Протокол по дело №34040/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2066
Дата: 14 февруари 2023 г. (в сила от 14 февруари 2023 г.)
Съдия: Мирослава Ангелова Йорданова Великова
Дело: 20211110134040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 2066
гр. София, 09.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.

ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
Сложи за разглеждане докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110134040 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Л. З. С. - редовно призован, лично се явява и се
представлява от адв. В., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ В. Р. С. - редовно призован, лично и се
представлява от адв. Г., с пълномощно по делото.
ВЕЩО ЛИЦЕ Д. Н. М. - редовно призован, не се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба с вх. № 28385 от 2.02.2023 г. от адв.
В..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от вещо лице М. с вх. № 27973 от
01.02.2023 г., с която уведомява съда, че не представя заключение по
СТЕ по поставените задачи. Тъй като страните по делото не са я
потърси за да предоставят достъп до имота за оглед. Предоставила е
със същия доклад и мобилен номер за връзка.
ВЕЩО ЛИЦЕ Б. С. М. - редовно призован, се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила в срок ССЕ, с препис за
страните.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. В. - С оглед изявлението на ответната страна в предходното
съдебно заседание, че имота е отчужден аз съм представила на съда
копие от нотариален акт. Доколкото ние сме ищци по делото и към
момента на негова продажба не можем да кажем от кого се владее
имота. Можем само да кажем, че съгласно ЗС считаме, че владението
се осъществява от купувачите на процесния имот. Доколкото обаче
ако делата, които водим с ответната страна не ни е ставало известно,
че имотите са отчуждавани, а държането на имота се осъществява от
наследодателката на ответницата по делото. Поради, което молим, на
основание чл. 176, ал. 1 от ГПК да отговори тя на въпроса вярно ли е,
че тя осъществява държането на имота.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Не възразяваме да бъде изслушано
първо вещо лице М. по ССЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ПРИСТЪПВА към изслушване заключението на вещото лице по
ССЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице:
Б. С. М. - на 55 г., неосъждана, без дела и родство със страните
по делото.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателна отговорност по чл. 291 от НК.
Обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.
Вещо лице Б. С. М. разпитана каза: Поддържам заключението.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямам въпроси. Да се приеме
заключението.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на ССЕ към доказателствата по делото.
На вещото лице да се изплати възнаграждение съобразно
внесения депозит.
Издаде се 1/един/ брой РКО.

Адв. Г. - Между другото не разбрах, какво изговори колежката.
Въведохте ново твърдение, че имота, процесния имот е владян от
2
клиента ми.
Адв. В. - Казах, че имаме такова съмнение. Мотивирайки това
си искане колега, с това, че ние с наследодателката на ответницата по
делото сме водили множество дела, при които са отчуждавани
недвижи имоти, формално владението е продължавало да бъде
осъществявано от тях. Поради, което ние считаме, че към настоящия
имот ответниците по делото живеят в процесния имота и молим
същата да отговори на така поставения въпрос, ако съда го допусне с
правно основание чл. 176, ал. 1 от ГПК.
Адв. Г. - Ако има искане за събиране на такова доказателство.
Първо това е ново твърдение, че живее, това е предположение. Първо,
това не е вярно. Тя живее на друго място. Отговора ще е не. Живее на
друго място. Но не това е важно за протокола. Важното е друго. Ако
въвеждате ново твърдение днес, че ответника живее в този имот в
процесния период, нали това ще е ново твърдение. Като, ако правите
доказателствено искане да установявате този имот, което даже не е
твърдян в исковата молба, то пък ще е преклудирано. Така, че и в
единия и в другия случай отговора е не. Противопоставям се на
допускането на разпит по чл. 176 от ГПК с оглед тези две
съображения. Но, за да сте спокойни, този имот е продаден още преди
да е купен от публична продан. Той е продаден много отдавна. Там
живеят хора много отдавна. Той е продаден отдавна. Това са други
хора. Там живеят други хора. Това е факт, който го казвам, за да сте
спокойни. Това е преклудирано и не е нужно. Дайте съображения
госпожо съдия. Прави се ново твърдение, като предположение това не
е факт, който се твърди, но се предполага, че това е някакъв факт.
Това е първото условие, първото възражение. Второто възражение, че
това се прави в исковата молба, тези твърдения се въвеждат и се
преклудират всякакви доказателства, дори и за нови твърдения. Те
могат нов процес, ако след завеждане на исковата молба колегата ако
прецени, че има ново обстоятелство…
Адв. В. - Към момента на завеждане на исковата молба имота не
е продаден. И да се твърди в днешното съдебно заседание, че имота е
продаден преди да е придобит от някой няма как да бъде прехвърлена
собствеността преди тя да е …. В предходното съдебно заседание
беше направено изявление от ответната страна, че към момента на
датата на съдебното заседание имота е отчужден и ответната страна
владее имота. Това беше ново твърдение за мен и аз трябваше да
представа доказателства, че имота е продаден. Аз трябваше да ги
представя. Не ги представихте вие с оглед на това, че ответната
3
страна би трябвало тя да представи доказателствата. Защото тя знае
към кой момент е продаден имота и към момент е предадено
владението на същия. Аз мотивирах искането си. Относно искането на
основание чл. 176 от ГПК, поддържаме искането си. Мотивирам го по
този начин, че след разговор с клиентката, която е в чужбината и
преди два дни се завърна от чужбина и предвид наша практика с
други съдебни дела, които сме водили с наследодателката на
ответницата, както каза колегата формално се прехвърля
собствеността върху имотите. Поради, което и ние имаме съмнение, че
тя към настоящия момент продължава да владее, тоест да осъществява
държането на процесния имот. То вече няма да бъде владение. Става
въпрос да се осъществи достъп на вещото лице към настоящия
момент. За това говорим. Само как може да осигурим достъп за
вещото лице. В този смисъл, с въпрос по чл. 176 от ГПК.

СЪДЪТ СЧИТА, че не са налице основания за поставяне на този
въпрос. Доклада е обявен за окончателен.

Адв. Г. - Как звучи този въпрос? То е само за осигуряване на
достъп за вещо лице. То няма връзка с предмета на делото. Става
въпрос само за достъп на вещото лице. Обърнете внимание.

Адв. В. - Ние за собствеността сме представили доказателства. В
момента става въпрос за достъпа на вещото лице. Поддържам
искането си.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че не са налице основание по чл. 176 от ГПК
за задължаване на ответната страна по делото да даде обяснение,
доколкото пълномощника на ищеца уточни, че искането се прави с
оглед депозирания доклад на вещото лице, за не осигурен
своевременен достъп на вещото лице до процесния имот. С оглед
гореизложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ същото без уважение като неотносимо.

ДОКОЛКОТО следва да се осигури достъп до имота на вещото
лице съдът приема, че следва страните в срок до следващото съдебно
4
заседание да осигурят такъв и изготвянето на експертизата не следва
да става последваща причина за отлагане на делото. Поради, което
съдът указва на страните, че следва да ангажират становище в
протокола за осигуряване на достъп на вещото лице и евентуално да
изразят становище относно искането на вещото лице да бъде ползван
и предоставения в доклада мобилен номер за връзка с вещото лице за
датата и часа на процесния оглед.

Адв. Г. - Ако позволите първо, аз да изразя становище. Наистина
понеже не чух цялото изложение на колегата. Аз взех становище по
нейно твърдение, досежно държането на имота от клиента ми,
включително и след неговата продажба, това е за целия процесен
период, включително и след продажбата, която вече можем да бъде
определена като ден, като час не. Това вече е ясно, кога се е случила,
има данни за това. За това взех становище, а не по отношение на
обстоятелството, че ние не сме в състояние да осигурим достъп. Нито
лично клиента ми, нито негов роднина. Нито като аз, като негов
процесуален представител. Така или иначе този факт, това е вече по
становището по исканото от вас становище за осигуряване на достъп.
Става въпрос, че този имот е в държане във владение на собственик,
даже в момента, преди това на държател, преди това на трето лице на
процеса. Има си процесуален начин по който да бъде задължено това
трето лице да направи нещо и как да съдействаме по какъв начин.
Имате данни и за третото лице, имате данни и за адреса, имате данни
за всичко. Нека да бъдем ясно, тук ще си позволя да не се съглася с
вас. Вещото лице се ръководи от исковата молба. Там е дадено това
твърдение, че този имот се е ползвал от наследодателя, после е
наследен и ползвал и не знам точно какво от клиента ми. И даже и
днеска той да упражнява някаква власт върху този имот или
фактическата власт, това е нито едно от тези трите твърдения не са
верни и те подлежат на доказване. Вещото лице е прочело молбата и е
решило, че имаме ключ от апартамента. Това е абсурдно, просто не е
вярно. И нещата са приключили.
Адв. В. - Ние твърдим в исковата молба, че от 90-те години е
отказан достъп до имота и няма как да осигурим такъв.
Адв. Г. - Ответната страна е обективно невъзможно да осигурят
достъп.
Адв. В. - Считам, че трябва да бъдат предприети действия от
страна на съда за осигуряване на достъп на вещото лице с оглед
изготвяне на допуснатата СТЕ. Поради, което моля, съда да
5
предприеме необходимите действия. Тоест, да издаде СУ на вещото
лице в посока на което нали, да й бъде осигурен достъп до имота.
Адв. Г. - Предоставям на съда.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че искането е основателно и своевременно
направено. Приема, че на вещото лице следва да бъде издадено СУ по
силата на което на същата да бъде осигурен достъп за процесния имот
и да бъде извършен оглед за изготвяне на допуснатото заключение.
ДА БЪДЕ УВЕДОМЕНО вещото лице за протоколното
определение и изготвеното СУ.
УКАЗВА на вещото лице, че при неосигурен достъп въз основа
на издаденото от съда СУ следва да бъде уведомен съда своевременно.

Адв. В. - Водим свидетел.
Адв. Г. - По един свидетел от всяка страна.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на
доведените от страните свидетели:
И.... - на 59 г., неосъждан, без дела и родство със страните.
В.... С. - на 21 г., ответницата ми е майка, без дела със страните.
СЪДЪТ предупреждава свидетелите за наказателната
отговорност по чл. 290, ал.1 НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината.

В залата остана само свидетелят И..., а свидетелката В.... С. се
изведе пред съдебната зала.

Разпитана, свидетелят И.... каза: Познавам само Л. А.... Не, нея
познавам, ответната страна за пръв път я виждам. Л. А... от когато сме
родили децата си и сме започнали да ги гледаме. Това е някъде от
деветдесетте години бяхме приятелки, защото имахме малки деца и
контактувахме почти ежедневно. Знам, че има сестра. Не познавам
сестра й. Може би да се е случило да ми е казвала, да ми е посочвала в
далечина , че това е сестра ми. Но лично нито съм я виждала, нито я
познавам. Знам, че Л. има наследствен апартамент. Място, което са го
обезщетили и са получили два апартамента за което, в З.... Знам, че
след смъртта на баща й са се стекли едни такива неприятни ситуации
6
и за двете страни може би разделения... За майката, сестрата и Л., при
която Л. не е получила възможност да има този апартамент. В
апартамента никога не съм ходила. Но с Л. сме обикаляли, два пъти
може би сме ходили до апартамента. Но, до врата, не до апартамент.
Л. търсеше някаква връзка с нейните роднини, родственици. Защото
все пак иска да има яснота по отношенията, по наследствените им
там… Това е било много, много отдавна, децата са ни били малки.
Апартамента е във висок блок, З..., до Мола близо. Мисля, че на висок
етаж беше. Мисля, че на 12 или 11 етаж беше. Това беше много
отдавна, ние просто сме минали. Тя ме помоли, може ли да мина с
тебе, за да не съм сама. Това беше много отдавна.
Адв. В. - Какво ви е разказвала Л.…
Адв. Г. - Противопоставям се на този въпрос. С аргумента, че
свидетеля установява неща, които е възприела лично. Това са факти
или събития, които са се случи пред него. Преразказ, разкажи това, не
става. Мисля, че е недопустимо.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че въпроса е относим. В случай, че на
свидетеля са станали известни обстоятелства, на които не е била
лично свидетел, и са относими към предмета на доказване по делото,
съдът приема, че е процесуално допустимо да се задават въпроси в
тази връзка. Поради, което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението.

Адв. Г. - Добре, ясно. Няма да споря с вас.

СВИДЕТЕЛЯТ И.... разпитана продължи: Тя търси връзка с
нейните родственици, с които тя не контактува от много време, със
сестра си. Защото така, като сме си говорили нали, това й е болна
тема. Тя има наследство и ако и вие имате наследство….Естествено,
че ние всеки ден сме се виждали и не сме говорили единствено по тази
тема. Но тази тема е споменавана във времето. Знам, че сестра й и
майка й живеят в този апартамент. Знам го от Л.. От кол да го знам.
Никой друг не познавам. Те имат два апартамента, доколкото знам.
Семейството й живее в другия апартамент. Не мога да ви кажа това
нещо. Не съм на близо. Знам, че тя има наследствен апартамент.
Когато отидохме до апартамента не се случи нищо, не бяхме
допуснати. Не се показа никой от апартамента. Аз просто стоях, за да
7
не е сама. Тя позвъня, тя почука и чакахме, но никой не ни отвори. В
единия от случаите знам, че тя се беше разбрала със сестра си да се
види. Това мисля, че беше вече последно, когато тя вече каза, че ще
прави последен опит може би и ще мине по съдебен ред да си търси
правата. Около 2010 г. може би.

Адв. Г. - Нямам въпроси.

СЛЕД приключване на разпита, свидетелят бе освободен и
напусна съдебната зала.

В залата се покани свидетелката В.... С..
На въпроси, поставени от ответната страна разпитана В.... С.
каза: Нея я виждам за пръв път днес. Знаех само за нейното
съществуване. Това е сестра на баба ми. За пръв път я виждам днес.
Апартамента се намира в З..., бл. 11, вх. А, ет.11, ап. 51, тристаен
голям апартамент. Баба ми живее там и аз живях там заедно с нея до
към аз бях 16 или 17 годишна, до 2016-2017 г. След това, доколкото
знам от нея, бяха започнали някакви дела между нея и сестра й и аз се
преместих при майка ми. И малко след това баба ми се разболя и
трябваше някой да й помага и да се грижи за нея и тя дойде при нас с
майка ми и баща ми. Те имаха къща и така, както си живеехме двете
после се преместихме при тях. Мисля, че това е една от … по бързо да
се разболее, от стреса. Баба ми почина 2020 г. Не сме пускали
наематели. Най-вероятно наемателите щяха да утежнят цялото това
дело, което е водеше и майка ми искаше още тогава да се приключат
нещата и да го продаде. Не искаше да пуска наематели и той седеше
празен. Майка ми го продаде 2020-2021 г. Имаше дело за делба и след
това, като го спечели го продадохме. Купи го да, и го продаде. Не
познавам никой от другата страна. И не съм ги виждала. Ние
постоянно живеехме до 2016 г., докато не се преместихме двете. Към
днешна дата нямам достъп. Познаваме ги купувачите, виждали сме ги
на проданта, но нямаме нищо общо с тях.
НА въпроси, поставени от ищцовата страна свидетелят отговори:
Когато се продава апартамента, наследствен на майка ми тогава съм
видяла купувачите. Говоря само за един апартамент, този апартамента
в З..., за който говорим в момента. Само в него сме живеели, от както
съм родена живея там.
Адв. В. - Искам да попитам баба ви имаше ли апартамент в
8
същия блок?...
Адв. Г. - Противопоставям се за този въпрос. Няма никаква
връзка с предмета на доказване. Свидетеля отговаря само на
конкретни неща и моля, да се концентрираме върху предмета.

ПОСЛЕДНО поставения въпрос така, както е формулиран съдът
приема, че е неотносим към предмета на доказване по делото. Поради,
което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕДОПУСКА същия.

НА въпроси, поставени от ищцовата страна свидетелят
продължи: Нямам никаква представи баба ми, какво е правила. Не
съм чувала, те да са ми казвали, че апартамента е само и единствено
тяхна собственост. Не съм чула да казват такова нещо. Апартамента е
във съсобственост. На баба ми и сестра й. Това зная, че сестра й също
има дял върху този апартамент. Именно заради това се е водило
делото. Когато ви казах там 2016-2017 г., когато съм напуснала, малко
след това баба ми с мен знаех, че става въпрос за това. Не съм чувала
сестрата на баба ми да иска да ползва този апартамент.
Адв. В. - Нямам повече въпроси.
СЛЕД приключване на разпита, свидетелят бе освободен и
напусна съдебната зала.

Адв. В. - Имам едно искане в случай, че бъде уважено от съда. С
оглед на представения нотариален акт, който беше представен във
връзка с твърдения в първо по делото съдебно заседание на 5.11.2021
г. имота е отчужден моля, задачата на вещото лице да бъде разширена
и в експертизата на вещото лице да бъде включена пазарната оценка
на процесния имот до датата на продажбата на процес апартамент.
Доколкото това е нов факт след завеждането на исковата молба.
Адв. Г. - За пазарната оценка. Какво ще установяваме от
предмета на делото с тази експертиза. Разширяваме задача на вещото
лице ли?
Адв. В. - Това са факти, които са се случили след завеждане на
делото колега.
Адв. Г. - Във връзка с ползването ли?
9
Адв. В. - Именно да. Във връзка с ползването.
Адв. Г. - Какво има общо пазарната цена със ползването? Искам
да ми обясните, каква е връзката с предмета.
Адв. В. - Разширяваме периода, като твърдим, че дотогава е
ползван имота от ответната страна. Обезщетение за ползването от
което сме лишени. Това се равнява на пазарната стойност на наемната
цена на процесния имот.
Адв. Г. - Така ли мислите, че е. Тогава вземам становище, че така
направеното искане първо е ново твърдение и няма връзка със никакъв
факт със собствеността и държане след завеждането на исковата
молба. И второ е неотносим към предмета на доказване. Пазарната
стойност няма да ни даде никаква ориентация нито в иска нито в
решението, нито ще отсъдиме пазарната стойност за този имот по
някакъв начин. Ако ще завеждате иск за това, че унищожавате тази
сделка ли? Няма проблем, но това ще бъде друго дело. Трябва да
предявите нова искова молба.
Адв. В. - Искам пазарната стойност на наемната цена до момента
на отчуждаването на имота.
Адв. Г. - Тук не е въпрос на харесване. Тук трябва да е точно.
Това се прави по определен начин. Тоест, вие ще промените иска си.
В момента, когато промените иска си, тогава ще допускаме
доказателства. Как да го кажа по друг начин.
Адв. В. - Пазарната наемна цена, за периода до 5.11.2021 г.
Адв. Г. - Противопоставям се. Предмет на делото е наемна цена
за определен период и такъв въпрос е поставен и такъв въпрос е
допуснат и нямаме какво да кажем като възражение срещу това
допускане и ще бъде изготвена такава експертиза. Ако се променя
период, ако се променя, каквото и да се промени в иска, то ще
подлежи на доказване. Но едва след като вие допуснете тази промяна.
Адв. В. - Моля, да допуснете изменение на иска на основание чл.
214, ал. 1 от ГПК, досежно периода, за който сме предявили
настоящия иск за ползването, от което е лишена доверителката ми, на
основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, като иск се счита за предявен до
5.11.2021 г.
Адв. Г. - Така направено директно ви казвам, че няма да мине.
Недопустимо е това изменение. Защото то трябва да съдържа всички
реквизити на новата претенция, на разширената претенция. Разбира
се, допустимо е да се разшири периода на претенцията, но самия
петитум има реквизити. Там трябва да се въведат още твърдения. Там
10
трябва да се прецизират един задължителни параметри за
претенцията. Тя не може да се разшири, досежно периода без да се
пипат останалите реквизити на петитума. Така, че така направеното
искане е недопустими и респективно доказателственото искане към
него е недопустимо и преклудирано на всичкото отгоре.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че не са налице предпоставките на чл. 214, ал.
1 от ГПК за изменение на иска така, както се претендира от ищцовата
страна в днешното съдебно заседание. Съдът е дал ход на съдебното
дирене, поради, което съобразно текста на чл. 214, ал. 1 от ГПК до
приключване на съдебното дирене в първа инстанция може да се
измени само размера на предявения иск, както и ако се иска същия да
премине от установителен иск към осъдителен и обратно. Ищеца се
позоваване на чл. 214, ал. 1 предл. 1 от ГПК, поради което съдът
приема, че искане след даване ход на съдебното дирене е процесуално
недопустимо. С оглед на гореизложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ ИСКАНЕТО без уважение.

За събиране на допуснатите доказателства,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 27.04.2023 г. от 10.00 ч., за
която дата страните редовно уведомени от днешно съдебно заседание.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещо лице М. след изготвянето на СУ.

Протоколът е изготвен в СЗ, което приключи в 13.30 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11