РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 499
09.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на дванадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател : Дичо Дичев
Членове : Здравка Диева
Недялко Бекиров
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор П.Петров, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 193 / 2021г., взе предвид следното :
Касационно производство по чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка
чл.63 ал.1 ЗАНН.
Дента Мед
– АГПППДМ ООД, гр.Пловдив, представлявано от д-р А.В. с пълномощник адв.Ст.М. обжалва Решение № 260651 от 02.12.2020г.,
постановено по АНД № 4748/2020г. на РС – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 453743-F481270/29.07.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП - Пловдив, за наложена
имуществена санкция на Дента Мед – АГПППДМ ООД, ЕИК *********
– в размер на 3000лв. за нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. с чл.118 ал.4 т.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185 ал.2 ЗДДС.
Касаторът
счита решението за неправилно и твърди, че съставът на нарушението по ал.1 от
чл.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ поглъща останалите състави на същата
разпоредба. Посочено е, че разпоредбата на чл.7 от Наредбата вменява няколко
задължения по отношение данъчно задължените лица и в конкретния случай с оглед
обстоятелствената част на НП следва, че е осъществено нарушение на ал.1 от чл.7
от наредбата, тъй като на обекта е липсвало фискално устройство, което е довело
до неиздаване на касов бон. Тоест, на първо място следва да е налице фискално
устройство в обекта, на следващо – при продажби от същото да се издавани касови
бонове, а самото фискално устройство да отговаря на изискванията на ал.3 от
разпоредбата. Извън това, ако се приеме да е извършено нарушение, същото следва
да бъде квалифицирано като такова по чл.118 ал.1 ЗДДС. Поддържа се неправилно
прилагане на чл.185 ал.2 ЗДДС – след като е посочено нарушение по чл.7 ал.2 от
наредбата, приложима е разпоредбата на чл.185 ал.1 ЗДДС. Счита се, че случаят е
маловажен, предвид неиздаване на фискален бон за сума от 50лв. Поискана е
отмяна на решението и с произнасяне по същество – отмяна на наказателното
постановление.
Ответникът ТД на НАП - Пловдив с
процесуален представител гл.юрисконсулт М.М.оспорва
жалбата в писмен отговор. Счита възраженията на касатора
за неоснователни : чл.7 ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. въвеждат
самостоятелни задължения към своите адресати, като при неспазване на това по
ал.1, административното нарушение се осъществява на датата, на която е
започнала дейността в обекта чрез бездействие /неизпълнение на задължението за
монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на регистрирано в НАП фискално
устройство/, а деянието по ал.2 се реализира чрез действие /извършване на
продажби без функциониращо ФУ/ и се осъществява на датата на съответната продажба.
Наредбата не поставя изискване към причините, поради които продажбите не се
отчитат посредством функциониращо ФУ – поради повреда в устройството или поради
отсъствието му. По отношение санкцията за конкретното нарушение е посочено, че неспазването
на чл.7 ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. кореспондира с чл.118 ал.1 т.4 ЗДДС /с
грешка в номера на алинеята и точката/, тъй като е свързано с нарушаване
изискванията за коректно отчитане на продажбите – чрез функциониращо ФУ. За
този вид деяние следва да се приложи чл.185 ал.2 ЗДДС доколкото тази норма
касае извършване на нарушение по чл.118 ЗДДС, извън тези по чл.118 ал.1 с.з. и
в случая нарушението е довело до неотчитане на приходи, тъй като за
осъществената покупка на услуга – почистване на зъбен камък, не е издаден
никакъв документ. Изложени са противопоставими доводи
по твърдението за прилагане на чл.28 ЗАНН и е заявено, че ФУ е монтирано и
въведено в експлоатация след проверката, освен което преписката съдържа сигнал
от 19.12.2018г. от клиент на касатора с данни за
неиздаване на фискални бонове за нито едно от плащанията за извършени услуги.
Поискано е присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за касационното производство.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив счита решението за законосъобразно.
Касационната жалба е допустима -
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.
1. НП е издадено от надлежно
упълномощено длъжностно лице /Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. – 1, т.1.1,
б.“г“ е приложена в адм.нак.преписка/,
а АУАН № F481270/10.04.2019г.
е съставен от инспектор по приходите в НАП, ТД - Пловдив въз основа на Протокол
за извършена проверка /ПИП/ № 0022881 от 02.04.2019г. Протоколът е съставен в
присъствие на Пл.С. и А.В. – представляващ дружеството.
Според обстоятелствената част на НП,
идентично описваща фактическата установеност с АУАН : При проверка на
02.04.2019г., 16:35ч., в обект – дентален кабинет в
гр.Пловдив ул.Мортагон № 5, стопанисван от Дента Мед – амбулатория за групова практика за първична
помощ по дентална медицина ООД, било установено, че търговското
дружество – в качеството на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е
допуснало нарушение – извършва продажба на услуги, заплащани в брой, без
наличие в обекта на функциониращо фискално устройство.
В хода на проверката е извършена
контролна покупка на услуга – почистване на зъбен камък на стойност 50лв.,
платена в брой от Хр.Х. – клиент на д-р Пл.С., за която не е издаден фискален
бон от регистрирано, въведено в експлоатация и функциониращо фискално
устройство поради липсата му, както и не е издадена ръчна касова бележка с
реквизити и съответна на изискванията на чл.26 от наредба № Н-18/2006г.
В НП е отразено, че нарушението е за
първи път, както и че нарушението води до неотразяване на приходи. Описаните
факти са квалифицирани от правна страна за административно нарушение на чл.7
ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ – извършва продажби на услуги,
заплащани в брой без функциониращо фискално устройство, като случаят не попада
в изключенията, предвидени в наредбата, във вр. с
чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС и е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.,
на основание чл.185 ал.2 ЗДДС.
2. Спор по фактите не е имало,
поради което правилно РС - Пловдив приел, че описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства. В случая
жалбоподателят не е ангажирал доказателства за опровергаване на фактическите
констатации, документирани в АУАН. Според ПРС е осъществено посоченото в НП
нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. Правилен е изводът за различни
деяния, предвидени в ал.1 и ал.2 от чл.7 на наредбата – двете алинеи уреждат
различни нарушения на ЗДДС и не се припокриват. Възприета е прецизна правна
квалификация – чл.7 ал.2 от наредбата вр. с чл.118
ал.4 т.1 ЗДДС. Мотивирано са отхвърлени твърденията за наличие на основания за
прилагане на чл.28 ЗАНН. Размерът на наложената санкция е в установения в
закона минимум, поради което не подлежи на корекция от съда.
3. Решението е законосъобразно. Установените
факти при проверка на обекта са коректно квалифицирани от правна страна. Обстоятелствената
част от НП съдържа цялостно описание на фактическата обстановка, като ясно е
изразено волеизявлението на административно-наказващия орган относно
допуснатото административно нарушение. Изложените в пълнота факти не водят до
извод за неправилна правна квалификация. Съгл. чл.7 ал.2 от Наредба №
Н-18/2006г. : „Не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата
по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в
случаите, посочени в тази наредба.”. Алинея първа от чл.7 от наредбата съдържа
самостоятелно задължение : „Лицата по чл. 3
са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.”. Ясно са разграничими различните форми на изпълнително деяние, както
и моментът на осъществяване на всяко от нарушенията – по ал.1 според наредбата
това е датата на започване на дейността в обекта, а според ал.2 – датата на
съответната продажба. С основание ответникът е посочил, че формално наредбата
не поставя изискване за причини, поради което продажбите не се отчитат
посредством функциониращо ФУ /повреда на устройството или отсъствие на ФУ/. Аргумент
в тази насока е хипотезата на издаване на касова бележка от кочан в случаите по
чл.36 вр. с чл.35 от наредбата, със съдържание –
реквизитите по чл.26. В този см. предпоставка за нарушението по чл.7 ал.2 от
наредбата не е осъществено нарушение по ал.1 от същата разпоредба. В допълнение
се отбелязва, че ал.2 от чл.7 на наредбата предвижда случаи на изключение, в обхвата
на което не попада разглежданият.
Правилно е приложена санкцията по
чл.185 ал.2 ЗДДС, тъй като случаят е извън обхвата по чл.118 ал.1 с.з. и в НП
нарушението на чл.7 ал.2 от наредбата е обвързано с чл.118 ал.4 т.1 ЗДДС. Съгл.
чл.185 ал.2 ЗДДС : „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.”. Тъй като
нарушението води до неотразяване на приходи, размерът на санкцията е по ал.2 от
чл.185 ЗДДС.
Факт на извършено първо нарушение не е
предпоставка за квалифицирането му като маловажен случай на посоченото самостоятелно
основание и следва да се съобразяват същността и целите на административнонаказателното
производство, като се има предвид и субсидиарното
приложение на НК и НПК. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод,
че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Съгласно
чл.93 т.9 ДР НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. При конкретните факти се съобрази приетото по делото
доказателство – сигнал от м.12.2018г. от клиент на жалбоподателя с данни за
неиздаване на фискални бонове за плащания при извършени услуги /л.24, 25 дело
ПРС/, което обосновава извод не за изолиран случай от търговската практика на
дружеството - касатор, а за поведение в продължителен
период от време. Следователно, не са установени смекчаващи обстоятелства, вкл.
случаят не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
Според изхода от спора се присъждат
разноски на ответника – чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН /действаща редакция/ за
касационната инстанция, в размер на 80 лв., вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ
Мотивиран с изложеното , АС-Пловдив
XXIII състав
Р
Е Ш И :
Оставя в сила Решени № 260651 от
02.12.2020г., постановено по АНД № 4748/2020г. на РС – Пловдив на Районен съд –
Пловдив.
Осъжда Дента
Мед – АГПППДМ ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, представлявано от д-р А.В., да
заплати на ЦУ на НАП 80лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:/П/
Членове :
/П/
/П/