РЕШЕНИЕ
№ 1551
гр. Плевен, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430102966 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** против И. И. А. с ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сумата от 3526,73лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.02.2023г. до 30.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 303/2025г. на ПлРС
до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответницата като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.02.2023г. до 30.11.2024г. не е погасила своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер
1
***, като непогасената сума се изчислява на 3526,73лв. За същата била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК в производството
ч.гр.д.№ 303/2025г. на ПлРС, но при наличие на основанията по чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК били дадени указания на ищеца зда предявяване на иск за
установяване на вземанията му.
Претендира се постановяване на решение, с което да се установи
съществуването на вземане на ищеца срещу ответницата за горепосочените
суми.
Ответницата, чрез назначения особен представител адв.И. Н. е
депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковата претенция.
В о.с.з. на 15.10.2025г. е допуснато изменение на цената на иска, който
се счита предявен за сумата от 3 343,71лв.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Искът е предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което е допустим.
От приложения препис на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот ***. на нотариус с рег. *** се установява, че процесния имот е
бил придобит през 2007г. в режим на СИО от ответницата И. И. А. и Н.Б.А..
Видно е от представеното копие на Решение №269 от 26.02.2018г. по
гр.д.№8064/2017г. по описа на ПлРС, че бракът между съпрузите е бил
прекратен с развод и процесното жилище, като семейно, е било предоставено
за ползване след развода на ответницата И. А..
От представения препис на молба, изходяща от съсобственика Н.А. на
21.07.2021г. и входяща при ищеца Топлофикация – Плевен ЕАД, е видно, че е
уведомил топлоснабдителното дружество, че трайно се е установил и живее
във Великобритания, както и че гореописания имот е предоставен за ползване
на бившата му съпруга с влязлото в сила решение за развод.
От представените преписи на Протокол от проведено Общо събрание на
етажната собственост, в която се намира процесния имот от 15.11.2007г. и
споразумителни протоколи от същата дата, се установява, че сградата, в която
2
е разположен този имот, е присъединена към топлопреносната мрежа за
доставка на топлинна енергия и топла вода, а Техем Сървисис ЕООД е
избрано за топлинен счетоводител.
Видно е от приложените преписи на фактури, издадени за процесния
период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота с абонатен
№***, че същата е водена на името на ответницата, както и е видно, че за
периода от 01.02.2023г. до 30.11.2024г. са били начислени суми за топлинна
енергия в общ размер на 3675,08лв., от които 935,32лв. за отопление с ИРУ;
112,50лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, 2717,53лв. за
битово горещо водоснабдяване и 66,06лв. за услуга дялово разпределение, при
направена корекция за сума в размер на 9,83лв.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че Топлофикация-Плевен е начислила върху дължимите
главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на
436,78лв. за периода от 04.04.2023г. до 03.01.2025г. Сумите са били
начислявани от датата на падеж на съответните месечни задължения,
определен по правилото на чл.31, ал.1 от ОУ.
Ищецът е направил признание, че след иницииране на заповедното
производство са били заплатени начислената мораторна лихва и част от
главницата, като е останала непогасена такава в размер на 3 343,71лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че ответницата И. И.
А. е съсобственик на процесния апартамент в ***, при права в
съсобствеността в обем на 1/2 ид.ч., но с постановено решение в
бракоразводно производство й е било предоставено изцяло ползването на
жилището до навършване пълнолетие на родените от брака деца, който факт
не е настъпил към процесния период.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от
21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
3
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЕ/.
С оглед на това, ответницата, като съсобственик, ползващ имота,
несъмнено дължи стойността на топлоенергията, доставена до него.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че тази стойност се
изчислява на 3675,08лв. за процесния период от време.
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителите дължат и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното
счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 436,78лв.
за процесния период от 04.04.2023г. до 03.01.2025г.
При съобразяване на заявеното от ищеца признание за извършени
плащания в хода на делото, съдът приема, че ответницата е погасила
дължимата мораторна лихва и част от главницата, като е останала непогасена
главница в размер на 3343,71лв.
С оглед горното, съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен
и доказан в изменения размер и следва да бъде уважен като такъв.
По въпроса за разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва
да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били
сторени разноски, съответни на установената част от дълга на този ответник, в
размер на : 82,24лв. за държавна такса и 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение или общо разноски в размер на 132,24лв., които са изцяло
дължими, с оглед изхода на спора. На същото основание са дължими изцяло и
направените в исковото производство разноски, които са в размер на 70,53лв.
за държавна такса, 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и 652лв. за
възнаграждение на особен представител или общо 822,53лв. Извършените
плащания в хода на делото са ирелевантни при решаване на въпроса за
разноските.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
И. И. А. с ЕГН **********, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 3343,71лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.02.2023г. до 30.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.01.2025г.
до окончателното й изплащане, която сума представлява част от вземанията,
за които е издадена Заповед за изпълнение №125 от 16.01.2025г. по ч.гр.д.
№303/2025г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. И. А. с ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 132,24лв., представляваща деловодни разноски в
заповедното производство и сумата от 822,53лв., представляваща деловодни
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5