Р Е Ш Е Н И
Е
№ 253
гр.Г.О., 04.07.2017г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел
Вардаров
при секретаря М.Къцаркова и в присъствието на
прокурора. . . . . . . . . . . ., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№308/2017г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Делба
във фазата по допускането.
Насрещен инцидентен установителен
иск с правно основание чл.23 ал.1 от СК/чл.21 ал.1 от СК(отм.)/ и иск по чл.537 ал.2 от ГПК.
Съделителkaта
Ж.П.И., представлявана от адв.Ал.Ч. от ВТАК, твърди в
исковата си молба, че с Решение №488/09.01.2017г. по гр.дело№1400/2016г. на ГОРС е бил прекратен брака между Ж.П.И. и Е.Б.Б..
По време на брака си бившите съпрузи са придобили в режим на съпружеска
имуществена общност: -недвижим имот, находящ се в гр.Г.О.ул....., а
именно: апартамент №4 на втори етаж, източен, от четириетажна жилищна сграда, с
планоснимачен №3061, построена от ЖСК„К....” на
основание отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя,
представляваща урегулиран поземлен имот – УПИ XVII-ЖС в кв.89 по ПУП на гр.Г.О.,
състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и
три тераси, със застроена площ 109.01кв.м., заедно с придаващите се към
апартамента: избено помещение№5 със застроена площ 5.94кв.м., таванско
помещение№1 със застроена площ от 26.00кв.м и гараж№17 със застроена площ от
16.99кв.м., ведно с 15.073%ид.части от общите части
на сградата и от правото на строеж, който имот е с данъчна
оценка 21603.50лв.; -лек автомобил „Тойота Авенсис
2.0 ТД” с ДК№*****, цвят - метално сив металик, идентификационен номер на
превозното средство - *****, двигател№*****, дата на първа регистрация -
31.10.2003г., за който е издадено свидетелство за регистрация част I с
№********* и със застрахователната стойност в размер на 6400.00лв. Твърди се,
че съделителите са съсобственици на
имота и автомобила при равни права, на основание прекратена съпружеска имуществена
общност. Бившите съпрузи не могат доброволно да се поделят. Твърди се, че
имотът и лекият автомобил се ползват изцяло и единствено от Е.Б.Б.. Моли съда
да допусне до делба: -недвижим имот,
находящ се в гр.Г.О.ул.....,
а именно: апартамент№4 на втори етаж, източен, от четириетажна жилищна сграда,
с планоснимачен№3061, построена от ЖСК„К....” на
основание отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя,
представляваща урегулиран поземлен имот – УПИ XVII-ЖС в кв.89 по ПУП на гр.Г.О.,
състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и
три тераси, със застроена площ 109.01кв.м., заедно с придаващите се към
апартамента: избено помещение№5 със застроена площ 5.94кв.м., таванско
помещение№1 със застроена площ от 26.00кв.м и гараж№17 със застроена площ от
16.99кв.м., ведно с 15.073%ид.части от общите части
на сградата и от правото на строеж; -лек автомобил „Тойота Авенсис
2.0 ТД” с ДК№*****, цвят - метално сив металик, идентификационен номер на
превозното средство - *****, двигател№*****, дата на първа регистрация -
31.10.2003г., за който е издадено свидетелство за регистрация част I с
№********* при права: 1/2ид.част за Ж.П.И.
и 1/2ид.част за Е.Б.Б.. В съдебни
заседания съделителката лично и чрез процесуалния си
представител поддържат предявения иск.
Процесуалният представител прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесулания представител на съделителя Е. Б.Б. по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.
Съделителят
Е.Б.Б., представляван от адв.Л.Р. ***, оспорва претецията за делба на недв.имот
и лекия автомобил. Макар Ж.П.И. да е била вписана в нотариалния акт за
собственост, практически не била допринесла със свои сили и средства, нито с
такива придобити от нея по наследство или по дарение, за построяването на ЖСК”К....”.
В т.2 от ППВС№3/1983г. са дадени указания, че правото на собственост върху
построените от ЖСК имоти се придобива от член-кооператора с издаването на
нотариалния акт по чл.35 ал.2 от ЗЖСК. Съобразно дадените указания от ВКС в отменителното решение, при съставянето на нот.акт от 02.08.2004г. по време на действието на стария
СК(1985г.) и по време на брака между
съделителите, води до придобиване на право на собственост при режима на
СК(отм.). Следвало да се приложи презумпцията на чл.19 ал.3 от СК(отм.) за
съвместен принос в придобиването, независимо от титулярството
на правото на собственост в нотариалния акт. В този случай можело да се
признае, че единият съпруг е придобил имота в индивидуална собственост, ако
обори презумпцията по отношение на другия съпруг - Тълкувателно
решение№3/29.12.2014г. по тълк.дело№5/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Счита за неоснователен и ска за
делба на лекия автомобил, като не било посочено
къде е вещта и кой я държи. Заявява, че не управлява и не стопанисва
лекия автомобил, в т.ч и не притежава
ключове за автомобила.
Е.Б.Б. е предявил и насрещен
инцидентен установителен иск по реда на чл.211 от ГПК с правно основание
чл.23 ал.1 от СК/чл.21 ал.1 от СК(отм.)/ и иск по чл.537 ал.2 от ГПК. Твърди,
че описаният недвижим имот е бил изцяло заплатен със средства предоставени от
неговите родители, тъй като по времето на построяването на апартамента не
разполагали нито със свои средства и не били полагали личен труд за
строителството и за окончателното завършване на жилището. След сключването на
гр.брак заживели в къщата на родителите му. Заявява, че баща му Б. Б. бил
поканен на събрание на ЖСК”К....”, като бил приет в кооперацията, като
гарантирал лично, че ще поемел заплащането на всички вноски и в качеството си на счетоводител да участва в ревизионната
комисия и да помага лично и в организацията на строителството. Нa 18.11.1990г. с протокол от ОС на ЖСК „К....” било взето
решение да се замести друг член в кооперацията и Е.Б.Б. бил формално записан за
секретар на ревизионната комисия, В протокола било записано, че се обсъжда
финансовото състояние на Е. и Ж. Б.ви, но действително били обсъждани финансовите възможности на Б. Б.,
който бил записван в приходно-разходната
книга като секретар на ревизионната комисия. Отрича съделителите да са полагали труд, като „не били заплащали дори и
стотинка за построяването на апартамента”.
Твърди, че Б. Б. лично купувал материалите и наемал работници за цялата
кооперация, участвал в извършването на ревизиите и в довършването на
апартамента(мазилки, подовите настилки, банята, тоалетната, коридор, кухня,
дограмата и всичко останало в
апартамента. Апартаментът бил завършен от Б. Б.
в началото на 1997г., като Е. и Ж. Б.ви се нанесли през пролетта на 1997г. Твърди се, че произходът на средствата, с които са
заплатени апартамент№4, таванското помещение, избата и гараж, са изцяло
дадените от Б. Б. суми и същите са
построен по стопански начин с изцяло неговото личното участие. Дарените от
средства и труд били изцяло по смисъла на чл.22 ал.1 от СК в полза на Е.Б.Б..
Съставеният нот.акт от 02.08.2004г. - по време на
действието на СК(1985г.) следвало да се
съобрази с членството в ЖСК и до придобиване на правото на собственост
при прилагане на презумпцията на чл.19
ал.3 от СК(отм.) за съвместен принос в придобиването, независимо от титулярството на правото на собственост в нотариалния акт.
В този случай счита, че е оборил презумпцията по отношение на Ж.Б.. Следвало да
се приложи Тълкувателно решение №3/29.12.2014г. по тълк.дело№5/2013г.
на ОСГТК на ВКС. В петитума на молбата за заявени две
претенции: -да се приеме за установено по отношение на Ж.П.И., че придобитият
по време на брака между Е.Б.Б. и Ж.П.И.
недвижим имот, находящ се в гр.Г.О.ул....., а именно: апартамент№4 на втори етаж, източен, от
четириетажна жилищна сграда, с планоснимачен№3061,
построена от ЖСК„К....” на основание отстъпено възмездно право на строеж върху
общинска земя, представляваща урегулиран поземлен имот – УПИ XVII-ЖС в кв.89 по
ПУП на гр.Г.О., състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня,
сервизни помещения и три тераси, със застроена площ 109.01кв.м., заедно с
придаващите се към апартамента: избено помещение№5 със застроена площ
5.94кв.м., таванско помещение№1 със застроена площ от 26.00кв.м и гараж №17 със
застроена площ от 16.99кв.м., ведно с 15.073%ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж (описан в нот.акт №... том XI рег.№..., нот.дело
№...на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС) е
изцяло собственост Е.Б.Б., като придобит с негови лични средства дадени по
дарение; -да се отмени нот.акт №... томXI рег.№..., нот.дело№...на
нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС в частта, в
която Ж.П.И. е вписана като собственик. В съдебни заседания процесуалният представител
на съделителя Б. поддържа иска, който моли да бъде уважен и
същевременно да бъде отхвърлен иска за
делба. Моли за присъждане на направените
по делото разноски.
В отговор си по насрещния иск Ж.П.И.(чрез
процесуалния представител) счита същия за неоснователен. Оспорва твърдението,
че процесният апартамент е бил „изплатен изцяло със средства предоставени от
родителите на Е.Б.”. След сключването на гр.брак(23.09.1990г.) страните направили първата вноска за жилището
с пари от сватбата. Твърди, че през периода: 1992г.-1994г. съпрузите развивали
частен бизнес - отглеждане пилета на пилета в с.П.. по договор с „П.” с.П. и от
този бизнес внасяли вноските в ЖСК „К....” . През същия период Е.Б. работел в
поделение 58950 в гр.Г.О.като волнонаемен- видеооператор.
Съпрузите живеели във фермата, като Е.Б. ходел на работа, а Ж.И. работела
денонощно във фермата. В същото време се
твърди, че бащата на Ж.И. работел в БДЖ на смени и в почивните дни помагал във
фермата (храненето, разнасянето на фуража във фермата и почистването). Трябвало
да се обработят и пренесат тонова фураж. Това донесло
много добри печалби във връзка с построяване на жилището, закупуване на автомобил и всички социални придобивки.
Твърди се, че: през 1992г. били
отгледани три партиди пилета(по 25000.00лв.-30000.00лв.) – средно за годината
83000.00лв.; през 1993г. били отгледани четири партиди пилета(по
50000.00лв.-60000.00лв.) – средно за годината 220000.00лв; през 1994г. били
отгледани четири партиди пилета(по 200000.00лв.-300000.00лв.) – средно за
годината 900000.00лв. Впоследствие Е.Б. започнал собствен бизнес, който
продължава и до днес, като от 2004г. до 2015г. вкл. Ж.И. била единствен
счетоводител на фирмата. Твърди се, че по-голямата част от средствата, които
съпрузите изкарвали от гледането на пилета давали на Б. Б.(бащата на Е.Б.) за
изграждането на жилището им и закупуване на материали. В същото време, макар да
работел по трудово договор със заплата Б. Б. нямал такива средства, позволящи
му да внася вноски в голям размер за
закупуване на жилището.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Безспорно е установено, че с
Решение№488/09.01.2017г. по гр.дело№1400/2016г.
на ГОРС е бил прекратен брака между Ж.П.И. и Е.Б.Б.. По време на брака
си бившите съпрузи са придобили в режим на съпружеска имуществена общност:
-недвижим имот, находящ се в гр.Г.О.ул....., а именно: апартамент№4 на втори етаж, източен, от
четириетажна жилищна сграда, с планоснимачен№3061,
построена от ЖСК„К....” на основание отстъпено възмездно право на строеж върху
общинска земя, представляваща урегулиран поземлен имот – УПИ XVII-ЖС в кв.89 по
ПУП на гр.Г.О., състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня,
сервизни помещения и три тераси, със застроена площ 109.01кв.м., заедно с
придаващите се към апартамента: избено помещение №5 със застроена площ
5.94кв.м., таванско помещение№1 със застроена площ от 26.00кв.м и гараж №17 със
застроена площ от 16.99кв.м., ведно с 15.073%ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж, който имот е с данъчна
оценка 21603.50лв.(Констативен нотариален акт №... за собственост на
недвижим имот том XI рег.№...3 нот.дело №...на нотариус Кр.Б. с
район на действие ГОРС); -лек автомобил „Тойота Авенсис
2.0 ТД” с ДК№*****, със застрахователната стойност в размер на 6400.00лв.(свидетелство
за регистрация на МПС от 15.11.2006г. и удостоверение за застрахователна
стойност от 23.01.2017г.).
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза. В същата вещото лице е установило, че издадените
квитанции на името на Б. Б. са неразделна част от издадени приходни касови
ордери и приложените 4бр. приходни касови ордери на обща стойност 180219.00лв.
Направените записи в приходно разходната книга на ЖСК „К....” гр.Г.О., като
вноски/приход на ЖСК „К....” са от Б. Б., като сумите, отразени в касовата книга
на името на Б. Б., като общ сбор са в размер на 172719.00лв.(неденоминирани). Конкретния имот в ЖСК „К....”, находящ се
в гр.Г.О.ул.....
към момента на завършването му(1996г.) по приходно разходната книга е на
стойност 172719.00лв.(неденоминирани), като заплатените суми по касовата книга от Б.
Б. на същата стойност, покриват
стойността на процесния имот. Отделно за довършителни
дейности Б. Б. е заплатил по представените и приложени фактури сумата от 40405.21лв.(неденоминирани). Съдът кредитира заключението на вещото
лице като обосновано и му дава вяра. Същото не е оспорено от страните по
делото.
По
делото са приложени фактури за материали за довършителни работи по процесния имот: фактура №10616/17.04.1992г. за мрамор на стойност
288.00лв.; фактура №4212/03.12.1992г. – за плочки на стойност 387.20лв.(платец Б. Ст.Б.); фактура №26040/25,.01.1991г.
за тръби на стойност 140.00лв.(платец Б.
Ст.Б.); фактура №07511/31.01.1991г. за фаянсови плочки на стойност на стойност 1441.44лв.(купувач Б.
Ст.Б.); фактура №1550/31.05.1991г. за теракотни
плочки на стойност 562.50лв.(купувач Б. Ст.Б.); фактура №147/21.02.1992г. за
мивки на стойност 146.70лв.; фактура №767/30.01.1992г. за ел.материали на стойност
229.56лв.(купувач Б. Ст.Б.); фактура №27/17.02.1992г. за клозетна чиния на стойност 243.50лв.(купувач Б. Ст.Б.);
фактура №241592/18.02.1992г. за паркет на стойност 3323.10лв.; фактура №30/21.02.1992г.
за водопроводни части на стойност
410.00лв.(платец Б. Ст.Б.); фактура №26/18.02.1992г. за сифони на стойност
230.00лв.(платец Б. Ст.Б.); фактура №81/14.02.1992г. за теракот
на стойност 200.00лв.(купувач Е. Б.Б.); фактура№466/18.05.1992г. за луминисцентно
тяло на стойност 253.00лв.(купувач Б. Ст.Б.); фактура№596/28.05.1992г. за
стъкла на стойност 1036.95лв.(купувач Б. Ст.Б.); фактура№02806/31.03.1992г. за
врати на стойност 3535.97лв.(купувач Б. Ст.Б.); фактура№313/10.06.1992г. за
спалня „Юндола” на стойност 2880.00лв.(купувач Б. Ст.Б.);
фактура№07910/03.04.1992г. за паркет на стойност 5557.50лв.(купувач Б. Ст.Б.);
фактура№01116/24.03.1992г. за мрамор на стойност 3527.04лв.(купувач Б. Ст.Б.);
фактура№241731/16.02.1992г. за балк.врати на стойност 1881.00лв.(купувач Б. Ст.Б.);
фактура№362926/06.03.1992г. за врати на стойност 2245.60лв.(купувач Б. Ст.Б.);
фактура№10429/15.04.1992г. за прозорци
на стойност 1162.80лв.(купувач Б. Ст.Б.); фактура№56/12.02.1992г. за врата на
стойност 384.00лв.(купувач Б. Ст.Б.); фактура№56/12.02.1992г. за врата на
стойност 384.00лв.(купувач Б. Ст.Б.);
фактура№241310/24.01.1992г. за цимент на стойност 91.50лв.(купувач Е. Б.Б.);
фактура№759/14.06.1993г. за варов разтвор на стойност 1226.00лв.(купувач Б. Ст.Б.);
фактура№2737/04.08.1993г. за фурнировани дъбови плочи на стойност
9021.85лв.(купувач Б. Ст.Б.).
С оглед установяване на финансовото
състояние на Б. Ст.Б.(баща на съделителя Е. Б.Б.), е
приложено Разпореждане от 01.04.2013г. на НОИ ТП В.Търново, спроед
което Б. Ст.Б. е придобило право и получава пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68 от КСО, считано от 16.08.1993г.
По делото и от двете страни са ангажирани
свидетелски показания. Св.Д.Г.К.твърди, че познава страните от преди 1992г.,
като отглеждали заедно пилета(пилчарниците им били в съседство в с.П..). През
90-те години се изкарвали „добри пари” от „гледането на пилета”. Твърди, че с Ж.
П.И. си помагали. Свидетелката твърди, че виждала съделителката
да подготвя поилки, хранилки(през периода: 1992г.-1996г.). В пилчарника
работели бащата на Е. Б.Б. и леля му. При отглеждането на Ж. П.И. се редувала с Е. Б.Б. и Б. Ст.Б.(баща
на Е. Б.Б.). Св.М.К.М.потвърждава, че Ж. П.И. участвала в отглеждането на пилета,
като работела редом с Е. Б.Б.(в периода: 1992г.-1995г.) в пилчарника в с.П... Тогава се изкарвали доста пари от
отглеждането на пилета, като с парите от продадените пилета стрели жилище. В
началото, докато строели собственото си жилище, Е. Б.Б. и Ж. П.И. живеели в таванското помещение в къщата на Б. Ст.Б.(баща
на Е. Б.Б.). Св.П.И.П.(баща на Ж. П.И.) твърди, че дъщеря му Ж. П.И. и Е. Б.Б. гледали пилета в
с.П.. през периода: 1992г.-1994г. Първата година изкарали три партиди(от
партида взели по 25-30000.00лв.). Втората година изкарали четири
партиди(по 50-60000.00лв. от партида).
Третата година изкарали също четири партиди(от 200000.00лв. до 300000.00лв.). Пилетата
ги предавали в с.К. Общ.Стражица, като им изплащали парите в брой. Св.П.И.П.
заявява, че придружавал колите до
кланицата. Парите ги вземал Е. Б.Б. и ги давал на баща си като пари за жилище.
Свидетелят заявява, че през тези години Ж. П.И. работела в пилчарника,
като той също след смените ходел да
помага. Св.П.И.П. твърди, че участвал съм в строенето на жилището, като:
вземали тухли за жилището от тухларната
в гр.Г.О.и ги стоварвали(Ж. П.И. също участвала в товаренето и
разтоварването); изграждането на
ел.системата в жилището; боядисване; остъкляване на тераса; поставяне на
полилеи и корнизи, простири и др.; помагал на Б. Ст.Б.(баща
на Е. Б.Б.), който поставял плочките в банята и т.н. Св.П.И.П. твърди също, че дал 1000.00лв. на Е.
Б.Б. за закупуване на входна блиндирана врата. С парите от пилетата било
закупено жилището. Договорите с кланицата в с.К. били сключени на името на Е.
Б.Б.. Св.Г.П.М.твърди, че финансова подкрепа на семейството Е. Б.Б. и Ж. П.И.
оказал Б. Ст.Б.(баща на Е. Б.Б.). Заявява, че Е. Б.Б. работел през
седмицата в жп-бригадата,
а през почивните дни ходел да снима сватби и балове. В същото време Ж. П.И.
гледала детето и се занимавала с домакинството. Пилетата в с.П.. ги гледали Б. Ст.Б.
и съпругът на сестрата на Б. Ст.Б..
Свидетелят отрича да е виждал Ж. П.И. и баща и в пилчарника. Св.Г.Х.К.(касиер
на ЖСК„К....”) твърди, че кооперацията
била сформирана със съдействието на Градския съвет. Председателят на
кооперацията предложил на Б. Ст.Б. да се включи, тъй като имал средства и
възможност да помага. Твърди, че Б. Ст.Б. бил направил много за кооперацията(уредил
тухли, железа, циглите и др., намерил и майстори за всички услуги – за ВиК, ел.инсталация и т.н.). Ел.инсталацията я
изградили Б. Ст.Б. и братът на сестра му. Б. Ст.Б. лепил и плочките
в банята. Свидетелят твърди, че паричните вноски в кооперацията ги получавал
единствено и само от Б. Ст.Б.(подписите положени върху квитанциите към
проходните касови ордери, удостоверяващи платените вноски към кооперацията били на касиера или председателя на
кооперацията, а в графата вносител е вписан Б. Ст.Б.), докато за произхода
им не би могъл да даде сведения. В
книгите на кооперацията като
член-кооператори били записани Е. Б.Б. и
Ж. П.И., като Б. Ст.Б. идвал на обекта да работи и давал парите, „все едно че
той бил член-кооператор”. Потвърждава факта, че Б. Ст.Б. със сестра си гледали
пилета в с.П... Св.Б. Ст.Б. твърди, че
синът му Е. Б.Б. е работел в
поделението, а Ж. П.И. е завършвала образованието си в гр.Свищов и е гледала
детето. Заявява, че и Е. Б.Б. и Ж. П.И.
не били идвали никога да работят на кооперацията. Отрича също бащата на Ж. П.И.
да е идвал в кооперацията и да е носил
тухли и да е поставял ел.инсталацията на апартамента, както и да е идвал в
пилчарника. Твърди, че средствата за
изграденото жилище в ЖСК„К....” били от заплатата му като директор(преди
това гл.счетоводител и зам.директор), както и от продадените пилета. Сключеният
договор по отглеждането и предаването на
пилета бил на името на сестрата на Б.
Ст.Б.(пенсионер по болест). Като в повечето време в пилчарника в с.П.. се занимавали сестрата на Б. Ст.Б. и нейният
съпруг, а св.Б. Ст.Б. идвал през съботните и неделните дни. Твърди се, че пилетата
били откарвани в птицекланицата, като св.Б. Ст.Б. и
неговият зет получавали парите за предадените пилета. Св.Б. Ст.Б. заявява, че „бил
само изпълнител, който движил цялата работа и плащането, както и организатор на
всичко в кооперацията”. Твърди, че никой не му е помагал „нито с пари, нито с
нищо…”. Правил ел.инсталацията в апартамента, в таванската стая и гаража. Също
така, правил дюшемето и теракота и облицовката на терасите.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Според чл.21 ал.1, ал.3 от СК ,
респ. чл.19 ал.1, ал.3 от СК(отм.), вещите
и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на
чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на
противното.
Установи се, че процесните
-недвижим имот, находящ се в гр.Г.О.ул....., а
именно: апартамент №4 на втори етаж, източен, от четириетажна жилищна сграда, с
планоснимачен №3061, построена от ЖСК„К....” на
основание отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя,
представляваща урегулиран поземлен имот – УПИ XVII-ЖС в кв.89 по ПУП на гр.Г.О.,
заедно с придаващите се към апартамента: избено помещение№5, таванско
помещение№1 и гараж№17, ведно с 15.073% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж и лек автомобил „Тойота Авенсис
2.0 ТД” с ДК№*****, са придобити през
време на съществуващия брак между Е.Б.Б. и Ж.П.И.. С прекратяването на гражданския се
прекратява и възникналата между двамата съпружеска имуществена общност и от
неделима и бездялова се превръща в обикновена дялова
съсобственост. Като такава, тя подлежи на делба и се подчинява на общите
принципи на делбеното производство. Обстоятелството,
че по СК от 1985г. и сега действащия СК от 01.10.2009г., има внесени съществени изменения в правното
регулиране на имуществените отношения между съпрузите, в конкретния случай не
се отразява изследвания по делото спорен
въпрос. Разпоредбата на чл.19 ал.1 от СК(отм.) и респ. чл.21 от СК презюмира съвместния принос на съпрузите по време на брака
в придобиването на вещи или права върху вещи, поради което и създава
съпружеската имуществена общност по отношение на тях, независимо на чие име е
станало придобиването.
Претенциите на бившите съпрузи за трансформация на лични
средства и имущество - чл.23 ал.1, ал.2 от СК, респ. чл.21 ал.1, ал.2 от СК(отм.) и могат да се предявяват в делбеното
производство, както с установителен иск по чл.21 ал.2
от СК, предявен по реда на чл.212 от ГПК, така и чрез възражение. В конкретния
случай, съдът е сезиран с претенция за личен принос по пътя на инцидентен установителен иск. Предявеният иск за делба служебно
обвързва съдът да се произнесе относно правата на страните - чл.342 от ГПК,
независимо от техните твърдения, искания и възражения. Съдът е задължен да
установи в делбеното производство действителните
права на страните върху делбения имот, независимо от
исканията, възраженията и становищата им. Достатъчно е съдът да е сезиран за
неравенство на дяловете, за да задължен, с оглед събраните доказателства по
делото, да се произнесе в мотивите си - доказана ли е претенцията за
трансформация на средства и в какъв размер и ако я приеме за доказана, да
определи правата на бившите съпрузи, съобразно с нея.
В чл.23 ал.1, ал.2 от СК, респ. чл.21
ал.1, ал.2 от СК(отм.) се дава възможност за установяване на едно фактическо
положение, което се отклонява от презюмираната от
закона СИО за съвместния принос и за
равенството на дяловете и е основание за признаване на изключителното право на
собственост по отношение на цялата вещ или на част от нея в полза на един от
съпрузите. Условие, за да се признае т.н. „пълна или частична трансформация на
лични средства”, е конкретното влагане на лични, извънсемейни
средства в придобиването на вещта по време на брака - следва да докаже, както извънбрачния характер
на придобитото имущество, респ. сумата, така и влагането и в придобиването на
вещта или правоизключващи презюмирания
принос на другия съпруг факти. Доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК
се възлага за страната, която твърди, че се е осъществила този факт/факти/,
като доказването е допустимо с всички доказателствени средства.
В чл.11 от ЗЖСК не се забранява
няколко лица да членуват в жилищностроителна кооперация, за да придобият имот в
съсобственост. Съгласно чл.35 ал.2 от ЗЖСК, правото на собственост върху имота
и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от
правото на строеж, се придобива с издаването на нотариалния акт. Съгласно съдебната
практика въпросът дали жилището или какъвто и да е друг недвижим имот, движима
вещ или право върху вещ са придобити през брака следва да се решава с оглед на
момента, в който юридически става придобиването на правото на собственост
съобразно общите правила за прехвърлителното действие
на съответния придобивен способ – т.II oт Тълкувателно
решение№5/1972г. ВС. Нотариалният акт за собственост на процесния недвижим
имот е издаден преди прекратяване на
брака между страните и следователно същият е със статут на СИО. Изводът дали
презумпцията за съвместен принос е оборена или не, следва да се прави винаги с
оглед характерните особености на съответния придобивен
способ и на тази основа преценката за наличие на трансформация чрез влагане на
лични средства от един от съпрузите да се извършва съобразно онзи съществен
елемент от фактическия състав на придобивния способ,
който с оглед спецификата на способа го отличава от останалите придобивни способи и
в най-голяма степен го характеризира. За установяване на произхода на
средствата за закупуване на имотите и движимите вещи са представени писмени
доказателства и са разпитани свидетели. Извършвайки съвкупна преценка на
свидетелските показания и писмените доказателства, съдът намира, че по делото
не се установява по безспорен начин, че при придобиването на делбения имот са влагани лични средства.
Твърденията на съделителя Е. Б.Б. са,
че средствата за изграденото
жилище в ЖСК„К....” били следствие на
възнагражденията на баща му като директор(преди това гл.счетоводител и
зам.директор), както и от продадените пилета. Тези твърдения са възпроизведени
и от основния му свидетел Б. Ст.Б.(негов
баща). Всички ангажирани свидетели са единодушни, че основно средствата за
закупуване на жилището са вследствие отглеждане на пилета в пилчарник им били в с.П..
и реализация на продукцията в с.К.
Общ.Стражица, където са им изплащали
парите в брой на Б. Ст.Б.. Противоречиви остават показанията на свидетелите във
връзка с личното участие в гледането на пилета. Св.Д.Г.К.твърди, че Ж. П.И.
помагала в отглеждането на пилетата, като в пилчарника работели бащата на Е. Б.Б.
и леля му. От своя страна Св.М.К.М.и св.П.И.П.(баща на Ж. П.И.) заявяват, че Ж. П.И. се редувала с Е. Б.Б. и Б.
Ст.Б. в работата на пилчарника, както с
участието на свидетеля Петков. От друга страна, ангажираните от съделитетя Е. Б.Б. свидетели(св.Г.П.М.и св.Б. Ст.Б.)
отричат да е виждал Ж. П.И. и св.П.И.П.(баща на Ж. П.И.) да са работили в пилчарника. В тази връзка показанията на св.М.К.М.и св.Г.П.М.,
макар да са в голяма степен едностранчиви, тъй като заявяват единствено
известни им за живота на страните факти, които не са били обект на личните им
възприятия, а се явяват отражение на възприятията на съответния съделител и са инициирани от заетата от него позиция по
делото. Показанията им в по-голямата си част представляват субективна
оценка(заключение), а не свидетелство за пряко възприет факт. От показанията на разпитаните по
делото свидетели не се установяват твърденията, че всички средства, нужни за
изграждане на жилището, са дарени от бащата на ищеца, респ. от негови
близки/роднини и то лично, а не за облагодетелстване(подпомагане) на
семейството. Действително, св.Г.П.М.и св.Г.Х.К. посочват, че бащата на съделителя Е. Б.Б. е купувал материали и плащал труд на
работници, но и двамата свидетели нямат конкретни и лични впечатления за
произхода на средствата, а само правят предположения, като „за произхода
им не би могъл да даде сведения” –
показания на св.Г.Х.К.; „финансова подкрепа на семейството Е. Б.Б. и Ж. П.И.
оказал Б. Ст.Б.” – показания на св.Г.П.М.. Следва да се отбележи, че за
доказване липсата на съвместен принос, поради безвъзмездност на придобиването -
дарение от родител/близък/роднина на единия съпруг, то безспорно трябва да е
установен размерът на дарените средства, каквито данни по делото няма. От
събраните по делото доказателства не се установява влагането само на лични
средства на единния съпруг, получени чрез дарение, а точно обратното - и
двамата съпрузи са участвали в построяването на жилището и другите подобрения
със средства от личен труд(в т.ч. и средствата от реализираната продукция от
пилчарника), поради което и същите са придобити в режим на СИО.
Следва да се кредитират като безспорни и обективни
показанията на св.Г.Х.К.(касиер на ЖСК„К....”), че макар „в книгите на
кооперацията като член-кооператори били записани Е. Б.Б. и Ж. П.И.”, „Б. Ст.Б.
бил направил много за кооперацията(уредил тухли, железа, циглите и др., намерил
и майстори за всички услуги – за ВиК, ел.инсталация и
т.н.), a паричните вноски в кооперацията ги получавал
единствено и само от Б. Ст.Б.(подписите положени върху квитанциите към
проходните касови ордери, удостоверяващи платените вноски към кооперацията били на касиера или председателя на
кооперацията, а в графата вносител е вписан Б. Ст.Б.), докато за произхода
им не би могъл да даде сведения”. По
делото безспорно се установява, че както бащата на ищеца, така и негови
роднини, са помагали с труд при строежа, но тези обстоятелства не могат да
обосноват наличие на трансформация на лично имущество по смисъла на чл.23 ал.1 от СК/чл.21 ал.1 от СК(отм.), тъй
като тази разпоредба предполага наличие на трансформация само на парични
средства при придобиване на собствеността. Дори помагането с личен труд от
родител или друг роднина да е извършено с цел да бъде облагодетелстван само
единият съпруг, то не може да бъде приравнено на надаряване, по смисъла на чл.22 ал.1 от СК/чл.20 ал.1 от СК(отм.),
която разпоредба има предвид безвъзмездно прехвърляне на имущество или пари.
Св.Б. Ст.Б.(баща на съделителя Е. Б.Б.) заявява, че „бил само изпълнител, който
движил цялата работа и плащането, както и организатор на всичко в
кооперацията”. Твърди, че никой не му е помагал „нито с пари, нито с нищо…”. Показанията
му в частта за работата в пилчарника(освен
през призмата на чл.172 от ГПК с оглед неговата заинтересованост) му звучат
житейски нелогично и влизат в противоречие на казаното от другите свидетели. Още повече, че от самия
разпит на св.Б. Ст.Б. се налага впечатление, че дори и да се приеме, че парите
са дарени, то това дарение е било в полза на младото семейството, за да бъде
подпомогнато за закупуване на жилище, т.е. не се доказа и категорично дарствено намерение на родителя само по отношение на единия
съпруг – неговия син Е. Б.Б.. Необходимо е да се отбележи, че пълно е
доказването, което цели да създаде сигурно убеждение на съда в истинността на
съответното фактическо твърдение. Това доказване е необходимо по отношение на
всички твърдения, които обуславят спорното право, в частност съделителят Е. Б.Б. е следвало до установи, че придобиването
на процесния недвижим имот е било осъществено отчасти
със средства, които са негова индивидуална собственост, т.е., не е достатъчно същият да докаже
наличието на такива лични средства, получени от баща му и/или негов
роднина/близък, но и че именно те са вложени в покупката на имота. Тези факти
обаче не са доказани от съделителя Е. Б.Б. по
категоричен начин. Съдът, преценявайки събраните и анализирани по-горе писмени
и гласни доказателства, и изхождайки от изградените въз основа на тях
фактически констатации, приема, че е била създадена вероятност, но не и
сигурност, че този факт се е осъществил.
Вносните бележки, представени от съделителя Е. Б.Б. доказват само кой е бил физическият
вносител на сумите, но не и чии са били средствата. Следва да се отбележи, че
аргументите и на двете страни за това кой е допринесъл в повече финансово за
построяването на апартамента и гаража и закупуването на строителни материали и др. е релевантен при спор по иск с правно
основание по чл.29 ал.3 от СК/чл.28 ал.3 от СК(отм.),
какъвто не е предявяван пред първа инстанция, а и не би могъл да бъде разгледан
в производство по делба.
Така изложеното обосновава извода,
че не е доказана пълната трансформация
на лични средства в придобиване на процесното жилище,
което не води до оборване на презумпцията за съвместен принос по чл.21 ал.1 от СК, респ. чл.19 ал.1 от СК(отм.), и основание за изключването му от
съпружеската имуществена общност. С оглед изложеното следва да бъде отхвърлен
предявеният инцидентен установителен иск чл.23 ал.1
от СК/чл.21 ал.1 от СК(отм.)/ от страна
на Е.Б.Б., против Ж.П.И. за приемане за установено по отношение на Ж.П.И., че
придобитият по време на брака между Е.Б.Б.
и Ж.П.И. недвижим имот, находящ се в
гр.Г.О.ул....., а именно: апартамент№4 на
втори етаж, източен, от четириетажна жилищна сграда, с планоснимачен
№3061, построена от ЖСК„К....” на основание отстъпено възмездно право на строеж
върху общинска земя, представляваща урегулиран поземлен имот – УПИ XVII-ЖС в
кв.89 по ПУП на гр.Г.О., състоящ се от две спални, дневна, столова, черна
кухня, сервизни помещения и три тераси, със застроена площ 109.01кв.м., заедно
с придаващите се към апартамента: избено помещение№5 със застроена площ
5.94кв.м., таванско помещение№1 със застроена площ от 26.00кв.м и гараж№17 със
застроена площ от 16.99кв.м., ведно с 15.073%ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж(описан в нот.акт
№... том XI рег.№..., нот.дело №...на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС е изцяло собственост Е.Б.Б.,
като придобит с негови лични средства дадени по дарение, се явява неоснователен
и следва да се отхвърли.
При този изход на установителния иск, явяващ
се с преюдициално значение относно иска за съсобственост
върху процесния имот, то искът за делба следва да бъде уважен, като недвижимият имот,
находящ се в гр.Г.О.ул.....,
следва да бъде допуснат до делба при равни квоти между страните, съгласно
разпоредбата на чл.28 от СК.
С разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК е посочен редът, по който в тези случаи собственикът може да защити правото
си. Според същата разпоредба породеният спор за правото на собственост следва
да се разреши по исков ред, като заинтересованият предяви против лицето, което
ползва нотариалния акт, съответен иск. При упражняването на този иск издаденият
нотариален акт следва да бъде отменен
или изменен съгласно изричната разпоредба на чл.537 ал.2 от ГПК(Тълкувателно решение №178/30.06.1986г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение
№3/29.11.2012г. по тълк.дело №3/2012 г. на ОСГК на
ВКС). Предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищците, а
не нотариалния акт. Отменяването или изменяването на
нотариалния акт(няма самостоятелно значение) е изрично разпоредена законна
последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с
издаването му материално право. Предвид изложеното, следва да се отхвърли предявения иск за отмяна на нот.акт №... том XI рег.№..., нот.дело
№...на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС в
частта, в която Ж.П.И. е вписана като
собственик.
Основният правопораждащ
правото на делба юридически факт е наличието на съсобственост между две или
повече лица по отношение на конкретна вещ или друго вещно право. Ако
конкретната движима вещ не съществува и/или към момента на заявения иск за
делба не се намира в патримониума на някой от съделителите,
то и делбата на тази вещ е недопустима Решение №327/14.06.2002г. по гр.дело №707/2001г.
- Iг.о. ВКС;
Решение №461/23.07.2003г. по гр.дело №117/2003г. - Iг.о.
ВКС; Решение №543/08.07.2005г. по гр.дело №199/2005г. - Iг.о.
ВКС). Съгласно чл.154 от ГПК всяка
страна е длъжна да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания. В
тази връзка и предвид обстоятелството, че ответникът-съделител
е оспорил, че тези вещи съществуват и се намират в негово владение, тежестта за
доказване на тези обстоятелства се носи от ищцата-съделителка.
Доказването/установяването на местонахождението на движимите вещи е необходимо
и задължително условие за допускане на делбата, защото съсобствеността може да
бъде прекратена само, доколкото обектът на съсобствеността е налице. Самата
разпоредба на чл.344 ал.1 от ГПК
задължава съдът да посочи кой от съделителите държи движимите вещи и щом като е
задължителен елемент от диспозитива на решението, в
тежест на съделителя, предявил иска за делба на
движимите вещи, е да докаже при кого се намират те към момента на постановяване
на решението по допускане на делбата, но не в предходен момент, а както вече се
каза - към момента на постановяване на решението. И след като по делото не е
установено по категоричен начин къде се намира движимата вещ лек автомобил
„Тойота Авенсис 2.0 ТД” с ДК№***** и дали съществува към настоящия момент, то това следва да се обуслови логичен извод,
че предпоставките за допускането на
лекия автомобил до делба не са налице, като искът за делбата следва да бъде
отхвърлен.
Съделителят
Е. Б.Б. е представил списък за разноски, включващ разноски по насрещния иск(ДТ-120.00лв.,
възнаграждение за вещо лице – 100.00лв.; адвокатско възнаграждение – 1380.00лв.)
– общо 1600.00лв. и разноски по иска за делба – 1600.00лв. Отговорността за
разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати
направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. От друга
страна обаче, чл.355 от ГПК предвижда, че страните в делбеното
производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. В
настоящия казус е налице приложното поле на разпоредбата на чл.355 от ГПК,
която в случая е специална спрямо тази на чл.78 ал.1, ал.3 от ГПК. Съдебната делба осъществява
правото на делба на всеки от съделителите, които в производството се явяват
едновременно и ищци, и ответници. Ето защо, всеки съделител
трябва да понесе такава част от разноските, направени от всички съделители за съдебната делба, която съответства на размера
на неговия дял в имуществената общност. С оглед факта, че при предявени искове за делба на недвижим
имот и лек автомобил, е уважен и допуснат до делба само недвижимия имот, то
съобразно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК се дължат разноски в полза на съделителя Б. от страна на съделителката
И.. От страна на съделителката Ж. П.И.
е направено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на съделителя Е. Б.Б.. В т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г.
на ОСГК на ВКС е прието, че при произнасяне по възражение за прекомерност на
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
минимален размер, като вземе предвид действителната фактическа е правна
сложност на делото, но в размер но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА, която разпоредба
препраща именно към Наредба№1/2004г. минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена въз основа на законова делегация, регламентираща
правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Няма обаче, законова делегация същите органи да
определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78 ал.5 от ГПК. Висшия
адвокатски съвет може да определи законно минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като за това го е овластил ЗА, но
не може да нормотворства по въпроса какви правомощия
има съда при прилагането на ГПК. Поради това, при прилагането на чл.78 ал.5 от ГПК съдът може да намали този размер до регламентирания с наредбата минимум (Определение
№74/07.02.2011г. по ч.гр.дело №46/2011г. – IVг.о.
ВКС; Определение №269/04.05.2011г. по
ч.гр.дело №155/2011г. - IVг.о. ВКС). Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно(в случая са определени отделни възнаграждения – за насрещния иск и за
иска за делба). Според чл.7 ал.4 от наредбата, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно
интереса на представляваната страна според правилата на чл.7 ал.2 от наредбата,
но не по-малко от 600.00лв. за всяка фаза. Материалният интерес към момента се определя с оглед данъчната оценка на недвижимия имот и
застрахователната стойност на лекия автомобил, или 21603.50лв.+6400.00лв.=28003.50лв. В настоящия
случай минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно
чл.7 ал.2 т.4 от наредбата при интерес от при интерес от 10000.00лв. до
100000.00лв. – 830.00лв. плюс 3% за горницата над 10000.00лв. е 1370.10лв.(830.00лв.+540.10лв.).
Съгласно представения пред ГОРС договор за правна защита и съдействие, страните
по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 1600.00лв.
Осъществената от пълномощника на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова
и процесуално представителство в две съдебни заседания, включително с
писмена защита срещу възраженията на
ответника, като не може да се приеме, че делото е изобщо фактически или правно
несложно, за да се определи минимално възнаграждение. Съдът намира, че
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 1600.00лв. не е прекомерно. При този изход на делото(отхвърляне
иска за делба на лекия автомобил) в полза на Е.Б.Б. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 365.67лв./адвокатско
възнаграждение/, които следва да бъдат заплатени от страна на Ж.П.И.. Съдът
дължи произнасяне в частта за разноските по реда на чл.355 от ГПК(в т.ч. по отношение на адвокатското възнаграждение
1234.33лв. за съделителя Е. Б.Б. и съответно разноските на съделителката
Ж. П.И.) с окончателния си акт във
втората фаза на делбеното производство, когато се
извърши реалната делба на недвижимия имот, в т.ч. и определяне и остойностяване
на дяловете.
Според чл.9 от Тарифа за ДТССГПК при хипотеза на отхвърляне на
молбата за делба, не по съдебна спогодба се събира такса до 100.00лв., но не
по-малко от 25.00лв. В този смисъл съдът
счита, че следва да присъди държавна такса в размер на 30.00лв. в полза на
ГОРС, която следва да се заплати от Ж.П.И..
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7
ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявения инцидентен установителен
иск от страна на Е.Б.Б. с ЕГН**********,
с постоянен адрес:***, против Ж.П.И. с ЕГН**********, с адрес: ***, за приемане за установено по
отношение на Ж.П.И., че придобитият по време на брака между Е.Б.Б. и Ж.П.И. недвижим имот, находящ
се в гр.Г.О.ул.....,
а именно: апартамент №4 на втори етаж, източен, от четириетажна жилищна сграда,
с планоснимачен №3061, построена от ЖСК„К....” на
основание отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя,
представляваща урегулиран поземлен имот – УПИ XVII-ЖС в кв.89 по ПУП на гр.Г.О.,
състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня, сервизни помещения и
три тераси, със застроена площ 109.01кв.м., заедно с придаващите се към
апартамента: избено помещение№5 със застроена площ 5.94кв.м., таванско
помещение№1 със застроена площ от 26.00кв.м и гараж№17 със застроена площ от
16.99кв.м., ведно с 15.073%ид.части от общите части
на сградата и от правото на строеж (описан в нот.акт №...
том XI рег.№..., нот.дело№...на нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС) е изцяло собственост Е.Б.Б.,
като придобит с негови лични средства дадени по дарение.
Отхвърля предявения иск от страна
на Е.Б.Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, за отмяна на нот.акт №... том XI рег.№..., нот.дело№...на
нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС в частта, в
която Ж.П.И. с ЕГН**********, е вписана като собственик.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Ж.П.И. с ЕГН**********,
с адрес: *** и Е.Б.Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***,
на недвижим имот, находящ се в гр.Г.О.ул....., а именно: апартамент№4 на втори етаж, източен, от
четириетажна жилищна сграда, с планоснимачен№3061,
построена от ЖСК„К....” на основание отстъпено възмездно право на строеж върху
общинска земя, представляваща урегулиран поземлен имот – УПИ XVII-ЖС в кв.89 по
ПУП на гр.Г.О., състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня,
сервизни помещения и три тераси, със застроена площ 109.01кв.м., заедно с
придаващите се към апартамента: избено помещение№5 със застроена площ
5.94кв.м., таванско помещение№1 със застроена площ от 26.00кв.м и гараж№17 със
застроена площ от 16.99кв.м., ведно с 15.073%ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж(описан в нот.акт№...
томXI рег.№..., нот.дело№...на
нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС)
Делбата се ДОПУСКА при следните права: 1/2ид.части за Е.Б.Б. и
1/2ид.части за Ж.П.И..
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за съдебна делба от страна на Ж.П.И. с ЕГН**********, с адрес: ***(чрез адв.А.
Ст.Ч. от ВТАК – съдебен адрес:***), против Е.Б.Б. с ЕГН**********, с постоянен
адрес:***, по отношение на лек автомобил „Тойота Авенсис
2.0 ТД” с ДК№*****, цвят - метално сив металик, идентификационен номер на превозното
средство - *****, двигател№*****, дата на първа регистрация - 31.10.2003г., със
застрахователната стойност в размер на 6400.00лв.
ОСЪЖДА Ж.П.И. с ЕГН**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Б.Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, сумата 365.67лв./триста
шестдесет и пет лева и шестдесет и седем лева/, представляваща направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА Ж.П.И. с ЕГН**********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Горнооряховския
районен съд сумата 30.00лв./тридесет
лева/, съставляваща ДТ по
чл.9 от Тарифа за ДТССГПК, както
и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Районен
съдия: