№ 328
гр. Сливен, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20242200500501 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 756/13.10.2023г. по гр.д.
№ 5090/22 г. на СлРС, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Д. И.-
Г. с ЕГН-********** от гр.С. ж.к.М. 4, ...... ДЪЛЖИ на кредитора „У.Б.“ АД,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.С., пл.“С.Н.“ №7 сумите, за
които е издадена заповед. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по 49636/2016г. по описа на Софийски районен
съд, както следва:
-главница в размер на 6154,46 евро, по договор за кредит от
10.02.2014г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението-31.08.2016г. до окончателното й
изплащане;
-договорна лихва в размер на 37,73 евро, за периода от 25.04.2016г. до
30.08.2016г.;
-лихва за забава в размер на 259,77 евро , за периода от 25.04.2016г. до
30.08.2016г. и е ОСЪДЕНА Х. Д. И. ДА ЗАПЛАТИ на „У.Б.“ АД, ЕИК ......,
сумата 2348,65 лева, представляваща разноски по делото, включваща
разходите по заповедното и исковото производство.
1
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответницата в
първоинстанционното производство.
Във въззивната жалба въззивницата заявява, че счита атакуваното
решение за неправилн, незаконосъобразно и постановено при нарушаване на
процесуалните правила. Твърди, че е нарушено правото й на участие в
процеса, като образуването на делото в СлРС е станало след като исковата
молба по чл. 422 от ГПК е била образувана в районен съд – С. и тя е
направила възражение, че няма адрес в този съдебен район. Твърди също, че
за датата на съдебното заседание в СлРС – 04.07.2023г. от 10.00 ч., е
получила призовка/съобщение от съда, в която е посочена съвсем друга дата
за провеждане на о.с.з. – 25.09.23г. Счита, че това е било пречка за даване
ход на делото, но съдът е приел обратното и така е нарушил процесуалните
правила, заложени в ГПК за осигуряване на справедлив процес и равенство на
страните.
По-нататък въззивницата се оплаква, че първоинстанционният съд не
е коментирал факта, че тя не е уведомявана от ищеца с покана за доброволно
изпълнение с дата 17.06.2016г., че е оспорила връчването й с дата
25.06.2016г. и е поискала СТЕ, каквато не е допусната, тъй като твърди, че
положеният подпис за получаване на съобщението не е нейн.
Също така въззивницата сочи че съдът не е разгледал по същество и
направеното от нея възражение за изтекла погасителна давност още на
25.06.2022г. В договора за кредит всяка вноска е с различен падеж на
погасяване и различен начален момент на настъпване на погасителната
давност.
Поради това счита, че решението е постановено и в нарушение на
материалните закони, освен че не са събрани всички доказателства, не са
обсъдени в пълнота и не са допуснати исканите от ответницата
експертизи. Първоинстанционният съд неправилно е кредитирал
представените от ищеца доказателства, както и заключенията на вещите
лица, които са направили експертизи върху представени документи от лице,
нямащо качество на страна в процеса, следователно ищецът не е доказал
безспорно своя интерес.
Въззивницата счита, че не са доказани претенциите на ищеца и във
връзка с направените разходи в процеса.
С оглед всичко изложено моли въззивния съд да отмени изцяло
атакуваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения
установителен иск и да й присъди направените пред въззивната инстанция
разноски.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
2
отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е
постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични
доказателства в тяхната съвкупност и цялост. Въззиваемият заявява, че е
несъстоятелна тезата на въззивницата относно местната подсъдност на
заповедното и на исковото производство, тъй като образуването им пред
СфРС е било предопределено от данните, предоставени от нея като
кредитополучателка в ДПК, а след сключването му тя не е уведомила
банката за промяна в адреса си. Съдът е извършил служебна справка, от
която е установиладресната регистрация за настоящ адрес на ответницата
и е препратил делото по подсъдност на СлРС. Неоснователни са и
оплакванията по повод редовността на призоваването й за с.з. на
25.09.2023г. и счита, че няма процесуални нарушения в тази връзка. По-
нататък въззиваемото дружество заявява, че са несподелими оплакванията
по отношение връчването на поканата за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането. По направеното оспорване на подписа и искане за
назначаване на СТИ съдът е посочил в проекто доклада си, че ще се произнесе
в о.с.з., след изразяване на становище от страна на ищеца. Ответницата не
се е явила в това съдебно заседание и не е потвърдила дали поддържа тези си
искания, поради което съдът законосъобразно не ги е разгледал. Освен това
въззиваемият сочи, че според константната и непротиворечива съдебна
практика, предсрочната изискуемост е допустимо да се обяви на длъжника-
ответник с връчването на препис от исковата молба и приложенията, ако
такова изявление се съдържа в нея, както е в случая. А дори да се
пренебрегнат тези съображения, то следва да се отчете, че на 10.02.2024г. е
настъпил крайният срок за погасяване на предоставения кредит, поради
което безразлично на кое от изложените основания, претендираните
вземания са изцяло изискуеми и дължими.
На последно място въззиваемият сочи, че е несъстоятелно оплакването
за погасяване на вземанията по давност. Невярно е твърдението, че съдът
не е разгледал това възражение – в края на страница 3 са изложени подробни
мотиви в насока, че вземанията не са погасени по давност, които
въззиваемият заявява, че изцяло споделя. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в случая
предсрочната изискуемост по договора е обявена на 14.06.2016г., а според чл.
3
422 ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен едномесечният срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК. Заявлението по
чл. 417 от ГПК е депозирано в съда на 31.08.2016г., поради което
погасителната давност както за главния, така и за акцесорните искове, не е
изтекла.
Поради изложеното въззиваемата страна иска да не се уважава
въззивната жалба, а атакуваното решение да се потвърди като правилно.
Претендира разноски за тази инстанция.
В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални
искания за въззивната фаза на производството.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява,
с писмено становище процесуалният й представител по пълномощие по чл.
32 т. 1 от ГПК поддържа въззивната жалба, оспорвайки отговора и моли
съда да я уважи. Претендира разноски за тази инстанция, представя
пълномощно, договор за правна защита и списък по чл. 80 от ГПК, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна и иска да бъде намалено до минималния размер.
В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие.
Въззивният съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима,
отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че атакуваното решение е и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
4
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Наведени са доводи за процесуална и материална незаконосъобразност
на атакувания акт.
Въззивният съд счита, че не са допуснати твърдяните нарушения на
съдопроизводствените правила. Както заповедното, така и исковото
производство, са образувани и разгледани при спазване правилата на ГПК,
действали към съответния момент, във връзка с местната подсъдност, с
оглед посочения в договора за банков потребителски кредит постоянен и
настоящ адрес на ответницата, както и предвид настъпилата впоследствие
промяна на това обстоятелство, констатирана чрез надлежна служебна
проверка от районен съд – С., пред когото е било първоначално образувано
делото по установителния иск.
Що се отнася до твърденията за нередовно призоваване и провеждане
на съдебно заседание на 25.09.23г. без участието на ответницата или нейн
представител по тази причина, настоящият съдебен състав ги намира за
напълно несъстоятелни. След представяне на писмения отговор от
ответницата на 17.05.23г., съдът е насрочил о.с.з. за 04.07.23г., но в
заседателния ден е установил, че тя /както и ищецът/ са нередовно
призовани и не е дал ход на делото, като съгласно процесуалните правила, е
насрочил заседание за друга дата – 25.09.23г. от 11.00ч. и е разпоредил
призоваване на страните. В изпълнение указанията на съда, на ответницата
е изпратена още на същата дата – 04.07.23г. – призовка, в която ясно и
еднозначно са указани датата и часът на заседанието и е приложен препис
от определението от 09.06.23г. с проекто доклада. Тази призовка е получена
лично от ответницата, която се е подписала за връчването й на 16.08.23г.,
поради което призоваването й е редовно и след като няма данни за внезапно
възникнали непреодолими пречки за нея или пълномощника й за явяване в о.с.з.,
то не е имало пречка за неговото провеждане в отсъствието на страната и
процесуалния й представител. Нейните твърдения в молбата й от 18.08.23г.
за неяснота относно датите и нередовност на призоваването са
неоснователни, като може да се посочи, че след като за втори път с
призовката, изпратена на 04.07.23г., й се връчва определението от 09.06.23г.
с проекто-доклада, където е извършено и първоначалното насрочване, е
нормално в съдебния акт да фигурира първоначалната дата за с.з., а
5
страната е уведомена за следващото с.з. с актуална призовка.
Релевираните оплаквания по същество също не могат да бъдат
споделени.
На първо място въззивницата сочи като материалноправно нарушение
липсата на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
от страна на банката преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК,
като развива и съображения относно оспорването на подписа й върху
разписката за връчване на писмото-покана с дата 25.06.2016г. и
неназначаването на СТЕ от страна на първостепенния съд. От една страна
съдът в доклада си е посочил, че ще се произнесе по искането в с.з., след като
чуе становището на ищцовата страна, но доколкото в проведеното първо
съдебно заседание ответницата или нейн представител не са се явили,
районният съд е счел, че искането не се поддържа и не се е произнесъл по
него. Ако това се приеме за процесуално нарушение, въззивният съд може да
събере несъбраното доказателствено средство само ако има направено
такова искане с въззивната жалба. В случая въззивницата се е ограничила
единствено да посочи факта, но не е направила искане за събиране на
доказателства във въззивната фаза на производството. Независимо от това
обаче, от друга страна липсва действително отменително основание,
доколкото с исковата молба по чл. 422 от ГПК от 14.06.2022г. заявителят-
кредитор отново се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
кредита /считайки поканата за надлежно връчена/, като съгласно
устойчивата и еднозначна съдебна практика, това изявление също има
стойност на покана.
Тези обстоятелства обаче са изгубили значение, доколкото съдът
следва да вземе предвид настъпил в хода на производството нов юридически
факт – настъпване на договорната пълна изискуемост на кредита на
10.02.2024г., поради което всички вземания, произтичащи от процесния
договор, стават изискуеми на общо основание.
Последното оплакване относно правилността на обжалваното
решение касае неотчитането на възражението за изтекла погасителна
давност. Първостепенният съд е изложил ясни мотиви защо го счита за
неоснователно, като въззивният състав изцяло се солидаризира с тях.
Договорът за потребителски кредит между страните е сключен на
6
10.02.2014г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК е подадено от банката-кредитор на
31.08.2016г., издаден е бил изпълнителен лист и образувано изп.д.
11593/2016г. на ЧСИ рег. № 841 и район на действие района на СГС. След
успешното връчване на покана за доброволно изпълнение и преписи от
заповедта и изпълнителния лист длъжницата е възразила в законовия срок,
съдът е изпратил на 28.04.2022г. възражението на заявителя с указания за
предявяване на установителен иск, какъвто е предявен на 14.06.2022г., като
производството е приключило с постановяването на обжалваното съдебно
решение на СлРС от 13.10.2023г.
Така преди подаване на заявлението не е изтекъл успешно срок за
погасяване нито на главно, нито на акцесорно вземане, а с образуването на
заповедното производство на 31.08.2016г. течението на давностния срок е
прекъснато и такъв не е текъл през времето на висящност – тоест от
подаване на заявлението до приключване на исковото производство, тъй
като съгласно чл. 422 ал. 1 от ГПК искът за установяване на вземането се
счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, чл. 116 б. „б“ от ЗЗД регламентира прекъсването на
давността с предявяване на иск, а съгласно чл. 115 б. ж от ЗЗД давност не
тече докато трае съдебният процес относно вземането.
Поради това правото на иск на ищеца относно процесните вземания не
е погасено по давност.
Доколкото ответницата не е противопоставила някакви
правоизключващи, правоизменящи или правопогасяващи факти, то
съществуването, основанието и размерът на вземанията са безспорно
доказани и посочените в заявлението, съответно – в исковата молба, суми се
дължат в пълния заявен размер, съответстващ на този, за който е издадена
заповедта за изпълнение.
Така установителният иск се явява изцяло основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба
е неоснователна и не следва да се уважава, а атакуваното решение следва да
бъде потвърдено.
Правилно са разпределени поради това и разноските за заповедното и
7
първоинстанционното производство.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази
инстанция следва да се възложи на въззивницата, която следва да понесе
своите както са направени, въззиваемата страна е претендирала разноски
за тази инстанция, но няма представени доказателства такива да са
направени действително, поради което не следва да се присъждат.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно решение №
756/13.10.2023г. по гр.д. № 5090/22 г. на СлРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8