Решение по дело №12625/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15336
Дата: 8 август 2024 г.
Съдия: Емилиан Любенов Лаков
Дело: 20231110112625
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15336
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110112625 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът И. С. Б. моли съда да признае на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че
ответникът ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД е задължен да й плати на осн.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 36,37 лв. претендирана като задължение по
чл.32, ал.4 от договор за продажба на топлинна енергия на за жилището й в
гр.София, бул.К.Величков 25, вх.А, ап.15 за връщане на недължимо платената
сума за периода май 2015 – април 2016 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението п ч.гр.д. №63811/17 г. на СРС, Второ ГО, 148-ми с-в –
13.9.2017 г., до изплащане на сумата.
Ответникът ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ АД моли за отхвърляне на
иска.
Третото лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, не изразява
становище по предявените искове.
Софийският районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказване
от страна на ищеца на правния му да предяви установителния иск, договора за
продажба на топлинна енергия при общи условия, плащането на задълженията
си по договора, по-ниският размер на задължението в сравнение с платената
сума, установено след извършеното дялово разпределение, клаузата на чл.32,
ал.4 от Общите условия на който ответникът е задължен да върне на ищеца
сумата, която е платена в повече по общата фактура след извършено дялово
разпределение и липсата на просрочени задължения. Обусловен е и от
доказване от страна на ответника на твърдените правоизключващи факти, а
ако ищецът докаже твърденията си – че е погасил задължението си.
Ищецът има интерес да предяви иска по чл.422, ал.1 ГПК предвид
подаденото от него заявление по чл.410 ГПК, издадената заповед за
изпълнение и подаденото в срока по чл.414 ГПК възражение от ответника, с
1
което оспорва претенцията на ищеца.
Безспорни са твърденията на ищеца, че страните са обвързани от
договор по чл.150, ал.1 ЗЗД за продажба на топлинна енергия, по силата на
който ищецът се е задължил и е доставял топлинна енергия през периода май
2015 – април 2016 г. срещу насрещното задължение на ищеца да плаща цената
й. Според чл.32, ал.4 от Общите условия по договора когато клиентът е
заплатил по-голяма сума от дължимата по общата фактура и ако яма
просрочени задължения към дружеството, заплатената в повече слума по
желание на клиента се възстановява от продавача.
В случая, от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за периода май 2015 – април 2016 г. сумата от 375,14 лв., която
е начислена по прогнозни данни. Сумата за възстановяване е в размер на 45,84
лв., която е използвана от ищеца за погасяване на задължения на ищеца по
договора за продажба на топлинна енергия за следващ период – за декември
2016 – февруари 2017 г.
Ето защо, следа да се приеме, че ищецът доказа, че е налице хипотезата
по чл.32, ал.4 от Общите условия според, платената в повече сума не следва да
се възстановява, тъй като за ищеца са съществували задължения, т.е. насрещни
вземания на ответника, които са прихванати от последния преди подаване на
исковата молба. Вярно е, че към датата на поканата на ищеца – 8.2.2017 г.,
вземанията на ответника за декември 2016 – февруари 2017 г. не са били
изискуеми (най- старото вземане на ищеца за от този период – за февруари
2017 г., е станало изискуемо на 15.4.2017 г.), същественото е, че това е
настъпило преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК от 13.9.2017 г.
Ето защо, искът следва да се отхвърли и на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК
–ищецът следва да плати на ищеца обезщетение за направените по делото
разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете – изцяло – 550,00 лв.
(450 лв. за възнаграждение на вещо лице и 100 лв. за юрк.възнаграждение).
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. С. Б. с ЕГН ********** за признаване на осн.
чл.422, ал.1 ГПК ответникът ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК
********* да е задължен да й плати на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от
36,37 лв. претендирана като задължение за връщане на недължимо платената
цена за топлинна енергия, която й е доставена за жилището й в гр.София,
бул.К.Величков 25, вх.А, ап.15 в периода май 2015 – април 2016 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението п ч.гр.д. №63811/17 г. на СРС,
Второ ГО, 148-ми с-в – 13.9.2017 г., до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК ищеца И. С. Б. с ЕГН
********** да плати на ответника ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК
********* сумата от 550,00 лв., представляваща обезщетение за направените
по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3