Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
гр.В.Търново, 28.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1634 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК, вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се
излагат твърдения, че по частно гр.дело 1661/2017г. по описа на ВТРС е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в която е посочено, че ищцата Ш.Б.Д.
дължи на „Б”ЕООД сумата от 140.67
лв., представляваща главница по фактура № **********/15.04.2014г. за
незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен период 15.03.2014г. –
14.04.2014г., сумата от 50.69 лв. – мораторна лихва
върху главницата от 140.67 лв. за периода от 04.05.2014г. до 04.05.2017г.,
сумата от 7.80 лв. – главница по фактура № **********/15.05.2014г. за
незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен период 15.04.2014г. –
14.05.2014г., сумата от 2.73 лв. – мораторна лихва върху главницата от 7.80 лв.
за периода от 03.06.2014г. до 04.05.2017г., сумата от 9.34 лв. – главница по
фактура № **********/15.06.2014г. за незаплатени телекомуникационни услуги за
отчетен период 15.05.2014г. – 14.06.2014г., сумата от 3.18 лв. – мораторна лихва върху главницата от
9.34 лв. за периода от 04.07.2014г. до 04.05.2017г., сумата от 9.30 лв. – главница по фактура №
**********/15.07.2014г. за незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен
период 15.06.2014г. – 14.07.2014г., сумата от 3.07 лв. – мораторна лихва върху
главницата от 9.30 лв. за периода от 03.08.2014г. до 04.05.2017г., сумата от
2.42 лв. - главница по фактура №
**********/15.08.2014г. за незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен
период 15.07.2014г. – 14.08.2014г., сумата от 0.77 лв. – мораторна лихва върху
главницата от 2.42 лв. за периода от 03.09.2014г. до 04.05.2017г., ведно със
законна лихва върху главниците от 04.05.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 25.00 лв. - разноски по делото за заплатена държавна
такса и сумата от 360 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение. Сочи се, че не е подадено
възражение срещу заповедта за изпълнение и същата е влязла в сила на
21.06.2017г, като на 22.06.2017г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано изп.дело №473/2018г. по описа на ЧСИ Д.К, рег.№***, по което изп.дело кредитор е „Б
И
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва
предявения иск. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че вземанията по
изп.дело са погасени по давност, като съображенията си излага в отговора на
исковата молба. Заявява, че подаването на заявление по чл.410 от ГПК е
действие, при което давността е спряла да тече. Сочи, че при положение, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист на
22.06.2017г. за ищецът е преклудирано правото да прави възражения, обосноваващи
се преди 22.06.2017г., вкл. и за изтекла давност, като сочи, че на изтекла преди
влизане в сила на заповедта за изпълнение давност длъжникът не може да се
основава при иска си по чл.439 от ГПК, защото
е можел да релевира възражение по чл.414 от ГПК, но в случая възражение
не е подадено. Ответникът твърди, че след влизане в сила на заповедта за
изпълнение давността е прекъсвана многократно, чрез молба за образуване на
изп.дело, депозирана на 26.02.2018г., налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника и др. Счита, че вземанията по изп.дело не са погасени по давност и
отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По заявление по чл.410 от ГПК, подадено от "Б” ЕООД пред ВТРС е
образувано частно гр.дело 1661/2017г, по което е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ш.Б.Д. за
сумата
от 140.67 лв., представляваща
главница по фактура № **********/15.04.2014г. за незаплатени телекомуникационни
услуги за отчетен период 15.03.2014г. – 14.04.2014г., сумата от 50.69 лв. – мораторна лихва върху главницата от 140.67 лв. за
периода от 04.05.2014г. до 04.05.2017г., сумата от 7.80 лв. – главница по
фактура № **********/15.05.2014г. за незаплатени телекомуникационни услуги за
отчетен период 15.04.2014г. – 14.05.2014г., сумата от 2.73 лв. – мораторна
лихва върху главницата от 7.80 лв. за периода от 03.06.2014г. до 04.05.2017г.,
сумата от 9.34 лв. – главница по фактура № **********/15.06.2014г. за
незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен период 15.05.2014г. –
14.06.2014г., сумата от 3.18 лв. –
мораторна лихва върху главницата от 9.34 лв. за периода от 04.07.2014г. до
04.05.2017г., сумата от 9.30 лв. – главница
по фактура № **********/15.07.2014г. за незаплатени телекомуникационни услуги
за отчетен период 15.06.2014г. – 14.07.2014г., сумата от 3.07 лв. – мораторна
лихва върху главницата от 9.30 лв. за периода от 03.08.2014г. до 04.05.2017г.,
сумата от 2.42 лв. - главница по фактура
№ **********/15.08.2014г. за незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен
период 15.07.2014г. – 14.08.2014г., сумата от 0.77 лв. – мораторна лихва върху
главницата от 2.42 лв. за периода от 03.09.2014г. до 04.05.2017г., ведно със
законна лихва върху главниците от 04.05.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 25.00 лв. - разноски по делото за заплатена държавна
такса и сумата от 360 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника на 06.06.2017г., като в срока по чл.414 от ГПК не е подадено
възражение. Въз
основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, на 22.06.2017г. е издаден
изпълнителен лист.
Въз основа издадения изпълнителен лист е образувано на 28.02.2018г. изп.д.
№20187280400473/18 по описа на ЧСИ Д.К, с район на действие ВТОС, като взискател
е „Б И Г” ЕООД. С молбата за образуване на
изпълнителното производство взискателят е направил искане за проучване на
имущественото състояние на длъжника и налагане на запор върху негови банкови
сметки.
На 02.04.1018г. е наложен запор
върху банкова сметка ***, видно от приложените по делото материали по изп.дело №*********по описа на ЧСИ Д.К.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението
въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът цели да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното
дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти,
е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
Съдът намира, че предявения в настоящото
производство иск е недопустим в частта за претендиране установяване недължмост
на сумите по фактура №**********/15.04.2014г. за отчетен период
15.03.2014г.-14.04.2014г. на стойност 140,67лв. с падеж 13.05.2014г. и по
фактура №**********/15.05.2014г. за отчетен период 15.04.2014г-14.05.2014г. с
падеж 12.06.2014г. по следните съображения: Предявеният иск е основан на
твърдения, че ищецът не дължи процесната сума поради наличие на новонастъпили
обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно
погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
От приложеното частно гр.дело
1661/2017г по описа на ВТРС се установи, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 21.06.2017г./след изчитане на срока за
възражение по чл.414 от ГПК/ и
като правна последица от това в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист на 22.06.2017г.
В глава тридесет и седма от ГПК е предвиден специален ред за защита на
длъжника, срещу когото е издадена Заповед за
изпълнение, а именно: чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, възражение
по чл. 423 от ГПК или предявяване на иск по чл. 424 ГПК, който ред изключва
общия исков ред. При осъществяване на принудително изпълнение въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, която възниква от момента на изтичане срока за възражение,
когато съдът служебно издава изпълнителен лист. В този случай съществуването на
вземането не е установено със сила на пресъдено нещо, но с изтичането на
сроковете по чл.424 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено
нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, тъй като същите са преклудирани. В този смисъл е практиката на ВКС - Определение № 643 от 02.11.2009 г. по
ч.т.д.№ 680/2009 г. на ІІ т.о.,
Определение № 194 от 08.03.2010 по ч.т.д.№ 772/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, Определение №292 от 03.06.2011 год. на ВКС по ч.гр.дело
№156/2011 год., ІІІ г.о., ГК.
Съдът намира, че ищецът в
настоящото производство/длъжник по частно гр.дело 1661/2017г. по описа на ВТРС/
е имал правна възможност да подаде възражение по чл.414 от ГПК по частно
гр.дело 1661/2017г. по описа на ВТРС и да направи възраженията си за погасяване
на вземанията на заявителя по давност, която за вземанията по горепосочените две
фактури №**********/15.04.2014г и №**********/15.05.2014г е изтекла преди изтичане на срока за възражение по чл.414 от ГПК, като
това възражение подлежи на разглеждане в исково производство по чл.422 ал.1 от ГПК, но в случая поради липса на подадено възражение не се е стигнало до
провеждане на производство по предявен положителен установителен иск по чл.422
ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да
оспори чрез иск изпълнението, но при този иск длъжникът може да се позовава само на факти
настъпили след приключване на производството, по което е издадено
изпълнителното основание, а настоящата хипотеза по отношение на процесните две
фактури №**********/15.04.2014г и №**********/15.05.2014г. не е такава, доколкото видно от изложеното в исковата молба ищецът се
позовава на факт /погасителна давност/, която е настъпила преди влизане в сила
на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. Давността за вземането по фактура №**********/15.04.2014г
е изтекла 13.05.2017г./преди образуване на заповедното производство/, а
давността за вземането по фактура №№**********/15.05.2014г е изтекла на
12.06.2017г./преди изтичане на срока за възражение по чл.414 от ГПК/.
С оглед на гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
по чл.439 вр. чл 124, ал.1 от ГПК за недължимост на сумите
по горепосочените две фактури, за които е издадена Заповед № 927/05.06.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист по частно гр.дело 1661/2017г.
по описа на ВТРС, позовавайки се на факти, настъпили преди приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Наличието на правен интерес от защитата е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска и при липсата й предявения
иск в тази част за сумата 140.67
лв., представляваща главница по фактура № **********/15.04.2014г. за
незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен период 15.03.2014г. –
14.04.2014г., сумата от 50.69 лв. – мораторна лихва
върху главницата от 140.67 лв. за периода от 04.05.2014г. до 04.05.2017г.,
сумата от 7.80 лв. – главница по фактура № **********/15.05.2014г. за незаплатени
телекомуникационни услуги за отчетен период 15.04.2014г. – 14.05.2014г., сумата
от 2.73 лв. – мораторна лихва върху главницата от 7.80 лв. за периода от
03.06.2014г. до 04.05.2017г. и сумата 338лв., съразмерно изчислени разноски в производството по частно
гр.д.1661/2017г по описа на ВТРС за държавна такса и адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставен без разглеждане като процесуално недопустим.
Искът по чл.439 от ГПК е
недопустим и в частта за установяване недължимост на разноски в изпълнителното производство и за
такси по ТТЗЧСИ в общ размер 625,58лв. Разноските, включени допълнително от съдебния изпълнител в общата
сума, предмет на принудително
събиране, не са част от вземането, предмет на изпълнителния лист, за да могат да се оспорват с отрицателен установителен иск. Разноските, определени от съдебния
изпълнител в изпълнителното производство, се включват в предмета на изпълнението не поради това, че са посочени в
изпълнителното основание, а в резултат на действията на съдебния изпълнител,
който решава кои суми за разноски следва да включи в общата сума, която следва
да бъде събрана в изпълнителното производство. Постановлението за разноските, съставено от
съдебния изпълнител, подлежи на обжалване по друг процесуален ред. С установителен иск може
да се оспорва само съществуването на самото изпълняемо материално право, с
решението по който иск съдебният изпълнител следва да се съобрази при
определянето на разноските. В разпоредбата на чл.435 от ГПК са предвидени специални правила за
производство пред окръжен съд по обжалване на акта на съдебния изпълнител за
разноски, които изключват възможността от предявяването на отрицателен
установителен иск за вземане за разноски в изпълнителното производство.
В частта, в която
иска по чл.439 от ГПК е недопустим, производството по делото следва да бъде
прекратено в тази част.
По отношение на
останалата част от исковата претенция, включваща вземания по фактури № **********/15.06.2014г. за
незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен период 15.05.2014г. – 14.06.2014г.,
фактура № **********/15.07.2014г. за незаплатени телекомуникационни услуги за
отчетен период 15.06.2014г. – 14.07.2014г.;
фактура № **********/15.08.2014г. за незаплатени телекомуникационни услуги за
отчетен период 15.07.2014г. – 14.08.2014г., съдът намира исковата претенция за
допустима и разгледана по същество за основателна по следните съображения:
По смисъла на чл.111
б „в” от ЗЗД давността за погасяване на вземането в конкретния случай е
тригодишна, доколкото същата се отнася до задължения за периодично плащане на
доставени фиксирани мобилни услуги/представлява периодично плащане/.
„Периодичните плащания” се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време. Телекомуникационните услуги представляват периодични
плащания. С оглед изложеното давността за вземането по всяка от посочените три
фактури започва да тече от падежа на фактурата. С предприемане на действия на
принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл.116 от ЗЗД, а след
прекъсването започва да тече нова давност. В ТР №2/2013 на ОСГТК на ВКС т.10,
т.14 е прието, че подаване на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание, както и подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не прекъсва
давността. В последния случай давността може да бъде прекъсната само, ако е
предавен установителен иск за вземанията, но в настоящия случай такъв не е
предявен. Ето защо съдът приема, че с подаването на заявление по чл.410 от ГПК давността
за периодичните вземания не е прекъсната. В горепосоченото ТР е прието, че
давността се прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ. В конкретния случай давността е
започнала да тече от падежите на фактурите и е изтекла, както следва: за
вземането по фактура №**********/15.06.2014г, с падеж 13.07.2014г, давността
изтича на 13.07.2017г.; за вземането по фактура №**********/15.07.2014г, с падеж 12.08.2014г.-давността изтича на
12.08.2017г., по фактура №
**********/15.08.2014г с падеж 12.09.2014г.- давността изтича на 12.09.2017г.,
като в този период от време няма наведени твърдения и ангажирани доказателства,
че са провеждани изпълнителни действия срещу длъжника. Давността по трите
фактури е изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Изп.дело №473/2018г.
е образувано на 28.02.2018г., когато вече е била изтекла 3- годишната давност.
Ето защо съдът приема, че главните вземания по трите фактури са погасени по
давност, а с това на основание чл.119 от ЗЗД са се погасили по давност и
акцесорните вземания за обезщетение за забава върху главниците по
горепосочените фактури и сумата 47лв. разноски по частно гр.дело 1661/2017г.,
определена съразмерно на вземанията, чиято недължимост е основателна.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че искът по чл.439 от ГПК в частта за сумите 9.34 лв. – главница по фактура №
**********/15.06.2014г. за незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен
период 15.05.2014г. – 14.06.2014г., сумата от 3.18 лв. – мораторна лихва върху главницата от
9.34 лв. за периода от 04.07.2014г. до 04.05.2017г., сумата от 9.30 лв. – главница по фактура №
**********/15.07.2014г. за незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен
период 15.06.2014г. – 14.07.2014г., сумата от 3.07 лв. – мораторна лихва върху
главницата от 9.30 лв. за периода от 03.08.2014г. до 04.05.2017г., сумата от
2.42 лв. - главница по фактура №
**********/15.08.2014г. за незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен
период 15.07.2014г. – 14.08.2014г., сумата от 0.77 лв. – мораторна лихва върху
главницата от 2.42 лв. за периода от 03.09.2014г. до 04.05.2017г., ведно със
законна лихва върху главниците от 04.05.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, както и
сумата 47лв. разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по частно
гр.дело 1661/2017г по описа на ВТРС е основателен и доказан и в тази част
следва да бъде уважен.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК
следва да бъдат присъдени разноски в негова полза за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 24,20лв., съразмерно на уважената част на
исковите претенции.
Ответникът също е
претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора по част от
исковата претенция и разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК следва в полза на
ответника да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
281,83лв., съразмерно с оставената без разглеждане част на иска.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б И Г» ЕООД,
ЕИК********, със седалище и адрес на
управление гр**********, че Ш.Б.Д. с ЕГН **********, с
адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Б И Г» ЕООД, ЕИК ******** суми по изпълнително дело №****** по описа на ЧСИ Д К, рег.№***, с район на действие
ВТОС, а именно: сумата от 9.34 лв. – главница по фактура №
**********/15.06.2014г. за незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен
период 15.05.2014г. – 14.06.2014г., сумата от 3.18 лв. – мораторна лихва върху главницата от 9.34
лв. за периода от 04.07.2014г. до 04.05.2017г., сумата от 9.30 лв. – главница по фактура №
**********/15.07.2014г. за незаплатени телекомуникационни услуги за отчетен
период 15.06.2014г. – 14.07.2014г., сумата от 3.07 лв. – мораторна лихва върху
главницата от 9.30 лв. за периода от 03.08.2014г. до 04.05.2017г., сумата от
2.42 лв.-
главница по фактура № **********/15.08.2014г. за незаплатени телекомуникационни
услуги за отчетен период 15.07.2014г. – 14.08.2014г., сумата от 0.77 лв. –
мораторна лихва върху главницата от 2.42 лв. за периода от 03.09.2014г. до
04.05.2017г., ведно със законна лихва върху главниците от
04.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 47 лв. разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист по частно гр.дело 1661/2017г.
по описа на ВТРС, поради погасяване по давност на
задълженията по горепосочените фактури, настъпила след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, издадена по частно гр.дело 1661/2017г. по описа на
ВТРС.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като
процесуално недопустим иска по
чл.439 от ГПК в частта по отношение
на установяване недължимост на вземания за сумата от 140.67лв., представляваща главница по
фактура № **********/15.04.2014г. за незаплатени телекомуникационни услуги за
отчетен период 15.03.2014г. – 14.04.2014г., сумата от 50.69 лв. – мораторна лихва върху главницата от 140.67 лв. за
периода от 04.05.2014г. до 04.05.2017г., сумата от 7.80 лв. – главница по
фактура № **********/15.05.2014г. за незаплатени телекомуникационни услуги за
отчетен период 15.04.2014г. – 14.05.2014г., сумата от 2.73 лв. – мораторна
лихва върху главницата от 7.80 лв. за периода от 03.06.2014г. до 04.05.2017г., сумата 338лв. разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение по частно гр.дело 1661/2017г, както
и в частта за установявяне недължимост на сумата 625,58лв. разноски по
изпълнителното дело и такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Прекратява производството по гр.дело
1634/2018г по описа на ВТРС само в частта, в която искът по чл.439 от ГПК е
оставен без разглеждане, като
процесуално недопустимо в тази част.
ОСЪЖДА „Б И Г 1» ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.******** да
заплати на Ш.Б.Д.
с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 24,20лв./двадесет
и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Ш.Б.Д. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Б И Г 1» ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.********, сумата
281,83лв./двеста
осемдесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща
направени от ответника разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение, съразмерно с оставената без
разглеждане част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано
пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в частта, в която е прекратено производството, в която част има
характер на определение, подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: