РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Перник, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500369 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 809 от 17.07.2022 г., постановено по гр.д. № 5035/2020 г.
Районен съд - Перник е отхвърлил предявения от В. Г. Г., ЕГН ********** и
А. Г. П., ЕГН **********, и двете чрез адв. Г. Т. К. от САК със служебен
адрес: ***, Адрес за призоваване и съобщения: *** иск срещу Е. В. С. - Г.,
ЕГН: **********, да бъде признато за установено по отношение на ищците,
че ответницата Е. В. С. – Г. не е собственик над размера на притежаваните от
нейния праводател А. Й. С., ЕГН ********** 1/90 ид. ч., придобити по
наследство, от процесния недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор № 37174.9.131, находящ се в ***, община ***, област*** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -
18-1170/ 28.05.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: *** с площ
на поземления имот 1487 кв.м., трайно предназначение на територията -
земеделска, с начин на трайно ползване : Ливада, категория на земята: 10, с
номер по предходен план: ***, при съседи на поземления имот скица: имот с
идент. № 37174.9.130, имот с идент. № 37174.9.136, имот с идент. №
37174.9.135, имот с идент. № 37174.9.134, имот с идент. № 37174.9.132 и
имот с идент. № 37174.888.9901, както и да бъде отменен на основание
чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
на основание давностно владение и наследство № ***, том ***, рег. № ***,
1
дело 46/ 2020г. на нотариус В.Д., рег. № ***при PC-Перник, който акт е
вписан в Служба по вписванията - Перник под Акт№ ***, том ***, дело ***/
2020г. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на страните са възложени
разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна
жалба от В. Г. Г. и А. Г. П. чрез адв. Г. Т. К., с която се обжалва решението на
първоинстанционния съд като неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалноправните и процесуалноправните норми. На първо
място са наведени твърдения, че първата инстанция е взела предвид, обсъдила
е и е обосновала обжалваното решение с изслушаните по делото свидетелски
показания, които са допуснати при режим на довеждане от ответника по
формулирано от същия с отговора на исковата молба искане, като допълва, че
това искане е направено след изтичане на преклузнвння срок за ангажиране на
доказателства по делото. Твърди се, че ответникът е подал отговор на
исковата молба след изтичане на законоустановения едномесечен срок за
това. Сочи, че ако в разрез с процесуалната преклузия на закона, искането за
допускане на свидетели от страна на ответника е уважено и същите бъдат
разпитани по делото, това обстоятелство не променя процесуална
допустимост на доказателственото искане - извършените от съда процесуални
действия по разпит на доведените от ответната страна свидетели са в грубо
противоречие на съдопроизводствените правила. Намира, че същото
неминуемо води до очевидна неправилност на съдебното решение, като
такова постановено при съществено нарушение на процесуалния закон - още
повече, че именно и единствено свидетелските показания, изслушани в разрез
с процесуалните правила са мотивирали изхода на спора при постановяване
на обжалваното решение. На следващо място са наведени твърдения, че
районния съд е постановил решението си като не е обсъдил всички направени
от страните доводи, заедно е излагане на съображения кон от тях намира за
неоснователни и защо. Сочи, че в хода на първоинстанционното
производство решаващият съдебен състав не е успял да изясни правилно
делото от фактическа страна, като причини за това се посочва от една страна -
процесуално незаконосъобразно събрания по делото доказателствен
материал, а от друга страна - липса на задълбочено и всеобхватно изследване
на всички предоставени по делото доказателства, т.е. включително тези
предоставени от ищеца. С жалбата са наведени твърдения, че ангажираните
от страна на ищците доказателства /вписаните в общинска служба земеделие
договори за наем за имота/ безспорно сочат, че твърденията на свидетелите не
могат да бъдат възприети като достоверни като се установява, че през
претендирания период на давностно владение имотът се е ползвал от
арендатор по силата на договор за наем на земеделска земя, което на свой ред
изключва личното непосредствено владение от страна на А. С. и неговите
праводатели. В продължение се сочи, че както материалното право, така и
съдебната практика по тълкуването и прилагането му са безпротиворечиви, че
когато след смъртта на общия наследодател един от наследниците му ползва
2
целия имот, то той е владелец на собствената си идеална част от имота и
държател на идеалните части на останалите сънаследници. Допълва, че за да
се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на
давностния период да стане негов собственик, този сънаследник следва да
отблъсне владението на останалите сънаследници, т.е. той следва да доведе до
знанието им намерението да свои имота. Намира, че и в настоящото
производство, за да бъде прието, че А. С. е придобил процесния имот на
основание давностно владение не е достатъчно свидетелите да твърдят, че
същият е ползвал и поддържал наследствения имот през последните 10, 20
или повече години, а е необходимо да се докаже и че А. С. в качеството му на
сънаследник е извършил действия, с които от една страна е обективирал
спрямо останалите сънаследници намерението да владее техните идеални
части за себе си и от друга страна е отблъснал владението на останалите
сънаследници върху притежаваните от тях идеални части. По подробно
изложени съображения се моли съда да отмени изцяло първоинстанционното
решение, като постанови ново, с което да бъде уважен предявения иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, ведно с формулираното искане от
страна на въззивния жалбоподател по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Прави се искане
на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство
№***, том ***, per. № ***, дело 46/ 2020г. на нотариус В.Д., peг. № ***при
PC-Перник, който акт е вписан в Служба по вписванията - Перник под Акт№
***, том ***, дело 1087/ 2020г. Прави се искане за присъждане на сторените
по делото разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Е. В. С. – Г., чрез
пълномощника й адв. Д. Б., с който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Твърди се, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено. Твърди се, че първата
инстанция е постановила акта си правилно и в съответствие със събрания в
хода на производството доказателствен материал. В продължение се сочи, че
по делото категорично е доказано, че А. С. е владял имота, при това
демонстративно, явно и за себе си. С отговора се излагат подробни доводи за
неправилност и неоснователност на наведените с въззивната жалба
твърдения. По изложените съображения се моли съда въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционния акт да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост
от събирането на нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от А. Й. С. – трето
лице помагач на страната на ответника, с който се оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Намира процесното решение за правилно и
законосъобразно, постановено след правилна преценка на събраните по
делото доказателства. Сочи се, че твърденията, наведени с въззивната жалба,
3
че нарушенията са свързани с обстоятелството, че обжалваното Решение е
обосновано на свидетелските показания, защото не било направено такова
искане с отговора са неправилни и неподкрепени с доказателства. Въз основа
на изложеното се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна и недоказана. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства. Моли за присъждане на разноски, без да
представя доказателства за сторени такива, нито списък по чл.80 от ГПК.
В срок е постъпила и частна жалба от Е. В. С. – Г., чрез пълномощника
й адв. Д. Б. против Определение № 357 от 01.02.2023 г., с което Районен съд –
Перник, на осн.чл.248 ГПК е изменил Решение № 809 от 17.07.2022 година,
по описа на Районен съд - Перник, постановено по гр.д.№ 5035/2020 г., в
частта за разноските, като е намалил размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, присъдени в полза на Е. В. С. - Г., като ответник и дължими
от В. Г. Г. и А. Г. П., от 1200,00 (хиляда и двеста) лева, на 600,00 (шестстотин)
лева.
С жалбата са направени оплаквания за неправилност на процесното
определение. Твърди се, че неправилно съдът е приел, твърденията на ищците
и интерпретацията на наредбата за адвокатските възнаграждения, която вече
е с промени, като допълва, че видно от името на същата, разпоредбите й
уреждат възнаграждението на процесуалните представители като в наредбата
е посочен прагът, под който не може да бъде сключван договор за правна
помощ. По изложени съображения се иска отмяна на постановеното
Определение като неправилно.
В дадения срок е постъпил отговор на частната жалба от В. Г. Г. и А. Г.
П. чрез адв. Г. Т. К., с който същата се сочи като неоснователна. Твърди се, че
първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е уважил искането и е
намалил размера на присъдените по реда на чл. 78 ГПК разноски, поради
прекомерност на адвокатския хонорар до предвидения в Наредба №1 от 09
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По
изложените съображения се моли съда да остави депозираната частна жалба
без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.
В срок е постъпил отговор на частната жалба и от А. Й. С.. С отговора
С. изразява становище, че поддържа същата изцяло и моли за отмяна на
постановеното от Районен съд - Перник определение.
Пернишки окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и оплакванията на страните намира за установено следното:
По силата на решение № 3000 / 18.10.1999 година, на ОСЗ-Перник на
наследниците на С.А.М. е било възстановено правото на собственост на
ливада с площ от 1.487 дка, десета категория, в местност *** в землището на
***, представляваща имот № *** при съседи имоти с номера ***, ***, ***,
***.
4
Видно от удостоверение за наследници на С.А.М., бивш жител на село
***, област ***, починал на *** година, с изх. № ***, на длъжностно лице при
с.***, ищците В. Г. Г. и А. Г. П., и третото лице – помагач А. Й. С. се
легитимират като негови наследници.
С нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 46/25.06.2020
година, на нотариус В.Д., с район на действие Районен съд Перник, на
основание наследство и давностно владение третото лице – помагач по спора
А. Й. С. бил признат за собственик на процесния имот.
Впоследствие, въз основа на нотариален акт № ***, ***, рег. № ***,
дело №54/14.07.2020 година, на нотариус В.Д., с район на действие Районен
съд Перник процесният недвижим имот бил продаден от А. Й. С. на отв. Е. В.
С. – Г. за сумата от 20000,00 (двадесет хиляди) лева.
По делото са приети като доказателства удостоверения, че за периода
от 2015 година до 2020 година в Общинска служба земеделие - Перник са
били регистрирани едногодишни договори за наем на процесния имот, с
наемател В.Б. Р. и наемодател - М. Т. А., а за стопанската 2015-2016 година
за същия имот е бил регистриран и друг едногодишен договор за наем със
страни В.Б. Р и Д.М.С..
От разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Р.Г.К. и
И.А.Д. се установява, че процесното място е било обработвано и почиствано
от дядото А. С. А. (починал на ***), бащата - Й.А. С. (починал на ***) и
чичото- К.А. С. (починал на *** година), като след смъртта на баща му
единствено третото лице – помагач А. Й. С. по два пъти в годината е
почиствал мястото.
Те са гледали животни, обработвали са го и са го поддържали повече от
30 години. След смъртта на баща му през ***година, единствено А. С. по два
пъти в годината е почиствал мястото, само той е осъществявал фактическа
власт върху имота, като свидетелите са категорични, че други лица не са
полагали грижи за имота, както и не са идвали и не са оспорвали владението
на посочените лица.
Твърдят, че никога процесния имот не е бил отдаван и реално ползван
от трети лица под наем или аренда.
Районният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание
чл.124 от ГПК и искането по чл.537, ал.2 от ГПК. Приел е за установено, че
5
праводателят на ответницата - третото лице – помагач се е легитимирал като
собственик на процесния имот с нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 от
ГПК, който се ползва с доказателствена сила, която ищците не са съумели да
оборят по надлежния ред. Не било доказано, че праводателят на ответницата
не е установил владение върху процесния имот, нито прекъсване на давността
и съответно на придобивната давност за даден период. И доколкото
праводателят на ответницата е бил собственик на продадения имот, то
извършената разпоредителна сделка, изповядана с нотариален акт № ***, том
***, рег. № ***, дело № 54/14.07.2020 година, на нотариус В.Д., с район на
действие Районен съд Перник, с която процесният недвижим имот е бил
продаден от третото лице – помагач А. Й. С. на ответницата Е. В. С. – Г. се
явявала действителна и е произвела вещно – транслативен ефект.
Въззивният съд приема обжалваното първоинстанционно решение
за валидно и допустимо, поради което е длъжен да извърши проверка за
неговата законосъобразност, с оглед наведените във въззивната жалба
оплаквания.
Предмет на разглеждане пред районния съд е установителен иск, с
който се цели да се разреши възникнал правен спор между страните относно
принадлежността на конкретно вещно право и да се установи със сила на
пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между
спорещите страни по повод вещта, обект на оспорваното право.
Спорно в настоящия случай е правото на собственост върху
процесния недвижим имот, над размера на притежаваните от праводателя на
ответницата – третото лице-помагач А. Й. С., ЕГН ********** 1/90 ид. ч.,
придобити по наследство, а именно: поземлен имот с идентификатор №
37174.9.131, находящ се в ***, община ***, област ***по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18-1170/ 28.05.2018г.
на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: *** с площ на поземления имот
1487 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на
трайно ползване: ливада, категория на земята: 10, с номер по предходен план:
***, при съседи на поземления имот скица: имот с идент. № 37174.9.130, имот
с идент. № 37174.9.136, имот с идент. № 37174.9.135, имот с идент. №
37174.9.134, имот с идент. № 37174.9.132 и имот с идент. № 37174.888.9901,
над
От събраните по делото гласни и писмени доказателства въззивният
съд счита, че районният съд е достигнал до правилен и обоснован извод за
неоснователност на предявения иск.
В настоящия казус е предявен отрицателен установителен иск по
чл.124 от ГПК - за отричане на собственически права върху недвижим имот
6
на основание наследство и давност от С.А.М., починал на *** година, като
ищците не легитимират правото си на собственост въз основа на нотариален
акт.
Ответницата е противопоставила възражение за придобиване
правото на собственост върху имота на основание покупко – продажна сделка
и се е легитимирала с нотариален акт № ***, том *** рег. № ***, дело №
54/14.07.2020 година.
Същата е предхождана от снабдяване от третото лице – помагач А.
С. (наследник на починалия С. М.) с констативен нотариален акт № ***, том
*** рег.№ ***, дело № 46/25.06.2020 година, на нотариус В.Д., с район на
действие Районен съд Перник, който го легитимира като собственик на
процесния имот, на основание наследство и давностно владение.
Удостоверените с цитирания констативен нотариален акт права са
оспорени от ищците, а наследствения характер на процесния имот - от
третото лице - помагач.
Предвид обстоятелството, че ищците не разполагат с документ за
собственост върху процесния имот, но оспорват легитимиращия нотариален
акт на ответника и този на третото лице - помагач, съгласно приетото в
Тълкувателно Решение № 11/12 от 21.03.2013 година, на ОСГК, в качеството
си на оспорваща страна те не носят тежестта да докажат несъществуването на
признатото от нотариуса право. Предвид характера на предявения
установителен иск - отрицателен, ответницата и третото лице-помагач следва
да докажат претендираните от тях и отричани от ищците самостоятелни
права върху процесния имот, породени от наследствено правоприемство и
изтекла давност.
Предвид събраните по делото доказателства, настоящият състав
намира, че ответницата и третото лице – помагач са провели успешно
доказване на констатациите на нотариуса, като ищците не съумяха да
опровергаят констатациите и фактите, обуславящи посоченото в нотариален
акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 46/25.06.2020 година, на нотариус
В.Д., с район на действие Районен съд Перник, който легитимира А. С. като
собственик на процесния имот, на основание наследство и давностно
владение.
Придобивната давност е един от способите за възникване на правото
на собственост върху конкретно определена вещ, чийто фактически състав е
регламентиран в разпоредбата на чл.79 от ЗС. Последният, в хипотезата на
недобросъвестно владение по чл.79, ал.1 от ЗС включва като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл.68, ал.1 от ЗС, тоест фактическо упражняване съдържанието на това право.
7
От показанията на разпитаните свидетели, разгледани в поотделно и
в съвкупност се установява по категоричен начин, че А. С. единствен е
останал да живее след смъртта на неговите праводатели - дядо му, баща му и
чичо му, след 2013 година в процесния имот. Касае се за период над 10
(десет) години, през който е упражнявал фактическа власт върху имота, като
го е поддържал и подобрявал, присъединявайки и продължавайки владението
на своите праводатели, като обективно и демонстративно го е своил. Това
владение не се установи да е било обезпокоявано или да са извършвани от
ищците или трети лица действия, които да го смущават или оспорват.
Придобивната давност е винаги неизгодна последица от бездействието
на правоимащия. Но тя е оправдана и може да настъпи само тогава, когато
правоимащият може да упражни правото си в защита на собствеността,
въпреки неговото бездействие (реш. № 31/ 1971 г., ОСГК). Като елемент от
придобивната давност упражняваното владение трябва да е спокойно (да не е
установено с насилие); явно (фактическата власт да е упражнявана така, че
всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, да не е установено
по скрит начин); постоянно (упражняването му няма случаен характер, а е
израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното
владение на други лица); непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в
частност за период, по-дълъг от шест месеца), като се съобразява
презумпцията на чл. 83 ЗС и несъмнено (да няма колебания, че владелецът
държи имота за себе си).
След като основанието, на което е придобита фактическата власт,
признава правата на собственика, налице е не владение, а държане, при което,
за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо да се
предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да
се демонстрира намерението да се придобие имота за себе си, като тези
действия следва да са доведени до знанието на собственика. В противен
случай презумпцията на чл. 69 ЗС (предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго) следва да се счита за
опровергана и съответно не е налице владение.
Според трайно установената съдебна практика по приложението на
разпоредбата на чл.79 ЗС, за да се осъществи предвидения придобивен способ
не е необходимо владението да е установено на правно основание, доколкото
по естеството си този придобивен способ е оригинерен и установяването на
фактическата власт не е свързано с притежавано преди това право на
8
собственост от друго лице. Т.е. без значение е как е установено владението –
на основание предварителен договор или дори без основание, с оглед на
отпаднало или нищожно основание, предоставянето му от собственика или
без такова. Достатъчно е владението да е продължило повече от 10 години.
Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на
правно основание (т.нар. завладяване), то според презумпцията на чл.69 от ЗС
се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си,
т.е има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по
давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за
своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на
фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане.
След като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху
недвижим имот, предполага се до доказване на противното, че упражнява
тази фактическа власт трайно и непрекъснато и не е необходимо да се
повтарят във всеки момент действия, чрез които се проявява намерението на
владелеца да държи вещта като своя (напр. обработване, облагородяване,
поставяне на ограда и др.). Фактическата власт върху имота може да се
упражнява и чрез периодични посещения в имота, както е сторено в случая.
Наред с горното, не е установено и осъществяване от трето лице на
такова действие, което явно и категорично да е препятствало преди завеждане
на иска възможността на владелеца да упражнява занапред фактическата
власт върху имота.
В случая третото лице-помагач е придобило собствеността върху
процесния имот, присъединявайки към своето владение владението на
праводателя и позовавайки се на давността, като вещното право се признава
да е придобито само от онези, които са заявили или явно демонстрирали
действия, че присъединяват своето владение към владението на
наследодателя и се позовават на изтеклата давност (решение № 60094/
21.01.2022 г., постановено по гр.дело № 4131 / 2020 година ВКС, ІІ г.о.).
От показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът изцяло
цени, като безпристрастни и обстойни, се установява по несъмнен начин, че
праводателите на третото лице - помагач последователно до смъртта си са
упражнявали фактическа власт върху процесния имот, като са го поддържали
и подобрявали, а владението им се е присъединявало към следващия, като
след смъртта на бащата на А. С. през ***година, последният го е продължил и
9
присъединил явно и необезпокоявано повече от десет години, със знанието и
непротивопоставянето на ищците или трети лица, които не са го смущавали
или оспорвали, след което имотът е бил надлежно придобит от ответницата,
като прехвърлен от третото лице-помагач възмездно, чрез изповядване на
нотариална сделка за покупко-продажба.
Горното обуславя извода за успешно осъществен фактически състав
на давностното владение по отношение на претендираната с исковата молба
част от процесния недвижим имот от страна на праводателя на ответника,
което се намира в правно и фактическо съответствие с удостовереното от
нотариуса придобиване на права от третото лице – помагач в констативния
нотариален акт обем и на посоченото в него придобивно основание – давност
и наследствено правоприемство. Наред с горното, ищците не установиха, че
те са придобили права на собственост върху имота по силата на документ за
собственост, придобивна давност или наследствено правоприемство, т.е. не
са извели и успешно доказали претендираните си права нито на оригинерно,
нито на деривативно основание, като отречените от тях придобити права от
третото лице–помагач и ответницата се доказаха от последните.
Ето защо съдът приема, че третото лице – помагач е демонстрирал
спрямо останалите съсобственици завладяването на тези права по отношение
на имота преди повече от десет години лично и чрез присъединеното
владение на праводателя му, след което го е прехвърлил на ответницата.
Видно от показанията на разпитаните свидетели, които съдът
приема за единни и непротиворечиви, произхождащи от незаинтересовани от
изхода на делото лица (съседи на имота), процесният имот никога не е бил
обработван от арендатор, нито от другиго, освен от третото лице-помагач и
неговия праводател, поради което съдът ги кредитира и счита, че
опровергават изложеното в представения от ищците по делото аренден
(наемен) договор, като същият не е произвел действие.
С оглед съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции относно
неоснователността на иска по чл.124 от ГПК и искането по чл.537, ал.2 от
ГПК , обжалваното решение следва да се потвърди, като жалбоподателите
бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата Е. В. С. – Г. сумата от 1200,00
(хиляда и двеста) лева, представляваща направени разноски във въззивното
производство, съгласно своевременно представен списък по чл.80 от ГПК.
Третото лице - помагач А. Й. С. е поискал присъждане на
разноски, но не е представил доказателства за извършването им, нито
надлежен и своевременен списък по чл.80 от ГПК, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани.
По искането с частната жалба от ответницата Е. В. С.-Г., чрез адвокат Д.
10
Б. за отмяна на определението, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е
изменено решението на районния съд в частта за присъдените разноски, като
същите са редуцирани от 1200 лева на 600 лева, настоящият съдебен състав
счита, че по аргумент и аналогия от чл.7, ал.5 и ал.6, вр.чл.7, ал.2, т.3, вр.чл.2,
ал.5 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения,
приложим за настоящия казус по субективно съединените искове, когато се
касае за защита на интерес, свързан с установяване или отричане на право на
собственост върху недвижим имот и/или за разваляне на договори, свързани с
него, размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определя въз
основа на пазарната оценка на процесния имот (в случая продажната цена по
договора е 20 000 лева, т.е. хонорарът следва да възлиза на сума над 1200
лева), но не по-малко от 1500 лева. Пред ПРС и ПОС на процесуалният
представител на ответницата са били заплатени два хонорара по 1200 лева,
т.е. под установения минимум, но след като така е било поискано от страната,
следва да се удовлетвори в посочения от него размер.
Наред с горното, Наредба № 1 залага минимум на адвокатско
възнаграждение, под който не следва да се преминава, което означава, че с
оглед на конкуренцията на свободния пазар на стоки и услуги, качеството на
оказаната адвокатска помощ и индивидуалното договаряне между клиент и
адвокат, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния казус
определената и платена сума от 1200 лева по двата субективно съединени
иска – за всяка една съдебна инстанция адекватно и съразмерно отговаря на
обема и характера на свършената работа от процесуалния представител на
ответника.
Ето защо частната жалба, подадена от Е. В. С. – Г., чрез
пълномощника й адв. Д. Б. против Определение № 357 от 01.02.2023 г., с
което Районен съд – Перник, на осн.чл.248 ГПК е изменил Решение № 809 от
17.07.2022 година, по описа на Районен съд - Перник, постановено по гр.д.№
5035/2020 г., в частта за разноските, като е намалил размера на разноските за
адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на отв.Е. В. С. - Г. и дължими
от В. Г. Г. и А. Г. П., от 1200,00 (хиляда и двеста) лева, на 600,00 (шестстотин)
лева, следва да бъде уважена, като определението на ПРС следва да се отмени
в отхвърлената част за сумата над 600 лева, до първоначално предявената и
присъдена сума от още 600 лева.
Мотивите, изложени от въззивния съд по частната жалба, касателно
разноските за размера на адвокатското възнаграждение пред ПРС, следва да
се считат за релевантни и по отношение на присъдения размер от 1200 лева в
полза на въззиваемата страна за платен адвокатски хонорар пред ПОС.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 809 от 17.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 5035/2020 г. Районен съд – Перник.
ОТМЕНЯ Определение № 357 от 01.02.2023 г., с което Районен съд
– Перник, на осн.чл.248 ГПК е изменил Решение № 809 от 17.07.2022 година,
по описа на Районен съд - Перник, постановено по гр.д.№ 5035/2020 г., в
частта за разноските, като е намалил размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, присъдени в полза на отв.Е. В. С. - Г. и дължими от В. Г. Г. и
А. Г. П., от 1200,00 (хиляда и двеста) лева, на 600,00 (шестстотин) лева,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Г. Г. и А. Г. П. солидарно
да заплатят на Е. В. С. - Г. сумата в размер на 1200,00 лева (хиляда и двеста)
лева, представляваща разноски в производството пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА В. Г. Г. и А. Г. П. да заплатят на Е. В. С. – Г. сумата от
1200,00 (хиляда и двеста) лева, представляваща направени разноски във
въззивното производство пред Окръжен съд Перник.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач, на
страната на ответника - А. Й. С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12