Решение по дело №770/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 190
Дата: 30 декември 2022 г.
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20214210200770
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Габрово, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210200770 по описа за 2021 година
Жалбоподателя А. П. като изпълнителен директор на „Меркурий производство и
пакетаж” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Габрово, улица
„Балкан” № 4, е обжалвал Наказателно постановление № 35-0001013, издадено на 25.08.2021
г. от Директор на РД „Автомобилна администрация” Плевен при ИА “АА” към МТИТС
София, с което за нарушение по чл. 76, ал. 7, т. 3, б. „А” от Наредба № 33/03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на
представляваното от същата дружество е била наложена имуществена санкция в размер на
сумата от 200 лева, на основание чл. 105 от ЗАвП. По съображения, изложени в подадената
жалба и развити в рамките на проведеното по делото съдебно заседание посредством
процесуален представител, който е упълномощил според предвидения за това ред,
жалбоподателя е счел наказателното постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал
като такова с искания за неговата отмяна, заедно с всички законни последици, които
произтичат от това. Последните включват и разноски, заплатени на този процесуален
представител, чието присъждане се иска въз основа на предвиденото в ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, което
придружава подадената жалба до съда, от същата е направено предложение за оставяне на
жалбата без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление
като правилно и законосъобразно.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателя А. П. е изпълнителен директор на „Меркурий производство и
1
пакетаж” АД, ЕИК *********, което дружество притежава лиценз за вътрешни товарни
превози № 10522, издаден на 14.05.2016 година и валиден до 13.05.2026 година.
На 12.08.2021 година, в сградата на ОО „АА” – Габрово, находяща се на ул. „Стефан
Караджа” № 5 в същото населено място, служители на РД “АА” Плевен осъществили
проверка на дружеството във връзка с осъществяваната дейност по издадения лиценз за
превоз на товари. Въз основа на данните, отразени в проверената писмена документация, те
са установили, че дружеството не е доказало финансова стабилност чрез представяне на
справка Приложение № 3 към чл. 7, ал. 8 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България с приложени документи
съгласно чл. 7, ал. 8, т. 1 от същата Наредба всяка година, в десет дневен срок от
заверяването на годишния финансов отчет за последния период от регистриран одитор – до
04.07.2021 г. По повод на така направените констатации на 12.08.2021 година в личното
присъствие на жалбоподателя И. П., против дружеството е бил съставен (а впоследствие – и
връчен на същата) акт за установяване на административно нарушение по чл. 76, ал. 7, т. 3,
б. „А” от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България. Въз основа на този акт е издадено и описаното по-горе
наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна :
Данните, отразени в разписката към приложения на л. 11 екземпляр на наказателното
постановление водят до заключение, че то е получено от жалбоподателя на 02.09.2021
година. Жалбата против него е постъпила в Районен съд Габрово на 08.09.2021 година, или
преди края на предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седем дневен срок за обжалване,
започнал (според правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня,
следващ датата за неговото получаване. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че
е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а
разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на това
постановление.
От данните, които се съдържат в приложените доказателствени материали, е видно,
че се касае за едно формално нарушение, което законодателно не е обвързано с настъпване
на определен вредоносен резултат. След като това е така, а по делото няма данни, които да
сочат, че представляваното от жалбоподателката дружество е било санкционирано за други
(в т.ч. и сходни) нарушения по ЗАвП, може да се приеме, че осъществяването на самото
нарушение се дължи по-скоро на пропуск във връзка със своевременното изпълнение на
предвиденото задължение за подаване на документи, удостоверяващи финансова стабилност
в сочения с чл. 76, ал. 7, т. 3, б. „А” от Наредба № 33/03.11.1999 г. срок, а не на поведение,
което е свързано със съзнателно и/или умишлено неспазване на определеното време за него.
Нито едно от посочените обстоятелства, както и извършеното (макар и със закъснение)
изпълнение на задължението, не е било подложено на обсъждане от наказващия орган,
който поради това явно не е и изпълнил в необходимия обем задължението си да прецени
2
дали дали описаните в акта действия са довели до маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на закона. А основанията за това са били налице, тъй като описаните
по-горе обстоятелства установяват една по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с тази при други такива от неговия вид,
която се допълва и от факта, че (дори в нейния минимален размер) определената за
нарушението имуществена санкция от 200 лева се явява завишена с оглед на тях. При тези
обстоятелства, които са обосновавали заключение за маловажен случай на административно
нарушение, наказващия орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да
предупреди нарушителя, че при повторен случай на такова ще го накаже. След като не го е
сторил, още повече и без да е извършил задължителната за него (съобразно приложимото ТР
№ 1 от 12.12.2007 година по т.н.д. № 1/2005г. на ВКС на РБ, НК) проверка за наличие или
липса на маловажност по същество, той е издал един незаконосъобразен акт, който подлежи
на отмяна именно поради това.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление ще следва да се отмени. Въпреки това и независимо от направеното искане за
присъждане на разноски, намери, че същото не би могло да се удовлетвори, тъй като
представените в негова подкрепа писмени доказателства (договор за правна защита и
съдействие от 21.01.2022 г., приложен на л. 32) не съдържат данни за конкретна сума,
заплатена от дружеството във връзка с упълномощаване на процесуален представител –
адвокат от АК Габрово, който го е представлявал в рамките на производството по
настоящото дело.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 35-0001013, издадено на 25.08.2021 г. от
Директор на РД „Автомобилна администрация” Плевен при ИА “АА” към МТИТС София, с което
за нарушение по чл. 76, ал. 7, т. 3, б. „А” от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България, на „Меркурий производство и
пакетаж” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Габрово, ул. „Балкан” №
4, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 200 (двеста) лева – на
основание чл. 105 от ЗАвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ОТПРАВЯ предупреждение към посоченото по-горе
юридическо лице, че ако в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото решение извърши
друго маловажно нарушение от същия вид, описан в отмененото Наказателно постановление №
35-0001013, издадено на 25.08.2021 г. от Директор на РД „Автомобилна администрация” Плевен
при ИА “АА” към МТИТС София, то ще бъде санкционирано за него.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.
Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за
получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Жалбоподателя А.П. като изпълнителен директор на „Меркурий производство и
пакетаж” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Габрово, улица
„Балкан” № 4, е обжалвал Наказателно постановление № 35-0001013, издадено на 25.08.2021
г. от Директор на РД „Автомобилна администрация” Плевен при ИА “АА” към МТИТС
София, с което за нарушение по чл. 76, ал. 7, т. 3, б. „А” от Наредба № 33/03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, на
представляваното от същата дружество е била наложена имуществена санкция в размер на
сумата от 200 лева, на основание чл. 105 от ЗАвП. По съображения, изложени в подадената
жалба и развити в рамките на проведеното по делото съдебно заседание посредством
процесуален представител, който е упълномощил според предвидения за това ред,
жалбоподателя е счел наказателното постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал
като такова с искания за неговата отмяна, заедно с всички законни последици, които
произтичат от това. Последните включват и разноски, заплатени на този процесуален
представител, чието присъждане се иска въз основа на предвиденото в ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, което
придружава подадената жалба до съда, от същата е направено предложение за оставяне на
жалбата без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление
като правилно и законосъобразно.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателя А. П. е изпълнителен директор на „Меркурий производство и
пакетаж” АД, ЕИК *********, което дружество притежава лиценз за вътрешни товарни
превози № 10522, издаден на 14.05.2016 година и валиден до 13.05.2026 година.
На 12.08.2021 година, в сградата на ОО „АА” – Габрово, находяща се на ул. „Стефан
Караджа” № 5 в същото населено място, служители на РД “АА” Плевен осъществили
проверка на дружеството във връзка с осъществяваната дейност по издадения лиценз за
превоз на товари. Въз основа на данните, отразени в проверената писмена документация, те
са установили, че дружеството не е доказало финансова стабилност чрез представяне на
справка Приложение № 3 към чл. 7, ал. 8 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България с приложени документи
съгласно чл. 7, ал. 8, т. 1 от същата Наредба всяка година, в десет дневен срок от
заверяването на годишния финансов отчет за последния период от регистриран одитор – до
04.07.2021 г. По повод на така направените констатации на 12.08.2021 година в личното
присъствие на жалбоподателя Илиана П., против дружеството е бил съставен (а
впоследствие – и връчен на същата) акт за установяване на административно нарушение по
чл. 76, ал. 7, т. 3, б. „А” от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България. Въз основа на този акт е издадено и
описаното по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по
настоящото дело.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна :
Данните, отразени в разписката към приложения на л. 11 екземпляр на наказателното
постановление водят до заключение, че то е получено от жалбоподателя на 02.09.2021
година. Жалбата против него е постъпила в Районен съд Габрово на 08.09.2021 година, или
преди края на предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седем дневен срок за обжалване,
започнал (според правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня,
следващ датата за неговото получаване. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че
е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а
разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на това
1
постановление.
От данните, които се съдържат в приложените доказателствени материали, е видно,
че се касае за едно формално нарушение, което законодателно не е обвързано с настъпване
на определен вредоносен резултат. След като това е така, а по делото няма данни, които да
сочат, че представляваното от жалбоподателката дружество е било санкционирано за други
(в т.ч. и сходни) нарушения по ЗАвП, може да се приеме, че осъществяването на самото
нарушение се дължи по-скоро на пропуск във връзка със своевременното изпълнение на
предвиденото задължение за подаване на документи, удостоверяващи финансова стабилност
в сочения с чл. 76, ал. 7, т. 3, б. „А” от Наредба № 33/03.11.1999 г. срок, а не на поведение,
което е свързано със съзнателно и/или умишлено неспазване на определеното време за него.
Нито едно от посочените обстоятелства, както и извършеното (макар и със закъснение)
изпълнение на задължението, не е било подложено на обсъждане от наказващия орган,
който поради това явно не е и изпълнил в необходимия обем задължението си да прецени
дали дали описаните в акта действия са довели до маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на закона. А основанията за това са били налице, тъй като описаните
по-горе обстоятелства установяват една по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с тази при други такива от неговия вид,
която се допълва и от факта, че (дори в нейния минимален размер) определената за
нарушението имуществена санкция от 200 лева се явява завишена с оглед на тях. При тези
обстоятелства, които са обосновавали заключение за маловажен случай на административно
нарушение, наказващия орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да
предупреди нарушителя, че при повторен случай на такова ще го накаже. След като не го е
сторил, още повече и без да е извършил задължителната за него (съобразно приложимото ТР
№ 1 от 12.12.2007 година по т.н.д. № 1/2005г. на ВКС на РБ, НК) проверка за наличие или
липса на маловажност по същество, той е издал един незаконосъобразен акт, който подлежи
на отмяна именно поради това.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление ще следва да се отмени. Въпреки това и независимо от направеното искане за
присъждане на разноски, намери, че същото не би могло да се удовлетвори, тъй като
представените в негова подкрепа писмени доказателства (договор за правна защита и
съдействие от 21.01.2022 г., приложен на л. 32) не съдържат данни за конкретна сума,
заплатена от дружеството във връзка с упълномощаване на процесуален представител –
адвокат от АК Габрово, който го е представлявал в рамките на производството по
настоящото дело.
2