Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 16.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
първи март през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 8292 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба от „А.з.с.н.в.”*** против Д.Г. Р. с ЕГН **********,***..
Твърди
се, че процесните вземания произтичат от Договор за потребителски паричен ***,
сключен между ***в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател, по силата на който кредитора предоставил на
кредитополучателя потребителски паричен
кредит с главница в размер на 5 627,87лв., включваща чиста стойност на
кредита от 4 700лв., комисионна /такса за разглеждане на кредита/ от
235лв. и сума за сключена за Договора еднократна застраховка със
застрахователна премия от 692,87лв. Сочи се, че чистата стойност на кредита от
4 700лв. била преведена по посочена от кредитополучателя банкова сметка ***.10.2015г.,
с което кредитора изпълнил задължението си по договора. Излага се, че съгласно
чл. 7, ал. 1 от ОУ към Договора, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на Договора се олихвявала с фиксирана възнаградителна лихва. Лихвата
се начислявала от датата на отпускане на кредита, като страните договорили
годишен лихвен процент към датата на подписване на Договора в размер на 7,99 %.
Така, към датата на подписване на Договора, страните постигнали съгласие
възнаградителната лихва да е в общ размер на 1 207,98 лв. Сочи се, че
подписвайки Договора, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и
при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били
посочени в погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Или общата
сума, която Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на Договора
била в размер на 6 835,85 лв., която съгласно клаузите на Договора била платима
на 60 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 113,93 лв.,
без последната вноска, която била изравнителна и в размер на 113,98 лв. Първата
погасителна вноска била дължима на 07.11.2015 г., а последната била с падеж на
07.10.2020 г., съгласно погасителния план, неразделна част от Договора, в който
бил посочен размерът и падежът на всяка отделна погасителна вноска. Размерът на
всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от главницата на
отпуснатия кредит и договорната лихвата върху нея към момента на предоставяне
на кредита /чл. 3, ал. 2 от ОУ към Договора/. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ОУ към
Договора, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми,
същият дължал на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни
суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на
360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.
На посоченото основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 101,81лв., дължима за периода от 07.07.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда, която представлявала съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска. Излага се, че страните договорили, че крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 07.10.2020 г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните
вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2,
б. „а“ от ОУ към Договора, съгласно които кредиторът имал право да обяви
всичките си вземания по предоставения кредит, в т. ч. изтекли и непогасени
вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и
комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. Твърди се, че
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост било получено от ответника
на 15.05.2018г.
Твърди се, че на 17.01.2018 г. бил подписан Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата
дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори били сключени между ***и ***по
силата на които вземането на *** от Д.Г.Г., произтичащо от Договор за
потребителски паричен ***одобрен и подписан на 26.10.2015 г., било прехвърлено
в собственост н. ***, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството -
кредитор, което вземане било индивидуализирано в Приложение 1 от 17.01.2018г.
към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
17.01.2018 г.
Навеждат се доводи, че в чл. 4.3. от рамковия договор за
цесия, А.з.с.н.в. в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и
за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което А.з.с.н.в.
имала изрично пълномощно от ***. В изпълнение на поетите договорни задължения и
изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на *** с *** посредством ***,
като пратката била върната към подателя на 02.02.18 г. На ответника било
изпратено и второ Уведомително писмо с ***. от името на ***, посредством ЧСИ П.Г.Д.,
с ***в ***, на който призовкаря не е намерил адреса на длъжника. Към исковата
молба също се прилагали заверени копия от уведомлението за извършената цесия от
страна на *** с ***и с ***, които да бъдат връчени на ответника, ведно е
исковата молба и приложенията към нея
Твърди
се, че кредитополучателят не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която била погасена до подаване на заявлението в съда, е в
размер на 2 281,95 лв., с която са погасени 632,43 лв. възнаградителна лихва, 1
646,17 лв. главница и 3,35 лв. лихва за забава. След датата на входирането на
заявлението в съда за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК нямало плащания по задължението.
Като
следствие от изложеното се претендира да
се признае за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 3 981,70лв., представляваща главница; сумата от 184,02
лв., представляваща договорна лихва за
периода от 07.07.2016г. до 17.01.2018г.; сумата от 101,81 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 07.07.2017г. до 01.09.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.08.2018г. до окончателното изплащане.
При
условия на евентуалност се отправя искане за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати горните суми в полза на ищеца, приемайки,
че с връчване на исковата молба длъжника бил уведомен за настъпване предсрочна
изискуемост на кредита.
Ответникът Д.Г.Г. не е депозирал писмен отговор в
предоставения му срок по чл.131 от ГПК.
Ищецът
е заявил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът обаче намира, че не са налице основанията на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК,
т.к. предявените установителни искови претенции с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК не могат да се приемат за
вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Ето защо искането на ищеца следва да се остави без
уважение и се постанови решение по общия ред.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
Исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд по ч.гр.д.№5769/2018г., поради което се явяват допустими и
следва да се разгледат по същество.
От
представения препис на Договор за потребителски паричен кредит от 26.10.2018г.,
сключен между ***, в качеството на кредитор и ответника Д.Г.Г., в качеството на
кредитополучател се установява, че по силата
на това съглашение кредитора се задължил да отпусне на кредитополучателя потребителски кредит в размер на
4 700лв. Страните уговорили такса за разглеждане на кредита в размер на
235лв. и застраховка към кредита с
еднократна застрахователна премия в размер на 692,97лв. или общо дължима сума за главница в размер на
5 627,87лв. Уговорили също така фиксиран годишен лихен процент в размер на
7,99% и общ размер на уговорената възнаградителна лихва за срока на договора в
размер на 1 207, 98лв. Постигнали са съгласие общо дължимата за връщане
сума, възлизаща на 6 835,85лв. /включваща главница и възнаградителна
лихва/, да бъде погасявана на месечни вноски за период от 07.11.2015г. до
07.10.2010г. в размер на по 113,93лв.
От
изслушаното в о.с.з. на 21.03.2019г. заключение по допуснатата ССЕ, което се
възприема изцяло от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните,
се установява, че уговорената по процесния договор сума в размер на
4 700лв. е била преведена по посочена от кредитополучателя сметка на
26.10.2015г. Установява се също така, че кредитополучателя е заплатил по
договора сума в размер на 2 281,95лв., с която са били погасени 632,43лв.
възнаградителна лихва по вноски с падеж от 07.11.2015г. /първа вноска/ до
07.06.2017г. /двадесета вноска/; 1 646,17лв. главница по вноски с падеж от
07.11.2015г. /първа вноска/ до 07.06.2017г. /двадесета вноска/ и 3,35лв. лихва
за забава. Непогасена е останала главница в общ размер на 3 981,70лв., а
непогасената договорна лихва за периода от 07.01.2017г. до 17.01.2018г. се
изчислява на 184,20лв. Установява се
още от експертното заключение, че лихвата за забавено плащане на неплатените
вноски с падеж от 07.07.2017г. до 07.11.2018г. за период от датата на падеж на
всяка вноска до датата на завеждане на исковата молба се изчислява на 118,56лв.
Установява
се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 20.12.2016г.,
индивидуален договор за цесия от 17.01.2018г. и препис-извлечение от Приложение
№1 към него, че заемодателя ***е прехвърлил на ищеца ***вземанията, произтичащи
от процесния договор за потребителски кредит. Представено е и писмено
потвърждение от цедента за извършената цесия.
От
представения препис на пълномощно, изходящо от ***се установява, че дружеството
е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” да уведоми от името на цедента всички
длъжници по вземания, които са били цедирани с
договора за цесия от 17.01.2018г.
Видно е от
приложените преписи на уведомителни писма, изходящи от ищеца на 29.01.2018г. и 26.04.2018г.
с ***че с тях е било предприето уведомяване на длъжника за извършената цесия на
вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит. Същите
съдържат уведомление от цедента, чрез цесионера, като има позоваване на
соченото по-горе пълномощно от ***. Съдържат и изявление, че поради
неизпълнение на поетите задължения по процесния договор за кредит, всички
вземания, произтичащи от него са изискуеми изцяло и в пълен размер. Видно е, че
писмата са били изпратени на адрес ***. Според приложеното известие за
доставяне и разписка от призовкар при ЧСИ, пратките не са били връчени на
адресата, т.к. на посочената ***.
Видно е от
процесния договор за потребителски кредит от 26.10.2015г., че при подписване на
съглашението кредитополучателя е посочил като свой настоящ и постоянен адрес,
както и такъв за кореспонденция: ***, какъвто е и вписания в ***, според
изготвената за нуждите на настоящото производство справка.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи се в
производството по делото валидно възникнало
облигационно правоотношение между ответника, в качеството на заемател и ***, в
качеството на заемодател по сключен между тях Договор за потребителски ***
Установиха
се елементите на правоотношението и уговорено в тежест на заемополучателя
задължение да върне предоставената му в заем сума от 4 700лв, начислена
такса от 235лв. и застрахователна премия по сключен договор за застраховка по
кредита в размер на 692,87лв. или общо сумата от 5 627,87лв. Устнови се,
че страните по договора са постигнали съгласие и за възнаградителна лихва в
размер на 1 207,98лв. за целия срок на договора, дължима за връщане на
части, като елемент от месечните вноски.
Въз основа
заключението по обсъдената съдебно-икономическа експертиза, съдът приема за
установено, че ответника е погасил вноските с падеж до 07.06.2017г. и не е
извършил други плащания.
С оглед на
това, за кредитора е възникнало правото да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем в съответствие с уговореното в чл.13, ал.2, б.”а” от ОУ към договора.
Безспорно е, че това право не е било упражнено преди цедиране на вземанията в
полза на ищеца с индивидуалния договор за цесия от 17.01.2018г. и е преминало в
патримониума на цесионера.
Съдът
намира, че правото за обявяване на предсрочната изискуемост не е било надлежно
упражнено и от цесионера преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, т.к.
се установи от обсъдените доказателства, че съобщенията за цесията и за
обявяване на предсрочна изискуемост не са били връчени на длъжника, като той
дори не е бил търсен на посочения от него при сключване на договора адрес.
Предвид
горното, съдът приема, че към датата на входиране на заявлението, процесните
вземания не са били изискуеми в претендираните размери.
Ето защо, исковите
претенции с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240,
ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и следва да се
отхвърлят като такива.
С оглед
изхода на спора по установителните искови претенции, съдът следва да разгледа и
предявените при условия на евентуалност осъдителни искове.
Тук съдът
съобрази, че в хода на производството по делото са лично връчени на ответника,
както съобщението за цесия, така и изявлението за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит, като са били налице и
материално-правните предпоставки за настъпването й. Това следва да бъде
съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.
С оглед горното,
съдът счита, че ответника дължи на ищеца произтичащите от процесния договор за
кредит вземания, които се установиха, че са за непогасена главница в размер на
3 981,70лв. и за договорна лихва в размер на 184,02лв., която е за периода
от 07.07.2017г. (датата на падеж на първата непогасена вноска) до 17.01.2018г.
(която дата предхожда обявяването на предсрочната изискуемост.
Ответникът
дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане на дължимите суми по
падежиралите вноски за периода от 07.07.2017г. до 16.11.2018г., което се установи,
че възлиза в размер на 118,56лв., според обсъденото заключение по ССЕ. Ищецът е
претендирал по-малка по размер сума, като не е изменил цената на тази претенция.
Предвид
горното, съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 3 981,70лв., представляваща непогасена главница по процесния
договор за кредит, сумата от 184,20лв., представляваща възнаградителна лихва за
посочения по-горе период от време и сумата от 101,81лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 07.07.2017г. до 16.11.2018г.
По
искането на ищеца за разноски:
Съдът намира, че с оглед изхода
на спора по предявените искове, на ищеца са дължими изцяло разноските за
държавна такса, в това число по заповедното и исковото производство, доколкото
съответстват на уважените осъдителни искове или общо 170,70лв. Не са дължими
разноските за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер
на 50лв. и разноските по същото производство за връчване на уведомително писмо
в размер на 24лв., които са свързани с установителните искове. Направените в
исковото производство разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на
180лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП, са изцяло
дължими, с оглед изхода на спора по осъдителните искове. В обобщение, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца деловодни разноски за държавна такса в размер на 170,70лв., за
възнаграждение на вещо лице в размер на 180лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. или общо 450,70лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от ***, със седалище
и адрес на управление *** против Д.Г.Г. с ЕГН **********,
обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответника дължи
на ищеца следните суми: сумата от 3 981,70лв., представляваща главница; сумата от 184,02
лв., представляваща договорна лихва за
периода от 07.07.2017г. до 17.01.2018г.; сумата от
101,81 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 07.07.2017г. до 01.09.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.08.2018г. до окончателното изплащане, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.08.2018г.
по ч.гр.д. №5769/2018г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ в полза н. ***, ***, със
седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от
3 981,70лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски паричен ***, сключен с ***; сумата от 184,02 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 07.07.2017г. до 17.01.2018г.; сумата
от 101,81 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 07.07.2017г. до 16.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.11.2018г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК „Д.Г.Г.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза н. ***, ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата
от 450,70лв., представляваща деловодни разноски.
решението
подлежи на обжалване пред *** с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: