Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Владимир Пензов | |
и след като се запозна със събраните доказателства и на основание чл.301, ал.1 от НПК във връзка с чл.303 от НПК, съдът П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА подсъдимата С. Н. Б. (К.), [дата на раждане] ЕГН [ЕГН] за ВИНОВНА в това, че на 08.10.2009 г. като длъжностно лице – управител на [фирма] [населено място], в кръга на службата си е съставила неистински частен документ – Договор за мобилни услуги №[ЕИК]/08.10.2009 г. и приложението към него, на които е придаден вид, че е подписан от И. Х. Д. и е употребила същия, за да докаже, че е възникнало правоотношение между [фирма] и И. Х. Д. от [населено място] – престъпление по чл.310, ал.1 във връзка с чл.309, ал.1 от НК, като на основание същият законов текст във връзка с чл.54 ал.1 от НК й налага наказание “лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание “лишаване от свобода” за срок от 8 (осем) месеца за изпитателен срок от 3 (три) години. ОСЪЖДА подсъдимата С. Н. Б. да заплати по сметка на Благоевградски районен съд сумата от 20 (двадесет) лева, представляваща съдебни и деловодни разноски, както и сумата от 5 (пет) лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист. ПРИСЪДАТА подлежи на протестиране и обжалване пред Благоевградски окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ: Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Б., с който е повдигнато обвинение срещу С. Н. Б. (К.), [дата на раждане] в Б., българка, българска гражданка, живуща в [населено място], висше образование, собственик на туристическа агенция, ЕГН [ЕГН] за това, че на 08.10.2009 г. като длъжностно лице – управител на [фирма] [населено място], в кръга на службата си е съставила неистински частен документ – Договор за мобилни услуги №[ЕИК]/08.10.2009 г. и приложението към него, на които е придаден вид, че е подписан от И. Х. Д. и е употребила същия, за да докаже, че е възникнало правоотношение между [фирма] и И. Х. Д. от [населено място], квалифицирано като престъпление по чл.310, ал.1 във връзка с чл.309, ал.1 от НК. В съдебно заседание Районна прокуратура, чрез прокурор Ф. поддържа обвинението, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си, като го намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае подсъдимата за виновна по повдигнато обвинение, като й наложи предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК се отложи за изпитателен срок от три години. Подсъдимата се явява лично в съдебното заседание и се представляват от защитник – адв. Ю., която пледира, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Сочи, че подсъдимата макар и управител в [фирма] с ясно регламентирани и посочени в чл.5 и чл.5 права и задължения не е имала права да сключва договори между [фирма] и трети лица, а единствено е могла да сключва сделки, свързани с упражняване на търговското му занятие, поради което същата се явява наказателнонеотговорна в настоящия казус. Сочи също, че деянието е несъставомерно, тъй като положеният от подсъдимата подпис в заявката, която е приложение към договора не е от документите необходими да възникне правоотношение между мобилния оператор и И. Х., поради което и на подсъдимата не може да се вмени съставяне на неистински документ. Алтернативно на изложеното излага становище, че ако съдът приеме, че деянието е осъществено от подсъдимата, то следва да приеме и това, че същата няма качеството на длъжностно лице, поради което ако я признае за виновна следва да я освободи от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание за престъплÕние по чл.309 ал.1 от НК, съгласно изискванията на чл.78а от НК. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимата С. Н. К. е [дата на раждане] в [населено място], живуща в [населено място], общ. Столична, обл. София,[жк], вх. А, ет. 4, ап. 419, българка, българска гражданка, неомъжена, висше образование, неосъждана, с ЕГН [ЕГН]. Дружество [фирма] било учредено на 10.10.2008 г. и регистрирано в Агенцията по вписвания на 13.10.2008 г. със собственици на капитала и съдружници с размер на дяловото участие по 50% - Й. Д. С. и свидетеля С. Б. М., с предмет на дейност: търговия с мобилни телефони и аксесоари, предоставяне на мобилни услуги, вътрешна и външнотърговска дейност, производствена дейност, мениджърска и маркетингова дейност, посредничество, консултантска дейност, комисионни услуги, туристическа дейност, търговско представителство на български и чуждестранни юридически и физически лица, както и всякакви други разрешени от закона дейности. На 07.10.2008 г. в [населено място] се сключил договор между [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „Кирил и Методий” № 3, чрез Й. Д. С. в качеството й на съдружник, упълномощен от учредителното събрание на дружеството, от една страна и обвиняемата С. Н. К. договор за управление на дружество с ограничена отговорност [фирма]. С договора обвиняемата приела да управлява Дружеството и да го представлява срещу възнаграждение в съответствие с действащата нормативна уредба, дружествения договор и решенията на Общото събрание на [фирма]. Съгласно чл.5, т.6 от Договор за управление на дружество с ограничена отговорност [фирма], „Управителят има право да предприема действия по стопанисване и опазване на имуществото на дружеството, да се разпорежда с него, да извършва всякакви правомерни действия, осигуряващи нормалното функциониране на предприятието…”, а съгласно чл. 6, т.2 – „Управителят се задължава: да осъществява управлението на стопанската дейност в интерес на [фирма] като организира изпълнението на поставената от дружеството бизнес задача…”. Междувременно дружество „М. АС” сключило договор с [фирма] („Г.”) за „франчайз” и отворило представителен магазин в [населено място] на булевард „Св. Св. Кирил и Методий” № 3, който обвиняемата следвало да управлява и да „изпълнява поставените бизнес задачи”, съгласно договора за управление. Във връзка със сключения договор за „франчайз” дружеството [фирма] имало право да продава мобилни апарати и да сключва договори за мобилни дaлeкocъoбщителни уcлуги от името на „Г.”. Основна цел и дейност на длъжността, която заемала подсъдимата К. била, управлявайки поверения й магазин, да извършва продажби на стоките от номенклатурата на [фирма] с грижата на добър стопанин, увеличавайки мрежата от клиенти на Компанията. Договор за мобилни услуги със №[ЕИК] и приложението към него бил съставен от подсъдимата на 08.10.2009 г. в магазин [фирма] [населено място], в качеството му на представител на [фирма] [населено място], като същият имал за предмет предоставяне на мобилни услуги от Оператора – „Г.” с ползване на 2 броя СИМ карти и 2 броя мобилни телефонни апарата марка „Алкател” на името на свидетеля И. Х. Д. от [населено място]. Последният не е бил клиент на „Г.”, въпреки това и без негово знание и съгласие, подсъдимата е подписала първата част от договора с преправен подпис от името на клиента, а приложението към него, представляващо неразделна част от договора е подписала със своя оригинален подпис от името на свидетеля Д. и изписала собственоръчно ръкописния текст – думата „Б.” и датата след нея. След което, подсъдимата изпратила договора в централата на [фирма] в [населено място], за да бъде активирана мобилната далекосъобщителна услуга на името и за сметка на свидетеля И. Д.. След получаване на договора в централата на [фирма] в [населено място] и извършената му там проверка за редовност договорената далекосъобщителна услуга на името и за сметка на свидетеля И. Д. била активирана без последният да знае за това. През юни 2010 г. свидетелят И. Х. Д. от [населено място] получил известие от [фирма] София, дружество, което събира просрочени задължения на „Г.”, от което разбрал, че на негово име имало сключен договор с мобилен оператор „Г.”, по който дължал сума в размер на 730,00 лева. Свидетелят И. Д. бил доста учуден, тъй като никога не бил ползвал услугите на този оператор, за да разбере дали не е станала някаква грешка отишъл до офиса на „Г.” в Б., където установил, че не е първият техен клиент, на който са злоупотребили с личните му данни. Бил посъветван да пусне жалба до „Г.”, както и направил. След това Д. депозирал жалба и до ОД на МВР - Б.. Съгласно експертна справка № 169 от 20.10.2010 г. изготвена от А. Д. Г. – експерт към НТЛ-ОДМВР Б. е видно, че изследваният подпис положен в графата „подпис на клиента“ в Договор за мобилни услуги заявка №[ЕИК] не е изпълнен от И. Х. Д.. Съгласно експертна справка № 200 от 22.12.2010 г. изготвена от Й. Г. Д. - експерт към НТЛ-ОДМВР Б. е видно, че изследвания подпис положен срещу името на И. Х. Д. в Приложение към договор за мобилни услуги заявка №[ЕИК] е изпълнен от С. Н. К.. От приетото по делото заключение по назначената съдебно-графическа експертиза с обект за изследване: ръкописния текст и подписите в графа „подпис на клиента” в договора за мобилни услуги и приложението към него се установява, че ръкописният текст в графа „подпис на клиента” от Договор за мобилни услуги заявка №[ЕИК] не е изписан от И. Х. Д. и С. Н. К.. Подписът в същата графа не е изписан от И. Х. Д. и не е идентичен със сравнителните образци от подписа на С. К.. Част от ръкописния текст в графата „подпис на клиента” от Приложение към Договора за мобилни услуги заявка №[ЕИК], а именно думата „Б.” и датата след нея е изписан от С. Н. К.. Подписът в графа „подпис на клиента” от същото Приложение е изпълнено от С. Н. К.. Видно от писмо на „Г.“, представляващо отговор на запитване за установяване точното задължение на И. Х. Д. по така сключения договор, операторът е отговорил, че към 08.11.2010 г. задължението по процесният договор е в размер на 769 лева. Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимата С. Н. К. е, че същата не е осъждана за престъпление от общ характер, но по отношение на нея е прилаган института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за престъпление по чл.309 ал.1 т.1 от НК, извършено на 26.05.2011 г. със съдебен акт влязъл в сила на 17.06.2011 г. Свидетелят И. Д. с показанията си установява, че никога не е бил клиент на „Г.“, не е имал сметка и не е ползвал услугите на този оператор. Свидетелят сочи, че през 2009 година е живял в [населено място], когато е получил сметка от „Г.“ за 700 Ùева. При посещение от него на място в офис на „Г.“ е посъветван да напише молба до служител от по-горна инстанция, но не е получил отговор какво се е случило и защо са му използвани личните данни от този оператор. Свидетелят Д. установява, че е изгубвал личната си карта, след което му е издадена нова такава, а договорът съдържа данни на новата лична карта. След предявяване на свидетеля Д. на договор за мобилни услуги от досъдебното производство същият е категоричен, че не познава този договор, текстът, с който е изписано неговото име, почеркът, както и подписът не са негови, а номерът на личната карта в този договор е номерът на новата му лична карта. Свидетелят Д. изцяло поддържа прочетените му показания, дадени в хода на досъдебното производство. Свидетелят С. М. сочи в показанията си, че познава подсъдимата К., същата е работила в [фирма] като управител за периода от м.октомври 2008 г. до м.септември 2009 г. Дейността на К. като управител на магазина е включвала управление на магазина, работа с персонала, обслужване на клиенти, както и сключване на договори с тях. Дружеството се е явявало посредник между „Г.“ и клиентите. При работа с клиентите свидетелят М. сочи, че следва да бъде удостоверена самоличността на клиента с документ за самоличност, както и да бъдат обяснени условията, при които се сключва договор с мобилния оператор. В свидетелските си показания свидетелят М. подробно обяснява начина на работа преди и след сключване на договорите, които след подписване служителите на дружеството-посредник [фирма] следва да изпращат на оператора, а именно че данните се попълват на магнитен носител, след сключването на договора се сканира и се изпраща по електронен път, за да бъдат проверени от служители на мобилния оператор. След проверката се и при одобрение се пристъпва към активиране на услугата. Изпращането на договорите на магнитен носител става ежедневно, а на хартиен носител изпращането е било организирано веднъж седмично, като всеки понеделник от седмицата са се изпращали договорите, които са се събрали през цялата изминала седмица. Свидетелят М. уточнява в показанията си, че е възможно да бъдат попълвани данните не само на магнитен носител, а и на хартиен такъв, като за целта се използва химизирана хартия. По отношение на организацията на работа свидетелят М. сочи, че на всеки служител в дружеството се регистрира персонален акаунт, с който следва да работи и че трябва един и същи служител да сключва договорите с клиентите, да ги попълва на магнитен носител и съответно да ги изпраща до мобилния оператор. В показанията си свидетелят пояснява, че размерът на възнагражденията на служители са се изготвяли в края на месеца в зависимост от зададените норми за изпълнение, които включват сключване на нови договори, обновяване на стари договори, продажба на продукти и услуги. Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, както и заключенията на изготвените на досъдебното производство графическа експертиза. Показанията на свидетелите са логични, последователни и се допълват и подкрепят изцяло от писмените доказателства по делото. При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази целия доказателствен материал, съдът намира, че се доказа по безспорен и категоричен начин, че С. Н. К. е осъществила от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние по чл.310 ал.1 във връзка с чл.309 ал.1 от НК. По отношение на подсъдимата С. Н. К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.310 ал.1 във връзка с чл.309 ал.1 от НК. Осъществяването на този престъпен състав предполага осъществяването от длъжностно лице на действия (двуактно престъпление), като е необходимо първоначално съставянето на неистински частен документ или преправянето съдържанието на частен документ и последваща употреба на такъв документ пред съответния компетентен орган. Последното трябва да е с цел да се докаже съществуването или не на едно право, задължение или някое правно отношение, или че те са изменени. В случая се касае за съставяне на неистински частен документ. Допълнителната квалификация на деянието по чл.310 ал.1 от НК предполага съставянето на документа и съзнателното му ползване да се осъществява от длъжностно лице, в кръга на службата му. Осъществяване признаците на това престъпление предполага от субективна страна подсъдимата да действа с пряк умисъл и с цел да го използва. В случая от обективна страна подсъдимата С. Н. К. на инкриминираното време и място /на 08.10.2009 г., в [населено място], в магазин на [фирма] [населено място], предлагащ мобилни услуги на [фирма] /Г./, находящ се на в [населено място], бул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 3/ безспорно се установи, че е съставила неистински частен документ – Договор за мобилни услуги №[ЕИК]/08.10.2009 г. и приложението към него между [фирма] и И. Х. Д. от Б., от името и за сметка на последния, като е изписала собственоръчно част от ръкописния текст в графата „подпис на клиента” от Приложение към Договора за мобилни услуги заявка №[ЕИК], а именно думата „Б.” и датата след нея, както и подписът в графа „подпис на клиента” от същото Приложение. По този начин подсъдимата е придала вид на въпросния договор, че е попълнен и подписан от И. Х. Д. от [населено място] и наред с това го е употребила пред служители на дружеството на [фирма] /Г./, представяйки на същите по съответния ред (описан от свидетеля М.) с цел да се докаже наличие на право на свидетеля И. Д. да ползва мобилни телефони и мобилни услуги на [фирма], респ. да докаже, че съществува правно отношение между [фирма] и И. Х. Д. и последният желае да се възползва от предоставяните с договора услуги на собствено правно основание. Налице е неистински частен документ, който е бил употребен с цел доказване съществуването на право на лицето, посочено от подсъдимата за клиент, което право впоследствие въз основа на този документ е било и реализирано, което обуславя извода, че деянието на подсъдимата К. е съставомерно от обективна страна и се квалифицира, като престъпление по чл.309 ал.1 от НК. Доколкото към момента на сключване на Договор за мобилни услуги №[ЕИК]/08.10.2009 г. и приложението към него, подсъдимата С. Н. К., съгласно подписания от нея договор за управление с [фирма], Б. и в качеството й на управител е осъществявала ръководна работа или работа свързана с пазене или управление на чуждо имущество в управляваното търговско дружество, представляващо и по силата на Търговския закон юридическо лице, то по аргумента на безусловно подсъдимата К. е имала качеството длъжностно лице по смисъла на . Именно осъществяване на престъплението по чл.309 ал.1 от НК в качеството си на длъжностно лице от подсъдимата, допълнително квалифицира деянието като такова по чл.310 ал.1 във връзка с чл.309 ал.1 от НК. Изложеното обуслÓвя неоснователност на наведеното от защитата възражение, че не се установява по безспорен и несъмнен начин извършване на деянието от подсъдимата от обективна страна, дори напротив възприетите и анализирани от съда доказателства, разгледани поотделно и тяхната логическа връзка и времева последователност сочат обратното, а именно: че именно подсъдимата К. е извършител на престъплението, в което е обвинена. Именно посочените от защитата, вменени права и задължения на подсъдимата, в качеството й на управител по силата на чл.5 и чл.6 от договор за управление от 07.10.2008 г. на [фирма] удостоверяват, че подсъдимата К. е осъществявала ръководна работа, включително и работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице, каквото е самото дружество [фирма], което и обуславя извода, че същата е действала именно в качеството си на длъжностно лице и в никакъв случай сключвайки сделки, свързани с упражняване на търговското му занятие не е губила това си качество. Ето защо съдът намира за неоснователно и това изложено от защитата възражение. Неоснователно е също възражението, че деянието е несъставомерно, тъй като положеният от подсъдимата подпис в заявката, която е приложение към договора не е от документите необходими да възникне правоотношение между мобилния оператор и И. Х., поради което и на подсъдимата не може да се вмени съставяне на неистински документ. Именно въпросната заявка представлява безуславно необходима и неразделна част от процесният договор, без попълването и подписването на която е било невъзможно [фирма] /Г./ да активират предоставянето на мобилната услуга, съгласно представените по делото общи условия на мобилния оператор. Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като подсъдимата като управител на [фирма], предоставящо пълната гама от мобилни услуги на [фирма] /Г./ е била запозната с това как и при какви условия е възможно да бъде подписан договор и да се ползват мобилни телефони и услуги, като е посредничила при сключване на въпросният договор между свидетеля Д. и дружеството. В същото време е знаела, че не разполага с необходимите пълномощия от действителния заявител и правоимащ и въпреки това е изготвила и подписала инкриминираният договор. Изложеното обуславя извода, че деянието е извършено под формата на пряк умисъл по смисъла на НК, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е общественоопасните му последици и е целяла тяхното настъпване. Като причина за извършване на престъпленията, следва да се отчете пренебрежителното отношение на подсъдимата към установения правен ред и стремеж на същата към облагодетелстване. За извършеното престъпление подсъдимата следва да получи и съответно наказание. За извършеното от подсъдимата К. престъпление, квалифицирано от съда като такова по чл.310 ал.1 във връзка с чл.309, ал.1 от НК, законодателят е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” до пет години. Именно предвиденото наказание по вид и размер и предвид това, че се касае за умишлено престъпление е налице пречка в казуса да бъде приложен института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, доколкото това е възможно при умишлени престъпление, наказуеми с „лишаване от свобода“ до три години. Изложеното обуславя неоснователност и на това възражение на защитата. При определяне размера на наказанието съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на, а отежняващи вината обстоятелства, съдът не установи. Изхождайки от констатираният известен превес на смекчаващите, над отегчаващите вината обстоятелства и подбудите за извършване на престъплението и степента на обществена опасност на същото съдът намира, че най-подходящо в случая е на подсъдимата да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” в близък до минималния на установеният от законодателя размер, а именно осем месеца, изпълнението на което по аргумента на чл.66 ал.1 от НК и предвид липсата на предходни осъждания следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Съдът намира така определеното условно наказание за адекватно на извършеното и с оглед поправянето на подсъдимата и осъществяване целите на наказанието, предвидени от законодателя в чл.36 от НК, същото не следва да се изтърпява ефективно. По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |