№ 693
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000502776 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №262914 от 10.05.2021г., постановено по гр.д.№4945/2018г., СГС е приел
за установено по предявения от Е. Е. К., ЕГН********** срещу Е. А. К., ЕГН**********, че
Е. А. К. дължи на Е. Е. К. сумата от 116 000лв. по запис на заповед, издаден на 07.06.2006г.
с падеж 06.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК-13.04.2017г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№23810/2017г. на СРС, 70-ти състав.
Срещу решението е била подадена жалба от ответницата Е.К., в която се правят
оплаквания за неговата неправилност.За да уважи предявеният иск съдът е приел, че
процесният запис на заповед е бил издаден от ответницата Е.К..От заключението по
приетата пред първоинстанционния съд СГЕ се установява, че текстът положен на „издател“
в този документ, е изписан с латински букви от последната, но това не съставлява нейния
подпис, който е комбинация от букви и графични знаци, който тя използва при подписване
на документите.При изслушване на вещото лице се установи, че Е.К. доминиращо изпълнява
имената си на латински, когато извършва волеизявления в документи, които се представят
извън пределите на България.При съобразяване на всички събрани по делото доказателства
съдът е следвало да приеме, че е налице хипотезата на кражба на подпис – начина на
подписване на документа, заглавието на документа „запис на заповед“ е разположено на
1
относително голямо разстояние от началото на листа, както и съществуващата възможност
ръкописният текст да е положен преди машинописния.Необоснован е и извода на съда и
относно липсата на каузално правоотношение между страните.Не са съобразени твърденията
в допълнителната искова молба за съществуващото между страните каузално
правоотношение във връзка с което е издаден процесния запис на заповед.Ищцата е
посочила, че тя и съпругът й са финансирали строежа на сградата на дружеството
„Елон“ООД и затова ответницата Е.К., като физическо лице, е издала на Е.К. записа на
заповед като обезпечение.Съдът се е ограничил да констатира само това, че издателят е
направил общо оспорване на записа на заповед, но е отказал да изследва възможността на
ищеца да инвестира в строителството един милион лева, съотв. дали ответницата, която е
била на 70г., би подписала записи на заповед за тази сума.Липсва произнасяне от страна на
съда по направеното възражение с отговора на исковата молба, че записът на заповед е
нищожен поради противоречието му с добрите нрави.Неморално е поемането на задължение
от страна на една възрастна жена спрямо своя роднина и нейния съпруг, без данни да е
имало необходимост от такова имуществено разместване и при силно влошени отношения
между страните.С оглед на горното моли съда да отмени обжалваното решение и постанови
друго по същество, с което да отхвърли предявения иск.
В срок е постъпил отговор от ищцата Е.К., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на атакуваното решение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна :
Жалбата на ответника е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо. Разгледана по същество е неоснователна.
Според т. 17 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото
при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа
на заповед.При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на
изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по установителния
иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано
на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед.
Горното означава, че наличието на редовен от външна страна запис на заповед,
посочен в исковата молба като единствен източник на установяването по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК на парично вземане, освобождава ищеца - кредитор от задължение да доказва
съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа
2
на заповед.Доказването на каузалното правоотношение е в тежест на ответника - издател на
записа на заповед.
Няма процесуална пречка в исковата молба ищецът да посочи каузалното
правоотношение, във връзка с което е издаден менителничния ефект.Ако в хода на процеса
кредиторът не успее да докаже както съществуването на това правоотношение, така и
връзката му с абстрактната сделка, то той не може да се санкционира с отхвърлянето на
иска, който се основава на записа на заповед, независимо от естеството на предприетата от
длъжника защита.
Заявеното от ответницата Е.К., че не дължи плащане на суми по записа на заповед
/възражението за безпаричност/, съставлява общо оспорване на вземането и според
задължителните указания в ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС не налага доказване
от ищеца - поемател на записа на заповед на каузално правоотношение като основание за
менителничното задължаване.
Процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички
предвидени от закона реквизити, което е основание предявеният иск да бъде уважен.
Неоснователни са оплакванията, че ценната книга е неавтентична, тъй като не носи
подписа на нейния издател.Записът на заповед е частен разпоредителен документ, който се
ползва с формална доказателствена сила, че материализираното в него волеизявление е било
направено от лицето, което е посочен като негов автор.Изискване за изписване на трите
имена и полагане на подписа на автора на изявлението се отнася само до случая, в който
документът ще е в нотариална форма или той ще се ползва за учредяване, променяне или
прекратяване на права върху недвижим имот.При останалите частни документи изписването
на пълното име не е необходимо.Подписът е саморъчно изписване на името на издателя на
документа или комбинация от графични знаци, стига да представлява начинът, по който
лицето се подписва.В процесния случай подписът на издателя на записа на заповед е бил
положен чрез изписване на двете му имена на латиница, като от заключението по
допуснатата пред първоинстанционния съд СГЕ се установява, че същият е автентичен, тъй
като изхожда от лицето, което го е положило. Без значение е обстоятелството, че
ответницата се подписва по различен начин, като използва подпис с латински букви, в
документи, които са написани на английски език или ще служат извън територията на Р
България, тъй като това не опровергава авторството на документа.Същото би могло да се
разгледа само като косвен факт, който подкрепя тезата за неистинност на документа.
Не се установява, че подписът е бил положен преди текста на ценната книга, в
какъвто случай би била възможна „кражба на подпис“. Текстът, включително заглавието
„Запис на заповед“, са обичайно разположени върху листа, интервалите между редовете са
еднакви /макар последните да не са подравнени отдясно, но това е по причина, че няма
думи, които са пренасяни/ и липсват пресичащи се щрихи между текста и подписа, които
биха позволили извод за това кое от двете е изписано първо.
Неоснователно е възражението за нищожност на записа на заповед поради
3
нарушаване на добрите нрави.Нищожна на това основание може да е сделката по
съпътстващото каузалното правоотношение, която би имала погасителен ефект за вземането
по записа на заповед при установена връзка между двете правоотношения. Както бе
посочено по-горе каузалното правоотношение не е част от предмета на делото.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В полза на процесуалния представител на въззиваемия следва да се присъди
възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство пред
въззивната инстанция, което е в размер на 4 620лв. с ДДС.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262914 от 10.05.2021г., постановено по гр.д.№4945/2018г. на
СГС.
ОСЪЖДА Е. А. К., ЕГН********** да заплати на адв.В. А. В. от САК сумата от
4 620лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално
представителство пред въззивната инстанция..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4