взаимоотношения на тази група свидетели с тъжителя,
заявеното от тях в съдебно заседание „и отразено в писмените доказателства е реално
впечатление от действителните събития“. Това изложение на ВРС създава впечатление, че
първоинстанционния съд предварително е приел, че показанията на посочените свидетели за
безпристрастни и обективни, при изключена друга възможност. Всъщност достоверността
на гласните доказателства се преценява само след анализ на доказателствата, какъвто в
случая липсва. Ако беше извършил такъв анализ, ВРС вероятно би забелязал, че
показанията на посочените свидетели не са еднозначни. Докато М., К. и И. сочат, че
подсъдимия е изрекъл инкриминираните дума и израз по адрес на тъжителя, то свидетелите
И., А. С. П. и Н са казали нещо различно. С. А. С. П. е заявил: „…А. викаше, но по кого е
2
викал не мога да кажа.“ Свидетелят Н. е казал, че не е видял А. къде точно е бил. Свидетелят
чул псувня, вероятно насочена към М., но не знае кой е псувал. Видно е, че ВРС не е
обсъдил всички гласни доказателства /поотделно и в съвкупност с останалите
доказателства/, като не го е сторил дори и относно показанията на свидетелите, върху които
е посочил, че се базира фактическата обстановка. Това важи и относно служебните доклади,
на които ВРС се е позовал. Такива са изготвени от трима от горните свидетели, респ. К., П.
и Н. ВРС без да изследва и да даде обоснован отговор на въпросите за характера на тези
документи и най-важното- имат ли те изобщо доказателствена сила, относно отразените в
тях факти, е посочил че докладите отразяват „…истински съществуващи и случили се
обстоятелства“, като е основал фактическата обстановка и на тях. Всъщност формалния
подход на ВРС ярко проличава и в това, че посочил, че фактическата обстановка се
потвърждава и от свидетелството за съдимост. Не става ясно какво отношение към приетата
за установена фактическа обстановка има свидетелството за съдимост, ако изобщо има
някакво отношение към нея. В крайна сметка относно доказателствата, които са изредени
след фактическата обстановка ВРС е визирал поредната обща фраза: „…между които няма
протИ.речия, допълват се и кореспондират помежду си относно това, което съдът приема за
категорично доказано и безспорно установено, за което ги възприема и кредитира.“
Видно от т.нар. „мотиви“ при установяване на фактическата обстановка напълно са
изключени от обсъждане и анализ обясненията на подсъдимия А. и показанията на
свидетелите М.Ц. М., А. Л. А. и А.Л.П.. Те са споменати едва накрая, след като ВРС е
визирал санкцията, която следва да се наложи за извършеното от подсъдимия деяние. ВРС е
посочил, че подсъдимия е дал обяснения, с които отрича да е автор на деянието, но
основния съд не приема тази негова теза и счита че тя е защитна позиция, която не е
подкрепена от доказателства по делото, а целия събран доказателствен материал обосновава
обвинението. Видно е, че ВРС е пренебрегнал естеството на обясненията на подсъдимия,
които не са само средство за защита, но са и важно доказателствено средство. И в този
случаи ВРС си е послужил само с общи формулировки, без да вникне и обсъди конкретното
съдържание на обясненията на подсъдимия и без ги анализира заедно с останалите
доказателства по делото. Ако го беше сторил, ВРС вероятно би отчел, че подсъдимия не
отрича изричането на псувнята, но сочи като неин адресат лице различно от тъжителя. Само
по себе становището на ВРС, че целия събран доказателствен материал обосновава
обвинението, не отговаря на действителното положение по делото. Това становище е в
протИ.речие и с изложеното от ВРС по-надолу в т.нар. „мотиви“, че „…не възприема и не
счита за достоверни показанията на свидетелите М.М., А. и А. Л. П..“ Показанията на тези
свидетели са част от събраните по делото доказателства, което важи и за обясненията на
подсъдимия. При положение, че ВРС не ги е кредитирал, това е в разрез с извода му, че
„целия събран доказателствен материал обосновава обвинението.“ Ясно се вижда
необосноваността и формалния, и декларативен характер на това изявление. Освен това,
вместо да изпълни задължението си по чл.107, ал.5 от НПК, ВРС не е подложил показанията
на посочените свидетели на внимателна проверка и не ги е анализирал, но е предпочел
декларативно да отрази: „…Съдът не възприема и не счита за достоверни показанията на
3
свидетелите М.М., А. и А. Л.П..“ ВРС е приел, че посочените свидетели са поначало
пристрастни, но и в тази насока също не се е обосновал. Всъщност, ВРС е действал
прибързано, тъй като извод за недостоверност и пристрастност може да бъде направен и
обоснован само след анализ на доказателствата, какъвто в случая липсва. Коментираното
изложение в т. нар. „мотиви“ създава впечатление, че първоинстанционния съд
предварително е приел, че показанията на посочените свидетели са пристрастни и
недостоверни, при изключена друга възможност. Ако вместо това, ВРС беше извършил
дължимия анализ, вероятно би забелязал, че показанията на посочените свидетели
кореспондират с обясненията на подсъдимия и с тезата на защитата, изразена в пълнота в
пледоарията на адвоката-защитник. В резюме защитната теза е изразена с изречението: “…
Моят подзащитен действително е псувал, но не е псувал тъжителя, псувал е разпитания
М.М., който се е намирал близо до него, с който се познават, имали са визуален контакт,
били са на 15 метра един от друг.“
Тезата на защитата не е обсъдена от ВРС и напълно е пренебрегната в т.нар. „мотиви“. В
крайна сметка, в тях напълно липсва анализ на доказателствата по отделно и в съвкупност.
ВРС не е визирал правни съображения за решението си, относно съставомерността на
деянието. Не са обсъдени и обосновани конкретните елементите от обективна страна на
деянието на подсъдимия.
Първоинстанционният съд си е послужил с общи формулировки за субективната страна,
респ. с общи фрази и легална дефиниция, без анализ на конкретното поведение и
субективно отношение към стореното от страна на подсъдимия.
Липсват мотиви относно основателността и размера на уважената част на гражданската
претенция за обезщетение за неимуществени вреди.
Видно е, че с обобщено, неясно и непоследователно изложение, ВРС се е опитал да подмени
стандарта за мотиви, регламентиран с чл. 305, ал. 3 от НПК.
Липсата на мотиви е същественото процесуално нарушение, с оглед чл. 348, ал.3, т.2 от
НПК, не може да бъде отстранено от въззивната инстанция и е абсолютно основание за
отмяна на присъдата.
С оглед горните съображения, ВОС намира, че присъдата следва да бъде отменена и делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, при което да се
отстранят допуснатите процесуални нарушения, посочени по-горе.
Водим от горното и на основание чл.335,ал.2 във вр. с чл.334, т.1 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 377/07.11.2022г. по НЧХД № 1288/2020г. по описа на Районен съд
Видин.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Видин, за ново разглеждане, от друг състав, при което да
се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения, описани в обстоятелствената
4
част на решението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5