№ 18358
гр. София, 23.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110143382 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. К. С., ЕГН: **********, Р. Г. С. и К. Г. С.,
ЕГН: **********, и тримата чрез адв. В. С. от САК, със съдебен адрес: ****************,
партер, срещу В. К. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *******************, с която
са предявени искове за следното:
Да се осъди ответника да заплати на ищците следните суми:
- сумата от 7200 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
съсобствения на страните недвижим имот – апартамент № 77, находящ се в **************,
за периода от 22.07.2020 г. до 22.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 02.08.2023 г., до окончателното изплащане;
- сумата от 1277,49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.07.2020 г. до
22.07.2023 г.;
- сумата от 1522,51 лв., представляваща заплатени от ищците суми на **************** за
доставена от дружеството топлинна енергия в съсобствения на страните недвижим имот –
апартамент № 77, находящ се в **************, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.08.2023 г., до окончателното изплащане.
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове, но
ищците не са посочили дали посочените суми се претендират в условията на активна
солидарност – в който случай следва да обосноват основанието за възникването , или в
условията на разделност – в който случай следва да посочат конкретния размер на
вземанията, които претендира всеки ищец, т.е. всеки ищец следва да индивидуализира
претенциите си (главници и лихви) по размер.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131
ГПК е подал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу първоначалните ищци
за следно:
Да приемете за установено по отношение на А. К. С., Р. Г. С. и К. Г. С., че В. К. С. е
собственик по давностно владение на общо 1/3 идеална част от апартамент № 77, находящ се
в сграда блок № 11-15, вход Г, стаж 4, разположен в ж.к. „***************, който
апартамент е идентичен с процесния **************************, с площ 88,01 кв.м.,
състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено
помещение № 12 и припадащите се 1,247 % идеални части от общите части на сградата.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Съдът намира, че искането на ищеца за допускане на съдебно-оценителна експертиза със
задачи, поставени в исковата молба е допустимо, относимо и необходимо, поради което
същото следва да бъде уважено.
Искането на ищците за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане следва да бъде оставено без уважение, тъй като обстоятелствата, които
ще бъдат установявани с него, са отделени от съда за безспорни и ненуждаещи се от
доказване.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил, че част от приложените към исковата
молба копия на документи не са идентични с оригиналите. В тази връзка е направил
доказателствено искане на основание чл. 183 от ГПК ищците да бъдат задължени да
представят техните оригинали. Съдът намира искането за нередовно, доколкото не е посочен
конкретен документ, който ответникът иска да бъдат задължени ищците да представят в
оригинал, поради което на страна следва да бъде дадена възможност да конкретизира
искането си.
Искането на ответника и ищец по насрещния иск за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на четирима свидетели при режим на довеждане е основателно и
следва да бъде уважено, като на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК (доколкото се иска разпит на същите
за едни и същи обстоятелства) следва да бъдат допуснати двама свидетели за установяване
на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба и насрещната искова молба
Искането на ответниците по насрещния иск за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на четирима свидетели при режим на довеждане е основателно и
следва да бъде уважено, като на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК (доколкото се иска разпит на същите
за едни и същи обстоятелства) следва да бъдат допуснати двама свидетели за установяване
на обстоятелствата, посочени в отговора на насрещната искова молба.
Искането на ответниците по насрещния иск за изискване на ч.гр.д. №20221110155021 на
43-ти състав СРС, ч.гр.д. №4656/2020г. на 71-ви състав СРС, ч.гр.д. №8729/2018г. на 41-ви
състав СРС, ч.гр.д №17327/2024г. 77 с-в на СРС е допустимо и относимо, поради което
следва да бъде уважено.
2
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
На основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищците А. С., Р. С. и К. С., в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочат: дали претендират
посочените в исковата молба суми в условията на активна солидарност – в който случай да
обосноват основанието за възникването , или в условията на разделност – в който случай
да посочат конкретния размер на вземанията, които претендира всеки ищец, т.е. всеки ищец
да индивидуализира претенциите си (главници и лихви) по размер. При неизпълнение на
указанията на съда в срок и в цялост исковата молба ще бъде върната, а делото –
прекратено.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от В. К. С. срещу А. К. С., Р. Г. С. и К. Г.
С. насрещен иск.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 23.06.2025 г. от 14:45
ч., за когато да се призоват страните и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и молбата с вх. № 154423/13.05.2024 г. на
ищеца по насрещния иск документи като писмени доказателства по делото, като УКАЗВА
на ищеца по насрещния иск в срок до първото по делото открито заседание да завери за
вярност с оригинала приложените към молбата му с вх. № 154423/13.05.2024 г. документи, в
противен случай същите ще бъдат изключени от доказателствения материл по делото.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване ч.гр.д. №20221110155021 по описа СРС, 43-ти състав,
ч.гр.д. № 4656/2020 г. по описа на СРС, 71-ви състав, ч.гр.д. № 8729/2018 г. по описа на СРС,
41-ви състав и ч.гр.д №17327/2024г. по описа на 77 с-в.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ответника и ищец по насрещния иск В. С. при
режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание за установяване на
обстоятелствата, посочени отговора на исковата молба и насрещната искова молба, като
ОТХВЪРЛЯ искането за събиране на гласни доказателствени средства в останалата му част
на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ответниците по насрещния иск А. С., Р. С. и К.
С. при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание за установяване на
обстоятелствата, посочени в отговора на насрещната искова молба, като ОТХВЪРЛЯ
искането за събиране на гласни доказателствени средства в останалата му част на осн. чл.
159, ал. 2 ГПК.
3
ДОПУСКА съдебно-оценителна експертиза със задачи, поставени в исковата молба.
Определя депозит в размер на 450 лв., вносими от ищците поравно в едноседмичен срок от
получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещото лице инж. *************, която да
бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след
представяне на документ за внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на ответника В. С. най-късно в насроченото съдебно заседание да конкретизира
доказателственото си искане по чл. 183 ГПК като посочи конкретно кои документи иска да
бъдат задължени ищците да представят в оригинал. При неизпълнение на указанията на съда
в срок, искането ще бъде оставено без уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са от А. К. С., Р. Г. С. и К. Г. С. кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове, както следва:
- по чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответника да им заплати сумата от 7200 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения на страните
недвижим имот – апартамент № 77, находящ се в **************, за периода от 22.07.2020
г. до 22.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 02.08.2023 г., до окончателното изплащане;
- по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати сумата от 1277,49 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 22.07.2020 г. до 22.07.2023 г.;
- по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати сумата от 1522,51 лв.,
представляваща заплатени от ищците суми на **************** за доставена от
дружеството и ползвана от ответника топлинна енергия в съсобствения на страните
недвижим имот – апартамент № 77, находящ се в **************, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.08.2023 г., до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на
********************************, със застроена площ от 88,01 кв.м., състоящ се от две
стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, заедно с прилежащо към него избено
помещение № 12 и припадащите се 1,247 % ид.ч. от общите части на сградата, при следните
квоти: 2/3 ид.ч. за ответника В. С. и по 1/9 ид.ч. за всеки от ищците А. С., Р. С. и К. С..
Правото на собственост върху процесния недвижим имот било придобито от
***************** К. С. и В. К. С. по силата на нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
Закона за териториалното и селищно устройство № 119, том V, нот. дело № 919 от 19.07.1978
г. на I-ви нотариус при Софийски районен съд. След смъртта на ***********. на 24.09.2007
г. същият оставил за свои наследници по закон ищците А. С. – съпруга, Р. С. – дъщеря и К.
С. – син. На 22.12.2008 г. с нотариален акт № 188, том V, на нотариус ***************, с
рег. № 276 в НК, ************** дарила своята 1/3 ид.ч. от имота на ответника В. С..
4
Ищците твърдят, че съсобственият на страните имот се ползва изцяло и само от ответника
В. С., който живеел там и единствен той имал ключ за имота. Твърдят, че са изпратили
нотариална покана до ответника, връчена му на 22.07.2020 г., с която са предявили
претенции за заплащане на обезщетение за ползването, от което са лишен, в размер на 200
лв. месечно. Твърдят, че до настоящия момент ответникът не е оспорвал задължението си,
но не е и заплащал дължимото обезщетение. Ето защо считат, че ответникът им дължи
обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения на страните недвижим имот в
размер на 7200 лв. за периода от 22.07.2020 г. до 22.07.2023 г. Освен това, независимо, че
единствено ответникът е ползвал процесния недвижим имот, същият не е заплащал на
**************** стойността на потребената в имота топлинна енергия, поради което
ищците, в качеството им на съсобственици, били осъдени да заплатят на посоченото
дружество следните суми: по ч. гр. д. № 4656/2020г. по описа на Софийски районен съд, 71-
ви състав, сумите в размер на по 220,73 лв. за всеки ищец или общо в размер на 662,19 лв. и
по ч.гр.д. № 8729/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 41-ви състав, както и 42,78
лева съдебна такса или общо в размер на 860,32 лв., като посочените суми били заплатени от
ищците. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендират разноски.
С отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез
пълномощника си оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Излага
подробни доводи за нередовност на исковата молба. Не оспорва изложените в исковата
молба твърдения, че той живее в процесния имот, както и че ищците не живеят в него и не
го ползват от години и по-конкретно от края на м.08.2012 г. Оспорва ищците да притежават
право на собственост върху процесния апартамент, т.е. да е налице съсобственост между
страните. Претендира, че е придобил правото на собственост върху заявените от ищците
идеални части от имота на основание давностно владение, осъществено в периода от
01.09.2012 г. до момента. В тази връзка твърди, че след смъртта на **********., ищците са
продължили да живеят в процесния апартамент още 4-5 години, като през 2010 г. са си
купили друг и в края на м.08.2012 г. са се изнесли от процесния. Твърди, че тогава изрично
им заявил, че могат да вземат от процесния апартамент каквото още поискат и че занаправед
той е единствено негов, а ищцата А. С. му отговорила, че каквото им е трябвало са си го
взели, а останалото може да бъде изхвърлено. Твърди, че след изнасянето на ищците, е
сменил бравата и ключалката на жилището, като изрично предупредил ищците, че няма да
им даде ключ от новата брава. Излага твърдения, че след изнасянето им, ищците не са
идвали в имота като собственици, а единствено да посетят майка му, след предварително
съгласуване с него. На следващо място възразява, че ищците не са го канили да им предаде
ползването на апартамента, както и да им плаща обезщетение, в случай, че само той го
ползва. Поддържа, че претенцията за заплащане на обезщетение е неоснователна, тъй като
ищците едва с исковата молба заявили както права по отношение на апартамента, така и
искане да бъдат обезщетени за ползването, от което са лишени. В тази връзка твърди, че до
момента ищците не са го канили да им плаща обезщетение. Твърди, че размерът на
претендираното обезщетение е многократно завишен. На следващо място твърди, че
5
задълженията към **************** възникват по силата на сключен договор и ако ищците
не са били сключили такъв, то е следвало да защитят правата си, включително и в съдебния
процес. Оспора дължимостта на мораторна лихва като твърди, че с оглед неоснователността
на иска за главница неоснователна се явява и претенцията за мораторна лихва, а отделно от
това оспорва и началния момент от който дължи същата. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Предявен е насрещен иск от В. К. С. срещу А. К. С., Р. Г. С. и К. Г. С. с правно основание
чл. 124, ал. от ГПК, за признаване за установено в отношенията между съраните, че ищецът
е собственик на 1/3 ид. ч. от апартамент № 77, находящ се в **************, на основание
давностно владение.
Ищецът по насрещния иск твърди, че през 1978 г. той, брат му ***********. и майка му
************ били признати за собственици на процесния апартамент № 77, находящ се в
сграда блок № 11-15, вход Г, стаж 4, разположен в ж.к. „***************, който апартамент
е идентичен с процесния **************************, с площ 88,01 кв.м., състоящ се от
две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение №
12 и припадащите се 1,247 % идеални части от общите части на сградата, а на 22.12.2008 г.
майка му ************ му е дарила правото на собственост върху притежаваната от нея 1/3
ид.ч. от имота. Твърди, че брат му **********., който притежавал 1/3 ид.ч. от имота, е
починал на 24.09.2007 г., като оставил за свои наследници по закон А. К. С., Р. Г. С. и К. Г.
С.. Излага твърдения, че е придобил правото на собственост върху наследените от
наследниците на брат му идеални части от имота на основание давностно владение,
осъществено в периода от 01.09.2012 г. до момента. Твърди, че след смъртта на брат му
**********., неговите наследници са продължили да живеят в процесния апартамент още 4-
5 години, като през 2010 г. са си купили друг и в края на м.08.2012 г. са се изнесли от
процесния, където останали да живеят той и майка му. Твърди, че тогава изрично им заявил,
че могат да вземат от процесния апартамент каквото още поискат и че занаправед той е
единствено негов, а ищцата А. С. му отговорила, че каквото им е трябвало са си го взели, а
останалото може да бъде изхвърлено. Твърди, че след изнасянето на ответниците по
насрещния иск, е сменил бравата и ключалката на жилището, като изрично предупредил
последните, че няма да им даде ключ от новата брава. Излага твърдения, че след изнасянето
им, ответниците по насрещния иск не са идвали в имота като собственици, а единствено да
посетят майка му, след предварително съгласуване с него. С оглед изложеното, поддържа, че
считано от 01.09.2022 г. се легитимира като изключителен собственик на целия апаратмент.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
С отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците по насрещния
иск чрез пълномощника си оспорват предявения иск като неоснователен. Оспорват
твърдението на ищеца, че от края на м.08.2012 г. ответниците са се преместили в друг
апартамент. В тази връзка твърдят, че са живяли в процесния имот и са ползвали една стая
от апартамента, която и до настоящия момент своят и ползват. Излагат твърдения, че през
6
учебната 2011/2012 г. и 2012/2013 г. Р. С. е посещавала училище в ж.к. Люлин, а К. С. е
посещавал детска градина, като адресът им на местоживеене бил именно процесния имот,
което доказвало, че към края на м.08.2012 г. ответниците са живеели в имота. На следващо
място оспорват ищецът да им е заявявал, че занапред имотът е само негов. Твърдят, че през
2017 г. дъщерята на ищеца се е свързала с тях, за да наеме от тях стаята, която те ползват в
имота, но след разговори не са постигнали съгласие и вещите им не били изнесени и до днес
и стаята е останала в тяхно владение. Твърдят, че през годините са ходили в имота
многократно, като са влизали със собствения си ключ, а бравата не е била сменяна. Твърдят,
че ищецът не ги е уведомявал, че е сменял бравата, нито е отказвал да им предостави ключ,
защото бравата не е била сменена. Сочат, че когато са ходили в имота са отключвали с
техния си ключ и не са имали проблем с бравата. В някои от случаите в имота е била бабата
************, но не им е отключвала тя вратата, а в други от случаите в имота е нямало
никой. Оспорват А. С. да е овластявала ищеца да изхвърля вещите им от апартамента, а
напротив многократно са ходили в имота, за да оставят едни вещи и да взимат други.
Твърдят, че с нотариална покана, връчена на ищеца на 22.07.2020 г., са му отправили
предложение да закупи техните ид.ч., респ. те да изкупят неговите, но отговор не последвал.
Твърдят, че срещу страните по делото, в качеството им на собственици на процесния имот,
са били образувани няколко дела от ****************, но в нито едно от тях ищецът В. С.
не се е противопоставил и не е имал против ответниците, в качеството им на съсобственици,
да заплащат всички суми, на които са били осъдени съобразно притежаваната от тях ид. част
от имота. На следващо място, твърдят, че редовно са заплащали данък сгради и такса смет за
имота, докато ищецът – не и не е демонстрирал намерението си за своене. Излагат
съображения, че не са налице действия на ищеца, които по явен и недвусмислен начин да
показват отричането и отблъскването на владението на ответниците. Сочат, че и към
момента партида за ток за имота е на името на наследодателя на ответниците -
***********., което доказвало, че ищецът не е демонстрирал спрямо ответниците, че се
счита за единствен собственик на имота. Ето защо молят съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
I. По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
1. съществуването на съсобственост между страните през исковия период върху процесния
имот при квоти, съобразно твърденията;
2. че вещта се ползва лично от ответника, респ. лишаването му от ползване;
3. писмено поискване за ползване на вещта и покана за плащане на обезщетение, заместващо
реалното ползване;
4. размера на претендираното вземане;
5. обстоятелства, водещи до спиране и прекъсване на погасителната давност;
6. всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.
7
II. По иска с правно основание 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуването на главно
вземане, настъпването на изискуемостта на вземането, изпадането на ответника в забава,
размера на претендираната мораторна лихва и обстоятелства, водещи до спиране и
прекъсване на погасителната давност.
III. По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: своето обедняване,
наличието на обогатяването от страна на ответника с посочените суми, както и наличието на
връзка между обедняването и обогатяването, включително:
1. съществуването на съсобственост между страните през исковия период върху процесния
имот при квоти, съобразно твърденията;
2. че вещта се е ползвала единствено /изключително/ от ответника;
3. че в качеството им на собственици на процесния имот са осъдени да заплатят на
**************** суми, представляващи стойност на доствена в имота топлинна енергия,
/вкл. проведените в тази връзка производства/ и заплащането им от тях;
4. размера на претендираното вземане;
5. обстоятелства, водещи до спиране и прекъсване на погасителната давност;
6. всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания
или възражения, включително, че е придобил правото на собственост върху претендираните
от ищците ид.ч. от имота на основание давностно владение, а именно, че е упражнявал
фактическата власт върху претендираните от ищците ид. ч. от процесния имот постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително за твърдения период с намерението да ги свои
имота, т.е. да придобие собствеността върху тях, както и че е манифестирал спрямо ищците
намерението си за своене на посочените ид.ч. от имота.
IV. По насрещния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на собственост
върху претендираните от ищците ид.ч. от имота на основание давностно владение, а
именно, че е упражнявал фактическата власт върху претендираните от ищците ид. ч. от
процесния имот постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително за твърдения
период с намерението да ги свои имота, т.е. да придобие собствеността върху тях, както и че
е манифестирал спрямо ищците намерението си за своене на посочените ид.ч. от имота.
В тежест на ответниците е да докажат всички факти и обстоятелства, на които основава
своите искания и възражения.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване, че: в периода от 22.07.2020 г. до 22.07.2023 г. единствено ответникът В. С. е
ползвал процесния недвижим имот и ищците А. С., Р. С. и К. С. не са имали достъп до него.
8
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка
с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, на първоначалните ищци – и
препис от отговора на исковата молба, а на ищеца по насрещния иск – и препис от отговора
на насрещния иск и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9